465. Подготовка на ученика

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 465-то

ПОДГОТОВКА НА УЧЕНИКА

Знаменитото размишление и знаменитата работа на ученика зависят от прилива на светли мисли на светлите същества. Колкото приливът и по-интензивен, по проникващ, талкова и размишленията, толкова и работата е но-плодовита. Щом става въпрос за плодовитост, ученикът трябва да има вече пряката връзка с висшия реален Божествен свят. Щом става въпрос за резултати, то тези резултати са последствие на опитите. Не можеш да имаш резултат без опит, т. е. не можеш да се вдъхновяваш и размишляваш, ако няма прилив на върховно размишление. В знаменитата подготовка на ученика въпросът стои така: той трябва вътрешно да се декорира и то така, че неговата декорация да има голяма художествена стойност, т. е. декорацията на неговия духовен живот да бъде едно знамение специално на земята. От тази декорация ще зависи до колко Върховният промисъл и светлите прииждащи сили са взели участие в неговото размишление, в неговата работа. Ученикът трябва да разбира същественото в размишленията и в работата. Кое е това съществено. Много човешки същества и много животни по земята работят. Макар и да са изнасилвани, те работят, извършват доста голяма работа. Прекопават земята, изваждат рудите, претопяват ги, снабдяват се с необходимите материали, необходимите елементи било в техниката, било в химията, медицината или други отрасли. Да, те работят, но ученикът трябва да разбере, че не трябва да има сипеи. Следователно, на ученика не е позволено да прави сипеи, т. е. не му е позволено да руши това, което е сътворено.

Но ще кажете: ако действително той престане да се ползва от тия богатства в земята, ще настане един упадък както в културно отношение, така и в социално отношение. Защо е станало нужда ученикът да разравя земята, да търси метали, които да му послужат при неговия труд? Ученикът е в труда. Той още не е в работата. В труда той заимства от трудността на тия духове, които са заровени в земята. За духовете е добре. Те се освобождават от гъстата материя, от голямото сцепление и налягане на земните пластове, но добре ли е специално за човека? Науката казва, че човечеството прогресирало. Човечеството използва скритото на науката и за в бъдеще ще настане едно прекрасно благоденствие. Добре е да освободиш от напора, от притискането на земните пластове, но щом ги освободиш, ти трябва да им дадеш почетно място, да ги поставиш на такова място, че да не се чувстват отново ограничени, отново пресовани, но да бъдат на почит. А какво става днес? Всички тия метали се използват, за да се създават сипеи от тях, да се създават бункери, крепости, избухливи веществата се смущава равновесието на живота. От какво. се получава това сътресение? Предварителното освобождаване на тия духове създават тия сътресения. Човечеството не знае с какви сили си играе. То мисли, че ги освобождава и им дава еволюция, но не е така. Тия същества така влияят на човечеството, че объркват мисълта им, объркват чувствата им и човек се намира в едно хаотично състояние. Той не знае от къде е получил тия влияния. Това, следователно, е едно нарушение на порядъка на природата. Има много нарушения. Кой ще изправи тия, нарушения? Ние казахме, че ученикът ще възстанови порядъка. с той ли е виновен, че да възстановява порядъка? Ако разгледаме въпроса исторически, ако го разгледаме психологически, космически, ще видим, че и той има дял в цялата тази история, понеже се приготовлява да влезем жизнеността на сътворението, т. е. да възприеме светлите флуиди на възвишените същества, посредством които да влезе като творчески акт в живота на земята. За да може да възстанови порядъка, за да дойде до тази велика истина, ученикът трябва да влезе във връзка със знаменитите мисли на светлите същества.

