456. Изкуството на светлината

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 456-то

ИЗКУСТВОТО НА СВЕТЛИНАТА

Често пъти ученикът смята, че мислите, идеите, системите на Духа трябва да се провеждат бавно. Наистина, за несъвършенството е необходима бавността - да мислиш като несъвършен, да действуваш вата несъвършен, да работиш като несъвършен и да се подвизаваш като несъвършен. Но когато става въпрос да се мине в съвършенството, тогава нещата се извършват с бързината на светлината. Не може ученикът да бъде бавен, защото бавността е несъвършенство. Той трябва да знае с какви сили оперира, с какви сили работи, с какви сили се посвещава. Това знание трябва да му бъде открито.

Когато казваме, че ученика трябва да знае, трябва да може. подразбираме да работи с способността на светлината. Ако това изкуство ученика не може да придобие, той е още в забавачницата. А какво се иска в по-висшите класове, в по-избраните паралелки или в по-културните аудитории? Там се иска подвижна мисъл - мисъл която да борави със способността на слънчевите лъчи, т. е. така да се движи, че да може да се сравни с движението на светлината. Но понеже има несъвършенство, налага се съвършенството специално да употреби време за несъвършенството. Значи: съвършенството да употреби време за несъвършенството до тогава, до когато мисълта на ученика овладее изкуството на светлината. Най-великото изкуство, което ученика трябва да научи и да владее, това е светлината. Чрез изкуството на светлината, той е вече добър работник, добър композитор, добър историк. Добрите неща, се казва, че са постигнати по бавния процес. Трайните неща са постигнати по бавния процес. Дори се препоръчва и когато се моли ученикът, бавно да се моли, когато изказва своите мисли, бавно да говори, за да могат върховните същества, за да може Бог да ги разчленява, да ги разбира. Наистина, това е несъвършенство. Какво подразбира съвършенството? Ние много. пъти сме описвали неговите прояви и качества. Сега само ще загатнем за някои специални области. Съвършенството е свят на светлината. Съвършенството е свят на красотата. Съвършенството е свят на музиката. Съвършенството е свят на душата. Съвършенството е свят на Божия Дух. Следователно, ако всички тия явления в природата и в сътворението са все светове на съвършенството, как би мислил ученикът, дали тия процеси са бавни или бързи, че няма време да се преброят? Нали в музиката има темпо, време да се изрази един тон? Обаче къде е времето на светлината? Може ли ученикът да си представи времето на светлината, т. е. има ли тя време? Официалната наука казва, че светлината се движи с триста хиляди километра в секунда. Ако светлината се движи с такава скорост, ние питаме, съвършена ли е работата на светлината или какво прави тя в своето движение? Триста хиляди километра в секунда, може ли да си представи това човешкото съзнание? Ами ако мисълта се движи с триста милиона или с триста билиона в секунда, как ще си го представи човешкото съзнание? Няма да може да си го представи, дори няма да имате опора, няма да имате пункт. Такова е движението на мисълта на посветените, т. е. такова е движението на великите върховни ръководства във вселената. Ето защо, ученика трябва да знае, че му предстои такова време на движение, което време той не може фигуративно да изрази. Но не може да се напише в нотната тетрадка. Когато изпълнителят музикант трябва да изпълни дадено време, той трябва така да го предаде, че и несъвършеното ухо да. долове мелодичността и да определи дадения такт на живота.

Това са големи величини, бързи величини за които човешката мисъл е нагодена да има представа за тях. Човешката мисъл е от такова естество, което съвременната наука не познава. Дори и някои школи не познават естеството на човешката мисъл. За по малко, от секунда, тя може да отлети в далечни и далечни царства, достатъчно е да има образи за тях. Щом има образи, тя веднага си представя и никоя сила не може да й препятствува, следователно, ученикът по естество, по мисъл е светлина. Значи той не е бавен процес. Той е най-бързия процес - по-бърз от процеса на светлината.

Но ще кажете: нали Божествената мисъл е светлина? Така се говори поне в свещените писания. Вярно е, че светлината е Божествена мисъл. Но тя не е от най-върховна та степен. Най-върховна та степен е Божествената първична мисъл, която е определила време за светлината. Как ще си представите това време, то е вече друг въпрос. То е въпрос за съвършените.

