Jump to content

472. Централно равновесие


Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 472-ро

ЦЕНТРАЛНОТО РАВНОВЕСИЕ

Познавайки чрез методите - откриване на върховните истини, които провеждат основно, логично, методично съвършената мисъл, т. е. централната мисъл в живота на ученика, тия върховни истини, върху които се укрепват устоите на неговия вътрешен свят, като система имаме централното равновесие. Кои са признаците, че ученика има вече централна мисъл? Най-релефно изпъква неговото равновесие. Защо ученикът не е успявал до сега? Защо е изживявал различни катастрофи, приключения, събития и т. н.? Защото не е бил уравновесен, т. е. нямал е централно равновесие, защото ученикът е попадал под различни течения, под различни религиозни вярвания и тем подобни. Защото, ученикът е приемал разните доктрини, учения, които са го отклонявали. Всичка това е било резултат на неговото неравновесие. Защо ученикът е понякога беден, нещастен, болен? Затова, защото е нямал централно равновесие. Защото е попадал в безверие, в съмнение? Защото е нямало централно равновесие. Централното равновесие дава като стойност, като характер великото майсторство. За да бъдеш велик майстор в нещата т. $. да можеш така майсторски да представиш както своите постижения, така и постиженията на подобните си, трябва да има нещо величествено. Кое е това величественото? Това е равновесието. Централното равновесие е, което представя ученика като основа, която послужи да се изгради най-величествената постройка, най-величествената светиня в света, в живота. А това зависи от една устойчива основа, която да гарантира настоящето, бъдещето, т. е. и благата на настоящето и благата на бъдещето. Но всичко това да стане, ученико, се иска централна мисъл, централно равновесие. Когато се говори за велики хора, за велики гении, за велики майстори в изкуството, когато се говори за силни личности, дори и за водачи, ученикът трябва да има предвид винаги централното равновесие. Не можеш да бъдеш великан, ако не си централно уравновесен. Какво се разбира да бъдеш централно уравновесен? Да имаш всички достойни способности, всички възвишени качества, всички ценни таланти и всички богати заложби. Те са които ще изразят в пълнота централното равновесие. Който е централно уравновесен, той притежава всички тия Божествени атрибути, които поставят личността на пиедестала на безсмъртието.

Ученико, трябва да стъпиш на този пиедестал - безсмъртието, т. е. да се чувстваш така, че никога да не идва в твоята мисъл някакво си положение на смъртност, за да не би да нарушиш своето равновесие. Пази се от нарушенията, защото за скъпа цена ти е дадено това равновесие. Много възвишени, много Божествени сили жертвуваха своето щастие, за да създадат този устой равновесието. Много възвишени сили минаха страшни страдания и приключения, само и само да създадат тази богата атмосфера, сред която да изживееш това централно равновесие. Цени тия жертви, преценявай добре жертвата на ръководството, живота на върховните ръководства, което създава една богата атмосфера, напоена с духовен, с безсмъртен елемент. Цени това присъствие така, както оценяваш присъствието на слънчевите лъчи. Какво голямо благословение са те, когато си измръзнал и те  прегърнат. По-висше благо е когато те осенят Божествените лъчи, лъчите на неговия топъл огнен Дух. Тогава в теб настава вече една нова епоха - епоха на централно безсмъртие. Колко много ще трябва да убеждаваме, за да можем да въведем тази програма, тази система на безсмъртието. Колко много сили трябва да иждивим, докато обърнем твоето внимание върху ония фактори, които устройват специално атмосферата за теб, в която да изживееш началото на безсмъртието. Колко се е говорило за безсмъртието. Защо? Защото човек винаги е изживявай смъртта, винаги е бивал пред ужаса, пред страха на смъртта, винаги се е тормозил, винаги са се убивали в него силите на равновесието. Тепърва Вътрешната школа има задачата да изнесе устоите на безсмъртието, т. е. да заличи от съзнанието на ученика смъртта. Вътрешната школа достойно ще се справи с агентите на смъртта. Тя ще ги убеди така, че те никога да не всяват тия мисли в ученика, които му създават страх, че му предстои страшен процес на смърт.

