475. Божествената дейност

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 475-то

БОЖЕСТВЕНАТА ДЕЙНОСТ

Колкото повече ученикът се доближава и изживява хармоничните сфери, толкова повече в него стават реални преобразявания, преобразования които имат началото на Божествената дейност. Да има ученикът Божествена дейност, това състояние е най-важно. От Божествената дейност ще зависи докога той ще изживява всички перипетии на дейност. Не може без такава. Следователно, колкото повече се вглъбява в света на хармоничните сфери, толкова повече той се запознава с деятелността на тази Божествена дейност.

Но ще се каже: нима Бог е някаква дейност? Понеже всички негови сили всички негови мисли, чувства, еманации са в действителност една хармонична дейност, ние го познаваме като една духовна хармония. Колкото повече ученикът вживява тия трепети на хармоничните сфери, толкова повече тази хармонична Божествена дейност се проявява като една положителна ръководна сила. Казано е, че ученикът търси нещо в себе си, липова му нещо. Липсва му именна тази Божествена дейност. Когато настъпят тия моменти на Божествена дейност, тогава в ученика започват да се разтварят вратите към тайнственото, към необятното. А знаете ли какъв момент е това, да почнат да се разтварят вратите към сърцето, вратите към ума, към чувствата, към всички секретни сили в ученика? Благодарение на великото присъствие на тази Божествена дейност са се издигнали във времето, във вечността велики посветени, които са познавали началото на великото присъствие. Затова и великаните са ги наричали посветени в тайните, посветени в алхимията, в светлината, в Духа. Благодарение на тази Божествена дейност е започнала епохата на великото присъствие на учителите, на Божествените синове. Благодарение на тази Божествена дейност, пред ученика се откриват най-върховните, начала. Какво е това да ти се открият върховните начала? То е, да почувстваш Божествената дейност в себе си. Докато ученикът е лишен от тази дейност, той винаги се чувства в немощ, винаги се чувства беден, винаги се явява пред Учителя с неразрешени задачи. Но когато тази дейност влезе в състава на неговия колектив, на неговите способности, на неговата подвижност, движение и трептение, той разрешава задачите преди да се е явил пред лицето на Учителя. Следователно, като нещо специално, като нещо устойчиво, нещо върховно, реално за учениците на Вътрешната школа, това е Божествената дейност. Навсякъде трябва да бъде подчертана Божествената дейност. В погледаме движението, в работата, в мисълта, в храненето, в отношенията, навсякъде трябва да бъде подчертана и то строго подчертана тази Божествена дейност. Ще трябва да бъде подчертана и тогава, когато ученикът стъпва в школата. За него няма вече странични мисли, странични явления, странична работа. Божествената дейност подтиква ученика към съвършената върховна реалност. Тогава съзнанието така израства, че се провеждат деятелните сили на свръхсъзнанието, които подчертават най-ярко с най-красиви цветове присъствието на Божествената дейност. Това е една върховна по същина работа в школата. Отсъства ли Божествената дейност, школата започва много обикновено. Тя не започва с онази подготовка, с онази готовност, с онова очакване.

Ученико, никога не бъди в положението да те очакват, а винаги бъди в състояние да очакваш. До кога ще очакваш? Докогато в теб е проникнала вече тази Божествена дейност. Проникнала ли е тя, ти винаги си готов, т. е. трепетите, движението на мускулите, винаги подчертават присъствието на Божествената дейност. Това е характерното в ученика при влизането му в школата. Това е една особена подготовка, специална, езотерична, т. е. безмълвна. Ще има ли тогава неразрешени задачи, т. е. кога има неразрешени задачи? Неразрешени задачи има тогава, когато отсъства Божествената дейност. Какво представлява тази дейност? Една Божествена способност. Ако Бог не би бил способен, не би се проявил като велико, всемирно Божествено сътворение. Благодарение на тази всемирна способност вие виждате миросъзданието, виждате сътворението в най-изящна системна проява.

