462. Задачата на ученика

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 462-ро

ЗАДАЧАТА НА УЧЕНИКА

Движейки се ученикът по пътя на историческите факти, на историческите данни и явления, той непосредствено влиза във връзка с богатите отношения на ония същества, който знаят с положителност за историята както на земята, така и всички същества, които живеят по кея. Защо е необходимо ученикът да знае историческия бит, историческия живот върху земята? Нима това е неговата най-важна задача, най-важно задължение? Ние казахме: ако ученикът се готви да мине във вътрешните полета на живота, във вътрешното посвещение на живота, той трябва да има паметта за ония варианти, през които са минали неговите съществувания. Всяко едно явление, всеки един вариант, който ученикът има като история било до лицето на земята или на друга някоя планета е така важен, както е важна Божествената памет по отношение първичното сътворение. Ако ние искаме да наведем мислите на ученика, да направим размишленията дееспособна, да се занимава повече с тях, то е да знае за своята история, своята единствена история. Когато проучи своята история, той ще знае за историята на земята в най-голяма пълнота. Защо е необходимо да изучава това като история? Най-положителното знание, най-върховното знание във великите кодекси на Духа, това е Божествената памет. Следователно, да се домогне ученикът до тия върховни области на Божествената памет, той трябва да име една забележителна памет, т. е. той трябва да съдържа всички замиели, всички върховни планове на цялото сътворение, с които има връзка. Връзката на ученика е живото доказателство, че неговият произход е всемирен, че неговият произход е Божествен. Връзката му със съществата, с композиторите, с архитектите, с великите биолози на земята, ще му дадат най-великата история. Тази история ще бъде прогресивното негово движение, прогресивната негова мисъл, прогресивното негово знание. Ученикът се цени само като историк, като знаещ. Беше време, когато ученикът се. занимаваше, се подготвеше във външните школи, занимаваше се с елементарните явления. Но днес, когато е минал вече прага и е стъпил във вътрешната школа, във вътрешния институт на живота, във вътрешното богатство на душата и във вътрешната сила на Духа, той трябва да бъде знамение, трябва да бъде знаменито същество. Върху неговия образ трябва да са очертаят всички явления върху земята. Всички исторически култури, епохи, трябва да бъдат очертани върху неговото сърце и неговия ум. В това състояние, той ще бъде способен да притежава великата възможност на Божествения разум, на Божествения ум. Ще разбира великата разумност и великата мъдрост на Божественото начало. Ученикът трябва да знае историята на земята. Той трябва да знае историята на човешките същества по лицето на земята. Не е необходимо да се започне от ембрионалното състояние. Важното е кога ученикът се е пробудил като самосъзнание, кога в ученика се е пробудило вътрешното съзнание и кога се е пробудил като едно свръхсъзнание, защото само при тия общности ученикът може да осъзнава явленията. Единствено осъзнатите явления са научен материал за ученика. Какво друго той ще учи? От къде духа вятърът, от къде е започнал вятърът, каква задача има вятърът, какво в същност той е принесъл, кога е започнала да се създава водата, кога се е образувал азотът, водородът, кислородът? Всички тия така наречени съставни елементи в битието, ученикът ще ги знае по вътрешен път, защото вътрешното знание е положително, духовно, Божествено знание, иначе винаги ще има предположения, предпоставки, догадки, винаги ще има опущения. Но понеже ученикът стъпи във Вътрешната школа, той е вече едно -знамение за бъдещата култура, за бъдещето Прииждане върху земята. Той е вече една историческа личност, която ще бъде съвършен образ за присъствието за Божествения Дух на земята.

Но ще кажете: сега Божественият Дух не присъства ли? И ако той отсъствува какво би станало със земята? Божествени Духове подържат земята. Божествени Духове са съчетали земята, Божествени Духове са украсили земята, Божествени Духове са създали всичките условия за развитието на живота върху земята. Но има една разлика, когато Божествения Дух присъства върху земята. И ако сега ученикът има да изучава историята на земята, той ще изучава действията, делата, силите на Божествените Духове. Те са историята. Те са представители и на минералното Царство, и на растителното, и на животинското, и на човешкото царства. Ученикът трябва да прави разлика, какво е това Божествени духове и какво е това Божествен Дух. Какво е това присъствие на Бога чрез духовете и присъствие на Бога със своя Дух. Това е една от тайните, която се открива само на ученика от Вътрешната школа. Ако тия истини се кажат вън, ще внесат една голяма съблазън. Но ученикът на Вътрешната школа не се страхува от съблазните, от падението, от противоречията. Защо? Защото е под прякото присъствие на Божия дух. А там където Божия Дух присъства, там е знаменито явление.

