467. Начална мисъл към вселената

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 467-мо

НАЧАЛНА МИСЪЛ КЪМ ВСЕЛЕНАТА

Това което потича, то е важно. Това което иде от горе, то е силно. Това което се донася от горе, то е реално. Всички възвишени представи, които идат от горе, дават пълната художествена картина за великата вътрешна работа както на природата, така и на битието. Щастлив е ученикът, че може да бъде присъстващ съзерцател, да попадне в размишление, на тази велика художествена работа, да я съзерцава, да се вдъхновява, да се учи и да живее. Дяна по-прекрасно състояние на живота от това, когато ученикът попадне сред, великата художествена работа на великите възвишени същества, които напълно олицетворяват великата работа на Първоизточника в природата, в близките планети и сред голямото огромно битие.

Когато напомняме на ученика някои бъдещи положения, някои бъдещи състояния, бъдещи отношения които той трябва да заеме, за които той не трябва да се бави, то е да можем да обърнем погледа му към великата вътрешна работа на битието и природата. Когато ученикът успее да обърне погледа си, когато той се научи, че трябва да изпълни тази длъжност и когато опита нещата и ги изживее, ще бъде постигнато поне един процент от онова, което има да се постига.

Но ще се каже: нима не сме открили и постигнали още нито един процент? Може би в някои отношения да има и повече проценти, но по отношение на великата вътрешна работа сред природата и битието, не е постигнато още нито един процент. Вие знаете, че постижението на ученика трябва да бъде сто процентово. Колкото повече процента се постигнат във великата. вътрешна работа, толкова повече вътрешният свят става реален, постижим, изразителен, вдъхновен. Работата на ученика трябва да бъде вдъхновена, трябва да трепти сред природата и битието, защото работата е самия трепет. Има ли трепет, има разум, има мисъл. Щом има трепет и разумът е в трепет, и мисълта е трепет, и съзнанието е съчетание на трепет.

За да може да се осъзнае дълбоко тази велика, обширна, необятна истина за Вътрешната велика работа в битието, се иска едно такова широко съзнание, колкото е широко пространството, колкото е широко битието. Защо? Защото навсякъде трябва да се присъства, навсякъде трябва да се заеме място, пространство, за да могат да се сродят явленията в централното ядро на ученика. Какъв богат колос, какво обширно съзнание, ученикът трябва да притежава, за да достигне ония предели, които може да поеме неговото съзнание за великата вътрешна работа сред вселената. макар ученикът да е още на земята, макар да се занимава със земните сили, макар да преобладават земните влияния, земното притегляне, земните приливи, все пак у него има една същина, има една възможност в него, има една способност да влиза в допир с висшите влияния на някои от слънчевите ядра. Понеже има такава същина в ученика, затова, ние наблягаме върху нея и искаме да я улесним, да я обогатим, да я пресъздадем, да й дадем възможност да има вече едни по-преки отношения с другите ядра, не зависимо от това, че другите същини в ученика ще се заемат да се справят със земните влияния.

Тогава може би ще дойде мисълта: нима ученикът трябва да бъде раздвоен? Той по начало е двойнствен. Защо е двойнствен? Защото е плът и дух. В плътския свят той ще се справи с физическите си сили, а в духовния свят - с духовните сили. На физическия свят ще се справя с физическата работа, а в духовния свят ще се справя с вътрешната духовна работа, която е работа на битието, на природата. Ще дойде ли ден, когато тази двойственост ще се отрече или ще се изменят тия две състояния в едно? Когато ученикът бъде само духовна същина, когато преобрази целия физически свят, когато всички тия физически форми и явления придобият един реален духовен образ, когато този образ получи най-възвишеното състояние на подобието, тогава тази двойственост ще се премахне.