В миналото размишление ние засегнахме въпроса за присъствието на светлите същества. Нашата централна мисъл беше именно тази; връзката на ученика със светлите сили. Колкото повече се затвърдява тази връзка, т. е. колкото повече присъства прилива, толкова повече ученикът влиза в знаменитостта, в аурата на тия сили. А да влезеш в такава една аура, подразбира да си получил висша степен. Да степенуваме ученика, значи да го въведем във възвишен Божествен порядък, т. е. в една възвишена Божествена стройна система, необходимо е системен порядък, защото от системата ще зависи до колко ученикът е можел да привлече космични сили в себе си. Все пак ученикът е едно космично ядро върху което е отпечатано цялото битие, целия космос. Така ученикът трябва да се опознае и тогава ще открие, че няма нищо излишно в него, че всеки един уд, всяка една част от неговото тяло - физическо, ментално или астрално е на своето място. Тогава той ще знае какви астрални елементи преобладават в неговото битие и какви ментални субстанции преобладават също в неговото битие. От тяхното присъствие ще зависи ученикът да може да бъде вече едно ядро от което тия възвишени същества ще се интересуват, т. е. те ще проучват това ядро, за да знаят какви елементи съдържа то. Той трябва да бъде обект, за да не бъде забравен. Колкото повече ученикът е вътрешно украсен, колкото повече е художествено завършен, толкова повече аурата около него става светла. Не можеш, ученико, без светла аура. Светлата аура е която пречиства твоя път. При светлата аура тъмният път става светъл, така светъл, че ти виждаш всичко но пътя. Светлата аура е, която ти открива свещената пътека, по която де движи твоят учител. Тази пътека е светла, в нея няма тъмнина, защото тъмнината е избягала от святостта на учителя,

И тъй, трябва една вътрешна декорация, Но ще кажеш: декорацията подразбира илюзия, да представим нещата тъй както не са, да им дадем един друг оттенък, че да съблазняваме окото. О, не! Ние не сме за такава декорация. Ние говорим за онзи Божествен прилив в ученика, който именно ще го декорира, който ще му даде такъв цвят, такова присъствие, такова ухание, че той ще бъде доволен. Когато казваме, че ученика трябва да бъде винаги радостен, че трябва да има едно вътрешно доволство, това доволство трябва да произтича от тази вътрешна Декорация. Кой ще направи това? Със силите на кое присъствие ще стане? Със присъствието на тия възвишени същества, които са над вас, които ние описахме като озаряващи звезди. Колкото повече звезди огряват около ученика, толкова неговата аура става по-светла. Вие знаете, че всеки светия е имал такава аура. Иконописците знаят тази истина и затова около главата на светиите и пророците описват един светъл кръг. Това обаче е само един ореол, а ние говорим за светяща аура около целия организъм. Ученикът не трябва да бъде само с ореол, да свети само неговата глава. Цялото негово ядро трябва да излъчва светлина. Ученикът не подценява нито един уд а себе си. Всички удове той държи на свещена служба, свещено място. Всеки орган в него е един приток на сили, е приток на разумни въздействия. Следователно, няма нищо излишно в ученика, т. е. няма неспособни сили. Всичко в него е вдъхновение посредством присъствието на Божествения Дух. И когато става въпрос за някаква знаменитост, тази знаменитост е проведена посредством присъствието, на Божествения Дух. Кога Духът присъства? Кога ученикът ще разбира, ще знае за неговото присъствие? Той трябва да изживее едно знаменито състояние, но той казва: да не се изнасилвам, ще чакам. Ученико, използвай всяко осияние. В природата има такива моменти на осияние. Върху земята има такива моменти на осияние, следователно, бъди този дълбок мистик и схващай тия моменти на осияние. Това за теб е една за вършена работа. Ученикът трябва да се прослави със завършена работа, т. е. той трябва да има резултати от опитите, които изживява. А опитите са тия именно изживени осияния. Не можеш иначе да познаеш Духа, не можеш да го откриеш, не можеш да знаеш за неговата централна монада. Тя е неизвестна още дори на великите богове. Ученикът може да изживее осиянието на Духа, да трепти цялото естество в него, така да се движи кръвта в него. че пулсът, ритъмът на неговото сърце, да даде една прекрасна ария, една прекрасна музика. Трябва вдъхновение. Единствения метод за повдигане естеството на ученика, това е вдъхновението. А вдъхновение има там, където има осияние чрез Божествения Дух. Никога ученикът не трябва да забравя, че има дадени елементи на осияние. И той трябва да ги търси, т. е. да ги изживява. Но ще каже ученикът: как да ги търся? Къде са те? Дали са при хората, дали при животните, дали в растителното царство или в минералното? Навсякъде е това вдъхновение? То е едно проникване, така, както прониква слънчевия лъч в пространството. Божественото проникване е подобно на светлинното проникване, но неговата бързина е по-голяма. То е мигновение. За него няма мярка, т. е. няма още велик мъдрец, който може да отгатне мярката за притока на това осияние. И благодарение на това, че тази мярка е скрита, незнайна, то за ученика има нещо интересно, има нещо знаменито. Той се стреми да отгатне многото мерки. Всичко е мерки в природата, строго отмерени мерки. За всичко ученикът може да открие мерките, но мярката за Божественото осияние той още не може да открие. Рано е още за него, т. е. това е една дълбоко скрита тайна, която само Бог знае. Едно такова вдъхновено осияние подразбира, че Бог е в движение, че Бог е в размишление, че Бог е в сътворение, присъствие, всемирна хармония.

