438. Вътрешното състояние при космичния прилив

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 438-мо

ВЪТРЕШНОТО СЪСТОЯНИЕ ПРИ

ПЪРВИЧНИЯ ПРИЛИВ

Голямо изкуство е да живееш на земята и в същото време да разбираш небето, т. е. да живееш във външния свят и в същото време да разбираш вътрешния свят. Голямо изкуство е да можеш правилно да се хармонизираш с вътрешните приливи, които въплътяват вътрешния живот. Без космично въплътяване не може да съществува физичен, астрален или друг някой свят. Космичното въплъщение е начало за проявление на Божествената същина във вътрешния живот.

Но ще кажете: необходимо ли е да става нужда Божественото да се проявява във вътрешния живот? Но е ли То самото вътрешен живот? По начало Божественото е абсолютно. Щом е абсолютно, защо е трябвало да се въплъщава? Този проблем е доста сложен. За да се отгатне, за да може да се влезе във връзка с тия приливи, които се въплъщават, необходими са образите на началото. Защо са необходими? Ако няма образи, къде ще се въплъти Божественото? Къде то ще се прелее?

Създават ли се образите или те съществуват, преди те да се въплътя Божественото? Преди да се въплъти Божественото, образите съществуват като разум Господен, като съзнание господно, като дело. Иначе не може да се обясни в кого се е въплътило Божественото и в кого се е преляло. Тогава ще дойдем до оная положителна философия, че всяко едно явление в битието преди да стане достояние и факт за човешкото съзнание, е съществувало като прилив и се е изявило като въплъщение.

Прилив - много общо казано. Прилив значи морето да се прелее, шишето да се прелее, каната, кацата да се прелеят и т. н. Станало е едно преливане в самото начало, в самото Божество, в самия Бог. Казано е в древните писания, в древните доктрини, че Бог е решил и всичко е станало, а ние казваме: Бог се е прелял. Понеже се е прелял, необходими са обекти, бази, където ще се задържи, където да се въплъти.

Този проблем е доста интересен. За да може да се разглежда като едно първично начало на сътворението, необходими са известни състояния. Защо са необходими тия състояния? Необходими са, защото преди Бог да се е прелял, е било едно състояние. Кой ум, коя философия, коя сила може да открие какво е било това състояние? Когато обаче е станало прилив, тогава е станало вече достояние. Що е това състояние, едвам сега ученикът почва да разбира, едвам сега започва да се вживява в Божественото състояние, едвам сега той започва да разбира онази дълбока мистерия, онази велика магия на Божественото преливане. Защо? Защото той започва да опитва вече това първично състояние. Колкото повече ученикът се вживява в тия състояния, толкова повече той открива началото на прилива. Има много приливи. Ние загатнахме и по-рано за тях, но един от интересните приливи, това е космичният прилив. Защо? Защото космичният прилив създава състояния на всички същества, дори и на всички планети. По начало Божественото състояние се е преляло в космосите, т. е. са се създали космичните светове. Благодарение на този творчески акт, благодарение на тази велика магия, на това възвишено дело, ученикът има вече възможността да изпитва първичното Божествено състояние. Това е най-голямата му заслуга, най-голямото му постижение и то специално на земята - да изживее такива моменти на първично състояние.

Кога ще стане това? Всеки ученик пита, кога ще изживее едно първично Божествено състояние. Ученико, ще го изживееш първо с върховното присъствие. Когато Върховното присъствие създава условия за въплъщение, добре е да си в някакъв процес, за да изживееш това въплъщение. Всичко е до изживяването. Що е живот, ако става въпрос за живот? Божествен прилив. Дотогава не е ставало въпрос, пък и е нямало кой да направи въпрос има ли живот или не. Но когато Бог се преля, тогава вече стана въпрос, трябва ли животът, необходим ли е той, начало ли е той или е състояние. Великите мъдреци го откриха като една глъбина, съсредоточено вътрешно състояние. Така се препоръчва и на ученика на Върховната школа, да изучава това велико изкуство, да може да изживее момента на първичното състояние. Така възпитан, така издигнат и посветен той ще знае вече магичната програма на Великото първично състояние. За да може да чуе шепота на космичния прилив, на Божествения, прилив, да може да види трептенията на ефирните лъчи, да може да чуе първия глас на словото, ученикът трябва да изживее това първично състояние.

