Jump to content

457. Вътрешната дисциплина


Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 457-мо

ВЪТРЕШНАТА ДИСЦИПЛИНА

Чрез вътрешните възможности, които са единствената представителна система, ученикът придобива още една особена способност, която съпровожда вътрешното виждане. Тази способност е вътрешната дисциплина. Колкото и да се говори за дисциплина, кой може така да подготви нещата, че да няма ни най-малко отклонение? Щом има външни образи и тази дисциплина се прилага чрез външни процеси, тя не е вътрешна, т. е. не е дисциплина на безмълвието на Духа. Само по себе си безмълвието на Духа е вътрешна дисциплина. Тя е дейност, енергии, движение. Тя е творческа субстанция. Тя е проницателен гений. Тя е, която представя абсолютността в дело и възможности в ученика. Без тази вътрешна дисциплина не могат явленията в природата да се постигнат, защото дисциплината съблюдава методите, деятелността.

Чие дело е дисциплината? Кой е оня фактор, който ще я провежда? Тук идваме до една велика действителност. Тази действителност е вътрешния свят на ученика, безмълвието на Духа в ученика, следователно, тази способност ние я слагаме като нова способност и я разглеждаме като вътрешна деятелност. До сега ученикът е правил опити да дисциплина, но си е служил с външните методи. И какво е постигнал? Той не е постигнал много, защото външните методи са насилствени методи. А там, където има изнасилване, там има ограничение. Ученикът на вътрешното посвещение е извън ограничението. Той не търпи никакво ограничение. Защо? Защото по начало е безмълвие на Духа, защото по начало е огнено слово, Божествена деятелност.

Като разглеждаме ученика като вътрешен свят, ние имаме вече богати представи, богати възможности, богати прийоми за работа, защото в това богатство именно се съдържат тия качества на ученика - вътрешно ясновидство и вътрешна дисциплина. Няма друго същество, което може да се представи като дисциплина, освен ученикът. Всички други същества, са при дадени условности. Те изпълняват известни прийоми, известни наследствени качества, известни наследствени чувства, известна наследствена деятелност и т. н., докато ученикът с вътрешна дисциплина е свободен от наследственото. Той не се нуждае вече от наследствено ръководство. Той не взема наследствените пориви като ръководство в живота, защото животът за него е една вътрешна хармонични дисциплина. Единствено вътрешната дисциплина е, която представя ученика пред най-великите възможности за работа. Не може ученикът да работи без дисциплина. Той не трябва да бъде разложен, той не трябва да се влияе, той не трябва да се спъва от порядките на света, от мнението на съществата. Напротив, той трябва да има една вътрешна дисциплина, която се провежда чрез неговото вътрешно виждане. Вътрешната дисциплина и вътрешното виждане са брат и сестра. Те не могат един без друг. Не може виждането да бъде фактор, ако няма дисциплина. Можеш да виждаш страшните неща и хубавите неща, но ако нямаш дисциплина, ще пропаднеш. Какво носи тогава виждането на ученика? Нещастие. Ето защо, за да може виждането да бъде положителна мярка в ученика, трябва да бъде подкрепено с вътрешно виждане. Кой ще провежда този дисциплина? Духът, умът и съзнанието в ученика. Тия три фактори са, които специално се занимават с дисциплината. Но ще кажете: не е ли любовта един от тия фактори, които го занимават с дисциплината? Любовта е фактор за проява на живота. Тя се занимава специално с живота.

