454. Възможностите на ученика

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 454-то

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА УЧЕНИКА

Преди всичко, ученикът трябва да бъде способен, за да концентрира своите духовни сили в даден обект, т. е. в дадена за неговите сили цел, която да му служи като основи за неговото растене, за неговото съвършенство, за неговото посвещение. Тук способността играе важна роля, защото една голяма концентрация подразбира гениална способност. А какво прави ученика? Стои и не знае къде го води пътя, не знае накъде да насочи своята мисъл, не знае как да организира своите духовни способности, не знае къде ще бъде утре, не знае какво ще бъде неговото щастие, не знае къде е известното. Всичко за него е още неизвестно, а неизвестността подразбира неспособност. Способният ученик знае за утре, знае за другия ден, знае за идващата година, знае за десетки години, знае и за стотици години. Защо знае? Знае, защото е можел чрез своята способност да организира, да съсредоточи своите сили и способности, които му дават възможност да вижда навсякъде реалността, да вижда навсякъде светлината, да вижда организацията. Способността е един висш акт, един висш стимул в ученика. За него няма вече страх. За способния ученик няма незнание, защото всички неща се покланят пред неговата способност, всички неща опират пред неговата способност и той най-щателно ги изучава, проверява и открива. Способният ученик е маг. Чрез силата на магията той заставя силите да бъдат щателно прегледани и проучени, за да не би да замръкне, да не би да заседне слънцето и той да не е открил някое явление, което за него е неясно.

Така поставен въпросът за способността, необходимо е ученикът да развие силите на способностите. Те няма да дойдат сами. Даже и да ги поканите, те няма да дойдат, ако действително не са положително проучени. Има една велика възможност която е дадена за способния ученик, за да може чрез нея да откри и другите възможности. Коя е тази възможност? Това е една централна възможност в ученика. И наистина, тя е която подържа неговия живот, тя е която му дава надежда, тя е която го радва днес, тя е която му нашепва, че утре слънцето пак ще изгрее за него, тя е която му дава в живота щастливи дни, тя е която влага в неговия живот прекрасни изживявания. Това е тази възможност, която се отличава от всички други възможности. Действително, за да може ученикът да има способност, той трябва да има тази възможност. Коя е тази възможност? Тя е присъствието на Духа и въплъщението на светлината. Но за да се дойде до тази голяма възможност, да бъде тя наставник, учител, да бъде тя небе, да бъде цел, трябва да се заслужи. Заслуженото ще даде утрешното. Това утрешно ще се получи посредством идеалната, прекрасна чистота. За да може ученикът да се подготви за утрешния ден, за утрешните събития, за утрешните явления, за утрешното посрещане, той трябва да бъде вече една способност и то способност, която да се изучава от всички други способности. Какъв е характера на тази способност? Характерните черти на тази способност са, че ученикът е положителен. Той не е окултист. Той е положителен във всяка една стъпка. Той стъпва на определено място и знае, че положително това място е за неговата стъпка. Той е положителен в хляба, който ще му бъде даден. Той е положителен, че ще му се даде вода, чистия въздух, чистата светлина. Такава характерност, такава положителност, такава способност. Не може да се говори за характер, ако няма способност, защото характера се обособява чрез способностите. Способностите са залежите в ученика. Те са скъпоценни залежи, те са рудници в него. Благодарение на тия способности, той вече се обособява като характерност, като положителност.

