440. Девственият божествен прилив

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 440-то

ДЕВСТВЕНИЯТ БОЖЕСТВЕН ПРИЛИВ

Навлизайки все повече и повече в горните полета, ученикът става изразител на условията и възможностите на тия полета и те дават своето влияние като една опитна духовна система. Колкото повече ученикът овладява сложните действия, сложните операции на висшите полета, толкова повече той се запознава с устройството, с живота, с културата, с изкуството, с хармонията, с цялата сложност на тази върховна висша култура. Колкото повече светли сили са във връзка с ученика, толкова по-висши идеи той приема от тях, толкова по-съвършени мисли, толкова по-чисти чувства и по-идейни възможности, които го сродяват, които го привличат към тия висши същества. Колкото повече ученикът прониква във вътрешните сфери, в духовните сфери, толкова повече той се запознава със сложните явления, с живота, с работата на тия същества, които го сродяват с тяхната йерархия, с техния Баща и майка, с техните братя и сестри. Колкото повече ученикът се издига по съзнание, по душа и по дух в средата, в етера на духовните полета, толкова повече той възприема ония сложни комбинации и елементи, които са като едно вече ново устройство, като едни нови насъщни възможности в устройството, в растенето, в развитието, в издигането на ученика. Всичко това зависи от благородната и системна среда. Достатъчно опитности има ученикът в нисшите светове. Благодарение на тия опитности, били те благоприятни или неблагоприятни, той има вече ритъма да се придвижи към една нова среда. Следователно, нищо не е изгубено; а е имало само забавяне. Ние сега обаче сме в едни нови сфери, в едно ново, специфично училище, в една нова, специфична школа, където нещата са поставени в особен ред. Тук ученикът има да изучава реда и порядъка, културата и развитието. И когато се говори за духовни сфери, за духовен свят; ученикът трябва да бъде запознат със сложната система, която представлява реалността на духовния свят.

В миналите размишления ние говорихме за девствения Божествен прилив. Ние ще говорим по този въпрос до тогава, до когато ученикът стане истински девствен прилив. Когато засягаме областите на духовния свят, неговото устройство, неговата същина, неговата култура, неговия живот, ние ще свържем всичко това с девствения Божествен прилив. Ето защо, ученикът трябва да живее в този свят, в тази атмосфера, за да може да се ползува богато с влиянието, с въздействието на девствения прилив. Той трябва да знае, че при движението на този прилив, при проникването на този прилив се струят светлинни възможности, светлинни ефекти, светлинни координации, светлинна хармония, светлинна наука. Той трябва да знае, че тия ефекти са посипани със слънчев прах, със светлинен прах.

За да може ученикът да се ползва от този девствен прилив, трябва да бъдат построени в него наченките и възможностите на свръхсъзнанието. Единствената най-възвишена способност това е свръхсъзнанието. Това е способността да се прониква в по-ефирната, в по-проницателната енергия. Защото по начало приливът е енергия. Само като енергия ученикът ще се ползва. При другите му свойства и качества той не може да се ползва.

Но ще кажете: защо трябва да се усложнява толкова Божественото присъствие? Ученико, колкото повече прииждат сложни мисли, сложни вариации, сложни комбинации, толкова повече се обогатява твоята мисъл. А богатата мисъл създава условия да се централизира в ученика това специфично чувство - свръхсъзнанието. Колко много ще, помогне свръхсъзнанието. Не ще става нужда да изразходваш енергия в светкавично движение, да раздвижиш целия свой мир, своята малка планета, своя малък свят. Като свръхсъзнание ти ще имаш едно проницателно око, което ще прозира, ще се вглъбява във всички сложни и възможни явления на Божествения прилив.

Така подготвяйки се, така израснал, ученикът вече разбира напълно, съвършено идеите, светлината, мъдростта и любовта на Учителя. Само от това високо, върховно място ученикът има онази висша култура, онова благородно достойнство, онова изтънчено, ефирно естество, чрез което може да се ползва от прилива на Божествената девственост, т. е. абсолютната чистота.