И тъй, до сега ученикът беше във въвеждане, въвеждаха го в многото поделения на школата, но сега му се говори, че трябва да се разрешава задачите, които му се дават от школата. Има ли дадени такива задачи? Всички лекции до сега са все отделни задачи. Застъпени са много области, много специалности. Всички тези задачи предстои да бъдат разрешени. Кога ученикът ще се почувства като една разрешена задача? Когато тази Божествена дейност е потик, импулс и ритъм в него, когато тази Божествена дейност е всемирно изкуство, всемирна хармония, всемирна композиция в него. Трябва да проличава това велико явление в ученика, рязко да проличава. Как ще проличи? Като ученикът е над всички други явления във външният свят и в него има една вътрешна импулсивна сила като всемирна дейност? Ето как ученикът ще притежава Божественото в себе си, т. е. как ученикът ще проведе Божествения порядък в себе си, Божественото знание в себе си, Божествената система, Божествената светлина в себе си.

В миналата среща, ние засегнахме темата за хармоничните сфери, а сега ще говорим върху Божествената дейност. Ние ще използваме тия хармонични сфери, за да се доберем да огъня, до чистотата, до кристала на Божествената дейност. Тя е огън, тя е чистота, тя е кристал, свежест, балсам. Тя потича като аромат, като ухание, като осезание, като съзерцание. Това са все задачи. Ученикът не трябва да се извинява и да казва, че не му са дадени задачи. Това са все задачи, които той трябва да разреши правилно. Всички тия атрибути трябва да се вградят в новия състав на ученика. Той трябва да се преобрази, да се преобрази с новото, да изхвърли всички стари мебели, всички стари картини, портрети, огледала и т. н. и на тяхно място да сложи чистите Божествени потици. Влезеш ли в дома на ученика, да видиш по всички стени окачени Божествените потици. Тия Божествени потици са ядра от Божествената дейност. Трябва да има ядра. Без ядра къде? Влезеш ли в дома на ученика, да видиш там някъде закачено едно ядро. Това ядро импулсира кристала, импулсира чистотата, светлината импулсира очите.

Ето какъв художник трябва да бъде ученикът. Защо ви говорим в този дух? Понеже ние казахме, че трябва да се създаде идеалния, абсолютния, чистия възвишен образ на Земята. Много поети, много писатели са писали за този образ, а сега Вътрешната школа има за задача да го опише. Как ще го опише тя? Всички писатели са взели модели от природата, от бита на хората, на животните, на растенията, на минералите и т. н. Вътрешната школа взема модели от Божествената дейност, която символизира прекрасното, кристалното, чистото.

