469. Творческата работа на Божествения Дух

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 469-то

ТВОРЧЕСКАТА РАБОТА НА БОЖЕСТВЕНИЯ ДУХ

Казва се: посредством вътрешно виждане към света. Какво ще види ученикът в света? Кои свят е обект за неговото гледане? Той трябва да има ясна представа, кое именно ще гледа, кое е онова, което той не е видял. Все пак, има неща, които не са видени. Не са видени но единствената причина, че в света в който живее има даден образ и то такъв образ, които поглъща всецяло неговото внимание, т. е. е доста сложен този образ. Той е толкова сложен, че ако би ученикът посветил едно столетие, дори и едно хилядолетие, не би могъл да обхване цялата тази постройка. Образният свят за него е най-занимателния. Защо? Защото с обикновения си поглед, той се занимава специално с образите. Но и обикновеният поглед е символ на един специфичен идеен образ. Не можеш да имаш представа за нещата в природата, ако не познаваш или ако не видиш онзи образ, който е символ на окото. Обредното въздействие върху очната способност може до бъде разкрита при същината на природата. Какво значи това? Благодарение на онова проникване, на онова виждане - интуицията, ученикът може напълно да разключи тайните на природата. Когато ние говорихме, казахме, че Божественият Дух се преражда в природата, то е да може да види той, да може да открие този свещен акт, да може да открие как Божественият Дух се въплъщава като един чист невинен младенец. Благодарение на тази чистота, на тази девственост, която се въплъщава в природата, тя придобива вече един чист, девствен, ароматичен образ. Образ ли е природата? Да. Един съвършен образ който е съчетание от действащите сили на Божественият Дух. Ако би ученикът надзърнал а тази действителност - присъствието на на Духа в природата, той би открил сложността, би открил необятността на Божествената способност. Не може ученикът да знае за Божествената способност извън тази девствена природа. В девството на природата, ученикът ще зърне присъстващите лъчи на Божието око. В девството на природата ученикът ще зърне присъстващите сили на неговата душа. В девството на природата ученикът ще зърне присъстващите били на неговия дух.

И тъй, човекът и природата, това са главните представители до образ и подобие на Бога. Ако изключите ученика от природата, то значи да го лишите от еманациите на Божествения Дух, от присъствието на Божествената способност.

И тъй, ученикът е вибри на природата, ученикът е симфония на природата, свещено действие на природата, съчетание, на звездния свят в природата.

Но ще се каже: как природата: ще открие ученикът. Тя ще го открие като една светяща звезда в неговото небе. Има ли природата небе? Самата среда, самият двойник на природата, това е нейното небе. Ученикът трябва да присъства съзнателно в този двойник в това небе на природата. Когато подканяме ученика да се вглъбява в недрата на природата, т. е. в двойника на природата, в средата на природата, то е да го въведем, да го запознаем с ония главни фактори, които са велико присъствие на Божествения Дух, за да може да се подготви по идея, по присъствието тон, по цвят, по светлина. Тогава ученикът ще добие вече пълният образ на природата. Образът на природата е същественото доказателство. в ученика, че той е приютил Божествените сили и Божественото присъствие в себе си. Така въведен в тия нови условия за него, защото знае се, че човек е бил изпъден от природата, изпъден от райската градина, лишен от природния образ, от природната среда, от природния двойник, той се е почувствал самотен, скиталец, нещастен, движел се е сред природата, но тя е била скрита за него, тя не му е давала блага и той е трябвало с голям труд, с пот на челото да рови земята и да търси нещо да се нахрани. Природата е била строга към него. Тя се е отзовавала към него с бури, със стихии. Сурова е била природата към него. Той още не може да разбере защо природата е била така сурова към него, защо не е така разположена към него. Наистина ако би бил ученикът един камък, едно дърво или едно растение, тогава природата ще има други санкции, други отношения, но понеже ученикът е едно разумно вдъхновено, въплътено по Дух същество, затова природата е така взискателна. Когато ученикът придобие пълния девствен образ на природата, тя така майчински ще се разтвори пред него и всичките блага, всички скъпоценни камъни, всички ароматични плодове ще бъдат на негово разположение. Това е да бъдеш маг, да бъдеш такъв мъдрец, че да се ползваш от природните блага.