И тъй, за да може ученика да има една положителна, една обективна, една близка вътрешна, съществена представа, т. е. да има опитност за нещата, той трябва да вглъби в себе си Божествения Дух, за да може чрез него да изучи историята на Божествените духове на земята. Тогава той ще види, че и минералното царство е живо, че растителното царство е живо, че и животинското царство е живо. Тогава той ще види, че всички тия царства говорят, имат език, имат Дух, имат подвизи, имат живот, защото основата в тях са Божествените Духове. Следователно, ученикът не трябва да се съблазнява и да казва: какво е това Божествен Дух и а какво е това Божествени духове. Божествените духове проявяват външния образ, външната същина на Бога, а Божественият Дух проявява вътрешното съдържание, вътрешната сила на Бога. Тия неща ще ви станат по-ясни за в бъдеще, по-достъпни, защото вие се подвизавате вече в един хубав за вас материален свят. Ние правим опити сега да го виждате вие като един жив, като един представителен живот. И растителният свят има език, който говори, който е свежест, който е живот. И той е олицетворение на Божествения Дух. Същото е и с животинския свят. Ние въведохме ученика в центъра на животинския свят и му обърнахме внимание, че когато се примири с животинския свят, тогава човечеството ще заживее в хармония с Божествените духове. А сега човек е в разрез с тия Божествени Духове. сега той подкопава основите на материалния свят, той изкоренява, той разрушава основите на растителния свят. Така постъпва човек и с животинския свят.

И тъй, ученико, за да можеш да бъдеш един добре подготвен историк за бъдещето, да можеш да дадеш една ясна представа на всички съзнания, на всички умове, да можеш да представиш нещата в тяхната действителност, в техния дух, ти трябва да знаеш за великата история на Божествените духове и за великата история на Божествения Дух. Така подготвяйки се, така представяйки една съвършена върховна Школа на живота, една съвършена върховна светиня за посвещение, ти ще се укрепиш, ти ще излезеш от несретите на живота и ще завладееш висшите полета, там където са мислите, там където са съсредоточени размишленията, там където Божественото вдъхновение е среда, е жизненост, е живот.

И тъй, за да познаеш тази вътрешна страна на живота, за да познаеш тия Божествени същини, трябва да се приобщиш към Божествения Дух. Нека твоето бъдеще бъде прекрасно. Нека твоето бъдеще е изгряващо слънце. Нека твоето бъдеще е трептящи звезди, нека твоето бъдеще е красота и изящност, нека твоето бъдеще е музика, песен жизненост, радост, вдъхновение. Така ти ще бъдеш истински представител, истински историк, чрез когото другите същества си проучват делата, силите, въздействието на другите царства, на другите духове.

И тъй, издигни се над висините, гледай на нещата от високо. Не се. страхувай, че ще се подцениш. Няма същество, което да те подцени. Ако има същества, които могат да те спънат, това са същества от низините. Щом си се издигнал във висините, не бой се. Цяла та атмосфера, цялото пространство е твое. Никоя сила не може да те нападне. Никоя сила не може да те уязви, не може да те подчини.

Ние ви говорим за неподчинение. Няма да се подчиняваше на духовете. Няма да се подчинявате на традициите на култовете. А на кого да се подчиняваме? Ние възпитаваме ученика не да се подчинява, а да се учи, защото вътрешната светиня дава знание, а не иска подчинение и ограничение. Това е учението на старите школи, когато ученика са го поставили под известни зависимости, при известни изпити, при известни ограничения и съблазни, за да го накарат да има известно страхопочитание, да има страх Божий. Но ученико, Бог не иска да се страхуваш от него. Бог иска да го любиш. Любовта е най-голямото доказателство, че ти обичаш. Обичта е прекрасно поле на свободата. Не можеш да придобиеш свобода, ако нямаш прекрасното поле на красотата.

