458. Вътрешната общност

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 458-мо

ВЪТРЕШНАТА ОБЩНОСТ

Големите усилия и трудности, които стоят пред ученика са, да може да достигне, да може да овладее положителните и реални състояния на оная обща Божествена система, която представлява великата сложност на Божия Дух. За да може да преодолее тия трудности, да може да превъзмогне несъвършенството си? Нему му предстои една вътрешна организация. Ние говорихме, кои са ония Божествени начала в него, които могат да му съдействат, да му помогнат. Това са вътрешното виждане, вътрешната дисциплина. Трябва обаче да имаме един друг приток на усилия, които да изразят мировата възможност на Божия Дух. Този приток или това въздействие, което може да характеризира идейната Божествена страна на тази вътрешна дисциплина е вътрешната общност. Вътрешната общност в ученика е реалността на пълната закономерност на духовните сили в него. Вътрешната общност характеризира един богат миров свят с всичките Божествени възможности, с всичките Божествени качества и изкуства. Когато се говори за общност, ние разбираме една колосална велика работа. Колкото повече ученикът се издига, толкова повече той среща състояния, които трябва да отговарят, т. е. които трябва да прекара през себе си, да ги внедри или въплъти в своята общност. В това се състои изкуството, в това се състои знанието и свободата - да можеш да сродиш висшите светове със своя свят, да можеш да сродиш висшите духове със своя дух, да можеш да заживееш с великите души, т. е, да може да заживее твоята душа с великите души. Тази велика възможност е дадена специално за посветените сили, за посветените духове. Затова, като казваме вътрешна общност, ние разбираме силата на общия миров ум, силата на общия миров Дух, живота на общата мирова душа и състоянието на общото мирово сърце. Това е вътрешният свят - една велика общност. Тук вече не става въпрос за индивидуалност. Общността подразбира съгласие, хармония, инициатива на колективния Божествен Дух.

Като говорим, че Божият Дух има много възможности, това подразбира тия много възможности да се хармонизират в една велика вътрешна общност. Труден е този въпрос! Ето защо, за да можеш да оперираш с тази вътрешна общност, трябва да имаш познание, широко познание, всемирно космично познание, да познаваш системите на многото планети, които са съседни на планетата земя, да познаваш системите на слънцето и другите слънчеви ядра и в това велико познание ще се създаде този вътрешен мир - вътрешната общност? Всички велики учители са говорили: имай любов към ближния, помогни на нуждаещия се и всички сили ще бъдат твои братя. Тази велика идея на тия велики учители ние я привеждаме към тази вътрешна общност. Всички нужди; всички желания и стремежи, всички възможности на всички сили, това е общност в ученика.

Виждате колко усилия и труд се иска, за да можеш да познаеш нуждите на дадено същество, да можеш да познаеш желанията на дадено същество, стремежа да дадено същество, разбиранията, мирозрението, светлината на дадено същество. Наистина голяма сложност, но какво има друго да учи ученикът? Нали трябва да изучава системния живот. Вие казвате: системата не е ли характер? Системата е колективна общност, колективна организирана общност, а характерът е индивидуални сила. Индивидуалността се характеризира посредством оперативната дейност - характера в ученика. Благодарение на тази оперативна сила, на тази характерна сила, ученикът може да прониква вече в способностите, в характерите и в качествата на другите сили, т. е. на другите системи. Системата е една всемирна общност. Следователно, за да може ученика да бъде в унисон на дадена система, той трябва като индивидуалист да представлява известна способност, характер, гениалност, качества.

