439. Вътрешното богатство

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 439-то

ВЪТРЕШНОТО БОГАТСТВО

Едно от завидните състояния на ученика това е вътрешното богатство. Едно от най-силните представителства, което укрепва, което ръководи ученика, това е неговото вътрешно богатство. От вътрешното богатство зависи силата. От вътрешното богатство зависи свободата. От вътрешното богатство зависи висотата.

Ние засегнахме висотата, разгледахме какво състояние е тя специално за ученика, а сега ще подкрепим нашата мисъл, нашата идея с възможности, които имат вътрешен характер. Тия именно възможности са вътрешното богатство, което дава пълна свобода, пълна независимост, воля, знание. Вътрешно богатият ученик е абсолютно свободен. Той не се нуждае от нищо друго. Той всичко има. Той владее скритите сили на природата, той владее тайните сили; на всички други светове. Той има условията, които притежават ръководещите сили да другите планети, съзвездия и т. н. Най-богатото същество в света това е ученикът на вътрешното богатство. Няма по-силно същество, няма по-светло същество, няма по-независимо същество от ученика с вътрешно богатство. Вътрешното богатство е капитала, вътрешното богатство са условията, вътрешното богатство е присъствието, които са дадени на ученика, за да може да проучи изцяло, основно всички явления в сътворението. Без вътрешно богатство не може да се постигна съвършенството, състоянията, духовните условия на Божия Дух. Следователно, ученикът трябва да се пази да не обеднее вътрешно. Най-опасното състояние за ученика е, когато вътрешно обеднее. Когато вътрешно е ограбен, когато вътрешен не е силен, не е стабилизиран.

Когато изнасяме тази тема, желанието ни е да укрепим с богати идеи ученика, да знае той къде се крие неговата сила, къде се крият неговите атрибути. Без тях той не може да владее и най-слабите сили. А тук се иска такъв авторитет, такава висота, че да може да владее като всемирен фокус дадените сили. Природата се състои от сили. Битието се състои от сили. Небето, съзвездията, се състоят от сили, т. е. да се влезе в контакт, в хармония, в трептение с тия сили, необходимо е вътрешно богатство, вътрешното състояние, което е присъствие на Бога. Тъй като ученикът има да се запознава със сложните композиции на битието, със сложните тайни на Духа, необходимо е той да бъде силен, защото само силният владее силите, само силният владее светлината, защото светлината е сама по себе си е сила и то каква сила! Няма същество, няма обект, няма препятствие, което може да я спъне, да й препятствува. Ето защо ученикът трябва да знае, че има да се справя със сили - мирови сили, космични сили, духовни сили. Животът му тогава, идеята му, мисълта му е вече връзката с тия сили. Колкото повече той борави с тия сили, толкова повече той се укрепва като централна сила.

Но ще кажете: може бинтова е гордост, надменност, високомерие и т. н. Ученикът не се плаши от силата, не се плаши от висотата, от любовта, от мъдростта, от истината и светлината. Ако от тях се плашиш, какво може да излезе от тебе? Какво си ти извън силите? Ти си едно оперативно звено, едно централно ядро, което има да се справя с космичните явления, с Божествените влияния и с физическите влияния.

Какво е това влияние? От къде идат тия влияния? Те са излъчени от известна сила. Ако не би имало сила, не би имало и влияние. Щом има влияние, има и сила.

Ето как ученикът трябва да гледа на нещата. Той навсякъде трябва да прозира действащите сили, да познава техните пътища, да знае тяхната насока. Колко лесно той може да се хармонизира с висшите сили. Да, лесен е този път, най-лесният път, защото ученикът всецяло е обзет от сила. А там където е силата, там са всички ценности, всички способности, там е животът. Вие оперирате с една особена сила наречена живот, но какво представлява, животът? Място ли е, състояние ли е, пространство ли е, необятност ли е? Ученико, преди всичко животът е сила, животът е атмосфера, среда, движение на Дух, движение на душа. А Духът и душата, това са абсолютни сили у Бога.

И тъй, когато ученикът гледа нещата като сили, той лесно ще се справи с най-трудните мъчнотии. Ще преодолее най-трудните мъчнотии, които силите му са създали. Неправилно хармонизирани, неправилно ориентирани, се създават препятствия. Ако ученикът знае за пътя на всяка една сила, ако знае за начинанията, за перспективите, за стремежите на силите, той никога не би попаднал в противоречие. Какво е противоречието? И то е сила. Щом всичко в природата, всичко в битието е действащи сили, действуващ живот, не може да бъде нищо друго, освен богати сили.

