471. Централна мисъл

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 471-во

ЦЕНТРАЛНА МИСЪЛ

 Коя способност може да представи ученика като същество, което разбира основно същините в битието? Това е неговата централна мисъл, понеже ученикът се стреми всички неща да вижда централно организирани, централно обединени. Било е някога, когато нещата са се разединили, са се отклоним ли, било е някога епоха, когато същините са се отделили. Било е някакъв си период, когато веществото се е замразило, вцепенило и вече не е имало способна мисъл, т. е. централна мисъл. Като погледнете в обикновеното око и осъзнаете нещата с нисшето съзнание, ще видите, че навсякъде нещата са така разхвърляни, така отклонени, че вие се запитвате, защо е всичко това? То е защото са е дезорганизирала мисълта, а всяка една дезорганизация дава резултати, следователно и резултатите ще бъдат отрицателни. Интересно е обаче, какво е това чувство в ученика, което прави разлика между отрицателното и положителното. Това е неговата централна мисъл, неговата добре организирана мисъл. Ако вземете да погледнете по-обстойно, по-широко на нещата, ще видите, че процеса на посвещението подразбира централна мисъл.

Но ще се каже: ако мисълта се централизира в едно ядро, ще може ли способността да прониква в безкрайното? Няма ли тя да. се индивидуализира и да спре нейното движение, нейните вибрации, нейните открития? Когато се централизира мисълта, когато тя има вече център, тя именно тогава е силна, тъй както е силно едно слънчево ядро. А щом тя е разпокъсана, вие ще я срещнете навсякъде, но тя ще бъде както казва народната. поговорка като окъсан циганин, който проси. Това е просешка мисъл. Целият свят днес е просешка мисъл. Навсякъде ще срещнете този окъсан циганин. Той навсякъде проси и ако не му се даде, става жесток, търси някакво си право и повдига революция. Всички революции се дължат на този окъсан циганин, на тази дезорганизирана мисъл. Тук ученикът трябва добре да схване положението, защото от неговото разбиране ще зависи какво становище ще има по отношение отрицателните сили в света. Тук именно ученикът трябва да има прозорлив поглед към света, да знае дълбоките причини за всички стълкновения и отрицателности до планетата земя или в някоя друга планета и да не се чуди, защо се създават условия за войни, защо се изтребват народите. Той трябва да знае причината. Той трябва да знае, че това се дължи на отсъствие на централна мисъл. Щом няма централна мисъл, има упадък. Кога може да има централна мисъл? Може да има само тогава, когато човечеството има за ръководства един център - Бога. Само центърът Бог може да провежда, да организира, да дава добри, благоприятни условия за посвещение. Следователно, когато казваме, че ученикът трябва да има централна мисъл, това подразбира той да е свързан с мировия център-Бог. Не е ли свързан с този миров център-Бог, той непременно ще попадне в семейството, в нацията на окъсан циганин. Имало е случай, когато той действително е попаднал и още носи дрипите на циганина, още носи просията на циганина. Даже и когато се обръща към Бога, пак се обръща като циганин, който проси. Не, на ученика не е позволено да проси. Неговата молитва не трябва да бъде просешка молитва. Неговата молитва трябва да бъде централизирана, светийска молитва, молитва на пророк, молитва на, посветен. Ученика трябва само да благодари за добрите условия, за светлината, за всички блага, които природата и битието му дават. Той не трябва да иска. Той не трябва да бъде от ония поклонници, които се бият по гърдите и казват: Господи, дай ми това, дай ми онова. Тъй както когато някой циганин често пъти, идва до вашата врата да проси докато ви омръзне и вие затваряте вратата, така и Господ затваря вратата на тия просяци. Той казва: всички на работа. Всички да изкарват прехраната си с достоен труд и работа.