Какво е това изживяване? Кой ще изживее? Кое е това същество, което може да изживее тия емоции, тия движения, тази магия на първичния прилив? Има една същина в ученика, която е била свидетел на първичния тържествен прилив. Само тази същина може да изживее, да прояви това състояние. Следователно, кой е ученикът? Тази именно същина. Все я наритаме вътрешен свят. А вътрешният свят си има и вътрешен живот, вътрешно движение, вътрешно трептение, вътрешно дело, вътрешен тон, вътрешна композиция. Следователно за Божественото състояние се изисква влияние на Божествения прилив. Има ли това влияние? Да. Цялото Върховно ръководство влияние на Божествения прилив. Без Божествен прилив няма свят, няма природа, няма сътворение, няма битие.

Но ще се зададе въпроса: непреривен ли е този прилив или е епохален? Непреривен е по отношение върховното строителство, а епохален е по отношение на ученика. А когато ученикът завърши своето посвещение, тогава и той ще влезе в тази магическа атмосфера, в това магическо състояние на непреривността. Затова ученикът е ученик - защото има да учи. Тепърва той започва да се осъзнава като една вътрешна първична сила. Дотогава той ще бъде смес от много външни сили. Когато се осъзнае като вътрешна първична сила, той ще бъде вече един вътрешен свят. Има разлика между външното и вътрешното сътворение. Затова се набляга ученикът да бъде кандидат, да бъде призван във вътрешното сътворение, във вътрешния свят.

Ето как тук световете се разделят. Не че те нямат връзка, Не че те нямат атмосфера една и съща, едно и също въздействие и влияние, но да се дойде до първичното състояние, предстои на ученика да направи преход към вътрешния свят. С този проблем той ще има специално да се занимае. Той трябва да има ориентировка в това направление, трябва да има способи, методи, които що ме помогнат и въведат в това вътрешно състояние. Естеството на вътрешното състояние е особена еманация, особено трептение. На ученикът още липсват някои качества, които могат да долавят тази потайност, тази скритост, дори тази абсолютност. Но радостно е, щастие е, че ученикът напуща вече външния свят и влиза във вътрешния свят, в света на възвишените състояния.

Така ще ги наречем - възвишените състояния, не абсолютните. Да дойдеш до абсолютните състояния, трябва да бъдеш във вихъра, в движението на първичния Божествен прилив. Коя способност в ученика може да се нареди най-бързо към този абсолютен прилив? Само неговата мисъл, неговата дееспособна мисъл. Само тя може да се въплъти в тази сложна тайна, в тази секретна Божествена еманация, в този Божествен прилив, който е най-възвишената цел, най-възвишеното постижение. За да може ученикът да се добере до тия истинни, те трябва да дойдат до него като истини - проверени, изживени; опитани, т. е. за да възприеме ученикът онзи първичен образ, за който в началото казахме, че е бил преди прилива, за да може ученикът да бъде вече един такъв образ, за да може същевременно да се проведе една доста сложна операция, на възвишено състояние. Необходимо е ръководната мисъл. Ръководната мисъл е начало у Бога. Бог е промислил за своя прилив. Значи мисълта е предшествала всичките операции, всичките явления. Тогава ще кажем, че Бог е по начало мисъл, че Бог по начало е една способност, която съдържа върховни възможности.

Това е общо казано, но ученикът има да се занимае с йерархичния живот, защото първичната мисъл, която е дирижирала първичния прилив е непреривна, но щом е дошла до онова състояние на творчество, нещата там са станали вече образни. В битието не се се знаят други неща освен образите. По образния свят ще съдиш и за състоянието и за въздействието на прилива. И когато казваме, че в някоя личност Бог присъства, ние разбираме, че действително този образ има вече първично състояние. Тук именно е вашата мъчнотия - да я преодолеете, за да имате образа на първичния прилив като състояние.

Колкото и да е трудна тази тема, тя е среда за вас. Тя не може да бъде друго. Без тази среда какво сте вие? Пустиня, в жалко положение. Вие сте без компас. А когато имате този първичен образ, когато имате първичното състояние, вие сте един красив вътрешен свят.

Когато се говори за красотата, се разбира, че всичко в ученика по начало трябва да бъде първично, т. е. първичен Божествен прилив, да стане у него пълно въплъщение. Така въплътен Божественият прилив, създали са се вече йерархични категории, които вие виждате в космичния свят, в планетния свят, в слънчевия свят.