Но ще, се каже: тия неща уморяват ума, уморяват мисълта. Наистина уморяват ги. За да ангажираш своята мисъл с мисълта на една система от някоя планета, това е трудна работа, но в трудността е силата. Лесните неща всеки може да прави, но трудните неща всеки не може да ги прави, за тях се иска характер, вътрешно виждане, вътрешна дисциплина, докато се дойде до великата върховна вътрешна общност. Сега ученикът е индивидуалист. Той има право да върши това, което той иска. В това отношение той е свободен, няма ангажименти, няма връзки с известни давления на Божествените сили. Нима мислите, че Божествените сили се смущават от това? О, не! Напълно го оставят свободен. Те наблюдават неговото развитие, тъй както опитният градинар наблюдава как расте дадено растение, какви трудности той изживява, какви влияния влага, каква атмосфера и т. н. Така и възвишените сили наблюдават ученика в неговия свободен процес. И благодарение на репресиите, на трудностите които среща ученикът на своето издигане, се получава в резултат една характерна по система сила. А това е важно, много е важно. За да могат да се създадат вътрешни общности, вътрешни системи, необходимо е наистина характер. Характерът е устрем в ученика, бихме казали дори и ритъм в ученика. Благодарение на този устрем, ученикът минава от поле в поле, от области в области, от сфери в сфери, от царства в царства и най-после достига едно съвършено положително състояние.

В какво се състои още трудността? В това, че възможностите в Духа са много. Началата в него са неизброими. Тогава как да разбираме какво е това Дух, каква оперативна сила е тя, какъв е произхода на тая сила? Ние нищо не виждаме. Ние само чувствуваме известни давления, чувствуваме някаква вътрешна сила и нищо не виждаме. Духът за ученика е богата среда, тъй както въздухът е богата среда, макар и ученикът да не го вижда, тъй както водата е богата среда за рибата, макар тя да не я вижда. Щом дойдем до състоянието да разбираме Божия Дух като среда, ученикът ще има една върховна общност у себе си. В тази общност ще се включват всички мирови сили. Не трябва да има неща непознати, т. е. ще има неща които ще стоят много високо, много далече, но те трябва да имат допирни точки, т. е. да имат нужното въздействие, нужното влияние върху общността на ученика. Да трябва да има. Благодарение на това, че ученика няма още вътрешна виждане, той не може да прави разлика на давленията върху него. Богато същество е ученикът, защото е обект на велики представители на върховното познание. Богато същество е ученикът, защото познава възможностите на върховните сили в миросъзданието. А това не е малко, дори е много. Щом познаваш тази върховна сила, тя е вече една върховна общност. Защо? Защото от нейните недра са произлезли всички възможности. Така вървейки ученикът по този път един ден ще представлява такава върховна общност. Ще има ли нещо да липсва в тази общност? Ще има ли нещо, което се очаква да дойде да подсили тази общност? Ще има ли някакви мъчнотии по провеждане на системната работа? Няма да има никаква мъчнотия, защото всички начала със своето вътрешно върховно състояние са помощни сили за ученика.

По пътя на тия разсъждения вие имате вече една богата представа, едно богато проникване, едно богато прозрение за великата общност на Божествените светове. Трябва да имате тази общност, за да имате една гениална мирова мисъл. Ако вие сте на особено мнение, на особено становище, вие не може да имате разбиране за Божествената общност. Защо се говори на ученика за тази Божествена общност? Затова, защото тя е в дадено отклонение, защото той е напуснал някога общността и е живял в индивидуалността. следователно, предстои му едно сериозно завръщане, т. е. организиране на една вътрешна общност. Какъв ще бъде тогава мирогледът на ученика, когато почувства, че е изгубил своята индивидуалност и на нейно място се е родила вече една система на общност? В ученика ставай много преходи. Той се въплъщава, той се ражда., той се учи, възмъжава, минава през процеса на смъртта и т. н. Защо тогава да не стане това преминаване от индивидуалност към колективност или от индивидуалност към общност? Виждате колко са необходими, както чувствата, както мисълта, така и чувствата и стремежа да бъдат идентични, колективни, единни. Само тогава ученикът ще разбере Единния Бог, т. е. оперативната дейност на единния Бог, единното представителство, единността на възможностите на Бога. А сега какво е? Някъде в някои планети съществуват известни сили при много благоприятни условия, имат всички възможности да изживеят тържеството, да изживеят величието и смисъла на живота. Докато ученикът на земята е пратен в някой далечен кът при сурови условия, при сурова зима или при горещите слънчеви лъчи, търси път, лута се, хваща едно или друго предприятие, дано някак да осмисли живота си, но има една сила в него, която никога не му дава мир, която всякога е недоволна, която всякога е търсеща. Това е силата на неговия дух, стремежът на неговата душа. Тогава казваме, защо ученикът на земята да бъде при такива тежки условия? Защо да няма възможност и той да изживее състоянията на по-висшите полета?