Но ще се каже: защо ни говорите за тия неща, когато ние не сме вече от нацията на окъсания циганин? Добре е, че не се чувствате вече такива. Това е едно голямо достойнство. Да се чувстваш, че вече не си циганин, просяк, това е голямо достойнство. Ние нищо нямаме против циганите. Това са все духове, т. е. все изпъдени духове, които са злоупотребили с централната мисъл. Тия духове бяха натоварени с известна задача; да проведат една организирана Божествена работа по лицето на земята, откриха им са доста тайни. Мястото където живяха се нарече посветена земя, свято място. Дори и Бог посети тази земя, това място. Но с всичко това се злоупотреби и затова тия души бяха изоставени. Дали е справедливо, това е друг въпрос, но ние казваме, че законът е строг. Ако не си благодарен, законът е пак строг. Ако постоянно хленчиш и просиш, законът е строг. Ще кажеш тогава, колко много се молих, колко много исках, защо не ми се чу молбата. Ти си просил, а Бог към просяците няма особено отношение.

Но да оставим този въпрос. Ние само го загатваме за да си обясните някои положения лично вие, понеже и вас понякога ви посещава този окъсан циганин. Вие трябва да имате отношение към него, да го респектирате и да кажете: братко, ще работим заедно. Ела на работа, но да просиш, нищо няма да получиш. Ако просиш, ти ще бъдеш вечно хулен, поругаван, изпъждан. Такива отношения ученикът трябва да има към тия духове.

Но може би някой дълбоко религиозен ще каже: това не е в духа на християнството, не е в духа на Христа. Точно е в духа на Христа, защото Христос с камшик ги изпъди от храма. Христос ги изпъди от светилището и им каза: ще отидете да работите, а не да се ползвате от чуждия труд, да спекулирате. Търговците в храма, това са все окъсани цигани, които с просия, с измама са ограбвали своите близки и са търгували с техния труд. Въпреки че са били в храма и са се молили, Христос не ги пощади, а ги изпъди от храма, за да не оскверняват светилището на Бога. Такава е закономерността по отношение великото посвещение. Следователно, ученикът трябва да знае всички тия положения, да знае за всички тия явления и никога да не се подава на тази циганска философия.

Ние вземаме ката предмет циганина. Ако някога се отдаде случай на някой циганин да прочете това размишление, той би се ужасил, че е така подценен. Не, ние не засягаме ония възвишени, чисти, идейни същества, макар и да са попаднали в тази среда. Ние засягаме ония същества, които спекулират, които светотатстват пред Бога. Има ги по земята. Ние ги наблюдаваме, изследваме ги, изучаваме тяхната история. Колко е интересна тя. Да, интересна история е. Но ще се каже: какво ни интересува нас тяхната циганска история? Тя е една от древните истории. Някога тия духове са била доста повдигнати, познавали са някои от великите тайни, служила са си изкуството - магията, но тяхната просия ги е деградирала.

Като казваме просия, ние съвсем не разбираме да дойде някой, да подложи ръка, да поиска нещо да му помогнете. Ние ще помогнете на нуждаещия се, но никога няма да просите. Тогава може би ще кажете: ако допадне в нужда и трябва да ви се услужи, как трябва да поскъпни? Ние отговаряме е онзи стих от евангелието, където Христос казва: работникът е достоен за своята заплата. На всички ученици трябва да се плаща, а не да си служат с просия. Кой ще им плати? Ще им плати природата, ще им плати битието. Кой ще им плати? Ще им плати Духът Господен, ще им плати сам Бог. Това значи достоен за своята заплата.

Каква беше нашата мисъл. Централната мисъл. Винаги ученикът трябва да разглежда нещата от своята централна мисъл, т. е. да има такова съчетание на чувства, на сетива, на мисъл в себе си, че да представлява наистина една общо организирано цяло. Това е истинската подготовка - да имаш централна мисъл. Централната мисъл, ние казахме, е подобна на едно слънчево ядро. Следователно, ученик с централна мисъл е светлина. Той радиира светлина, т. е. ученик с централна мисъл е светлинен свят, т. е. богат вътрешен свят. Богатия никога няма да има има нужда да проси.

