Jump to content

461. Историческата памет


Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 461-во

ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ

Като образец, който проучва историята на различните явления на земята, се взема ученикът, тъй както като образци за големи историк в духовния свят се вземат адептите. Адептите са същества, които се делегират в различните планети да проучат устройството, движението, зависимостта и равновесието на планетите. Адептите са същества, които имат развито това чувство, тъй нареченият исторически център, паметен център, който упражняват при всяко явление на дадена планета. Благодарение на този паметен център, на това паметно събитие наречено така, всички събития са проектирани, са фотографирани в този паметен център или в този паметен орган и адептите имат тази възможност да запаметяват историческите събития и да ги докладват. Къде ще ги докладват? В историческите алманаси или в историческите школи, защото има исторически школи, където се изучава специално историята, географията, астрономията, астрологията на вселената, изучават нейното движение,  нейните сили, нейния проект, нейния път, нейната цел. Адептите, както ги нарекохме, са най-големите историци, затова те имат тази възможност, имат тази способност, да идват на земята. Обаче чрез кого ще си послужат да провеждат своите паметни занятия, защото те си служат с органа историческата памет и те провеждат паметни занятия. Те откриват някой по-възвишен дух, някой по-просветен дух - ученик и го използват. Използват, в смисъл, влизат във връзка с него и изучават дълбоката същина на човешката душа, която е въплътена сега на земята. Идването на човешката душа или въплъщението на човешката душа, на физическия свят е едно историческо събитие. Било е някога време, когато това велико събитие е разтърсило почти цялото миросъздание. С голяма проницателност, с голяма вещина, с голямо познанство историците адепти, хроникират цялата система, която е така богата на приключения, на събития, на явления, на вътрешни изживявания, на изкуства, на музика, поезия, на любов и синтез на велика красота. Макар и някои да твърдят, че на земята няма красота, че земята е пустиня, че земята е една от неблагоприятните планети в слънчевата система, все пак тия адепти са могли да открият тази първична историческа възможност, че на земята съществува паметна красота, Благодарение на посещението на тия адепти, се създадоха условия за специалните духовни просветни школи. Те са едни от тъй наречените връзки или секретари, които помагат за основаването на дадена школа. Ето защо, понеже всяка една школа е под опекунството, под наблюдението на известни адепти, за нея се следи, за нея се жертва. Употребяват се различни изкуства, за да може да се хроникира в историята на на адептите, че действително тази школа е узаконена, че тя е вече представител на същините, на богатите същини на Божия Дух.

Такава е грижата, такова е бдението, акуратността на адептите по отношение школата на земята. При запаметяването историята на дадена школа, те са се занимавали специално с условията, с устройството и историята на земята. Защо? Защото, ние казахме, че те са адептите на запаметяването. Те притежават историческата памет. Те са адепти, които имат карт-бланш да обхождат всички слънчеви системи. Това са сили, които имат привилегията пред другите възвишени същества, защото другите възвишени същества имат по-вътрешна, по-специална работа. А работата на адептите, както виждате, има и външен характер. Те си служат с физически уреди, за да могат да открият движението, което се провежда в чудно равновесие. Благодарение на това чудно равновесие, те могат да копират всяко едно явление върху дадена планета. А всяко едно явление е богато на същини, както външни, така и вътрешни. Всяка същина е поток, е прилив на чудни еманации, на чудни трептения на известни били. Ето защо, за тях е лесно да запаметят историческите данни, историческото развитие, историческото минало. историческото настояще и бъдеще. И те дават сигнали. Чудни са техните сигнали. Те дават сигнали при всяко едно историческо събитие, което се извършва върху дадена планета, върховните сили възприемат тия сигнали и веднага координират явленията в съответната планета.