За да може ученикът да преодолян неправилните Съчетания в живота си, да може да ориентира, да координира своите сили, предстои му да опита и голямото противоречие. Големите противоречия са стихийни сили, тайфуни.

Защо е необходимо ученикът да изживее тия неща? Нали той трябва Да знае всичко? Нади трябва да знае защо става всичко това, какви са тия действия в природата, във вселената? Ако той не ги изживее, ако той не ги опита, как ще знае за тях? Ето защо, на ученика се дават малки изпитания, които да му обърнат внимание, че той има работа със специфични за него сили.

Следователно, колкото повече е във връзка със специфичните сили, толкова повече той вътрешно забогатяла, става един център, една богата съкровищница, един богат мир на жизненост, на живот, на висота.

Защо е необходимо ученикът да разбира, да знае за действащите вътрешни сили? За това, защото на него му предоставят да изпълни една от специфичните задачи, една от тайните задачи по отношение развитието, по отношение усъвършенстването на живота.

Но ще се каже: нима ням друга сила? Нима тази работа не се извършва от планетите, от слънчевите ядра, от висшите същества, от ангелските сили, от боговете и т. н.? Ученико. Ти не си, извън тях. Ти си малка семка, посята от тях. Те зорко наблюдават как ще се развие тази семка.

Но ще се каже: защо трябва да бъда посят като семка? За да се увеличиш, да придобиеш по-голямо богатство, да станеш по-силен. Това е един специфичен метод, чрез който от малкото ще постигнеш голямото. За да станеш голям, трябва да си минал през малкото, защото малкото е толкова силно, колкото и голямото.

Разбирай нещата по вътрешен обем. Утрешния обем е съществен за теб. Той е, който ще те пригоди, той е, който ще те въведе във висшите замиели, богатата съкровищница на великата Божествена мисъл. Придобиеш ли влиянието на тази велика Божествена мисъл, ти ще бъдеш най-богатото същество Между възвишените сили. Ученикът на Върховната школа трябва да се стреми към тия вътрешни състояния.

Но ще кажете: това вътрешно богатство нали трябва да го разбираме като състояние? Много естествено, че като състояние, Какво значи състояние? Да имаш нещо, което те издига като авторитет.

Но ще кажете пак: нали трябва да бъдем против авторитетите? Не са ли те спънка в живота, в развитие то, в посвещението? Ученико, не разбивай така нещата. У Бога няма слаби сили, няма слаби същества, бедни същества, няма нисши същества, Следователно, щом се подценяваш, ти влизаш, вече в една друга зона, където Бог не присъства, където Божествените сили не са авторитети.

Има ли такива зони? За съжаление има. Следователно, обърни поглед на съществуванието си. Обърни цялата си духовна същина към твоето духовно богатство. За да бъдеш повикан, за да бъдеш натоварен, за да бъдеш предпочитан, трябва да бъдеш богат. Богатството подразбира едно стабилно състояние, едно авторитетно състояние. Как мислиш: могат ли възвишените сили да поверят тайните на едно същество без авторитет, което е слабо? Никога. Ето защо, съществата на Земята не са били удостоявани до сега с такива привилегии, с такова Божествено присъствие, каквото има в другите светове. То е за това, защото съществата на земята са бедни, пущинаци. Тук там има само оазиси, където могат Божествените сили да присъстват.

Както ви представяме така живота, всичко което сте изграждали като кумир, пропада. Защо ви е беднотата? Защо ви е немощта? Защо ви е безсилието? Какво направихте с тях? Тях можете да живеете само в мизерия. За да можем да отрежем, да можем да прекъснем тия връзки, които така здраво са свързани с вашите идеали, с вашите обекти, то ние ви представяме дилемата за вътрешното богатство. Такава една подготовка е необходима, която ще издигне ученика над нисшите светове, над тъмните светове във висшите светове. Това трябва да стане. Вие направихте вече първата стъпка с обещание, че ще направите последователно и другите стъпки към царството на свободата. Нека зарящите лъчи на тази висша свобода проникват вече във вас, за да бъдете озарени, за да ви бъде ясно какво представлява средата около вас, какво представлява деня, нощта, атмосферата, вечността, глъбината.

Когато имате тази, подготовка, когато здраво стъпите на силните си нозе, когато здраво стъпите върху положителното, абсолютното устройство на живота, вие трябва да притежавате свръхсила. Тази свръхсила е вътрешното богатство. Когато почувстваш нужда от външни средства, ти веднага се позоваваш на вътрешната си съкровищница и вземаш толкова, колкото е необходимо да се справяй с външните условия. Ето защо и в другите летописи е казано, че окултният ученик всякога е богат. Той не изживява състоянието на недоимък.