Ученико, докато не приобщиш мислите, докато не приобщиш възможностите на тия висши същества към твоята общност, ти винаги ще бъдеш самотен. Самотността е едно от отклоненията. Ученикът не трябва да изживява самотността. Кога няма да я изживява? Когато има вътрешна общност, когато всички вътрешни сили в него се намерят пред оперативната маса и разсъждават и размишляват, съчетават вътрешната общност. Тогава ученикът никога няма да се чувствува самотник.

Какъв пламенен дух, каква пламенна енергия, какво пламенно условие е необходимо да овладее ученикът, за да завърши той своята еволюция. С това ние не искаме да злепоставим ученика, като казваме, че той е при неблагоприятни условия. Точно това ние правим сега - да създадем едни богати условия в ученика, да го направим една вътрешна общност, да можем да му създадем една богата атмосфера, едно богато поле, където ученикът да има възможност да развива своята дейност, своя интелект, своята мисъл и своето съзнание. Затова именно идват школите. Както в миналото имаме положителни и отрицателни школи, така и сега има положителни и отрицателни школи. Отрицателните школи са сформирали индивидуалността, индивидуалната дейност, а окултните, вътрешните школи, са организирали вътрешната общност, тази общност, която се съдържа във възможностите на Божествения Дух.

И тъй, каква е сега вашата вътрешна общност? Вие още не се познавате добре. Има причини. Доста голямо е влиянието на школата на отрицанието, но всичко това трябва да се претопи, т. е. тази индивидуалност да се организира в една вътрешна общност. Какъв ще бъде резултатът на Вътрешната школа? Да се създаде тази общност. Да се познавате, откровени да бъдете между своите съученици, защото една мисъл ви вълнува, едни чувства ви вълнуват - как да се усъвършенствате, как да напуснете вече еволюционния живот, т. е. как да обновите недрата на живота в себе си. Това е важно. От обновлението на тия недра ще зависи и състоянието и способността, за да може най-после ученикът да види себе си организиран като една вътрешна системна общност. Това са все задачи. Ако ти нямаш тази сила да се приобщиш към своя съученик, как ще имаш сила да се приобщиш към мировото сътворение? Невъзможно е. Тук ще се правят опити, тук ще се разрешават задачите за по-колосална работа. Ще обичаш своя съученик, както обичаш себе си. Това е важно състояние, важно положение. Не се скривай пред другите. Бъди откровен, искрен, чистосърдечен. Не скривай себе си. Това е система на тъмната ложа. Тя се скрива. Защо? Защото има тъмни полета. Тя може да се скрие в тъмните полета, но ученикът къде ще се скрие, когато той живее в светлите полета? Щом си заживял в светлите полета, трябва вече да бъдеш светлина, т. е. пълно откровение, напълно чистосърдечен, искрен.

Като размишляваме така, ще се дойде до едно доста голямо сътресение, в смисъл, ученикът ще има да се разкайва, да казва: кога ще придобия тази сила да гледам на нещата така, както гледа Господ на нас? Вие може би ще мислите, че Господ се възмущава от нисшите твари, че той не им обръща внимание. Не е така. За всички същества по лицето на земята, и пространството, и в други планети Бог е една богата среда, Бог е въздуха, Бог е водата, Бог е огъня, Бог е етера. Следователно, всяко едно същество е ценно, макар да живее то в инволюция. Макар то да е нарушило неговите закони, но той знае, че щом едно същество наруши неговия закон, ще опита неговата сила. Да опиташ силите в отрицателна посока, това е много страшно. Но, при създадените страшни положения на съществата, вече се явява копнеж и стремеж да търсят, да намерят, тъй както ученика е търсил и намерил. Единствено ученикът може да създаде Вътрешна общност. Всички други същества от по нисшите полета, от по-нисшите степени не могат да създадат една разумна вътрешна общност. Вие виждате как природата действува. Вземете едно животно. То ражда подобно на себе си. Но има една известна общност до тогава, до когато то порасне. След това си губи общността. Единствено ученикът е който може да запази това състояние на вътрешна общност, т. е. общността на цялото посветено небе.