И тъй, за да имаме успех, за да може да растете, за да може да стават нещата по-ясни, да може да се разкрива тази съкровищница на знанието, ученико, издигни се с песен на уста и добро сърце към великите полета на радостта и щастието, към великите полета на ведрината и знанието. Знай, винаги знай. Учи се, защото от твоето знание ще зависи и твоето бъдеще. Не мисли, че може някак си ей така да дойде знанието. То ще дойде, но когато го обичаш. Щом обичаш нещата, те ще дойдат, но добре е и ти да се придвижиш към тях. Знаете ли колко се радват съществата, когато между учениците възникне някой въпрос и те почват да разсъждават. Голяма радост изпитват тези същества. Защо? Защото при разискването се създава една светла аура, т. е. прииждат светли сили и аурата става светла. Следователно, колкото аурата става все по-светла, толкова по-лесно учениците разрешават дори и спорните въпроси. Едно ще знаете: където се яви спор, там не са придошли светли сили. Това да ви бъде правило. Щом при дадено разискване се получават положителни, категорични отговори, ще знаете, че има присъствие на светли сили, а ученикът трябва да работи вече само със светлите сили. Ние искаме да ви привикнем да виждате присъствието само на светлите сили, вашият дом да бъде обиталище на светли сили, вашето тяло да бъде обиталище на светли сили, вашата работа да бъде хармонизирана само със светли сили.

Ученико, препоръчваме ти светлото царство. Влез в него, за да бъдеш знаменит учен, защото само при светлината ти ще научиш нещата. Не си прави илюзии, че със силата на твоя ум, че със силата на твоето съзнание и воля, ти ще владееш нещата. Ти можеш да научиш някои начала, но ти не можеш да видиш същината им без присъствието на светлината.

Ние ви запознаваме с един нов вътрешен свят, свят на светлина. Ако ние говорихме дълго време за вътрешния свят, то този свят е светът на светлината. И ако искаме да ви запознаем с едно ново учение, което да има нови понятия, нови форми и образи, то тия форми и образи ще бъдат светлинни. Светлината има много и много форми и образи, много и много понятия. Тя е най-разнообразен свят. Какви са елементите на светлината, какви форми или какво разнообразие може да има тя? Всички краски, всички цветове, за който вие още нямате понятие, са все плод на светлината. Всички нюанси, всяко дихание на живота е присъствие на светлината. Всички чудни открития с, а плод на светлината. Цяла та поезия, цялата музика е все дело, израз и образ на светлината. Щом си във връзка със светлинния свят, ти вече познаваш същините на вътрешния свят. А познаваш ли същините на вътрешния свят, ти си вече едно вътрешно светещо същество, т. е. ти си вече едно ядро на един нов свят.

И тъй, стремейки се да познавате историята, да познавате историческите явления, които са присъствие на земята, трябва да овладеете начина и действията на светлите сили. За вас има вече само един свят: светът на светлината. Ученикът на Вътрешното посвещение, не се занимава със света на тъмнината. За него той е вече един изоставен свят някъде в забравата, там някъде в процесите на живота, където стават много пертурбации, много изживявания. Ние имаме да извършим една сериозна работа. Много пъти сме говорили на тази тема. Сериозността на работата се състои в това, да се подържа прякото присъствие на върховното ръководство. Някога ученикът попада в слабост и казва: днес съм неразположен, може Господ да почака. Да, може Господ да чака, но ако не ви дочака? Тогава какво ще бъде? Понеже Божественото съзнание е пряко заинтересувано с вътрешните дела на школата, Божественото внимание е обърнато към ученика. И ако ученика казва, че няма разположение, Господ никога няма да го дочака. Това е един символ, но вие разбирайте нещата. Вие вече сте историци. Може някога да се яви известно съмнение дали наистина сте историци, но това е човешка работа. Ние виждаме това, но не забравяйте, че вие занимавате върховното ръководство. Следователно, върховното ръководство ще търси от вас. Какво ще му дадете? То знае всичко, но работата Трябва да се завърши. Тя трябва да се завърши в своята пълнота, да се почувства някога, че тук е било прякото присъствие на Божия Дух и всички Божествени духове да се поклонят, т. е. да кажат: Амин.

