478. Плодът на безсмъртието

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 478-мо

ПЛОДЪТ НА БЕЗСМЪРТИЕТО

Кога ученикът познава, че той е под действието на Божествения прилив, че той е едно пълно въплъщение на Божествения прилив? Какви са признаците за това? Нали когато един художник започва да рисува, най-напред той нахвърля контурите, след това поставя сенките, образите, полетата, простора и всичко у него оживява, т. е. влага живот? А признаците на живота са словото. Така ученикът, да може да оживее своята картина, т. е. да я види напълно оформена, с всички представи, с всички идеи и възможности, трябва да има нещо, което да я оживи, да има известни сили, които да разказват за нея;

В тази Лекция ние ще застъпим въпроса, кой е именно този, който разказва; като имаме предвид, че вашите картини са вече така нагласени, така поставени, че всички фактори са на място. Следователно, трябва да има един друг фактор, който да застави тази картина да разкайва за себе си. Картина която не може да разказва за себе си, не е съвършена. Тя е неправилно поставена, има разногласие в нея, има особено мнение. А там където има разногласие, където има особено мнение, нещата не са поставени на много. Вътрешната школа има за задача да постави всички фактори в ученика на своето място и когато се подучи тази художествена хармония, ще дойде този фактор да произведе безсмъртното слово така да разказва, че да подчертае всички участвуващи събития в дадена картина, защото художникът на Вътрешната школа рисува всемирни събития. Така взимат участие всемирните явления. Там са съпоставени всемирните идеи. Не можеш да имаш картина, ако нямаш всемирна идея. Вътрешната школа иска да представи на ученика именно картините на всемирните идеи. Не можеш да имаш картина, ако нямаш всемирна идея. Колкото повече ученикът се усъвършенства, толкова повече тия всемирни идеи се въплъщават в него и той завладява повече пространство, повече вечност, повече безсмъртност. Колкото повече ученикът се усъвършенства, толкова повече той получава способността да разказва за себе си, за ония съчетания, за ония фактори и явления, за ония същини, които са комплекс в него. А това е много. Това е почти съвършенство, да познаваш най-слабите движения и най-силните. В ученика има вече поток от движения, произведени от прилива на Божествената същина.

Какво иска да направи Бог от човека? Да въплъти напълно своята същина. Бог иска напълно да се види в човека в най-съвършения си образ и състояние. Тогава се идва до онова Божествено определение, че човек има вече Божествен образ, че човек е Божествен. Колкото повече човек се е отделил от Бога, толкова повече той е загубил образът, подобието на Бога, станал е една жалка пустиня. Не може вече човекът да живее в тия състояния. Той трябва да насели богатата Божествена градина, там при богатите условия, където животът се развива, дава плод и плодът му е обезсмъртен. Какво голямо щастие е за ученика да опита плода на безсмъртието. Няма по-ценна придобивка, по-ценно явление и събитие за ученика от това, да опита безсмъртния плод. Този плод трябва да бъде вече безсмъртен. Той трябва да бъде опитан в всички му съчетания, във всички му сложности, във всичките му елементи, сокове, тонове, цветове и гами. Когато ученикът вкуси от този плод, в него затрептяват силите на Божествения прилив и Бог, и ученикът стават едно, защото той се ражда, той излиза от вътрешните същини на Бога, от вътрешния свят, от вътрешния живот на Бога. Колко времена са изминали, колко векове са изтекли и колко очаквания са се натрупали да дойде момента на словото - слово съчетано в безсмъртния плод.

И тъй, ученико, когато ти говорим за плода на безсмъртието, ние засягаме един от най-важните въпроси за тебе. Ти трябва да разрешиш въпроса за смъртта и безсмъртието. Той е един от най-сложните въпроси за тебе, защото в твоето движение се срещат винаги противоречия. Ти винаги срещаш давленията на смъртта. Те винаги се срещат като едни неумолими фактори, закони, които са готови да те поставят в най-големите противоречия. Колкото повече се подготвяш, колкото повече си вкусил от плода на безсмъртието, толкова повече твоята същина става Божествен прилив, Божествен трепет, закона на неумолимостта, законът на смъртта няма стабилна почва, няма къде да стъпи върху теб, защото всичко в теб е етер. Не само етер, но Божествена есенция, Божествено дихание, Божествен дъх. Защо? Защото ученикът е опитал вече плода на безсмъртието. Затова въпросът е сложен, е нов, е свещена Ако има ученикът към какво да се стреми, какво да постигне, с какво да се напълни, да почувства най-голямото щастие и удоволствие, то е да вкуси плода на безсмъртието. Ако ученикът напълно даде своите сили, ако напълно се абстрахира от външния свят, той би вкусил от този плод, би се наситил, би задоволил своя глад, своята жажда и своя напредък.