Когато застъпваме централното равновесие, ние имаме за задача да внесем един нов елемент в съзнанието и в централната мисъл на ученика, елемент на безсмъртните сили. Ученико, това е твоето щастие - да си обкръжен, да си обгорен, осветен от силите на безсмъртието, да си създадеш вече един нов свят, да имаш вече едно ново небе, небе на безсмъртието, т. е. да живееш в един нов свят, представител на силите на безсмъртието. По начало, ти си безсмъртен. По начало твоето отечество, твоята земя, твоето небе, твоето пространство са били представители на безсмъртната душа на Бога, но ти си забравил за безсмъртието, защото си слязъл в атмосферата, във вселената, в полетата на смъртта. Какво прави сега школата? Да те извади от тия състояния, от тия области, от този свят, от земята на смъртта. А къде ще те засели? Ще те засели в света на безсмъртието.

Но да бъдем конкретни, да не попаднете под някакви си заблуждения. Ученик с вътрешни централно организирани сили получава едно централно равновесие. Това централно равновесие е имала неговата душа. Колкото повече тази безсмъртна душа прониква както в съзнанието, така и в мисълта, в сърцето и чувствата, толкова повече неговата вселена, т. е. неговия физически с свят придобива вибрации на младост. Тогава красотата напълно представя света на безсмъртието. Когато ученикът получи тази висша система на безсмъртие, тогава той може наново да попадне в размишление. За какво? За вечността. Не можеш да мислиш и да присъстваш във вечността и да не си безсмъртен. Не можеш да бъдеш безсмъртен, ако нямаш централно равновесие. Само централно уравновесените сили могат да създадат една безсмъртна епоха, в която ученикът ще може да присъства вече като вечност. Това е един от великите пътища, от великите възможности, от великото майсторство, да организираш своите способности в едно централно равновесие така, че да няма вече уклон, упадък, да няма съмнение, да няма тъма.

Кои са факторите, които могат да поставят ученика на този пиедестал? Ние ги изброихме. Те са централното съзнание, централната мисъл, централно то равновесие, върховната воля. върховната памет. Има ли тия Божествени атрибути, тия Божествени начала, тия Божествени ритми, то слънцето на безсмъртието ще огрее небето на ученика, ще просвети небето на ученика. Сега небето на ученика е още замъглено. Той още вижда нещата в мъгла. По чувства те са действителности, но по съзнание, по мисъл, по равновесие, той още е в мъгла. Той още се страхува от утрешния съдбоносен ден, още се страхува от смъртта, от събличането на неговото физическо тяло. Да, страхува се той. Защо трябва да се страхува? Нали тук той трябва да изучи всички процеси? Изпратен е ученикът от висшите светове да изучи тази именно физически процеси - отминаването на душата през физическия свят в духовните светове. Това е една задача – задача, която е поставена специално за ученика правилно да я разреши. От правилното разрешение на тази задача, ученикът ще внесе онова централно равновесие като наука, изкуство, посвещение. А това е много важно. Защо е важно? Целият свят, съществата по цялата земя живеят в дисхармония. Няма равновесие. Най-големи пълководци, дипломати, всички живеят в дисхармония. Отсъствува равновесието. Следователно, отсъства безсмъртието. А щом отсъства безсмъртие то, какво съществува? Съществува ужаса на смъртта. Необходим ли е този процес? Защо той се е допуснал? Да се осъзнае човека и да влезе в школата, да изучава тайните на битието. Докато човекът не стане ученик, той ще попада под ударите на смъртта. А щом влезе във великото познание, като светлинен трепет той ще чувства осиянието на безсмъртието. Той ще чувства в своята душа как силите на безсмъртието обновяват същините, обновяват органите, способностите и органите на душата. Докосне ли се безсмъртието на човешката душа, човешката душа става вече ученик. Всички ученици са докоснати от същината на безсмъртното. Иначе ученикът не може да бъде школник, защото под думата школа се разбира вечно начало. А щом има смърт, тогава?