Но ще се каже: ще има ли тогава някакви сътворения, някаква поляризация, някакво влияние, някакво присъствие? Да. Ще има най-реалното присъствие. Да присъстваш не значи да бъдеш раздвоен. Има и раздвоено присъствие, но то носи упадък отклонение. Там където има раздвоение, непременно ще има и грешки, дори и падение. Затова ученикът трябва да стегне силите в себе си, за да примири тия две положения, тия две състояние на раздвоение. Не че трябва да скъсаш, ученико, с физическия свят, в смисъл, да отречеш неговата същина, неговата сила, неговото ядрено влияние, но физическият свят в теб трябва да се преобърне в свят на красота, в свят на чистота, на вдъхновение, на мъдрост. Тук, на физическия свят, ти ще преобърнеш невежеството в мъдрост, ще бъдеш един от най-стабилните, най-богатите, най-опитните мъдреци. Защо? Защото тук, на физическия свят, се закалява твоята воля, защото тук на физическия свят затрептява твоята мисъл, придобива богати огнени опитности твоят дух.

И тъй, за да можеш да ознамените своето развитие, непременно трябва да се стремиш към състоянието на единството, към състоянието на първичното. Може ли това да се постигне? По пътя на възхода, по пътя на посвещението, по пътя на размишлението всичко това може да се достигне. Тогава ти лесно ще можеш да разделяш що е физически свят и що е вътрешен духовен свят. Колкото и да ти се обяснява сега, колкото и да се прави различие, у теб има една раздвоеност. Тя е, която не може да ти даде едно концентрирано размишление. Помни; всичко се състои в пълното концентрирано състояние. Колкото повече се концентрираш, толкова повече същините в теб се вдъхновяват. Всичките твои същини трябва да се вдъхновят. Целият твой физически с свят да бъде вдъхновен, да няма място в това поле, където да не са израснали прекрасни цветя. Нека това поле бъде поле на красота, на аромат, обект на велики художници, поети, композитори, естественици, мъдреци.

Както виждаш ние не подценяваме твоя физически свят, но ние поддържаме идеята той да стане свят на пълно посвещение на светлина и пълно присъствие на Дух. Това е твоята велика вътрешна работа. Ако успееш да преобразиш своя свят, да вдъхновиш същините на твоя физически свят, да внедриш духа в своя свят, ти ще имаш вече едно духовно трептение, едно духовно излъчване, едно духовно присъствие. А това е една от великите задачи, които, ученикът трябва да разреши през своето, ученичество и посвещение.

Морал ли е това.? Може да има нещо, като морал, но ние не внасяме традиционен морал, не внасяме морал на духовна заблуда, но ние представяме нещата както са в същност. Това е вашето състояние, това е вашето положение като ученици сред природата, сред битието. Вие сте една най-изящна художествена работа както на великите художници, така и на художниците в природата. Те ще ви декорират. Те усърдно работят върху вас. Често ги посещава комисия, която преглежда образите да види дали има нещо подобно. Колко много се притесняват тия художници, когато са нанесли някои благородни черти, някои духовни същини във вашия образ и при едно малко отсъствие от тяхна страна, вие сте заличили всичко. Скръб е за тях, неуспех е за тях. Идва комисията и намира, че образът е нещо повреден, нещо му липсва, нещо е надраскан. Ученико, престани да драскаш този образ, който велики художници и скулптори изработват сега. Научи се да пазиш всяка малка чертичка върху теб, да я пазиш свещено, защото свещени ръце са го правили, защото свещени мисли са га творили. Пази себе си, защото ти си едно историческо бъдеще. Ще дойдат най-големите скулптори, най-големите мъдреци да намерят, да открият този художествен образ, който има истинското подобие. Ние няма да ти говорим какво е това подобие. Ти вече знаеш какво е да имаш подобието на първопричината, на Първоизточника.

Когато ви обръщаме внимание за великата вътрешна работа в битието и природата, ние имаме единствената задача да ви въведем в тази богата художествена работа, за да може и вашия дух вече да бъде един от тия велики майстори, да може да постигне, да съпостави всички разбъркани, всички разхвърлени неща във вас. Тогава, когато имаме една правилна композиция, едно правилно съчетание, едно правилно художествено изображение, ще бъдат задоволени великите представители, когато идват да намерят великото изобретение на земята. Бъди това велико изобретение, т. е. запази всяка черта, всяка линийка, която се поставя върху теб, за да бъдеш представен пред това посещение.

