460. Вътрешният опит

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 460-то

ВЪТРЕШНИЯТ ОПИТ

Знанието е вътрешен опит. Вътрешният опит е най- положителната и реална страна на живота. Това са опитани, проверени както по идея, както по смисъл, така и по съдържание и състояние изживени същини. Ние говорихме за вътрешната интимност, но кой може да бъде интимен и то вътрешно интимен? Какво е това вътрешна? Кой може да даде представа, форма или образ на вътрешното? Понятие ли е или съсредоточение? Какво понятие има ученикът за вътрешното? Какво разбира ученикът под външно? От къде е произлязло външното? Външното е произлязло от вътрешното. По начало е било вътрешното, след това се е изявило външното. Ако няма съдържание, не може да има форма. Всяка форма има съдържание.

Но ще кажете: има форми, които са бездушни, които не са жизнени. Това не може да бъде. Щом има форма, има и съдържание. Че ученикът не може да открие, да намери началото на това съдържание, то е благодарение на липса на вътрешен опит. Какъв процес е вътрешният опит? Някаква индивидуална. същина, богата на качества, на органи, чрез които може да се открие вътрешният опит. Сама по себе си интимността дава както формата, така и съдържанието, образа и подобието - значи едно близко познанство. Как ученикът ще изживее тия разстояния на вътрешна интимност, когато трябва да има познанство, да го познават. Никой не би си подарил интимността, ако не го познават. Процеса познанство е първичен процес на Духа, защото когато Духът се е поляризирал, той е направил това, понеже всички състояния са му биле познати. Той не е знаел за тях. Ако не му бяха познати, той нямаше да се диференцира.

Каква способност е това да знаеш, да познаваш? Кое съществото начало владее тази способност? Въобще има ли същество, което да владее тази способност на първичното на Духа? Ние казахме, че само този, който има вътрешна интимност, само той може да долови тази способност - познанството. Да се самоопознаеш, то е да си по начало някаква оперативна сила, която взема участие в сътворението. Познава се всяка оперативна сила, която е в процеса на сътворението. Извън този процес, силите не се познават, т. е. силите са в процес на диференциране, т. е. когато силите са в процес на самопознание, на самосъзнание.

Има ли такива академии където силите да изживяват тия процеси на самоопознаване? Да се опознаеш или да те познават, това са два различни процеса. Да се самоопознаеш, това е процес на откритие, а да те познават, това е процес на върховно отношение. Ако силите нямат върховно отношение към теб, как ще ви познаят?