И тъй, ученико, вземи си бележка. От днес нататък когато си в момент на молитва, на молитвено съзерцание, никога не изпадай в положение да просиш. Нека просията се премахне от твоето посвещение. Щом си централна мисъл, как ще допуснеш просията. Невъзможно е, но понякога и ученикът попада под влиянието на просията. Когато се молиш, ще поставиш тялото си така, да има то най-красивата стойка, най-изящната стойка, да не бъде изкривено, да не бъде някъде подпряно. Заеми позиция най-естествена. И ако имаш дори и някои неприлични навици, ще гледаш в този момент да ги изправиш. Такъв ще се явиш пред лицето на Бога - готов за работа и няма да искаш, няма да казваш: Господи, дай ми това, дай ми онова, но ще кажеш: Господи, възложи ми днес да изпълня една от твоите Божествени работи, т. е. да изпълня твоята воля.

Но ще кажете: как да се обръщаме към Бога когато имаме нужда? Ще кажете: Господи, научи ме как да изправя нарушенията. Той е учител. Той ще ви научи, но никога не трябва да искаме само да дава, да ни подарява. Някога в далечното минало се е въвело поклонението. Не, ученикът не трябва да прави метани. Най-комичното положение а да правиш метани. Като че ли Бог е някакъв си съдия или някакъв си турски чорбаджия, че да му правиш метани. Да нямате такива схващания за Бога. Религиите са въвели много такива отрицателни прийоми. Затова идва Бялото братство, да изправи всички криви неща, а още повече идва Вътрешната школа съвършено да заличи дефектите по отношение посвещението на ученика. Сега може да се трансформират някои енергии, дават известни упражнения, които по външен вид, правят впечатление на поклони. Това са упражнения на трансформиране на някои отрицателни енергии. До кога ще траят тия. упражнения.? Внимавайте да не попаднете в противоречия. Те ще траят до тогава, до когато имате вече централна мисъл. Щом имате централна мисъл, всички отрицателни енергии ще бъдат трансформирани. Следователно и тия външни физически упражнения вече губят своята стойност. Но докато дойде централната мисъл, тия упражнения са методи за трансформиране на състоянията на енергиите.

Но ще се каже; в какво се състои нашето изкуство? Нали художественото изкуство е във физкултурата, във физическите упражнения. Когато имате централната мисъл, вие ще бъдете най-прекрасното художествено същество. Ще има ли, нужда тогава да заемате различни комични положения по отношение вашата подготовка? Съвсем няма да има нужда. Няма да има нужда да ходите на четири крака, да лягате на гърба си и да дигате ту единия си крак, ту другия крак или ръка? Много естествено, че няма да имате нужда.

Ние засягаме въпроса от състоянието на посветения ученик с централната мисъл. Ученикът винаги трябва да бъде прав. Такова е неговото наследство. Той е изправен на два крака. Главата му е изправена вече. Тя заема място, пространство в необятността. Той не трябва да навежда главата си надолу към земята, защото е вече изправен. Че това той прави, то е защото се дават някои упражнения за трансформирането. Това е временен процес. Изправен ученик с централна мисъл има впит поглед в царството на звездите. Щом има поглед отправен към царството на звездите, ще му остане ли време да прави поклони към земята? Няма да му остане. Някога, когато се изявявали пророците, те са възпитавали своите слушатели да уважават природата, природния свят и са ги карали да се покланят. И вие сте са покланяли. Но това ли е истинското съвършенства? Ще знаете, че учителите не са нравили метани. Никога те не са са покланяли.

Ние засягаме тия неща във Вътрешната школа. В другата школа те няма да се изнасят, защото ще се попадне в противоречие. Затова размишленията във Вътрешната школа още трябва да са пазят в тайна. Не са готови още учениците да се изнесат някои преки истини. Те знаят, че са изправни, че са напуснали положението на животни, на разните религиозни традиции, на различните обичаи, но все пак все още нещо ги блазни и казват: е, най-после могат да се направят и тия неща. които са запаметени от дедите, от бащите и т. н. Не, ученикът трябва да бъде най-изтънчения, да има вкус, да заема едно достойно място. В какво се състой това достойно място? Да бъде представен в най-съвършен образ. Неговият поглед никога не трябва да гледа земята. Краката му се занимават със земята. Неговият поглед е звезден поглед. Той трябва да се занимава със звездните светове, понеже главата му се е откъснала от земята. Животните не могат да гледат звездния свят, понеже са превити към земята. А човек, който е изправен, колкото и да се превива, това е ненормално състояние.