И тъй, за да се разберат тия велики истини. предстои на ученика да има всемирното майсторство за великите истини, иначе с бабешки мисли, с бабешка вяра, с бабешки поклони, с бабешко мнение, с бабешки страх, нищо не може да се постигне. Забранено е на ученика да се води по ума на бабата. Той никога не трябва да изпада в положение на баба. Неговата глава трябва винаги да бъде изправена като на младенец. Той трябва да познава само младенческия маниер, а не да попада под маниера на бабата, следователно, предстои на ученика да изучи изкуството на подмладяването. А щом научи това изкуството, ще знае за фактора на подмладяването. Кой е той? Безсмъртното. Не можеш да се подмладиш, ако нямай осиянието на безсмъртието. Този който е изгубил това осияние, той остарява, става баба. Нека от езика, от мисълта, от съзнанието на ученика да изчезне представата му за бабата, за формата на бабата. Една баба маже ли да учи, не може. Тя не може да запамети. Бабата не може да бъде математик, не може да бъде естественик, химик, астроном и т. н. Защо? Защото всички сили в нея са в упадък. А за да може. ученикът да запази своите сили, той непременно трябва да има централното равновесие. Централното равновесие в него е голям дух, който го импулсира, който го провежда като една безсмъртна система.

Ние не сме против бабите. Бабите обичат наистина своето положение. Особено тържествено се представят те пред своите внуци: „Това, баба, онова баба. Това ще направиш, онова ще направиш.“ Това е тържествено състояние на бабите, но то е за бабите, то не е за ученика и то за ученика специално на Вътрешната школа. Ученикът на Вътрешната школа е за вътрешния свят на безсмъртието, а този свят е вечността. Всички начала там са вечни.

Но ще се каже: какво в действителност представляваме ние, за да ни се говори така? Вие сте вървели досега все по пътя на бабата. Дори и сега не се срамувате, ако ви кажат баба. Вие чувствате това призвание по наследство, като някакво достойнство, че си живял, че си дал нещо на света и представяш плода на своя живот като баба. Не, забранена е на ученика да си служи с тия прийоми. Съвсем не трябва той да допуска в своята мисъл, че завършва вече своя живот, че е в края на своя живот и че е неспособен да стъпи в школата и да учи. Не, никаква отрицателна мисъл. Една такава отрицателна мисъл разрушава устоите на централното равновесие. Но ще кажете: как да бъдем в равновесие, когато нашите тъкани, нашите органи, нашите клетки, нашите кръвни телца са вече застарели и са неспособни да функционират така, както са били на млади години? За бабата е така, но за ученика не. Щом е ученик, той е пред учителя на скамейката и трябва да учи. Какво се заблуждавате? Щом се чувстваш като баба, ще стоиш вън от школата. Тя не е за бабите. Тя е за учениците, за ония ученици, които всеки даден миг се посвещават, които всеки даден миг са ново откритие. Следователно, ученикът е върховна памет, върховна воля, централно съзнание, централна мисъл, централно равновесие. Какво ви предстои сега? Една сериозна борба. Това е красивото, да сте именно в тази борба, в тия подвизи - подвизи за овладяване областите на безсмъртието, подвизи за създаване на централна мисъл, централно равновесие. Това е копие от безсмъртните висши светове.