Ето новото съчетание, новите порядки, новите декорации. Трябва да има нещо ново във вас. Какво имате сега във вас? Имате запазени портрети на дядо си, на баба си, на баща си и т. н., все едно и също всеки ден. Няма никаква промяна, няма трансформация, няма преобразяване. Ученикът трябва да има една дейност, която коренно да го преобразя. Това се налага. докато детето е в люлката, има нани, нани. Излезе ли с от люлката, предстои му две по две е четири и т. н. Ученикът досега беше в люлка та, майка му му пееше, че ще стане добро ангелче, ще литне из света, ще види красотите на света и ще стане герой, Ще стане голям певец, голям художник и т. н. Но това е, което майката предвижда, което майката чувства, и детето не трябва да я засрами. Така и школата, като майката ви люля в люлката, приказва ви много неща, но сега вие вече израснахте и ще трябва да разрешите въпроса за своето бъдеще съществувание, за своето бъдеще посвещение. Школата има предвид, че без тази вътрешна Божествена дейност, нищо не може да стане от вас. Как ще се проведе тази дейност? Ще се налее, както се налива водата ли? Ще ви проведе както се приема храната ли? Ще се даде, както се дават подаръците ли? О, не! Кървав пот се иска, за да могат да се проведат началата на Божествената дейност. Като казваме кървав пот, то не значи че непременно трябва да потече кръв. Не, трябва да има едно ново събуждане, една нова пробуда, една по-голяма готовност. От ученика да зависят вече порядките на света, той да взема участие, той да нарежда порядките. Ученикът предварително трябва да вижда нещата, да долавя нещата, Ученикът който живее в хармоничните сфери, мисълта в него работи и той се стреми да проведе изкуството не само тук на земята, но и в другите планети. Той вече започва да възприема нови форми, примерно, на планетните изкуства. Там формите са чудни. Те са така съчетани, че ако се донесе такава една форма, вие ще видите в нея, как тази Божествена дейност търпеливо е работила. Следователно и формата е един пулс в живота, и тя е жива. Вие казвате сега форма. Тя е мъртва, няма трептения, няма жизненост. Но как мислите: какво чувство е това, да създадеш една форма? Да я създадеш по всички математически, алхимически и геометрически линии, не е малко това. За да се създадат формите, Господ е излъчил от себе си една от най-ценните форми. Пророците казват, че Бог е излъчил сърцето си, че формата на своето сърце Той дал на света и затова казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“,  т. е. върни сърцето на Бога, бъди само любов, защото сърцето на Бога е любовта. Тази будност трябва да се въведе занапред в школата, тази готовност. Тази готовност трябва да се изяви в една Божествена, дейност. Новите импулси, които Школата има тепърва има, да развие, да проведе в изпълнение, трябва да бъдат издържани, да бъдат в духа на тази Божествена дейност. Така както Божествената дейност е активна, е всякога в процес на творчество, така и ученикът трябва да бъде една такава продуктивна дейност. Знаете ли какво трябва да бъдете? Една събудена аудитория. Колкото аудиторията е по-събудена, по-пробудена, толкова повече присъствието на Божествената дейност е във висше проявление, във висша степен.

Може би ученикът още мисли и казва: може би сме случайни. Можа би така са се съчетали обстоятелствата и можахме да са наредим с другите? О, не. Тази мисъл трябва да се изхвърли. Изхвърли ли се тя, в ученика няма почва вече да мисли така. Изхвърлете тия противоречия. Нека у вас остане единствената мисъл. Мисълта за Божествената дейност. Да се импулсирате от нея, да се радвате за нея, да я обичате, тъй както не сте обичали никого друг. Ако имате да обичате някакво си същество, някакво си явление, някакви си прекрасни предели, то обичайте тази Божествена дейност, обикнете я с цялото си сърце и с цялата си душа. От обичта ви ще зависи и вашият трепет за живота. Мъчен е животът тогава, когато няма дейност. Тежък е светът, когато няма дейност. Тогава ученикът казва: тежки са условията. Свърши се с мене, не мога понеча. С Божествената дейност ученикът всякога е във възход. Той не помни вече старост. Ако ученикът има да се подмладява, т. е. да се преобразява, това ще стане само чрез Божествената дейност. Бог да действа. Затова е влязъл в школата. Божествената дейност е само школа.

Но ще кажете: нима цялата природа не е Божествено действие. Външната природа е Божествена проява, а вътрешния свят е Божествена дейност. Благодарение на тази вътрешна дейност, цялата проява на природата и сътворението е проявена в хармонията, в красотата и т. н. Без импулса на тази вътрешна дейност, природата е мъртва. Какво може да излезе от мъртвото, там където няма жизненост, живот? Нищо. Следователно, за да не се почувства ученикът някога, че е мъртъв, неподвижен, материализиран, в неговата мисъл трябва винаги да преобладава присъствието на неговата дейност.

Ето какви са специалните задачи на ученика. Не е лесно да откриеш същините на вътрешните светове, на вътрешното състояние. Това е една от най-трудните задачи. Много от големите посветени не са могли да издържат. Те не са могли да открият началата на тази Божествена дейност. Те са се мъчили чрез своя. ум, чрез своя интелект да провеждат нещата, че от нещо е станало друго нещо, че то е родило пък друго, но единственото разрешение на въпроса се състои в откритието на Божествената дейност. За нея не са необходими да се откриват кой знае какви закони. Тя идва при известни условия, когато ученикът е със сърце чисто като кристал.