Може би за тия неща не сте мислили още. Може би за някои сте мислили и сте ги изправили, но за други още не сте мислили. Ние сега ви навеждаме на тия мисли, за да може да се ускори процеса на вашата организирана, на вашата централна мисъл. Вие ще изучавате великите тайни от гледището на централната мисъл. С нея ще действате, с нея ще работите, с нея ще овладявате най-съкровените мисли на Божествената същина. Ученик с централна мисъл е едно завършено ръководство, един завършен модел бихме казали, един завършен образ, едно завършено състояние. Като казваме завършен, ние не разбираме Абсолютно съвършенство. Ние казваме: завършен в някое поделение. Завършена е някоя работа, моделиран както скулпторът моделира един свой бюст. Той завършва бюста, но най-напред извайва ръцете и казва: вече са завършени, после моделира очите, устните, въобще цялата глава, докато завърши своя бюст. Та като казваме завършен, не разбирайте абсолютно съвършен. И тъй, и вие трябва да завършите някои части на своето посвещение. Да завършите, да предположим, моделировката на вашата умствена способност, на вашия ум, защото за да имате централна мисъл, трябва да имате добре организиран ум, добре построен ум.

Но ще кажете: как да моделираме този ум. когато не го виждаме? Вие не го виждате, но с него работите, с него се представяте, с него спорите, дори с него и война водите. Толкова ви е познат той. Без него никъде не можете да се представите като човешко същество. Благодарение на това, вие сте нещо. Отсъства ли умът, вие сте пак нещо, но нищо нещо.

И тъй, най-голямата работа, най-съвършената работа, която ученикът има да свърши, то е да създаде централна мисъл. И каквато и работа да предприемете на физическия свят или в отвъдния свят, каквото изкуство да предприемете, да произхожда все от централната мисъл, централно да гледате на нещата, да а не ги разпокъсвате. Те и без това са толкова разпокъсани, но вие да не ги- разкъсвате. Вие трябва да бъдете потомци на светите отци, на патриарсите.

Но може би ще се възрази: нали ние ще развиваме чувството на благодарност. Не е ли редно, от благодарност да целунем земята, която ни дава хляб, вода, плодове и други подобни? Не е необходимо да целувате земята. Кой ще целува земята? Ще я целуват лъчите на вашата централна мисъл. Те ще я целуват така, както я целуват лъчите на слънцето. Самото слънце идва ли на земята? Не идва. Идват само неговите лъчи. Защо? Защото слънцето е център. Така и вие като централна мисъл ще изпращате своите светли лъчи да извършат цялата положителна работа на земята, т. е. ще ходите на земята, но ще живеете в небето, тъй както живеят звездите в небето. Но ще кажете: няма ли да стане едно раздвояване? Не, няма да има раздвояване. ще има само радиация. Това са едни от съществените състояния, от съществените отношения на ученика към всичко, което е около него. Винаги той трябва да се поставя като централна мисъл, да централизира нещата, никога да не ги вижда разкъсани. Даже и да има такива явления, той трябва да знае за техните последствия, да знае причините, да знае центъра, защото всички явления произхождат все от някакъв център. Не може без център. Дали този център сега, дали тази централа е висша или нисша, то е друг въпрос. Същото е и на земята. Събират се работници да работят. Те имат главен работник бригадир. Успехът на тази бригада ще зависи, доколко този бригадир е посветен, доколко той е централен.

И тъй, ще гледате на нещата централно. Ученикът с централна мисъл е фактор в битието. Той е един обект за съществата, за светлите същества, които посещават земята. Само неговата централна мисъл е която може да привлече съществата към себе си. Светлите същества няма да спрат при скъсания циганин. Те ще спрат при ученика с централна мисъл.

Но ще се каже: защо се прави предпочитание? Това не е предпочитание. Това е закон. Когато слънчевият лъч огрява земята, къде се получава блясък? Блясък се получава там, където има кристали. Върху грубата почва не се получава блясък. Същото нещо представлява и ученикът, кристал в който светлите сили чрез своите лъчеизпускания се отразяват.