Но ще кажете: сам по себе си животът дисциплиниран ли е? Няма ли нужда той да се дисциплинира? Тогава любовта не слугува ли на един недисциплиниран живот? Нейните качества, нейните възможности дават ли известни резултати за преобразуването на ученика? Това което ви говорим, са все върховни възможности на Божествени същини на Духа. Следователно, за да може любовта в ученика да даде простор на живота, красота на живота, за да може да схване чистотата, необходимо е дисциплина. Тази дисциплина се провежда, както казахме чрез Духа, ума и съзнанието. Тук ние не посочваме волята, защото волята се претопява в съзнанието. Волевите сили са притоци в съзнанието. Затова ние казваме богато съзнание. Следователно, за да може ученикът да преодолява всички трудности по пътя, за да няма абсолютно никакво отклонение, защото всяко отклонение е спиране, затова ние ви говорим за бързите движения. Щом има спиране, има и застой, т. е. бавно движение. Ученикът е правил тия грешки досега, но от сега нататък той трябва да се хармонизира с ония стройни, подвижни, хармонични сили на Духа, които са конструирани, т. е. който представят в ученика тази именно дисциплина. Не можеш, ученико, без дисциплина. Но ще кажеш, сама по себе си дисциплината не е ли самоограничение? Вярно е. Ами ако правиш отклонение, ако грешиш, това не е ли падение и ограничение? Пакост там е по-голяма, затова ученикът ще предпочете да бъде дисциплиниран, да съблюдава живите жизнени закони в природата и битието. Щом ги съблюдава, те са вече звучна композиция в него. Те вече не създават в него ограничено състояние. Напротив, той вижда вече други възможности, от висша валенция, от висша степен. следователно, колкото повече живее във вътрешната дисциплина, толкова той вече пораства, се освобождава, става независим и влиза в оперативния план на съвършеното сътворение. Как би бил щастлив ученикът да се види ограничен в тази вътрешна дисциплина. Той би изживял най-богатите състояния, най-върховните състояния! Защо? Защото чрез тази вътрешни дисциплина, той влиза в контакт, в унисон с мировите закони, които той познава в детайли. Чрез тях, той вече става богата ориентирана сила, която взема участие във върховното творчество. Вътрешната дисциплина е един изящен порядък. Тя е едно красиво поле, една богата област, едно пространно небе. Вътрешната дисциплина е Божествена възможност, Божествено олово в. ученика, богато слово в ученика.

Но ще кажете: защо ученика трябва да бъде усложнен в тия прояви или в тия процеси? Ученика ще бъде усложнен до тогава, до когато се самодисциплинира. Единствената работа, която ученика трябва да извърши спрямо себе си, това е да създаде вътрешната дисциплина. Всички други начала за него изхождат от недрата на Духа. Вътрешната дисциплина е първа стъпка на посвещение, т. е. първото стъпало на стълбата на възвишеното състояние. Не можеш да изкачваш стъпалата, защото те са страхотни, ако нямаш вътрешната дисциплина, която да хармонизира силите в теб. Казваме страхотни, наистина че са страхотни. Една малка  причина, независимо от къде ще дойде, дали от горе или от долу, е в състояние да наруши равновесието и изкачването по тази стълба. Единственото средства, единствената възможност, която ученика трябва да приложи, това е всеотдайно да работи, да прави свои упражнения, да прилага методите на съвършенството, това е именно вътрешната дисциплина. Цялото битие почива върху една строга, космична дисциплина. Ако не би било така, не би останала ни една планета, нито едно слънчево ядро, в което да не е нарушена хармонията.

Както виждане, каква необятна дисциплина има и в небесното устройство. Всички сили като слънчеви ядра, като планетни ядра са самодисцплинирани. Ничие условие, никакъв външен фактор не е в състояние да измени тази дисциплина. Следователно, чрез дисциплината ученикът прониква в дълбоката вътрешна система на небесния свят. Но не е само това. Чрез вътрешната дисциплина ученикът е в състояние да проникне и в сложното устройство на ония светове, които са населявани от светлите същества, от великите духове на сътворението.