Така вещо, така проницателно работят адептите. Те са най-великите исторически станции - станции на върховно запаметяване. Затова. когато едно специфично, планетно явление се провежда, то е съпроводено непременно с историческото запаметяване на дадените адепти. Няма място или кът, така да го наречем, където адептите да не са проникнали. Те по задължение, по отговорност са задължени да проникнат навсякъде. Но те са такива големи майстори, че никъде не нарушават порядъка. Те навсякъде подържат красотата на дадената планета. На тях се дължат красивите явления. Те така хармонизират силите, че произлизат най-красивите ефекти. Те наблюдават последователността и развитието на силите в дадена планета. Затова те са окото, те са зеницата, която всичко вижда, всичко докладва.

Може ли един адепт да записва, да хроникира в даден момент многото явления в различните планети? Адептите се движат с една да бързина, по-бърза от тази на светлината, но въпреки това всеки един адепт има по един обект. Понеже има при този обект даден адепт, то той трябва да бъде всестранно съблюдаван. Благодарение на тези адепти, никоя планета, в която и да е слънчева система, не нарушава своята орбита, своето движение. Всяка една планета е съпроводена именно от историческата памет на даден адепт.

И тъй, трябва да се знае за тази същина на движението, за историческия път на дадена планета, за централното притегляне на дадено ядро. Цялото това изкуство може да се научи от приятелството ти, от братското ти чувство към даден адепт. Блажен е този ученик, който има съпътник, който игла ръководител, който има покровител даден адепт. В окултните Школи адептите се наричат светлите сили. Да, това са светлите сили, които носят, които съдържат светлата памет.

Това е йерархията на адептите. Сега, кои са адептите а школите на земята? Този въпрос е много важен. Той трябва да се знае. Кой синтезира сега дадените знания по отношения явленията в дадена школа? Кой е този, който ги запаметява? Той е ученика. Ето защо. ученикът тепърва се приготовлява да заеме тази длъжност на адепта. Той е наследника. Върху него се работи специално, специфично, затова често пъти ученикът чувства известни давления, известни просветления. известни открития по отношения някое събитие или дадено явление. Но тия адепти много майсторски се справят с положението на ученика. Те така майсторски действат върху него, че не остават неоткрити тайни за ученика и често пъти той мисли, че ако има някакъв проблясък, това е благодарение на неговата способност. Затова адептите остават в тайна. Те искат да подтикнат ученика в неговата дейност, да могат да вдъхновят неговата реална опитност, макар той да мисли, че тя е негова. Това подтиква даже ученика към една гордост, към едно самолюбие, само и само да се провежда работата на школата отлично.

Така действат тия адепти. Ние си позволяваме да ви кажем тази истина, не да ви подценим, че вие нищо не правите, че всичко това правят адептите, но, ние искаме да кажем на ученика, че зад него, над него, пред него стоят възвишени същества, които са паметна история на битието. Следователно, ако ученикът иска да изучи историята на земята, той трябва да се свърже с тази способност - паметната история. Но ще се каже, трябва да се свърже. Трябва да се свърже, но как да се свърже? Трябва да има някакви симптоми. Много се говори за Любовта. Словото на ученика за любовта е стигнало чак до слънцето. И слънчевите същества дори чувстват някаква си еманация на това прекрасно слово. Нали и те долавят някакви си мисли, чувства, нали и те се движат из пространството? Някои от големите учени от слънцето правят открития. Как ги правят? Откриват, че някои същества на земята са замислили някоя паметна идея и веднага записват: тук известни същество на земята е замислило някаква идея. Тази паметна идея пристига на слънцето като специфично явление. По пътя на телепатията, по закона на притеглянето, по закона на трептенията, тия учени издирват със своите микроскопи, със своите далекогледи и откриват, че дадено ново явление на земята е проектирано вече като една богата, мисъл-форма, т. е. като богато паметно явление.

Нашето размишление е да видим какво имат предвид тия адепти в своята историческа памет. Те имат сложната идея да запаметят великото построяване на Вътрешната школа върху земята това събитие ще се запамети, защото то е рожба, то е продукт, то е дело на. известни адепти. Адептите първо създават тия ядра и после идва учителят да каже истината, да докаже по светлинен и път мъдростта, т. е. да прояви духа в многото му същини. Учителят проявява духа в неговите същини. Той има философската задача, когато адептите имат паметната задача, т. е. историческата задача, така, че, нищо няма да остане нехроникирано. От една страна адептите запаметяват историята, от друга страна учителят провежда великите същини на Божия Дух.