Защо вземаме ученикът? Защото виждате какво става в човешкият свят. Раждат се деца. Като пораснат, те се индивидуализират и забравят своите родители, т. е. отричат се от общността. Така както е предадено в притчата за онзи син, който се отклонил от своя баща и е отишъл в странство да яде и пие, и е дошъл до положението да пасе свинете. Значи, той е загубил общността, но в него се ражда вече желанието да потърси тази вътрешна общност. Страшно е за ученика, когато загуби тази общност - в смисъл, той губи условията да може да изучава реалността на духа, реалността на душата и живота. Това е най-важно - да не изгубиш реалността на живота, душата и Духа. От тези същини е сглобен ученикът. И понеже са три същини в него, той е общност и то богата общност, докато има същества, които не притежават тия същини. Животните притежават две същини, по-нисшите - една, а има същества, които нямат и първичната същина. Ученикът е богат, защото притежават тия три Божествени същини - живота, душата и Духа. Следователно, най-богатото същество това е човекът, а още по-богатото е ученикът, защото той притежава и още една същина - любовта, която е прожектирана в неговото съзнание. Най-занимателното явление в ученика е прожекцията на любовта. Защо е важно това? Защото любовта смекчава нещата, украсява нещата, освежава ги, подмладява ги. Ако не би била любовта, вие ще видите само строгото лице на Бога. И понеже идва любовта, вие виждате нежната усмивка, чистосърдечната усмивка, вие изпитвате бащинските грижи.,

И тъй, ученикът приложил любовта, става по-богата общност. А когато приложи и истината, ще стане по-съвършена общност. Това е важно за ученика, защото той има пет чувства. С тия пет чувства той може да организира в една общност истината, любовта, живота, душата и духа. Истината и любовта са деятелности у Бога, а душата, живота и Духа са същини у Бога. Следователно същините, проявени в деятелност са вече върховна общност за ученика.

Като ви говорим за общността, т. е. като превеждаме това размишление, ние имаме единствената задача да разширим радиуса на вашето съзнание, да може то с по-голяма енергия, с по-голям обсег да провежда системната опитност в себе си. Тогава ученикът е вече въплътено знание, защото той има опитността, енергията, има способността на Духа, на душата, на живота, на любовта и на истината.

Виждате колко е богат ученика. И когато той предприема някое дело, в дадения момент той прилага и съответната способност на тия същини. Затова, някога работата на ученика е плод на любовта, на истината, на живота, на душала и на Духа. Представяйки тия плодове, той е толкова красив, толкова чист, светъл, ароматичен, Божествен. Голямо изкуство е това, да овладееш системната общност и Божествената деятелност. Тогава ухото ще слуша, очите ще виждат, носът ще възприема, устните ще опитват. Изобщо, съзнанието ще възприема. Богат е ученикът, защото Божествените същини са в него като една вътрешна върховна общност.

Ученико, това е система на Божия Дух. Ние в миналото ти казахме, че ще изучаваме същините на Духа, елементите на Духа. Същини, елементи, състояния, това са все възможности като ученикът ще опитва при вътрешната опитност. Тук вече индивидуалността се вече приобщава, т. е. заживява с общността. Цялата евангелска мислеща система на Великия Син е била да се създаде системната общност в една нация, народ, държава, община, място и т. н. Християнската школа е имала за задача да създаде тази именно вътрешна общност, но не можа да се създаде по причина, че беше слабо застъпена вътрешната просвета, т. е. душите бяха повече индивидуалисти отколкото колективни. Сега школата създава колектив, т. е. създава общност. Не може един член от една школа да създаде една просветна, една Божествена система, докато общата школа, общността може да създаде една богата система. Следователно, всяка една школа е проявила една общност. Тази обща система е станала като наука, като чудо, като размишление. Така е. Вътрешната Школа ще създаде тия вътрешни институти, тия вътрешни светини, където ученикът ще изживява общността, колективността на Божествените системи.

