464. Опита на ученика

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 464-то

ОПИТА НА УЧЕНИКА

Често пъти ученикът казва: дали има още какво да ни се каже. Много естествено, че има. Ако си в първи клас, трябва да го завършиш и да минеш във втори, трети, четвърти и т. н. Класовете нямат край, макар и човек да слага край. Така също и с подготовката на ученика. Той трябва преди всичко да знае с каква материя борави, с каква светлина си служи и с какви същества работи. Знанието е важен фактор. За да знаеш с какви същества работиш се иска една висока Божествена култура. Колкото културата е в по-висша степен, толкова повече ученикът се запознава със сложната работа на възвишените същества. А това е важен въпрос. Ученикът на Вътрешната школа трябва да знае методът на тия върховни великани, защото те извършват една върховна работа на Божественото ръководство. Ученикът трябва да знае за работата на върховните същества. Ние досега говорихме как ученикът трябва да се подготви, да мисли, да чувства, да действа, да работи, да размишлява, т. е. него ние лично подготвяме, т. е. въвеждаме го в оня първоначален път, по който са минали великите светли същества.

Но ще се каже: дали тия същества са минали по същия път, по който сега минава ученикът? Всяко едно светло същество е свидетел на великото сътворение, на великите възможности и явления в битието. Може би някои светли същества не са слезли до нивото на ученика, но от своята висота те знаят положително, изследвали са живота на човека и продължават да се интересуват за него. Тъй както ботаника се интересува от дадено растение като голям учен, така и светлите същества, които изучават човека, са големи учени. Когато в миналото говорихме, че ученикът е едно от най-сложните същества, една от висшите композиции на Духа, тогава ние казахме, че в него е вложена една Божествена същина, наречена душа.

Колко много ученика трябва да знае. Но за да има тази възможност, предстои му да се издигне по-високо в по-светли, в по-чисти, в по-ефирни среди, защото той там ще се срещне с тия същества. На него ще му се дадат уреди, способи, как да може да ги открива. Няма само да му се говори за вяра, че има същества, че има светии, че има ангели, архангели, други възвишени същества, богове и т. н.. Ученикът трябва да опита огъня на ангелите и силата на тия богове. За да ги опита, той трябва да присъства. А за да присъства, той трябва да бъде по естество и вещество префинен, прозрачен. За да може. да му се открият повече светлинни същини, повече светли идеи, повече възможности, той трябва да бъде по-префинен, да стане финес, т. е. толкова чутко същество, така прозрачно, че през него да минават само вълните на светлината. Това е реалният свят, това е светът на Бога. Никъде другаде не можете да срещнете Бога. Ще го срещнете само в прозрачното, в светящето. Посвещението на ученика ще го отведе толкова високо, че той ще се срещне с Божествената същина, ще види Божествения образ и ще изживее неговото състояние. Затова се казва, последно посвещение, последно изпитание, защото по пътя по който Върви, има големи изпитания. За да изпиташ нещата се иска труд, работа, постоянство, бодрост. А за да направи ученикът всичко това, той прогресивно трябва да минава от сфера в сфера, от степен в степен, за да може да се завърши, т. е. да се закръгли като една възвишена Божествена операция. Ученикът е една висша Божествена операция. Ако Бог има да оперира в света на битието, той оперира с тия именно същества, които са вече отражение на един Божествен реален свят. Не отражение на фиктивно-то, на материалното. Ето защо, когато казваме, че Тепърва ученикът ще има да се запознава с живота, с методите, с великата работа на светлите същества, ние искаме да ви наведем на мисълта, че за да постигне това, необходимо е да бъде едно пълно Божествено вдъхновение, да проявява най-върховната радост в себе си. Така той ще се освободи от временното, от от ония примеси, които досега са го спъвали и са го държали във външния свят, в света на отражението.