Но ще кажете: и тук има някакъв култ. Законът е такъв. Ние ви превеждаме законите, която се провеждат от Божествените духове и закона, който се провежда от Божествения Дух, т. е. началото на сътворението и проявлението на сътворението. Това именно са тия два закона - закона на Божествените духове и закона на Божествения Дух. Тогава Ученика ще осъзнае, че във всяко явление, във всяко начало, във всяко движение е Бог. Тук се иска една конкретна, специфична, специална мисъл, мисъл която да има средствата и качествата да прониква с такава бързина, която е по-голяма, от тази на светлината. Такъв е характерът на Вътрешния свят. Той оперира с тази бързина, която е по-голяма от движението на светлината. Това е светът на Божественият Дух. Нека в тази нова обстановка, този нов ритъм, който ученикът получава, т. е. в когото е вече внедрен този маниер, му бе даде нов импулс за по-светли дни, за по-светли моменти, за по-чудни явления. Нека при всяка една среща в школата, да се създава нов импулс, все по-колективна мисъл, все по-колективна песен, все по-колективна хармония. А сега все още има дисхармония при опитите да изпеете една малка песен. Влейте вашия живот в делото. Вие пазите живота си. За кого го пазите? Дайте го за едно тържество на Духа. Когато пееш, излей душата си, дай силите си. На кого друг ще ги дадеш? Представи ги пред Духа, за да те вдъхнови, за да те напои, за да те нахрани и освежи.

Така, ученико, ще се освежаваш от силата на Духа, за да можеш да бъдеш способен да разрешаваш великите проблеми както на битието, така и на историята на земята и на твоята социална история. Ти си съществото, което трябва да знае всичко. Ти си съществото, което трябва да знае всичко скрито. Кой друг освен теб? Хората наистина правят опити да систематизират някакви теории, но те ще бъдат без живот, без присъствие на Дух. А тук има присъствие на Дух, има присъствие на Върховно ръководство. Следователно, бъди огън, бъди ярка звезда, която да хвърля изобилна светлина и да освети небето около теб. За да бъдеш един нов обект на Върховните астрономи които изчезват вселената, да бъдеш едно знамение сред вселената. Нека тази малка вселена - Земята, да даде нови явления, нови знамения. Нека и нея да я включат в общия миров план на върховното развитие.

Ученико, бъди любим на светлите същества, за да изпълнят душата ти със светлина, за да изпълнят ума ти със светлина, за да изпълнят и сърцето ти със светлина. Тогава всички тягостни състояния ще паднат от теб, защото ще мине тази струя - светлината през теб и ще организира твоето малко битие.

Поддържайки идеята за историческите данни на миналото, на настоящето и великото бъдеще, ние напомняме на ученика да не забравя своето място, т. е. да не отстъпва на чужди сили своето място, да не допуща чужди сили да разполагат с неговото състояние. Никога несъстоятелност. Всякога вътрешна колективност. Тия Божествени духове да бъдат една вътрешна колективност. за да може да се прояви Божественият Дух. Така познавайки образа, така познавайки същината, съдържанието на битието, ученика ще има вече, един нов проблясък в съзнанието и всички неща ще му бъдат достъпни, ще му бъдат достояние, т. е. всички и най-микроскопични явления той ще разпознава. Той ще знае кое явление е същината на духовете и кое явление е състоянието на Духа. Това е една важна област за него. Той трябва да мисли по този въпрос, Да да могат да му станат понятни тия съчетания, на нещата. Тия съчетания се съдържат в известни закони. Ученикът не трябва вече да нарушава тия закони, но да ги използва, т. е. да се ползва от силата на закона. Въобще, ученикът трябва да използва всички благоприятни условия били те закон или битие, или природа, съзвездие, слънчево ядро или някое същество. Ученикът целият трябва да бъде ум, само ум. Ученикът целият трябва да бъде сърце, само сърце. Ученикът целият трябва да бъде съзнание - самосъзнание. Ученикът целият трябва да бъде воля, воля която да оперира с една голяма колективност, която се състои от дух, душа, ум и сърце.