Но ще се каже: как да разбираме тази Божествена хармония, когато има движение, присъствие, проникване и т. н.? Ако не би имало тонове, не биха се създали хармонични композиции. Благодарение че има много тонове, се създават и хармонични композиции. Така и у Божия Дух има много тонове. Никой не може да ги открие колко са. Те не се подават на откритие, защото казахме, че няма още тази абсолютна мярка. Факт е обаче, че съществуват много тонове. Цялата природа говори за това. Какви нюанси има в нея, какви хармонични съчетания има, които поетите, композиторите и философите още не могат да открият. Има поети, които възпяват природата, влизат във връзка с някои фактори в нея, но това още не значи, че те са открили нюансите на Духа в природата. Има нещо тайнствено, нещо величествено, нещо безсмъртно. Това са нюансите в природата. Колкото повече композиторът се вдълбочава в тия нюанси на природата, толкова повече неговото вдъхновение е осияние. Ето защо, ние обръщаме внимание на ученика, че той трябва да бъде под същото това осияние, за да може целият негов живот да бъде една богата духовна композиция. Но за да бъде една богата духовна композиция, той трябва да има една вътрешна декорация. Не може без нея. Тя е лична работа на ученика. Той трябва да се научи вътрешно да се декорира и то така да се декорира, че да намери предпоставките от началото и да ги постави на даденото място. Има много объркани неща, които трябва да се въведат, в порядък, т. е. трябва вътрешна декорация, когато ученикът влезе в своя вътрешно декориран мир, да се захласне, т. е. да изживее едно Божествено осияние. Това се иска от ученика. Без него не може. Ученикът не може да напредва, не може да открива вселената, не може да открива тайните на битието, до като не получи вътрешно вдъхновено осияние.

И тъй, да бъдем по-ясни, по конкретни по дадените въпроси трябва да се хвърли светлина и то повече светлина. Колкото повече е светлината, толкова повече и състоянията са възвишена композиция, а това е важното. Като такава една възвишена композиция можеш да се съчетаеш вече към мировата симфония, можеш да влезеш като оркестрант във всемирния симфоничен оркестър. Ученикът трябва вече да бъде една богата симфония.

Когато застъпваме това странно състояние за ученика, прави се давление върху него да представлява една такава симфония, Стига вече беднота, мекушавост, стига вече неумение, незнание. Може ли това да се постигне? Щом имате разум, щом имате съзнание, може. Благодарение на разума и на съзнанието има вече висше осияние. Те са, които представляват напълно Божественото осияние.

Но ще се каже: слабо е съзнанието, не е добре организирано. Затова идва школата, да му помогне да организира съзнанието. От добре организираното съзнание ще зависи и радиацията на неговия ореол. От добрата проява на неговата разумност, ще зависи: радиацията на неговата аура. Колкото повече разумност, колкото повече съзнателни, разумни сили са проектирани в ученика, толкова повече и аурата е добра декорация в него. Трябва да бъдеш със светли елементи, със светли сили, т. е. със знаменити материали, със знаменити същности, които ще донесат най-благородните влияния. Ученикът трябва да се стреми към това съвършенство, да получава най-благородните влияния, да се справи с нисшите влияния, на външния свят на отражението. Колкото влиянията са по висши, Толкова повече той е свободен. Тия висши влияния той ще получи посредством възвишените космични Божествени същества. Нека целият космос, цялата мирова система, цялото сътворение бъдат вече в ученика като едно Божествено проникване и осияние. Нека лицето на вселената, нека очите на вселената бъдат вече познати за него. Да знае той истината за тия очи, да знае истината за душата на вселената. Това е единственият и най-голям приток в него. Има много притоци. Колкото звезди има на небето и толкова притоци има. Те идват като разумност и съзнание. Ако ученикът дека да говори със звездите, той трябва да притежава, звездна разумност, звездно съзнание. Влиянието на тия звезди ще бъде вече в него като Божествено осияние.