Това е една възможност. Но вие ще кажете: как да се дисциплинираме? Кои са качествата на дисциплината? Дисциплината наистина е представител на качества и способности. Вие знаете отчасти какво представлява един дисциплиниран характер. Вие сте имали възможност да срещнете такива същества по лицето на земята. Вие имахте възможност да срещнете Учителя на Бялото братство с подобаваща вътрешна дисциплина. Имате вече както формата, така и образа и състоянието на вътрешната дисциплина. Както корабоначалникът е дисциплиниран и строго съблюдава своя компас, който го води из необятните океански пространства, така и ученикът трябва да има тази способност, за да може да ръководи своя свят през голямото море на живота. и да го отведе на подобаващо място, на подобаваща пристанище. Но за да владее това изкуство, той трябва, да бъде дисциплиниран, той трябва да разбира от небесната механика, да владее в детайли сложния механизъм на своя компас. Кой е компасът, в ученика? Неговото съзнание. Чрез компасът - съзнанието, ученикът движи своя кораб, своята вселена и тя бързо, бързо пристига в подобаващото пристанище.

За да има характерни капитани, т. е. ръководители на човечеството, те трябва да бъдат преди всичко дисциплинирани, защото никоя върховна сила не би повярвала и не би поверила каквото и да е явление на ученика, ако той не е дисциплиниран. Ако ученикът не е дисциплиниран, не може да опази и чувството вътрешно виждане. Ще има смес от странични явления, които ще го объркат и вместо да вижда действителността, вместо да вижда нейната система, нейната стройност, той ще бъде объркан и ще вижда опакото на нещата. Но когато в него преобладават силите на вътрешната дисциплина, той никога няма да бъде заблуден, никога няма да бъде отклонен.

Ето виждате, тук въпроса става сложен. Но щом се мине през тази дисциплина, неща та вече се опростяват и сложността става несъвършено състояние. Следователно, за да може да има прогрес, да има постижение, да може да владее силите, защото досега силите са владеели ученика, а ученикът е бивал винаги подведомствен, той трябва да напусне онези състояния, които са бивали смесване на разни оперативни духове, които се явяват като сили, вземайки участие в творчеството на света. Така той ще напусне тази служба и ще му се даде друга по-подходяща, по-прогресивна, по-идейна, по-високо степенувана. Ето как и ученика може да се подаде и да се отклони без дисциплина. Но ще кажете: каква е мярката? Как ние да разбираме каква е тежестта или равновесието на тази мярка? Вярно е, че в тази мярка се съдържа едно абсолютно равновесие. А за да имаш абсолютното равновесие, тия две способности - вътрешното виждане и вътрешната дисциплина, трябва да бъдат начала.

Но ще кажете: защо ни давате този термин - дисциплина? Защо не го кажете равновесие, способност, качества, възможности, таланти? Ние си служим с езика, който е преведен на земята. Следователно, като казваме дисциплина, се разбира съвсем нещо друго. То е да бъдеш способен или с известни наклонности. Дисциплината има строг, абсолютен характер, т. е. тя има физиономията на великото начало, т. е. физиономията от същините на Божия Дух, защото дисциплина съществува и в света на Божия Дух. Всички същини в Божия Дух са строго дисциплинирани, т. е. са прогресивни, абсолютни същини. Следователно, вземайки образ, вземайки и възможности от Божия Дух, ученикът трябва да се дирижира правилно, за да не попада вече, както казахме в миналата среща в психически отклонения или пропасти. Достатъчно ученика е живял в тия състояния, достатъчно е изпитвал ужасите на отклонението, и падението. Сега, когато ученикът вече съзнателно е стъпил върху първото стъпало на посвещението, нему му трябва тия именно способности или фактори - вътрешното виждане и вътрешната дисциплина. Кой ще се дисциплинира вътрешно? Човешкият дух. Кой ще вижда вътрешно? Човешката душа. Духът и душата в ученика са представители на виждането - светлината и дисциплината - хармонията. Не може да става въпрос за хармония без дисциплина. Вие виждате как един голям музикален майстор хармонизира една голяма идейна и всемирна работа и той трябва да бъде дисциплиниран. Той трябва да устоява на всички трудности, на всички външни влияния, за да може да създаде едно богато творчество. Дълги дни и нощи ще коства това, но благодарение на неговата самодисциплина, той е устойчив. Това е Божествен характер. С вътрешна дисциплина, ученикът представлява Божествен характер. А колко много се ценят положителните характерни черти в ученика. Те представляват най-върховното на земята, най-чистото и светлинно на земята. Но ще кажете: и минералният свят представлява чистото и красивото. И растителният, и животинският, и човешкият също представят чистото и красивото. Да, но най-върховното представя ученикът. Защо? Защото той си служи с магически сили, които са изнедрени от Божествената способност. За тия именно магически сили се устройват всевъзможни школи, университети, академии, всевъзможни светилища, за да може най-после така да бъде подготвен ученикът, че никоя сила, каквато и да е тя, да не може да го отклони. Сега ученикът се подготвя за да знае, къде пътят е в отклонение. Да знае положително мястото, да познава положително времето и пространството и най-после да живее в положителното състояние на Духа. А за да може да вижда пътя, който води към възхода, той трябва да има вътрешно виждане. Да може да устои и да запази пълно абсолютно равновесие, трябва да има и вътрешна дисциплина.