И тъй, ученикът се спира и казва: ние доста много знаем, доста неща чухме. Малко неща опитахме и малко можем. Ученикът още не знае за ония сложни процеси, които стават в неговият вътрешен свят. Той още не борави с измерителните уреди, със сложната геометрия, с висшата математика, където може да открие какви са нюансите на тия процеси на вътрешно откритие. Вътрешното откритие е най-забележително в Божествената програма. Няма по-забележителна откритие, защото по начало Бог е вътрешна същина, вътрешно начало, вътрешна идея, вътрешен зародиш, вътрешен живот; Следователно, за да познават ученика, за да бъде той по-близо, по-интимен, нему му предстои вътрешна опитност. Без вътрешна опитност нещата на вътрешния свят не могат да стават достояние. Това е закон, закон на Божия Дух. Духът оперира само по вътрешните системи. Но ще кажете, никой не е видял Духа. Как ще го видите, когато той е вътрешна същина? Че е същина, вярно е. Вътрешните неща с просто око не могат да се видят. Те могат да се почувстват от вътрешните еманациите на душата. Защо душата може да ги почувства? Защото, по начало и душата е вътрешен свят. Кой е видял душата? Видял ли е някой естеството или състоянието на душата? Мъчно се вижда душата, За да видиш душата, трябва да имаш Божествената зеница. Само тя е, която може да съзерцава душата. Без тази зеница, душата остава невидима. Важно за ученика е да види душата. Най-великото художество, най-голямото всемирно изобретение, това е човешката душа. Ако ученикът би видял тази голяма прекрасна душа, той би имал наистина великана опитност. Не може ученикът да се запаси с вътрешни опитности, ако не познава Вътрешният свят на душата, т. е. не може ученикът да бъде познат, не може да бъде поставен при интимни условия, ако не познава света на душата. Тепърва на ученика се препоръчва да види душата по образ, по състояние и светлина. Виждането е гениална вътрешна опитност т. е, виждането на света на душата е най-гениалната опитност. Може ли без опитност ученика да знае за нещата? Единствената вярна оценка за него, това е опитността. Трябва да се опитат вътрешните естества на живота, на Духа, на душата. Към това се призовава ученикът - да може да ги опита, да може да има за тях не само ясна представа, но да види тяхната действителност. Трябва виждане и то вътрешно виждане. Само когато ученикът има вътрешно виждане може да познае кой му е най-интимния, кой му е най-близкия. Ученикът трябва да знае тия положения. Той сега е свързан с много същества, с много духове, които го обикалят, но ученикът още не познава историята на тия духове. Той не знае за тяхното минало и за заложбите, които те имат. Ако би знаел, той лесно би се справил. Има правила. Тъй като ученика е една абсолютна оперативна сила, той лесно се справя с многото отношения на тия духове, които идват на земята да ви помогнат. Това е добре за земята, че тя помага на духовете. Как им помага? Позволява да я копаят, да правят от нея тухли, да изкореняват дървета, да ги изсичат, да правят греди, да се ползват от водата, да си правят разтвори, да изкъртват канари от нея и да си изграждат домове. Тя позволява да се ползват от светлината, да бъде ден, за да могат да работят. Какво ли не позволява земята! Тя позволява да се ползва ученикът от семената, от плодовете. Тя е позволила дори да се ползват от животинския свят. Ще кажете: защо е позволила? Не че е позволила, но от страна на човека се е явило изнасилване. Защо човек изнасилва? Има право, понеже, когато бе изпратен на земята, му се каза: имаш всичките условия на земята. Тя е райска градина. Там ще се разцъфти твоето достойнство, там ще се проявиш като творчески дух. Затова, овладей земята, обхождай земята, ползвай се от всичките й блага, но едно не забравяй: спазвай закона на равновесието, за да не попаднеш в процес на противоречие. Какво направи човекът, това е друг въпрос. Всичко е на лице. Човекът си позволи дори, да оскверни земята и сега се оправдава и казва, че земята не е добре устроена, че земята не е хармонично поставена в общото развитие на вселената. Прави той известни упреци, че земята не е добре устроена, но в неговото съзнание има една скрита сила, която не му дава мир. Той знае, макар че не вижда, макар че няма усета за вътрешната интимност, но той чувства, че по лицето на земята има едно доста сложно нарушение.

Защо трябва да се знаят тия неща? Защо се споменават пред ученика? Той има ли нужда да ги знае и да губи своето време по отношение тия човешки същества и духове? Понеже ученикът има да борави със сложни закони, понеже има да открива сложни същини на Духа, той трябва да бъде запознат с цялата история на човешкото същество, което е изпратено на земята. Когато изучи цялата тази история, ще го пратят в друга планета и там да изучава многото истории. Голям историк е ученикът. Той е най-богатия историк. Той познава живата история на Земята. Познава историята и на другите планети от слънчевата система. Най-после ще му се даде възможност да изучи великата история на слънчевите ядра. Има ли да учи нещо за слънчевите ядра? Вие казвате: няма вече. Всичко е казано. Какво знаете вие за историята на земята, за историята на другите планети? Например, за Меркурий, за Венера, Марс, Юпитер, Уран и т. н. Историк трябва да бъде ученикът, най-върховният историк. Той трябва да се добере до върховната история, до храма на тази история, да научи от самите анали, от самите скрити пергаменти, които представляват върховния размисъл на Бога. Ученикът е беден по историята на земята и как да го запознаем с историята на другите планети и с историята на слънцето? Докато не научи основно историята на земята, докато не открие своето идване на земята, той не може да бъде свободен. А щом се цели да се освободи, иска се вътрешна интимност, вътрешно познанство. При вътрешната интимност и вътрешното познанство, великите архитекти на земята могат да благоволят, да вземат този риск да занимават ученика по-специално със строителството на земята. Те ще го запознаят с онези закони, които държат земята в едно чудно равновесие по отношение другите планети. Те ще му кажат какви сили са комбинирани, било в материята, било в съграждащите сили, било в движението, защото самото историческо развитие на земята е придружено с върховен замисъл, с върховно движение. Ако не би било върховно, не би имало равновесие. За да може ученикът да влезе по-дълбоко, за да може да обхване предмета по-обширно, той трябва да бъде съчетание на равновесие, тъй като нещата са вечно във върховно съчетание. Нещата във върховното съчетание са вечни по отношение на началото. Следователно, колкото повече ученикът се вглъбява и във вечността на началото, толкова повече той бива познат. По какво, ще го познаят? По начало и по вечност. Той ще открие себе си като вечност и ще прояви своето начало, т. е. началото обуславя вечността, а вечността обуславя началото. Вън ли е ученикът? Ученикът е вътре в началото и във вечността. Кога ученикът е вън? Ученикът е вън, когато е в равновесие, защото цялото сътворение е сложни движения в миросъзданието. Има нещо което не се вижда, а само се чувства, то е равновесието, следователно, равновесието е творчески принцип в материалния свят. Не е този творчески принцип - равновесието, сътворението не може да има нито образ, нито подобие.