За да можем да проведем онова велико Божествено знание на посветените, на светлите духове, на слънчевите същества, трябва да се създаде и такъв ум, такова сърце и такава воля. Затова ние подчертахме в миналата среща, че ученикът трябва да изразява сам света на светлината. Тя е която го търси. Ние я уподобихме като майка. Тя ходи навсякъде в пространството и когато го намери, тя се спира пред него, радва му се, кърми го, храни го, облича го. Колко много му се радва тя. Дава му възможност на вдъхновение, за да може да изрази една светлинна композиция, една светлинна поезия, едно светлинно знание. Ние няма да престанем да говорим за светлината, докато не станете светлинни, докато не станете светило. Светийството е пълно въплъщение на светлинния свят. Затова светията свети. Светията грях не помни и не знае, т. е. светията е едно Божествено равновесие между слънчевите ядра и планетите. Онези сили, които сега учените опитват като сили на градация, като сили на притегляне, като сили на отблъскване и т. н., това е все присъствие на светии. Ако има същества, които да държат битието в равновесие, това са светиите. На тях Бог уповава, на тях Бог е поверил тази велика задача. Прекрасно призвание е да имаш задача. Ученикът още не е получил задача. Той е още малък, още е дете. Той сега укрепва, сега се подготвя по ум, по сърце и по воля, а утре ще се подготви по Дух. И когато се подготви по Дух, тогава ще му дадат задачи. Когато му се дава задача, той бива улеснен. Дават му ключ - ключа на великото тайно познание. За да може да се запознае със съществената велика работа на тия светли същества, ученикът трябва да е решил някоя задача, трябва да е бил опитал. Ако не са го опитали, няма да му дадат по-трудна задача. Колкото задачата е по-трудна, толкова ученика получава по-величествен образ, по-величествено състояние, по-величествено присъствие. Колкото повече ученикът се осветява. придобива образа на светлината, толкова повече той заживява в възвишените сфери между слънчевите ядра и планетните ядра. Той става вече една вселенска оперативна сила, една космична оперативна сила. Затова именно се готви ученикът да стане една космична оперативна сила, да може да влезе в тон, в такт с ония възвишени композиции на звездния свят, т. е. да може да се научи как да работи, как да изпълнява великите симфонии на звездните светове на Божествената ария. Това е едно от поетичните му състояния. Той трябва да бъде поетичен, лиричен; идеен. За да можеш да представиш един върховен божествен свят, ти трябва да бъдеш преди всичко образец. Да бъдеш олицетворение на възвишените същества, трябва да вземат участие стройните. възвишени вълни на ангелите. Колкото повече ангелски сили. ангелски способности, ангелско изкуство приема ученикът. толкова повече той се доближава до състоянието на светията. Светийския живот е един прекрасен вариант от Божествената гама, едно прекрасно излияние на Божествената хармония. Трябва да има излияние. Ученикът трябва да се излее, т. е. да бъде приток към великото, Божественото във вселената. Той е вселенски. Той има вече печата на вселената. Той има вече родствени връзки, които го запознават със старите, с вековните традиции на Божествените семейства.

Има ли нужда ученикът от традиции? Той има доста големи постижения по отношение традициите. Той изпълнява нещата, но когато ги постигне, ще бъде свободен от традициите. Не е лошо да изпълни някои Божествени традиции. Традиции, които ще подхранят неговите чувства, които ще възпитат неговия ум и ще облагородят неговото сърце. Кои са неговите традиции? Посрещането изгрева на слънцето е една такава традиция. Да съзерцаваш звездното небе е друга традиция. Да заживееш със силите на слънцето, е също традиция. Има още много възвишени традиции, но ние казахме: колкото повече ученикът се издига, толкова повече той се освобождава от традициите и става вече едно върховно присъствие във всемирния свят на битието, толкова повече той прониква в ония сложни сили и композиции, които са велика Божествена наука на светлите същества.

Как мислиш, ученико, какво мислят светлите същества? С какви тайни се занимават те? Какъв е техният живот? Как те представят Божествения промисъл? Каква е тЯхната велика работа? Важно ли е това? Как да не е важно? Нали затова се готви ученикът - да бъде един прекрасен Божествен изгрев, когато неговият дух ще съзерцава изгряващото слънце на Божествения Дух, когато един ден ще почувства изобилието чрез сърцето на Божествената любов, когато един ден напълно ще заживее в творческия акт на Божествения Дух чрез своята воля. Този ден е най-прекрасния изгрев за всеки посветен ученик. Този ден е прекрасен за ученика на Вътрешната школа. Чакай, ученико. Стреми се към него. Не приспивай себе си. Чакай този изгрев. Той е духовен изгрев, който ще донесе един дълбок промисъл в твоя ум, в твоето сърце и твоята воля. Трябва да се знае за живота на тия същества, за да може да се знае и тяхната служба, техните отношения, да се знае за тяхната пряка задача, защото всяка една задача на тия светли същества, когато и да е, ще бъде дадена на ученика. Той е пряк участник в сътворението. Следователно, той не може да бъде изоставен, но ще бъде поставен на отговорна работа. Така подготвяйки се към едно ново озарение, нека вашият дух да има пълното просветление и прозрение, за да може да долови този важен момент на велик Божествен изгрев. Бъдещето ви състояние, това е Божествен изгрев.