Ето каква възвишена подготовка е необходимо. И ако става въпрос ученикът да владее тайните на природата и на битието, той трябва да има един голям размер за нещата, трябва да владее една величествена по форма мярка. Тази негова мярка трябва да бъде така оценена, че да не допуска никакви недостатъци, никакви неточности. Строга е природата към човека, но тя още по взискателна е специално към ученика, защото ученикът е вече известен не само на земята, но и в звездния свят като изпитател на природата, че е естественик в природата, че е математик, астроном в природата. Щом е такъв, щом такъв го знаят, той трябва да запази това достойнство до последните свои воюващи сили. Какво значи това: последни воюващи сили? Той трябва да извоюва това достойнство. Само когато е въведен във вътрешния институт на великите истини, той може да почувства това достойнство. Иначе той ще мисли, че по благодат му е дадено, че по милост той е въведен, че някакви родствени връзки са които го крепят. Не, единственото същество с достойнство, това е ученикът, който с труд, с работа завладява тайните. Има ли тайни? Ние и друг път сме говорили по този въпрос. Има много тайни за невежия, за непросветения, за слабия, но няма тайни за силния, за просветения, за мъдреца. Докато извоюва това положение да няма скрити тайни, ученикът трябва да направи най-големите жертви, т. е. да обикне с цялото си, сърце. Какво да обикне? Кои са обектите които трябва да обикне? Кои са образите които той трябва да обикне? Кои са състоянията които той трябва да изживее? Да обикне със своето сърце, да проникне със своя ум и да заработи със своята воля в двойника на природата.

Но ще кажете: какво да разбираме под двойник на природата? Какво ученикът може да разбира под двойник? Могат ли двойнствените неща да бъдат реални? Двойникът на природата, това е осиянието на природата. Това е трепетите на природата. Ученикът трябва да обикне тия осияния, защото щом ги обикне, той ще знае за есенцията, ще знае за етера на природата. Тогава няма да става нужда той да се вглъбява в недрата на природата и постепенно хилядолетия, хилядолетия да посвещава, с дни, години и векове да изучава най-щателно целия развой на природата, това подразбира един много дълъг процес. А когато ученикът заживее в двойника на природата, тогава той ще се срещне с Духа на природата, с разума на природата, с диктовката на Природата. Това именно е завръщането на ученика, доказателство, че и всички други човешки същества трябва да слязат в недрата на природата и да се учат от заложбите на природата.

Но ще кажете: дали не е необходимо ученикът да мине през недрата на природата? Ученикът е минал. И ако не бе влязъл в школата, трябваше още много векове да минава в недрата на природата. А сега ние въвеждаме ученика не в недрата на природа та, а в двойника на природата. Ученико, има една голяма разлика да бъдеш в недрата на природата и в двойника на природата. Не е все едно да живееш в даден свят или в неговия двойник. Двойникът е винаги представител на Божественото присъствие. Така и ученикът сам по себе си е един физически образ, но е и един духовен двойник. И ако Духът присъства, той минава в двойника и чрез двойника моделира физическия свят.

И тъй, познавайки тази истина, ученикът може много бързо да се освободи от недрата на природата, т. е. да се освободи от притегателните сили, от силите на сцеплението. Това се налага. Това е и в идеята на Вътрешната школа; и когато Вътрешната школа апелира към вътрешните възможности, то е да може ученикът да заживее в двойника на природата. Но ще кажете: как да разбираме тия неща? Как можем да открием кое е двойника на природата и кое е същината на природата? Ние казахме, всичко онова, което се преражда, е природа. Всичко онова което възкръсва, е двойника.