Когато така ви говорим, ние имаме предвид ония същества, които живеят във висшите светове. Може ли обаче вие, които сте на физическия свят, да изпълнявате програмата на тия, който живеят в духовния свят? И за вас има малко условия. Да, има условия, стига Духът у вас да крепне, стига той да бъде централно организиран. Тази именно задача има Школата, да направи това, да се чувствате вече нови същества, новородени същества, т. е. възкръснали същества. Що е възкресение? Възкресението е един процес, при който да не мислиш за смъртта, а да се чувстваш само ученик. Какво друго възкресение ще чакаш? Да възкресиш баба си ли? Остави бабата. Имате ли вие елементи от бабата? Имате ги. Все има нещо, което застарява, което ви тормози, което ви създава страх. Това е именно елемента на бабата. Кога ще се почувствате млади, безсмъртни? Кога? Когато проникне Божествения Дух у вас и възпламени вашето сърце, пробуди вашия ум; когато възтържествува вашата душа. Когато Духът присъства, всичко е обезсмъртено. Такова е неговото естество, такава е неговата сила, такъв е неговия огън. Където парне този огън, всичко се подмладява. Не е позволено на ученика да идва в школата унил, недостоен. Ученикът трябва да идва в школата като младенец, с вихрени сили, готов да изпълни всяка една задача дадена от Учителя. Това е ученик.

Но може би ще кажете: ние сме малко позакъснели? Да, дошла е вече бабата. Тя те дърпа и казва: Къде, синко? На кого ме оставяш? Кой ще ме гледа? Бабата наистина търси кой да я гледа. Но вие няма да се занимавате с бабата.

Това е алегория, символично казано. Ние говорим сега за бабата у вас. Когато и да е, вие ще я оставите. Тя ще протестира, но нека да стане млада. Тя има тази възможност да стане млада, защото там където Духът прониква, всичко става младо, всичко дава плод.

И тъй, обръщаме се към бабата у вас и казваме: бабо, ще станеш млада. Ще постъпиш в школата да учиш. Ще учиш, ще научиш една голяма специалност, чрез която ще си изкарваш прехраната, за да не чакаш някой да те гледа. Не, ти сама ще се гледаш. Това е достойнство. Ще обезсмъртиш клетките в себе си, ще проведриш съзнанието и мисълта си, за да могат да се разтворят наново камерите на твоята памет и да запаметяваш историческите задачи като ученик, на когато се дават.

И тъй, когато засягаме въпроса за върховното равновесие, ние искаме да повдигнем малко завесата и да бъдем конкретни, да бъдем на ясно, да няма вече обайване, че такъв бил пътя на дядото, на бабата, че това е една система, една религиозна форма. Не, ученикът абсолютно се абстрахира от всичко онова, което е минало. Но ще кажете: ако забравим историята какво ще правим? Ученикът на Вътрешната школа не се нуждае от старата история. Защо трябва да я учи, да я изпълнява, когато тя е написана върху него? Той трябва да се освободи от това написано, да замени тия надписи с нови, надписи на младенеца, надписи на безсмъртието.

Има още една истина. Понеже тази вечер засягаме истината, ще ви кажем още една истина. За ученика няма друго състояние, освен едно състояние - състоянието на безсмъртието. За него не важи дали е на физическия свят, дали е в астралния свят, дали е в менталния или е в Божествения свят. Той трябва да има душа на безсмъртното, дух на безсмъртното. Щом ги има, той е едно завършено централно състояние.

Ученико, ние засягаме централните неща, за да можем да въведем тази идея, да се занимае твоя ум повече с централните неща, т. е. да си представя вселената като централна, да си представя областите като централна вселена, да си представя звездния свят като централна вселена. Така като свикне да мисли, неговата мисъл ще придобие безсмъртна централна субстанция. Всичко се състои в тази безсмъртна централна субстанция. Дали я имате вие? По начало вие сте такива, но благодарение на онова статично бабешко състояние, вие сте попаднали в безверието. Вие не вярвахте във вашата безсмъртност. Вие дори някога отрекохте вашата безсмъртност. Вие се изравнихте с ония, които се наричат груби материалисти и приехте идеята за края, за свършека. В какво голямо отклонение сега тепърва се намирате, пред една нова възможност. Тази нова възможност е именно школата. Помнете: извън школата е бабата, смъртта. В школата е младенецът, безсмъртното. Никога не забравяй, че си в школата. Знай: само тя е, която ще те подмлади. Само тя е, която ще ти открие, ще ти даде, най-дълбоките, бихме казали всестранни, тайни. Никъде другаде няма да ги научите, защото извън школата е бабешкият свят, света на смъртта.

