476. Божественият поглед

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 476-то

БОЖЕСТВЕНИЯТ ПОГЛЕД

Колкото повече време ученикът иждиви, за да присъства във вътрешния свят, толкова повече в него се заражда идеята и промисъла да може да открие най-голямата тайни за този свят. Защо е необходимо да открива тайните на вътрешния свят? За да може да се добере до съвършената реалност. Тепърва, на ученика е предоставено да се занимае с тази особена област на промисъла. Колкото повече ученикът проглежда, усъвършенства своя поглед, талкова повече животът на Духа става по-интересен, защото животът на Духа в неговото съзнание не е вече като външна форма, като някакво си вътрешно състояния. Не са формите, които могат да вдъхновят ученика. Състоянието е което вдъхновява и построява ученика. Следователно, състоянията са истински образи, съвършено реални образи във вътрешния свят. По същина ученикът е вътрешно състояние. По идея той също е вътрешно състояние. По мисъл дори той пак е вътрешно състояние. По работа той също е импулс на вътрешно състояние. Тогава кое е реалното? Външното? Почти нищо не остава за външното. Материалистичният свят нарича вътрешния свят илюзия. Кой е прав? Дали професорът на външния свят или посветеният на вътрешния свят? Реалността за нас е вътрешно състояние. Благодарение на това, че има вътрешно състояние, има външни еманации, външни усети, външно движение. Трябва да има кой да движи. Машината сама по себе си не може да се движи. Трябва да има вътрешна причина, която да прави тези движения. Тя се движи от човека, този голям материалист. Обаче, той произвежда тия ефекти, благодарение на вътрешния импулс на неговото вътрешно състояние. Така и с ученика. Неговото знание е най-положителното знание, защото то почива на вътрешните закони. Знанието на ученика е откритие на вътрешни реални, положителни закони. Когато се казва знание, това подразбира де се откриват съвсем други закони, т. е. че чрез теб действа един положителен реален закон. Тогава ще кажем, че Бог е законник. Той е създал много закони, които се проявяват като природни явления. И така да го знаем, е много погрешно. Понеже искаме да освободим ученика от законите, от тия строги фактори, от тия неумолими фактори, ние казваме, че Бог е една любима, красива вътрешна дейност.

Виждате, че между любовта и закона има голяма разлика. Законът е неумолим, а любовта всичко стопява. Следователно, любовта е импулс на вътрешния живот, а законите са вече като отражение във външния свят. Нека за в бъдеще ученикът на вътрешната Школа да приема нещата смекчени, обгорени, украсени, чисти, кристални. Но за да може да ги възприема така, освен вътрешната Божествена дейност, нему му е необходим един Божествен поглед. Ние ще се спрем специално върху Божествения поглед защото Божественият поглед символизира вътрешния свят и борави със светлинни елементи. Следователно, трябва да има един специфичен орган, през който да се прожектира този вътрешен свят. Той е именно Божествения поглед. Колкото повече ученика се възпитава, преобразява, посвещава на вътрешните институти на живота, толкова повече в него се оформява този величествен орган - Божественият поглед. Чрез Божественият поглед се откриват всички начала на Божествения Дух. Колкото повече ученикът се посвещава, толкова повече той преглежда и става само Божествен поглед. Той гледа отблизо, гледа отдолу, гледа в безкрая. За него няма препятствия, няма стени, няма мъгла, няма тъмни области. Чрез Божествения поглед той е навсякъде и наблюдава всички сложни явления в битието. Колкото повече сложни явления срещне той в битието, толкова повече неговият поглед се разширява и става едно мирово огледало. Всичко е прожектирано в това мирово огледало. Чрез Божествения поглед ученикът прониква в най-далечните тайни, в най-далечните глъбини, в най-далечните безкрайности.

Такъв трябва да бъде ученикът. Затова му се разкри и едно от важните събития - Вътрешната школа. Велико събитие е това. Той още не може да прецени това, защото той все още мисли, че Вътрешната школа е както другите школи. Другите школи го запознават е външния свят, с отраженията на вътрешния свят. Вътрешната школа идва да го запознае със същините на Божествения Дух. Навсякъде ще срещнете неговото присъствие. Няма място, където той да не обитава. Той е както слънчевия лъч. Както слънчевият лъч е проектиран в пространството и няма мярка да се изчисли докъде той стига, колко повече Божественият Дух, който е начало на всяка светлина.

