444. Светът на духовния човек (липсват последните страници)

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 444-то

СВЕТЪТ НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК.

Колкото повече се изкачва ученикът из висините, толкова по-лесно открива вътрешния човек.

Но ще се каже: ученикът извън човека да е? Знае се от свещената история, че първото велико дело на Бога е човека. Бог специално се занимава, специално е проявил човекът. Човекът е; който свидетелства за реалните същини, за реалното присъствие, за реалния висш разум на Бога. Човекът е, който дава илюстрация за оная висша трептяща мисъл, която е оформила, която е създала мислещата система в човека. Човекът е, който представлява по образ и подобие онова велико изявление на Бога, който така системно се е занимал, който така системно е работил, който така системно, е работил, който така системно е дишал, се е въплътил в човека. Човекът е съществото, което има идеята на най-възвишения мислител, на най-възвишения идеалист, на най-възвишения гений - Бога в себе си. Следователно, когато застъпваме вътрешния човек, ние го разглеждаме като една система на Вътрешната школа.

Какво е Вътрешната школа? Това е вътрешния колектив на човека, вътрешното богатство на човека, вътрешната система на човека, вътрешното въплъщение, вглъбяване на Бога в човека. Тогава какво има да изучава ученикът. Може ли ученикът да изучава неизвестностите извън вътрешния човек? Не може. Защо? Защото проектираните лъчи, проектираната мисъл, проектираната разумност, проектираната деятелност са дали най-идейната реалност - човека. Следователно, ако ученикът потърси обект, олтар, светиня, той ще ги намери вътре в човека.

Какво явление представлява човекът? Ние не гледаме човекът като дезорганизиращо същество, което е цяло противоречие по отношение висшия морал и висшата система. Това е външния човек - човекът, който стой на голяма дистанция от вътрешния човек, човекът който умира, човекът който пропада, който лъже, който убива, който е противоречие. Но когато застъпваме въпроса за вътрешния човек, в нашата мисъл, в нашето съзнание изпъква онази гениална стройна мисъл, която Бог е проявил по отношение своето завидно сътворение - вътрешния човек.

Какво всъщност представлява вътрешният човек? Богата душа, нежна душа, свободолюбива, чиста, нежна душа, прекрасна, идейна, жизнена, способна, морална душа, която напълно символизира Божественото Начало. Ученикът трябва да проучи този човек. Ученикът трябва да солидаризира с тази мисъл, да проучи вътрешния човек, да го намери, да го открие. Докато той не намери ония специфични заложби, ония мистични движения, онази висша разумност, не може да разреши голямата задача - проблема за устройството, проблема за работата на Божествения Дух. Следователно, ученикът не трябва да бяха от човека. Той не трябва да се страхува с него. Той не трябва да гледа на човека като на някое лице, като на някоя неразрешена за дача. Напротив, най-близкото същество до ученика това е вътрешният човек. За да може да открие тази вътрешна област, ученикът трябва да проникне дълбоко в състоянието, във вибрите на този вътрешен човек и да намери там отпечатъка на Божествената ръка, отпечатъка на Божествената геометрия, на Божествената мисъл, на божествената математика, на Божествения Дух. Следователно, ученикът и човекът са първото произведение, първата цъфнала роза, първото цвете, което е проявило багрите на Мировия Дух. Щом така човекът е обагрех, той има мирова същина, той е представител на мировия замисъл. Единствената сложна задача на ученика е да разреши тази мирова сложна задача - задачата за момента, когато Божествения Дух, когато Божествената ръка, когато Божествената способност са започнали работа специално с устройството на човека.

Че това е така, се вижда от отношенията, от разликата между човека и другите подобни на него животните. До колко външният човек, обикновеният човек се е освободил от влиянията на нисшия, животинския живот, се вижда от проявите, от културата, от морала. Но, ученико, за да бъдеш улеснен, за да имаш един богат обект да приложиш своето изкуство, за да имаш опитност и то реална опитност, да бъдеш в контакт с жизнените сили на човека, с жизнените пориви, с жизнената същина, никога не трябва да се отклоняващ от вътрешния човек. Колкото и да изучаваш свещените писания, свещените догми, свещените скрижали, едно знай: всяка една върховна работа се е проявила чрез човека, т. е. човекът е бил оная опитна станция, онова опитно поле, където Божият Дух се е проявил.

И тъй, ученико, не отбягвай от човека, не подценявай човека, но търси вътрешния стабилитет, вътрешното състояние, вътрешната организация на човека. Затова е казано: трябва да имаш поне един приятел в света и той да бъде човек.