Ученико, Божествен напредък ти трябва, това което вечно те движи, което вечно те вдъхновява, вечно те подмладява, това което вечно импулсира твоето съществувание. Трябва да вкусиш плода на вечния живот. Трябва да вкусиш плода на великото Божествено сърце. Няма за теб друго удоволствие. Всички друго е придружено от сенките на смъртта, от сенките на промените. Но вкусил от плода на безсмъртието, в теб вече заговорват други сили, т. е. заговорва словото на светлината, словото на безкрайността, словото на вечността. Говори словото на битието, словото на великата история на живота, на безкрайната възможност на Божия Дух.

И тъй, за да могат да потекат тия сокове на Божественото слово, да могат да се прелеят безсмъртните сили на Божествения Дух в теб, трябва да имаш Божествено слово. То е продукт, то е гаранцията, то е свидетеля, то е истината и светлината, че наистина си вкусил от плода на безсмъртието. Божественото слово е безсмъртно. Там не се говори за смърт, за старост, за немощ, за болест. Там се говори за радиацията на безсмъртието, за пластиката на безсмъртието, за светлинния прилив на безсмъртието. Слушай това слово, за да стигнеш до полетата на безсмъртието, до световете на безсмъртието, да чуеш безсмъртния глас, да чуеш тяхната песен, тяхното слово, да научиш за Всемирните възможности, от които те се ползват. Слушай това слово. То вечно ще ти говори. То няма да те остави да бъдеш безсловесен. Чрез словото ще познаеш и опиташ Божественото начало, защото Божественото слово е Божествено начало. Колкото повече опиташ това Божествено начало, толкова повече в теб се внасят прекрасни същини от най-висшите трептения на Божествения Дух. Това е безсмъртник - приливна Божествена същина, прилив на начала на Божествения Дух. Безсмъртникът е жизнено сладко слово. Неговият език е Божествено сказание. Той вече чува езика на Бога, езика на светлината, езика на безсмъртието. Този който е вкусил от плода на безсмъртието, той е обезсмъртил клетките на своя език, хармонизирал е движението на своя език. Когато той разказва, всичко така е мило, така е сладки, така красиво и чисто. Опитайте този език, говорете е този език, философствайте с този език, пишете поезии с този език, разказвайте за Божествената история с този език, т. е. чрез този език да се провежда в изпълнение Божията воля в безсмъртно слово.

Чрез кой органи ще опитате плода на безсмъртието? Чрез езика. Той е, който взима най-живо участие при опитването на сладките сокове и богатите елементи. Езикът е, който дава ход, направление на вкуса, на сладчината, на удоволствието. Ето защо, нека вашият език бъде винаги вдъхновен.

Но ще се каже: езикът е орган, който изпълнява волята на други фактори. Наистина, има и други фактори като мисълта, ума, чувствата, кръвта, стомаха, самосъхранението, но когато става въпрос да се опита плода на безсмъртието, факторът тогава е безсмъртната същина. Тя е, която диктува на езика. Тя е; която съчетава живото слово чрез езика.

И тъй, колкото повече твоята картина се завършва; колкото повече художникът е влял себе. си в тази картина, толкова повече ти се обезсмъртяваш, толкова повече ти си изразител, даваш пълната идея за безсмъртните начала на Божествения Дух. Всецяло обикнете тия нови открития за вас, за да може напълно да се завърши тази започната картина, която ще бъде представена пред великата комисия, пред великите художници, пред великите мислители и жреци на безсмъртното съвършенство.

Ученико, ти си близо вече да безсмъртното съвършенство. То ще те вдъхновява. А когато художникът постави и последната краска, когато съчетае и последното ваяние, ще проговорят новите сили на новото съчетание. Колко прекрасни, колко изящни, колко трептящи са тия нови сили, които са опитани чрез езика на безсмъртния плод, т. е. чрез езика на Духа. Има език на Духа. Ако ние направо не засегнахме въпроса, то е, за да бъдем по-последователни, по картинни, по-изразителни.  Духът има такъв език, че когато разказва и слънцето може да спре своите трептения, всички планети могат да спрат, за да слушат неговия разказ, защото Духът винаги разказва за великата история на Великото начало. Той разказва за Върховния живот, за върховния строеж, за върховното движение, за върховните енергии, за върховната светлина, Кога езикът на Духа ще проговори в ученика? Когато ученикът направи усилие да се добере до плода на безсмъртието. Плодът на безсмъртието има нещо общо с пулса на Духа, с ритъма на Духа. Има един пулс, който импулсира всичко в живота и всичко се движи, всичко се стреми, всичко желае, търси и намира, открива и се ползва. Това е върховният импулс, върховният ритъм на Духа. Извън този ритъм нищо няма. Има само тъма, някаква безкрайна тъмнина. А там, където се проявяват началата на Духа, има прекрасен свят. Тази е именно задачата - да може да се повдигне ученикът в тия области, откъдето ще получи вдъхновение за да получи плода на безсмъртието. Вкусил от този плод, той става вече един знаменит разказвач, т. е. един знаменит вдъхновен мъдрец. Ученикът трябва да получи това вдъхновение на мъдреца, защото единствено мъдрецът е, който е опитал, плода на безсмъртието. Затова е станал мъдрец. В него са потекли соковете на този безсмъртен плод. Ако имаш възможност, ученико, поне малко да вкусиш от този сок, ще потекат нови сили на безсмъртието в теб. Това е безсмъртният еликсир в живота, безсмъртната жизненост в живота, най-великата истина в живота. Всички посветени към това се стремят. Благодарение на тяхната готовност и стремеж, те са постигнали великото посвещение. Те са достигнали и до безмълвието на Духа и у тях е заговорил вече езикът на върховното слово. Ученикът трябва да се стреми към този език. Той трябва да проведе чрез себе си това безсмъртно слово.