Защо правим това? За да може ваша та душа да навлез в атмосферата, в девствения дъх, в девствения аромат, в действената свежест и да разтвори криле, да съсредоточи очи и да се облечело ефирната бяла светлинна дреха. Девствеността е начало, е стъпване в пределите на Божествения прилив. Колкото повече чистота овладява светът на ученика, талково повече атмосферата около него, животът около него, сложните съчетания на битието около него са вече светлинни ефекти. Колкото повече ученикът въплъщава в себе си този девствен прилив, толкова клетките в неговия организъм, толкова тъканите в неговия организъм стават по-подвижни, по-хармонични, по-жизнени, т. е. неспособни. А, знаете ли какво значи способност? Способността е едно от върховните качества на Първоизточника.

Влизайки в свита на безсмъртното, в света на идеите, в света на посветените, създава се една нова обстановка, едно ново впечатление, коренно се изменят старите порядки, старите възгледи и ученикът заживява във вечно новото, във вечно интересното, във вечно безсмъртното, във вечно научното, във вечно светлинното. Има ли тогава тегота, има ли самота и неизвестност. Има ли тъмнина? Няма, защото ученикът живее във вечно новото. Във вечно новото се съдържа и сложността на сътворението. Там са силите, там са идеите, там са първичните оперативни сили, които устройват, които провеждат новото. Колкото повече ученикът е проникнат от девствения Божествен прилив, толкова повече той се издига и пораства, усъвършенства, посвещава, толкова повече складът на неговите запаси, на неговите богатства става един завиден свят, пълен със скъпоценности - скъпоценни мисли, скъпоценни чувства, скъпоценни отношения, скъпоценни дела. Колкото повече мисълта в ученика е възпламенена от девствения прилив, толкова повече средата, атмосферата е светлинна, идейна, богата, жизнена. Колкото повече е озарен от девствения прилив, толкова повече той е съзерцателен, мечтателен, съсредоточен и реалното, възможното, близкото. Колкото повече е въплътен, проникнат в същините на девствения прилив, толкова повече у него се струят светлинните приливи и той обогатява своята кръв е безсмъртни елементи, които са изразени като Божествен еликсир. Тогава ученикът е вече едно изключение, едно ново същество, ново по форма, по образ, по съдържание.

Такава са учениците на Върховната школа. Те се занимават с вътрешните специфични духовни елементи, които са проникващи сили в девствения прилив. Ученикът има да се занимава специално с всеки индивидуален прилив.

Какво значи това? Нима Божественият девствен прилив е нещо отделно, индивидуално? В давлението си колективът излъчва от себе си специфична индивидуални сила, която се завърта около себе си и образува светлинно ядро. Такива светлинни ядра има много и проникващата енергия. И понеже ученикът е една станция на енергии, то тия ядра проникват в тази станция като действуващи сили, дават възможност да се използуват силите на тази енергия в аналите на сътворението. Следователно, колкото повече ученикът се запознава със сложността на сътворението, толкова повече той въплъщава в себе си индивидуални девствени ядра. Така ученикът изгражда своя девствен свят с присъствието на девствените ядра.

По какво се познава кой ученик е способен. Способността на ученика зависи от това, до колко девствени ядра са съчетани, са проникнали в неговото свръхсъзнание, в неговите енергии, в неговия организъм. Колкото повече девствени ядра са съчетани в чуден порядък и хармония в ученика, толкова повече светли сили присъстват в тази сложна операция.

Ето как ученикът се запознава с деятелността на светлите сили?

И тъй, помни, помни за девственото ядро. Само чрез възможностите на девствените ядра и ще превъзмогнеш сложните системи. Пространството тогава. необятността ще бъдат твоя среда, която ще те подпомогне както в движението, така и в жизнеността. Всяко едно движение трябва да има жизненост, защото лицето на сътворението е жизненост. Така се проявяват върховните сили. Ако бяха само движение, те щяха да представляват стихия. Но понеже те са и жизненост, т. е. девствено ядро, то те са вече проявен живот.

Това което ви говорим е от учебниците: от историята, географията, от анатомията, от химията, от математиката на висшите сфери. Така те разглеждат сложната наука. Така те изучават жизнеността на девствените ядра. Най-голямото знание за тях е откриването на едно девствено ядро. А знаете ли какво съдържа в себе си едно девствено ядро? Пълнота, капацитет на Божествената жизненост, на първичната жизненост.

Ето, това са свещените плодове за посветения. Всеки миг, всеки час и всеки ден той отключва по едно такова девствено ядро и вади от там скъпоценни зърна, ефирни зърна. Всяко зърно съдържа специфична жизненост на Божия Дух.

