445. Абсолютно освобождение

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 445-то

АБСОЛЮТНО ОСВОБОЖДЕНИЕ

Колкото повече ученикът се вживява във вътрешните светове, толкова повече той проучва техните системи. Най-същественото и реално е ученикът да се запознае основно със състоянието на вътрешния свят, защото вътрешният свят е израз на великите истини, които е проявило във външен образ онова върховно, абсолютно, идейно. Ако няма вътрешни импулси, не може да има причини. Вътрешните импулси създават движението, а движението създава причините, защото щом движението е във външния свят, то създава пертурбации, то възпламенява ония елементи, които не са още проникнати от вътрешната същина на Духа. Следователно, движението, т. е. активността на Духа създава благоприятните и съдбоносни причини. Едни от добрите условия, т. е. благоприятните условия са за ученика. Всички други причини са съдба.

Но ще кажете: защо е тази съдба? На кого трябва? Съдбата е движение, съдбата е устрем, ритъм. А къде е благоприятното, щастието? В покоя ли? Не е в покоя, а в състоянието. Понеже е имало покой, затова е било необходимо да се въздава движение, да се раздвижват енергиите, т. е. да се раздвижи естеството на Духа. Благодарение на това движение се е изпълнила вселената все с естество на Духа. Няма явление, няма образи и форми без естеството на Духа. По естество Духът е велик промисъл, разумно начало. Още в самото начало Духът така е проявил своето естество, че всичко е било хармония и красота. Но като е дошла съдбата, тя е внесла противоречието. Между кого е противоречието? Между кои същини е противоречие то? Между същините на Духа и движението на съдбата. Обаче, ако не би имало съдба, не би имало ученици. Ако не би имало движение, не би имало наука, откритие. Следователно, тия положения за ученика трябва да бъдат ясни. Той трябва да започне от началото, от най-високата инстанция, да слезе най-долу и наново да започне нагоре, за да изпълни закона на съдбата, да проследи пътя на движението. Когато ученикът е долу, той е вече в процес на ученичество. А когато е горе, той изживява вече процес на велик посветен. За да се изкачи тази стръмнина, трябват наистина големи усилия. А всяко едно усилие е импулсирано от движението на Духа и от движението на светлината. А всяко едно слизане е предизвикано от влиянието на съдбата. Следователно, щом ученикът познава тия тайнствени, тия дълбоко замислени начала в битието, той трябва правилно да се движи. Когато слиза надолу, да преобразява закона на съдбата в ритъм на възход. Когато се изказва нагоре, всичко в него трябва да бъде любов. И наистина, който успее да се изкачи и напусне низините, съдбата, мъчнотиите, той се радва. А там където е радостта, там е любовта. Не може да се прояви любов без радост. Когато изпълзяваш едно задължение или когато направиш едно благодеяние, трябва да чувстваш радост, защото само радостта е, която може да свидетелства твоето дело - дали е право или не. Щом нямаш тази пробудена радост, а изпълняваш механически това, ти си в противоречие, в недоумение, в неизвестност. Радостта е, която определя точно дали си попаднал на пътя на главната цел, т. е. дали би способен да извършиш едно любовно дело.