Това е специално за теб. Да видим сега какво правят силите сред природата и сред битието, има ли нарушение във великата работа на природата и ако има, кои са причините на това нарушение. Ако се вникне дълбоко във вътрешната работа на природата, ще видите, че няма никакво нарушение. Там всичко става по строга закономерност. Никоя сила, никое същество не може да наруши нейното вътрешно хармонично съчетание. Но ако вземете външната страна на природата, там ще срещнете разхвърлени неща, където са станали някакви особени събития. Ние обаче наш. какво да се занимаваме с разхвърлените неща в природата. Нас ни интересуват вътрешните концепции, вътрешната връзка, вътрешното озарение и вдъхновение на силите, които запазват първичността и устройството на вътрешния мир на природата. Всички сили вътре в природата са така защитени и запазени, че когато дойде момент да, прояви себе си в слово и величие, да се прояви в цвят и тон, никоя сила да не може да й попречи. Тя проявява своето пролетно благоухание, своя пролетен жизнен свят, жизнено движение, жизнени енергии. Следователно, наблюдавай тази закономерност в природата, това непреривно съчетание и бъди и ти като нея, за да има нещо стабилно, мощно, закономерно, а не да бъде под влияние на външните сили. Не с външните сили да се декорираш, но твоите вътрешни сили трябва да декорират външния свят. Така прави природата. От спящо вътрешно състояние тя избликва навън и украсява целия външен мир. Така и ученика чрез своите вътрешни заложби, чрез своите вътрешно композирани сили да изяви себе си вън в цвят, в тон, в песен, в поезия и красота, в композиция и мъдрост.

Има ли някакво нарушение в работата на силите сред битието? Сред битието няма никакво нарушение. Защо? Защото, битието е вътрешно съчетание на първичните Божествени сили. А там, където са съчетани Божествените сили в едно явление, едно богато явление на битието, там може да има само сътворение, но не и нарушение. В процеса на сътворението на пръв поглед може да се види, че има някакво нарушение, защото известни възвишени сили заемат място или пространство и се създават нови светове, нови полета и много естествено, че ще се получи едно раздвоение. Но това е строго закономерно. В естеството на самата творческа работа, в този велик гениално проектиран ум, в тази велика гениална проектирана мисъл, не може да има нарушение, защото гениален математик, гениален архитект е дал плана и той се реализира. Там не може да има двоумение, защото там не съществува двойственост. Там има една непреривност, която извършва всички процеси в кръга на голямата възможност.

И тъй, за да може ученикът да се запознае по-отблизо както с вътрешните съграждащи сили в: природата, така и със закономерните сили в битието, той трябва, да обогати своя вътрешен свят, т. е. да коригира своя вътрешен свят. Но, колкото и да го коригира. колкото и да го съпоставя с възходящите сили, докато не се освободи от двойствеността, той ще има големи затруднения. Точно сега ученикът е в най-големи затруднения, защото външният свят му говори едно, а вътрешният - друго. Явява се една двойственост и той я приема. Ученикът обаче трябва да разбере какво е това противоречие, т. е. противоречие ли е или не? А. щом открие този процес, той ще знае вече за самата операция. Научил за същността на операцията, за същността на действащите сили, той ще се освободи от двойствеността.