Но може би ще кажете: банална стана вече тази школа. Не, ако не е школата, ще бъде бабешкият свят. По-добре е, вашата мисъл да се занимава със същината на школата, отколкото с греха, с падението, със смъртта.

И тъй, за да имате положително ръководство в живота, прегърнете тия свещени идеи - идеята за централната мисъл, за централното състояние и за централното равновесие. Но ще кажете, защо трябва да дадем такова голямо значение на равновесието, когато пред нас се представя безсмъртното? Безсмъртното дава равновесието. За да може безсмъртното да се прояви като едно върховно начало в живота, непременно трябва да има същини, сили. Тия сили са силите на равновесието.

И тъй, нека у вас силите на безсмъртното напълно изразят това централно равновесие. Но може би ще се каже: за да имаме това централно равновесие, тази централна мисъл, трябва да притежаваме нови умствени клетки, трябва мозъчното вещество да бъде съвършено ново, защото то е застарено вече. Не, трябва да става преобразование. Има закон на преобразование. За този закон на преобразованието ние ви държим тази вечер лекция. Да, има закон на преобразованието. Когато ученикът усвои системата на това преобразование и самите клетки ще се преобразят. Кой ще ги преобразува. Присъствието на Божествения Дух, защото където той присъства, той присъства като абсолютен голям, всемирен майстор, лекар.

И тъй, не се позволява вече на ученика да търси външни лекари. Единствения, велик лекар за него е Божественият Дух. Присъства ли той, всичко се обновява по образ, всичко става младо, всичко става безсмъртно. По начало Духът е безсмъртна субстанция, безсмъртна същина. Следователно. присъства ли Духът, преобразованието ще даде непременно големи резултати.

И тъй, централното равновесие ще разреши всички мъчни проблеми - проблемите за живота на физическия свят, на минералния свят и всички други светове с които сте сродени. Вие имате родствени връзки, но идва ден, идва момент, когато ученикът скъсва със своите родствени връзки заради вечната младост, заради вечното безсмъртие.

Но може би ще кажете; защо Духът не ни говори така, преди тридесет или четиридесет години, когато бяхме млади? И тогава Духът ви внушаваше, но вие бяхте доста ангажирани с родствените връзки. Вие искахте да се ожените, да имате поколение, да създадете родове и т. н.. Както виждате Духът е внушавал идеята, но не се е противопоставял. А сега, понеже сте в Школата, духът се вече противопоставя. Ще знаете: който кривне, Духът ще го прати в бабешкия свят, ще го лиши от обновата на младенеца.

Но ще канете: нали е жестоко? Мина времето на внушението. Сега е времето на преобразованието. Следователно, върви до пътя на преобразованието. Не се спирай, не се връщай назад, не се блазни от света на старостта, от света на смъртта. Пред теб се представя вече един нов свят. Трябва всецяло да бъдеш погълнат от мислите, от идеите, от системите на този светлинен свят. Не се принижавай, не се изравнявай със стария, с бабешкия свят, но гордо застани на пиедестала и знай, че ти си вече един нов свят, свят на безсмъртието, свят на младостта, свят на красотата, свят на светлината.