И тъй, обръщаме се към ученика като представител на тази велика адептска работа. В своето занимание, в своята подготовка, в своето проучване и запаметяване, той трябва да бъде един от най-великите посветени от съвременната школи на земята. Той е, който ще даде импулса, той е който ще даде пътя, той е който ще даде реалната опитност за великите възможности, които Божественият Дух провежда по отношение посвещаващият се ученик.

И тъй, познавайки дейността, познавайки средствата възможностите, начините, силата на адептите на историческата памет, ученикът трябва да си вземе исторически бележки, т. е. така да се устрои цялото негово естество, че то да бъде податливо на тия адептски явления. Ученикът трябва да има предвид и дейността, която ще провежда по отношение всемирното равновесие, по отношение планетите от слънчевата система. Ученикът трябва да научи още, че като нов адепт на земята, той ще има възможност да премине атмосферата на земята и да отиде в друга атмосфера на дадена планета, за да може да проучи богатото устройство на другите планети. Там той ще име опитността на дадени адепти, който работят върху тази планета. Във всяка една планета има Вътрешна школа, вътрешна светиня. От там се дирижират планетите, т. е. от там се дава нареждане, предвижване на дадената планета. Както виждате, всяка една планета има по едно историческо ядро на запаметяване. Така ще знае ученика, че на всяка една планета има по едно историческо паметно ядро, което регулира движение, отношение, съществувание. Това. като знае, той ще може да пробуди в себе си по-ценни чувства, по-ценни заложби, които ще направят да бъде той по-достъпен за духовните светли сили. Той трябва да бъде достъпен, т. е. той трябва, както казахме, да стане приятел на светлите сили. Светлите сили са, които осветяват простора, които осветяват небето, които просвещават ума и сърцето, които осветяват пространството, които пробуждат Духа и душата, които се грижат за минералния, растителния и животинския свят. Светлите сили са хранителите на човешкия свят. Всеки кредит, който се предвижда за земята е донесен за съществата върху нея. Следователно, така познавайки нещата, в него вече заработва едно особено чувство на широта. Той вече има всемирен поглед за нещата. Неговата душа Така се разширява, че целия всемир, всички вселени са адепти за нея, възможности за нея. Той така отваря своето сърце, че цялата красота на небесното пространство, на всички слънца и съзвездия са прилив, са прозрение. Най после, той така действува със своята воля, че всичко хармонизира в такт и в тон.

И тъй, ние свързваме адептите с ученика. Те имат нещо родствено, като че ли са от един и същ произход, т. е. те имат едни и същи Задачи, тъй както адептите имат историческото запаметяване, така и ученикът трябва да има усета на историческото запаметяване. Това са същества единни в своите задължения, в своята работа, Както ангелските същества, както великите учени имат своите специфични задължения, така цялото пространство, цялото небе, целия Божествен свят е така хармонизиран, така подреден, така систематизиран, че всичко се извършва при пълно равновесие и при пълна хармония. Не е достатъчно ученикът да знае само по памет някои неща. Той трябва да вложи своята воля в деятелна работа. Той трябва да определи своето сърце за една свещена работа. Дейността и свещената работа като резултат трябва да дадат разумната, великата вътрешна подготовка.

И тъй, знаейки за историческите данни на тия същества, наречени адепти, знаейки за тяхната специфична работа, за техните отношения, за техните задължения към мировите върховни планове, ученика има вече най-богатите възможности. Какви по-големи възможности иска той, щом борави със специфични духовни средства - историческата памет? Ние поддържаме тази идея само за това, защото искаме не да настояваме, ние не сме за настояването, но да пробудим любознанието в ученика. че той да почне да изучава историята на всички неща, които го обкръжават.