И тъй, когато ученикът се проектира вече във великите работещи сили на духовния Божествен свят, тогава той ще открие напълно каква сила е. Каква сила е сега ученика? Ученикът е една закономерна сила. Щом е закономерна сила, неговото място е сред закономерните композиции. Трябва да се композираш и то с най-възходящите сили, за да можеш да разбираш единството на природата, единството на битието. Че съществува единство в природата се вижда от това, че когато наближи пролетния сезон, целият природен свят, целият растителен свят дава израз, дава проява на единство. Само злосторникът може да спъне едно растение, но отсъства ли злосторникът всичко се проявява закономерно. Ето какво единство има в природата. Ние няма да говорим за единството в битието, защото там са изключени противоречията, изключена е двойствеността. Каква двойственост има там? Двойствеността там е Бог и неговата работа. Неговата работа е образа, а Бог е подобието. Образът и подобието са една концепция, един организъм, едно ядро. Следователно, тям няма двойственост. По начало там няма двойственост, а има единен образ и подобие. Подобието дава образа. Образът представя подобието. Когато видиш един вдъхновен образ, ти ще видиш подобието. На кого той е подобен? Подобен е на своя първоизточник. Следователно, колкото повече ученикът се запознава с великите творчески сили на вътрешния свят, толкова повече той координира работоспособните сили в себе си и всецяло се ангажира, всецяло се вглъбява, всецяло се съсредоточава в единството на природата, в единството на битието. Тогава той ще открие единството на Божествения Дух, единството на Божествената същина. Колкото повече размишлява, толкова повече се обогатява с философски представи, образи и състояния. А когато се обогати с тях, той ще бъде вече едно напълно въплътено подобие. Главнята цел, която ученикът трябва да постигне, това е тази именно вътрешна велика работа, която ще се изрази в пълно тържество на едно велико подобие.

Когато ви говорим за тия възходи в природата и битието, ние искаме да имате представа за пълното единение и работоспособност на тия природни сили и на силите в битието и когато става въпрос за вътрешна велика работа, то е именно да се запознаете с тия представители, които внасят еликсира на живота, които внасят мисълта, действията, енергиите. Еликсир ти трябва ученико. С него всичко ще можеш. С него и сред битието ще живееш. С него и в безкрая ще присъстваш. Какво е това еликсир или както го наричат, жизнен еликсир? Това е богатата необятна способна душа на първоизточника. Тя е която въплодява, тя е която присъства, тя е която дава образ и подобие, тя е която се проявява като светъл фон в пространството, тя е която излъчва богати, светли лъчи и се въплъщава като осияние в душата на ученика. Ние имаме още много представи за тази велика душа, за тази необятна всемирна душа. Ние трябва да я, направим достояние, да ви бъде тя близка, позната, да я чувствате така, както чувствате своята душа. Докато не стане тя така близка до вас, докато не ви бъде позната, вие не може лесно да оперирате с духовните същини. Но когато тя ви стане напълно открита, тогава всички духовни същини ще ви съдействат, ще способствуват да може да проявите и качествата, и силите, и образа, и подобието на вашата душа. Това е належащо, това е в основата както на природата, така и на битието. Вие трябва да имате тази основа като фундамент върху който ще градите. Прегърни, т. е. обикни тази основа на природата и битието, за да можеш здраво да стъпиш и лесно да завършиш великата работа която ти предстои. Каква работа предстои на ученика? Ние много пъти говорихме по този въпрос. Може би сме ви вече отегчили, но ние сме в процес на творчество, в процес на изучаване, в процес на посвещение. Следователно, непреривно трябва да се вживява, да се внедрява трептящата Божествена мисъл – с мисъл и чувство да прозреш в битието и да живееш в единството на природата. Вие сте деца родени от майката природа в необятното битие. Тя ще ви представи като отгледани синове пред силите на битието. Но ще се каже: като деца на природата, ще имаме ли ние тази възможност да бъдем представени като съграждащи сили в битието? Много естествено, ако бихте научили вътрешната работа на природата, бихте се представили като способни сили за работа и битието. Не можеш да отминеш прекрасния богат метод на природата и да се втопиш или да присъстваш в битието. Ще минеш, ученико, през природата. Този свят, природата, е прекрасен за теб. От него ще научиш що е битие, защото в природата присъствуват сили от битието. По-конкретно на въпроса: какво ученикът разбира по начало що е природа? Природата е това, което се преражда, едно непрекъсната развитие, едно състояние на вечно възстановяване - минаваш от едно състояние в друго, т. е. природата е която преражда нещата. прегражда духовете, преражда минералите, всичко преражда. Значи, един непреривен Божествен процес. Там няма застой. Следователно, когато поканваме ученика да възприеме метода на природата, той трябва да се научи на този велик закон на прераждане на нещата, да преражда както себе си, така и всички свои способности - да ги преражда от едно нисше състояние в една по-висша степен.