И тъй, чрез централното равновесие присъствай в школата, т. е. украсявай школата. Ти ще бъдеш украсата. Как ще я украсиш? Като най-красив представител, като красиво същество с чудно красиви устни, с чудно красиви очи, уши, лице и осанка. Идвай в школата като красота, а не като баба. Нека този жизнен Божествен Дух, да трепти в теб, когато идваш да се явиш пред върховното ръководство. Нека всяко начало в теб да бъде Върховно строителство, да бъдеш велик майстор строител, върховно да засягаш нещата, върховно да ги представиш, върховно да ги изживееш. Централното равновесие е знаменитост. Всеки един уравновесен ум ражда централна мисъл. Всяко едно уравновесено сърце ражда Божествена любов. Всяка една уравновесена воля създава свят на светлината.

И тъй, водейки се по тази система, вие ще присъствате като възкресение в школата, като обезсмъртени, като централни ядра, който съдържат цялото мирово състояние, цялото мирово богатство, всички мирови възможности. Какъв трябва да бъде ученикът. Това е неговата възможност. Само като такъв той ще се представи като кандидат за върховните институти за посвещението. Сега тук му се дават условия, възможност да влезе във Вътрешната школа. Но когато той се яви като една безсмъртна същина, той ще бъде допуснат да следва, да изучава великите тайни на битието във най-върховните институти на висшите светове. Може ли това да стане? Ще кажете, за големи неща ни се приказва. За какво друго да ви говорим? За бабешкия свят ли? Вие толкова добре го познава те. Познавате го повече от нас. Ако биха в и накарали да говорите за бабешкия свят, вие дълго бихте ни занимавали и то с исторически данни. Но дали ние ще имаме нужда от тия приказки, това е друг въпрос. Но ще се каже, нали трябва, да се знае. На лицето на бабата е записан целия й живот. Няма нищо скрито. Няма да става нужда друг да разправя за бабешкия свят. Ние ще го прочетем по нейното лице. Ние също ще прочетем вашия възход, вашата подготовка и вашата просвета по вашето лице. Вие трябва да имате вече тази осанка на лицето си, която да изразява способностите на безсмъртното, подвижността на младенеца. Понеже застъпваме централното равновесие, ние искаме всичко у вас да се уравновеси, да няма вече клатушкане, да няма както го казват отклонение, защото по-прекрасен свят от този тук, никой няма да ви представи. Външните агенти ще ви кажат: какво си идеализираш, какво си фантазираш? Не се ли виждаш каква си баба? Централното равновесие дава най-богатите представи за великото, за възможното. Централното равновесие дава образи за същината, за реалното, дава подобието за възвишеното, вечното. Следователно, обърни сериозно внимание върху своето централно равновесие. Нека чрез помощта на тия светли агенти, които имат за цел да въведат ученика и с помощта на присъстващия Божи Дух да ознамените епохата в която живеете на земята. То не е тъй случайно. То е едно щастие за вас, да може чрез тази велика просвета да изучите в детайли онези съществени процеси на физическия свят, които стават с вас. Когато в миналото загатнахме за придобитото положение, за състоянието на покой, то е именно да се уравновесят у вас силите, защото вие имате богати сили, дееспособни сили, които могат всичко да направят, както зло, така и добро. Това зависи от централното ръководство. Ако имате централно равновесие, силите ще извършат великата Божествена работа. Ако нямате това централно равновесие, те ще се занимават със света на смъртта. Там те ще оплакват еди кой си загинал гений, мислител, генерал, цар и т. н. Има какво да се мисли и в света на смъртта, но всичко това е упадък на смъртта, разединение на, мисълта. За да бъде подготовката солидна, т. е. за да има ученикът достойни сили които да участвуват в заниманията на Школата, той трябва да има най-първо централното равновесие. Само посредством това състояние - централното равновесие, той ще може да съсредоточи своята централна мисъл. Къде? В централните ядра, в централното устройство, в централното сътворение, във великото начало.