Често пъти ученикът казва: дайте ни методи, дайте ни упражненията да можем да развием тия върховни същини, които по начало съществуват в нас, но са без дисциплина, без светлина. Ето, Духът ви дава известни методи, чрез които да ви помогне да откриете забулената истина. Забулената истина ще ви открие Духа на възможността. Той е, който ще ви въведе в това безмълвно състояние, където всичко ще бъде равновесие и хармония, където всичко ще бъде така дисциплинирано, така проведено, че съзнанието на ученика ще бъде вече тържествено свръхсъзнание. Трябва да се изживее тържество. Кой не изживява тържество? Старият, отпадналият, бедният, болният. А кой изживява тържество? Силният, младият, красивият, чистият, светлинният. За да се изживее това тържество на Духа, ученикът трябва да има вътрешна дисциплина, защото под думата тържество се разбира някакво обаяние. А за да не допадне ученика под тия обаяния, той трябва да бъде с вътрешна дисциплина.

Откривайки пътя към пълното освобождение на ученика, необходимо е да знае той абсолютната истина. Истината е, която ще открие света на ученика. Истината е която ще посвети ученика в Божествената работа. Истината е която ще запознае ученика с Божествената наука. Истината е, която ще го опознае съвършено с безсмъртното слово на Духа. Следователно, истината е живия огън, който представлява абсолютна дисциплина. Всяко нещо, което попадне в този огън, се стопява. така и дисциплинираният ученик е абсолютен, защото, каквато и сила иска да се смеси с неговото естество, с неговата същина, той я стопява. Всички ония естества от нисша валенция и от нисша степен, които се докоснат до естеството на ученика, трябва да бъдат стопени, т. е. огънят на ученика трябва да бъде главния фактор, главния двигател, висшата енергия за подвизи към съвършенство. Абсолютна свобода, абсолютна истина. Само абсолютно свободният може да присъства на всички процеси, които стават в битието. Той има даден билет, има карт бланш да присъства на всички процеси и състояния в битието. Абсолютно свободният има такъв поглед, че той навсякъде прониква, че всичко вижда. В него няма нищо скрито, нищо задкулисно. Той всичко знае. Така ученикът ще придобие съвършено знание по пътя на абсолютната свобода, абсолютното виждане и вътрешната дисциплина. Школата има за цел да построи наново ученика, без той да пострада, без да бе изхвърлят някои същини в него, но да бъдат преобразени, претопени, т. е. да може да бъде преобразен по силата, по закона на вътрешната дисциплина Само така той ще може да каже истината, защото той ще знае за нея; ще знае за своето начало, ще знае за началото на природата, за началото на земята, за началото на слънцето, за началото на всички слънчеви системи. Той ще знае, защото по произход, по начало, е еднородно. То е от една клетка, от една същина създадена по много системи. Защо е създадена но много системи. Това са многото възможности при диференцирането на Духа. При тия много системи единствено ученикът е попаднал при една от най-висшите системи. Ето защо, той не може да бъде вече роб, не може да бъде вече зависим, той вече не по пътя на отклонението, защото свърши се вече този процес, свърши се вече тази еволюция. Той вече влиза в Божествената еволюция, т. е. в еволюцията на възхода на Духа.