Но ще се каже: защо да ги преродим, а да не ги възкресим По пътя на закономерността е процесът на прераждането, а по пътя на великото посвещение е пътя на възкресението. Но това, подразбира една много голяма жертва, тъй както Христос стана жертва за да възкръсне. Затова понеже ученикът е още слаб, е още немощен, той върви по пътя на прераждането, на въплъщението. Но ще дойде някога ден, когато и той ще възкръсне. Това е исторически развой на мисълта, на чувствата, на съзнанието. Един ученик трябва да знае, че не трябва да нарушава вътрешните строежи. Тъй както Духът преустройва нещата, така трябва да се развиват. Има едно чувствително съзнание, една вътрешна съвест, една вътрешна мярка, която винаги напомня на ученика, кога той е нарушил, кога се е раздвоил, кога е в правия път и кога се е отклонил. Има една такава мярка, има един такъв усет в него и ние се обръщаме към ученика да обърне внимание на този усет. Тогава няма да става нужда да пита духовете каква е неговата съдба. Тогава няма да става нужда да изучава дори и линиите на своята ръка, защото той ще знае, че има нещо написано, но написаното само от себе си не може да помогне на ученика. На ученика може да помогне само неговата упорита, неговата Божествена работа.

Сега по-конкретно. Какво ученикът трябва да работи? Ние казахме: ученикът трябва да се запознае с посветените фактори в природата. Но за да направи това; той трябва да бъде посветен естественик, посветен биолог, химик, алхимик, да преобръща металите, да бъде голям математик, защото в строгата закономерност на природата има една най-възвишена математика. Следователно, математиката е най-трудната наука; Да се запознае с числата, с неизвестните, със съчетанията, с комбинациите, това е много трудно, защото там вече влизат като реални единици тъй наречените числа, цветове, присъствие, влияния и т. н..

Но ще дойде мисълта: кога ще станем тия велики математици? Когато минете по пътя на естествената наука, на биологията, на химията, на алхимията, тогава ще достигнете това абсолютно математично състояние. Цялото миросъздание е една велика абсолютна Божествена математика. Вие още не знаете с какви числа разполага вътрешната абсолютната математика. Те се казват числа на миговете, числа на мига. Такова е устройството на вътрешния свят. Всеки миг заема известно време, но никой не може да измери това време, не може да представи този миг едно число. Какъв тънък ум, какъв прозорлив ум трябва да има ученика, за да може навреме да отчита тия числа. Само като такъв голям способен математик може да открие едни от най-трудните задачи. Да, трудни задачи са те. И ако не би било така, би се изпуснал живота. Никой не би могъл да го долови като една същина в живота. Благодарение на тия способни математици, няма момент изпуснат, затова има и светлина. Ако бяха изпуснати и най-малките мигове, и най-малките моменти от времената, не би имало винаги светлина, защото няма да могат да бъдат координирани тия математични сили, за да подържат огъня, за да подържат свещта на светлината. Това е едно вътрешно състояние, една велика върховна конструкция. Все пак ученикът трябва да упражнява своите математични способности, за да може най-после чрез дадените числа да оперира така, че да долавя всеки един миг от най-малкото време и да го съчетава, т. е. да го впише в сложната своя задача, която има да разреши по отношение сложната, абсолютната Божествена математика. По тази именно математична бързина се движат висшите същества. За даден миг те се намират на такова математично разстояние, за което нямаме числа да ги изброим. И ако не би имало такава бързина, нямаше кой да подържа равновесието, хармонията на слънчевите ядра, на цялото звездно небе. Ако би имало само малко закъснение, би станало голяма катастрофа. Благодарение на тия мигновени движения, на тия колосални движения, всичко е в ред и порядък, всичко е в хармония. За да може. ученикът да се запознае с тия мигновени числа, той трябва да има едно доста подготвено, едно доста широко съзнание, да осъзнава всеки даден процес в мига. Да не изпуска нито едно трептение, да не бъде отпечатано върху плочата на неговото съзнание. Каква богата трябва да бъде тази плоча, за да бъдат запечатвани тия именно числа на миговете, тия математични процеси. Макар и да е трудно, макар и да е отвлечено, все пак ученикът някога ще изживее едно такова съчетание на числов тон и цвят и ще се вдъхнови от едно абсолютно математично присъствие. Така Бог ще ви се изяви, така Бог ще дойде при ученика като едно върховно, абсолютно, върховно, математично присъствие.