Но ще се каже: далечни са тия неща, далечни са тия състояния, кои то можем да, изживеем. Сега е моментът, да знаеш какво говорят звездите, какво мислят звездите, каква работа извършват звездите. Те са така съчетани в теб, те блещукат, те са вече проявления за теб. Следователно, всяко едно такова проявление е живот, Божествено явление. Ти трябва да опиташ същината му, за да можеш да влезеш в такт с тия влияния.

Но ще кажете: защо да са влияния? Защо да не са присъствие? Когато казваме влияние, разбираме космичното въздействие върху съзнанието и разумността на ученика. Космичното въздействие е закон, е наука. Казват, астрологична наука, астрономична наука. Но да разбираш душата на звездите, да виждай зеницата на звездите, да опитваш влиянията на звездите, зависи в каква степен е твоето съзнание и разумност, зависи с какви елементи, с какви бисери, с какви скъпоценни камъни е декорират твоят вътрешен свят. Колкото повече благородни елементи. Колкото повече скъпоценни камъни притежава като богатство ученикът, толкова по-благородни мисли, толкова по-благородни чувства и присъствие има той. Тук е важен моментът на присъствието. Ето защо, звездите присъстват в ученика като Божествено влияние.

И тъй, обичайте звездите. Ученико, обичай звездите, така, както обичаш своите зеници. Твоите зеници са олицетворение на звездите. Колкото повече развиваш своето ясновидство, своето зрение, толкова по-чисто ще съзерцаваш трепета на звездите. Ти, твоите очи и звездите сте едно. Благодари, че се взема трепет от звездите и се създадоха у теб очите. Твоите очи са трепет на звездите. Следователно. обичай звездите, съзерцавай звездите. Затова ти се създава вечер - да имаш възможност да съзерцаваш звездите. Тия тъмни нощи не са. нищо друго, освен за съзерцание на ученика.

Както виждаш, всичко е предвидено. Ако всичко беше ден и светлина. освен слънчевото ядро, ти не би видял нищо друго. Не би видял Божествения свят. Обичай всяко едно явление в при родата. Обичай всяко едно явление в битието и природата. Така ще станеш един богат мъдрец, един голям, знаменит мъдрец. Щом обичаш звездите, ти ще бъдеш във връзка с тях, ще се ползваш от тяхното влияние, от тяхното осияние. Ето как ти ще можеш да влезеш във връзка с тия различни същества, които работят, размишляват, които мислят за звездите. Пълен е звездният свят с твои любиш същества, с твои любиш братя, с твои любиш съученици. Навсякъде, във всички звеЗди има школи, така както ти си в школата на земята. Благодари, благоговей, че една звездна школа се създаде на земята, която ще открие влиянията, порядъка и живота на звездите. Звездната школа ще се издигне до такава висота, че ти ще влизаш направо във връзка със съществата на звездите. Ние засягаме въпроса, за звездният свят изобщо без да се спираме в подробности. Ще дойдат астролозите, ще дойдат астрономите и ще опишат по-подробно кои планети какви влияния имат, какви излъчвания стават в тях, какви съчетания и т. н. Те най-подробно ще изяснят тия състояния. Ние засягаме изобщо космичния звезден свят, с което искаме да подчертаем, че ученикът е едно Божествено отражение на тия светли звезди. Понеже той има зеница, макар и малка да е тя, но той има тази способност да съзерцава цялото звездно небе.

Но ще кажете: дали е цялото? Как мислите? Можете ли да си представите това, което виждате в небосвода? Можете ли да си представите колко на брой са звездите, какви са разстоянията, какви са мерките за тия разстояния? Вие още не сте съзерцавали звездното небе. Вие казвате: е, небе, звезди, тъй както мравката казва: е, твари. Ученикът трябва да прави опити. Особено при хубави, тихи нощи, той трябва да излиза на съзерцание, да има специален час на съзерцание. Той ще пробва в кой час как чувства. И когато открие в кой час най-добре се чувства, нека съзерцава звездите. Това не са илюзии, това е песен, работа. По-достойно ли е цял ден да мислиш за парчето хляб или за някакво удоволствие, което ще ти донесе вреда или да съзерцаваш вечността. Да съзерцаваш Бога в звездите, да съзерцавала Бога въз вселената. Звездите ще ти дадат най-богатите идеи, най-богатото размишление. Звездите ще ги декорират. Никоя друга сила няма да направи тази декорация във вас.

