468. С вътрешен поглед към света

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 468-мо

С ВЪТРЕШЕН ПОГЛЕД КЪМ СВЕТА

Кое е най-реалното преживяване на ученика сред многото фактори и явления? То е да види нещата. Той иска да види както своята особа, своята красота, своето влияние, своето отношение, своите дарби, своите чувства, своята възлюблена или възлюблен, така да види и ангелите, и своя Учител, и най-после да види Бога. Всичко това разбира вътрешен поглед към света. Понеже това е едно важно състояние в него - да види нещата, да ги открие, за да не бъде в неизвестност, то ученикът непременно ще трябва да отправи своя вътрешен поглед към света, т. е. към сътворението, защото там той ще види истинското съчетание на нещата, на явленията. Всичко около него е микроскопично. То не е така ясно, не е така грандиозно, така красиво, защото той го уподобява на себе си. Понеже ученикът не се вижда като красота, като абсолютно достойнство, като абсолютна възможност, то нещата около него стават ежедневие, т. е. стават неинтересни, затова в него се заражда вътрешната идея да отправи своя вътрешен поглед към великото сътворение, към света.

Когато се казва: да отправим погледа си към света се разбира изобщо да отправим погледа си към всички съществуващи фактори които представляват света на земята. специално за ученика обаче не е така. Когато му се говори, че трябва да отправи своя вътрешен поглед към света, се разбира цялото сътворение. Свят значи съществува. Това е неговият превод. Онова което съществува не е само на земята. То е и в другите вселени, и в другите планети. То е в цялото сътворение. Тогава неговият поглед ще бъде задоволен: Обикновените явления вече не са за него. Те имат друга осанка, други трептения. Защо? Защото той ще има тогава такава проникване в нещата, че ще може да разшири своето съзнание, за да може да прецени всяко едно явление в неговата същина. Ако ученикът не отправи погледа си към света, той не може да расте, не може да се развива, защото ежедневието го сковава, го спира. За да разнообрази своята мисъл, зависи много от неговия поглед. Трепетите на мисълта зависи от виждането. Това е интересно съчетание в битието. Как ще мислиш за нещата, когато не ги виждаш. Как ще откриваш нещата когато не ги виждаш. Най-реалното откритие става по вътрешен път, по вътрешно виждане. Но ще кажете: какво е това вътрешно виждане. Това е един особен усет, един особен орган, едно особено съчетание, една особена същина, за които ученикът още няма ясна представа. Тепърва той ще научи за този усет. Тепърва той ще разкрива своя вътрешен свят, своето вътрешно тяло, своя вътрешен свят, за да може да открие и вътрешното виждане, вътрешните очи. Че има ученикът вътрешни очи, това се вижда от неговото желание да види прекрасното, неизвестното, абсолютното. И там е най-голямото противоречие - когато ученикът не може да вижда нещата, тъй както ги чувства, вътрешно. Често пъти той казва: все това ежедневие ли е? До кога ще ни притиска? Кога ще можем да видим това, което е извън нашите физически възможности? Вярно е, то е извън физическите възможности. То се дава само на този, който има тези вътрешни духовни възможности. Ние искаме да представим нещата така, както са те в действителност. Действителността представя явлението вътрешно виждане. Не че ученикът сега не вижда същините, но той няма още необходимата яснота. Защо я няма? Защото той още няма съвършено оформен вътрешен очен орган. Трябва да се оформи този орган. Трябва да има вече този образ и най-после, да се яви като едно подобие, т. е. да представи подобният свят в неговата красота, чистота, светлина и идея. Велико съчетание е това вътрешното виждане. И ако се говори за някаква си Божествена математика, то е именно този орган се съчетава математически. Той има всичките данни, всичките явления, всичките открития. С какво ученикът ще открие света? Със своето присъствие. Той ще присъства, но на него му трябва един специфичен за него орган, един специален орган. Този специален орган са вътрешните очи, т. е. вътрешното око. Колкото и да отслабнат неговите обикновени очи, когато има вътрешното око, той продължава да присъства в действителностите, в реалността на живота. Животът за него не е загубен, не е тъмнота, но той представлява за него една реалност. И действително, животът се познава чрез вътрешното око, защото само то е способно всестранно да огледа живота, всестранно да го обхване и да. го представи такъв, какъвто е в своето начало, в своята същина.

