479. Безсмъртната мисъл на Божия Дух

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 479-то

БЕЗСМЪРТНАТА МИСЪЛ ЗА БОЖИЯ ДУХ

Колкото повече са опитностите при опитване безсмъртните същини на живота, толкова повече се събужда интерес, глад, жажда, импулс, ритъм да се опитат основно нещата. Тук именно ученикът попада в една област на неспокойствие. Той иска да опита основно нещата, без да ги проучи така, както са поставени в тяхното начало, безсмъртието. Това е най-интересната обстановка за ученика. Когато е опитал основно нещата, в него вече няма отклонение на мисълта. А това е много важно, дори бихме казали най-важното в развитието и посвещението на ученика, защото по начало ученикът представлява дух и мисъл. Духът - същината, а мисълта - резултата. Ако не би бил дух, не би имало резултат на мисъл; не би имало творчество, изобретение, изкуство, музика, слово, наука. Пред всяка мисъл стои присъствието на Духа, т. е. безсмъртното начало.

Низ не можем под друга форма и образ да ви представим живота, същината на Духа, освен като безсмъртно начала и затова застъпваме тази тема, която е така важна. Ако тя би се разрешила, би пропаднала теорията и за безбожието. Би пропаднала теорията, че няма разумно начало. Зад всяка плодовита върховна мисъл стои Духът, безсмъртното начало във вселената. Какво представлява вселената? Вселената представлява присъствие на това безсмъртно начало. Ако не би било това безсмъртно начало, не би съществувала никаква вселена, никакви планети, слънчеви ядра, слънчеви система. Всичко би угаснало, всичко би станало тъма. Но щом има безсмъртно начало; нищо не може да угасне. То е ритъмът, пластиката, то етерът, движението, енергията, способността, силата. Голяма история има това безсмъртно начало. За да се проучи тази история, трябва да са ровят големи историци, които са взели участие в провеждането на тази история. Кои са те? Кой може да е бил свидетел, кой може да е видял кой е, който да знае историята на това безсмъртно начало? Ние често говорим за Върховното ръководство. Как вие си представяте това Върховно ръководство, то е друг въпрос. Върховното ръководство за нас представлява именно безсмъртната мисъл на Духа. Духът оглавява това Върховно ръководство. Духът е Учителя, Духът е най-великия композитор, от чиито композиции действат тия именно сили на безсмъртието.

Но ще се каже: има ли това безсмъртно начало форма, образ или някакво подобие, за да може да ни се представи като една знаменита, действаща сила? Всички възможности са в Духа. Понеже всички възможности са в Духа, има и форма, има и образ, има и подобие. Най-големият художник, най-големият композитор, най-големият учен, това е Духът. Ние не искаме да обожавате Духа. Като обожавате Духа, ще забравите Бога. Но ще кажете: Духът извън Бога ли е? Интересна мисъл. Ако Духът има тия възможности, тия действия, тия влияния, това творчество, каква е тогава деятелността на Бога? Казано е в свещените писания Духът Божи. Бог и Духът Божи. Явяват се две същини - Бог като начало и Духът като проявление. Тогава идваме до мисълта, че Бог е върховното, а Духът е възможното, защото ако силите бяха само върховни, нямаше да има възможни неща. Трябва да има кой да слиза, да се изкачва, кой да свети, да ръководи и т. н. Духът у Бога е движението, енергията, светлината, безсмъртието.

Но ще се каже: Бог смъртен ли е, че трябва Духът да подържа безсмъртието? Бог е велико начало. Никой не знае това велико начало. Ако може да се знае нещо за него, то е само чрез неговия Дух, защото само Духът разказва; защото само неговият Дух може да даде прекрасна картина, художествен образ, безсмъртна мисъл, които да определят възможностите и върховността на Бога.

Така поставен въпросът, по-лесно е да се възприеме идеята и да се осъществите живота на ученика. По начало ученикът е поставен така, че има нещо специално в неговото аз, но това аз не е деятелната сила. Деятелната сила е централна сила. То е върховното в ученика. Коя е деятелната сила? Мисълта. Следователно, по начало и ученикът съдържа тази върховна Божествена и проявяваща сила на Духа като мисъл. Някой ученик казва: Духът е в мен. Как ще освидетелства присъствието на Духа? Присъствието на Духа се освидетелствува само чрез разумната, благородна красива мисъл. Колкото по-възвишена мисъл се прелива от недрата на ученика, толкова повече Духът присъства, защото ние казахме: Духът се изявява чрез мисълта. Така както Божественият Дух е творчески фактор, така и мисълта в ученика е творчески фактор.

Но ще се каже: какво да кажем тогава за волята; за любовта, за живота, за душата и т. н.? И душата се радва, когато има присъствие на безсмъртна мисъл. И сърцето трепти, когато има присъствие на безсмъртна мисъл.