Откривайки тия същини на първичното и на вечността, ученикът се концентрира в тия начало, т. е. тия начала познават ученика. Понеже го познават, много естествено е, че той ще има и тяхната интимност. Трудно ли е да се изучи историята на земята. Наистина е трудно. Битието казва, че Бог е направил вселената за шест дни и седмия си починал. Това е една голяма алегория. В нея има един дълбок замисъл. Кой може да бъде тълкувател? Който е вече начало и вечност, той може да знае за тези шест дни какво са те по движение. Това са дни на движение, защото щом има сили, има движение, има творчество. Бог не се спря на едно място да сътвори вселената. Напротив, във движението на Божий Дух са създадоха световете.

И тъй, ученико, в своето движение по начало е вечност. Тя създава, тя сътворява, тя взема участие във великото сътворение. Ние казваме сътворение или вселена. Какво в същност се разбира под думата вселена? Дали се разбира само една планета или въобще всичко? Вярно е, дадена планета е една вселена, но и всички планети и слънчеви ядра в целия свой колектив са една върховна вселена. Затова, ученико, имай правилни размишления за нещата. Когато се говори за вселени и когато се говори за върховна вселена, да знаеш, не вселената е вечността, а върховната вселена е началото. Тогава казваме: Бог във вечността създаде вселената Земя за шест дни. Защо Бог взе за база тия шест дни, а не седемте за работа и защо имаше нужда Бог да си почива? Сега ние разглеждаме историята на земята. Нима Бог може да се измори, и трябва да си почине? Алегория е това. Бог е взел шестте, като проява на неговия Дух, защото Духът се е проявил в шестте области или в шестте изкуства. Тия шест изкуства вие ги знаете от битието, което най-напред Бог създаде. Но сега става въпрос за историята на земята. Как Бог започна да я създава, от къде взема материали, от къде взе светлина, огън, вода, въздух и всички други същини? После, земята сътворение ли е на Бога или е едно от страничните начала? Ученикът трябва да знае тия неща. Но ще кажете: защо трябва да ги знае? Какво ще ми помогнат те? Не го пратиха на земята само да яде и да пие. Пратиха го на земята да се учи. Първото негово образование да научи историята на земята. Когато научи историята на земята, той ще се запознае по отблизо с оперативните сили на земята, т. е. с архитектите на земята.

Голям план, всемирен план. Да устроиш една планета не е лесно. Трябва да имаш предвид много неща. Трябва да знаеш как да съпоставиш дадени елементи, които трябва да функционират, които от своя страна трябва да привлекат и други елементи, сродни с тях и по този начин да се получи едно сцепление, т. е. едно равновесие. Земята е съставена от много елементи, макар че науката е открила досега деветдесет и два. Сега се казва, че са открити сто и два, но те са много повече.

Кога ученикът ще научи за всички тия елементи? Когато стане вечност, т. е. когато се открие като начало. За да можеш да влезеш в детайлите на началото, трябва да придобиеш състоянието на началото. Не може иначе. Но ще кажете: нали трябва изключение? Вярно: е, че трябва изключение, но това не може да се замени с нищо. Кога може? Когато си в състояние на интимност и в състояние на познанство, да си познат, да те познават всички елементарни сили, всички върховни сили, които са взели участие при сътворението на земята. Колко много трябва да бъдеш познат. А за да бъдеш така познат, трябва Божествена зеница, която да те види, да те открие като оперираща сила в битието на земята.