И тъй, бъдете като възкресение в природата, за да може да се ползвате от ония действащи сили, от ония фактори, които напълно ще ви открият цялата карта, цялото устройство на природа та. Ученикът трябва да познава природата. В който и свят да влезе - в астрален, ментален, будически или Божествен, той трябва да познава природата, трябва да познава този прераждащ се дух, който е ритъма в живота. Не можеш да откриеш работата на Божествения Дух, ако не познаваш природата. защото чрез природата Духът изявява съвършените същини на Божествената същина. на Божествената способност.

Но ще кажете: това е нещо така ново за нас, като че ли не се съгласява с теориите и вярванията до сега. Наистина че не се съгласява, защото никой до сега е нямал това безстрашие, тази увереност, тази светлина, както представителите на Всемирното бяло братство. Единствено представителството на бялото братство има този мандат, има тези препоръки, ако така могат да се нарекат, които да изяснят, които да направят достояние тази сложна материя за прераждането на Божествения Дух. Божественият Дух се преражда във всемирната природа. И благодарение на това, че той присъства като една все нова преливаща се сила, затова и природата е винаги девствена. Колкото повече ученикът се вглъбява, колкото повече се съсредоточава, колкото повече медитира в тази тайна на прераждането на Божествения Дух за създаване на все нови и нови явления, толкова повече ученикът се обогатява с всемирни фактори, които му откриват необятността. Дълъг път има ученикът. Цялата необятност е негов път. Колко много прераждалия на Духа той ще срещне по този път, колко много сътворения той ще срещне в този дълъг път. Колко много образи и светове, колко светове на подобието ще има възможност да срещне той по дългия път. И това е красивото, това е щастието за ученика, че той школува в една светиня, която му осветява просторите, необятността. вечността, която му осветява пътя към абсолютността. Колкото повече ученикът се вглъбява в тайните на този двойник в природата толкова повече той излъчва от себе си един по система, по вдъхновение нов образ, който го представя като един богат двойник на Духа. Нека Духът бъде вече такова присъствие, като двойник във вас. Тогава всичките прераждалия във вас ще стават под ръководството, под влиянието на този двойник. Всичко в ученика трябва да се прероди. Духът на очите му трябва да се прероди, Духът на устните му трябва да се преди, Духът на словото, Духът на слуха, на осезанието, всичко трябва да се преражда. И ако има някой да отрича прераждането, той е мъртво същество. Същество, което не познава ритмите на Божествения Дух. Вие виждате как Божественият Дух се е преродил в светли звезди, във слънчеви ядра, в планетни обекти. И колко още много явления има още в природата, в която Духът се е преродил. Това е творческата работа на Божествения Дух.

И тъй, ученико, колко скръб и колко труд е претърпял Духът докато те прероди. Да, ти си вече едно ново преродено явление в битието. Но ще кажеш: аз съм едно майко същество, което е едва забележимо по лицето на земята. Не, ти си вече в състава на съществата на битието. Битието знае за теб, защото твоят двойник свети, защото твоят двойник е вече една ядрена сила. Такъв те откриха, като ядрена сила, затова понякога при операции върху теб ще има известни светкавици. известни излъчвания, но ти не се плаши, не се бой от оперативните сили на Божествения Дух. Те са главните експедитори, които имат за задача всичко у теб да преродят. Трябва да се преродиш. И ако ние апелираме за една богата подготовка, тя е именно да се преродиш да просветне твоят двойник, да се създаде нова аура около тебе, която да бъде действащо влияние на окръжаващата те среда. Когато става въпрос, има ли някакви безсмъртни същества, които са се родили на земята и на които не се знаят годините на прераждането, за които не се знае кога са биле младенци и кога са биле старци, то се подразбира, че техните двойници са биле девствени явления.

Какво да разбираме под думата девство? Девството е едно състояние на вечна младост, на вечно подмладяване, на вечно благоденствие. Ученико, ти още не си благоденствувал, ти само си се удоволствал. Но когато дойде благоденствието, тогава ще настъпят девствените дни на твоя двойник. Ние държим за твоя двойник. Защо? Защото някога ще си послужим с него. Той ни трябва. Двойници търсим ние - девствени двойници. Защо ни трябват? За да можем да продължим в съвършенство прераждането на Божествения Дух.