Както виждате, бавните процеси за в бъдеще няма да бъдат действителни за ученика. Те няма да бъдат негови. Той няма да борави с бавното време. Бавните процеси както казахме са несъвършенство, но духът се подчинява, в смисъл, се съобразява. Той трябва да се нагажда, когато нагаждането не е присъщо на Духа. Той трябва да се съобразява, а и съобразяването е важен процес. Но, минавайки от несъвършенство към съвършенство, има известни процеси, които са дадени за резултати, защото в бързия процес, не могат да се доловят, не могат да се видят резултатите. Един музикант трябва да употреби петнадесет, шестнадесет, двадесет години в подготовка за резултати. Виждате колко много време. Какво би направила светлината през това време? Къде би стигнала тя със своята бързина? А къде би стигнала Божествената мисъл? Това е съвършено непонятно за несъвършенството. Тъй като ученикът е в процеса на съвършенство, нему му се препоръчва да бъде по-бърз, процесите да отиват по шаблон, по формата на светлината - по-бързо да се движи, по-бързо да мисли, по-бързо да записва, по-бързо да прилага, по-бързо да схваща нещата, дори и по-бързо да се моли. Защо има нужда бавно да се моли? Той още мисли, че Господ няма да го разбере ако бързо се моли. А ние казваме: Господ би се радвал когато ученика бързо изпраща своите мисли, така бързо, както Бог би му отвърнал. Така би се радвал Господ. Сега ученикът казва: „Нека малко да се понастроя. Ще изпея една, две песни, ще дойде вдъхновението и тогава ще се обърна към Господа с топла молитва. Вярвам, че Той ще ме чуе. Дали моята молитва ще стигне до неговото ухо.” И вярно е. Понеже е бавен, мъчно ще-стигне. Ако би имала поне движението на светлината, по-бързо ще стигне. Но ще кажете: „Нали Господ има всичко под съображение? Той ще ни чака“. Колко други заявления, колко други мисли и молитви отиват до Господа преди твоята молитва, която е бавна. Бъди пръв. Пръв в молитвата. Веднага се изкачи горе по върхове те, за да не би други да отидат преди теб и да ангажират Божията мисъл, Божията любов, Божията готовност.

Когато ви говорим в този дух, ние искаме да не ни разбирате криво. Благодарение на вашата инертност, на вашата бавност, някой неща не са се развивали у вас. Например: предвидено е, в пет часа сутринта, когато се зазорява да има ангелски хор или някое изпълнение на някоя постройка и ученика би трябвало да присъства. Но как ще присъства той със своята бавност? Не може. Следователно, нещата за ученика трябва да ставай светкавично. Той трябва да остави старите разбирания, старите начини на действие. Не е бавността, която може да го издигне. Бавността е незнание. Бавността е несръчност, бавността е страх. Не се страхувай да изпратиш своята мисъл при Господа, бързо. Колкото по-бързо си я изпратил, толкова по-бързо ще очакваш резултати.