Тук ние говорим положителни истини, открити истини, който ученикът трябва да запише и запечата в своята памет, за да знае истината за Божествения Дух. Няма проява в природата, в битието, където Духът да не присъства. Следователно, нека това знание бъде една ръководна сила. Без ръководна сила, ученикът не може да мине в далечните предели, т. е. не може да бъде свободен. За да бъде свободен, той трябва да знае как да премахне всички противоречия и препятствия, които му са наложени по някакво си съвпадение или събитие.

Когато говорим за Божествения поглед, ние трептим пред него, защото навсякъде той ни гледа, навсякъде е проектиран, навсякъде е откритие. Ние искаме и ученикът така да тръпне пред този поглед, за да може навсякъде да види това Божествено присъствие, тази Божествена дейност и способността да може да се превъзпита, да вложи в себе си като един важен вътрешен фактор. Помни, ученико, единственият ти полет в необятността, това е Божествения поглед. Навсякъде те гледат. Затова трябва да бъдеш чист, кристален. Извън тази чистота и кристалност, ти си под сенките на събитията. Излез от сянката. Стига си се крил в сенките. Не се плаши, че може Божественият поглед да те отмине и отхвърли. Със своята чистота, със своята кристалност и красота излез пред Божествения поглед. Нека той те види. Знай, ако някъде има тъмно петно, ако някъде не е добре осветено, той ще извърши тази велика работа. Бъдете обект на този Божествен поглед, за да могат да заработят силите на този поглед във вас, за да могат да трансформират вашето око и да го направят поглед - поглед към нещата, поглед към явленията, поглед към светлината, поглед към вътрешния живот, а това подразбира една мирова същина. Божественият поглед е мирова същина, мирово начало. Ако Бог не би видял, не би се проявил. Той. би бил скрит. Но той погледна и всичко стана величествено, всичко стана светлина.

И тъй, бъдете под фокуса на този Божествен погледна да може да се закрепи Божествената дейност у вас, защото тази дейност е прожекция на Божествения поглед. Бог знае къде трябва да се прояви като дейност. Понеже вижда, затова знае. За да може да проявите Божествената дейност, която минава през вас, трябва да имате този поглед, за да може светлината така да се проектира у вас, че тази дейност да произведе най-голям ефект, най-голяма сила, най-голяма просвета.

Но може би ще се каже: отвлечени са тия неща, много сложни са. Как могат да се пречупят и да минат през нас, които сме така груби, материализирани? Вярно е, колкото повече ученикът е материализиран, толкова по-трудно е за него. Колкото повече се освободи от материализацията, толкова повече свободата в него е простор. А знаете ли какво е това простор. То е да се качиш върху крилете на този Божествен поглед и да обходиш безкрайността. Това е интересното, това е жизненото, това е мощното и най-после, това е Божественото присъствие.

Защо се говори на ученика за Божествен поглед? На ученика се говори за Божествен поглед, защото за състоянията и същините, с които има да борави, е необходим Божествен поглед, Необходим е. Без него не могат да се доловят началата и следствията на тия начала. А ученикът трябва да има построена една строга Божествена система за нещата. Той трябва да знае от къде са започнали те, през къде са минали и до къде са стигнали. Той сега се чуди, защо има противоречия, защо има самоизтребление, войни и катаклизми в битието на Бога. Но когато започне от началото, той ще знае за всички събития. Това е то мъдрец. Мъдрецът е започнал от началото и знае за всички събития. Затова ученикът се поканва да стъпи върху пиедестала на мъдреца. Мъдър трябва да бъде той, да преобладава Божествения ум в него, Божественото сърце, Божествената воля, Божествената душа и Божествения Дух. Застанал на този пиедестал, изкачил се на едно от високите стъпала на стълбата на посвещението, той има вече Божествения поглед на нещата. А когато има Божествен поглед, тогава има красота. Тогава ученикът е най-големия художник, най-големия поет, композитор, мъдрец.