Някои необикновени човеци казват; когато човек има религията, когато има вяра, той се надява. Когато човек има надежда, той се ползва. На ученика обаче религията нищо не може да даде. Религията ще го научи да бъде смиреномъдър, да не греши, само да се надява. Така, той ще смята, че всичко ще получи. А Божествената наука казва; ученикът трябва да бъде по подобие на великото начало и по състояние на вечността. Няма ли той състоянието на вечността, не може да има и състоянието, подобието на началото.

Но ще се каже: трябва да имаме такова проницателно око, че да можем да видим ония гениални сили, които са биле в началото на земята. Наистина има сили, които са опериращи в сътворението на земята. Тия сили са големи майстори, големи архитекти. Те са можели около един основен елемент да съчетаят много елементи и да образуват ядрената система на земята.

Кой е този основен елемент? Някой ще каже огъня, друг ще каже водата, трети светлината, въздуха, етера, електричеството и всички други разклонения. Кой е основният елемент? Основният елемент изхожда от ядрото на Божия Дух. Тази ядрена сила на Божия Дух се е съчетала като ядро на земята. Тя е привлякла и други елементи от съседните планети. Когато казваме основния елемент и ядрената сила на Духа, ние разбираме, че основният тон на земята е от слънцето. Но ще се зададе въпроса, дали е светлината или е нещо друго? Този основен елемент, който съдържа вечността, съдържа и началото. Във вековете, във вечността се създават планетите. Благодарение на тази вечност, на тази вековност, всяка планета има своя история. Как можем да знаем за историята на земята? Трябва да бъдем осведомени за тая ядрена сила, трябва да познаваме тия елементи, от които тя е сглобена. Да, точно тази е идеята. Ученикът трябва да знае. Той трябва да бъде химик, физик, математик. Но ще кажете: трудни науки са те. Как можем да запаметим разните формули на всички елементи? Докато ученикът казва, кога ще запаметим всичко това, той губи време, т. е. той живее във времето и времето го занимава. Времето тук играе ли важна роля? Да. Щом Бог е създал света, значи той е употребил време. Той борави с времето. Само времето определя дните, месеците, годините. Ако нямахте време, не можехте нищо да определите, нямаше да имате мярка на земята. нямаше да имате точното движение на земята. А сега човек прави опити да измери повърхността на земята, да изчисли радиуса на земята, да открие нейната ферма, защото формата на земята е интересна.

Но може би ще каже ученикът: какво от това ако знаем за историята на земята? Ще помогне ли това за нашето усъвършенстване или за нашето завръщане? Понеже ученикът е изпратен на земята, той трябва да си завърши работата, т. е. трябва да научи историята на земята, трябва да има завършен успех на историк. Като историк той трябва да борави с тия две начала - вечността и началото. За да борави с вечността, трябва да има в себе си равновесие. А за да борави с началото, трябва да има в себе си хармония.

РАВНОВЕСИЕ И ХАРМОНИЯ. Там където има равновесие. може да се получи хармония. Без равновесие силите на хармонията не може да се съчетават. Следователно, за да се запознае ученикът основно с ония творчески принципи, по които се е устроила земята и е започнала своята история, той трябва да владее силите на равновесието и силите на хармонията. Уравновесявайки силите в себе си, той ще бъде една чудна хармония. Тогава той ще може да влиза в контакт с всички творчески сили, защото всички творчески сили подържат както равновесието, така и хармонията.

Ние няма да ви кажем сега същественото за историята на земята. Ние ще го отминем. Последователно ще се занимаем с този въпрос. Защо ще го отминем? За да не кажете, че няма какво да учите. Ето къде е надценяването. Всичко чухме, всичко знаем, а нищо не сте видели. Вие нямате още виждане, а как ще познавате историята на земята? Трябва да имате вътрешно виждане, да отидете, при най-великия историк, този, който е започнал пръв, за да ви каже как той е замислял тази идея и как я осъществил. Докато не отидете при главния инструктор, при главния. историк, вие не може да знаете за историята на земята.