Това ние говорим на учениците от Вътрешната школа. А на учениците от външната школа ще препоръчаме бавния метод, защото те боравят с несъвършени елементи, а елементите тук са светлинни елементи, те се движат с триста хиляди километра в секунда. Следователно, те са бързи процеси. Ученикът трябва да свикне да разбира изкуството на светлината, но за да го разбира, както казахме в миналото, той трябва да го вижда, т. е. той трябва да бъде ясновидец, да има вътрешното виждане. Защо му е вътрешно виждане? Вътрешното виждане е светлинно виждане. Когато ученикът почне да вижда вътрешно, тогава всестранно ще познае психичния, мистичния и космичния свят. Знаете ли колко сложни явления, колко сложни полета и какви сложни области съществуват в тия светове. И там има несъвършенство. В това несъвършенство са включени някои трудни времена. Да кажем, че ученика попадне в някой психически водовъртеж и не може да се справи. За да може да се справи, той трябва да има ясното виждане. Има много такива психически водовъртежи или както ги казват психически ями, пропасти. За да може да се предпазва от тия пропасти, той трябва да вижда психическия свят с цялото му устройство, психическата материя и т. н. Ето защо е необходимо вътрешното виждане. Той ще може да се оправи с психическия свят. После с мистичния и след това с космичния. Тези светове са с особено устройство. Всеки си има своето устройство. Но за да знаеш за тяхното устройство трябва, ученико, да си видял. Често пъти ученика чувства особени разположения, някои особени чувства, някои особени хрумвания и той не може да си обясни от къде идват тия неща. Те идват от психическия свят, от мистичния свят и от космичния свят. Ученикът е тясно свързан с тия светове, както е свързан с астралния, с менталния, с будическия или Божествения свят. За да знае за тяхното устройство, за тяхната просвета и култура, за тяхната организация и система, той трябва да вижда. Сега се казва, не ученикът трябва да заживее във вътрешния духовен свят, да изживее света на менталните състояния, будическите състояния, Божествените състояния. Наистина трябва, но трябва подготовка, трябва знание, трябва такт, трябва способ, трябва опитност. А за да се опитат тия неща, трябва виждане, защото ако не ги виждаш, не можеш да се допреш до тях. Ти не ги знаеш какви са - кисели ли са, сладки ли са, горчиви ли са и т. н. Ученикът казва, че ще ги опита със своят вкус. Нали има това чувство. Някога нещата на устните са сладки, но в стомаха са горчиви. Защо е това? Някога устните изживяват психическия свят, а стомахът изживява астралният свят. Затова в стомаха е горчиво. Това са били, прийоми на тия светове. Следователно, за да ги познае ученика, той трябва да има особени усети, с които да може мигновено да ги опита. Мигновено, не по бавния процес, защото живота е движение, непреривно движение, защото земята е движение, непреривно движение, защото Духът е непреривно сътворение. Не осакатявайте нещата. Имате в себе си известни състояния, които ви подсказват как да посрещате всяко нещо, всяко явление за себе си. Той ви подсказва дали ще бъде бавно или бързо. Ако е бързо, не прилагай бавния метод. Ако трябва да бъде бавно, не прилагай бързия метод. Бъди най-остроумния. Нека твоят ум бъде захранен с естество от светлинни елементи. Ние имаме работа със светлината. Това, което е в почвата, то е несъвършенството. А това, което е над почвата, това което мисли, то е светлината. Следователно, вие мислите. Вие имате вече този фокус или тази централа. Следователно, вие сте от рода на светлината, вие сте от светлинен род. Щом сте светлинен род, трябва да имате окото на светлината. Вие знаете, че светлината всичко вижда. Тя навсякъде се проектира, навсякъде прониква и винаги се отпечатва. Тя се отпечатва за свидетелство. Специално на земята тя се отпечатва като минерален, като растителен, като животински и човешки светове.

Както виждате, какви големи резултати дават и то с цялата му сложност. Благодарение на тази му сложност, ученикът се запознава със сложните движения, със сложните енергии и придобива и той тази способност да стане енергия и да придобие светлината. Това е красивото, това е Божественото - да виждаш нещата тъй, както Божието око ги вижда, да виждаш нещата, тъй както светлината ги проектира, да виждаш нещата тъй, както Божественият Дух ги е диференцирал, това е голяма изкуство, това е Божествено изкуство. Затова ние пак ще наблегнем: както са необходими другите четири чувства, така е необходимо и петото чувството на вътрешното виждане. В миналите срещи ние ви говорихме за другите чувства. Ние чакаме и до сега да се проявят някои от тия чувства, но за съжаление и петте чувства не са така добре развити. Независимо от това, чувството вътрешното виждане на всяка цена трябва да се построи посредством външното виждане. Ученика трябва да бъде голям майстор. Да построи нещата по вътрешен вид, по вътрешна проекция, по вътрешен план. Това е изкуство. Той трябва да пресъздава впечатленията си от външните явления със своя вътрешен свят, за да е богат на вътрешни опитности и изкуства. Това е единствената най-належаща задача, която той трябва да свърши, защото знаменитите прояви на Вътрешната школа ще бъдат именно тези, че той трябва да е дай вътрешни качества, вътрешно устройство, вътрешна постройка, вътрешно виждане на Божествения свят. Никога Духът така не е действал. Той е действувал винаги по метода да може да върне душите, духовете от голямото отклонение, за което той е употребил различни начини, методи и средства, но всички тия методи, начини и средства са вече несъстоятелни пред лицето на Бога. Сега се препоръчва изкуството на светлината и способността на Духа, т. е. необятната култура на Духа и непреривното движение на светлината. Това са новите методи на Духа с които сега си служи. Следователно. работата става по-сложна, в смисъл опростяват се нещата. Да можеш да опростиш нещата, това е една сложност. Трябва да имаш изкуството да опростяваш нещата. Под думата опростяване разбираме нещата; както са биле в своето начало без примеси. Сега нещата имат много примеси. Целият външен свят е примесен в тях. Външният свят представлява примесените неща. Сега вътрешният свят очиства нещата, опростява ги, прави ги такива, както са биле в своето начало. Ученикът трябва да се стреми към опростяване на нещата, т. е. към улесняване и разбиране на сложните проблеми. Защо се казва сложни проблеми? Защото съвършенството е един от най-сложните проблеми. Защо е сложен? Защото ученикът още не знае, няма достатъчно светлина. Ако би имал тия качества, те няма да бъдат сложни. Те ще бъдат такива, каквито са в своето начало, а в своето начало те са мисъл, светлина и Дух. И Бог. Налага се да се проникне в тази сложност, понеже сложността обогатява ума и той става досетлив, проницателен, схватлив, бързодвижещ се. А това е необходимо, за да могат нещата да стават навреме.

