Jump to content

459. Вътрешната интимност


Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 459-то

ВЪТРЕШНАТА ИНТИМНОСТ

Така е било в миналото при езотеричните школи, така е и сега при вътрешните школи. На ученика се възлага да разреши едни от най-трудните сложни задачи, в смисъл отношенията на ученика към сложните явления в природата и сложните явления, във висшите светове. До къде може да достигне ученикът в своето разрешение на задачите? Той винаги е стигал до там, до колкото е можел да определи своите отношения към по-близките обекти, към по-близките явления, чрез които неговият дух и неговият ум могат да работят. Той се задоволява с това, че има известни придобивки. Той не гледа на нещата така, както гледат обикновените хора. Той не познава природата така, както я познават обикновените хора. Той знае за природата нещо повече. Той знае за вселената нещо повече и за себе си нещо повече. Вярно е, той знае, че сутринта слънцето ще изгрее. Кой не знае за това. Може да има същества, които не знаят. Животните например не знаят, но те имат едно качество, че чувстват. От къде знае петела, че пее. Нима е учил някъде? Нима е свършил академия или университет? О, не! А той, като че ли знае, че зората е вече започнала и пее. Но само петелът ли е? Много от животните знаят някои неща, т. е. те чувстват някои неща. Какво значи да чувстваш. Да бъдеш положителен в нещо. В какво се състои знанието на ученика? Не само в чувстването, не само в откритието, не само в действието, не само в проникване то, но има нещо: специално. Ученикът знае за интимните неща, т. е. дълбоко вътрешните неща. Ако ученикът още не знае за тях, той се подготвя да ги знае. Когато говорихме по въпроса за общността, ние имахме друга задача, мисията да напомним на ученика какво ще придобие в тази общност, коя ще бъде наградата, отличието, с което ще бъде удостоен. Тази награда, това отличие е интимността. Винаги интимните неща са бивали скрити в школите. Но ще кажете: защо учителите на тия школи не са изявявали възможностите на тази интимност? Те са били прави. Това право още продължава. Вътрешните интимни неща на вътрешния живот не са изявени. Това е вярно. Ако биха ги изявили, биха направили голям преврат, т. е. ще се знае за самата истина за Духа и за материята, за душата и за всички други върховни Божествени същини. Защо се скрива тази интимност? Скрива се, защото елементите са отчуждени един от друг. Клетките, тъкани са отчуждени една от друга. Етерът, слънчевите лъчи са отчуждени един от друг. Няма интимност, т. е. няма вътрешна общност. Понеже няма тази вътрешна общност, нещата се пазят в секрет. Къде ученикът страда? Той страда от това, че не може да научи за интимността на дадена сила, която работи върху него. Колко са коректни и скрити тия сили. Те спазват законите, спазват трептенията в природата, в битието. Ето защо, те скриват вътрешната интимност. Къде може да има вътрешна интимност? Вътрешна интимност може да има и то относителна между бащата и сина, между майката и дъщерята, между Учителя и ученика. А къде може да има абсолютна интимност? Само между посветения ученик и Бога, т. е. само между Сина Божий и Бога. Интимността е била винаги съблазън, е била винаги неоткритие, т. е. импулс към нея, стремеж към нея. Ако биха се знаели интимните неща, както по отношение на човека, така и по отношение на животинския, на растителния, на минералния свят, би имало вече друго съзнание, друга наука, най-положителната наука с най-съществените открития. Ако би се знаело за тази интимност, която така е скрита от развитието и усъвършенстването на ученика и на всяко посвещаващо се същество, би се знаело положително, как е започнал да се диференцира Духа, как се е излъчила човешката душа от първичната душа, биха се знаяли причините за тия вътрешни процеси. А сега знае ли се? Нищо не се знае. Чувстват ли се? Относително се чувстват. Възприемат ли се? Много относително се възприемат. Защо? Защото все пак има един критичен ум, който иска да провери нещата и тогава да ги възприеме, тогава да ги сложи в своята съкровищница, в своята светиня. Непроверените неща са измама. Често пъти внасят в ученика дисхармония, катастрофи. Ето защо, ученикът е длъжен да проверява нещата, да изпитва нещата и тогава да ги слага в своята съкровищница. Да няма непроверени, неопитани, непречистени, неоцветени елементи в неговата съкровищница. За да може така да постъпва ученика, за да може така да разбира нещата, той трябва да познава някои интимности. На кого трябва да познава интимностите? Кой ; е този интимният? Само този може да го открие, който има абсолютна общност. Защо? Защото в общността, както казахме, са приобщени всички способни деятелни сили, които са свързвани с различните изкуства, с различните доктрини. Тогава в ученика няма да има недоимък, няма да има незнание, защото всички сили на знанието, на изкуството са в неговата общност. Тогава ученикът може да се домогни до вътрешната интимност. Интимните неща са съществените. Интимните неща са най-положителните. Защо? Защото по начало Духът е интимната същина у Бога, най-интимната същина у Бога. Какво значи интимност? Най-близката, най-чувствителната, най-осезателната, най-вътрешната способност.