Тази идея е много смътна, много непонятна. Как Божественият Дух се преражда? Защо трябва да се преражда? Нима той не е съвършен, че трябва да еволюира? В прераждането на Божествения Дух се е създал ритъмът на живота. Ако не беше се прераждал Божественият Дух, не щеше да има ритъм в живота, не щеше да има сътворение в необятността. Виждате къде е началото, къде е първичното, което е създало света. И когато казваме с вътрешен поглед към света, ученикът трябва да види самата действителност, оня процес как по закона на прераждането, по закона на трансформирането, по закона на поляризацията Духът вечно се преражда, вечно се подмладява, вечно е в процес на девство.

И тъй, ученико, в своето вглъбяване, а своето занимание, в своето изучаване на великите тайни на битието, винаги съзерцавай този свещен процес на Духа, за да можеш да се удостоиш с една велика способност, която е една от върховните възможности за теб - да поникнеш в глъбините на Божествения Дух. Това е за теб тайната - глъбините на Божествения Дух. За теб вече няма друга тайна. Всички други тайни мъдреците са разкрили. Ако и ти да не ги знаеш така геометрично, така математично, мъдреците са ги разкрили и хроникирали. Следователно, за теб е важна една тайна, която трябва да откриеш, а именно - да се вглъбиш в глъбините на Божествения Дух. Тогава ще изпиташ интензивната мисъл, интензивната работа на Духа и ще видиш как той прониква навсякъде, трансформира нещата, проявява нещата. Ти ще ги видиш в най-далечните вселения, ще ги срещнеш в най-далечните слънчеви ядра. Ще ги видиш и ще ги срещнеш и в най-голямата твърд. И там ще ги срещнеш. Ти ще видиш как той с длетото и чука в ръката дълбае и оформяна, създава и пресъздава, неща та. Ще го видиш как той полива, как той разгръща цветята, надарява ги с аромат. Ще го видиш при животните как той гледа през техните очи, как тайги симпатизира, защото колкото животните и да не чувстват, колкото и да нямат двойник, то Духът през техните очи им дава тази способност да чувстват, нещата близко. Затова животните се привързват към дадени същества, дори до такава степен, че могат да се жертвуват заради тях, тъй както се жертвуват за своите малки. Ще види ученикът как и там Духът работи.

Колкото ида е сложна тази материя, колкото и та е тя неясна, но, ученико, тя е пред теб, тя стои като неразрешена задача. Ти трябва да я разрешиш. Но да я разрешиш, като една сложна математика, дори върховна математика. Докато не откриеш тайната за прераждането на Божествения Дух, ти не можеш никаква друга тайна да откриеш. Какво ще, пишеш за прекрасните светове, за вкусните плодове, за пойните птички, за славея или една прекрасна девойка, или за един прекрасен юноша? Ти ще опишеш нещо, но то не е символ на девствеността т. е, ще описваш неща, които не са ритъм на прераждащия се Дух. Да станеш един писател или поет, непременно трябва да откриеш тази тайна, иначе ще бъдеш както ги наричат хората „драскач“. Трябва да се открие тази тайна. Откриеш ли тази истина, ти ще влезеш в досег с етерните двойници на всички явления в природата. А щом влезеш във връзка с всички етерни двойници в природата, ти можеш да бъдеш един богат писател, един богат музикант, композитор. Ти можеш всичко да бъдеш. Защо? Защото всички тайни там са открити. Иначе ще гледаш широкия свят, необятното небе и нищо няма да виждаш, нищо няма да чувстваш, нищо няма да опитваш, да изживяваш. Ученико, от днес нататък твоите изживявания трябва да бъдат в унисон с ритъма на Духа, с онази: вечна прераждаща се девствена младост. Да кипи в теб Духът, т. е. да се багри твоето лице с най-прекрасните краски във вселената, да опиташ вселенското влияние, което е такава богата среда за твоя двойник. Обогатявай двойника си, защото колкото повече твоят двойник бъде осветен добре, колкото повече той бъде хармонизиран, поетично подреден и прекрасно проявен, толкова повече ти ще представляваш вече девствеността, красотата в природата. Цялата красота на природата трябва да бъде на лицето на ученика. Лицето на ученика символизира прекрасният двойник на природата. Всички линии, всички духовни етерни линии на двойника на природата се очертават на лицето на ученика. И когато видите едно такова прекрасно лица, така добре очертано, така сияещо, вие ще знаете, че живият Бог присъства. Тогава няма вече да има мъртъв Бог. Защо? Защото няма мъртви линии, няма мъртви черти. А знаете ли по какво ще познаете този жив Бог в. Ученика? По неговата девственост, по неговата девствена душа, до неговата девствена мисъл, по неговото девствено сърце и до неговата девствена воля. Всичко в него е вече девствен образ, девствен двойни. Вие сте сега едни представители, представлявате някого. Кога представлявате? Девствения образ на ученика. Такова представление сте вие. И ако става въпрос някога в бъдещето, във вековете кой е ножар да представи напълно девствения образ на природата, ще се посочи ученикът на Вътрешната школа, ученикът на Вътрешният свят, на Вътрешното състояние, на Вътрешното виждане.