Вие сега казвате: как да разбираме да стават нещата навреме. Нали трябва да станем сутрин в пет часа и да извършим нашите традиции? И това е несъстоятелност и, това е несъвършенство. Но какво да се прави с това време? Какво да правим с времето? Всичко става по време? Вътрешната школа не работи с времето. Тя е извън времето. Вътрешната школа не работи и с пространството. Тя е извън пространството. Тогава как да си я представим без време и пространство? Нали тя трябва да има място? Това място подразбира пространство, подразбира момент на функция. А тази функция подразбира време? През цялото школуване ученикът е бил ограничаван от пространство и време. Той не е свободен. Защо не е свободен? Защото в него още има несъвършенство. Ако би имал съвършенство, той не би заемал пространство и не би се ограничил във време. Той не би седял в малкото свое тяло да се движи в периметър от няколко километра на дадената планета. По закона на несъвършенството, той е ограничен. Но идват моменти, идват такива моменти, като, на движещия се слънчев лъч. Тогава той ще прониква в състоятелността на другите светове, които го обкръжават - на психическия свят, на мистичния свят, на космичния свят. Кога ученикът ще надживее и тия светове? Дали и те не го ограничават във време и пространство. Психичният свят го ограничава, мистичният свят го освобождава, а космичният свят го вселява.

Но ще кажете: нали той е свободен, защо трябва да се вселява? Защото трябва да бъде вселена, т. е. свободна вселена. Може ли да бъде свободна вселена? Нали тази вселена трябва да бъде подържана от закона на равновесието? Да не би тази вселена да бъде в стълкновение с друга вселена и да стане крушение? И щом под закон, това подразбира пак време, пак пространство. Мъчно може да се освободи вселената като планета или слънчево ядро от независимостта, но ако нотата „ДО“ е в хармония с другите ноти и се даде една богата хармонична композиция, пита се тогава ограничена ли е нотата „ДО“? Тя придобива едно състояние на трепет, тя е трептение. А където има трептение, там няма вече време, няма и пространство. Тази нота събужда известно състояние в съществата и те придобиват такава свобода, че са свободни от време и пространство.

Виждате как една нота в хармония с другите сили създава трепет. А всичко трябва да стане трепет. Така и ученикът като една нота, трябва да се хармонизира с подобни сили, за да бъде и той една богата композиция, добре акордирана, добре построена, добре хармонизираната да се създаде не време, не пространство, а състояние на трепет. Това е богатството, което той ще наследи. Богатство на състояние трепет. Така подготвяйки се, така развивайки вътрешното чувство на виждане, всички тия перспективи или всички тия движещи се енергии и способности на психичния, на мистичния и космичния свят, освобождават ученика от бавното време и от тясното пространство. Ученикът не трябва да бъде бавно време. Той не трябва да бъде времето на стария дядо и старата баба, но трябва да има времето на юноша, на младежа, който расте, който се развива, който се просвещава.

И тъй, от днес нататък не се движете и не мислете с бавното време. То ви състари и още ще ви състарява. Трябва да бъдете подвижни, бързодвижещи се, бързомислещи, бързо работещи. Забравете старостта, ограничението. Излезте от тия условия. Те не са ви вече нужни. Те ви спъват. Вашия дух да бъде вече бурен, смел, жизнен. Да имате най-чутката душа, която да съдържа безпределното пространство.

И тъй, и гранатата и куршумът бързо се движат и правят пакости. Вярно е, но как дадена войскова групировка се освобождава от своя неприятел? Благодарение на бързо движещите се куршуми и гранати. Ако те не са бързи, навярно неприятелят ще порази тази войска. Ето защо, мисълта на Ученика трябва да бъде бързодвижеща се, да не би да попадне в тия психически ями, в тия астрални ями, където да не може да се ориентира. Бързата мисъл ориентира ученика. Тя веднага се справя. Тя веднага отива до центъра, до ядрото, взема инструкции, завръща; се и коригира цялото естество на ученика.