И тъй, когато се говори за сложност, там именно е скрит Бог с цялото си величие, с цялото свое начало. И сега, когато въвеждаме ученика в атмосферата на този девствен прилив, то ние искаме да бъде вече той опитан, за да може да му се повери сложния безсмъртен ключ на едно поне такова девствено ядро. Тогава той ще вземе от там това, което му е най-необходимо. Нали ние казахме, че там се съдържа жизнеността на Бога. Жизнеността на Бога подразбира способности.

Ето как ученикът ще вземе едно зрънце, което ще посади в себе си и ще се развие една нова способност, способност на интуиция, на ясновиждане, способност на проникване, на трептение, на безсмъртие, способност на безкрайно поддържане. Но за да се вземе този ключ, иска се рицарство, иска се жертва, самообладание, воля, идейност, здравина. Тогава когато се срещате, ще бъдете все по-нови и нови един за друг, т. е. всеки ще представлява нов свят. Защо? Защото всеки ще вземе такова зрънце, което в даден момент е присъщо на неговото развитие. Как тогава ученикът ще съзерцава своя съученик? Ще вижда новото, защото новото не може да се скрие, щом е излязло вън от ядрото. Това ученикът трябва да очаква. Няма друг мир за него. Това е сложната Божествена наука, възможност и жизненост.

За да може ученикът да въплъти повече организми на Духа в себе си, трябва да има ключ. Кой ще му предаде този ключ? Къде се съхраняват тия ключове, т. е. може ли ученикът сам да открие къде е съкровищницата на ключовете? Щом владее върховната математика, той ще открие тази съкровищница. Къде? На земята ли? В друга планета ли? В друго слънчево ядро ли? Къде? В безкрайността ли? Единствено приливът на Божествената жизненост може да утвърди силите в ученика, за да открие съкровищницата на тайните клюнове. Тайният ключ представлява началната идея на Бога. Без това начало, ученико, немислимо е да отключваш девственото ядро. Затова приготовлявай себе си за едно такова начало. Виждай се всеки ден като едно ново начало. Колкото повече се доближаваш до идейния, до духовния свят, толкова повече чувстваш неговата атмосфера, неговото влияние, неговата култура. А това е важно. Ето защо, твоето движение трябва да бъде придружено с Божествената жизненост.

Ето как ще се срещнем, ето как ще се познаем - когато те въведен в нашия свят, в света на безмълвието, в света на девствения прилив. Ние те въоръжаваме, ние те приготовляваме да влезеш в нашия свят. Когато влезеш в наший свят и научиш много неща за Божествения девствен прилив, тогава когато влезеш в твоя свят на физическия свят, ти ще имаш предвид много и много сложности. Трябва да стане едно отиване и връщане. Трябва да споделяме идеи, наука, постижения. Така ученикът ще се научи. Той трябва да бъде ученик не само на земята, но и в другите планети, и в другите слънчеви ядра. Той трябва да бъде ученик на върховната Божествена мисъл. Подготовката е първичен етап или първична стъпка. Колкото по смело е очертана първичната стъпка, толкова повече надеждата, вярата, добродетелта са възможности за да се проникне в сложността на Божествения свят.

Тук ние не говорим вече за добродетели, за братолюбие, за братски отношения. Защо? Всичко това вече го знаете. Знаете какво е грешка, какво е грях, какво е смъртен грях. Затова не е необходимо да се проповядва някакъв си морал. Абсолютният Божествен морал е в девствения Божествен прилив. Не само в прилива, но в девствения прилив. Щом е само прилив, там се налага и морал. А щом е девствен прилив, изключен е всякакъв морал. Там ще обладава Божествената жизненост, Божествените възможности и Божествената способност. При тия гениални сили ще става ли въпрос за някакви добродетели или други някакви качества? Няма да става.

Ние сме оператори, ние сме жизнени сокове в сътворението. Следователно, като сокове, те трябва да бъдат сладки, т. е. да характеризират благородното. идейното, чистото, Божественото.

Ето как вашата мисъл трябва да бъде сочна, да бъде деятелност. Там където липсва елемента сочност. там е пустиня. А ние не сме за пустините. Ние сме за живота. Там където има оазиси, там където има реки, цветя, там където се е проявила в най-голямо сложност Божествената жизненост. Ние обичаме този свят. Той е обичан от всички ангелски сили, от всички върховни сили.