Но ще се каже: защо трябва да се занимаваме с най-големите работи? Нека да знаем с по-малките работи. За малките работи да разправят външните школи, а ние тук имаме за задача да разгледаме големите неща с погледа на вътрешния свят. Такъв е неговият маниер. Какво да правим? Който иска да борави с тия величини, той ще остане във Вътрешната школа. А който иска да борави с малките величини, има други школи които ще го подготвят. Но понеже Духът има предвид, че ученикът е минал външните школи, ако и да е забравил може би за това. Повече няма време да го връщат назад, а го поканва и то най-учтиво да влезе във Вътрешната школа, да го запознае с вътрешните принципи, вътрешната сила, вътрешните фактори, вътрешните способността и с вътрешната Божествена дейност, т. е. да го издигне в прекрасните сфери на хармонията.

Може ли да стане това? Как да не може да стане? Когато ученикът се освободи от външните влияния, той попада под силите на вътрешните влияния. Но ще се каже: как? У нас бушуват известни сили, които ни теглят към външния свят, към съблазните и т. н.. Тук е изкуството - ученикът да прегърне вътрешните изживявания. Те са много по-сериозни, много по-сложни, много по-чисти, много по-идейни. Тогава; ученикът съжалява, че си е губил времето из външния свят, защото ако той се издигне във Вътрешния свят по повелението на дадени закони, ще присъства и във външния свят, но не вече за удоволствие, а като изпитател, като математик, като химик, учен и т. н. Да няма вече приспиване, защото Божественият поглед действа вече върху окото на ученика и той започва вече да не спи. Понякога той казва, че няма сън, че не може да спи. Много естествено, ученико, че няма да спиш. Докоснала те е дейността на Божествения поглед и нямаш право да спиш. Никога Духът Божий не помни състояние на заспиване. Така също е и с ученика. Той се подготвя да получи състоянието на вечна будност. Да спиш, значи да си в гробищата. Там са всички ония, които спят. А ученикът не е в гробищата. Той е в школата, където Учителят непрекъснато провежда Божествените истини. Но ще кажете: как непрекъснато? Ние правим една среща през седмицата. За вас има една среща, но за Духа има непреривни срещи. Ако вие бихте били така готови, че никога да не спите, навярно щяхте да влезете в тази непреривност на Духа, в това вечно, трептение, в това вечно просветление. Тогава Духът ще ви държи не една лекция в седмицата, а толкова, колкото часа има в седмицата.

Но вие ще кажете: няма да можем да издържим. Това е вярно. Понеже Духът има това предвид, затова той прави среща с вас един или два часа в седмицата. Той чака. Но не мислете, че той чака само при вас. Той ви изчаква докато се повдигнете, докато се пречистите и осветите, а през това време той работи в други полета, в други планети, при други състояния и т. н., няма край. Така както не се знае за началото, така и за Духа няма край. Но ще кажете: как да няма начало? Нали отначало то е започнало? Да, започнало е начало, защото е имало от къде да започне. Трябваше да има нещо, което да започне, следователно, то е съществувало. Мъдреците знаят момента когато е започнало, но не познават онова състояние преди да е започнало. Виждате каква голяма, каква далечна тайна, която и големите мъдреци не познават. Те са в големи противоречия когато започнат да изучават. Те виждат че отиват в някакви неизвестни полета, спират до там и казват: да използваме поне тия състояния. Някога те биха могли да продължат своите открития, като започнат да боравят с по-сложни теореми от други измерения. Става въпрос за физическия свят. Трябва да се действа вече с четирите измерения. А вътрешният свят с какви измерения ще трябва да борави? С петото, с шестото, със седмото, осмото, деветото, десетото, единадесетото, дванадесетото и т. н. Но ще кажете: на каква база ще става всичко това? Има известни същини, които не се подават на по-нисшите измерения. За тях са необходими висши измерение, т. е. Божествен поглед. Само посредством Божествения поглед, могат да се измерят тия величини. Всичко може да се измери в Бога. Всичко е претеглено. Нищо няма случайно, така на произвола. Има ли тази мярка - Божествения поглед, ученикът ще разрешава вихрено своите задачи.