Като говорим за тия особени състояния на психични, мистични и космични давления, ние имаме за задача да подготвим ученика да има една такава проницателна мисъл, която веднага да се притече на помощ и да запази цялото негово естество, целият негов мир, неговият малък космос, неговата малка вселена. Ако не би бил толкова бърз в мисълта си, не е чудно някои неориентирани комети да се сблъскат с неговата малка комета и да я унищожат. Има такава опасност. Наричат ги психически, опасности. Затова ученикът трябва да бъде бърз, да не се колебаела да го не стигат, т. е. ако някоя епидемия се движи с бързина сто километра в час, той трябва да се движи с двеста километра в час и никога да не го стигне. Това са духове, сили, които пълнят пространството, обхождат планетите. Това са все несъвършенства. Ученикът трябва да се пази от несъвършенствата, т. е. да различава нещата, да знае кои са съвършени и кои несъвършени. Той трябва да ги познава, да ги разбира, т. е. да ги вижда.

И така, готвейки се за една голяма работа, се иска голяма постройка, голяма енергия, големи знания, голяма сила. Като ви говорим за голямото, силното, да не идва у вас мисълта, че ние искаме да ви надценим, да ви поставим на мястото на големите гении? О, не! Духът е пуснал известни съвършени енергии, сили по лицето на земята и те трябва да преобразят живота. Сега имено става преобразяване на живота на земята. Трябва да се преобрази живота по време и пространство, да може да се създаде вече новия образ, новото състояние на вечността, на безкрайността. Досега, ученикът е живял в процесите: начало и край, раждане и умиране, после пак раждане и умиране, пак раждане и умиране и т. н. Какви са резултатите? До сега няма резултати само за това, защото се подържа един ред на времето и пространството, да не би да се наруши времето или пространството. Ученикът трябва да наруши и времето, и пространството, да се справи с тях, за да може да наследи безкрайното. Много смела мисъл! Действително, че е смела, но тя е в състоянието на съвършенството. Тя не е в процеса на съвършенството. Ние сега правим, тъй да се каже анализ, правим изводи, превеждаме нещата. Делим нещата: кои са в процеса на съвършенството и кои са в състоянията на съвършенството. Ученикът трябва да бъде запознат с тази материя, с този въпрос, защото големи мъдреци, големи философи ще го поставят на изпит. Той трябва да издържи. Ако действително, той си служил във време на изпита с времето и пространството, непременно ще пропадне, защото тия философи, тия професори добре владеят времето и пространството. Ако той обаче си служи със състоянието, те не могат да го скъсат. Че ще има изпити, ще има, Как мисли ученикът? Че ще го пуснат в небесния порядък без изпити ли? Това не е ставало и няма да стане. Вие сега сте по време и пространства. По време сте, защото дойде вече времето за сън почна да ви се приспива, уморихте се. Умори се мисълта ви, защото и тя е по време. Умориха се чувствата ви, защото и те са по пространство. Всичко у вас се уморява, т. е. остарява. Сега трябва да дойде новото. Цялата философска система, цялата епоха говори за новото. Трябва да дойде новото, но всички тия философски системи провеждат това ново по времето и пространството. Вътрешната школа обаче, окултната школа си служи със състоянието съвършенство. Тя не върви по бавния процес, тя не си служи с бавната молитва, с бавната мисъл, с бавното изкуство. Тя знае, че бавните неща са процес на несъвършенство. Следователно имайте предвид правилно да разрешите задачата, като имате за база състоянието съвършенство. Само съвършеното може, съвършеното знае, съвършеното вижда, съвършеното чувства, съвършеното опитва. Следователно, стремете се към съвършените състояния. Те да ви бъдат идеала, те да ви бъдат утрешния радостен топъл ден, светъл ден. Те да ви бъдат утрешната надежда, щастие и радост. Така ще се подновява вашия живот. Даже и вашето физическо тяло ще придобие вече маниера на естеството на съвършенството, а това е голяма придобивка. Това дава вече тон за завладяване на някои сложни композиции от свършения живот. Трябва да се усъвършенства живота, т. е. трябва да се изземе живота от времето и пространството и да се въведе в състоянието съвършенство, т. е. ученикът трябва да си създаде състояние, т. е. земя като състояние, къща като състояние, храна като състояние, мисъл като състояние. Всичко у него трябва да бъде построено по съвършеното състояние. Защо му е състоянието? За да може да се освободи от съвършените процеси. Това което тормози ученикът, това което създава несполуки в ученика, това което създава греховни положения в ученика, това са все несъвършените процеси. Но като знае ученикът за този втори свят, той трябва да вземе вече мерки да коригира нещата, да се справя с най-вярната, с най-положителната форма - съвършеното състояние.