Но ще се възрази: нали ученикът трябва да се добере да света на ангелските сили, на светлите сили? Не забравяй, че човекът е Божие дело. Следователно, той не е извън орбитата, извън пределите на възвишените същества, на вътрешната Божествена мисъл, на възвишеното Божествено въплъщение. За да може да заеме достойно мястото в кой и да е свят - физически, духовен или Божествен, ученикът трябва да има предвид винаги първото Божествено проявление в човека. Ученикът никога не може да напусне човешкия свят, човешката култура, човешкият образ и да заживее в други области, в други светове, без да е обикнал, без да е възлюбил, без да е проучил вътрешния човек. Когато ученикът детайлно познава вътрешния човек, само тогава ще дойде в него реалната идея за ангелския свят и за Божествения светъл свят. Не можеш, ученико, да проучиш Божествения промисъл и Божествената способност, ако се отделиш от вътрешния човек, от тази Божествена стройна система. Често пъти ученикът попада в грешки и казва: да се освободим от хората, от физическия свят и да отидем някъде в планината, далеч от шума, далеч от отношенията с хората изобщо. Където и да отидеш, не можеш да избегнеш Божия образ, Божественото съществувание, Божественото присъствие, Божественото сътворение, Божествената работа. Вътрешният човек е специфичната велика работа на Бога. За да не попадне ученикът в заблуждение, за да не се отклонява, от своята среда, то ядрото е поставено именно за това. За да не забравя своите задължения към една възвишена Божествена проява, ученикът трябва да намери вътрешния човек, да влезе в контакт с него, да разгледа ония качества и способности, онази организация, онази просвета, онзи стремеж, онази красота, онази будност, които ще му дадат идеята за Божествения промисъл, за Божествения замисъл, за Божествения свят. В миналото ученикът е избягвал света на съблазните, крил се е из пещерите, живял е отшелнически живот из планините. Придобил ли е нещо? Той е придобил известна чистота, но мисълта му винаги е била ангажирана с вътрешния човек. Той всичко е превил, за да придобие състоянието на вътрешния човек в себе си. Ето защо. ученикът трябва да обърне внимание, независимо в какво състояние се намира, при каква обстановка на себе си и най-щателно, най-будно, най-самоуверено да открие вътрешните способности, вътрешните дела, вътрешното ухание, вътрешния дух на вътрешния човек.

И така, вътрешният човек това е първичното вложено в човека. Кое е вложено първично? Това е Божествената душа, Божественият Дух, Божествените същини, които са започнали творчеството в необятните пространства, в необятната неизвестна вечност. Следователно, най-гениалното сътворение на Бога това е вътрешният човек.

И тъй, за да имате мерки в живота, да не се спъвате, да не се отклонявате, да не подценявате нещата, но да имате ясна представа за тях, не избягвай ученико, действителността на живота, не живей само в хипотези, в миражи, но гледай на нещата повече повече от реално, гледай на нещата отблизо. Колкото повече си близо до нещата, толкова повече те ти влияят, т. е. толкова повече си в контакт с тях и знаеш за тяхната същина, защото те представляват една наистина добре устроена призма.

Но ще се възрази: нима трябва да се върнем назад, да отидем при хората да търсим човека, да отидем долу в нисшите страсти, в нисшите желания и мисли? Единствената велика работа на ученика е да открие вътрешния човек с всичките негови качества, способности и таланти. Направи ли това, има ли това откритие, той е намерил Бога. Той е в унисон е Божественото творчество.

Но ще се възрази: нима само човекът е сътворение на Бога? Какви необятни планети и слънчеви ядра са създадени, какво необятно пространство е създадено. Нима човекът е най-важното? За кого са създадени? Всичко онова което се е проявило, то е гениалната велика Божествена мисъл, която внедрена в човека, се е оформила като Божествена способност като висш разум. А. щом ученикът притежава висш разум, всички други явления във вселената са построени за този разум.

Но ще кажете: интересува ли се слънчевото ядро от човека? Планетите, другите слънчеви системи интересуват ли се от човека? Щом слънчевите ядра проектират своите лъчи, те не тъй случайно са тръгнали по дългия път. Те трябва да открият някого. Кого ще открият? Ще открият завидната творческа работа на Бога в човека.

Ето къде е гениалната мисъл: целият развой, цялата тази възвишена система има за задача да се научат възвишените същества от светлите ядра как Бог работи; как той е започнал, как се е организирала неговата мисъл, как детайлно е можал да предвиди както слънчевите ядра, така и всички планети и всички видове същества - от най-малкото до най-голямото по форма, по съдържание, по бит и по идея. Каква тънка мисъл е необходима, какво остроумие, за да опреш своята мисъл върху едно явление и са откриеш първичния замисъл! Тази наука се съдържа в пълен капацитет, в съвършенство във вътрешния човек;

Ученико, все повече и повече възлюби, все повече и повече откривай идеята, че си открил вътрешния човек. Едно знай: възлюбиш ли вътрешния човек, той никога не остарява, никога не боледува, никога не се изменя. Той е вечно млад, вечно разумен, вечно красив и вечно светъл. Пръв влез в този свят на вътрешния човек да видиш как той е устроен, как е организиран, как богато е надарен и ще бъдеш знаменит учен, знаменит откривател, алхимик, математик, композитор, художник. Защо? Защото се запознаваш е един вътрешен свят, който съдържа най-възвишената мисъл, проява на Бога във вътрешния човек

Но може би ще се възрази: какво да правим с външния човек? Къде да го оставим? Каква е неговата съдба? Какво отношение да имаме към него, т. е. как трябва да гледаме на него - дали със съжаление или да внесем идея, творческа енергия, които да му помогнат? Ученикът трябва да има коректно към външния човек. Той трябва да има такива отношения към външния човек, че външния човек да създава условия за развитието, за разцъфтяването на вътрешния човек. Следователно всички външни вътрешни прояви в битието са материал, са наука, са система за ученика. Затова е казано в свещените писания: и ангелите надникнаха да видят тази добре устроена в проявление Божествена мисъл, тази Божествена способност - човека. Задача на ученика е да опита своето ученичество, да приложи своята ученическа система, да изучи в най-големи подробности развитието, проявата, началото, цяла та идея за проявения. вътрешен човек.