И тъй, ученико, когато говориш, избирай най-хубавите, най-прекрасните, най-безсмъртните форми на израз. Не бързай, ще намериш тия форми. Те съществуват. Те са като жизнени възможности и всякога можеш да си служиш а тях. Трябва да си служиш с тях. Това е плана на твоето посвещение. Дават ти големи възможности да направиш избор. Прави избор между красивото и некрасивото, между тъмното и светлото, между чистото и нечистото. Прави избор. Това е твое право. Ако ученикът има едно Божествено право, то е да прави избор, да избира най-здравото, най-красивото, най-сладкото, най-чистото, най-божественото. Това е Божествена наука. Тя учи ученика така, че той придобива онова знание, от което се ползват най-големите мъдреци. Вие сте една нова обстановка, едно ново съчетание, вие сте една нова просвета. Вие заживявате в един нов вътрешен свят. За да може да се справите с порядките на този вътрешен свят, със системата на този свят, трябва да вкусите от плода на безсмъртието. Никога не трябва да мислиш за смъртта. Тя на е хроникирана в твоите учебници и ръководства. Така ще станеш безсмъртен. Иначе, вечно ще те трови смъртта, тия агенти на отрицанието. Но ти, ученико, изкачил се по върховете, посрещнал слънцето на новото откровение, лети из простора, лети из необятността и се радвай на великите прояви на Божия Дух. Посещавай неговите вселени, неговите съкровищници, неговите небеса, за да бъдеш осведомен за великите тайни, за великите чудеса на Божия Дух. Само така ще се прелеят в теб безсмъртните сили на Божествения прилив. Само така ще подучиш възможността на Божествената зеница. Каква е тази възможност? Тя е вечно качало. Така гледай на Божествените прояви в живота, за да можеш правилно да откриеш безсмъртното в тях. Ще можеш да правиш разлика - кое явление е безсмъртно и кое е смъртно. Води се от безсмъртните явления, за да станеш и ти едно ново безсмъртно явление, което ще бъде съчетание на безсмъртния плод. Ти трябва да бъдеш вече един плод и който вкуси от теб, да стане и той безсмъртен, да стане млад, жизнен, светлинен. Бъди този плод, за да въплътиш своята същина и в другите души, които търсят светлината.

Ние говорим на ученика на посвещението. На него говорим тази лекция - лекцията плодът на Духа на безсмъртието. Той добре ни разбира, наново се импулсира и се стреми все по-бързо да опита плода на безсмъртието. Там се крие цялата тайна на Божествената наука.

Как си представяте този плод? Като ябълка, като круша или като някакъв друг плод, който съществува по земята. Този плод е Божествения прилив. Всеки един способен ученик може да го открие в друг ученик, защото той се опитва. Той има сладчина, аромат, цвят, художественост. Той расте сред китна Божествена градина. И ако, ученикът иска да стане такъв плод, трябва да. влезе в Божествената градина, да намери вратата и смело да влезе, добре да опита;

Но ще кажеш: ако той не е чист, нали ще внесе нечистота в тази градина? За ученика не става въпрос за чистота. Той по начало е прегърнал чистотата, и е пълно олицетворение на Божествената светлина. Следователно, той има право да посещава планети, слънчеви ядра и различни съзвездия на голямото пространство. Защо и ученикът да няма това право? Нима той е по-малък от един слънчев лъч? О, не! Ние тук не мерим нещата. За тях няма мярка. Никой изобретател не може да намери мярка и да измери активността, енергията на един слънчев лъч и тази на посвещаващия се ученик. Това е една голяма възможност, едно голямо знамение - да бъдеш ученик на безсмъртието. Цялата наука, цялото знание на ученика е безсмъртно. В основата му стои Върховното ръководство. Оттам се проектират различни по сила, по състав, по образ и подобие, по цвят и композиция светлинни елементи.