Но ще кажете: какво общо има интимността със способността? Вярно е, на пръв поглед те не си съвпадат. Интимността подразбира отношение, а способността разбира качество. Но за да бъдеш качествен, необходимо е да имаш отношение. Как можеш да бъдеш качествен, когато нямаш понятие за отношение. Отношението е познаване на хармоничния закон. Който може да работи с този хармоничен закон, той вече знае какво е отношението. Следователно, не можеш да имаш качества, ако не си в хармония с тия отношения. Въпросът за интимността е въпрос, който всеки един посветен изживява. Той казва: изучавам всички явления, всички закони, ползвам се от всички въздействия, от всички средства, от всички богатства, от всички скъпоценности, но това не ми достига. Има нещо, което не му достига. Това именно е специфичната вътрешна интимност. За тази интимност в окултните школи се предава, че това е любовта. Но то е общо понятие. Любовта се прилага и по отношение на животинския свят, растителния свят, дори и в минералния свят. Но има нещо още по-скрито, нещо още по-тайнствено, нещо неоткрито, а то е тази вътрешна Божествена интимност.

Защо да бъде скрита тази вътрешна сила? Не че е скрита, но тя е недостъпна - в смисъл, не може да се използва при дадените комбинации. За нея има специална комбинация, специална организация. Ние я нарекохме Върховна вътрешна общност. Сега Бялото братство се нарича общност. От къде дойде тази дума? Значи, има известен усет за нещата, че съществува някаква си общност, но има ли отношение за тази общност? Липсват отношения. А щом липсват отношенията, общността е още скрита. Ученикът трябва да се радва, че общността е скрита. Той така трябва да я познава, защото изяви ли се преждевременно, тя ще бъде осквернена. Така представят вътрешните школи - скритата общност. В тия скрити общности именно, се таи тази неоткрита интимност.

Но ще се каже: Това е предположение, предпоставки, комбиниране на мислите, комбиниране на чувствата, на действията и т. н.. Дайте ни същественото. Ние ви казахме: върховното, вътрешното, същественото, се състои в тази вътрешна интимност. Може ли интимността да се преведе с музика, с художество, с поезия? Всички тия изкуства са подготовка. Необходимо е едно ново средство, т. е. ново изкуство, ново откритие, нова възможност, нова деятелност, които да помогнат на ученика да се добере до тази вътрешна интимност, защото вътрешната интимност е скрит свят, вътрешната интимност е богатото сърце на Бога, необятната умствена светлина на Бога.

Така разбирайки нещата, ученико, концентрирай духовните си сили към тази вътрешна общност, съсредоточавай своите сили към тази вътрешна общност, за да можеш чрез концентрацията, чрез приобщаване на силите, пръв да почувстваш тази скрита интимност. Дойдеш ли до тази възможност, да я почувстваш, бъди уверен, настанал е един особен период, особена епоха, когато твоят реален, Божествен, вътрешен свят ще може да се прояви с всичките сложности, с всичките възможности, с всичките същини и състояния.