Но това е все морал, това е все намекване, четене на молитва. Специално с ученика на Вътрешната школа, ние ще трябва да имаме друг език, да си служим с други средства, с друг маниер, с други условия. Специално с ученика на Вътрешната школа ние имаме да разрешим много сложни задачи, които идват да подскажат, да открият същините както на Божествения Дух, така и на духа на ученика. Той все още казва, какво понятие е това душа, какво понятие е това Дух, мисъл, чувство и т. н.? Тези неща трябва коренно да се проучат, да се знае тъй, както се знае, че числата правят две и две четири. Тъй както се знае, че утре слънцето ще изгрее, че звездното небе ще запази своето очертание, че вселената се крепи на един велик закон на равновесието, така и ученикът трябва да познава себе си. Той трябва да бъде естествоизпитател, но първо към себе си. Докато не проучи, докато не изпита себе си, той никоя друга твар не може да проучва. Той може да се занимава, може да изучава някои дисциплини, някои термини, но това вече е занаят, не е наука. Науката ще дойде тогава, когато ученикът детайлно се е проучил да прозре, как той се е формирал, как се е заченал, как се е обособил като едно от висшите явления, откъде ба взети елементите, материалите от къде са взети ония организми, от които е създадено неговото вътрешно естество. Въобще, той трябва да знае детайлно за естеството си, за веществото си, за същината си. Докато не проучи себе си така положително, той не може да бъде ученик на науката. Науката подразбира да знаеш нещата точно как са. Да ги знаеш в тяхната основа, в тяхното съчетание, в техните вибри и в техните явления. Ако има едно същество, което не трябва да бъде глупаво, което не трябва да бъде празно, неуко, то е ученикът. Ученикът е представител на всички науки по лицето на земята. Защо? Защото той е под давлението на най-великият гениален ум, защото той е под давлението на Духа и най-великата гениална способност. Следователно, не е простено на ученика да не знае. Той трябва да знае. Не го извинява това, че толкова му са способностите, че иска още да поживее. Никой не те спира, ученико да живееш, никой не те спира да се удоволстваш, но едно знай: знай за чистотата, за святата наука, за чистия свят, за светлина. Когато знаеш за тях, ти ще бъдеш вече светлина, ще бъдеш наука; ще бъдеш откритие. Тогава и да те поканим да се удоволстваш, надали ще можем да те убедим. Ще трябва да дойдат всички тъмни сили от ада и надали и те ще могат да те убедят. Такава е силата на вътрешната подготовка, на разумния, на способния ученик. Ние апелираме да се чувствувате вече такива. Вие сте облени от светлината, вие сте вече под зоркото око на Духа. Следователно, използвайте светлината, чрез голямото си съсредоточение, използвайте Духа чрез голямата си вдъхновение, Две неща са те - съсредоточение и вдъхновение. Ако ученикът се посвети в тия две области, ако овладее тия две качества, ако овладее тия две същини, той би се представил вече като гениален, като способен. Колко би се радвал Божия Дух като види, че ученикът е вече способен. Не само Божият Дух би се радвал. Биха се радвали и всички възвишени същества, защото способността на едно същество е дело на всички възвишени същества. Ето защо, колкото повече ученикът се обособява като голям характер, толкова по-големи сили участвуват в неговия колектив, защото той нищо не може да знае, ако няма ум. Защото има способни сили, защото има характерни сили, затова и ученикът може да стане такъв. На ученика предстои да влезе в небето, във вселената, в полетата, там, където се подвизават, там където се посвещават тия висши същества, които имат гениалните връзки, които имат съсредоточение, които имат способност. Между тях има такива връзки, подобни на слънчевите лъчи. Цялото небе на посветените същества е замрежено със светлинни лъчи. Там не могат да проникнат тъмни лъчи, защото тъмния лъч се стопява и се обръща на светлина. Това е светлото, това е бъдещето, това е великото, което стои пред ученика, за да може той да се посвети в по-големите същини на битието. Битието съдържа много същини. Те не могат да се изброят. Ако почнем да ги броим, то е все едно, че нищо не сме казали. Но ако ученикът почне. да ги изучава, той ще се вглъби в тях, той ще се вживее в тях и те ще се отпечатат върху плочата на неговото съзнание. Когато се отпечатат тия същини върху плочата на съзнанието, то значи, че ти имаш едно голямо съзнание. Как ще обогатите съзнанието си? Колкото повече същини на духа сте запечатали върху вашето съзнание, толкова повече вашето съзнание се обезсмъртява, толкова повече той става гениален, силен и спира всяка сила по пътя, като я проучва най-щателно.

Какво място ще заеме тогава ученика? Има ли за него място в полетата на светлината? Има място за него, но ако той действително е светлинно поле. Щом е светлинно поле, тия светли лъчи ще минават през него и ще го държат в равновесие, ще го превеждат през същините на Духа и ще го отведат в онова състояние, където ще може съзнателно, трезво да проучат всички същини отпечатани в неговото съзнание. Цялата Божествена наука трябва да се запази, да се запечата върху плочата на съзнанието. Какво голяма, какво необятно съзнание трябва да има ученика. Че е необятно, това е безспорно, защото необятни са възможностите на Духа, необятна са, безбройни са същините на Духа. Тогава, когато казваме, че ученикът има място, дали той ще заеме място на някоя планета, на някои слънчеви ядра, на някоя далечна звезда, на някое поле на състояние - било астрално, ментално, будическо или Божествено? Да, ученикът трябва да заеме едно положително, едно светлинно място. Само при една такова място той ще може да се осъзнае като едно голяма съзнание.