Ето какъв е светът на посвещаващия се ученик. Какъв университет, каква академия, какви висши Божествени посветени институти е той, които ученикът минава и се запознава с идеите, с вибрите на Божествения Дух. А, знаете ли какво е това вибри на Божествения Дух? Това е именно, Божествения прилив.

Когато записвате тия безсмъртни неща, тия безсмъртни начала, имайте предвид, че те се дават и за вас. Стремете се да ги овладявате, в смисъл, да ги откривате по същина. Колкото повече ученикът открива същините на безсмъртието, толкова повече той става знаменит съзерцател. А само знаменитият съзерцател може да стане безсмъртен художник, безсмъртен поет, безсмъртен композитор и учен.

Но може би ще се каже: големи са тия неща по ръст, по образ, по пространство. Наистина че са големи, но ние ги представяме пред големия ученик. Представяме ги пред него като нови явления в неговите занимания, в неговото посвещение. Той трябва да схване техните безсмъртни вътрешни същини, които са енергии на Божествения Дух.

Ученико, имаш най-богатия свят на префинени, абсолютно чисти енергии. Когато искаш, можеш да си вземеш толкова, колкото ти са необходими. Затова пече слънцето, затова то изпраща своите лъчи, да пречиства атмосферата, да пречиства пътя към света на тия енергии на Духа. Върви към този свят, за да бъдеш едно хвърчащо същество, което може да се оправи с по-гъстите, с по-тъмните енергии.

Когато ти представяме възможностите и света на Духа, ние имаме единствената задача да те подтикнем да бъдеш по-близо до този свят. Може ли? Да. Тъй както си пил сладък ароматичен сок и желаеш втори път да го опиташ, така е и със сока на плода на безсмъртието. Това желание непременно ще се зароди, да имаш винаги случай да се ползваш от този сок.

Ученико, плодът на безсмъртието расте в градината на Вътрешната школа. Тя е, която ще ти отвори широко вратите да влезеш в нейните глъбини, в нейните простори и да се радваш на Божествените сочни плодове, макар и да не чувстваш още що е, Вътрешна школа, защото ти още не можеш да влезеш в нейния вътрешен живот, т. е. още не можеш да разбереш езика на твоята душа, ритъма на твоя дух и обстановката на твоето сърце. Това са все фактори на вътрешния свят. Сега те представляват един външен свят и ти се слагаш като образ на този външен свят и казваш: когато утре този образ изчезне, какво ще стане с мен? Толкова си се. влюбил в този образ - външен свят, че си забравил безсмъртните същини на вътрешния свят. Тепърва, ученико, школата ще те въведе вътре в тебе, да се опознаеш като същество, което носи елементите на безсмъртието. Ние ще имаме и друг случай, при други срещи, да застъпим този така важен, този така голям въпрос за безсмъртието, което разрешава проблема за възкресението.

Утрешният ден е един исторически ден. Той е едно важно, едно особено събитие специално за земята. Затова трябва да се даде повече внимание на това астрологическо съчетание. Ученикът трябва да бъде голям астролог, да познава отношенията, влиянията, въздействията на планетите от цялата слънчева система и на по-близките слънчеви системи. Когато той стане безсмъртник, ще знае за влиянията, за въздействието на всички слънчеви системи в битието. Само един безсмъртник може да знае това.

Има много неща да се кажат на ученика. Те са толкова много. Има толкова неща, които той не знае. Макар да казва: аз вече много неща научих, но той не е научил многото истини. Може би е научил някоя и друга истина, но истините са много и над всички тия много истини стои върховната голяма истина – безсмъртието.

Защо тя е най-голяма? Тя на е голяма за безсмъртните, но за смъртните тя е най-голяма. Разреши ли въпроса за безсмъртието, ученикът не се занимава вече със смъртта, т. е. не се занимава вече с ония явления, които представляват света на разнообразието, на отражението, на формите, на процесите и т. н. Ние сега занимаваме ученика с най-малката истина. Коя е тя? искаме да събудим в него желанието да потърси този сладък плод на безсмъртието и да вкуси от него. Вкусил ли е от него, тия жизнени сокове така ще обезсмърти всяка клетка и всяка тъкан, че ще стане пълно преобразяване в организма на ученика. Ще започнат да функционират вътрешните органи и ще остане една пълна обнова в духовното тяло, в астралното тяло и във физическото тяло. Трябва да стане обнова, т. е. трябва да се закрепи нервната система. Тя може да се закрепи само, ако потекат соковете на безсмъртния плод. Затова, ученико, всеки миг, всяка секунда, всяка минута, всеки час, всеки ден, месец и годиш мисли, стреми се само към този плод на безсмъртието. Това трябва да постигнеш. Ти трябва да разбереш това. Затова се откри и Вътрешната школа по лицето на земята.

11 Юли 1957 г.