Но ще кажете: какво общо има математиката с Божественото присъствие? Бог е една математична същина. По начало той е такава мярка. Той е такава математика, че надали има друга някаква си наука, друга някаква си доктрина, която може да замести тази възвишена, абсолютна математика.

Ученико, по пътя на размишлението ще стигнеш до тази велика математична способност на Бога и тогава всички неща така ще отмерваш. Всеки миг ще отмериш, всяко време ще отмериш, всеки дъх ще отмериш, всяко движение ще отмериш, защото ще имаш положителната мярка. Мярката на абсолютната математика у Бога.

Както виждате, ние в началото ви казахме, че ще ви запознаем с вътрешната работа на творческите сили. Ние ви представихме една наистина възвишена математическа работа, за да, работите с математиката. Колкото повече математично сте подготвяте, толкова повече вселената ви става открита. Иначе тя ще бъде все пак закрита. Вие можете да си служите и с другите науки, можете да си служите с изкуството – музиката, поезията, но преди всичко трябва да имате тази мярка на великата абсолютна математика. Това са мисли, които предстоят тепърва да се проучват. Ученикът трябва да се запознае с великата вътрешна Божествена работа. Не можеш да представиш Божествената работа без математиката. Ако някой те запита какво математично число е един миг, как ще му отговориш? Ако някой те запита, каква комбинация е този миг, какво време е, какво съчетание е този миг, какъв произход има, ти точно трябва да опишеш, най-подробно трябва да го опишеш. Как ще го опишеш? С бързината можеш да изразиш състоянието, с поезията можеш да изразиш състоянието, но с математиката ще определиш точно както формата, така и образа, така и подобието. Ще определиш и абсолютното. Може би ще ви се види чудно, защо сега ни се препоръчва тази абсолютна математика, когато досега ни се говореше за музика, за вяра, за любов, за истина, за правда, за добродетел и т. н.? Ние отвеждаме ученика до първичната абсолютна закономерност. Щом има закономерност, тя е започнала с първичната математична мисъл. Всичко е строго определено, всичко е строго поставено, т. е. всичко е математично поставено и по отношение, и по състояние, и по идея, и по дух, и по душа. Такава закономерност, такава математика представя висшия Върховен абсолютен свят на Бога.

И тъй, за да можете да бъдете улеснявани, използвайте и нисшата математика. Запознайте се с числата, с дробите на числата. Запознайте се с предполагаемите, с неизвестните, с вариациите, с пермутациите и т. н. Това е все подготовка за ученика. И в миналите школи математиката е била една от основните предмети за проучване. Всички геометрични, математични построявания на пирамидите, на сфинксовете както и школата на тия светилища са дело на математиката.

Но ще кажете: ние нямаме тези възможности да приложим тази математика. А ние обръщаме сега вниманието ви да построите вашето светилище, вашите пирамиди за вашия вътрешен свят с тази математика. Тогава ще имате най-благоприятните влияния както на слънчевите ядра, така и на планетите, защото техните сили и действия са операция на висшата абсолютна математика. Така съчетан, може да дойде един лъч и да ви посети. Той идва по математични оперативен силов път и когато този лъч намери у вас едно математично съчетание, той ще извърши своята работа, т. е. ще ви запознае с великата вътрешна работа на възвишените слънчеви същества.