Ученико, без това вътрешно око, без този вътрешен поглед към света, ти не можеш да опознаеш сложностите, същините на живота. За да се опознае животът, се иска един абсолютен по същина, по идея, по начало орган. Кога ще създадеш този орган? Има ли тази възможност? Ние казахме: щом имаш този вътрешен усет за хубавото, за красивото, значи ти имаш началото в себе си, стига да можеш да развиваш този усет в себе си, т. е. така да го обогатиш. че той да се изрази по сила, по обсег като око, което вижда, което прозира нещата, т. е.. което ги прожектира. Трябва да има прожекции. Не може без тях. Затова ученикът трябва да бъде непрекъснато в нови и в нови прожекции. И когато ние говорихме за ония мирова, за числата, той трябва да вижда тия мигове. Знаете ли колко забавни са тия прожекции, защото животът е такова богатство, такова съчетание, такъв прилив, че ако го видите в неговата първичност, в неговата пластичност, в неговия огън, в неговата същина, вие няма да имате време да мислите за обикновените неща във вас. Толкова забавен е животът. Той има най богатите образи, най-богатите украшения, най-богатите представи и явления в природата. Само ако така гледате на живота,  ще можете да разбирате пулса на природата, ритъма на природата, движението на природата, енергиите на природата. прилива в природата. Как ще гледате? Защо така ще гледате природата? Защото природата представлява най-съвършения богат живот. Бог присъства в природата със своята абсолютност, със своята любов, със своите възможности и със своя дух. Следователно, къде другаде ще видите това присъствие освен в природата? Ето защо, природата е майка на знанието. Тя е най-богатият свят, най-богатото училище, най-богатия университет или академия. Ако ученикът така се възпита, ако така той гледа на природата, ако така се съсредоточи в природата, той ще открие Бога в неговата абсолютна пълнота. Ученикът не трябва да има ограничени представи за природата. Той не трябва да казва: природата, това са цветята. животинския свят, минералния свят и човешкия свят. Не, той трябва да има такава мярка за природата, такъв поглед за природата, че да вижда Божествения живот. Божественият живот не е ограничен само в дадено явление. Всички явления на Божествения живот са в една голяма комбинация наречена всемирна природа. Тъй както съществува природа на земята, така съществува и във всички планетни ядра, и във всичките слънчеви или звездни ядра. Природа значи да се прераждат нещата. Щом те се прераждат, следователно, има прогрес. Не може прогрес без прераждане. Прераждането е един велик закон, както в природата, така и в човека. Човекът го въвеждат в природата като такъв закон, като прераждащ се закон. Затова, на него му възложиха да култивира растенията, плодовете, да възпитава, да дресира животните. Човекът е въведен сред природата като особено явление. Кое е това особено явление? Неговото вътрешно виждане. Чрез вътрешното си виждане той опознава цялата система на природа. та, той вижда живота на природата, за познава се с факторите на природата. Виждането е един вътрешен фактор. Затова ученикът трябва да се стреми към виждането, затова той трябва да пази своите физически очи, в същото време трябва да развива своите вътрешни духовни очи. Чрез тази духовен усет - вътрешното виждане, той може да определи или да открие своя път, защото пътят на ученика минава през живота на природата, през живота на битието, през живота на цялото звездно небе. Трябва да се мине по този път. Но за да минеш, трябва да, имаш ръководство, трябва да имаш звезда, водач звезда, която да осветява пътя. Това е твоето вътрешно виждане

И тъй, чрез вътрешното виждане, чрез вътрешния поглед към света, ученикът ще бъде едно от най-богатите същества, ще има всички атрибути на живота, които са залог за присъствието, за върховното начало на живота. Ученикът трябва да бъде вече едно такова присъствие за живота, за да, може да открие подобието си. Той не може да ги открие без присъствие на този живот. Само животът е който ще бъде онази знаменитост за момента на присъствието, защото присъствието е едно от най-реалните явления в неговия живот.