И тъй, въпросите са така много отвлечени, но ученикът е съществото, което може да познава. Да открива какви са началата или какво е естеството на Духа, което така сложно се е поляризирало в битието. Наистина голяма сложност. Какви сложни недостъпни области, какви сложни закони, какви изтънчени, префинени движения, каква богата, благодатна среда, какви прекрасни сфери! Само будният ученик, който е вече излязъл от низините, който е напуснал вече външния свят и е тръгнал към вътрешния, към вътрешната същина на живота, само той може да открие първичните начала. Голямо щастие е да се запознаеш с Законодателя, този, който е привел в изпълнение своето естество, т. е. в движение своето естество. Тук е най-голямата трудност, да може да се отгатне. А точно за това ученика се въвежда във вътрешните порядки, във вътрешното устройство, във вътрешните образи, във вътрешното естество за да може ясно, логично, мъдро, идейно да построи своето съзнание, своята мисъл. Постройка трябва и то по вътрешен характер. Единствено вътрешните сили са, които могат така да устроят ученика. Единствено мистичните сили са еманациите на Божията душа. Те са, които могат да създадат благоприятните условия за един вътрешен трепет. Колкото повече ученикът се вглъбява във вътрешността на Духа, толкова повече той изпитва същините, пластичността, устройствата, характера на Духа. Няма друга сила в битието, няма друга същина. Единствено Духът е характерното, Духът е прославеното, Духът е подчертаното, Духът е виделината и светлината, Духът е откритието. Но казваме: за да бъде ученикът напълно посветен, той трябва все по-близко и по-близко да чувствува ядрените сили на този Дух, които да съчетават в него всички явления, които да преустроят неговата съзнателна светиня, неговата просветена мисъл. Колкото повече ядрени енергии, ядрени сили се въплъщават в тялото и в образа на ученика, толкова повече той излъчва еманации на ядрените сили. А когато ученикът бъде обкръжен, т. е. когато от него се излъчва такава една еманация от ядрени сили, образува светлинна аура, както е аурата на слънчевото ядро. Благодарение на това, че ядрените сили на Духа са в силна еманация, в силно трептение, в силно излъчване в слънцето, то е вече състояние, то е способно да изпраща от тия еманации, от тия трептения далеч от себе си с хиляди и хиляди километри, за да може да потвърди, да узакони движещата се сила, движещите се енергии на ядрата на Духа. Няма друго по съвършено естество в природата. Най-съвършеното, най-сложното, това е естеството на Духа. Това ученикът добре трябва да разбере, добре да се посвети в тази област. Тогава всички противоречия в него ще изчезнат. Той ще знае за самото начало, ще знае за оня дълбок промисъл, за оная съвършена идея. Тогава няма да има нужда от просвета, идейна организация. Ученикът ще представлява съвкупна организация, т. е. той е вече на разположение на радиацията на Духа. А щом е на разположение на радиацията на Духа, това подразбира вече едно ядрено светило в пространството. Колкото повече такива същества се устройват по лицето на земята, толкова повече земята се обогатява с ядрена духовна сила. Колкото повече същества се излъчват, се оформяват и получават образ на ядрото, толкова земята ще бъде по осветявана, за да може да бъде представител на висшите зодиакални движения. Макар и астролозите да казват, че земята е една от най-несвършените планети, там където има неблагоприятни условия за присъствие за ядрените сили на Духа, т. е. на духовния живот, то всичко това ще се отмени, ще се напише нова астрология, ще се поставят нови знаци, които ще бъдат подобни на Водолей. Тогава астролозите ще бъдат готови да преустроят цялата астрологическа система. Но за да стане това, трябва да има явление. Кое ще бъде това явление? Ученикът с пълна запазена ядрена сила, т. е. ученикът, който ще създаде цветните полета, които ще бъдат новото за големите астрономи от другите планети. Те ще наблюдават тия светлинни полета, ще ги изучават, ще имат грижата, идеята да могат някак си да придобият спомагателни средства да посетят земята - физически разбира се, да я посетят така, както те живеят в по-висшите планети. Това трябва да стане. Колкото повече животът се организира, колкото повече съзнанието просветва, толкова повече възможностите са дадени. Но това е бъдещето. Въпросът е сега, какво вие трябва да направите, т. е. какво място вие заемате - дали сте в началото, дали сте в низините или сте някъде по върховете. Кое е доброто? Доброто е това, че някои са в низините, други са някъде по върховете и имате вече една качваща система, имате вече нишките, въжетата, с които би сигнализирате, се издърпвате един друг. Това е хубавото, съзнателното - да помогнеш на своя съученик във всяко отношение. Радостното е, че вие сте вече по пътя към върховете. Какво е това върховете? Да се изкачиш на някоя висока могила ли? О, не! Това е само гимнастика, опити или едно малко завоевание. Да се и изкачиш по върховете се разбира най-високото място върху естеството на Духа. Как ще стане това? Дали с физическите крака, дали с някоя машина или с мисълта? Като пръв опит, на ученика се препоръчва така да устрои своята мисъл, че да проникне в тия далечни области, в тия високо идейни пространства, за да може да се изкачи до същинската гръд или образ на Духа. Ето къде е радостното, че ученикът ще има всякога опорна точка. Той всякога ще борави с естество. Никога няма да бъде лишен от естество. Това какво подразбира? Това подразбира да имаш реалността, същината. Ще се обезличи ли тогава ученика? Той няма да се обезличи, но безличното ще го пресъздава. Необходимо е творчество в природата. А колко хиляди и хиляди години тия същества са работили и са създали ядрените сили, т. е. са организирали ядрените сили на планетите, на слънцата. Така също задача и дълг е на ученика да работи в това направление, за да помогне при създаването на нови планети на нови ядра.