Прекрасен е животът на способният ученик. Прекрасна е мисълта на способният ученик. Прекрасно е действието на способният ученик. Прекрасна е молитвата на способният ученик. Прекрасно е сърцето на способният ученик. Колкото е по-способен, толкова повече богатства владее. Колкото е по- способен, толкова повече възможности има, т. е. притежава възможностите на светлината, защото, за да се открият същините на Духа, трябва много светлина, изобилна светлина, кристална светлина. За да могат всички тия явления да станат реалност, да се напипат от ученика, да може да ги види ученика, да може да ги изживее, той. трябва да има голяма възможност. Тази голяма възможност ние описахме като съсредоточение, концентрация и вдъхновение.

Вдъхновявай се ученико, всеки даден миг, всеки даден  час, всеки даден ден. По този начин ти обновяваш своите клетки, своите духовни сили, подържат техния ритъм, подържат тяхната способност, за да подчертаеш характерното като голяма способност, защото казахме, че само способния е, който може да познава същините на Духа. Неспособните същества са в по-нисша йерархията. За тях трябва време, събития, приключения, а за способния това време е минало, приключенията са минали, големите страдания са минали. Защо? Защото способният преобръща всичко на качества, на таланти, на светлина, на чистота и Дух. А там където са светлината, чистота та и Духът, можеш ли, ученико да си представиш какво трябва да имаш? Гениална представа. Гениалност, това е едно висше състояние на съзнанието. Колкото повече гениални мисли са очертани за плочата на съзнанието, колкото повече събития, колко повече гениални мисли са очертани върху плочата на съзнанието, толкова повече ученикът е способен да владее не само себе си, не само подобните на себе си, не само природата, земята, но да владее и върховните сили, които регулират силите на сътворението.

Когато говорим да владее, ние подразбираме да бъде във връзка, в контакт, да взема живо участие в оперативните планове на великото творчество. Владеенето е способност, а всяка една способност е приток към гениалността. Гениалността е един голям приток. Гениалността представлява една богата река; в която се вливат много притоци, много реки. Всички култури, които са минали през земята, са известни на гениалния. Гениалният познава цялото изкуство, познава музиката, художеството, поезията. За това се казва и гениален.

И тъй, развивайки способността и качествата, това подразбира да развиваш своето съзнание. Ние говорихме за централното съзнание. Мимоходом минахме за него, но тепърва трябва да го разгледаме като гениални способности. Нямаш ли гениални способности, не можеш да притежаваш съвършено съзнание. Съвършените неща стават посредством притоците на гениалните способности. Като казваме съвършенство, ние имаме особено понятие, особено определение за него. Съвършенство подразбира да си завършил всички способности, всички науки, цялото изкуство, да можеш посредством светлинните лъчи да приемаш дейността, способността на великите същества в централните ядра, да можеш да познаваш в детайли всички същини на Божествения Дух.

Но ще кажете: кога ще станем такива съвършени? Когато имате съвършено тяло, съвършен ум, съвършен Дух. Можем ли още сега? Сега още не можете, защото вашето тяло не е съвършено, вашите чувства не са съвършени. Те са още податливи, а вашият характер е още уклончив. Кога ще стане това? Ще стане тогава, когато можеш да се концентрираш и можеш да се вдъхновяваш. Концентрацията е способност, а вдъхновението е възможност.

И тъй чрез способността открий възможностите. Навлизай все поведе и повече във възможностите, за да можеш да преобразиш коренно твоята природа. Твоята природа още не е природа по образеца на великата природа. Твоята природа още не е по силата на великата природа. Твоята природа не е съвършена както великата природа и ако ние сега ти говорим за Големите неща, за съвършените неща, за гениалните способности, то не значи, че ти още утре ще бъдеш такъв. По мисъл, по идея, ти можеш да бъдеш такъв, но по същина ти трябва да се преобразиш. А ние говорихме как ще се преобразиш. Ще се преобразиш посредством чистотата, посредством светлината, посредством притока на Духа.

Но може би ще дойде едно тягостно състояние да кажеш: защо сме поставени при тия неблагоприятни условия, при това несъвършено тяло? Несъвършено е тялото, но то е още мило за вас. Вие не го давате. Вие говорите за дългоденствие, за дълъг живот при това тяло. А какво прави смелият, способният, характерният ученик. Той веднага ликвидирва с нисшето и преобразява всичко във висше. Ето каква готовност има положителният ученик. Той пред нищо се не спира. Но ще кажете: не нарушава ли той закона на творчеството? Щом е в положителното, във възход, законът го облагодетелства. Щом има еволюция, опасно е да се правят скокове, но за ученикът на Вътрешната школа не е така.