Кажете ни да я научим. Цялата история на земята е записана върху вас. Вие сте едни исторически екземпляри, т. е. едно историческо явление. Защо? Защото, когато ви пращаха на земята, те ви казаха: идете да научите историята на земята. Вие вземахте участие при устройството на земята при самото начало. Не ви пратиха когато построиха земята. Не, и вие имате дан, и вие имате плът от плътта на земята, но сте забравили. Там е нещастието, че човек е забравил. Но сега се напомня на човека да научи историята на земята. От историята на земята той ще знае за историята на другите планети. Те са сродни. Те съдържат поите еднакви елементи. Елементи на съграждащи сили,

Но ще се кажете: защо Бог, който е първият създател, не е създал една голяма, голяма вселена, че да не става нужда да се създават много вселени? Ако беше само една голяма вселена, нямаше да има сили на равновесие и на хармония, които да подържат нейното движение. Ние виждате сега, какви магнетични полета, какви електрични сфери съществуват между тия малки планети, които се движат в такта на равновесието и на хармонията, Бог като велико начало се е проявил в многото, в необятното, във вечността. Така Бог се е проявил във вселените. Като много, като вечност. Колкото е по-много, толкова е по-забавно. Това е чудото. Многото се е явило от творческия процес. Бог работи ли сега? Бог работи непрекъснато. Той непрекъснато подържа импулса и движението на вековете, т. е. Великото начало непрекъснато обогатява историята на вселените. За какво ги държи, къде се хроникират тия исторически данни? Именно за посвещаващият се ученик. В процеса на неговото посвещение той изучава великата история на върховните ядрени сили.

И тъй, за да може ученикът да се докосне, за да може да изживее, да опита, да може да види, той трябва да стане интимен. Интимността е която ще го открие, за да го познае. Познанството е важен процес. Щом познаят ученика, нему вече поверяват тайните. Дава му се ключа на тайните и той си служи със съкровищата.

Това е все алегоричен език. Съкровищница, ключ, храм, светилище, това е все алегория, това е образен език. А кой е абсолютния език? Начало и вечност, т. е. равновесие и хармония. Щом имате равновесие и хармония, имате и светлина. А светлината е която открива лицето, сърце то, която прави прозрачна естеството и състоянието на Първичната способност на Божия Дух. Следователно. колкото повече светлина се произвежда от силите на равновесието и хармонията, толкова повече ученикът се запознава с необятната вселена, т. е. необятна за това, защото борави с време и пространство. Когато ученикът почне да борави с вечността, тогава той ще напусне времето и пространството и ще си служи с върховното състояние.

И тъй, какво научихте за историята на земята? Знаете, че Бог я направи за шест дни и в седмия си почина. Но какво представляват тия шест дни? Дали те са шест способности, шест качества, шест чувства или шест възможности? Шестте е двойнствено число, т. е. дванадесет. Имате дванадесето число, имате и дванадесет месеца. От тия шест основни числа е започнала функцията на земята. Интересно е, какви възможности са били тези, които са били приложени в първичното създаване на земята; Това са тия шест времена, тия шест сили, шест способности, шест качества, шест прояви, шест идеи.

Но ще се каже: официалната наука казва, че устройството на земята датира от хиляди и милиарди години, които не съответствуват на тия шест дни. Вярно е, ние казахме, че началото се е проявило във вечността. Значи, земята е създадена по вечност. Взети са елементи от ядрените сили от слънцето, от ядрените сили на другите планети и е започнала функцията на новата планета. Това е било историческо събитие в слънчевата система. Тогава е започнала да функционира земята. и е станало известно смущение. Всички големи астролози, всички големи астрономи са успели да открият планетата Земя. И тя е записана вече в историята на космичното творчество, създадена е една нова планета, един нов свят, който е резултат на равновесието и хармонията. Ще знаеш, ученико, че първичните сили които вземат участие в сътворението, това е закона на равновесието и закона на хармонията. Равновесието е характер, а хармонията е изкуство. Ако нямаш характер, не можеш да създадеш изкуство.

И тъй, за да имаме по плодотворни работа, заеми се, ученико, Даже и с елементарното изкуство, и с елементарните познания, и с елементарната наука за устройството на земята. Запознавай се все повече и повече със същините, които имате на физическия свят. Земята по начало е физически свят, затова се казва и науката - физика; Но ще се каже: каква материя е това физическо? Физическото материя ли е или нещо друго? Комбинат ли е, равновесие ли е или е хармония? Богат комбинат. начален комбинат. Кой стои в центъра на равновесието? Трябва да има някой, който да стои като център и то такава сила, която да бъде равновесие. Ничие друга сила-природна, физическа. психическа, не може да влияе. Гениална сила е тя. Това са все начала на Божия Дух. Първичните същини на Духа са в основата на всички създадени планети. Тия същини се проявяват като закон на равновесие и закон на хармония. Затова ученикът трябва да ги познава в смисъл, трябва да има опитността на закона на равновесието и на хармонията. Проникнат ли тия сили в него, той ще придобие едно богато равновесие и една прекрасна хармония. Тогава той ще може да има върховната интимност и върховното познаване като придобивка.