Виждате каква подготовка е необходима. Трябва да бъдете готови, да не изпуснете нито един момент, да няма нито една неразрешена задача, защото разрешението на задачите във вътрешния свят, са като вълните. Те минаваш и отминават. Ако ученикът е буден, той веднага ги отпечатва. Прекъсне ли една вълна, ето че е прекъснал някое светлинно число и задачата се обърква. За да не обърква задачите си, ученикът не трябва да спи. Но да не отидете до крайност, да измъчвате тялото си, понеже ученикът винаги хвърля вината върху тялото си. И това е вярно, защото такъв е състава на неговото тяло, материален. Не духовният ученик е буден, при всички състояния е буден. Той остава своето тяло да почива и заминава с духовното си тяло, като продължава своето съзерцание, своето посвещение. Следователно, той никога не спи. А сега ученикът спи. Понякога той нищо не помни. Не помни какво е сънувал, не помни какво е изживял. Всеки един ученик, който е в такова състояние, трябва да знае за своето чудно изживяване, защото тогава той има най-голямата възможност да проникне във великото устройство на вътрешния свят, във великото изкуство, във великата хармония и композиция на вътрешния свят. Това което се открива на ученика, то е, да може да запомни, че навсякъде е Божественият Поглед. Знае ли тази истина, нито за миг не би направил опущение, или някаква грешка със себе си, защото той знае, че го гледа един а поглед, който е самата чиста кристална светлина. Не може да се говори за поезия и красота, ако нямаш този поглед. Някои се заблуждават и пишат стихове за някои явления в природата, но без да имат този поглед. Ако биха имали Божествения поглед, то тяхната външна форма, техният вид, тяхната краска, щеше да бъде съчетана съвсем по друг начин.

Но ще кажете: няма да смеем да напишем нищо тогава. О, не, вие трябва да се упражнявате, но има ли стойност това, което ще напишете? Има ли то безсмъртни елементи, които ще послужат като основа на съществата които идат след вас да се посвещават. Ти можеш да проявиш известни емоции, известни трепети по отношение някое явление, но това още не е истината. Истината, се състои в безсмъртието на нещата в чистота и кристала на нещата.

И тъй, който иска да бъде бъдещ поет, трябва да бъде кристално чист, тъй както е чист извора. Който иска да да бъде композитор, философ или мъдрец, трябва да бъде Божествен поглед. Вие сега записвате тия неща и може би ще си ги спомните, но не в записването е силата. Силата е в движението, в трептението на нещата. Бъдете жизнени, способни, безсмъртни.

Когато предаваме това на ученика, ние имаме единствената задача да снемем малко от неговия товар, да го освободим от някои предубеждения, защото ученикът не е напълно свободен. Той има още предубеждения - религиозни, социални, родови и т. н., а ние искаме да внесем в него едно Божествено предубеждение. Ние правим усилия да внесем новия свят с цялата му тайнственост, с всичките му състояния, с всички му красоти, изкуства, музика и т. н.