И тъй, имате едни богати условия, едно богато поле за развитие, една богата философия за посвещение. За да бъдете абсолютно свободни, всяко нещо трябва да бъде на своето място, т. е. краката ще ходят по земята, дробовете ще дишат в пространството, а главата ще се държи горе във висините. Това е правилното, съвършено построяване на земята. Да допуснем обаче, че всички тия неща ви са известни. Не е достатъчно нещата да бъдат само известни. Те трябва да оживеят. Там където централната мисъл има давление, там всичко става живот. А вие знаете от опит, че най-ценното, най-скъпото за ученика, това е животът. Живот, който е представен с централна мисъл е съвършен живот, пълен живот. Така е.

Когато говорим за централната мисъл, доста много усилия, доста голяма работа се иска от ученика, т. е. да работиш с целия свой мир. Така да съпоставяш нещата, така да ги уреждаш, че те да представляват съвършен обект за излъчващите, за движещите се лъчи от слънцето, от висшите същества. Така, ученико, ще представиш света на съвършенството. Има нужда да го представиш в такава форма, в такъв образ, че навсякъде да се подчертава твоята централна мисъл. Трябва да представиш този свят на съвършенството, защото светът на съвършенството е идеала на цялото посветено небе. Сега са необходими представители, тъй както небето идва със своите представители, така и земята трябва да се представи със своите представители. тъй както слънчевите лъчи идват като благо на земята, така и земята трябва да излъчи от своите недра кристални твърд. кристално творчество. Това е то представителство. Кой ще представи Божественото учение на Всемирното бяло братство на земята освен ученика с централна мисъл. Трябва да се ознамени това представителство, за дълги и дълги времена на земята. Духът е в изобилие в своето представителство. Той дава тон, дава методи, дава условия и най-после проявява своите Божествени отношения. Ако някога човечеството а било забравено, т. е. било е в плен, било е игнорирано, сега към човечеството се отправя Божествен зов, че иде Бог на земята. Той трябва да обърне очи към небето, защото небето, това е вселената на Бога. Никъде другаде не може да намерите Бога, освен във вселената, в битието. Както виждате, небето е осветено с милиарди и милиарди слънчеви ядра, защото Бог ходи из вселената за да няма тъмнота. Ако Бог досега не е посещавал земята, то е било защото там има тъмна сянка, а Бог не обича да ходи из тъмнината. Затова светлите сили са решили да облагодетелстват земята, като издигнат съществата в централна мисъл. И действително, тия същества можаха да организират школите. Единственото място, където Бог ще дойде е школата. Извън школата Бог няма да дойде. Защо? Защото навсякъде присъства този окъсан циганин на просията. Бог не обича просията. Бог не обича дрипите. Той обича красотата, обича благодарността, доброто. Доброто и красотата са най-любимите състояния пред Бога, защото доброто дава красотата. Ще кажете: че красотата ражда доброто. Както и да го вземете, все е вярно. Ако си красив, ще родиш добро. Ако си добър, ще създадеш красота. Как ще бъде красивото без доброто? Не е възможно. Следователно, доброто ражда красотата. Затова, бъдете добри - добри във всяко отношение. Да имате добри отношения към цялото миросъздание. Да няма вече за вас отрицателности, да няма грозота, да няма просия, да няма онеправдания. Положителни сили трябва да се въплътят у вас. Нов свят. Вашият вътрешен свят трябва да се изяви вече в една богата, светла, централна мисъл.

Ние засегнахме в миналите размишления въпроса за централното съзнание, а сега засягаме въпроса за централната мисъл. Вие още не може да си представите каква форма има тази  централна мисъл, какъв образ, каква художествена стойност има, но вие сте по пътя към централната мисъл. Тя се проявява в логична постройка, в логично слово, в логично размишление, в логично изкуство и т. н. Колко е красиво да наблюдаваш, да съзерцаваш един ученик с централна мисъл. Никога няма да ти стане ежедневен, банален. Колкото и да го съзерцаваш, той никога няма да ти омръзне. Защо. Защото централната мисъл излъчва. централни мисли, централни лъчи, които осветяват земята, които осветяват кристалните предмети около ученика и се създава един дивен красив свят, свят на блясък, свят на едно богато отражение. Ние и по-рано казахме, че и отраженията са необходими, защото от отраженията ние съдим за самата реалност, която ги е създала.