Такива трябва да бъдете. Това се налага, защото другите същества ще ви атакуват. Те ще ви питат каква представлявате и ще кажат: „И вие сте като нас. С нищо не доказвате, че сте повече от нас. С какво ни превишавате?“ Ето защо, настъпват дни, когато Духът дълбоко ще забие ралото по вашата земя, за да се засеят по-специфични семена, донесени от висшите светове и да се храните с по-специфична храната когато духовете ви нападнат, когато се доближат до вас, веднага да отстъпят, защото ще почувстват вашата вътрешна. сила, която ще се дължи на тия богати специфични семена. Трябва да стане нещо с вас. Това се налага. Защо? Защото вие познавате света, познавате небето така, както никое същество на земята не го познавало. Следователно, щом сте богати с тия мирозрения, наистина трябва да бъдете нещо повече от другите.

Но ще кадете: дали да бъдем като апостолите или като жреците? Трябва да бъдете и апостоли, и жреци, и светии, и богове. Няма друг път, няма други разсъждения, няма други светове. Това е то. Здраво ще стъпите. Стъпка по стъпка ще правите и ще откриете в себе си тия Божествени сили, които ще ви създадат една богата аура, един богат радииращ център. Тия сили ще ви издигнат във висините да заемете едно място почтено, един почетен връх. И в миналото се е говорило в езотеричните школи за свръхестественото присъствие, за прилива на Божия Дух, но благодарение на несъвършенството, всички тия възможности са бивали скривани. Не се е давало предимство, за да не би да се опетнят. Но сега, когато вече епохата е нова, сега когато се заражда новото учение, когато се организира ново братство, когато културата, когато мирозрението е вече ново, всички атрибути на Духа ще бъдат излъчени от неговата гръд и ще бъдат вселени в ученика. Говорело се е в миналото, но сега не само се говори, но сега се заражда, сега се вселява, сега се ражда, Следователно, преценете дадените моменти, преценете вашето положение, преценете вашия път, за да не би някога да скърбите и да кажете: да, нас ни се каза, нас ни се откри, нас ни въведоха, но ние с тия стари връзки закъсахме, обедняхме.

Ученико, пред твоите очи стои проблемът за всемирната светлина, пред твоя поглед стои проблемът за великата всемирна любов и проблемът за всемирното сътворение. Това е твоето небе, това е твоят свят. Ние не ти говорим за физическия свят, с който ти специално се занимаваш, ние не искаме да те занимаваме с физическия свят, с физическите прийоми, с физическите давления. Ти добре познаваш физическия свят, доста сили те свързват с него. Ти си доста голям майстор да се справяш с функциите на физическия свят. Ние сега ти откриваме друго небе, друг свят, друг вътрешен мир към който трябва да отправяш своите сили, своите богатства, своето състояние, за да можеш да минеш в пределите на свръхестественото.

Но ще кажете: всичко това е добре, но дайте да го видим, дайте да го пипнем, дайте, да го изживеем като реалности. Имал си възможността и имаш тази възможност да го видиш. Пред лицето на светлината всичко е отразено. Достатъчно е да имаш това проникване, за да видиш самата действителност. Слънцето е правено да огрее, да освети тия същини, да освети това присъствие, за да можеш да го видиш. И слънцето ти помага, другите звезди ти помагат, и другите планети ти помагат, и всички възвишени светли същества ти помагат, ти нашепват, ти създават радости, те вълнуват, ти създават красота, прекрасни области, но какво е необходимо? Едно дълбоко съсредоточение и проникване в нещата. Така само ще осъзнаеш, че тия сили ти помагат.

Ето какъв богат мир имаш. Добре осветени са, добре очертани са пътеките, областите, добре очертан е духовният свят.

Но ще кажете: искаме да го видим. Всеки ден идват при теб слънчевите същества, но ти затваряш своите клепки, не ги виждаш. Казваш: защо нямам това чувство? Там е грешката ти, че си изхабил своите чувства.