Но ще се каже може би: ако ученикът са издигне над нисшият свят, придобие чистота и живее във физическия свят, не би ли се опетнил той, не би ли се оцапал? Вие може да оцапате един диамант, да го боядисате външно, но вътрешно, той си е диамант. Също така, не може да оцапате едно парче злато. Колкото да го оцапате външно, вътре то си е злато. Така също е и с ученика. Външно той може да бъде боядисай, но вътрешно той е кристален. Става въпрос за посветения ученик, а не за този, който е постъпил в началото. Най-реалната, най-чистата и Божествена подготовка ще ви даде вътрешната школа, защото тя има всичките богатства. В нея са складирани всички ценности на Божествения Дух. Чрез вътрешния свят, Божественият Дух се е проявил като най-висше състояние. Следователно, живейте си в този вътрешен свят, за да имате подбудите, трептенията на Духа. Колкото повече имате тия подбуди и трептения, толкова повече вие се освобождавате от влиянията на нисшите духове. Ние няма да кажем тъмни. Вътрешната школа избягва тия форми. За нея няма тъмни духове. За нея има закъснели духове, неразвити духове. Всичка трябва да бъде положително. Всяка дума трябва да бъде положителна, всяка работа трябва да бъде положителна. Всяко действие, всяко начинание трябва да бъде положително. Какво печели ученикът, ако е изразходвал своите сили за неположителните неща? Нищо не печели. Той е като една банка в която не е постъпило нищо. Силата не е във външната форма, а във вътрешното съдържание. Следователно, ученикът е едно вътрешно съдържание. Не това което е излязло навън, а това което е вложено вътре в него, то е съдържанието. Външното се променя, изменя, умира, преражда се и т. н. Реалното е вътрешното съдържание. То е истинското, то е чистото, то е Божественото. Вътрешното е което подчертава човека. Благодарение на вътрешното, той е нещо. Без вътрешното съдържание, той е беден, не е красив, няма обаяние и никой не му обръща внимание. Има обаче нещо вътре в него, което е ценно, което е чисто, Божествено. То е което хармонизира всички духовни сили в човека. Това е Божествената дейност. Придържайте се към тази Божествена дейност, за да живеете, в хармоничните сфери, а от хармоничните сфери да хвърлите Божествен поглед във всемира.

Чудно наистина! Настанало е време, когато Божественият поглед се занимава с човешките същества на земята. Много интересно. Не че Божественият поглед не е бил фиксиран върху силите на земята, но там той е в очакване. Специално обаче към ученика на Вътрешната школа, той е виделина, т. е. виждане.

Дали това, което говорим, е в форма на задача, много сложна задача? Една бихме казали от най-сложните задачи е тази, да разрешите въпроса за Божествения погледна представите този Божествен поглед, да има представителство. Ние ви описахме какво е това представителство. Това са разрешените задачи на ученика. Да разреши ученикът задачата за присъствието му във вътрешния свят, за изучаването на вътрешния свят, за познаването на великите истини на вътрешния свят. Тогава той ще се опознае като Божествена величина, т. е. като действаща сила в Божествения Дух. В него ще се преродят духовни сили и всичко ще се преобърне на Божествен Дух, т. е. миров Божествен поглед.

Така гледай, ученико, не се плаши вече. Да няма страх, защото страхът е спънка, страхът е смърт, а ти си безсмъртно същество. Ти заемаш място, пространство, време и вечност. Ще минаваш от състояние в състояние, докато се добереш до великото състояние на Божествения Дух, до великото състояние на Божествената дейност, на хармоничните сфери.

Може би мисълта е доста трудна, отвлечена, но е реална. Реална е, защото, е плод на вътрешна Божествена дейност. Няма по-реален свят от Божествената дейност. Колкото и да искате да откриете реалността във външния свят, вие не можете да направите това, защото реалностите са във вътрешния, в скрития свят. Той е, който импулсира всички външни явления. Следователно, вие сте такъв един вътрешен свят, който импулсира външните явления - вашите способности, качества, вашето изкуство, знание и т. н. Ние се познаваме с вашия вътрешен свят. Ние познаваме вътрешните институти, вашата вътрешна красота, вашата вътрешна будност. Заради тях сме при вас. Ние апелираме, това вътрешно богатство да даде отражение и вън. Важно е и външното да се подобри, за да стане по-чисто, по-кристално.