Когато наблягаме на тази страна на живота, ние искаме да подсъдим устоите на вашия живот, ние искаме да внесем елемент на трепет в живота ви, аромат на вашия живот. Ние искаме той да бъде едно ново ядро, което да радиира, да изпраща вълните на живота. Тогава това ядро ще се обособи като едно централно съзнание. А колко важно е ученикът да придобие състоянието на централно съзнание. Той ще познава тогава всеки даден миг кои сили на къде се движат, кои сили са благоприятни за него, кои сили са откритие като път за него. Той ще познава силите, ще знае за тяхната отговорна служба, за тяхното отговорно присъствие. Не може само да се бленува, не може само да се говори, че има това и онова, но дали има, не се знае. Ученикът трябва да опита нещата, т. е. той трябва да научи за живота, за прекрасното присъствие на великите същества, които имат идеята, които имат задачата да го подготвят, да бъде един върховен представител на вътрешния Божествен свят. Така се възпитава ученика, че неговото състояние ще се изрази в една висше  присъствие. Всяко едно висше присъствие е завършена вече идея, която е дала плод, която е дала резултати, простор, светлина, знание и мъдрост. Мъдростта е продукт, е резултат, в работата на тия висши същества. Но ще се каже от различните, догматични, християнски религии: защо да се занимаваме с живота на висшите същества, а да нямаме пряката връзка с Бога? Ученикът е прогресивен, ученикът изучава системата и порядъка на вселената. Следователно, щом е влязъл като ученик в това училище на вселената, той последователно трябва да подготви себе си. Абсурд е да се мисли, че ще имаш пряка връзка, с Бога. Ти още не си се просветил, не си станал още светия. Бог най-много обича светиите. Защо? Защото те посветиха живота си, защото те минаха през процесите на цялото сътворение и знаят за всички явления в него. Не можеш да имаш пряката връзка, ако не си минал по пътя на светийството. Ученикът не трябва да се заблуждава. Ученикът трябва да бъде на всяко място и във всяко време оперативен по мисъл, по съзнание, по дух. Така той ще си разтвори пътя, така той ще върви към прогрес. Казват някои: вярвай и ще бъде. Ще бъде, но вярата е придружена с работата, любовта е придружена с посвещението.

И тъй, нека вашата вяра бъде жив опит. И когато кажеш: аз вярвам, трябва да имаш опит, да си опитал нещата, да знаеш за тях по същина, по естество, да ги познаваш по Дух, по душа. Не може да минаваш така инкогнито. Ще те върнат назад да учиш първи курс.

Изнасяйки тия положения, ние не искаме ученикът да се отчае, че не е станал светия. Има нещо свято в ученика. Ние сме подчертавали това и пак ще го подчертаем. Има светлинка на светийство в ученика. Благодарение на тази светлинка вътрешното ръководство се занимава с него. Къде се намира те? Дали на челото, дали в гърдите, в стомаха. краката, но има нещо свято в ученика. Намира се в неговата душа. А къде е тя? Къде е мястото на душата? Душата представя целия колектив на ученика. Тя присъства във всички органи, във всички членове, във всички клетки, в цялото кръвообращение. Тя е отговорна и затова присъства. Тя държи целия колектив. Благодарение на присъствието на Божествения дух, целия колектив има съзнание, има вече мисъл, има оперативна способност, има дарби на различните изкуства и науки. Ако напусне душата образа на ученика, какво, ще направи Духът. Нищо няма да направи. Ще мине през него и ще го изсуши. Сух ще го направи. Но присъства ли тази богата Божествена същина, тави светлина, както я нарекохме, Духът ще направи чудеса в ученика. По начало, ученикът е чудо. Ако би вникнал дълбоко в себе си, да се анализира, да види своето устройство, да изучи своята история, както казахме и по-рано, наистина е чудо. Някъде в негов вия организъм би е едно сърце, подържа един непрекъснат импулс. Това сърце продължава години. От къде взема сили той? Ще кажете от кръвта. Ами ако сърцето не препраща кръв, какво ще прави кръвта? Виждате каква голяма сложност е всичко това. Вие още не сте мислили дълбоко да опознаете вашата история, да опознаете своя организъм. Има наистина наука наречена медицина, която познава някои неща, но каква е задачата на сърцето да изпраща кръвта в целия организъм, тя още не знае. Как ще налееш в един орган кръв и този орган ще почна да функционира. Кръвта има нужда да й се даде живот, енергия. Кой ще направи това? Ще кажете - сърцето. Сърцето е един орган.