Чрез вътрешно виждане - към света. Към кой свят? Към света на светлината. Към света на красотата, към света на душата, към света на Духа. Чрез вътрешния поглед ученикът, може да опознае най-щателно, най-проникващо въз вселената. Той трябва да опознае вселената, защото е дете на вселената, Защото е в обятията на майката вселена, защото, той се ползва от факторите на вселената, защото три заема място във вселената. От природния живот, от живота на природата - към живота на вселената. Това е един свещен преход. Този преход е една такава съблазън, че ученикът се стреми да открие нещо ново, за да разнообрази неговия вътрешен живот.

Но ще кажете: не е ли достатъчно разнообразието на природата! Действително, ученикът използва някои фактори на природата, но той така ги е уеднаквил, че ги направил да бъдат еднообразни явленията около него. Дали те имат един и същ образ, дали са червени или жълти или зелени, той казва: Все са фактори на природата! Но тези трактори не могат да разнообразят ученика. Те могат, но той трябва да има вътрешно виждане, да може да вижда съчетанието на всички краски, да може да вижда присъствието на светлинните фактори в тия образи на природата. Досега той не си е дал усилия. Той казва: нали те са фактори на природата, нека да ни служат. Ние ще се ползваме от тях. Какво право имаме да се занимаваме с тях или какво ще се ползва ме. ако ги открием в техните детайли, в техните същини. Не е така, ученико, понеже заемаш място в природата, понеже ти е даден аванс да изучаваш природата, трябва да вложиш повече усилия да се запознаеш по-щателно, по-близко с тия фактори на природата. Това е необходимо. Вие виждате как учените естественици се занимават с тия фактори, с тия явления. Защо окултният ученик, защо ученикът на вътрешната святост, на вътрешното посвещение да гледа на факторите на природата да гледа като нещо обикновено? От ученика, на Вътрешната школа се иска да бъде той специалист естественик. Не само да бъда запознат, но да бъде специалист. Затова той трябва да се вглежда природните прояви. Той трябва да се вглежда както в растителния свят, така и в животинския свят. Той трябва да бъде близко до него. Той трябва да познава както растенията, така и животните. А той сега казва: това е кон. Неговото предназначение е да носи товари. Това е овца. Нейното предназначение е да ражда, да дава своята вълна и своето мляко и нищо повече. Не, той трябва да вижда в животните цялото битие, да види как Бог се е проявил в природата. Всички те са деца на природата. Целият животински свят и целият растителен и минерален свят, са светове, са деца на природата. Разбирайте природата като голяма, широка, необятна, т. е. като прераждане на Духа. В цялата природа съществува един велик Божествен процес - прераждане на Духа. Това Ученикът трябва да открие. Как ще го открие? Когато бъде близко до природата и с поглед към света. Неговият поглед е който ще ги открива, а Духът а който ще ги открива, който ще ги зарегистрира. Погледът и Духът, това са синоними. Те са едни особени същини в Божественото изявление. Погледът е Божествена същина, тъй както Духът е Божествена същина. Представете си един свят без поглед. Какао ще представлява той. Той въобще няма да се вижда. А с погледа той е така прекрасен, така удивителен, така жив, така звезден. Всичко това е благодарение на виждането. Интересно от какви елементи е съчетан този орган на виждането. Чие казахме, ако няма око, няма свят. Той може да съществува, но няма да се знае за него. За неговата форма, за неговия образ, за неговия свят, за неговата композиция и т. н. За това, ученико. вътрешният поглед трябва да бъде такъв трептящ уред, че да не пропуща ни едно Божествено явление, нито един слънчев лъч, който минава през тебе, без да открие същините му. Минаването на един слънчев лъч през теб е едно епохално събитие. Той така минава през тебе, че ти не го чувстваш, защото нямаш усет. Ти даже не го виждаш, защото нямаш вътрешен поглед. Той прониква. Някои от твоите усети затрептяват, но нищо друго не знаеш. Благодарение на прииждащите слънчеви лъчи, благодарение на тия богати багри, се подържа твоя организъм. Слънчевите лъчи внасят в теб цвят, тон, миг, обаяние, трепет и т. н. За това, ученико, трябва да се излагаш на слънчевите лъчи, т. е. да имаш това изкуство и тази възможност да посрещаш с готовност слънчевите лъчи. Ти да ги посрещаш, а не слънчевите лъчи да те търсят. Слънчевите лъчи си имат строго определен фокус. Следователно, ученикът е, който трябва да отиде при фокуса, т. е. да се ползва от слънчевите лъчи.