Но ще кажете: по чия вина? Нима сме искали това нещо? Ти дълбоко пожела да станеш свободен и стана свободен, но тази свобода те ограничи. Никога не пожелавай индивидуалната свободата се стреми към висшата Божествена свобода. Това е свобода, която е ангажира. във великите Божествени закони. Това е свобода, която те ангажира във великите Божествени сили. Никое същество не може да ти попречи. Това е твоята вътрешна свобода, която ти дава възможност даже да спреш някоя духовна сила, да я притежаваш, да си служиш с нея, т. е. да я опиташ или да я използваш. Такава свобода имаш. Използвай Божественото, т. е. възлюби Божественото чрез твоята вътрешна свобода. Ние не искаме да те оскърбим и да помислим, че ти живееш в безпътица, в абсолютна тъмнина. О, не. Това е абсолютно изключена, но ние едно искаме от теб: да бъдеш вече свободен, да бъдеш способен да оперираш с тия духовни сили и когато от човечеството излезеш, когато се намериш между светлите сили, да бъдеш авторитет, т. е. Да бъдеш способна сила. Никога не подценявай себе си, защото у тебе има Божествено присъствие. Пази това присъствие, т. е. дръж това присъствие на известна висота. Тогава ти си оперираща сила в живота. Твоят живот тогава е една централа, един фокус, което ще бъде занимателното, което ще бъде чудното за другите. Колкото повече ученикът вътрешно забогатяла, толкова, повече и външните условия се подобряват. Вътрешното богатство е радиираща духовна сила, която обогатява и външния мир.

Но ти недей да се осъждаш и да казвай: вътрешно съм беден. Ученико, трудно е да бъдеш външно богат, ако не си вътрешно богат. Ако по някакъв начин изкуствено спечелиш някакво богатство, ти скоро ще го изгубиш, защото нямаш вътрешна наличност. Вътрешната наличност е ценното. Следователно, колкото по-богата е твоята съкровищница, толкова повече и външните условия се улеснява. Изваждаш от съкровищницата и посрещаш всички нужди. Ученикът обаче не задържа външни богатства, защото ще го ограбят. Той винаги внася във вътрешната съкровищница. А там външните сили мъчно могат да проникна.

И тъй, колкото и малко да е твоето богатство, вложи го във вътрешната съкровищница. Там то е в безопасност. Никоя сила не може да го вземе, да злоупотреби с него. Това е единственият абсолютен морал на ученика.

Но може би ще се каже: нали цялото богатство е плод, е атрибут на Божеството? Защо има нужда ние да го придобиваме или да го владеем? Ние ще се ползваме напрало от него без да се получават известни сътресения или мъчнотии. Ученико, ако земята би била една малка прашинка, какво би дала тя? Не би се зародил нито минерален, нито растителен, нито животински свят. Нямаше да се зароди, защото нямаше да има място, пространство, нямаше да има условия. Същото е и за теб. Ако ти си една прашинка, нямаше да заемаш място, нямаше да заемаш пространство, нямаше да бъдеш обект. Какво би се зародило? Ето защо е необходимо ти сам да израснеш, сам да се разшириш, сам да представляваш едно завидно централно ядро във вселената. Никога не подценявай, никога не унижавай ония твои заложби, които са налице. Да, имаш заложби, които са налице. Дръж сметка за тях, защото ако злоупотребиш с тия заложби, има разумни същества, които ще те държат отговорен. Вие много заложби продадохте. Сега други същества ги носят и парадират с тях, а ти чувствуваш недоимък, нещо ти липсва, нещо ти недостига. Какво ти предстои сега? Всичко да откупиш. Нищо да не остане невнесено във вътрешната ти съкровищница. Ще ходиш от сутрин до вечер, от изгрев до залез на слънцето, ще търсиш всички твои скъпоценности, които си заложил и наново ще ги върнеш във вътрешната съкровищница, защото трябва да бъдеш вътрешно богат. Не изнасяй от съкровищницата си богатства без да си се справил с твоя водач, без да си се справил с твоя ръководител, с твоя Бог. Нищо не изнасяй от съкровищницата без позволението на Божествения Дух. Само той е, който може да ти разреши. Ако искаш да не обеднява твоята съкровищница, никога не злоупотребявай с присъствието на върховните сили. Това добре научи и за в бъдеще така действай за да не обеднееш. Стига тази беднота, този недоимък. Нека сега всички твои заложби наново се върнат в твоята вътрешна съкровищница. Това е едно начало, което ще те доведе до други начала. Това като направиш, ти наистина ще се почувствуваш като авторитет, защото изкупваш твоите продадени заложби.

Ученико, много неща ти предстоят са коригираш. Трябва да се коригират. Но това ще стане в процеса на твоето посвещение, в процеса при изучаване на законите, като изучаваш повеленията на Върховното ръководство. Не се отчайвай, че трябва да изучаваш законите. Това е най-красивото, че можеш да откриеш един велик абсолютен закон, който държи в равновесие цялото битие. Как мислиш: малка ли е тази служба, това постижение? Не е малка. Кое същество от растителния свят, от животинския свят, дори и от човешкия свят може да има тази способност? Единственото същество което може да разбира нещата правилно, това е ученикът на Върховната светиня, ученикът на вътрешното богатство. Погледът на ученика е вече вътрешен, слухът на ученика, обонянието, осезанието, усетът на ученика, всичко е вътрешно, едно вътрешно състояние. За да може по-дълбоко да изучим този вътрешен свят, трябва да навлезем навътре, там някъде в глъбините на Божествения Дух, в глъбините на Божествената душа: Само там, в тази глъбина, ще можем да опознаем всестранно нашата душа с нейното велико бъдеще. Нека тази душа бъде в най-висша степен Божествен живот.