Така подготвяйки се, ученикът придобива вече нови усети. Тези нови усети ще могат да доловят скритата вътрешна интимност. Ние не я определяме чия способност е тя. Посвещаващия се ученик сам ще я определи. Той ще каже, че е Божествена способност. Така и трябва да се мисли, защото отвън Бога, извън Божиите възможности ученикът няма поле, няма център, няма сфера. Независимо от това дали той притежава тия Божествени атрибути, дали той е достигнал до едно възвишено посвещение, дали е е достигнал до най-високата степен на развитие, тази вътрешна скрита интимност ще му бъде предадена, ще му бъде открита при специална церемония, при специално състояние. Защо при специално? У Бога няма неспециално. У Бога всичко е специално. Защо е специално? Защото се предава по закон, по задължението състояние. Могат ли специалните неща да бъдат снети при обикновените? В самото начало на сътворението няма обикновения неща. Злото е там, че има известни същества които са подценили нещата. Така и ученикът понякога подценява нещата. От специални, той ги прави неспециални - нисши. Но ще се каже: защо не си служил с по-нисшите неща, с по-достъпните, а трябва да мислим за специалните неща? Трябва да мислите, защото всички неща по начало са специални, защото те са произлезли от Бога. Той не е мислил за никакви неспециални неща. В неговата мисъл няма подобно определение. В неговата мисъл има абсолютни определения. И понеже са абсолютни, до ученика те идват като специални. Велико е ученикът да мисли специално, да действува специално, да учи специално. Щом се подвизава специално, той непременно ще достигне до пределите на вътрешната интимност. Трябва да станете интимни с Бога, интимни с великите същества, интимни със светлите сили, с ангелските сили, т. е. трябва да получите тази интимност на слънчевите същества. Колкото по-голяма, по-широка е тази интимност, толкова повече тия сили ви се откриват. А вие сте тия главни инструктори, т. е. приготовлявате се за главни инструктори да откриете сътворението, да откриете способностите на Божия Дух. Как мислите, може ли лесно да се открие една духовна способност ако няма заложби? Не може, Бедняка си е бедняк. Той нищо не може да даде в гаранция. Той е подобен на облак, който не съдържа никакви водни пари. Вятъра го духа и той се лута из пространството. Няма в него заложби. Ученикът трябва да бъде съществото с най-големите заложби. Тези големи заложби ще го определят като специално явление. Ученикът трябва да бъде специално явление.

Вие казвате, няма ли да се надценим? Не бой се. По-добре е да се надцениш, отколкото да се подцениш. Достатъчно си се подценявал. Дори и всичко си подценил, Всичко си преобърнал на пустиня. В какво се състои страшното? Ако ти оценяваш нещата в себе си, ако се държиш на известна висота, ако се заразиш от нисшите влияния, ако ти прочистиш себе си, защото всеки пречистен елемент се вдига във висините, той не седи във низините, ще настъпи процес на издигане. А ученикът още се колебае и казва: това е опасно. Може би като ни надценяват, някои от нас ще се възгордеят. Никога разумната сила в ученика не разсъждава така. Тя не се занимава с гордост, с лъжа, с мерзости в света. Коя сила тогава ще го възгордее? Положителното е съществено. А положителното трябва да бъде на висота.

И тъй, изкачете се на нужната висота. Не се цапайте в света. Бъдете на нужната висота, за да бъдете интимност на Божията способност, на Божия Дух. Никога не забравяй, че трябва да откриеш тази интимност. Не забравяй, че трябва да бъдеш специален. Когато подхранваш тази мисъл, не допускай, че тя може да те отклони от естественото развитие, от естественото движение. Изкуството се състои в това, да можеш да се издигнеш от нисшия във висшия свят, да можеш да надмогнеш нисшите страсти и да заживееш във висшите хармонични полета. Какво по-хубаво от това? Защо тогава ще повтаряш мисълта, че може би ще се надцениш и ще се възгордееш? По-добре да се гордееш за една твоя придобита черта от прекрасното изкуство, отколкото да живееш долу в калта и да мислиш, че си смирен, че не си се възгордял. Но ще кажеш: в битието, в свещените писания се казва, че ангелски сили са се възгордели и са станали причина да се снемат долу. Къде е долу и къде е горе? Пратили са ги някъде. Вярно е, че е станало това събитие. Вие сте резултат на това събитие, но още ли ще стоите в низините? Кога ще се изкачите във висините? Кога ще вселите Божественото в себе си? Тук е разковничето, тук е мъчно разрешимата задача, ученикът да намери скритата интимност в себе си. Той има в себе си една скрита интимност. За нея душата бленува.