Но ще се каже: слънчевите лъчи ли са животът? Те ли са най-реалното в битието? Има нещо много съществено, има нещо Божествено в слънчевите лъчи. Слънчевият лъч е проекция на Божествения Дух. Божественият Дух се проявява чрез слънчевия лъч. Това ще знаете. В своето движение Божествения Дух произвежда светлина и тази светлина се проектира чрез тия духовни слънчеви ядра посредством лъчите в пространството, т. е. в битието. Благодарение на тази проекция в битието, се подържа един богат съвършен живот. Животът е резултат на присъствието на Божествения Дух чрез слънчевите лъчи, т. е. чрез светлинния лъч. Животът е богата проява на светлинния лъч. Ако нямаше светлинен лъч, нямаше да има ден. Светът не може да бъде открит в тъмнината.

Но ще кажете: с помощта на електрическата енергия може да се открие света, независимо дали ще присъства слънчевия лъч. Е, да, но какво представлява електрическата светлина? И тя е слънчев лъч - слънчев лъч, който е в процес на жертва. В миналата лекция ние казахме, че за да се възкръсне, трябва жертва. Светлината именно изпълнява тази задача: да прояви закона на възкресението, чрез закона на жертвата, ще се прояви закона на възкресението, чрез вътрешното виждане към ядрата на живата безсмъртна природа, т. е. чрез вътрешното виждане към света и способностите на светлината. Ученикът трябва да придобие светлинен образ, т. е. неговият свят трябва да бъде светлинен. Но ще кажете: нали всичко трябва да свети в нас, за да може образа да бъде светлинен? Щом се развие този орган на вътрешно виждане, това подразбира, че вътрешният свят на ученика е светлинен.

Ученико, колкото и да мечтаеш за забавни събития, за върховни открития, докато нямаш този вътрешен поглед за нещата, нищо не можеш да видиш, нищо не можеш да откриеш. Единствено е твоята вътрешна подготовка. Само чрез нея ще можеш да достигнеш до ония предели на святостта, до ония предели на светлината, чрез които ще можеш да владееш във връзка с висшите светове на светлите същества. Има светове на светли същества. Как ученикът ще види тия светове? С обикновените си очи ли? О, не. обикновените очи могат да виждат окръжаващата природа, да видят цвета, но да видят тона, да видят опериращите енергии в нея, те не могат. Те не могат да видят и цвета на светлината, например слънчевия изгрев. Вие не можете да гледате светлината. За да гледате светлината, трябва да имате особен орган, органа на вътрешното виждане.

Колкото и да се говори за този орган, все пак, ученико, се иска една добра подготовка. Тази подготовка ще дойде чрез напомняне, чрез словото, чрез присъствието. Колкото повече присъстват светли сили, толкова повече подготовката на ученика е завършен процес. Присъствието е едно от най-важните събития в него. Трябва да присъства неговият учител. Ако не присъства неговият учител, няма да има кой да му предаде урок. Няма да има изпит за дадения урок, т. е. няма кой да го преведе от един клас в друг. Трябва да има кой да свидетелства за него. Кой ще го освидетелства? Само присъствието на неговия учител. И тъй, ученико, единственият който може да бъде вътрешно виждане в теб, това е присъствието на твоя учител.