И тъй, ученико, запознавайки се с тайните на звездите, с тайните на вселената, с тайните на сътворението, ти ще можеш да бъдеш вече едно Божествено осияние. Защо? Ще имаш възможност като осияние да проникнеш в живота на известна звезда или планета. А това не е малко. Това е най-великата наука, която може ученикът да получи, когато е на земята, Ние не говорим когато той е вече в отвъдния свят, а когато е на земята. Велика наука е тя.

Но ще се каже: учените тук разровиха земята и намериха чудеса, знамения. Ученико, по-добре е да присъстваш в един звезден свят, в едно слънчево ядро, да се прелееш и да съзерцаваш Божествената декорация, Божествената красота, отколкото да се ровиш в земята и да търсиш някакви си скрити сили, динамични сили. Остави рудата, остави тия сили да се съхраняват в земята, т. е. да държат земята в известно равновесие. Не нарушавай този Божествен порядък. Имаш с какво да се занимаваш, имаш какво да откриваш. Със своя вътрешен свят се издигни високо и в другите светове. И когато говорим за връзка с възвишените същества, то е именно да имате такава връзка със звездните начала. Те са интересни. За един космичен историк те са много интересни. Да изучиш най-подробно една звезда не е много лесно. Това е една много трудна вглъбена наука. Трябва да излизаш с научни данни за трептенията на тази звезда, за радиоактивността, за светлината, за присъствието й, за композицията й, за възхода й, за отношенията й. Но да влезеш във връзка с магнетичните сили, с психичните сили, с динамичните сили на тази звезда, ученикът трябва да бъде голям маг. За да стане всичко това, необходимо е присъствие, т. е. отиване до там. Кой ще отиде? Ще отиде ученикът на специалната Вътрешна школа. Защо? Защото това е негов материал, това е негова специалност. Той няма друга специалност. Другата му специалност е да изкара едно парче хляб, а през всичките други часове неговата специалност е да се свърже с осиятелните сили на звездите.

Но ще се каже: нали ние трябва да изучим живота на земята. Да изучим живота на по-близките планети до земята. Да изучим слънцето и тогава да мислим за звездите. Ученико, никой не ти пречи да изучиш звездите и никой няма право да се меси в твоите размишления. Ученикът не трябва да се ограничава. Щом в даден момент може да долови едно интензивно влияние на известна звезда, той веднага трябва да вземе положение на размишление, за да подучи вдъхновение. Това са реалните неща в живота. Това е душата на ученика. Не изживее ли емоцията на тази душа, всичко това е безжизнено. Ето защо, за да се подържа жизнеността, т. е. да се подържа светостта на аурата, блясъка на ореола. ученикът трябва да се пази от нисшите въздействия, от нисшите влияния. Това е неговото единствено изкуство - да се пази от нисшите влияния. Кои са факторите, които ще го пазят? Разумността и съзнанието. Виждате как трябва да се наблегне върху разумността и съзнанието. Понеже ученикът се готви за дълго пътуване, за далечно пътуване, то специално се работи върху него, специално се устройват неговите органи, неговите клетки, неговата специфичност вътре в него. Затова тази специална подготовка подразбира едно далечно пътуване. Трябва да пътува ученикът, за да може най-после да каже: ето, аз имам възможност да бъда навсякъде. А това е изкуството, да бъдеш навсякъде, да не си ограничен. А сега има известни сили, които те ограничават, за да не правиш престъпления, т. е. да не проявяваш някъде своето невежество. Колко смешно става едно същество, когато проявява някъде своето невежество. Ученикът не трябва да бъде забит клин в нещата. Не се позволява забиване на клинове. Може да е позволено да се вземат камъни и дървета, но да бъде ученикът забит някъде като клин, не се позволява. Той работи и действа с най-добре хармонизираните сили, следователно, там, където има хармония, не може да има някакво си особено изключение. Хармоничният живот е всемирен живот.