Да не би да дойде мисълта у вас и да кажете: от нас все се иска. Като че ли сме осъдени да разрешим най-трудните задачи. Не, ние искаме да ви спасим от трудните задачи, да ви изведем от тоя свят на трудността, на мъката, на ограниченията. Излезете ли от света на ограниченията, вие ще имате вече простора на Духа и неговата хармонична сфера. Ето защо, за да не слугувате и да не робувате, вие трябва непременно да възприемате тази мисъл. Това е само мисъл. Ние искаме да пуснем тази мисъл във вашия вътрешен свят, във вашите полета. Тя ще заработи там. Тя е голям агитатор, голям оратор, голям проповедник. Влезе ли тази. мисъл у вас, тя ще се отзовава във всяко едно събрание. Когато вашите мисли искат да разрешат някой труден въпрос, тя ще дойде като поканен делегат да си кажа последната дума. Когато искате с чувствата си да разрешите някои проблеми, тя пак ще дойде като делегат и ще ви помогне да разрешите тия проблеми. Така е и с вашите материални начинания. Тя пак ще дойде като делегат да ви каже как да постъпите при дадени операции. Без този съветник, без тази Божествена дейност, ученикът не може правилно да разреши големите задачи, защото те подразбират че има някакви неизвестни, които трудно ученикът може сам да открие. Дойде ли Божествената дейност, всички неизвестни стават фактори, които разрешават задачите, т. е. те са вече самостоятелни сили, които помагат на ученика да разреши трудната задача. Някъде в пространството, в континентите, в планетите, в слънчевите ядра има много такива активни мисли, които пътуват с неимоверна бързина. Те са като радиовълни и ако ученикът има радиоприемник, той може да ги приема и те ще се проявят чрез него като нещо свръхестествено, като нещо величествено, като нещо Божествено. Той може би ще се чуди какво е станало с него. Той, казва само: имам едно вдъхновение. Тия мисли са Божествена дейност. Без тази Божествена дейност не може да получиш такова едно вдъхновение. Нали трябва да има кой да те вдъхновява и за какво да се вдъхновяваш! Божествената дейност те вдъхновява, че ти си вече ученик, че ти имаш любим учител, че имаш любими съученици, любима школа.

Това са още мисли. Сега е епоха или процес на подготовка, на възпитание, но ще дойдат моменти на специализация. Ученикът ще борави с тази дейност, да я проведе в живота си като факторна сила, така да се специализира, че да няма никакво препятствие, но чрез нея да подчертае голямата си сила. Ученикът трябва да бъде силен. Това е то окултен ученик и то специално на вътрешна школа. Трябва да се подчертае Божествената дейност. Бог няма да се сърди за това. Напротив, той би се радвал за своите синове, които са приели за ръководство Неговата дейност. Ученикът трябва да се нареди в голямото Божествено семейство като син Божий. Той трябва да бъде осиновен. Кой ще го осинови? Божествената дейност. Тя е която ще сложи печата, така наречен на физическия свят, и никаква друга сила няма да може да го подчини, защото той има царски произход, т. е. Божествен произход. Дали досега ученикът е имал Божествен произход? Един важен въпрос - той може би ще каже: аз имам Божествен произход, защото вярвам в Божественото, но това не е достатъчно. Ученикът може да вярва понякога от страх. Понякога той се страхува от някои неща, понеже не са открити известни закони и казва: ако наруша някой закон, ще пострадам. Не, ученикът започва да има Божествен произход от тогава, откогато е заработила в него Божествената дейност, т. е. когато е влязъл във Вътрешната школа.