Но ще кажете: необходимо ли е да се занимаваме да изучаваме малката буболечка, малкото червейче, малката мушичка. Да изучаваме малките камъчета, цветовете, хармонията, нотите, числата. растенията животните, когато ние направо искаме да влезем в света на великото блаженство? Ученико, твоето блаженство е във великата работа за проучване историята на всяко микроскопично явление, било то на земята, на другите планети или слънчевите ядра. Какво от това че знаеш за историята на някаква си мравка или песъчинка? Ти вече запаметяваш едно явление, а цялата вселена е съвкупност на запаметяване на дадени явления, т. е. в цялата вселена има една велика, богата всемирна разумност. Къде е разумността? Разумността се съдържа в историческото запаметяване, защото. когато ученикът запаметява нещата тъй както те се развиват без изключение, той има вече разумност та, защо то е следил разумността, развоя на всяко едно явление и го е запаметил. Следователно, той вече става една паметна частица, едно паметно явление, едно паметно светлинно ядро във великия Божествен космос, във Великото Божия сътворение. Колкото повече запаметява нещата, толкова повече той става известен пред великите историци на всемирното битие. Колкото повече прегръща великата идея на тия възвишени същества - адептите, толкова повече той става ценен принос към дадена школа. Какво е школата на земята? Школата на земята, това е ученикът. Няма ли ученик, няма и школа, няма история на школата. За да се запамети всичко в историята, трябва да има ученик, т. е. адепт.

Както виждаш, ученико, работата ти е доста сложна. тя е много сложна, защото е придружена с историческото запаметяване. В миналата среща ние казахме, че ученика трябва да проучи историята на земята. Как ще я проучи? Така повърхностно, от вън? Не, ученикът ще почне да изучава историята на земята както казахме преди малко. Той ще започне да проучва историята на всяко явление, било то микроб или червейче, било то зрънце, мушичка, растение, животно или човек и т. н. Каква историческа памет е необходимо да копира всичко. Но ще се каже, кой ще го научи на всичко това? Присъствието на адепта. Той е вътрешното, невидимото, това което не можеш да видиш, но това, което те изпълва, това което те вдъхновява, което ти шепне: това направи, то е най-разумното. Как ученикът ще чуе тия неща? Когато се пречисти, когато стане чист. Ученикът трябва да представлява най-чистият елемент. Ние няма да кажем скъпоценен камък, някакъв си брилянт, който да дава блясък. Ние ще кажем, че той трябва да бъде една историческа Божествена зеница, която всичко вижда, всичко знае.

Ние наблягаме на историята. Трябва да бъдете историци, защото кой ще отгатне Божествените явления, кой ще познае Божествената работа, кой ще знае за духовните същини? Ще знае само този, който има историческа памет. Ти, ученикът, ще градиш нова история. Ти си, който ще влезеш във връзка с великите историци и ще приемеш по наследство велико познание, велика наука за историята на нещата. Всичко трябва да се обоснове, да се докаже, да се провежда всичко на опит. От днес нататък, ученикът е тръгнал по пътя на опита. Той прави опитите със своята вътрешна същина, със своя дух, със своята душа, със своята мислеща способност. Имаш всички възможности. Широко е пространството. Никой не може да ти препятства, никой не може да ти отнеме възможността да наблюдаваш пространството. Никой не може да ти засенчи светлинния хоризонт, светлите простори към дадени планети или слънчеви ядра. Пред теб стои целият растителен свят с всичката красота, с всички забележителности или явления. Пред теб стои животинският свят, който се движи, който мисли, който се развива. Пред стои и минералния свят с минералите, със скъпоценните камъни, с огънят, водата, с всички соли и вещества, които са в комбинация, в едно общо минерално ядро. Изучавай това минерално ядро. То е така устроено, че в него има заложби и историческа памет. Изучавай минералогията, геологията, за да можеш да се запознаеш по-основно с това физическо ядро, с това минерално ядро.