Виждате каква свобода и широта е необходимо. Всички форми на религиите, на науката, на социалните проблеми падат пред знанието и свободата на ученика. Всички тия кумири трябва да бъдат премахнати пред него, за да бъде пътят му открит. Стига е бивал ангажиран, ограничен от някакви си верски истини. Една е истината, че ученикът е оперативна сила в сътворението. Ще бъде ли тогава ограничен от някакви си догми? Догмите са спънки, догмите са вериги върху краката на ученика. Следователно, освобождавай се ученико от вековните догми, които са сковавали съзнанието на човека. Бъди абсолютно свободен, т. е. имай единствения ангажимент, да бъдеш едно звездно съзерцание. Ангажирай ума си, съзнанието си, разумността си в едно звездно съзерцание. Макар и там да има ограничение, но по-добре е там да си ангажиран, отколкото в други - национални, религиозни или някакви си расови догми. Ти си дух, не си догма. Ти си дух, не си форма. Ти си дух, даже не си и образ. Тогава как ще примирите тия противоречия? Да се догматизираш и в същото време да бъдеш звезден съзерцател? Не може. Всеки един астроном е напуснал догмите, защото той е между звездите. Той се движи с такава бързина, че не му остава време да мисли за някакви си религиозни или други догми. Неговото съзнание е така погълнато от висшите съзнание, че става едно преливане със звездния свят.

И тъй. ученико, обичай звездите, съзерцавай звездите, размишлявай за звездите. Колкото повече се свързваш със звездите, толкова повече се свързваш със светлите сили на звездите. Има звезди, които са населени с ангелски сили, други с херувимски сили и т. н.. Не така случайно е дошла тази мисъл в историята на човечеството, че има някакъв си ангелски свят, някакъв си херувимски свят или свят на боговете. За да дойде тази мисъл до човека се разбира, че има оказано влияние. Щом има оказано влияние, това подразбира, че може да има една богата космична връзка.

И тъй, всеки един ученик на Вътрешната школа е една космична връзка. Той трябва да знае за тия космични времена, за тия космични моменти, когато известна звезда е с благотворно влияние върху планетата Земя. Но ще кажете: има ли моменти на неблаготворно влияние. Да. Когато фокуса на една звезда е насочен върху някоя планета или в пространството, земята не се ползва от влиянието. Тогава някои астролози казват, че това е лошо влияние. Не че е лошо, но въобще няма влияние. Когато отсъства влиянието, астролозите казват, че е лошо. Всяка една светла звезда е населена със светли сили. Следователно, там където има светлина, не може да се мисли за тъмнина. Може би някои от планерите да имат такива влияния, тъмни влияния, защото се знае, че там живеят същества с по-ниска култура, с по-нисши знания.

Обичай звездите. Бъди трепет сред звездите, ухание сред звездите. Бъди дъх сред звездите. Бъди съзерцание сред звездите. Бъди душа сред звездите. Така ще опознаеш космичната душа на звездите. Това е твоята духовна култура. Изключиш ли това знание и връзката ти със звездите, ти не можеш да говориш за духовна култура. Ако има някаква духовна наука, това е науката на всемирната хармония между звездите и всемирното равновесие между звездите. Там в звездите ще откриеш присъствието на Бога. Там ще научиш за естеството на неговия Дух. Там, в звездите ще научиш за цялата история на битието, защото те са отражение на първичната история.

Когато казваме ученикът да научи историята на земята и своята социална история, ние искаме да го улесним, че когато той присъства на една светла звезда, по-лесно ще проучи историята на земята, която наистина е кармична. Добре е ученикът да знае за, като за кармата на земята, така и за кармата на съществата на земята - на растителния мир, на минералния, на животинския. Но по-добре е да се свърже с историята на светлите звезди. Така одухотворен и озарен, той по-лесно где може да се справи с по-нисшите явления в битието.

И тъй, нека декорацията на звездния свят ви послужи като широта, защото необятно е пространството. Кой може да каже за неговия край? Кой може да каже за неговото начало? Тайна, дълбока тайна, вглъбена тайна. Всяка тайна е процес на откриване. Забележи това ученико: всяка тайна е процес на откриване. Кой ще я открие? Който учи, който знае, който може, който се моли. Но ще се кажете: какво търси тук молитвата? Кого ще молим. Молитвата е едно признание, един апел, един зов, едно благородно смирение. Да се молиш, за да се смириш пред голямата неизвестност, да не се възгордееш, но да кажеш: аз съм в процес на изучаване, в процес на откритие, на творчество, следователно, трябва да уча.