Но ще кажете: защо е трябвало на Бога това? Това ако не трябваше, какво друго трябваше? Кой може да отговори, какво друго трябваше на Бога? Та той е създал най-великото в природа та, най-възвишеното в битието, най-магичното във вселената. Каква чудна красота е създал, какъв чуден свят, какви чудни съзвездия, какви чудни слънчеви ядра! И колко други неща е създал можа би той, които ученикът не може да види, защото са от по-ефирно естество, с по-сложна конструкция. И наистина, ако един ден ученикът проникне, той ще се намери в един удивителен свят. Но за да не бъде учудван, да не попадне в незнание, ние правим опити да снемем скици от космичния свят, от света на сътворението, за да можем да шлифоваме мисълта на ученика, защото чрез мисълта той ще може да провери всички тия сложности. На ученика се иска една такава мисъл, която да съдържа Първичния Божествен прилив и да има Първичен Божествен образ. Ще знаете, че мисълта никога не може да се прояви без образ. Ако няма образ, тя не е мисъл, не е действаща мисъл, не е действащ фактор, който може да вземе участие в сътворението. Ето защо, ученикът трябва да има образна мисъл. Ако има образна мисъл, за него няма да има хаос, пустиня, неизвестност. Щом има Първичната образна мисъл, той знае за всеки акт, за всяко движени. Тогава у него започват да се оформяват едни нови образи, едни нови способности, които са въплъщение на Божествената сложна философия, т. е. философски способности. Същините са такива, че се искат философски способности. Не може ученикът ей така, да си обясни нещата.

Като казваме не може, да не би да се отчаете? О, не! Ние имаме искреното желание добре да ни разбирате и ние добре да ви ориентираме. От добрата ориентировка, от доброто запознаване с детайлите на нещата, ученикът по-лесно ще порасне, по-лесно ще измине пътя и по-лесно ще получи посвещението. До колкото възможностите позволяват, ние ще се стремим да разгадаваме Божествената философия, ще се стремим така да я проведем, така че ученикът наистина да може да се ползва. Ако той не може да се ползва, напразно е неговото ученичество. Затова макар в няколко минути, ние ще засегнем в това размишление системната работа на философската Божествена мисъл. Тепърва на ученикът предстои много да мисли, да развива своята философска мисъл по отношение на Първичния Божествен прилив, защото от първичния Божествен прилив е започнало всяко явление в необятността. Наистина, сложна система е първичният Божествен прилив. Тогава е започнало и словото. Тогава е започнал и трепетът на Духа. Тогава е започнал и животът на душата. Защо? Защото първият Божествен прилив е съдържал всичките възможности, всичките същини, всичките зрънца да започне битието. В неговия прилив сте и вие. Щастие е, че вие сте от първия прилив, защото имало е и втори прилив. За него ние няма да говорим. Нас ни интересува първият прилив, първата искра, първият трепет, първата мисъл, първото ухание, първият усет, първият проблясък. Към това се насочва съзнанието на ученика във Върховната школа. Благодарение на тази съвършена Божествена програма ученикът гради и крачи напред, овладява. По естество, по същество, по Състояние той е творчески елемент. Голяма а загрижеността, защото той има да разреши един първичен, един начален акт. Дакота не го разреши, неговият дух няма да бъде спокоен.

Ученико, ти си този акт. От размерите, от състоянието на този твой акт ти ще бъдеш онази жива жизненост на първичния прилив. Предпролетните дни сега свидетелствуват за първичния прилив. Ще знаете, че първичният Божествен прилив е пролет, вторичният Божествен прилив е лято, третият е есента, а четвъртият зимата. Затова и четворката, четириъгълникът е изпитанието. Есента е тройката. Тя дава плодовете. Двойката е проявата, тогава когато Бог се е проявил в най-голяма топлина. Единицата пък е началото за другите три прояви. Тя е определила бъдещето, тя е открила възможностите на бъдещето. Следователно, за да може ученикът да бъде в хармония както с еманациите на своите душевни сили, така и с космичните сили; налага се да му се обърне внимание да насочва своята мисъл, която да долавя първичния момент на първия Божествен, прилив. Тук трябва опит. Не е достатъчно ученикът да бъде само записан в книгите на Върховната школа. Не е достатъчно ученикът да минава само прага, да застава на креслото пред Ръководството, без да прави опити. Ако Ръководството е направило опита да се срещне с ученика, да споделя, да му открива, да го въвежда, да го посвещава, ученикът не трябва да бъде индиферентен, т. е. да казва: много неща вече чух. По начало Божественият прилив е създал. Следователно, по начало ученикът трябва да създаде.