Нямам време. Минаха вече годините. С кое по напред да се справям, кое по-рано да науча. Ако би открил движението, ако би открил радиацията, ако би открил същина та, вещество то на дадена пясъчника, ти би открил цялото битие. Следователно, не ти трябва много време. Цялото битие има отношение към тази пясъчника. Не я подценявай. Тя ще ти даде най-богати идеи за миросъзданието. От нея ти ще научиш прекрасните особености на всемирния живот. Вложи я в своя живот, в своя ум, в своята мисъл. Като пясъчника, нека трепти тя в твоя колектив, да бъде тя една забележителност в твоя ум. Така обичай нещата, така се свържи с нещата и тогава за теб няма да има противоречия. И така всички противоречия тогава ще се обърнат на положителности, защото в твоята мислеща памет ще се отрази истината на всяко едно, макар и най-микроскопично явление.

Ето как ние ще те подготвим. Ти вече няма да мислиш, че си едно от най-големите същества, че си венеца на битието. Няма по-страшен, по-голям пакостник от теб, който може и земята да разруши. Върни се от наклона, тръгни по върховете, за да бъдеш паметна мисъл на адептите. Обичай тия същества. Те са твои помощници, те ще те пазят от много злини, от много отрицателности. Те ще те пазят в твоя път, ще те пазят от засада, ще те пазят да не би да пропаднеш в някоя пропаст или в някои неизвестни противоречия. Бъди внимателен. Но ще кажете: не може в този свят да бъдем като едно най-свежо, най-ароматично цвете. Ще мине някое същество, някой гигант и ще ни стъпче. О, не! Ние ви казахме, ние имате най-голямата възможност, най-голямото пространство, можете да предвидите нещата и така да се изместите, че да не бъдете на пътя на никое същество. Специфично място ти трябва, ученико. Това ти трябва да научиш. Ти трябва да намериш своето специфично място и когато слизаш долу да работиш при най-големите противоречия, при най-големите засади, да бъдеш на своето място, защото никое друго същество не може да присъства там. То е специфично за теб. То още от начало е определено за твоята душа.

Като ти откриваме тия истини, знай; че те са най-съществените, най-реалните, най-божествените. Обичай, за да те обичаме. Люби, за да те любим. Работи, за да те ръководим. Моли се, за да те снабдяваме. Жертвай се, за да ти дадем. Съграждай, за да те представим. Ти си един прекрасен свят. Ти си венец на сътворението, но нека върху този венец да има такива скъпоценни елементи, такива брилянти, които да представляват мислите на адептите. Като такъв венец, ти ще бъдеш достойното същество да се спират адептите при теб, да жертвуват време, сили и движение и да те наградят със своето богато присъствие. Вие трябва да бъдете вече присъствие. Ако не бъдете присъствие, не можете да учите. Как ще учите, когато нямате вдъхновение. Кой ще ви вдъхнови? Присъствието. Това е великата истина. Нямаш ли присъствие, нямаш вдъхновение. Нямаш ли вдъхновение, нямаш работа. Ще блееш като животните, ще се справяш като животните. Ние и в други размишления говорихме за присъствието. Няма нужда сега да ти говорим за него. Но то е свързано с нашия предмет - с адептите на историческата памет. Щом дойдат те със своята памет, ти ще бъдеш най-богатият историк на земята. И когато посетиш някоя друга планета и учените те запитат за историята на твоята планета или за историята на някоя друга планета, да не се. срамуваш, но да отговориш точно, защото те са педанти в точността на историческите данни. Ти трябва, да предадеш истината. Не че тези големи учени не знаят. Те знаят, но все пак и те се учат от теб. Такова е съдържанието на тия учеше. Те всякога се учат. Защо? Защото всякога стават промени в сътворението и те изучават тия промени.