Това са истини. Не; относително, а положителни истини. Когато говорим, когато провеждаме нещата, вашата душа ги чувства. Тя ги долавя. Тя знае, че те са присъщи на нейното естество, на нейната същина. Тя знае за тях, макар и смътно, но тя ги очаква. Ето защо идва вътрешната школа, за да разкрие целия вътрешен свят, т. е. да се открие вътрешната интимност, за да може душата да се почувства, че тя е вече една общност с върховната всемирна душа.

Но ще се каже: хубава се говори, идейно, прецизно, логично, положително, но все пак това е слово. Да, слово е. Но какъв е вътрешният свят на ученика? Той е едно живо безсмъртно слово. Какво представлява само по себе си словото? Словото представлява Божествените замисли. Каквото Бог е замислил, всичко се провежда като слово. Чрез словото се познават интимностите, чрез словото се провеждат интимностите. Ето защо, ученикът трябва по-специално да се подготви за нещата. Да не попада в изкушение, т. е. в старото изкушение, изкушението на тия ангелски сили.

Но ще се зададе въпроса: защо ученикът е поставен при такива условия? Има едно славно минало. Ние го казваме славно. Защо славно? Защото ученика го пратихме да работи, т. е. да помогне на творческите сили в природата и битието, макар че той се дърпа, не е много съгласен. Защо? Защото има носене на тухли, на камъни, копане, отглеждане на растения и т. н.. Трудна е работата. Кой чувства тази трудност? Физическото тяло, астралното тяло или неговите духовни сили? Той чувства някаква трудност, но който именно чувства тази трудност, той не знае. Той казва АЗ, но кой е той и това не знае. И сега вътрешният проблем е, ученикът да открие тази интимност, за да може да се открие какво е той.

Има ли нещо положително в тия размишления? Ние сега размишляваме. Ние размишляваме за същините, за идеите, за възможностите, за силите и т. н.. Ние сега боравим с възможностите на цялото битие. Как с цялото битие? С умовете, с мислите на висшите същества, с чистотата на ангелските същества, с мъдростта на Учителя. Ние боравим с всички възможности - със слънчевите лъчи, с пространството, с времето, използваме необятността, както е в своята същина. Виждате, ние боравим с много възможности. Всичките възможности са наше право. Защо са наше право? Защото Бог е наш баща. Когато Той ни роди, Той вложи всички възможности на битието и на вселената вътре в нас и когато ние искаме да научим за някое явление, ние откриваме това явление първо в себе си и тогава в природата или в битието.

Ето към кои мисли, ето към кои полета и сфери ние зовем ученика, подпомагаме го, въздействаме му, разясняваме някои неща, освобождаваме го от първобитните неща, които доста много са го материализирали. Той е закостенял. Възпитан е в един доста ограничителен морал, бил той родов, семеен, обществен и т. н. Ние сме за морала на вътрешната интимност. А при вътрешната интимност всеки друг морал пада. Другият морал е само някакво средство, което не може да даде пълна свобода. Понеже ученикът вече не си служи със средства, със състояния, то значи, неговият морал е във висотата на състоянията. Само чрез тази висота ученикът ще открие този върховен морал - вътрешната интимност.

Това са размишления. Колкото повече се вглъбяваме в същините на Духа, толкова повече нашето размишление става по-разнообразно, по-дисциплинирано. Безкрайни са полетата, безбройни са възможностите на Божия Дух. Ние ще подпомогнем ученика да има най-богатите размишления, които да го сведат до онова състояние, че да открие в себе си тази вътрешна интимност. Вие сега ще се спрете и ще кажете: отиде ни моралът. Загубихме вече посоката и пътя. На къде? На страна ще ходим по земята, на горе из пространството, долу - твърдта. На къде? Къде ни е мястото? Къде ни е сферата, къде ни е пространството? Изгубихме понятие. Да, така е. Щом ученикът няма тази вътрешна интимност, той губи посока, състояние, място и сила. Това са все нови явления, нови определения. Те съществуват като такива, като говор, като слово, като математични изчисления, като геометрични форми, като изживени състояния. Те съществуват, но трябва път, т. е. необходимо е едно вътрешно състояние, когато ученика ще почувства, че всичко се върти около него, че той е едно централно ядро, около което се движи цялото миросъздание.