И тъй, нека когато се срещаме, винаги да се виждаме централно уравновесени. Тогава ще радвате върховното присъствие, ще радвате Божествения Дух. Защо ще ги радвате? Защото и вашия Дух се централизира. Трябва да имате централен дух, за да имате централно ядро. Ядро без дух е смъртно, а с дух е безсмъртно. Тия истини трябва да бъдат в достояние - да ги знаете. Знанието ви трябва да бъде върховно, знаменито и който и да иска да ви обори, дори и най-грубия материалист, и най-големия дипломат, да не може да разедини вашата мисъл. Тя винаги трябва да бъде осияна централно, вашите душевни сили трябва да бъдат централно уравновесени. От това сцепление, от този колектив, от това ядро ще зависи вие да устоявате при най-смъртната отрова на съществата. Устойчивост, и то централен устой ви трябва.

Защо; ви се говори в този дух. Защото някога сте се отклонили и сега сериозно ви се обръща внимание да внесете първичното състояние, първичното положение и никога вече да не се отклонявате, защото отклонението лишава човека от призванието ученик. А това е най-страшното падение, да нямаш достойнството на ученик. Цялото битие, цялото сътворение се състои само от представителни институти и учебни заведения. Как ще отидете на небето? Като глупави ли? Като глупави няма да ви приемат. Като ексцентрични ли? И като такива няма да ви приемат. И тъй, между централната мисъл и централното равновесие има едно сходство. Следователно, за да имате небето на своя страна, за да имате по-възвишените светове на своя страна, трябва да бъдете ученик в по-висшите институти на битието. Бог в началото е пратил човека да се учи в тия висши Божествени институти, в тия висши Божествени, университети, академии, светилища, но понеже човекът не е искал да се учи, затова е скъсан. А щом е скъсан, той вече е без цел, без идеал. А колко е важна целта. Благодарение на Вътрешната школа, ученикът има вече една възвишена Божествена цел да достигне, достойнството на посветен. Той вече усилено работи върху централното равновесие и централната мисъл.

И тъй, когато в миналото размишление говорихме, че ученикът не трябва, да проси, а трябва да работи, то е защото ние искаме да застъпим тази страна на живота, за да има централна подготовка. Ние и в бъдещите размишления ще засегнем този съществен въпрос. Той като, че ли е най-съществения.

Но ще кажете може би: нали всичко е все съществено? Да, но този въпрос е много съществен. Въпросът за младенчеството и безсмъртието, въпроса за централната мисъл и централното равновесие е много съществен. Ние имаме тази задача да хвърлим повече светлина. Колкото повече светлина се хвърли, толкова повече присъствието на Духа е действителна реалност, защото Духът е централен. Той може да присъства когато има централно равновесие, централна мисъл.

Ние засегнахме въпроса от духовна гледна точка. В ученика са включени известни духовни сили. Едни се проявяват като усет, други бе проявяват като слух, други като зрение, четвърти като мирис, осезание, като дарби, като изкуство, въобще целият този комплекс от сили, трябва да получи едно равновесие. В това равновесие се включва сърцето, волята, умът в едно положително равновесие.

Става въпрос за духовните сили в човека. Щом външните сили се балансират, има покой, обаче щом духовните сили са разединени няма напредък. Между силите на физическия и духовния свят е станало едно разединение. Сега ние искаме тия сили да се обединят, за да може централно да заработи Духът. Иначе ще имате живота на бабата, която чака някакви изключения. Най-голямото изключение е смъртта. Ученикът трябва да бъде съвършено чужд на тия състояния. Той не трябва да се занимава с тия процеси, за да може да израсне. Това ще разреши кардиналните задачи. Иначе вие не можете да ги разрешите. Щом силите са разединени, ще ви ограбят, а щом са централни, никой няма да ви ограби. Едно централно ядро трябва да има радиация, да изпукса сили, светлина, живот. Функциите на сърцето са едни, а функциите на волята са други, а на ума - съвсем различни, но нали между тях трябва да има общение, трябва да има едно равновесие. Ако има разногласие в организма, какво ще се получи? Ученикът трябва да стои извън дисхармонията. А за да стои извън дисхармонията, той трябва да има централно равновесие.

18 Април 1957 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...