466. Връзката с отвъдния свят

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 466-то

ВРЪЗКАТА С ОТВЪДНИЯ СВЯТ

От будността на съзнанието зависи преживяването реалността на живота. Колкото е по-будно съзнанието, толкова повече се свързва ученикът със златната верига на свещените, на чистите, на Божествените същества. От будното съзнание зависи докъде ученикът може да простре радиацията на своята мисъл. От неговата радиираща мисъл зависи до колко той може да обхване целостта, същината, реалността на живота. От неговото будно съзнание ще зависи доколко той ще може да се издигне в по-висшите полета и да вземе участие в живота на другите светли същества. От неговото будно съзнание ще зависи как той ще осъзнае нещата и какви отношения може да има към съществата, които са упора на нещата. Колкото съзнанието е по-разширено, по-обогатено, толкова той може да обхване по-широки полета, по-безгранични сфери и по-необятни вселени. А колко много е важно ученикът да бъде вселенски, защото по начало той е вселенски живот, защото по начало той е отлъчен от голямата вселена и приспособен да извърши една свещена акция като малка вселена. Колкото съзнанието е по-озарено, толкова повече неговото отношение със силите на светлината е по-реално и е в допир с тях, има вживяване. Колкото съзнанието му е по-разширено, по-обогатено, толкова повече той може да долавя мислите, желанията, съзнанията, отношенията на ония същества, които провеждат идеите на Всемирното бяло братство.

И тъй, при един такъв спомен, при един такъв акт, ученикът се свързва с тия същества, защото те са до голяма степен господари на онова положение, в което. ученикът се намира. Често пъти се казва: да изпратим една свещена мисъл на някой заминал брат, да го подкрепим. Но понякога е обратно. Когато ученикът праща мисли, той се свързва с този брат. И понеже той е в по-висше поле, в същност той помага на ученика, а не ученикът от земята, помага на този, който е заминал в отвъдният свят. Наистина има заминали в отвъдния свят, които са в нужда, но там има незнание за нещата, те не познават законите по които е градиран живота. Но всеки един ученик, който е възпитан, който е минал вече едно посвещение на школата, той е по върховете, той е вече вграден в златния венец на Божественото тържество.

И тъй, вашите спомени за заминалите ваши съученици би трябвало да стават по-често. Не трябва да се чака някаква година или имен ден или нещо друго, но вие трябва да имате връзка с тях, защото тия сили, тия посветени вече ученици съдействат, помагат, пазят школата.

9 Март 1957 г.