Но ще кажете: защо тогава запаметяването е непреривно, вечно, когато все ще стигнем някакъв край? Няма край, а има все ново и ново вдъхновение за нови явления в битието. Затова заслужава да живееш, заслужава да мислиш, заслужава да се подвизаваш и да се вдъхновяваш. Така ще бъдеш най-великия художник, най-големия познаваш, най-големия поет, писател, мислител, философ, мъдрец, Ти ще знаеш много, много неща. Тогава ти ще откриеш абсолютната мирова способност на Бога, на неговия Дух. Какво е ученикът? Ученикът е една същина, която съдържа в своето битие историческата памет. Като паметно същество, него го приемат в йерархията на адептите. Внимавайте, запаметявайте нещата. Ученикът трябва да бъде със способността свръхсъзнанието. Адептите ще си послужат с ученика. Те обичате най-много ученика и малките деца. С тях те имат работа. На малките деца помагат, а ученика го учат. Те не си губят времето за други. За другите има други адепти от друга йерархия.

Богато същество е ученикът-венецът на сътворението. Всеки един орган е въплътена душа. Колкото повече ученикът е просветен, толкова повече той работи с душата. Тя е въплътена в носа, в очите, в ноздрите, в целия организъм. Всички органи в тялото са средства за душата. Всеки орган има духовна способност, но ученикът трябва да знае за централната същина, за централната способност, за централния фокус. Това е неговата душа. Тя е, която проявява себе си в живота, т. е. тя дава живот на всички органи. Животът се проявява чрез органите, но той протича от душата, затова се казва и богат духовен живот. Ако всички органи действуват под влиянието на разумността на душа та, животът ще бъде богат, духовен.

Когато Бог поискал да види какво представлява от себе си, Той се е проявил в битието. Сега от битието се вижда Той, от слънцата, от планетите, в човека, в животното, в растението, в минерала. Навсякъде той се вижда, т. е. той вижда своята душа навсякъде. Как тогава ученикът няма да види своята душа? Понеже ученикът е вече проявен, той трябва да вижда своята душа. А сега той казва: има ли тяло, има ли образ тази душа? Как да няма. Ти си образа. Душата има много тела. Ние не говорим за ония нежни, тънки, ефирни тела, но с тия тела с които тя си служи. Винаги се представя като душа, а не като органи, т. е. като способност на дадените органи, но като същина и живот на душата. Там именно е станало отклонението. Това е голяма история. Ние искаме да ви запознаем с историята на земята. Вие още не знаете своята история. Ние много пъти сме говорили вече за тази история, но изглежда, че не достатъчно адептите са се проявили у вас като историческа памет. Трябва памет. Ако проучите Всичко онова, което се е дало като слово, ще науките за душата, но трябва памет. Окултната школа е дала богати представи за живота на душата, за същината на душата, за идеята и представителството на душата. Ако проучите всички лекции, всички беседи, утринното слово и словото на вътрешната школа, не може да нямате понятие за душата, т. е. не може да не видите душата. Във всеки пръст ще виждате присъствието на душата. Тя се проявява чрез него. Във всяка ръка ще виждате душата. Тя се е очертала върху нея с всичките си способности. На делена на човека са се отпечатали всички способности на човека. Следователно, има места, където душата присъства и работи. Има места, където и Духът присъства и работи. Душата провежда живота, а Духът провежда развитието, движението. Щом имате тия явления или тия средства, ще знаете и за Духа и за душата. Ученикът трябва да бъде най-богатия историк, тъй както най-богатите историци във вселената са адептите. Той трябва да се запознае основно с елементите, защото от елементите той ще научи за явления та, защо то всички елементи са дадени явления, т. е. те са образци на Божествената способност. Те са същини от недрата на Духа. Тия понятия ще бъдат открити на вас когато вашата душа има хармония, има отношение, трептение с всяко явление около вас. Това е вашата душа. Цялата вселена, цялата земя и цялото небе е ваша душа. Има ли нещо чуждо? Нищо няма чуждо, всичко е ваше. Разбирайте широко. Достатъчно е да имате една разумна линия на действие, на работа и на проява.

17 Януари 1957 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...