И тъй, бъдете ма тематично построени, за да може, кога то тия лъчи пристигнат, да се ползвате от тяхното влияние. Такива са влиянията на слънчевите лъчи. Такива са влиянията и на ония възвишени планети и звезди, които не закъсняват да ви посетят с един такъв лъч. Сега ние ви говорим на един математичен език, т. е. какво искаме? Ние желаем така да построите вашия вътрешен сват, че да има наистина една закономерност, едно закономерно съотношение. Всичко да бъде така подредено, че да няма място на заслон, на тъмни сили, т. е. на невежество. Всичко да бъде обгорено, облято от тия възвишени светли лъчи. Да няма място където да се крият тъмни сили. Всичко трябва да бъде така освежено, така математично устроено по всички части на даден орган, че да бъде огрявано. Да няма засенчване, да няма сенки. Има ли сенки, бъдете уверени, че ще бъдат прикрити някои тъмни духове. Затова ученикът трябва да излиза на високите места, да се излага на слънчевите лъчи, да съзерцава звездния свят, да възприеме, от него най-възвишените мисли. Нека тия слънчеви лъчи и тия звездни лъчи да идват при вас като богати светещи мисли. Като мисли, те ще преустроят цялата ваша мислеща система. Ще я преустроят по висшата абсолютната математика. Тогава никое същество не може да ви обърка, защото ученикът веднага математически изчислява и открива истината. Не можеш да бъдеш в истината, ако нямаш този аналитичен ум, тази математична способност.

Но ще кажете: трудна задача. Особено математиката - трудна наука, трудна област. За нея трябва наистина голям ум. Че трябва, трябва, но не трябва да се закъснява. Трябва да се работи. С помощта на светлите сили, с помощта на учителите, с присъствието на Божия дух всичко ще се преодолява. Трудното ще стане лесно, лесното ще стане величествено, а величественото ще стане тържество.

И тъй. Ученико, влязъл в школата на Великото посвещение, посвети своя ум, своето сърце и своята воля, за да можеш да постигнеш върховното знание. Кой може да знае? Знае само този, който е математик. Знае само този, който познава силовите линии на слънчевите лъчи. Трябва да се знае. Излизаш и слънчев лъч те огрява. Това е едно велико събитие. Ти трябва да знаеш как става това. Ти трябва да имаш този математичен усет, чрез който веднага да откриеш целия процес, който се извършва върху теб, да знаеш математичното съчетание на тия слънчеви същества на слънчевия лъч. Трябва да знаеш. Ученикът трябва да знае. Ако не знае, лишават го от свидетелство, лишават го от диплом, а недипломираният ученик е окъсан циганин, защото всички цигани са все скъсани ученици без диплом. Ние не искаме да подценим ония души, които имат тази форма. Ние засягаме въпроса исторически, като правим своята аналогия и своето сравнение. Ние искаме да запознаем ученика с едно минало знаменито събитие.

Й тъй, в тази върховна подготовка, с това Божествено озарение, в това съсредоточение, ученикът ще се домогне до ония сфери на мисълта, до ония сфери на математиката, на поезията, на художеството, лириката, композицията и ще ги изрази. От малък ще стане голям, от тъмен ще стане светъл, от невежа ще стане учен, от слаб ще стане силен, ще надрасне неща та, ще завладее нещата, ще се прояви в битието и ще стане един от великите работници, един от великите майстори на мистериите, да познава начините, да познава средствата, да познава усилията на духа, който ще му даде великото призвание: посветен ученик.

Това е вашият бъдещ свят, това е вашето бъдеще небе, това са вашите слънчеви ядра, това е вашето бъдеще звездно пространство.