Но ще кажете: всичко от Началото е създадено. Какво има ученикът да създава? Ние не искаме той да създава върхове, планети, слънчеви ядра, необятности, пространства. Ние искаме едно да създаде той - да създаде първичния образ, в който напълно да се въплъти първичният Божествен прилив.

Ето сериозната, навременна работа на ученика. Тепърва той трябва да се запознае астрономически, астрологически какво е по устройство, по същина, по идея първичният образ.

Но ще кажете: кажете ни го. Ние в много размишления ви го с казахме. Което и размишление да разгърнете, ще намерите какъв е този първичен образ. Ние не искаме да ви четем морал, да ви правим моралисти. Има един морал. Той е Божествения морал. Този Божествен морал може всеки да притежава, когато обикне Бога, когато възлюби Бога. Ние имаме задачата да проведем сложната система на първичния прилив, която да бъде като едно ръководно ядро във вас и така да разбирате нещата, че да бъдете съперници на най-великите мъдреци, на най-великите велможи.

Но що кажете: защо дойдохте при нас? Защо не отидохте при мъдреците и велможите? Те нямат нужда. Вие имате нужда. Чрез вашата нужда ние създадохме и създаваме един нов, особен по устройство образ. Нашето размишление има образа на Върховната школа. Тя се занимава с тия сложни проблеми. Ще се дойде ли до резултати и какви трябва да бъдат резултатите? Резултатът ще бъде първичният образ. Какво трябва да направи образът? Да въплъти първичния прилив. Тогава ще имаме една завършена работа, един завършен курс, една добре построена върховна система.

Както виждате, ние се стремим да ви създадем като първична образна система. Никога на ученика така не е говорено. Никой не е взел ангажимент за това. Само Върховното Ръководство с толкова интимно, толкова близко и така щедро. То не скъпи тайните, скритите съкровищници. То щедро ги отключва и щедро раздава. То не се страхува, че ще наруши онова дълбоко безмълвие на Великия, Първичния и разкрива една от великите тайни, че Божественото се е преляло, че Бог се е прелял, че всичко е станал от този прилив. За да могат да се изяснят тия начални истини, трябва гениален ум. Гениалният ум провежда безсмъртната мисъл. Защо безсмъртна? Защото във всяка мисъл-форма има гениалности, т. е. разумна способност, върховна способност. Ето защо, ученико, ние не искаме да се надценяваш, да се възгордяваш. Напротив, колкото повече твоята мисъл става гениална, толкова повече ти забравяш тия чувства на възгордяване, самолюбие, тщеславие. Те вече не съществуват за тебе, защото те са примеси от една друга епохална култура. Ученикът напълно се освобождава от тази старинна епохална култура.

Дали тогава ученикът няма да се обезличи обаче? Има ли такава опасност? Когато светлината се е разляла в битието, във вселената, обезличила ли се е? Тя не се е обезличила. Тя има свой специфичен живот, своя специфична система, свой специфичен първичен образ. Затова се казва слънчев лъч, космичен лъч; рентгенов лъч, радиоактивен лъч. А щом е лъч, по начало той има образ.

Колко чудна е тази градация. Колко чудна е тази материя. Факт е, че ученикът има образ, живее с образ, движи се с образ, учи се с образ, мисли с образ и т. н. Не може и не бива ученикът да се откъсне от образа. Не. Ние напомняме само, че ученикът трябва да пресъздаде себе си по сложната мярка, по сложния чертеж, по сложната скица на първичния Божествен образ. В този образ живее вече друго сърце, в което бие пулсът на слънчевото ядро. В него няма вече друга дихателна система, други дробове - дробовете на първичния прилив. В Него има вече друга мислеща система - Първичният Божествен промисъл.

Ето ученикът. Това е той. Колко е красив, колко е забавен, Дори колко е чуден. Той е навсякъде. Навсякъде има възможността да прониква, защото неговият образ е слънчев лъч. Това е великото настояще и бъдеще. Колкото повече се проникват същините на първичния Божествен прилив, толкова неговото богатство е факт. А ученикът трябва да бъде богат. Той трябва да владее световната, космичната, мировата съкровищница. Коя е тя? Първичният Божествен прилив. В този Божествен акт се таят, се съдържат всички начала във вселената.