Но ща са каже: нима тия, които не са във Вътрешната школа нямат Божествен произход, Божествено начало? Всичко е произлязло от Божествената мисъл, от Божествената способност, от Божествената дейност, но всеки един произход е заемал известна степен в сътворението, известно място, за да се подчертае пълното проявление на Божествения Дух. Затова е станало нужда Да има някакви царства: човешко царство, животинско царство, растително и минерално царства, царство на светлината, на огъня, на въздуха, на етера и т. н. Станало нужда да. има подножие, да има точка, упора. Тия именно духове са, които представляват царството на материята, на материалното царство. Какво именно трябва да стане сега? Всички тия духове трябва да осъзнаят своя произход и да започнат да се приготовлявал за едно нова посвещение, т. е. да възприемат Божествената дейност, да се издигнат в сферите на хармонията. Трябва обаче да се помогне на тия духове. Кой ще им помогне? Единствено Вътрешната школа е, която може да помогне на тия духове, защото Вътрешната школа представлява по същина и съвършенство, по реалност вътрешен живот. Там където има импулсивен вътрешен живот, там проличава културата, интелигентността, посвещението. Там където вътрешния живот е бавен, там не проличава култура. У животните няма култура. В растенията, в минералите също няма култура. Поетите може би ще кажат; как да няма култура в минералите, когато те имат такива прекрасни кристали, растенията такива прекрасни цветове, животните такива прекрасни видове? Кристалите си остават кристали, цветята си остават цветя, животните си остават животни, а светът на ученика е Божествената дейност, се представя като Божествено начало, като съвършено Божествено начало.

Но може би ще се каже: нима другите царства няма да еволюират? И то ще еволюират по закона на еволюцията. Нищо не трябва да остане в това статично положение, в тази статична старост. Всичко ще се подмлади, но когато ученикът веднаж се подмлади, той вече никога нима да остарява, защото Божествената дейност по начало е абсолютна. Тя не помни нито старост, нито край. Не помни даже и начало.

Така подготвен, ученикът ще има в себе си вече един Положителен абсолютен фактор, който ще го представи като нещо съвършено ново, свръхестествено, като нещо особено. По това именно се различава духовния живот от материалния, Духовният живот представлява Божествената дейност. Вие виждате какво сила е тя.

Нека у вас дълбоко се внедри мисълта за Божествената дейност, за да може посредством нейната способност да влезете във връзка с много други възвишени сили, които все ще ви оставят по нещо. Които все ще поднесат по някой подарък, защото, там където преобладава Божествената любов, там съществата са готови да жертват. Но понеже те са невидими за вас, вие се ползвате от благата и казвате: аз опечалих това, аз сам си го заслужих. Той иска да се подчертае. Вие сте го заслужили благодарение, че работите. Макар и да не осъзнавате, те ви помагат. Понеже ученикът има връзка с вътрешния свят, то той се ползва вече със специална, с особена привилегия, с особено внимание. Каква е привилегията? Божественото присъствие и Божествената дейност вземат вече инициативата в него. Трябва инициатива в ученика. Когато казваме, че ученикът отива неподготвен в школата, то е, че той няма инициатива. Понеже няма време, времето за него е много скъпо, защото той трябва да разреши много задачи в своето съществувание на физическия свят, той трябва да има инициатива. Вие ще кажете, ще продължим в другия свят. Като влезеш в другия свят, ти вече не можеш да чувстваш нещата така, както ги чувстваш на този свят. Ти трябва да проучиш това битие, това присъствие на Бога. Къде ще ходиш на друго място, когато тук не би проучил Божествената проява? Трябва детайлно да я проучиш, трябва да знаеш. Без знание ти си невежа. Ти си поставен при условия, при които имаш най-големите възможности да знаеш всички факти, всички явления в природата ти напомнят за това. Това са все задачи за теб. Ти трябва да ги разрешиш, т. е. да влезеш в тяхното начало, да знаеш от къде произхождат, защо са дадени, и каква цел преследват. Трябва да знаеш. Явиш ли се на изпит при Учителя и той ти зададе въпроса, от къде черешата взема своя цвят, как орехът си е образувал черупката, защо му е тя, от къде дойде семката в крушата, в ябълката, трябва да знаеш. Много още други въпроси ще те запита. Те са хиляди и милиарди. Ти трябва да знаеш. Кой ще ти помогна? Божествената дейност. Само тя ще ти помогне, защото в нея се съдържат всички прояви в битието. Тя е такава материя, такава субстанция, такъв кристал, такава радиовълна, че всичко се съдържа в нея. Цялото знание е в нея.