И тъй, обичай учителя си, за да можеш-да развиеш това вътрешно чувство, този вътрешен орган. Обичта подразбира още да заживееш в абсолютната любов на миросъзданието. Тази абсолютна мирова любов е една богата среда за теб, за да можеш да обичаш. Обичай. Но ще кажеш: кого да обичан? Ти търсиш с твоите обикновени очи кого да обичаш. Спираш се на някое прекрасно същества; искаш да го обичаш, но то не ти обръща внимание. Ако си жена, търсиш обекта в мъжа. Ако си мъж, търсиш обекта в жената. Но това са все странични фактори. Те са подготовка. Не, ученикът има да обича едно особено същество. То е неговият Учител. Цялата си любов, цялата си обич, целия си живот трябва да се дадат за обичта на Учителя. Обичай Учителя, защото Учителят подразбира онова върховно присъствие в него, което му нашепва истините, което го води по пътя на възхода. То е което му помага да развива вътрешния орган виждането.

Но ще се каже: защо ни се говори за реалните явления на природата и битието, а ни се говори все какви трябва да бъдем? Кое е по съществено? Нали ученика трябва да бъде подготвен и когато се срещне с тия фактори на природата, с тия явления на битието, да може да разбира както движенията им, както енергиите им, така и пълните им същини. Затова е необходимо подготовка та. И когато ние наблягаме за вътрешното виждане или както го нарекохме чрез вътрешно виждане към света, то е, ученикът да излезе от своя свят и да присъства във всички други светове. Какво да разбираме от това? Да има такъв лъч в неговото око, който да може да се проектира в другите светове. Ученика. цялата твоя подготовка, цялото твое знание, цялата твоя наука се състои именно в това, да придобиеш този лъч. Тогава само, ти ще знаеш какво значи един слънчев лъч. Колкото и да ти се обяснява сега, понеже ти си под влиянието, в присъствието на тия лъчи, но те са над тебе, ти не можеш да ги оцениш. Понеже те са невидими за теб ти не можеш да ги оцениш. На. когато тия лъчи се срещнат с лъча на твоето вътрешно виждане, тогава ти ще можеш да знаеш вече за оперативната сила на слънчевите лъчи, защото без тази операция няма съществувание, няма творчество, няма явление, няма битие. Това е най-великото доказателство на великото сътворение, на Божественото творчество. Следователно, развивай този усет в себе си. Не се вайкай, не казвай че условия нямаш, че не си разположен. Това са неща, които са станали ежедневни, които уморяват твоят дух. Пази се от умората. Тя не е за предпочита не. Тя не може да ти даде опознаване на живота. Тя не може да те въведе в красотата на живота, в света на природата. А кое е необходимо? Да бъдеш сред света на природата. Кой е този, който ще ти говори за света на природата? Твоето вътрешно, виждане. Кой ще те забавлява сред Природата? Твоят трезвен дух.

И тъй, когато настъпват дните на животворните лъчи на пролетта, иди сред природата да чуеш гласа на природа та, да чуеш разговора на природата, да чуеш трепетите на природата, да чуеш вълнението на сърцето на природата. Иди сред природата, за да можеш да изживееш прекрасния живот на природа та. Иди сред природата с пролетна готовност, защото пролетта, този важен момент от годишните времена е, който може да отрази така ясно работата на Божествения Дух сред природата. Този пролетен ден или нареченото пролетно време с, което напълно проявява работата на Божествения Дух в природа та. Най-богат със знание за природата трябва да бъде ученикът. Ако нямате това знание за природата, вие не можене да чувствате пулса на природата, живота на природата, вие не може да се радвате на цветята в природата, вие не може да опитате сладчината на плодовете в природата. Вие трябва да бъдете ежедневни посетители в природата. Да няма ден да не сте биле сред природата. Щом отсъствате един ден, пишат ти отсъствие, което носи тъмни спомени, т. е. вие сте биле в сянката на живота. За да нямате сенки, трябва да се приобщите към живота на природата, т. е. вие трябва да бъдете пролет в природата, т. е. така освежени, така жизнени, така енергични, така светлинни, така трептящи, че да олицетворявате целият комплекс на природата. Колко би се радвала природата, ако присъствувате като пролетно въздействие в природата. Тогава природата така би ви обикнала и би ви надарила с най богатите сочни плодове, с които бихте се нахранили и няма да ви сполетява никаква болест, никакво отрицателно чувство. Защо боледувате? Защото вие се храните с плодовете на насилието, защото се храните с хляба на насилието. Къде няма насилие? Навсякъде има насилие. Жертва се растителния свят. Жертва се и животинския свят за вас. Те дават своите плодове; но хората не ги оценяват и унищожават живота им. Това е, което внесло най-голямото падение на човечеството по лицето на земята. Човечеството е влязло в борба с животинския свят и то в жестока борба. Изнасилват се животните. И понеже те обичат благото на живота, обичат сладчината на живота, това насилие дава своите отрови. Те се отразяват върху човека и той казва: защо аз се трових? Много естествено, че ще се отровиш. Желанието, инстинктът за живот в животните е присъствие на духа. Но ще кажете: духът ли трябва да ни трови? Не. противоречието ви трови. Човек е в едно голямо противоречие и противоречието е което го трови. Затова ученикът трябва да обърне своя поглед към света на животните, за да може най-щателно да проучи присъствието на Духа в животните. Тогава не би посмял да наруши нито един образ; защото такава е волята, такова е сътворението. Следователно, ученикът не трябва да изнасилва сътворението на Бога.