И тъй, имайте предвид, каква е сега обстановката, какви времена са станали сега специално за вас. Сега е епоха на вътрешна общност. Една мисъл да ви занимава, едни чувства да ви движат, една единствена енергия да ви преобразува. Не мислете, че ще станете шаблон. Тук са изключени всички шаблони, защо то вие нямате форма, нямате образ за шаблон. Ученикът не живее нито в шаблона, нито във времето, нито в пространството. Той живее в състоянията. Това ние няколко пъти подчертахме. Следователно, не мислете, че ако еднакво мислите, ще бедете шаблонни. Вие още не сте започнали еднакво да мислите, еднакво да разбирате. Винаги ще се явят противоречия. И това не е лошо. Въобще в развитието няма лоши неща. Има само примеси, страдания и изживявания. Може ли ученикът да избегне страданията, изживяванията? Може. Ако има вътрешна общност, може. Ако има вътрешна дисциплина - може. Ако има вътрешно виждане - може.

Но ще кажете: ами кармата, задълженията, родовете и т. н.? Всичко това може да се заличи, когато ученикът иска да го залича - може, а когато иска да го подържа, много естествено то няма да се заличи. Например, един художник нарисува една картина, но тя излиза несполучлива. Ако той я заличи, тя няма да съществува. Ако не я заличи, ще остави да съществува едно несъвършенство. Ученикът не трябва да оставя да съществуват в него несъвършенства. Той веднага трябва да коригира. Даден му е мандат да коригира. Всяка постъпка, всяко дело, всяка мисъл ще коригира. Кога няма да коригира? Когато се създаде в него една върховна общност. Защо няма да коригира? Защото една върховна общност почива на законите на върховното. А там където има върховност, там и въпрос не може да стане за коригиране.

Когато засегнахме общността, индивидуалността не издържа. Индивидуалността е като семето в хамбара. Изважда се и се посява на нивата и от едно дава десет, двадесет, петдесет, сто. Индивидуалността ще изживее сериозни процеси. Ще трябва малко по малко да се простите с вашата индивидуалност, в смисъл да я въплътите в общността. Не че ще се обезличите, не че ще се загубите някъде. Няма да се загубите, няма да се обезличите. Защо? Защото ще имате едно богато състояние, т. е. ще имате на разположение мислите, чувствата. светлината на общия колективен Дух. Какво по-богато състояние? Какво човекът е направил в своята индивидуалност? Нищо не е направил. Повтарял е едни и същи неща във вековете и е станал индивидуалист, т. е. станал е вековен материалист. А какво печели при колективността, при общността? Провежда една богата върховна, богата стройна система на една велика Божествена идея. А в Божествената идея са въплътени всичките възможности на Божествения Дух. Щом са въплътени тия възможности, следователно и ученикът е в състояние на съвършенство. Ученикът много векове е живял в неизвестността. Тепърва започват неизвестностите да стават известности. Кога той е скрит? Когато ученика е една върховна вътрешна общност, той не може да бъде скрит, защото общността го знае. Но когато ученикът е в индивидуалността, той трябва да бъде скрит, защото индивидуалните същества ще го ограбят. Общността няма да го ограби, но ще го надари с повече възможности. Когато обаче ученикът минава през света на противоречия, то той трябва да бъде скрит. Когато живее в състоянието, не може да бъде скрит, защото всеки го вижда: общността го вижда, общността живее с него, общността го проявява, общността го научава, общността го награждава. От Божието око ученикът не може да бъде скрит, но от отрицателното око, ученикът трябва да бъде скрит, защото преди всичко, отрицателното е тъмнина. Там където има тъмнина, може да има скритост. Там където има светлина, не може да има скритост. Това са състояния. Единственото, което ученикът трябва да работи, то е да създаде една общност в себе си.

29 Декември 1956 г.