Но ще кажете: За да се направи това, трябва да се знаят сложните закони, по които се организира вселената. Наистина, трябва да се знае. Ако не биха се знаели, не би могло нищо да се направи. Представете си, че ученикът е една нова вселена, обаче не е спазен закона на равновесието, на градацията. Така той ще попадне в някое хаосно движение, което ще бъде катастрофално. Затова се иска голяма, дълбока мъдрост. Влизайки във вътрешния свят, той ще научи тия закони, защото те се предават само на духовно вътрешно посветения. Без тази духовна светлина не могат да се открият първичните начала. Следователно, за да може ученикът правилно да построи своята мислеща система, своята чувствена, сърдечна, волева система, той трябва да познава вътрешното естество на Духа. Къде е твърдостта, грубостта на Духа? Тя е в периферията, вън от вътрешното естество. Следователно, за да се добере ученикът до жизнеността, до онази първична мисъл на началото, той трябва да се въплъти във вътрешните ядра на Духа. Наистина, необходима е голяма просвета, голямо стоическо равновесие. Колкото повече ученика се уравновесява, толкова повече той става способен да проведе сложните радиации на присъстващия духовен свят в себе си. Ученикът е вече вътрешен свят. Затова, ако го търсите във външния свят, ще го намерите много непрактичен, нетактичен, несъобразителен. Колкото повече се вживява във вътрешната същина на Божия Дух, толкова повече той се излъчва от външното естество и заживява в унисон с вътрешните вибрации на Духа. Трудно е ученикът да се открие, защото той е е някъде вътре, той е някакво движение, някаква енергия, някаква сила. Трудно е да се определи. Все трябва да дойде от вън някаква сила да го определи, т. е. извън него. Ето защо, тази сила вече идва отвън, която може да му помогне, да го ориентира.

И тъй, за да бъдем по-богати, за да бъдем по-силни, трябва да бъдем по-големи специалисти, защото без специализации, не могат да се достигнат нещата. Вие виждате в живота, било на земеделеца, било на занаятчията, на художника, на човека на науката трябва специализация. Ученикът се специализира в тия вътрешни движения, в тия вътрешни състояния, в тия вътрешни естества на Божия Дух. Специализирайте се, опознавайки своите сили, ученикът е вече нов изгрев, нова утрешна звезда, която предвещава деня на абсолютното освобождение. Да, ще дойде абсолютно освобождение. Абсолютното освобождение подразбира не да се спасяваш, не да се разкайваш, но съзнателно да учиш и да работиш. Какво ще учиш? Сложните закони на Духа. Какво ще работиш? Ще вземеш естество от Духа и ще устроиш себе си като едно ядрено светило. Колкото по добре се устройваш, толкова повече си под благодатните лъчи на Духа, толкова повече мистични сили ще се въплътят в теб, тъй както пчеличката въплътява сладкия сок в кошера. Бъдете така въплътени, за да бъдете обекти за проучване, обекти на внимание. Вам ви е необходимо внимание. Вие често страдате от този недоимък. Няма същества, които да ви обръщат внимание. Всичко около вас е вековно, е егоистично, е противоречиво. Няма внимание. Единственото същество, което има внимание, това е ученикът на вътрешните познания. Той обръща вниманието на много учени, дори и от другите светове. То е единственото същество което буди интерес както на своята планета, така и в другите планети. Знаейки това, опитвайки тази истина, ученико, имай благородната Божествената вяра за утрешния ден, за оня момент, за който си копнял хиляди години. Ти си в процес на израстване, в процес на изкачване, в процес на проява. За теб има вече същества, които ще те удостоят с внимание. Но и ти внимавай, напълно освидетелствай своето движение в новия свят, т. е. бъди началото в този нов свят, който ще даде признаците за идващата нова култура.