Човек е едно чудо в природата. Въобще целият животински свят, растителният свят, минералният свят са чудо в природата. Всички тия светове са присъствие на духове - къде по-възвишени, къде по-нисши. Целият материален свят е присъствие на духове. Следователно, цялата земя е комбинация на духове. И тогава се пита: жива ли е земята? Как да не е жива, когато има душа? В нея присъства душата. Ако не би била жива, тя не би се движила. Но ще кажете, известни сили на притегляне, на тласък я държат в хармонични движения и се подържа един великолепен ритъм. Кои са тия сили? От къде дойдоха? Кой. е техния източник? Тука. има един велик Божествен разум, който е съпоставил нещата в битието, един велик Божествен разум, които се е поляризирал в нещата, в явленията.

И тъй, ученико, навсякъде и всякога ще гледаш на минералния свят, на растителния, на животинския и на човешкия свят, че зад него стои великият Промисъл на Бога. Запознавайки се с човека, с специалиста, със знаменитите способности на светлите същества, ученикът става вече приемник. Той приема тия. способности и качества, те залягат в неговото естество, в неговото съзнание и той има вече едно ново пробуждане или както се казва пробуждане на неговата душа, т. е. разцъфтяване на неговата душа. Трябва да стане това разцъфтяване. Ученикът трябва да бъде разцъфтяна душа в школата. Когато Учителя дойде, той трябва да види тази разцъфтяна душа, това разцъфтяно същество, което е готово да приеме всички наставления, всички мъдрости, всички задачи. Разцъфтяването е един Божествен акт. По какво познават ученика? По неговото разцъфтяване. Когато го погледнат и видят, че той е един разцъфнал цвят, идват ангелски сили и го напояват с еликсира на светлината. Колкото повече го напояват с такъв еликсир, толкова повече той придобива, ползва се с нова атмосфера, и се разцъфтява като едно древно Божествено цвете. В цялата древност има исторически свидетели, които познават развитието, т. е. в тях е отразено цялото развитие; Така и ученикът трябва да бъде отражение на цялото развитие, но за да бъде отражение. той трябва да бъде разцъфнал. Какво ще видиш в свитата пъпка. Нищо не можеш да видиш. Всичко е скрито. Но щом се разцъфтяла тази пъпка, тя прави в достояние идеята скрита в нея.

Говорейки ви по този начин, т. е. откривайки ви области от света на възвишените същества, на светиите или на ангелите, ние имаме желанието да направим колкото се може в по-близко бъдеще една по-осезателна връзка с тия същества, да бъдете по-хармонично съчетани, че да може да възприеме присъствието на някои елементи от тях, за да могат тия елементи да се сградят във вашия характер, във вашето съзнае ние. Трябва напълно да отразите другия свят. Иначе винаги ще бъдете под съблазън. За да изключите съблазънта, трябва да имате опитност. Опитността е най-реалното доказателство за опитността и явленията. Следователно, стремете се да имате винаги при вашето размишление връзка с висшите същества. Имате ли тази връзка, вие вече ще имате като плод присъствието на Божествения промисъл, защото всичко е Божествен промисъл. И нисшите и висшите същества са все Божествен промисъл. Ако ние ви занимаем, ако ви запознаем направо с Божествения върховен промисъл, вие по-трудно ще наследите неговата същина. По-лесно е да влезете във връзка с по-светлите същества, със светиите, за да могат те да ви въздействат, т. е. да бъдат те у вас като вдъхновение и размишление. Така по-лесно ще проумеете Божествените тайни. Ние ви описахме някои характерни страни на тия същества и ще продължим в бъдеще да ви занимаем специално с устройството на тия светове. Това е важно за вас. Това за вас е една мистерия, т. е. един тайнствен свят. Вие трябва да го познавате основно. Понеже както казахме има примеси във вашето съзнание, а основата я имате, то какво трябва? Трябва над основата да изградите една нова сграда. Тази сграда трябва да бъде така художествено изградена, че да бъде едно велико знамение.