Учи се ученико, учи се от всяко явление в природата, от всяка проява в природата. Колко много прояви има в природата. Няма още математик за тях да ги измери. Колкото естествениците и да изброяват проявите на природата, те не са могли да открият всичките. Учените са открили само деветдесет и два елемента, но те са много повече. Следователно, колкото повече знаеш, толкова повече се смиряваш. Ще познаете за посвещението на един ученик от неговото смирение. Колкото по-дълбоко се смирява, толкова повече той е посветен в тайната на космичния свят.

Ние засегнахме въпроса за Божествената декорация, т. е. за духовната украса, т. е. вътрешно ученикът да се украси. Когато ученикът вътрешно се украси, то непременно ще има както казахме и външно отражение. Очите ще просветнат, ще проблеснат. Устните ще затрептят, ушите ще слушат и носът ще има добро обоняние. Всичко ще бъде ухание.

Ето атмосферата и средата специално за ученика. От такава една среда и атмосфера се нуждае и школата. Тук още не може да се създаде благоприятни среда. Защо? Защото мястото, обиталището на една школа подразбира да не стъпва ничий нечист крак. Тук ние провеждаме нашите размишления при относителни благоприятни условия. Затова в по-далечното бъдеще ние трябва така да уредим, че мястото да бъде място свято. Сега ние използваме относителните условия. Те сега благоприятстват заниманията на школата. Следователно, те трябва да се използват. Използвайте относително благоприятните условия, за да може да залегне у вас идеята да създавате не относителни, но най-благородни, най-положителни условия. Може би ще имаме някога случай да направим нашите размишления сред девствената природа, там, където не е стъпил ничий крак. Това ние разбираме девствена природа, където няма нито едно нисше влияние. Тогава трепетът на Духа ще бъде знаменит. А. знаменитият трепет е доказателство за една върховна космична работа.

Да работим, да съзерцаваме, да размишляваме, това е повикът на небето, това е повикът на звездите, повикът на Бога. Да работим, да размишляваме. Запаметете това и само тия две работи извършете. Ние не ви задължаваме да правите дълги наряди, много да се молите и т. н.. Ние само апелираме към вас да работите, да размишлявате, защото дълбокото размишление подразбира и дълбоко смирение. Там където има дълбоко смирение, молитвата протича като сладък сок. Размишлението подразбира молитва. Специално за ученика то е молитва, а не да креснеш и да викаш: Господи, това ми направи, това нямам. Господ така е наредил всичко, че няма нужда да го учиш, нито да му се караш, нито да го заставиш да ти дава това или онова. Господ всичко е предвидил, всичко е създал. Следователно, ученикът трябва да знае как да намери своето място, своето щастие, своята сила, за да бъде един съвършено културен ученик. Бъдете една Божествена декорация. Декорирайте се с брилянти, със скъпоценни камъни, със злато. Декорирайте със светлина, с Дух, с душа. Декорирайте се с мисли, с чувства, с музика, с поезия. Декорирайте се с дълбоко, необятно знание. Тогава. когато се срещнем в друга среща, при друго размишление, да видим работата, която сте извършили върху вашия вътрешен свят.

Има още много неизвестни въпроси. Понеже ученикът е още в началото на ученичеството, много неща му са неизвестни. Понеже ученикът сега е още в началото на ученичеството, понеже се дигна покривалото и се откри широк хоризонт, откри се целият звезден свят, ученикът се стъписва и казва: къде ще догонвам това, къде ще заема място, какво ще правя сред звездния свят, кой ще ме подкрепи и къде ще се установя. Ето защо е необходимо връзка с възвишените същества. Те ще трябва да преведат ученика през известни пропасти. Има много неизвестности и ще трябва да има кой да го преведе. Затова връзката е най-реалното, най-възможното, Божественото. Създавайте си благородна, възвишена, връзка, за да може да потече потока на светлината, за да може да присъства Духа по-осезателно.

7 Март 1957 г.