Ето как Бог присъства със своята дейност. Можеш ли да бъдеш удостоен с една такава Божествена дейност. Ти си вече кандидат за много вече Божествени дейности. А това е красивото, това е хубавото, да си всеки ден, всеки час, всеки миг, да си все ново откритие. Толкова чудни явления има в света, в сътворението. Ако би ученикът ги осъзнал, не би му останала нито минута да се забавлявала, би се вглъбил в тия същини, би ги проучвал. Но понеже ученикът е още доста материализиран, тоя изживява много процеси. Не е свободен. Вътрешната Школа има за задача да освободи ученика, т. е, да разсъблече ученика от гъстата материализация, да остане с по-етерно тяло, с по-леко тяло, което да не се нуждае от толкова груба храна, въздух, вода, огън, светлина и т. н.. Ученикът трябва да построи най-лекото тяло, най-префинения образ. Така той ще може да обходи повече повърхност, а със съвършен образ повече пространство. Той трябва да се движи, трябва да ходи. Така както слънчевият лъч е проектиран в пространството, така и ученикът трябва да обхожда голямата необятна атмосфера, да види чудната градина на своя баща, на Бога, да се ползва от сочните плодове, от богатите аромати и краски. Защо да бъде лишен от всичко това? Задачата на Вътрешната школа е да постави ученика при богати духовни условия. И ако той не прецени това и пренебрегне по някакъв начин школата, знаете ли какво го очаква? Ние няма да ви плашим. Всеки ще го опита. Единственият свещен момент за вас е, че вие сте стъпили в тази светиня. Ако има да се говори за някаква светиня по лицето на земята, тази светиня е школата. Всичко друго е забавление, театър, увеселение и т. н.. Единственото свято място, това в школата. Може да се създадат по земята големи институти, академии, университети, но всичко там е материализирано. Професорите там се занимават с материални явления. Централната мисъл е материалният свят, там където царува смъртта, където човекът остарява, където се материализира и загрубява. Единствено школата на вътрешния свят е, коя то подмладява и дава такъв полет на Духа, че той пребродва големи пространства, и изживява големи мирови събития.

И тъй, вземете това богатство. То е повече от вашата зеница, защото вашата зеница ще се научи да гледа когато е в школата, вашият ум ще се научи да мисли когато е в школата, вашето сърце ще се научи да люби, богато е в школата, вашата воля ще, се научи да работи, когато е в школата. Влезте като един жив, безсмъртен елемент в школата, като Божествена дейност. Всичко което трябва да се преобрази, трябва да получи образ и съвършенство, на Божествена дейност. Когато се срещате, да се поздравявате като Божествена дейност, тогава ще отпадне старият свят, старите форми и образът ще бъде нов образ. Всички недостатъци на своите съученици ще бъдат стопени благодарение на Божествената дейност. Тогава целият свят около нас ще бъде хармонична сфера, т. е. хармонично състояние.

Дали сте закъснели? Никога не е късно. Вие бяхте в полето на процесите. Там работихте, а сега, слизате в полетата на реалността, на образа и подобието. Светът за вас вече има съвършено друг образ. Той ви вдъхновява като подобие. Навсякъде вие трябва да виждате Божествената дейност. Виждате ли Божествената дейност, отчасти вие сте ясновидци. Необходимо е ясновиждането. Благодарение на слепотата, ученикът не е видял светлината. А сега, като ясновидец, той се свързва със светлината и светлината му открива най-големите мирови тайни. Елементът с който Божествената дейност работи е светлината. Тази дейност провежда навсякъде ритмите на светлината. А от влиянията на тия ритми, в ученика се явява импулсът. Колко важен е импулсът. Това значи да бъдеш винаги готов.

Колкото и, да ви представяме идеалния съвършен свят, колкото и да ви говорим за неговата вътрешната абсолютна чистота, вие не може да опитате тия неща без присъствието на Божествената дейност. Колкото и близо да сте до хармоничните сфери, ако нямате Божествена дейност, вие  не може да изживеете тази хармония. Хармонията е същина на: Божествената дейност. Ние ще ви представям в идеална пълнота образа на вътрешния свят. За вътрешния свят досега се е загатвало само. Никой не се е стремял да го открие. Тепърва вътрешната школа Прави опити да открие вътрешния свят и да го изяви чрез ученика.