Когато застъпваме Божествения живот, ние идваме до заключение, че правото на съществувание е дадено на човека с Божествен живот. Има човешки живот, има и Божествен живот - Божествен живот чрез човека.

Кой е Божествения живот и кой е човешкия живот. Щом се качите на пиедестала на Божествения живот, вие сте вън от орбитата на човешкия живот. Излезеш ли вън от тази орбита, ти си вече при нови условия. Това е новото.

Сега вие казвате: ние сме от новото учение. Вие сте от новото учение, но от старата среда. Тия две неща не могат заедно да живеят. Новото учение иска всичко да бъде ново. Щом е така, ние обръщаме сериозно внимание на ученика да обогатява все повече и повече своя вътрешен живот. Не се плаши от думата богатство. В свещените книги се казва да напуснеш своето богатство, своето имане, своето състояние и да тръгнеш след истината. Как мислите: може ли един беден да извърши волята Божия? Не може. Бедният си е беден, слабият си е слаб.

Защо не трябват на Бога слаби. същества? Защото той трябва да ги натовари с известна работа. Божествените работи са със стойност и се предават на богатите същества.

За да може да има последователно развитие, последователно усъвършенстване на нещата, ученикът трябва да има велико изживяване, в него, ще потекат космичните лъчи, духовните вибри и той ще застане на своето определено място и от там ще провежда Божествената система.

Не можеш да завършиш школата, ако не се явиш пред Върховното ръководство като една Божествена система. Тази система подразбира богати сили. Колкото по-богати са силите, толкова центърът е по-силен и толкова повече слънчеви същества присъстват.

Бъдете тия фокуси, бъдете тия централи, бъдете тия сили, които могат да задържат присъствието на Божествените сили. Никога без това присъствие, за да не би да попаднете в една вековна беднота. Съобразявайте се с ония вътрешни процеси, които ви нашепват от време на време как да се справяте със сложните енергии, които потичат от дадени слънчеви ядра.

Ученико, когато се занимаваме с теб, нам ни е радостно, весело, занимателно, защото имаме единствената привилегия, единственото право, единствения случай на земята да се разговаряме с тебе. За да може този случай да се увенчае с велик успех, за да може твоят Дух правилно да се ориентира, то ние му нашепваме, ние му говорим и той все обещава. Дано неговите обещания, бъдат закон.

И тъй, наблюдавайте и спазвайте законите, които регулират живота на природата, живота на съществата, живота на слънчевите системи. Колкото повече се вживявате в тия процеси, толкова повече у вас възкръсва една възвишена идея - що е това Божествено право, що е това любов, що е това велика съвест;

Изпълнете призванието си. Запитайте онова, което ще забравите, а останалото внесете във вашето подсъзнание, та някога да се ползувате от него. Така се стремете, че да имате импулс за повече знание, за повече живот, за повече храна. Никога няма да оставим да бъдете ненахранени. Защо трябва да бъдете нахранени? За да бъдете силни, да откупите своите продадени богатства и да ги внесете във вътрешната си съкровищница, да стане тя вътрешно богата и когато дойдат възвишени същества във вашия дом, във вашия кабинет, във вашата стая, да им сервирате най-прекрасното си сладко и да ги нахраните. Ще дойдат такива същества. Може би в различна форма, образ или съчетание, но ще дойдат. Защо ще дойдат? Защото вътрешният свят слиза на земята, защото духовните сили напират вече, защото са близко, защото идват на земята. Те ще минат през другите планети, но няма да спрат там. Те ще дойдат на земята. Това трябва да стане, защото закле се Бог: ще даде царството Божие на всяка жива душа, която е прогледнала.

Щом виждаш слънцето, ти виждаш вече възможностите. Те идат до тебе в различни варианти.

Ти ще бъдеш този пример. Няма друг.

Колкото повече ученикът се издига, толкова повече той не е индивидуалист. Полкова повече той става една преливаща се колективна сила.

Там където е светиня, там Бог присъства. А за да присъства, жертва трябва. А за да има жертва, Духът трябва да извърши своята операция.

7 Април 1956 г.