Сега, какво е вашето състояние? На какво място вие стоите? Определен ли е пътят ви? Тръгнахте ли по него или още мислите какво да правите? Дали да тръгнете или да чакате? Може би ще се нареди някак. Има такива възможности да се нареди, но вие трябва да отидете при съкровищницата. Съкровищницата няма да дойде при вас. Ако сега слънчевият лъч идва при вас, то не значи, че трябва да чакате, че той постоянно трябва да идва при вас. Не, вие трябва да отидете при слънцето, вие трябва да отидете на централата. Това е способност. Не се задоволявай с дошлия слънчев лъч, но ти като него, придобий тази способност и литни към слънцето да видиш какви са неговите жители, каква е неговата организация какви са неговите закони, неговата наука, неговото изкуство и т. н. Не чакай да дойде изгрева, да дойдат слънчевите лъчи при теб. Ти не трябва да стоиш на едно място и вечно да чакаш. Това което очакваш идва при теб. Ти се ползваш от слънчевите лъчи, от въздуха, от хляба, от водата. Но по-нагоре? По-нагоре, ти сам трябва да отидеш. Как ще отидеш? Ние казахме: чрез концентрация на мисълта и чрез вдъхновение на душата. Тия две сили по начало, още отсъстват в тебе. Ти не знаеш как да се концентрираш. Ти не знаеш какво е вдъхновение. Концентрацията подразбира да владееш силите в себе си, да организираш силите в себе си, да няма една сила изпусната, която да пречи на твоята работа. Какво значи това? Да няма нисши чувства, които да спъват твоя напредък. Какво значи вдъхновение? За какво да се вдъхновяваш? Трябва да знаеш за какво. Трябва да познаваш силите на красотата, силите на чистотата и девствеността, жилите на естеството на Духа, които да ти представят най-красивото, най-чудното. Само така ще се вдъхновяваш. Само посредством възхода на твоята мисъл, ти ще имаш богато вдъхновение. А богатото вдъхновение внася в твоя духовен свят, богато присъствие. Когато твоята душа се вдъхнови, всичко става живот, целият живот се обръща на безсмъртие и започва великата симфония на безсмъртния живот.

Ученико, колкото и да мислим за нещата, колкото и да ти представяме нещата, колкото и да идеализираме нещата, нямаш ли тия две начала в себе си, тия две големи способности на концентрация и вдъхновение, ти винаги ще бъдеш слаб. Устреми бе към тая придобивка. Тя е, която ще те направи подвижен, силен, могъщ. Трябва да преобразиш способностите си във възможности - всичко да бъде възможност. Защо да не бъде възможност? Ще кажете трябват сили. Намери сила по мярка, сила която да се пригоди при всички случаи в живота. Вярно е, трябват, но единственото същество, което знае за положителната мярка, това е ученикът на Вътрешната школа. Той познава вътрешният бит на живота, вътрешното състояние на живота. А познава ли този бит и това състояние, той е вече едно чутко сърце, един чутък усет, който напипва пулса на цялото мирово дихание.