За да може да се осъществи една от програмите на Върховната школа като едно бъдеще, като една нова култура, като един нов свят, вътрешен свят, ученикът трябва да бъде добре изграден, добре построен, защото трябва да има образец на една нова култура. Това е необходимо, защото необходимостта е стремеж. Тя свързва дейните сили на ученика с ония възможности, който са така близки, че само с едно посягане може да ги има, а той се страхува. Но сега страхът е изчезнал. Непонятно е да има страх, когато съществуват само възможност. Щом има възможности, страхът е изчезнал.

Разсъждавайки по този голям проблем, може би ученикът пак ще каже: много разхвърлено е, няма връзка. В основата си обаче има една стройна система на мисъл, на проява, на явление, стига само ученика да не прекъсва функциите на съзнанието си, да не се отклонява, да не приспива своите духовни способности. Има такива случай, когато ученикът е приспан и не може да бъде във връзка с първичните заложби на мисълта и не може да долови тяхната възможност, тяхната сила, техния живот. Ето защо при нашите размишления ученикът трябва да живее, да взема участие. Ако той не е съгласен с някои обяснения, той би могъл и да критикува даже. Допуща се тук и най-големите философи, и най-големите фактори на живота да изкажат мнението си, да отбележат в записките си кое е криво и право, кое е възможно и невъзможно, кое трябва и кое не трябва. Само така ще се докаже, има ли истина в размишленията, съществени ли са те, път ли са или застой. Ето защо ние говорим, че трябва опит. Опитът е смелост. Трябва смелост, но не и изнасилване. Смелостта е свързана с принципа вярата. Щом имащ вяра, ти можеш да бъдеш силен. Нямаш ли вяра, силата се измерва в малки дози. Колкото повече дози сила имаш, толкова повече твоята вяра е фактор. Тогава вече смелостта е главния двигател, който провежда действащите сили на този фактор в сътворението.

И тъй, имайте смелост, за да можем да пресъздадем оная древна мъдрост, да можем да пресъздадем влиянието на Христовата епоха, епохата на ония, които дадоха живота си за провеждане Божествената система по лицето на земята. Също и тук се налага да се създаде една система, да се създаде едно ядро, да се създадат условия да се проявят Божествените възможности, които имат да играят една от важните роли специално в братството. Братството символизира присъствие на Божествения Дух. Следователно, колкото повече братската общност изразява фокуса, магията на този Божествен прилив, толкова повече се улеснява идването на други, по-силни. Може те да се въплътят или да се преродят. Това ще зависи от радиацията на Божествения прилив. Върховната школа има идеята да проведа тази Божествена философия. За да видиш, трябва да отидеш, а за да отидеш, трябва да направиш най-големия риск, т. е. трябва да направиш опита. За да отидеш на планината Рила, трябва да вървиш. Трябва движение. Седиш в долината и искаш да видиш върха. Как ще го видиш? Това подразбира да си извървял пространство. Колкото повече пространство се извърви, толкова повече безкрайности се овладяват. Физическото тяло доста много е страдало, доста много е тупано, доста много е било измъчване и затова е изродено, а сега е необходимо да се създаде образ, т. е. вътрешният образ да създаде и външният. Става едно пресъздаване както в духа, душата, съзнанието, така и във физическия свят. Ето защо Школата набляга повече на вътрешните опити, на вътрешния опит, на вътрешния образ, отколкото на външния. Както виждате, днес вие сте по-свободни, но в замяна на това трябва да развивате философската система.

Защо ви трябва тя? Та ще бъде вашия капитал за бъдещето ви състояние. Ако отидете в по-висшите светове и нямате философия за вашето съществувание на земята, за идеите на вашия живот, какво ще отговорите? Вие няма да се разбирате с тия същества. Те ще бъдат чужди за вас. Пък и няма да ви пуснат при тях. В какво се състои красотата ви? Тя се състои в това, да излъчвате повече светлина, да притежавате повече светлина. За това в мотото е казано: да се въплъти повече светлина. Да почнем да преработваме размерите на вашите очи, нос, устни и т. н. това е трудна работа. Това е придружено с операции. Тия несъвършенства обаче мога да бъдат облъчени. Колкото повече се въплъщава светлината, толкова повече вие придобивате красотата. Светлината и красотата, това са синоними на човешкия дух.

19 Март 1956 г.