И тъй, ученик с централната мисъл ще създаде вече не отражение, а подобие. Централната мисъл изявява истинското подобие на ученика. Ние дойдохме до положението, че ученикът има вече централната мисъл и е завършен представител. Следователно, има ли нужда да му говорим повече? Има ли още неразкрити области, неразкрити същини? Когато той има вече централната мисъл и нашата работа ще се улесни. Тогава по-малко време ще употребим в школата. Нашите размишления ще станат много по-кратки и ученикът по-малко ще записва. Защо сега вие записвате? Защото още нямате централно съзнание. Когато има централи но съзнание и централна мисъл, няма да става нужда ученикът да си служи с писалка, да записва дадени тайни, някои открити истини. Защо? Защото той направо ще гледа нещата, ще бъде във връзка с тях, ще познава всички закони, всички отношения и същини и ще бъде свободен. А сега не е свободен. Сега трябва да записва, за да може от време на време да си спомня за нещата. Ние говорихме в минали размишления, че ученикът трябва да има една върховна памет. Върховната памет е свързана с централната мисъл, с централното съзнание. Докато ученикът не създаде тази способност на централна мисъл, той все ще повтаря нещата, ще ги изучава чрез записване, чрез повторение и т. н. Това са все методи. Затова нека се записват нещата, да се знае точно за тяхната верност. Нещата трябва да бъдат предадени вярно, точно, пряко, да няма цигански маниер. Ние не искаме да обидим циганския дух. Няма въобще цигански дух. Има духове които си служат с цигански маниер. Но идват дни, когато този маниер ще се трансформира. Въобще тия енергии ще се трансформират. Затова ние си позволихме да засегнем личността на тия духове, и ако някога се домогнат до това размишление, в тях ща се яви една амбиция на съревнование да се изправят. Това е едно предизвикателство, но в света на контрастите не може без предизвикателство. Трябва да се раздвижат нещата, трябва да се раздвижат духовете. Наближава вече да изгрее новото слънце, което ще премахне тъмнината на земята. Но ще се каже: има и друго слънце. Земята за в бъдеще ще бъде осветявана от две слънца. Тогава няма да има вечер и всички същества, които обитават земята, ще имат централна мисъл. С централната мисъл, те ще могат да проникват в звездния свят, макар той да се осветява от много слънчеви ядра,

И тъй, непреривната Божествена работа на ученика е едно достойнство пред бъдещето не само в съществуванието му на земята, но и в отвъдния свят. И в отвъдния свят той ще трябва да работи с централната мисъл. Само централната мисъл е, която може да го представи в по-висшите отвъдни светове. Като казваме отвъдни и този въпрос трябва да се разреши правилно. Какво разбирате под думата отвъдно? Казваме, че идва час, когато ученикът напуска физическия свят и се преселва в отвъдния свят, някъде далеч от този свят, някъде кой знае къде. Ученикът не знае още къде е отвъдния свят. Той не знае, защото неговата мисъл не е още централна. Той сега ще има малък проблясък и от време на време ще прониква в този отвъден свят, но ще дойде ден, когато със своята централна мисъл той ще прониква в тия светове и няма да ги нарича отвъдни. Те ще бъдат за него едни богати състояния.

Всичко това е хубаво, но казвате: какво ще бъдем след като напуснем физическия свят. Какво ще бъдете? Отговаряме: ако сте като централна мисъл, ще бъдете едно богато ядро, а за всяко едно такова ядро има място във вселената колкото искаш. Но ако не си такова ядро, какво ще бъде? Представяш ли си? Ще бъдеш разкъсан, разхвърлен, дрипав. Затова ученикът в отвъдния свят получава едно висше състояние. Това висше състояние е изразено в един прекрасен етерен, ментален образ.