Ето една горда мисъл, една съблазън. Дали ще ни кажат, че тук пропаднахме? Защо да не говорим за хубавото? За красивото, голямото, прекрасното, възвишеното? Когато ние говорим за тия неща, не забравяме смиреномъдрието, не забравяме своите задължения, своите отношения, не забравяме за способните сили, които са в нас. Всичко имаме предвид. Това е да бъдеш предвидлив, да имаш вътрешно, виждане, да имаш вътрешна дисциплина, т. е. да бъдеш една вътрешна общност, богата с вътрешни интимности. Тия идеи са в програмата на Вътрешната школа. Те трябва да бъдат основи, по които ученикът ще се изгражда или ще се сътворява. Той има нужда да се сътвори. Защо? Защото щом отпадне старият свят, старият морал, старите предвиждания, старите хипотези, стария мироглед, той трябва на ново да се построи. Да се построи с нови елементи, с нови материали, с нови субстанции, с нови сили. Ние искаме да помогнем на ученика, да възприеме вече новия морал. Както виждате, новият морал не ограничава ученика. Напротив, той го довежда най-близко до същините на нещата, до най-интимните трепети на живота. Той не бяга от живота. Той е наложителен в мисълта си. Той не се спъва от външния морал. Ако сте за външния морал, ще бъдете ограничени и за вътрешния морал.

Ученико, абсолютно се освободи. Като казваме абсолютно, не се подразбира да вземеш да си събориш къщата, да си изгориш книгите, да напуснеш семейството си, да изоставиш нивата неизорана, неизкопано лозето. Всички тия неща ти няма да ги вземеш като морал, а като опитна работа. От тази опитна работа, ти ще научиш един важен процес на творчеството. Ученикът не е извън творчеството, напротив, най-прецизна работа се иска от него. Всичко да бъде така изискано, така красиво, така изящно, така свежо, така мило, така префинено, така пречистено, че наистина да представлява новия морал и който види тази завършена картина, да се възпита в новия морал, защото по начало всяка душа иска да бъде нещо. Макар и да е слязла долу, тя иска да бъде нещо - не да се надцени, но да се удостои. И трябва да се удостои. Ние няма да говорим за причините на това падение или за това слизане. Това не е в нашата програма. Ние имаме за задача да работим с ония състояния, които са за посвещението на ученика, а не за неговото отклонение. Там има други школи, други работници. Там те ще извършат една доста сериозна работа. Може би тяхната задача е по-трудна, защото те боравят повече с материализирани елементи, а ние си служим със светлинните елементи, нашата работа е улеснена.

Но може би ще се каже: как да е улеснена? Ние сме така материализирани, трябва да ни претопят, за да получим светлинни елементи. Да вярно е и това. Но ние си служим със силите на вашата душа. Те не са в материализацията. Ние сега ще си послужим със силата на вашия дух. Той е нашия любимец. С него ще имаме работа. Може би ще се наложат санкции, средства, макар, че светлинните елементи не си служат със санкции. Други същества са, които поставят тия санкции, а ние само събуждаме неговата съвест, шепнем му тихо и когато той се нагоди с нашата мисъл, ние се радваме, че има вече една велика хармония.

Защо ученикът още не може да пее? Защото още стои въпросът дали няма да се надцени, да се възгордее. Това е страх. Страхът в ученика го спъва. Защо се страхува? Защото много е изживял, много е изстрадал. В богатите размишления е идеалът на ученика. Неговият идеал е отразен в неговите размишления. Колко то по-богати са размишленията, толкова идеалът му е всестранен, идеен, Божествен. Ето защо, ученико, размишлявай. Но като размишляваш, подреждай всичко в себе си. Това което е лично, остави го настрана. Ще дойдат сили да го вземат, да го пренесат на нивата, да минат там известни процеси, а ти размишлявай с оная същина, която по подобие, по състояние е Божествена. Цялото изкуство, цялата научна мисъл в ученика се съдържа във възможността да размишлява художествено, поетично, музикално. При такава една възходяща работа непременно ще дойде тази чиста дева на интимността. Най-богатото състояние на ученика е да бъде интимен с Бога, да почувства ласките, целувките, да почувства обятията на своя благ баща. Това е интимността. Ние сега правим опити да бъдем интимни с вас. Понякога опитите са сполучливи, понякога не са сполучливи, защото вие още не напускате стария морал. Ваше право е. Ние не искаме да изнасилваме нещата. Водете се по вашия морал, но знайте, че идват дни, идва епоха, когато ще се наложи да напуснете този морал. Вътрешната школа работи с вътрешни същини, с вътрешни възможности, с вътрешния морал. Този морал е изразен чрез вътрешно виждане, вътрешна дисциплина, вътрешна общност, вътрешна интимност. Такъв е вашия идеал, такова е вашето учение, такъв е вашия Бог - да научите за най-положителните същини у Бога, за сложните същини на неговия Дух. Ако не би имало явления, планети и слънчеви ядра, ако не би имало необятност, ние не бихме говорили за тия неща. Но понеже има долу, има и горе, има планети и слънчеви ядра, ние сме длъжни да научим ученика по новия морал да размишлява. Той сега казва: това е морал и това е морал. Той още няма морала да каже: това е Божествено и това е Божествено.