Виждате каква степен заема мисълта. Благодарение на това висше състояние, ученикът се различава от обикновените хора, от животинския свят, от растителния, от минералния и т. н. Ние се опираме в тази среща върху мисълта за да можем да направим идеята за безсмъртието по-ясна, защото мисълта е единствения свободен фактор в ученика. Тялото не е свободно. И чувствата още не са свободни. И любовта не е свободна. Тя има отношения. Единствено мисълта е свободна. В даден миг тя може да преброди необятни пространства и веднага да се върне. Това не може да направи нито сърцето, нито волята. Следва самата конструкция в ученика да бъде така поставена, че в него да преобладава над всичко друго безсмъртната мисъл. Ако има безсмъртна мисъл, ще има и Божествена любов, и Божествена воля. Ако има безсмъртна мисъл, ще присъства Божествената душа.

Но ще кажете: нека да имаме тази мисъл. Нека тя бъде в нас, за да могат да се разрешат всички проблеми, които са още тайни за нас. Това е задачата на школата - да проникне ученикът в безсмъртната мисъл и да опита всички безсмъртни начала в своя живот и в живота на Вселената. Когато опита безсмъртните начала на своя живот, той непосредствено ще влезе във връзка да опита и безсмъртния живот на вселената. Безсмъртният живот на вселената е така интересен, че велики умове, велики души са бивали в захлас, в голямо съзерцание, защото не е лесно да съзерцаваш едно върховно събитие във вселената.

Ето, че ти трябва време. Може би ще ти трябват хиляда земни години, може би две хиляди, сто хиляди, можа би милион години. Какъв голям размер е Божественото съзерцание! Ето защо се препоръчва на ученика да бъда съзерцателен, да не разходва своите енергии, да не бърза, т. е. да получи пълна хармония, да живее в мировата хармония.

Така поставен въпросът, да не би в ученика да се яви желание и да каже: ако ще трябва хиляди години за едно Божествено съзерцание, как ще изчакам да се открият всички Божествени явления? Да, голям въпрос. С него се занимават големи умове, които имат време. Сега ученикът няма време, защото той мисли, че е закъснял и прави големи усилия да настигне посветените. Как ще има време? То ще дойде в него като като едно Божествено състояние, т. е. ще мине от сферите на пертурбациите, на катаклизмите и ще заживее в сферите на висшата хармония. Такъв трябва да бъде ученикът но начало. Пред него има толкова много години, милиони години да съзерцава една безсмъртно Божествено явление. Но за да бъде такъв, той трябва да бъде голям дълголетния, да живее дълги години, въобще да живее в безсмъртието. Ето защо ви трябва безсмъртието. За да вземеш участие в едно Божествено явление, за да го откриеш и проучиш, ти трябват хиляди години съзерцание. А колко много Божествени явления има в природата, във вселената. Радвайте се, че процесът е бавен. Но ще кажеш: нали тази инертност, тази бавност е осъдена в прогреса на ученика? Осъдена е онази инертност, онази бавност, която спъва ученика.

Но ще се каже: трябва ли на Бога някой да съзерцава неговите явления? Как да не трябва? Вие виждате слънцето от вашата слънчева система как то непрекъснато съзерцава, взема участие. Къде взема участие? В планетната система около себе си. Колко милиони години то е съзерцавало тази планетна система и колко още милиони години ще трябват, за да проучи Божествените явления на Бога. Слънцето е пример за вас. Няма друга същество, което може да бъде такъв реален, светлинен пример.

Но ще кажете: какво е слънцето, какво сме ние? Това е една далечна работа. Някога и слънцето е казвало може би така, но благодарение на голямото съзерцание от хиляди и милиони години, то е станало едно върховно съзерцание. Така и ти, ученико, не трябва да се отчайваш и да казваш, че си малък, немощен. Постави мисълта така: колкото съм малък и немощен, толкова съм силен и голям. Това не е надценяване. Не е и гордост. Да прецениш Божественото в себе си, това не е никаква гордост, т. е. да откриеш безсмъртното в себе си, това е щастие. Бъдете такива щастливци, за да застанеш сред небосвода като слънчеви ядра, да представляваш едно голямо, дълбоко съзерцание на Божествените явления.

За да може ученикът да съзерцава тия явления, той трябва да има безсмъртна мисъл. Той трябва да се обезсмърти. Безсмъртното начало да вземе надмощие над всички смъртни прояви в него. Тъй както слънцето се чисти, тъй както то изгрява и изхвърля всичко от себе си, което е инертно, така и ученикът трябва да се чисти. В него трябва да станат изригвания, за да излязат на повърхността всички атавистични състояния и да остане ученикът централно чист. Ако биха се освободили тия елементи, той би представлявал малък микроб, по тежест милиграм, но ще има блясъка на най-големия диамант, на най-големия скъпоценен камък, който ще има радиацията на, едно слънчево ядро.