Когато се занимаваме с гениалните проблеми, ние имаме за задача да хвърлим повече светлина върху някои същини на живота, да могат тия същини да бъдат вече опознати за да може ученикът да се съобразява с тяхното развитие и тяхната система и да не нарушава нещата, т. е. да не се противопоставя на някои благородни давления върху него. Често пъти някои същества искат да помогнат на ученика, и се изявяват или на сън или чрез мисъл, чрез някое вдъхновение, но ученикът не се спира. Той върви или пък върши някоя своя временна работа. Той не се спира на това вдъхновение да го проучи. Защо? Защото цялата нервна система в него е в едно нехармонично движение. Нервната му система е още неуравновесена. А за да бъде в порядък нервната му система, нему му трябва покой. Само при пълното успокояване той ще може да се съсредоточи, да концентрира своята мисъл. Само по този начин, той може да укрепи нервната си система. В какво да се концентрира? Да се концентрира в здравите сили, в положителните сили, в светлите сили, в богатите сили. Щом се концентрира в тия сили, ученикът да бъде уверен, че ще бъдат предадени към неговата нервна система от ония вълни, от ония явления, които ще помогнат да се укрепи богато. Най-богатата система в ученика, това е нервната система. Тя е най-близка, най-чувствителна, да чувства импулса на живота, ритъма на живота. Ако я нямаше нервната система, ученикът не можеше да отгатне движението на същините на Духа. Чрез нервната система ученика ще израсне по-бързо. отколкото с умствената система, Умствената система се занимава специално с мерките. Тя тегли нещата, затова се забавя. Много време й трябва да може да притегли всички неща и да знае за положителните цифри или за положителния обем, пространство и вечност, докато чрез нервната система ученикът напипва пулсът на Духа. Напипа ли се пулсът на Духа, той знае вече за такта на живота. А колко е, важно да знаеш такта на живота. Знаеш ли този такт, всички сили в теб, ученико, ще бъдат тактувани и твоят живот ще бъде богата на темп, богата на хармония. Единствената голяма работа, която ученикът трябва да свърши, то е да хармонизира своята нервна система със силите на светлината и Духа. Щом закрепи своята нервна система, непременно ще последват и другите възможности, за да преустрои своята умствена система. Това е един последователен етап в живота. Чрез нервната система ще се концентрираш, а чрез умствената система ще се вдъхновяваш. За да са вдъхновяваш, трябва да знаеш. А само умът е, който помага да знаеш.

И тъй, вие се намирате в едно особено поле. На полето, на което сте застанали, вие сте в очаквателно положение. То наистина е най-благоприятното, но бъдете способни да разбирате това поле. То е богато на почва, богато на въздух, богато на вода, бога то на огън, богато на етер. Обработвайте това поле, направете го една богата градина, за да маже да представлява първоначалния рай и когато велики същества посетят земята, да намерят, че наново се е устроил раят на земята. Докато не се е устроил рая на земята, царството Божие няма да настане на земята, защото няма поле, всичко е хаос, мъгла, тъмнина. Ученикът на Вътрешната школа е именно тази градина, тази школа, това поле, където царството Божие ще бъде свидетел.

Ученико, много същества очакват да видят, да изживеят, да съзерцават и да се вдъхновяват от онова, което ти извършваш. Обогати тази школа със своето знание. Нека великите възможности на школата очертаят свещените знаци в твоето съзнание, защото когато съществата дойдат на земята, ще намерят написаното в твоето съзнание. Вярно е, че земята е неустроена. Вярно е, че на земята предстои едно голямо преустройство. Повече присъствие на Дух и повече въплъщение на светлината. И наравно с това устройство, ще се създаде и царството Божие на земята. Ти си, ученико това царство Божие. Всички други - министри, патриарси, папи и владици, не можаха да засвидетелстват в пълнота, в концентрация и вдъхновение на царството Божие.

Когато се казва покой, се разбира обикновено застой на движение, дори инертност. Под думата покой, ние разбираме, да се успокои нервната система, за да се укрепите. Трябва да се направят някакви възможни условия, а не да се вземат лекарства, химикали. Вярно е, има някъде малки резултати, но те не са истински. Ученикът може вече чрез своята концентрация, чрез своята мисъл да се концентрира в положителен обект, така че силите в неговата нервна система да получат именно този покой. Не че те няма да бъдат в движение, не че те няма да се разберат, но ще бъдат напълно успокоени. Защо трябва успокоение? Защото ученикът сега изживява пертурбации - наследствени, родови, национални и т. н. Понеже ученикът е минал през света на противоречията, той е разрушил своята нервна система. Сега Той трябва да мине в областта на положителното, на чистото, на идейното, на светлото. Така ще се закрепи нервната му система. Тя е начало на живота, а умствената в последствие е дошла. Тя е зародиша, а умствената е живота, който се е родил. Въпросът е сега, как да се свържат тия скъсани жици, как да отпечатате върху плочата на вашето съзнание същините на Духа или присъствието на ония висши същества, чрез които вие ще възстановите разрушеното от бурята, защото вие изживявате психически бури или както ги наричате вселенски бури, които повреждат инсталацията на нервната система. Ще дойдат майсторите да възстановят разрушеното. Те ще дойдат, понеже имат такава задача. Ако вие тук на земята имате известни задачи, колко повече съществата на висшите светове имат задачи. Съществата на висшите светове имат гениални, всевъзможни задачи и бъдете радостни, че вие сте в плана на тия задачи. Ето вие виждате, изпрати ви се Мировия Учител. Така прииждат светли сили, които ще внесат порядък на това поле, в което се намирате, за да може да се възстанови първоначалния живот, първоначалния рай.