Понеже утре ще извършите една пролетна церемония, вие трябва да бъдете бодри, за да може да вземете живо участие в свещенодействието, когато пролетните сили ще заемат своето място между вас, за да окажат известно въздействие, т. е. да могат да възобновят вашите стремежи. Пролетния ден е който може да събуди някои чувства във вас - чувството към пролетно осияние, пролетно тържество. Утре бъдете всецяло пролетни. Излъчвайте пролетно ухание, пролетно усещане, пролетен шепот. Всичко, у вас да бъде пролетно, трептящо пролетно. Най-големият празник за ученика е първия ден на пролетта.

Но. ще кажете, защо да не е Великден или празника на св. Иван, на св. Павел, на св. Петър и т. н.. Защо да бъде празник първият ден на пролетта? Всички други празници са на индивидуални същества, т. е. на същества, които са били зависими, които са деца на природата, затова, ученикът има единствения епохален празник. Той е първия ден на пролетта. Той най-тържествено трябва да изживее този ден. От тържественото изживяване на този ден, ще зависи и животът на ученика през четирите годишни времена.

И тъй, нека пролетният ден не бъде като един от обикновените дни. Досега ученикът така го е изживявал - като един обикновен ден. Ученикът трябва да почувства в първия пролетен ден шепота на цялата природа, защото всичко се готви утре да изяви себе си, да подчертае себе си и животинският свят, и растителният свят, та дори и минералният свят. Това е едно годишно време. Големи мъдреци са открили, че от това годишно време започва епоха на пролет, на лято, на есен и зима, но това откритие е откритие на Духа, следователно, Духът е дал първият тон на онова богато развитие, а именно това на първия пролетен ден. Ето защо, ние апелираме към ученика да излезе пред силите на пролетта подготвен, с възвишено състояние, с възвишено чувство, готов за нова обнова, нов растеж, за нови дела, за нова работа. От първия ден на пролетта започнете нова работа. Забравете старата работа - нов ден, нов цикъл, нова работа. Бъдете утре едно богато пролетно свещенослужение, да присъстват духовете на цялата природа, за да имате благословението през цялата година. От утрешния ден ще зависят и другите ви дни.