Ученико, ние не искаме да се захласваш от казаните думи. Не стаеай догматик. Бъди свободен. Всичко това опитай. Опиташ ли го, ти няма да говориш, но твоят опит ще бъде съграждаща сила между съществата. Посвещението на ученика подразбира да придобие той това изкуство, да бъде съграждаща сила. Има много неща разрушени. Трябва да се изгражда. Кой ще изгражда тия неща? Ще ги изграждат светлите сили. Но ще кажете: къде са тия разрушения. Вие виждате в природата колко разхвърлени неща има. Някои ще кажат: нали природата е разумна? Тя е искала така да ги постави. Ученикът ги вижда че са разхвърлени, но те не са разхвърляни. От гледището на природата те не са разхвърляни, но от гледището на великата Божествена хармония, на великото Божествено равновесие, има нещо разхвърлено, което трябва да се коригира. Кой ще го коригира? Ученикът, който вече се е възпитал, който вече се е посветил във великото изкуство на изграждащия Божествен Дух. Той е вече дясна ръка на Духа. Духът чрез него ще гради нещата. Много духове има. Трябва да се събудят, трябва да се осветят. Кой ще ги освети? Ученикът се готви за светия. Следователно, той трябва да даде светлина, да излъчи светлина за да могат тия духове да получат своето кръщение, да се пробудят и да дадат вече отражение на по-възвишен живот. Като такива трябва да присъствате в природа та. Не се чудете за девствеността, за чудното в природата. Ти, ученико, си чудното. Когато присъствуваш като съграждаща сила в природата, когато се намираш в природата, ще правиш разлика, кое е разхвърлено и кое е поставено на своето място. Природата е предметно обучение. Тук ученика ще се научи кое е поставено в хармония, в равновесие и кое не е. Че има разхвърляне, това е вярно, понеже тази разхвърляност се отразява и в него. Затова понякога и ученикът е разхвърлен. Нека тия отражения, за които говорих ме, бъдат вече трансформирани и всичко стане вече равновесие и хармония. Трудна е наистина задачата. Как ще коригираш природата? Много духове искаха да я коригират, но попаднаха под развалините. В природата на земята има много развалини, има големи сипеи, които постоянно се рушат. Много големи същества паднаха в тия сипеи. Много духове са свързани с тия сипеи. И когато един светия е на едно такова място, той чувства цялото състояние на тия духове.

И тъй, когато ученикът излиза сред природата, трябва да влезе като оперативна Божествена сила. Животът ви е отражение. Добро отражение, радост, красота. Следователно, пазете живота, т. е. благославяйте живота, т. е. молете се за живота, влезте във връзка с живота, за да може той да бъде един Божествен приток във вас. Ученикът е, който ще даде пълното проявление на живота. Той ще го представи като Божествено присъствие. Защо? Защото ученикът е научил всички тайни, всички секрети на живота. Научил ли ги е? Ние говорим за онзи ученик, който е в по-висша степен. Който е в по-нисша степен, тепърва ще му се говори, тепърва ще се учи. До сега силите на живота са учили, а сега той ще започне да възпитава силите на живота, т. е. ще почне да ги хармонизира в себе си. Тогава и силите на живота ще му се подчиняват, т. е. ще влезе в хармония с тях, ще бъдат под неговия такт, защото ученикът е голям майстор, голям диригент. Той дирижира дори и силите на природата. Те не му се противопоставят, защото те са Божествени начала, а там, където има създадена Божествена хармония, те влизат като действащи хармонични сили.