Колкото и да се говори на ученика за тия същини в Духа, той все пак ще попада понякога в известни, области, биле те психически, мистични или космични, където изживява някои дълбоки противоречия. Тези противоречия няма да бъдат така повърхностни, които за даден момент ще се явят и ще се изживеят. Той ще изпадне в дълбоки противоречия само за това, защото има работа с многото системни светове. Вие виждате колко много системи има. Всяко едно дихание е по начало едно, но по система е много. Щом системите са много, коя е онази вътрешна мярка, чрез която ученикът може да подбира най-богатата, най-върховната система? Това е неговото съзнание, неговия ум и неговия дух, т. е. посредством вътрешно виждане и вътрешна дисциплина, той ще бъде вече свободен от дълбоките противоречия. Дали на вас ще се дадат тия дълбоки противоречия? Според вашите сили ще бъдат и противоречията, но ще дойде ден, когато неминуемо ще изживеете тия противоречия.

Но ще кажете: защо има нужда ученикът да ги изживява? Той има нужда, защото трябва да познае законите, които пресътворяват света. Най-радостното е това, че в тия дълбоки противоречия ученикът ще изживява върховни състояния. А щом изживява върховни състояния, той е вече един герой, така както има герои на бойното поле, които награждават с известни ордени и други някои награди. В действителност, няма как. Не можем да ви скрием. Където и да ви сложим, ще ви намерят. Има едно централно око, което всичко вижда и всичко открива. Освен това има и една такава везна, която претегля всичко. Трябва да знаят теглото ви, защото вие сте използвали природни енергии, Божествени енергии. Те трябва да видят какво сте направили с тях, т. е. вие сте отговорни, ако действително нищо не сте зарегистрирали. Който е взел много, много ще му поискат. Който е взел малко, но е дал повече, малко ще му искат.

И тъй, знаейки тия положения, тия възможности в прогреса и развитието в съвършенството и абсолютността, ученикът трябва да бъде дисциплиниран. Всяко нещо трябва да бъде поставено на място строго определено. Ученикът на Вътрешната школа не се ръководи от модата. Ученикът знае къде какво трябва да постави, за да бъде то на своето място. Никакво модно влияние да не му действа. Напротив, той трябва да бъде едно вечно състояние и всички да вземат модел от това състояние, от това неизчерпаемо богатство и възможности. Не може иначе. Няма къде да ви скрием и с какво да ви забулим, че да не ви види окото на истината. Това око е страхотно за ония същества и духове, които нямат дисциплина. Че е страхотно, страхотно е. Вие имате опитността. Виждате какви болести, какви войни има по лицето на земята. С мъка се раждате, с мъка ви отглеждат, но не забравяйте, че трябва да оправдаете тия страдания. Вие виждате, че сега е ангажирано небето. То действа върху вас. То ви хармонизира, то ви преустройва, то ви въвежда в нови области, т. е. то ви изкачи на първото стъпало на посвещението. Следователно, бъдете внимателни, бъдете дисциплинирани, за да бъдете на време хармонизирани нашите сили и способности. Вие трябвате. Ако не би било така, небето не би говорило, небето не би се занимавало с вас, небето не би ви откривало тайните на вашия ум, на вашето съзнание. То би се скрило така, за да не би някой да се осмели и да ги наруши. Ученикът обаче никога не трябва да нарушава разкритите тайни и възможности. Той трябва строго да ги съблюдава със своята дисциплина. Тя е, която трябва да тури такт, да тури число, да тури хармония в дивната Божествена работа на ученика. Няма по-красива, няма по-чиста, по-свежа работа от работата на ученика. Той работи и се учи. Това което научава, той го прилага в дело. Кои ще бъдат делата на ученика? Най-възвишеното дело на ученика е дисциплината, най-възвишеното качество и способност е вътрешното виждане.