Но ще кажете, това е ограничение. Не, не е ограничение. Първия ден на пролетта да отпечата във вас една нова епоха на въздигане, на стремеж, на наука, на посвещение. Не че другите дни трябва да бъдат подценени, но от първия ден ще зависи до колко и следващите дни ще бъдат във възход. Ако имате пролетно настроение, през цялата година ще се подържа това пролетно настроение. Затова изживейте утрешния ден с най-голямо настроение, с най-голяма готовност, т. е. с най-усилена работа. Ще работите. Каквото е необходимо за този ден, ще дадете. Бъдете готови да жертвувате целия ден. Нищо за себе си няма да задържите. Ще го жертвувате за пролетното тържество. Всичко трябва да бъде така подредено, така украсено, така подготвено, че наистина да проличи присъствието на пролетните духове, на пролетните същества и ние ще ви съдействаме. Всички действия на ученика трябва да бъдат строго обмислени, строго определени, за да няма примеси от суеверие. Абсолютно е забранено ученикът да се служи със суеверието. Тия неща не се позволяват. Суеверието може да съществува в различните религии, даже и в науката, където не са се добрали до реалните истини на нещата. За ученика обаче, то не трябва да съществува. Затова, когато се извършва една церемония по отношение на първия пролетен ден, не трябва да се внася суеверие в нещата. Трябва да се гледа реално, всичко да бъде математически проверено и изчислено. Така ще се освободи човек от суеверието, а колко повече ученикът. Ученикът трябва абсолютно да е заличил това чувство от себе си. Той трябва да вижда нещата както са. Затова ние наблягахме на вътрешното виждане. Само чрез него той ще може да провери абсолютността, за да не допада под суеверие. Ето защо, важно е, когато вие присъствате между другите, да знаете как да ги просвещавате и да не попадате под никакво суеверие. Ученика трябва да знае какво да говори, как да защити, т. е. той трябва да знае истината. Ученикът се вживява в процесите на природата, в явленията на природа та, в същините на природата, следователно, той не може да бъде суеверен. Той вече няма вяра, но има знание. Знанието е истинската вяра, а незнанието е суеверие. Не че ще им кажете да не вярват, но да проверяват нещата. Значи, проверката е истинското знание. Там където няма проверка, има суеверие. От къде иде суеверието? Има известни чувства в човека, които му напомнят за нещо. И понеже той още не е открил тия тайни, понеже няма усет към тия знания, той само вярва. Но ще кажете по-добре е да вярваш, отколкото да не вярваш. Обаче, специално ученикът на окултната школа трябва да знае. Неговата вяра трябва да бъде знание, истинско положително опитано знание. Когато разяснявате нещата, трябва да става това без принуждение, без да се натрапва те. Ще чакате момента и тогава ще казвате истината. Така тя се възприема с готовност. Тия оперативни действие ученикът трябва да ги владее, т. е. не да бъде хитър, но да бъде разумен. Разумността е една висша добродетел на Божествения Дух.

Но ще кажете: какво ли ще ни донесе първият ден на пролетта? Чие ли влияние ще имаме през тази година? Ще имаме ли плодородие? Ще бъде ли годината благодатна, ще дава ли блага? Ученикът трябва да се стреми да вижда, че над него ще има влияние слънцето. От влиянието на слънцето ще зависи плодородието. Че и другите планети влияят, това е вярно. И Водолея може да излее нещо, но той може да излее толкова, че да завлече всичко. Но ще кажете: няма ли слънцето да изсуши влагата? Като се композират слънцето и Водолея, единия ще долива, другия ще суши и тогава ще има изобилие на блага. Върховното ръководство е промислило за своите. Но ще кажете: ние ли сме своите? Понеже вие живеете в една държава, то върховното ръководство като дава на вас и другите ще се ползват. от вас ще зависи какво Водолея ще налее и какво слънчевите лъчи ще донесат. Вие сте любимите им същества. От вае ще зависи дали годината ще бъде плодородна или не. Но ще кажете: голяма чест ни се прави, ние да определяме. Не, факторите чрез вас ще определят. Нека има едно свещено ядро, където да се изливат благодатните сили. Колкото повече благодатни сили се излеят, толкова плодородието ще бъде по-богато - да няма оскъдица в България. Ние казваме за България, но всички които имат доброто чувство към нея, също ще се ползват от изобилието на благата.

И тъй, вслушвайте се да чуете шепота на присъствието. Какъв префинен слух и какви очи трябва да има ученика, за да долови най-нежния шепот. Най-трудно за ученика е да може да долавя трепета и присъствието на духовете. Това говори за несъвършенство. Но при подготовката на вътрешния свят, на вътрешното тяло, на вътрешния организъм, тия неща ще се постигнат.

Размишление, размишление! Уединение, уединение! Съсредоточение, медитация! Връзка и присъствие! Това са свещените дела на ученика.

21 Март 1957 г.