И така, нервната система е най-сложната система. Но ще кажете, защо така? Защо нервната, а не може ли умствената? Нервната система е най-сложна, защото в нервите е живота, в нервите е кръвта, в нервите е движението. Но ще кажете, какво е това нерви? От къде са се взели образци? Наистина гениален е бил Мислителят, който е създал нервната система, нервния живот. Много голям гений, сложен гений. Човек е бил един перпетум мобиле - движеща машина. Но ще кажете, скачен ли е с някаква централа? Разбира се, че е скачен. Привидно само е откъснат и се движи по своя воля.

Чрез камъка Духът провежда една страна на живота, а чрез нервната система провежда целокупния живот, абсолютния живот. Той вижда колко е важна нервната система. И за да не заболява нервната система, ученикът трябва да е скачен чрез концентрация и вдъхновение, които дават разположение. Чрез кое изкуство Ученикът ще може да се вдъхновява? Чрез музиката. Затова в древните школи и сега се препоръчва изкуството музика. Пей, свири, за да се вдъхновяваш. А щом се вдъхновяваш, бъди уверен, че вдъхновението е най-големия лекар. Той е единствения лекар.

Но ще кажете: нали се казва, че любовта е, която ще помогне? И любовта ще помогне, но ако нямаш вдъхновение не можеш да проявиш любовта. Вдъхновението е едно вътрешно усещане, едно вътрешно чувство, което обновява. Има ли разположение за вдъхновение, настава вече епохата на любовта. Тя ще си каже най-последна думата. Стига да има вдъхновение. Когато сте във вдъхновение, страданието ще ви остави, защото ще имате здрава нервна система, т. е. вие ще имате страдания, които; ще бъдат вън от вас - идейни страдания, страдания на героизъм. Има една магия, наричат я еликсир на живота. Като се пусне малко еликсир на живота в нервната система, всичко се успокоява. Ако няма захар, нали кафето ще бъде горчиво? Затова се препоръчва на ученика да се вдъхновява. Цялата природа е за вдъхновение, целият слънчев свят е за вдъхновение, хората, животните, насекомите, всичко е за вдъхновение. Как да не се вдъхновяваш, когато виждаш един целокупен живот. Богата е природата, беден е още човека. Тепърва той започва да овладява природните богатства.

И тъй, да дадем новото в света, да изнесем новото в света, да засвидетелстваме новото в света, да разкрасим новото в света. Това е най-възвишеното вдъхновено състояние за ученика - винаги да живее с нови впечатления, с вдъхновени впечатления. Да се преобрази за него светът, да не вижда черното, нисшето, болното, мизерното, но да се научи да гледа само хубавите неща.

Но ще кажете: как да гледаме само хубавото, когато пълен е светът с отрицателности, които създават само неприятното? Ученико, тук си пожелал, тук те пратиха. Ако би пожелал по-хубаво място, там щяха да те пратят. Сега ще издържаш. В началото още Господ те е пратил като цар на земята, но ти не си станал цар, а си станал говедар. Сега ще изправиш тази грешка, за да можеш да станеш цар на земята, т. е. цар на себе си. И тъй, цялото небе иска да ви направи царе, ето защо, не противодействайте на Духа. Сега Духът те призова в една школа. Даде ти насока, даде ти и някои възможности. Бъди доволен, стреми се все повече и повече да устоиш на това, което ти е дадено. Ние ща разгледаме още много страни на живота. ще разгледаме същините на Духа, ще разгледаме същините на светлината, същина та на всяко начало и то постепенно, постепенно. Ще навлезем все повече и повече в богатата всемирна съкровищница и вашите духове ща станат рудокопачи, които ще изровят богатата руда. Там е еликсира на живота. Там се съхранява този елемент. Който може да го изрови, добре е: Тук вече развитието е индивидуално. То е вече по лична способност, по лични качества. Така е поставен живота. Всички същества от един път не могат да станат професори, да имат докторат по дадени способности, но всички ще вървят по този път, кой когато може. Сега трябва да се посветим. За да се посветим, трябва да са пречистим - чистота на мисълта, чистота в чувствата, чистота в идеите, чистота в знанията. Да знаеш, да познаваш чистите неща. Чистота в изкуството - да знаеш чистото изкуство. Чистота в придобивките - да придобиеш чистите неща. Чистота в живота - въобще чист живот.

29 Ноември 1956 г.