Ученико, произнасяй следната формула: „Аз искам да бъда състояние на съвършенство.“ Подчертай това в себе си, за да бъдеш свободен от ограниченията на времето и от ограниченията на пространството. Служи си с такива формули, които хвърлят богата светлина върху теб, за да обогатяват мисълта ти, защото богатата мисъл, това е прилив на изобилна топлина, Защото богатите чувства са трепет на светлината, защото богатата енергии подразбира прилив на Духа. Следователно, използвай енергиите на духа, чрез които ще постигнеш съвършеното състояние. Бъдете съвършено състояние. Щом си съвършено състояние, ти си най-богатия, защото богатството подразбира едно великолепно състояние, а съвършенството подразбира необятна светлина, т. е. пълна свобода - да бъдеш независим от ничия сила била тя психична, мистична, космична и т. н.

Защо се препоръчва такава свобода? Защото по начало Бог е абсолютно свободен. Щом Бог е свободен, защо и ученика да не бъде свободен? Този въпрос се задава и се отговаря: защо ученика да не бъде свободен? Обичайте свободата, живейте в съвършенството, за да бъдете най-богатото състояние. Това ви желае Духът.

Общоприето състояние е, човек да има дадени богатства, средства и т. н. за храна, облекло и др. нужди. Това са все състояния в ученика, които го улесняват, да не бъде той в нужда. Това е едната страна на нещата. А коя е вътрешната? С какви материали и елементи вътрешната страна трябва да се подържа? Със състоятелни материали, състоятелни елементи, състоятелни мисли. Иначе ще бъде обикновен начин на живот. Всичко в ученика трябва да бъде в най-висше състояние, дори от върховно състояние. Всичко придобито в него като качества, способности, опитности, възможности, трябва да бъде от върховно състояние. Това върховно състояние е Божествена наличност, Божествена продуктивност, Божествена същина.

Коя е сега мярката? Коя е съвършената мярка, защото има относителни състояния и относителни мерки? Ученикът не трябва да живее в относителното. Там е сега трудното, как ученикът трябва да се избави от относителното? За да се избави от относителното, неговото състояние трябва да бъде непреривно. Щом той е по време, то е относително. А щом е непреривно, той е свободен от мярката, от времето, от пространството. Когато относителното занимава ученика, той изживява относителни състояния и мисли, че действително тия състояния той получава по способности и мярка. Това са състояния които не могат да освободят ученика от представите, от процесите и от онова несъвършенство, което преди малко споменахме, защото все пак има елементи на несъвършенство в естеството на човека. Това несъвършенство именно създава тия относителни състояния. Това са известни подбуди. В тях има примеси от психични елементи, от мистични елементи и от космични елементи. Благодарение на тия примеси, се създават временни състояния. Понеже ученикът изживява такива състояния, той казва: защо сега имах такова хубаво състояние, а след това чувствувам едно тягостно състояние? Тук е борбата между Духа и плътта, т. е. борбата между съвършеното и несъвършеното. За да има ученикът абсолютни състояния, непреривни състояния, той трябва да преобразява несъвършенството в себе си. Само тогава неговите състояния ще бъдат положителни, а не относителни. Ученикът трябва да се стреми винаги към положителното. Щом се стреми към положителното, ученикът няма да греши, защото положителното е единственото прозрачно огледало на светлината. В това огледало на светлината са отразени положителните състояния. Какво е човекът сам по себе си? Кое е онова, което различава другите същества от човека? Коя е базата в човека? Базата е съзнанието, защото всички мисли се проектират в съзнанието. Те минават през съзнанието, през тази плоча както по-рано ви казахме и всичко е записано, всичко е хроникирано върху тази плоча. Значи, човекът е същество, което е осъзнало живота, светлината и Духа.

А щом животът, светлината и Духът са вече съзнание в него, той ще бъде съвършенство.

13 Декември 1956 г.