Ние чисто застъпваме въпроса за кристалното. Не ни разбирайте, че трябва да бъдете като стъклото кристални. Кристалът е един слънчев лъч. Кристалът е една Божествена мисъл, една духовна проява. Кристала, това е най-висшата чистота. Там присъстват най-висшите елементи, т. е. най-висшите сили. И тъй, когато говорим за кристал, ние разбираме Божествения поглед, защото няма по-кристално явление от Божествения поглед. Той е надеждата на всички царства в битието. Той е надеждата на всички същества в битието. Колкото и малко и да е едно същество, то се обръща и търси този Божествен поглед. Така се е явило чувството на самосъхранение, правото на живот. Ако не би имало Божествен поглед, не би имало този импулс в съществата. Вие казвате: мравка, мушица, комар. И малката мушица обаче  търси нощем запалена свещ. Тя се импулсира от светлината, защото за нея, тя е Божествен поглед. Дори и съществата, които живеят в дъното на моретата, излизат от време на време навън и се ползват от светлината, която ги импулсира. По-рано, в глъбините на земята са живели много същества, които в последствие са излезли от центъра на земята. Някои са близо до, повърхността на земята, а други са излезли на повърхността. Виждате как живота еволюира. Чрез светлината на този Божествен поглед, изучавайте нещата и им се радвайте. Не изнасилвайте никое същество, защото при всяко едно изнасилване, настава тъмнина, т. е. Божествения поглед се помрачава. Внимавайте, не отнемайте правото на живот, правото на светлина. Това е новият човек, който идва да представлява една вече нова раса, едно ново събитие. За това ново трябва да пишат бъдещите поети, за човека който е приятел, за човека който е брат на всички същества по лицето на земята, а после и по лицето на всички планети. Това е да бъдеш кристално чист. Ти сега казваш: това е муха, това е комар. Имай тази кристална мисъл и кажи на това малко същество да не те безпокои, да те напусне. Добре е ако те напусне. Но ако не те напусне, ти никога не разрушавай неговата форма, защото не знаеш колко усилия са направени докато му се създаде тази форма. Да няма съблазън. В какво се състои съблазънта. Ще кажете: ако ги оставим, те ще ни напакостят. Всеки един обикновен човек така разсъждава, но един посветен ученик дори не може да допусне такава мисъл. Той разрешава въпросите с други измерения, служи си с други сили, с други фактори, които му съдействат при неговото издигане. Познаващ ли вътрешния свят, ти лесно се справяш с външния свят. Ти респектирай външния свят, но не с насилие, а чрез своята способност, мисъл и чистота. Един комар нищо не може да направи на един кристал. Може ли той да забие своя хобот? Не може. Така също един комар не може да забие своя хобот в кристалната форма на ученика. Че комарите още ви безпокоят, това показваме има още несъвършенство. Как ще познаем един кристал. Опитвайте нещата чрез вътрешната светлина, чрез Божествения поглед. Така ще го познаете. Колкото повече този поглед е фиксиран у вас, толкова повече вие ставате съсредоточени, замислени, уединени. Какво състояние е това уединение? Да влезеш вътре в своя свят. Да не те безпокои външния свят. Уединявайте се. Колкото повече се уединявате, толкова повече свиквате с вътрешния маниер на Духа. Това е едно от най-важните положения на Духа.

Това морал ли е? Не е морал. Ние не ви обвиняваме в неморалие. Нямаме това права. Ние въобще нямаме право да имаме отрицателни мисли. Ние имаме само една задача - колкото се може повече да ви помогнем. Защо да ви помогнем. Има още нещо несъвършено у вас. Ние не казваме кое е то. Вие го знаете. Ние искаме само да ви помагаме, затова ви говорим за кристалите, за Божествения поглед. Не се самоосъждайте. Не казвайте: какви сме. Да такива сте. От такива, да станете кристални, това е нашата задача. Иначе животът на човека не може да се осмисли.

Но ще кажете: имаме ли тия сили? Да. Когато дойде Божествената дейност, ще имате тия сили. Ще дойде ли тя? Когато я потърсите, тя ще бъде при вас. За това говори Великият син на Бога? „Където са събрани двама или трима в мое име, там съм и аз“. Това са велики истини, които ученикът трябва да провери, за да не се колебае, за да не казва: защо това е така, а не другояче. Да няма вече защо. Щом нещата се опитват, те стават вече верни, истинни.

И тъй, ще подчертаем пак: най-реалното съществувание в битието е вътрешния свят. Тази велика вътрешна композиция е дала тон на външния свят. Бъдете под диктовката, под опеката на Духа. Той да диктува, той да ръководи организираните сили у вас, защото той само знае, той само вижда. Бъдете Божествен поглед, за да бъдете най-красивите същества във вселената.

27 Юни 1957 г.