Но ще кажете: защо да се занимаваме с човешкия свят, когато ни предстои да се занимаваме с ангелския свят, със световете на светлите силите, с Божествения свят? Ученико, щом откриеш вътрешния човек, ти си намерил Божествения свят, защото олицетворение на Божественото лице, олицетворение на Божествената същина е вътрешния човек.

Трудна задача, труден проблем. Най-много тук са се спъвали и посвещаващите се в миналите школи. Те са идвали в конфликт с човека, дори са презирали човека, като са смятали, че той е главния виновник за тяхното несъвършенство. С тази едностранчивост те са затворили вратите на школите. Божественият Дух не е употребил повече усилия да продължи прииждането на вълни в дадена школа. Тази подготовка на миналото, недостатъците на младото, несъвършенството в миналото сега се коригират. Сега Божественият Дух има великата задача напълно да открие света на вътрешния човек, т. е. мястото, олтара, светилището, където Бог присъства. Не можеш да търсиш Бога в необятното пространство някъде, на някоя планета или на някое слънчево ядро, защото те са толкова много, така безчетни. Къде ще се спреш? Къде ще обхванеш Божия разума Какъв орган представлява той, каква светиня или какво слънчево ядро? Ти не можеш да имаш понятие. Ще объркаш понятията. Единственото място което можеш да заемеш и то положително да знаеш, че си го заел, то е мястото в света на вътрешния човек. Там ти ще проучиш в най-големи детайли идеята, мирозрението, промисъла на Бога. Извън човека ти ще намериш Бога като планета, като слънчево ядро, като енергия, атмосфера, като етер, електричество, като електрони, протони и т. н., но какво ще те ползва? Може ли ученикът да се ползва? Като сила може да се ползва - да го движат, да го отнасят, да го пренасят, но като разумна способност, не. Той ще има възможността да я срещне във вътрешния човек. Защо във вътрешния човек? Защо да не е в някое друго явление, но във вътрешния човек? Вътрешният човек владее такива способности, които се проявяват като слово, като мисъл, като хармония и песен, като изкуство и живот, като красота и блян, като мечта и стремеж и най-после като око, което вижда, което отразява, което радва, което дава импулса, което се изявява при слухарство - да чуеш дивната мелодията, да чуеш дивния шепот на вълнуващата душа, най-после в едно прекрасно обоняние, чрез което да чувствуваш омайните билки, омайните краски на прекрасния свят. Там където е въплътена Божествената душа, там е живота, там е разума, там е вътрешният човек.

Ученико, богат е вътрешният човек. Богато наследство е вътрешният човек, богата наука, богат промисъл, богата душа. Ние ти го представяме като форма, като гениален образ, като най-възвишена система в миросъзданието.

И тъй, щом искаш да научиш за делото, за началото на Бога, ще намериш тия способности, тоя висш разум в света на вътрешния човек. Роди този вътрешен човек, да бъде той красотата на твоите дела. Ние ти представяме една особена област, едно особено мирозрение по отношение твоето посвещение. Трябва да се посветиш в идеята, в ритъма, в светлината, за да откриеш вътрешния човек. Тогава ще осмислиш своето съществувание на земята на физическия свят. Иначе не можеш да го осмислиш. Ще попаднеш в заблуждение, в хипотези, в неизвестности. А ти трябва да застанеш на почвата, на точката, на линията, на върха на най-положителното, на най-реалното по отношение твоето посвещение. Тази идея е най-близка до теб, защото ти, ученико, си в същото време и вътрешния човек, вътрешния свят, вътрешния Бог, вътрешната реалност. Външен ли си, винаги ще има неизвестности, винаги ще има въпроси, винаги ще има незнание. Ти не трябва да заставаш на мястото, където е съблазънта, че не знаеш, че не можеш, че си едно животно и нищо повече. Не. Оформи своя свят на вътрешен човек. Като вътрешен човек ти ще представляваш онзи пулс, онова дихание, онази душа, която вибрира във вселената, която е звук във вселената, която е цвят, багра във вселената, която е светлина, която е способност във вселената.

Ние Ти говорим от света на вътрешния човек. Ние го познаваме, ние сме влюбени в него, защото обичаме Божиите дела. Така ние работим върху устройството, върху тялото на вътрешния човек. Така сега ние разкриваме идеята за вътрешния човек, който ще ви помогне по специално да се подготвите за прииж-

(Липсват последните страници от този том. Текстът ще бъде добавен, когато се намерят)