И тъй, като представители на ново откритие на Божествения план, откритие на великите тайни в битието, застанете стоически, положително на даденото място, за да може да се подчертае и то реално съвършено девствено вашето представителство. Върховното ръководство има за задача да представи в най-голямо откритие неговата тайнствена душа, в която е въплътено абсолютното Божествено присъствие. Обичайте това ръководство, разчитайте на това. ръководство, за да може да укрепне у вас духът на. новото възраждане, на новото прераждане, на новото подмладяване, на новата девственост. Тогава, ученико, ще имаш положителен вътрешен поглед към света. Няма да има тайни, които не ще можеш да откриеш. Тогава ще бъдеш мъдрец.

Може би някои от вас ще каже: като че ли е рано още за нас да бъдем такива представители. Не, даже късно е, даже сте закъснели. Защо сте закъснели? Закъснели сте, защото до сега не можахте да откриете девствения образ на своя Учител. Вие Го открихте като физически образ, образ който ви даде идеята, но вие не можахте да го откриете като девственост, като образ който представя великия свят на Божествените тайни, на Божествените възможности, на Божественото знание. В това размишление ние засегнахме този въпрос с доста голяма смелост, като не се побояхме, че някой от вас ще злоупотреби. Ние знаем, вярваме, че вие сте вече една дълбока тайна и че всички тайни ще бъдат запазени, до тогава, до когато напълно се изяви вашият двойник в абсолютна девственост. Когато застъпваме въпроса за девствеността, да не би някой да се спъва в някои свои грешки на миналото, да мисли, че някое негово провинение или удоволствие е което може да го спъне да мисли за девствеността. Под думата девственост се разбира най-чистото - да мислиш чисто, да действаш чисто, да работиш чисто, да се храниш чисто, да постъпваш чисто, да се обличаш чисто, да се отнасяш чисто, чист по светлина, чист по мисъл, чист но присъствие.

Но ще кажете: все пак в основата е чистотата. Извън чистотата е тъмнина, а там където е тъмнина, няма поглед. Като казваме поглед към света, то ние разбираме с чист поглед, със светлинен поглед към света, защото обширният свят за ученика е негово бъдеще развитие, негово бъдеще. Усъвършенстване, негово бъдеще посвещение. Колкото е по-обширен светът на ученика, колкото повече е под опекунството на неговата зеница, толкова повече той остава познат, толкова повече той има обекти, има явления, които могат да му бъдат спътници в живота. А трябват спътници, ученико. Без съпътници ти ще се объркаш в живота. Спътниците са, които ще те придружават, които ще ти дават вода когато си жаден, ще ти дават храна когато си гладен, дрехи когато си вече окъсан. Спътниците са които ще пречистват твоят път, за да няма препятствия, за да няма тръни по твоя път, за да няма порои по този път, за да няма кал по този път. Съпътниците са, които ще те подхванат под мишница и ще те пазят от престъпниците, от убийците до пътя, от тайните черни агенти по пътя.