И тъй, за да може ученикът да си представи своето бъдещо развитие, защото това е много важно, той трябва да се анализира. да види има ли достатъчно сили в себе си, които могат да го представят в бъдещето. Ако няма достатъчно сили, ако те са изчерпани, той веднага да ги възстанови. Има методи чрез които те могат да се набавят. Той трябва да съдържа богати залежи в себе си и когато дойде вече при една нова обстановка. Тия богати залежи да го представят като едно чудно явление, като някаква знаменитост, която да разбира най-обстойно, най-изчерпателно всички неща. Защо е необходимо това? Може да се живее и в невежество. За будния Дух се изключва това невежество, се изключва тъмнината. незнанието. Ако има нещо, което да стимулира ученикът, това е неговия буден дух. Следователно, не е все едно да бъдеш невежа или да бъдеш буден. Имайки благоприятните условия, имайки това свещено съвпадение и съчетание на нещата, имайки най-високата привилегия по отношение окултните ученици сега на земята, давайте условия изкачвайте се все по-нагоре, и когато ръководството слиза при вас, да не се отдалечава много от атмосферата, от центъра, но да ви срещне по-близо. Изкачвайте се по-близо. Тогава какво ще стане. Тогава ще има ново виждане, нови представи, нови понятия, нови образи, нови същини. Колкото атмосферата е па-напоена със светлинни елементи, толкова езикът на Духа е по-пластичен. Езикът на Духа е паметен. Следователно, създайте по-богата атмосфера със своето присъствие. Нека вашето присъствие бъде знамение, така както присъствието на Върховното ръководство е знамение. Бъдете прекрасното в утрешния живот, бъдете трептящото в утрешния живот, бъдете кристалното в утрешния живот, бъдете чистото в утрешния живот, бъдете усмивката, нежността. вдъхновението в утрешния живот. Нека утрешния живот бъде нов свят, за да може от опитностите на новия свят да се запаметят нови състояния у вас. Тогава, когато се срещаме, когато се срещате със светлите сили, с работливите адепти, да чувствате едно ново присъствие, една нова колективност, една нова общност.

Макар че вие сте на земния свят, ние ви свързваме с небесния свят. Всички религии говорят за задгробен живот някъде в рая или в ада, всички религии говорят че има друг свят, но ние ви говорим, ние ви свързваме със светлинния свят, със света на реалността, със света на живота, със света на Божествената мисъл, със света на Божия Дух. Следователно, ние не искаме да бъдете само вярващи, да вземете това като религия, да сложите догми и да се кланяте на култове. Ние искаме да бъдете оперативни сили в природата. Както оперативните сили подържат ритъма на природата, така и ние искаме да вземете участие и да помогнете на Божествените духове. Те са в голяма трудност. Тази истина ще ви бъде открита в последствие. А сега да се премахнат всички отрицателни мисли и братството да заживее един вътрешен Божествен живот, за да се почувства присъствието на Божественото сърце, на Божествената мисъл, на Божествената душа. Братството трябва да бъде една душа. За да може да се осъществи великата мечтана върховното ръководство, да създаде една светиня в този град, трябва да имате в резултат най-прекрасното братство, най-чудните. най-прекрасните хора. най-чистите братя. Със създаването Вътрешната школа в този град, братството има да играе историческа роля. Тази роля няма да има външен вид, външен образ. Тя ще има вътрешен импулс. вътрешен ритъм, и всеки който дойде от вън, ще почувства това. Ето защо, ние апелираме към учениците на Вътрешната школа: вие ще дадете такта, импулса, ще дадете ритъма, музиката, духът, ще дадете потика на любовта. Вие ще откриете новото братско сърце. Това е ядро. Всички в това ядро трябва да бъдете единомислени. Духът ще се проведе в единомислие. Такава е неговата специалност. Щом той види, че някой от членовете е на особено мнение, той се оттегля. Духът никога не изнасилва нещата. Това е закон.

Пригответе се за утрешния ден. Да бъде той по-богат, по-прекрасен, по-чист; по-идеен, по братски. Когато утрешният ден ви намери такива, той ще се преобрази, ще се възрадва и слънцето ще изгрее. Вие сте барометъра на слънцето. Ако вие не проведрите небето, слънцето няма да изгрее. Ако вие не проведрите небето, вечно ще бъде мъгла. Кой друг ще направи тази работа. Вие ще я извършите. Не се плашете от трудността на работата, от характера на работата. Без страх. Повече светлина и повече дух. Това е първично мото - въплъщение на повече светлина и присъствие на повече Дух. Това е ключът. С този ключ ще отваряте неоткритите съкровищници. Има много скрити съкровищници, които Божият Дух пази за специални моменти. Вие не сте ли един специален момент? Къде другаде има такъв специален момент? Вие може да направите опит. Вие можете да търсите във всички континенти, дали има такъв специален момент. Ще ви отговорят, че много неща има, но специален момент, не. Вие още не може да си представите идеята, перспективите на светлинния свят. Вие още не знаете как действа той. До той прави, върши работа. Но независимо от всичко, работата ще се извърши. Блажен е този, който е в процеса на работата, т. е. нему знанието ще се предаде. Блажен е този, който е ученик.

Учете се, за да бъдете съвършен, идеен свят. Това ви пожелаваме. Учете се, за да бъдете върховен светъл свят. Това ви пожелаваме.

14 Февруари 1957 г.