Колкото и да се обричат факторите или както съвременността ги нарича култове, трябва Божествен стимул. Трябва да има една дейност, която да подтикне развитието на нещата, усъвършенстването на нещата, посвещението на нещата. Човешкият ум е прогресивен. Той не спира на едно място. Така е и с човешкото сърце. И то е прогресивно. И то не спира на едно място. То казва: аз не мога да се задоволя да обичам само един обект, едно същество. Аз искам да обичам всички същества. Така казва човешкият ум. Той иска да открие всички явления. Понеже има този стремеж, има тази проява, това показва, че вътрешният свят се проявява.

И тъй, вашата държава, вашата школа, вашият дом, вашето щастие е във вашия вътрешен свят. Представете се като вътрешен свят, за да може достойно и с успех да завършите Божествената школа. Бъдете добре школувани ученици, да няма тайни въпроси, чрез които могат тъмните сили да ви отвлекат. Когато бъдете поставени на изкушения и изпитания посредством тия знания, да можете да излезете от противоречията чисти, кристални като фактори, като Божествена дейност. Колкото подготовката е по-реална, толкова повече нещата се проявяват в своята реалност. Тогава няма да има вече фантазии. Вие ще се освободите от техните сказания, от техните суетни предчувствия. Ученикът трябва да бъде най-големият реалист. Но кога? Когато в него е Божествената дейност. Невидимите неща трябва да станат видими. Тогава само ще бъдеш реалист. Никой не може да те убеждава, защото ти ще докажеш с факти, с изчисления, съществуванието на вътрешния свят, който засега е още невидим. Ти ще го докажеш. Има фактори, които ще използваш. Има прояви, които ще използваш. Има трептения, които ще използваш. По-реален свят от вътрешния свят няма. Външният свят е една реалност наистина, но тя се изменя и променя. Тя си мени формите, затова не е много реален. Външният свят е полуреален.

Трябва да знаем, така както Бог знае. Трябва да любим така, както Бог люби. Трябва да можем, така както Бог може Трябва да свършим работата, така както Бог върши работа. Трябва да бъдем в движение, както Бог се движи. Всичко в нас да бъде Божествен импулс, Божествено присъствие. Това е истинският ученик, който като научи своя урок, като разреши задачите, той е вече свободен. Бъдете вече свободни. Да не ви товарят тъмните сили, т. е. да не попадате в невежеството на тъмните сили. Става въпрос има ли тъмни сили. Има невежи сили, понеже те разглеждат нещата чрез елементите на тъмнината. Казва се невежи в смисъл - непросветени. Те могат да бъдат умни, могат да бъдат хитри, но не и просветени. Вие казвате: има ли дявол? Всички тъмни сили са дяволи, т. е. всички непросветени сили ги наричат дяволи. Има ли дяволско царство и кой е техния началник? Всяко едно съсловие, което провежда своя линия на действие, има и свой началник, бил цар, бил управител и т. н. Как в тъмните царства да няма началник? Целият външен свят е пълен с началници, ръководители, царе, министри и т. н., които разглеждат велики проблеми за външния свят, за материалния свят и се мъчат да докажат, че най-реален е материалният свят. Те не знаят, че материалният свят е резултат на вътрешният свят. Ако не би имало вътрешен импулс, външния свят не би съществувал. Вътрешната дейност е, която проявява външния свят.

И тъй, запомнете и винаги в своята медитация или съсредоточеше произнасяйте следното: АЗ И БОЖЕСТВЕНАТА ДЕЙНОСТ СМЕ ЕДНО. Трябва да се сродите вече с нея, да я обикнете така, че да бъде тя най-сладкото ни слово. Христос е казал: „Аз и Отец сме едно“. А ние казваме: аз и Божествената дейност сме едно. Да заработят тия дейни Божествени сили във вас, за да може да преобразите себе си по образ и подобие на Бога.

20 юни 1957 г.