И тъй, имай тия девствени съпътници; които винаги ще бъдат за теб като зората, като пролетен ден, като изгрев в живота. Ако търсиш Бога, обичай всички негови същества, всички негови синове, всички светли същества. Много неща има да обичаш. Голямо сърце ти трябва, голям ум ти трябва, широка душа ти трябва, толкова широка, че цялата вселена да обхване. Освобождавай се от тесногръдието от ограничението. Нека всички тия неща които минават през твоето съзнание, така детайлно да ги осъзнаеш, да няма никакво препятствие, никакво отклонение в твоя път. Обичай пътя си. Ние ти казваме, че той е девствен, защото е настлан със слънчева светлина, защото е посипан със светлинния прах на Духа, защото бялото братство го охранява, защото Учителят винаги ще те среща до пътя. Преди да си влязъл в школата, срещни Учителя по пътя, тръгни с него и споделяй мисли с които той ще те занимава в школата. Такава подготовка е необходима. Преди още ти да, седнеш на скамейката пред Учителя, трябва да знаеш предмета, да знаеш тайните, върху които Учителя ще говори. Такава подготовка се иска. Вие сте представителство. Вие представлявате любимите ученици на Учителя, вие представлявате любимата доктрина на Учителя, тайното учение на Учителя. Следователно, съхранете всяко едно ново откритие дълбоко в своето сърце, в своята душа, за да може да представите пред света великото достойнство присъствието на Божествения дух. Нека тия мисли, нека тия открития да залегнат дълбоко във вашето съзнание, за да може да имате в изобилие богато наситена трапеза, богато духовно тържество.

Така да бъде.

Вехади, Нева Сензу и Махар Бену са молитви на ученика. Затова винаги в школата провеждайте това молитвено настроение. Създавайте това молитвено вдъхновение. Когато пеете тези мотиви, да трепти у вас цялото същество, така да се съсредоточи ученикът, че да стане само ларинкс, само мелодия. Може да стане това. Трябва да са правят опити. Трябва да има едно съвършено съсредоточение. Съсредоточавайте се в тия върховни тайни, за да могат те, предадени чрез вашето съзнание да станат песен. Не е необходимо ученикът много да говори, да увещава, а само да пее, защото когато пее, всички същества ще го разбират. А когато много говори, те няма да го разберат, защото неговият език е непонятен за висшите същества. Понеже мелодията е взета от света на висшите същества, те познават тази своя мелодия, познават всяка вариация и разбират, че ученикът знае да говори на техния език. Тава е език на висшите светли същества. При хубави дни, при хубави моменти, уединени, особено в сутрешните часове, изпълнявайте тия молитвени вдъхновения. Това ще внесе една абсолютна девственост във вашата мисъл и във вашите чувства и усещания, та когато ви срещне някой, кога то ви заговори, да чувства тази девственост.

Ето едно съвършено, абсолютно Божествено възпитание. Бъдещите възпитатели така ще действат. Така ще се възпитат всички човешки същества по лицето на земята. Но само човешките същества ли? Тогава няма да има вече дресиране на животните, но и върху тях ще се приложи един метод на възпитание. Кой ще направи това? Духът на девствеността.

И тъй, когато пееш, чувствай вече присъствието, на девствеността. Когато дишаш въздуха, чувствай вече присъствието на девствеността. Когато се срещнеш със своя съученик, чувствай действието на девствеността. Ето едно Божествено възпитание. Ето една прекрасна Божествена обхода.

Ученико, това не е обикновен морал. Това са същини на девствеността, същини у Бога, това е мисъл на Бога. Така той мисли. Никога не изопачавай нещата, никога не казвай, че Бог не мисли така. Божествената мисъл е девствена по начало.

28 Март 1957 г.