И тъй, ученико, обичай великата работа както във вътрешния свят, както в природата, така и в битието. От твоята обич ще зависи твоят прогрес. Ти си една свободна воля. Дадени ти са пълни права да се проявяваш така, както в дадения момент разбираш. И понеже сега си тръгнал по пътя на възхода, по пътя на посвещението, то учи се от тия върховни, велики принципи на миросъзданието, за да можеш да се създадеш като едно велико присъствие в голямото необятно битие. Така ще разрешиш въпроса със своето настоящо съществувание и с твоето бъдещо съществувание. Това е един велик проблей за теб - да не живееш в неизвестност, в невежество, в незнание, но да знаеш утре какво ще бъдеш. Трябва да знаеш утре какво ще бъдеш. Ако това не откриеш, какво ще откриеш за в бъдещето, за вековете, за вечността, за необятността? Широко, богато, върховно съзнание се иска. Съзнанието подкрепено със способността на математиката ще придобие математично устройство, математична способност, математично изкуство, математично присъствие. Тогава ученикът няма да бъде лъган. Никоя сила не може да го излъже, защото силата на абсолютната математика е негово ръководство.

И тъй, имайте това Божествено ръководство, за да може да трепти у зае Духът на абсолютното,. идейното, всемирното. Да крепне този дух, да се възвисят еманациите на вашата душа, да се преобрази вашият образ и подобие, за да могат вашите очи да просветнат и да се слеят със светлината на абсолютната математика. Бъдете математика, бъдете трепет на тази математика която ще ви въведе в най-праведния, в най-истинския, в най-математичния строго отмерен път, който ще ви отведе в полетата на радостта, на тържеството, на Божественото дихание. Дишай. Дишай математика, дишай любов, дишай изкуство, вдишвай повече дух, вселявай повече светлина, за да може твоят ум да бъде голям оператор, така да съчетава математичните явления, че да ви даде една възвишена представа., едно богато изживяване на възвишените представи.

И тъй, когато апелираме да се издигне ученикът до онова състояние на възвишена хармонична работа в природата и битието, то е да може да завърши великия курс на великото посвещение, да може да чувства по-близо дъха на душата, на Божествения дух, този велик ритъм в природата, да може да чувства това велико излияние на природата, това велико тържество в природата, защото природата е най-близко до ученика. Тя е най-близкия и способен учител. Така ученикът, научил се от закономерността в природата, вече завършва първия курс на посвещението, за да влезе във втория курс - в космичното посвещение, т. е. във вселенското посвещение. Трябва ученикът и вселенски да се посвети, да знае образа на вселената, да знае за участниците на вселената, да знае за строителите на вселената, да знае за архитектите на вселената, да знае душата на вселената, да разбира математиката на вселената. Ученико, изразявай се като вселенски великан, за да може повече сили вселенски да присъстват, да преобразят твоя образ в подобие на вселената, в подобие на присъствие на вселената. Тогава ще се всели вселенския дух, духът на сътворението, който знае за първичните начала, който знае за същините на Духа, за първата мярка на нещата, който знае как да съчетава всяко явление на своето място. Запознайте се с вселенската работа, защото тя е прекрасна, тя е звездна, тя е чист звезден аромат. Така чувствайте тази велика работа като сладък сок, като прекрасен аромат, за да могат да се освежат силите у вас, за да може да възтържествува творчеството на великите сили във вашия дух.

Това е встъпление, това е начална мисъл към вселената.

Да бъдем присъствие на вселенските сили, да бъдем присъствие на Божествената същина, да бъдем присъствие на Божествената способност, да бъдем присъствие на Божественото тържество. Така да завършим първия курс на нашето посвещение. Така да получим свидетелство за доверие, че ние сме сродственици, че ние сме поданици, че ние сме откриватели на великото съчетание на Божествения Дух с неговата душа.

Да имаме възможност да проявим върховната математика в нашия живот, да живеем вече по правилата на тази математика. Никога да не се отклоняваме от пътя на абсолютната истина. Да бъдем посветени във великата мисъл. Да бъдем пълно присъствие на Божествения Дух.

Така да бъдем.

14 Март 1957 г.