Всичко това, което ви представяме е живот на възвишените същества. Ще кажете, завидно е положението на тия същества. Може би те са така щастливи и нямат страдания, болести, нямат противоречие, недоимък, не са лишени от нищо. Щом са оперативни сили на великото сътворение и те са поставени под известно напрежение. Знаете ли какво може да коства едно напрежение на дадено същество? Вие знаете, че когато човек има голямо напрежение, се разклаща нервната система. А как действа такова едно напрежение на висшите същества? Те изпитват моменти на молитва. Виждате, че висшите същества изпитват моменти на молитва. Защо? Защото сложна е Божествената вселена. Ще кажете: защо трябваше Божеството така да нареди, че да се измъчват тия същества дори и във висшите светове, да получават сътресение? Това е творчески принцип, творчески ритъм, творчески ум, творческо присъствие, творчески дух. Ученикът трябва да научи, че вижда присъствието на Бога само в творчеството. Той не е извън творчеството. Той няма работа там. Какво ще прави извън творчеството, в небитието? Той е в сътворението. Той е първият акт на сътворението. Следователно, щом ученикът потърси Бога, ще го намери в сътворение то. Той никога не отсъства от там. Ако би отсъствал, ще има нарушение. Било е някога, когато той е отсъствал и затова са станали тия нарушения в природата. Какъв ли е бил този момент? Когато той се е оттеглил в небитие то. Имало е един такъв момент в небитието. Виждате как един момент на отсъствие на великото начало, подучило се е известно нарушение. Така е и с ученика. В момента, когато отсъства неговата душа или неговия дух, се получава веднага нарушение, т. е. щом отсъства неговия учител, той забравя уроците. Няма кой да го учи, т. е. няма кой да подържа непреривния дух на знание в него.

И тъй, свързвайте се с великите същества, за да може да бъдете и вие в тази среда, която така Божествено ще ви влияе и ще може да извоювате някои богати качества и отношения. Трябват отношения. Ако ученикът до сега е грешил или е рушил, то е благодарение на това, че е нямал правилни отношения към първопричината, към творчеството. Ако би имал правилни отношения към творческите, сили, той не би нарушавал, той не би унищожил ни една клетка в себе си. Той е правил тия неща, но от сега нататък никога не трябва да ги прави. Силите на вътрешния свят чувствително присъстват и ще държат отговорен всеки ученик, за каквото и да е нарушение. Тогава няма да се оплаквате, че е дошла някаква болест или ви се е разклатила нервната система. Ще знаете, че всяка болест е нарушение, Ние ви описахме, как е станало нарушението. Това е един исторически древен момент.

И тъй, когато присъстваш сред природата и видиш някое място разсипано, веднага си представи неговото първоначално битие, т. е. ще искаш да влезеш в неговото първоначално битие и веднага ще блесне в твоето съзнание, каква е била неговата история. Ето как ученика ще се учи. Той ще се учи от фактите, от явленията на природа та. Ще се учи от минералния свят, от растителния, от животинския свят. Той ще се учи от цялата вселена. Голямо училище е тя за ученика. Той има най-голямото училище в битието. Далото битие, целият звезден свят е все училище за ученика. А той все още казва: какво има още да ми се каже. Той още няма опитността да се излъчи и да отиде на най-близката планета, а казва какво има още да се учи. Има да се учи и то много има да се учи. Голяма акуратност, с големи усилия трябва да се учи, но без изнасилване. Школата не позволява изнасилването. Никъде Божествените сили не изнасилват. Следователно, школата има подобието. Тя работи по подобие на тия сили.

И тъй, за да можем да влезем по-чувствително, по-осезателно във вътрешния светлинен свят, трябва да имаме широк кръгозор, една хвърковата мисъл, едно обширно богато съзнание, че всички явления в природата да бъдат като прожекции в него. Иначе не може. Всичко трябва да бъде прожектирано в неговото съзнание. А за да стане неговото съзнание оператор на известни прожекции, той трябва да бъде просветен. А една велико просветено съзнание е вече главен оператор. То прожектира световните, природните, космичните. Божествени явления.

Ученико, готви се вече да бъдеш един учен историк, да познаваш както своята история, така и историята на по-възвишените същества. Като знаеш тази история, ти ще можеш да научиш за сложните композиции на всеки един свят, защото има светове на повдигнати души, на посветени души, на ангелски духове, Прави разлика вече между ангелския свят, архангелския свят, до като се стигне до боговете - Божествените духове. Това са все предстоящи задачи, които се дават сега като идеи на ученика. Той трябва да обогати своя идеен свят. Колкото повече го обогати, толкова повече той се чувства като присъствие. Това е единственото и най-голямо завоевание, ученикът да се почувства вече като велико присъствие, да изостави вече старите вековни идеи за смъртта, да почувства вече, че той е един реален Божествен свят, който е навсякъде. Той може да бъде съблечен от известни форми, за да може да присъства в по-големи, в по-обширни пространства.