Като казваме идващата нова култура, ние съвсем не разбираме, че тук ще се народят много същества по земята и ще внесат някакъв, особен порядък. Не, ние говорим за културата на Божия Дух - култура, която има в своя устой върховните начала. Това е бъдещето на земята. Това ви очаква. Понеже сте попаднали в обятията, в ядрото на земята, трябва да знаете за нейната съдба, трябва да знаете за нейното щастие. Кой може да знае?. Този който се отдал на пламенни чувства, този който е забравил дори и себе си? О, не! Ти - просветникът, ти - идеалистът, ти - светецът, ти - светилото, ти си който ще прояви способността, която ще олицетворява проявите на новата култура. Така изграждай себе си, така устройвай себе си и цялото небе ще бъде зад теб. Ние ти казахме: ти си при специално внимание. Сега се изгражда нещо ново. В основата си е нова, в началото е ново и никога няма да стане вехто, до тогава, до когато напълно се изяви естеството на Духа. А това подразбира милиони и милиони земни години.

Ние ви говорихме в миналото и сега ще подчертаем, че за да бъдеш внимание, това е да те вградят в устройството на Духа като едно прекрасно украшение. Радвай се, че си поставен някъде като украшение. Обичай красотата. Тя е, която ще те постави при условия на голямо внимание. Стреми се към красотата. Всеки ден се коригирай, всеки ден прибавяй нещо от красивите елементи. Ти знаеш вече за тях. Вземай от такъв един елемент по една малка ефирна прашинка и я влагай върху своето устройство, за да можеш да придобиеш красив образ, защото само при красивия образ атмосферата е ведра, прояснена. Тя е, която разкрива този образ. Ето защо, всеки ден прибавяй по една малка златна прашинка към своето естество, дано по-скоро се построиш.

Започвайки новите занятия, ние ще ви занимаем с някои особености по устройството на вътрешния свят. Това е много важно, защото нямаш ли добре устроен свят, ти не можеш да задържиш и духовните сили. Възпитавайки ви така, ние ще можем да дадем едни добри възпитаници, добре възпитани, просветени в нещата, които няма да почувствуват никаква трудност при откриваната каквото и да било явление. Духът иска да го открие само този, който е способен, даровит. Виждате каква е задачата - да открива. Кого ще открива? Естеството на Духа, знанията на Духа, науката на Духа, изкуството на Духа, възможностите на Духа. Сложен е проблемът, но няма друг път. Никъде другаде не можете да минете, освен по пътя на духовното посвещение.

И тъй, бъдете идейни, радостни. Нека нашите срещи бъдат радост за вас. Бъдете тайнствени пред другите. Нека те съзрат една тайнственост във вас и заради тази тайнственост да бъдат и те внимателни. Тайнственият никога не бива опорочава?, опозоряван, нападан. Каквато и сила да се допре до атмосферата, до аурата до този тайнствения, тя веднага ще се отблъсне. Така и вие бъдете и любовни, и отблъскващи сили - да отблъсквате всичко отрицателно и да възприемате всичко що е любовно, идейно. Нека присъствието на Върховното ръководство внася все повече и повече свежест, все повече и повече познания, ориентация. Така вие ще се чувствате като едни бъдещи същества, като бъдещо устройство, бъдеще богатство, бъдеща цел. Тогава няма да има край. И в най-тежките изпитания вие ще бъдете бъдещето. Проявете това достойнство по отношение вашите способности, по отношение другите същества. Опитвайте нещата, поддържайте нещата, обаче тайнствено, безмълвно. Само така ще се възпитате, така ще култивирате в себе си силите. У вас има сили. Бъдете внимателни към тия сили и ги организирайте в една обща изрядна богата организация. С тях вие ще направите много. Те са залога, те са основата у вас. Без основи, няма резултати.

Никога в тъмнина, никога в отрицание! Бъдете тия способни сили, които веднага в дадения момент да съобразят и да проведат магичния похват, магичните способности. Това се иска от ученика - да бъде маг, т. е. да бъде образец и внимание,

1 Септември 1956 г.