Намирайки се пред неизвестността на една Всемирна школа, която провежда всемирните състояния в изпълнение като дисциплина, като вътрешно виждане, ученикът дълбоко трябва да се прецени, т. е. да се осъзнае като една абсолютна отговорна сила. Отговорността е една от големите задължения. Но ще кажете: нали ученикът трябва да бъде свободен, защо да има отговорност? Той трябва да бъде абсолютно свободен, да не признава никакви отговорности. Ученикът ще бъде неотговорен тогава, когато заличи всички престъпления и грехове, през които е минал. Но до тогава, до когато много същества вървят след него, когато искат това или онова, когато се оплакват, той не е абсолютно свободен. Но ще кажете: защо тия същини не се премахнат? Къде е законът на правото? Законът на правото дава право на всяко същество да търси своята част. Следователно, ако има такива същества, които още задължават ученика, той не е свободен. А тук е майсторството - как да се освободи от тия същества. Каква голяма любов трябва да има той, за да стопи всяко противоречие в тях и всяко задължение, виждате тук любовта играе важна роля. Но за да може в бъдеще ученикът да бъде свободен от тях, той трябва да има вътрешна дисциплина, да не се подава и да има вътрешно виждане, за да с се ориентира. Много са възможностите. Всички Божествени възможности ще бъдат проверени, дадени на ученика, за да може той да се ползва с най-върховните способности, с върховната деятелност, която той ще наследи като велик посветен, когато Духът на безмълвието ще проговори дълбоко в неговата душа и в неговия дух, за да се възкресят Божествените същини в ученика. Трябва да стане възкресение, т. е. този процес трябва така да се развие, че да се дойде до едно абсолютно състояние, т. е. да отпаднат всички задължения.

Но ще кажете, все пак трябва да имаме задължение към Бога, т. е. да се молим на Бога да ни помага. Ако си трепет на Божия Дух, ако си вълна на Божията любов, ако си чистота на Божията душа, питаме тогава какви ще бъдат твоите задължения към Бога? Ти няма да имаш задължения, а ще работиш, ще учиш. Какво подразбира работата? Нали тя е ограничение? Тя е от особено естество. Особена същина е Божествената наука, Божественото знание. Колкото повече ученикът изживява Божествените състояния, толкова повече Божествената наука е необятна светлина в него.