И тъй, бъдете богати, бъдете специалисти по отношение историята на земята. Трябва да знаете нейната история. За да минете в другите планети, трябва да познавате законите, по които се отива при тях. Ако не ги познавате, не можете да се откъснете от влиянието, от равновесието на ядрените сили на земята. Вие казвате, да отидем в другия свят, в света на Духа, в Божествения свят. Как ще отидете в Божествения свят, когато не познавате Божествените начала на този свят? Но ще се каже: ние ще отидем като духове, а не с физическото тяло, което се влияе от различните притегляния или отблъсвания. Даже и като духове вие имате няколко тела, които не тъй лесно могат да се откъснат от влиянието на притеглянето или равновесието на земята. Все пак земята се движи в едно чудно равновесие. Ако не би се движила в такова равновесие, тя би се изместила от своя път. А вие виждате, колко тя е последователна в своето движение. Тия сили, тия жизнени потици от сили, които са в недрата на земята, тази обща концепция, която притегля човеците един към друг, всичко това е създало именно наречената материя. До същина материята какво е? До същина тя е ядрена слънчева енергия, но при сцеплението, тази слънчева ядрена енергия е получила състояние на равновесие и състояние на хармония. Че има известна дисхармония, вярно е, но това е опущение. Ще дойдат дни, когато историята на земята ще уравновеси тия сили, понеже земята е в процес на сътворение.

И тъй, за да можем да познаем ученика с тия, първични ядрени сили на Духа, той трябва да бъде по-интимен, по-добре опознат, по-добре да го познават силите, да разчитат на него и да му възложат по-специална работа. Сега той е пратен на земята да работи, но още не му е дадена специална работа. Специалната работа ще се заключава в това, да научи ученикът закона на равновесието и закона на хармонията, чрез които ще започне да прилага операционния план за създаването на своя нов духовен вътрешен свят. До като не си създаде вътрешният свят, докато. ученикът не стане вътрешно съграждащо ядро, той не може да бъде напълно равновесие и хармония. А вие знаете, че равновесието и хармонията обогатяват ученика със специфични за него качества по тон, по цвят и по число. Това са най-положителните сили, които могат да уравновесят ученика. Уравновесяването е толкова необходимо, колкото и храната, водата, огъня, въздуха, етера и т. н. Запознавайте се с историята на Земята. Тава е космичен проблем. Не се осланяйте да вярвате, че познавате историята на земята. Вие можете да знаете вашата история. И вашата история е много загадъчна. Ако откриете историята на земята, ще откриете и вашата история. Въобще ние имаме върху какво да конферираме, да размишляваме. Ще размишляваме върху вашата история, за историята на земята, за историята на другите планети, на другите слънчеви ядра, ще размишляваме за общото сътворение, за битието, за Божия Дух, за Великото начало. Малко е дори времето. Но ще се каже: трябва да ни се дава по-същественото, за да можем по-скоро да се посветим. Ако искате, казват, да бъдете дъб, сто години ви трябват. Ако искате да бъдете тиква, шест месеца ви трябват. Ученикът трябва да върви последователно, да се опознава най-обстойно с оперативните сили, чрез които се стреми да навлезе все по-дълбоко, все по-навътре в своя духовен свят.