Това възможности ли са или е утопия? Както е на земята, така е и на небето. Тук имате в миниатюра целия Божествен свят с абсолютната жизненост. Следователно, както е тук, така е и горе. В това е разликата. Ако тук той е проникнат от малкия Божествен свят, когато отиде горе, ще бъде пълно въплъщение на големия Божествен свят.

Да, ключ трябва. Без ключ нито крачка напред, защото ще срещнем затворена; врата и само ще обикаляш девственото ядро. А щом имаш ключ, трябва ти смелост, жизненост да отключваш това девствено ядро, да вземеш от там необходимите зрънца и да ги пренесеш в твоята градина, в твоя свят, за да стане той красива райска земя. Без тази красота на рая за никъде не си. Украсявай този рай, засаждай този рай със зрънца взети от девственото Божествено ядро. Поливай тези растения с нежните, с чистите сълзи на твоето око. Нека твоето око извърши най-благородната работа. Нека излъчи от себе си бисерни чисти сълзи и да полее зрънцата, взети от девственото ядро и посети в градината на твоята душа.

Ето, това е поезия – поезия, която е въплъщение на Божествения прилив. Това е реална поезия. Тя не е фантастична, въображаема, а е реална, нагледна опитна.

Така желаем да те срещнем, да те видим, да те изживеем. Както виждате, ние обичаме, ние любим. Защо? Защото у нас е Божествената жизненост. Тази именно Божествена жизненост ни е довела при вас. Ние искаме да ви сродим, да ви побратимим с духовния свят. Ние искаме да ви запознаем с висшата светлинна култура на Божествения свят, за да има вече у вас нов характер, нова способност, способност на непреривна работа.

Вземете тия зрънца и ги посейте в градината на своята душа. Поливайте ги с чисти, бисерни капки от вашите очи. Така вие ще се проявите като добри работници, ще означените всяко ваше движение, всяко ваше присъствие. Защо? Защото ще проникне един нов елемент, елементът на девствения прилив. Такова богатство искаме да бъдете вие, а не да сте скръжави, бедни, нещастни, немощни. Ние искаме да бъдете като васански агнета при бистрите потоци и високите скали. Бъдете окото на светлината, бъдете душата на живота. Това е безсмъртната мисъл. Не се занимавайте вече с празни неща, но започнете да работите. Пей, живей, учи и се посвети. Овладявай Божественото знание. То е семката на Божественото знание. То е семката на всяко явление в природата, в космоса.

Учи се. Бъди истински предан ученик, за да представиш своята завършена работа пред върховната комисия, която да то представи като добър числител, като добър композитор. Две неща са те: числител и композитор. Мислител, това значи да имаш мисъл. Композитор да бъдеш способен да работиш, т. е. твоята мисъл да бъде работа. Където и да ходиш, търси винаги Божествените прояви. Спирай се, слушай, размишлявай, за да откриеш жизнеността на това девствено Божествено ядро.

В това размишление ние ви дадохме съвършени, идейни скици, с които може да си помогнете, т. е. по които вие ще се развивате. Ние няма да оставим тази работа незавършена. Помнете: работата трябва да се завърши. Ако не работите, ще боледувате. Ако работите, ще оздравеете, ще се радвате, ще се посвещава те. Ние искаме работа - работа както пчелите, да пренасяте сладък сок. На всеки един от вас предстои по една специфична работа. Всеки е годен за една, такава работа - един в музиката, друг в изкуството, трети в словото, четвърти в поезията и т. н. Там където се чувстваш, че можеш да заемеш едно място, заеми го с достойнство и освети това място. Тази епоха трябва да се ознамени. Тя е една от най-интересните в историята.

Но ще кажете: защо е интересна! Защото Божественото даде абсолютна свобода, но вие злоупотребихте.

Ние говорни сега за човешкия род. Говорим специално за вас. И понеже, вие не се изключвате от човешкия род и вас малко ви засяга. Нашата работа сега се състои в това, как да ви поставим в унисон със съграждащите сили и ви въведем в един по-благоприятен свят, във вътрешния свят. Започнете да се ползвате от възможностите.

Че някога не ви върви, има и друга причина. Вие искате да стане така, както вие желаете, без да подозирате, че не трябва това да желаете. Колко остроумен, колко положителен, колко проницателен трябва да бъде ученикът.

19 Април 1956 г.