Ученико, колкото и да се повтарят твоите възможности в необятността, все има опасност от отклонения. без специалната подготовка - да бъдеш вътрешно дисциплиниран и да бъдеш вътрешно виждане. Знай, не бива да живееш в тъмнина, не бива да тръгнеш по един път, без да знаеш къде ще те отведе, ако не знаеш дали този път е чист. За да видиш дали пътя не е кален, трябва да имаш вътрешно виждане. А за да познаваш посоката на пътя, трябва да имаш вътрешна дисциплина. И едната и другата способност са така необходими, че без тях не можеш да откриеш тайната на безмълвието на Духа. Макар тия области, тия състояния да бъдат още неизвестни, но ти имаш най-богатата възможност да развиеш своя ум, да обогатиш своето съзнание. Посредством присъствието на Върховното ръководство. За теб е вече нова епоха, нова култура - култура на Божествена дисциплина, епохата на вътрешно всестранно виждане. Удостои се с тия начала, за да познаеш необятния свят на Духа. Нека бъдат те добре конструирани в теб, за да представляваш една добре устроена система. Системната работа както ви казахме в миналото е една системна работа. Там където няма система, там има дисхармония, има упадък. Следователно, поддържай Божествената система посредством вътрешното виждане и вътрешната дисциплина и когато следващия път се срещнем, да проличи както дисциплината, така и вътрешното виждане. Ние ви казахме: докато не ни видите, няма да имате пълен успех, защото ако бихте ни видели, бихте се научили, що е вътрешна система, що е вътрешна дисциплина. Нашето естество е вътрешна дисциплина, а нашата същина е вътрешна виждане. А какво е нашето присъствие? Вътрешно състояние. За да се изживеят вътрешните състояния, трябва да има хармония на организма с тялото, душата. Значи, физическото тяло да има хармония, да има допирни точки, да има дисциплина по отношение тялото на душата, защото всяка една Божествена същина у вас има тела, има образи. Вие още не се познавате, вие още не знаете колко образи има у вас, колко тела има у вас. И Духът има тяло, и душата има тяло, и другите същини имат тяло. Следователно, колкото по-добре са организирани, колкото по-добре са устроени тия тела по метода, по системата на вътрешната дисциплина, толкова повече ученикът е богат на вътрешни опитности, т. е. никой не може да го излъже, защото той всичко знае, защото всичко е написано в небесната карта и той от там превежда. Казано е за някакви Акашови записки. Всички тия Акашови записки ученикът добре ги е проучил и той знае за правилата, за метода на правилното развитие и усъвършенстване. Този термин е индийски. Акаш значи тайнствено, скрито. Значи, всички онези тайни замисли на Божеството, на Бога са записани и от там самите посветени се учат. Но има и такива записки, пак Акашови, където опитността или способности на ученика е достигнала до известна мъдрост. Тази мъдрост е записана. Тя пак е тайна и посвещаващият се стреми да я открие. Акашовите записки са една съблазън за ученика. В какво се заключава опасността за ученика? Ако ученикът дойде до това положение да мисли, че той знае, явява се чувството гордост. А гордостта подценява нещата. Ученикът не трябва да подценява нещата. Той трябва да ги възкресява, да ги осмисля. Той не трябва да казва: това същество е червейче. То може да се смачка. Един осъзнал се ученик, заживял във висшето състояние, вижда червейчето като символ. Той приема нещата с дълбоко смирение. Това е най-трудното за учениците. В окултната школа не трябва да има гордост. Истините трябва да се изяснят по пътя на мъдростта. Когато една истина се изясни по пътя на мъдростта, тя се налага. Мъдрите решения са закони както на небето, така и на земята. Какво са законите? Това е мъдростта на Бога. Следователно, мъдрото решение, това е Божий закон. Мъдрата мисъл е дело на едни възвишени същества.

Ние вече говорихме много пъти за устройството на ученика, за устройството на световете на ученика. Какво ще устройвате? Ще се устройвате по състояние, по светлина, по необятност, по начало. Щом се устроите така, вие всичко ще имате в себе си, т. е. вие ще бъдете тази богата академия, този богат университет в който ще идват слабите, нисшите духове да се учат. Затова ние казахме, че вашата академия трябва да бъде устроена по правилата, по началата на вътрешната дисциплина. Щом вие сте дисциплинирани, щом вие виждате нещата, всички същества ще дойдат при вас. Ние искаме да освободим ученика от време и пространство. Дали ще може, това е друг въпрос, но тази Божествена мисъл, която сега се внедрява във вашето съзнание ще се възкреси, ще порасне в далечното бъдеще и ще даде богати плодове. Вие ще бъдете едни независими същества в бъдещето. Посредством дисциплината вие ще бъдете свободни, а щом станете свободни, вие ще знаете за истината.

Работата е сериозна. По начало тя е първична. По време и пространство е временна, а по необятност е вечна. Минете от временните състояния във вечните състояния. Ние не искаме да кажем самата истина, защото ще се съблазните. За да се избегне съблазънта, ние си послужихме с едни възможни вариации за да ви подготвим да схващате нещата по нюх. И в миналите школи са се изнасяли някои истини, но учениците са се съблазнявали и са напускали школата, защото вие още не знаете какво сте. А целта на школата е да се осъзнаете какво сте и какво ще бъдете.

20 Декември 1956 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...