Законът на равновесието и хармонията ще подреди земята в такова състояние, че тя ще получи светещ вид. Тя ще получи вид на едно светещо ядрено подобие като слънцето, но няма да има трепета на слънцето. Може би ще има този трепет след милиарди и милиарди години. Тогава тя ще създаде около себе си съпътници и ще стане като център, като слънчево ядро. Това обаче ще стане в далечна епоха. Има случаи, когато известни планети се разпръсват. В шеметното си движение части от тях се привличат към друга планета. В някои от тях се намира злато или сребро. Така те обогатяват със злато или сребро дадена планета. Зависи сега дали са предвидени за земята такива златни метеори. Ученикът ще каже, че съществува някаква дисхармония. Това е един оперативен план. В природата нищо се не губи. Следователно, нищо не се нарушава. Ако има някакво нарушение, то е нарушение на известни духове, които правят отклонение от своя път. Защо са се разрушили някои планети. В плана е. От къде дойдоха тигрите и вълците? Как би човек различил доброто, без злото, ако то не съществуваше? Значи тия светове съществуват, за да може ученикът да открие целия развой на Божествените същини като живот. Всяко едно животно, макар и да е звяр, има право на съществувание и никой няма право да посяга на неговия живот. То е толкова потребно, толкова има право, колкото и човека. Но човекът роптае и казва, този хищник не трябва да съществува. Защо не трябва да съществува? Хищниците пък казват: човек не трябва да съществува, защото той е най-големият звяр към животните. И прави са. Човекът е звяр по отношение на животните. Навярно адептите на животинското царство се занимават с този въпрос: защо Бог е допуснал този звяр човекът да ги безпокои? Окултната наука казва, че най-напред е бил минералния свят, после растителния, после животинският и най-после е дошъл човекът. Следователно, животните имат по-голямо право да бъдат местни жители, защото те по-рано са дошли. Всички същества са свободни. Често пъти и човек придобива формата на животното. Човек понякога толкова се озверява, че става по-страшен и от животното. Животното не се страхува от животно, но от човека. Най-страшният звяр за животните е човека. Човекът казва: аз имам право. Както и ти имаш право, така има. право и очиларката. И тя има право да живее, да се храни, да се размножава, да се радва на този свят.

Дарвиновата теория казва, че човек е произлязъл от маймуната, а маймуната от какво е произлязла? Трябва да е произлязла от по-нисшите животни. Човек е дошъл, но в последствие той се е преобърнал на животно. Станало е едно деградиране, в смисъл, човек се е сродил с животинския свят и е приел неговите инстинкти.

Той се е отклонили получил животинската форма, а образът се е запазил. защото образът е присъщ на душата. Тя пази образа, а животинското приема формата.

Голяма е историята. Необятна е историята. Съществуват много възможности, възможности на Божествената способност и Божествения Дух, защото Духът не е нищо друго, освен способност на Бога. Това е Духът. Какви сили се крият в тази способност, какви начала, какви образи, това е все пак една голяма история. Божествената способност или Божественият Дух е, който провежда нещата във висшия и нисшия свят. Кой е нисшият свят и кой е висшият свят? За даден момент човек може да живее в нисшия свят, а има момент, когато той се приравнява със света на адептите. Той живее в контрастите. И когато се апелира към ученика, то е за да може той да има вътрешни способности, вътрешни. усети, да може да борави вече със законите на равновесието и хармонията, защото той често пъти нарушава равновесието и се сродява с животинския свят. Животинският свят помага на човека. Ако не беше животинският свят, човек не можеше да се изгради в такава форма. Всичко е така предвидено, така гениално. Когато човек е възприел известни чувства, известни страсти, те проникват в него, действуват върху неговата емоционална система и те се оформяват като даденото животно. Затова се апелира да не се разваля животинската форма, защо то тия духове се въплъщават в него и човек придобива навиците на животното. Животинското царство е доста сериозно. Това са оперативни духове, които търсят своето право. Значи, те имат вече това съзнание и не се отделят вече от него. И когато човек възприема храна и материя от дадено животно, то като дух обитава в тая форма и неговите елементи са в комбинация а елементите на човека.

Но, сега трябва да се търси идеалния тип, идеалния образ, образ по подобие. Кой е той? Точно това трябва да се открие. Към това човек трябва да се стреми, особено ученикът. Той трябва напълно да преобрази своя образ, да носи образа на адепта, образа на ангела, обра за на светиите, на учителите, на боговете. Неговите очи, неговите уши, неговият нос, уста и т. н. са строго математически определени. Той тогава ще има една изящна красота. Неговият образ ще бъде толкова красив, толкова свеж, в него ще има толкова много свян, че като го погледнеш, да затрептиш от това ново явление.

Това е бъдещият образ на човека. Сега има наченки между учениците, между хората - правилен нос, правилно закръглени очи, уши и т. н.. Шестата раса ще роди този образ. Щом живеете в началото и вечността, всичко ще видите, но сега от вас се иска по-интензивна работа - да размишлявате, да обогатявате вашата памет, да обогатявате вашата мислеща способност, да може тя да привлече светлите сили. Тогава бъдете уверени, че духовете на животните няма да имат място, защото тия светли сили ще ги отстраняват. Макар че има да им давате, но трябва да респектирате тия духове така, че те да не търсят твоето право. Вие трябва да им кажете, че вие ликвидирате вече тази кармична връзка.

Да, трябва да се ликвидира.

12 Януари 1957 г.