И тъй, нека бъдем по на ясно, нека бъдем по интимни, понеже ние идем между вас да ви представим и другите светове. Да не мислите, че вие сте последния свят и че той е най-съвършения. Вярно е, съвършен е вашия свят. Как да не е съвършен. Всичко има. Какво няма във вас. Красота ли няма, ритъм ли няма, вдъхновение ли няма, песни ли няма, какво няма; Всичко има, но да знаеш как да го разбираш, да знаеш дали е вътрешен свят или е отражение на този свят. Колкото повече ученикът се издига във висините, толкова повече толкова повече той привлича възвишените сили на Божествения свят. Ученикът трябва да копнее, трябва да се стреми, да очаква прииждането на силите от Божествения свят, за да го вдъхновят веднъж за винаги. Само Божественото присъствие на тия сили могат така трайно да внесат вдъхновението. Всички други по-нисши сили не са в състояние да подържат едно непреривно вдъхновение. А когато сме се хванали с тази работа, ние трябва да я свършим. Дали тя ще легне в основата на вашия живот, това съвсем не е важно. Важното е, че земята получава едно ново кръщение на присъствие. А това е добър признак. Това показва, че на земята ще приидат светли същества. Земята няма да бъде вече идол на смъртта, както се казва от древните пророци, но ще бъде едно светло обиталище, т. е. ще се изградят основите на царството Божие.

Нашите размишления трябва да дадат потик, трябва да дадат живот, трябва да дадат отражение на една завършена работа. Не мислете, не нещата ще се научат в едно въплъщение на земята. Вие ще има да учите милиони години. Божественото знание е неизчерпаемо. То е толкова голямо, че вие нямате мярка за него, нямате представа за Божественото присъствие. Само то знае за себе си и когато казахме, че то се е отдръпнало, трябва да се разбира, че това е един исторически космичен акт. Но ще кажете: вие от къде знаете тия въпроси. Да, често пъти се коментират тия неща. Ако вие с ушите си слушате, от къде ги имате? Те ви са дадени от по-висшите светове. На минералния свят това не е дадено.

Ученикът на Вътрешната школа трябва да знае какви отношения трябва да има както към вътрешния свят, така и към външния, както към живота на планетата Земя, така и към другите планети. Всяка една. планета има добри влияния.

Тя е в съчетание с мировата система. Щом е съчетание с мировата система, тя няма лоши влияния. Има както казахме, само сипеи. Във всяка планета има. по един сипей. И казват!: когато планетата се завърти така, че се обърне със сипея към земята, тя има лошо влияние. Но то е влияние на сипея. Трябва да се разгледа историята на този сипей, защо е започнал този сипей, какви са, причините, защо се е допуснал този сипей. В природата има една строга закономерност. Ние трябва да използваме тази закономерност. в смисъл, че всяка планета действа положително, но има и отражение на отрицателното. А. какво е слънцето? Това са същества напълно организирани, които са проектирани в пространството. През време на проекцията се образува този огнен порив и затова хората смятат, че слънцето е огнена маса. То е обаче един свят, който се населява със светли възвишени сили или както се нарича един ядрен свят, един голям свят, където Божествения дух се проявява с многото си възможности и способности. Духовете които представляват този свят са облъчили вече първичната материя. И слънцето е било първоначално като една планета. В последствие обаче са заживели светли сили, които са осветили цялата материя, т. е. пробудили са се всички духове и са получили светлинно кръщение. Така ще бъде и занапред. В бъдеще всички планети ще светнат. Но това бързо не става според човешките мерки, но според Божествените мерки, всичко е определено как и какво да стане.

Сложно е битието. Сложен е светът в който живеете. Сложен е света в който живеем, защото и ние не правим изключение, защото и ние живеем в света на сътворението. Сложен е Божественият ум, сложен е Божественият Дух, сложна е Божествената способност. Да. голяма сложност е.

28 Февруари 1957 г.