Но ща кажете: дали ще има там някакви белези, които да напомнят неговото физическо съществувание? Ученикът с централната мисъл съвършено се изменя по образ в отвъдния свят, Там се получава един образ, който тук бе нарича юношески. Там той нито е млад, нито е възрастен. Да, но по какви черти ще го познаем? Като централна мисъл, лесно ще го познаете. Ако нямате централна мисъл, ще търсите своите познати така, както са били облечени на физическия свят, какви устни е имал, какви очи, какви уши, какъв ръст, каква походка и т. н. В съвършения свят живеят съвършени същества - съвършени по образ, съвършени по подобие. Това е, което може да ви се представи в отвъдния свят, в света, на висшите същества. Ние няма да се занимаваме със астралния свят, защото вие доста много го живяхте. Вашите чувства, това е астралния свят, а вашата мисъл, това е менталния или Божествения свят. Зависи сега с какво сте работили. За съжаление вие сте работили досега с чувствата, Вашите чувства са били вашата мисъл и затова е нямало напредък. Ние казваме, че няма, не за да подценяваме чувствата, не. Чувството с централна мисъл има душа, има живот, има представителство.

И тъй, на ученика трябва да бъде ясно, какво е неговото състояние след като напусна физическия свят. Той трябва да знае какво място ще заеме, каква служба ще изпълнява, с кого ще се срещне, в каква школа ще учи. Всички тия положения той вече трябва да знае, но трябва да има централна мисъл. Може би у вас ще се появи бунт, защо нямате тази централна мисъл. Може би ще кажете: кога ще дойде тя? От вас зависи двадесет и пет на сто, а седемдесет и пет зависи от висшите същества, от представителството на Вътрешната школа. Представителството на Вътрешната школа много системно работи. То не бърза, то не прави отскочки, не прави прекъсвания. То предава нещата в една строго математическа система.

И тъй, не се бунтувай, ученико, но създавай повече условия на тишина в себе си. Колкото повече заживееш в тишината, толкова повече у теб се създават условия за централната мисъл. колкото и да се бунтуваш, нищо няма да сполучиш. Знай, че бунтът носи нещастие, носи деградация, отклонение. Когато в някоя държава има бунт, става едно голямо отклонение. Самият център на държавата се разклаща и тя губи устоя, губи основата. Същото нещо е и с ученика. Когато той започне да се бунтува в него настава революция. А вие знаете последствията от революцията. Тя изяжда всичко що има в нацията, в народа. затова някои от мислителите са казали, че революцията изяжда своите чада. Това е вярно. Бунтът в ученика спира развитието му. Затова, правете усилия колкото можете, за да създавате, у себе си положение на спокойствие и мир. Щом имате това спокойствие и мир, то и вашата мисъл се уравновесява. А уравновесената мисъл вече придобива състояние на централна мисъл. Всички вие тук представлявате едно ядро. Нека това ядро бъде подобно на най-малката светяща звезда. Ние няма да кажем като слънцето. Може да бъде поне като слънчев лъч. Такава светлина трябва да има, защото помнете: при идването на един всемирен, велик Учител на земята, трябва да се дадат резултати. Кои са резултатите на Христовото учение, когато Христос беше на земята? Това са посланията на неговите ученици. Сега и вие, като ученици на великия Учител на бялото братство, трябва да дадете резултати. Кои ще бъдат вашите резултати? Че сте станали причина да се дадат тия размишления. Вие виждате как в миналото Духът е работил и как сега работи. Тогава той е внушавал на учениците и те са изнесли своето слово при тежки условия: гонени, бити, арестувани и т. н. Сега Духът работи като изразява словото посредством вашата готовност, посредством вашето присъствие, затова размишленията са една епоха - да, една знаменита епоха. Колкото и да не се осъзнават тия състояния, бъдещето ще си каже думата. При много скромни начала се създават тия размишления, така както беше и в Палестина. При скромните труженици, се създаде един голям ритъм на великото Божествено учение на Христа.

И тъй, ще дойдат може би същества, който да критикуват размишленията, но те не могат да ги съборят, защото в тях има централна мисъл. Така и вас не трябва да ви отклонят, защото и вие имате вече централна мисъл.

11 Април 1957 г.