Виждате каква общност се иска. Ето къде е гордостта. Щом кажеш МОЕ, ти си вече ограничен, ти вече си се надценил, а не когато мислиш за върховните неща. Да мислиш за върховните Божествени неща, да мислиш, че всичко е Божествено и то в широк смисъл Божествено, абсолютно Божествено, това е абсолютна Божествена интимност. Ние ви пожелаваме да почувствате този дъх на тази интимност и да изживеете този трепет на тази интимност. Тогава ще се прояви Божествената любов във всичките й състояния и възможности. Ние сме за Божествената любов. Колкото повече тя се разкрива пред вас, толкова повече вие ставате интимни. Да има една братска, една сестринска интимност. В тази братска и сестринска интимност, няма мое и твое. Няма моят мъж, няма моята жена. Има Божествен мъж и Божествена жена. Има Божествен брат и Божествена сестра.

Ето как ученикът трябва да гледа на нещата. Какъв възвишен трябва да бъде неговия морал. Кой може да приеме тази истина? И много от учениците на Христа се върнаха в домовете си при бащите и синовете си. Мнозина не можаха да понесат великата истина, която той каза: Ученикът трябва да напусне баща си и майка си. Да напусне дом, богатство и слава, за да бъде ученик. Така е и днес. Пред ученика на Вътрешната школа се поставя въпроса за новия морал, за новата дисциплина, за вътрешното виждане, за вътрешната общност и вътрешната интимност.

Че е трудна задачата, трудна е, макар да казахме, че работим със светлинни елементи. Ние доста трудности изпитваме, но чеповете трябва да се извадят, защото те са дело на дявола. Той ги е набил. Той има тази специалност. Когато види някое хубаво дърво, той пробива една дупчица и забива едно парче. Защо прави това, то е друг въпрос. Има ли обаче дявол? Ако няма дявол, има невежество, т. е. незнание. Човек до сега е вършил някои неща от незнание и продължава пак от незнание. Той изкоренява горите, унищожава животните, изкопава минералите. Той казва: изкуство е това, техника и т. н. Но ученикът трябва да има положителна мисъл в размишлението, т. е. да вземе за база ония мисли, които напълно го освобождават от стария морал, от стария живот. Вие трябва да бъдете вече млади същества, новородени същества, да проличава младенческа енергия, младенчески маниер, младенческа походка, младенческа усмивка. младенчески похват, младенческа готовност, младенческа жар за истината.

Това не е само така казано. Да се чувства, да се движи, да се развива, да се усъвършенства ученика. Сложете на работа всички ваши заложби, било в музиката, в изкуството, в науката, в размишлението, в съсредоточението. Поставете всяка възможност в работа. Всичко у вас да бъде работа. Тогава няма да се яви онази психоза - артериосклероза. Всичко да бъде в движение.

Това е вашият нов свят. Макар че се намирате на планетата Земя, това е благодат, това е привилегия. Да не те поставят в центъра на земята, а на повърхността на земята, да те грее слънцето, да чувстваш трепета на звездите, да се ползваш от плодовете, да се ползваш от цветята, да общуваш с животните, да общуваш с хората, това е една голяма привилегия, защото вие сте вече в една вътрешна светиня, вие имате вече общението, присъствието на по-висши същества, от по-възвишените слънчеви същества, от по-възвишените слънчеви предели. Бъдете жизнени, млади. Духът се радва на младостта, защо то младостта е пролет. Винаги бъдете пролетно настроени. Научете се от четиригодишните времена, за да можете да откриете вътрешната скрита интимност.

3 Януари 1957 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...