Това са идеи. Те не са дошли така случайно. Те са в пространството, във вселената, в същината, безсмъртието на Духа. И когато Духът изнася това, той вярва, че ученикът има вече съзнателната способност да обогати своите представи, да обогати себе си с най-реални опити, да види как и кога може да бъде един Божествен прилив или проблясък. Да имаш един такъв опит, това струва милион плодовити години. Ето една Божествена мярка за нещата. Тя е най-вярната мярка, мярка която дава възход, мярка която не подценява.

Ние дойдохме до онова положение, до онази степен на развитие на мисълта, че не можем да говорим това, което говорихме в миналото. Ние ви изведохме от миналото. Сега ви представяме, една нова обстановка. Трябва да се занимаете специално с безсмъртните същини на Божия Дух. Ако бихте открили една същина на Божия Дух, безсмъртните същини у вас ще вземат надмощие над всички смъртни процеси. Ще имате случай, когато безсмъртната същина ще мине през вас и всичко у вас ще бъде трепет на безсмъртие. Тогава ща имате най-реалната опитност, Божествената опитност. Трябва резултати. Трябват вече фактори. Ние не искаме същества, които са крият из тъмните сенки, които се крият да не би някой близък или някой неприятел да ги види. О, не. Ние искаме същества, които да излязат геройски пред неприятеля и пред всеки един поглед. Това са безсмъртните начала в школата. Това е безсмъртно слово на Школата. Това е безсмъртна епоха на Школата. Това е безсмъртно дело на Школата. Всяка школа от висш ранг трябва да даде висши опитности. Трябва да се опита огънят на Духа. Трябва да се опита кръвта на Духа. Трябва да се опита безсмъртното начало на Духа. Тук на става въпрос за вяра. За вяра проповядват в църквите. Тук не става въпрос за милосърдие и надежда. За тях проповядват в църквите. Тук става въпрос да се опитат великите закони и безсмъртните начала на Божия Дух. И това може да стане, както е в този момент. Така той може да се прелее през всеки един ученик, за да опита неговата безсмъртност, неговия огън, неговия пулс и  неговия ритъм, за да трептят същините в ученика, да се обезсмъртят от приливите на неговото присъствие. Не се страхувай, ученико, не се страхувай от миналото. Миналото замина. Не се обвинявай какво си направил в миналото. И то се заличи. Не се обвинявай заради своите слабости. Не мисли как ще се явиш пред върховното ръководство. Бъди безстрашен. Вътрешната Школа препоръчва безстрашна. Смело напусни външния свят и отвори вратите за вътрешния свят, за да можеш да опиташ безсмъртните начала във вселената. Опит ти трябва Ти казваш: трябва да се занимая специално с астрология, да науча влиянието на планетите, съчетанието им със земята, влиянието на планетите и върху самия мен, коя планета какво влияние е оказала в момента на моето раждане и въздействието й върху земята и т. н. За да бъдеш истински астролог, трябва да опиташ началата на безсмъртието, защото всички тия действия, защото всички тия влияния са все безсмъртни начала. Ако би попаднал сред сложното движение на земята, дали не би се объркал? Ти още не си опитал движението на земята, ти ще заемаш място, от където ще можеш да се ползваш при всяко едно обръщане на земята с дадените явления на другите планети. Че има влияния, спор не става. Ако не би имало влияния, не би имало колектив във вселената. Благодарение на това хармонично всемирно влияние има такъв голям колектив, има едно голямо семейство, една богата държава, едно богато царство.

И тъй, изучавайте нещата в тяхната безсмъртност, защото за да се ползваш от влиянието на Венера, ти трябва да знаеш, че тя е безсмъртна. Ти възприемаш безсмъртните й влияния благодарение на това, че тя е безсмъртна. Тя ти дава известни безсмъртни качества и способности. Така ще имаш опитана вяра, която ще са обуславя от изучените върховни закони във вселената. Пред тебе стои плана на вселената. Не говори: това съм, повече не мога. Много от учениците казват така: „Това съм. Имам известни чувства, които ме влекат“. Къде те влекат? Към жабуняка те влекат.

Ученико, помни; има една сила в тази Школа, която ще те изтласка или ще те смачка. Ако има противодействие при тласъка, ще има смачкване, деформиране. Не се подавай на тия деформирания. Излез вече от жабуняците, напусни света на измамата и прегърни света на вътрешния живот, на реалния живот.

Ние много пъти сме мислили да не ти държим, морал и да не ти казваме какво трябва да, правиш, но ако бихме те занимавали с чистата наука, с откритието на законите, ти ще заспиш и от време на време трябва да те изтласкваме. Това е придобит навик от миналото. Това е приятна сянка. Ти казваш: как пече сега. Може ли да се бодърствува при този Божествен огън? Може ли да се учи, да се работи? Е да, приятно е под сянката.

Ученико, имаш един свят на приятностите. Как ще му се противопоставиш? Когато поставиш върховните задачи пред приятното. Приятно ми е да лежа под сянката днес. Не, ще тръгнеш за планината. Приятно ми е да си наготвя някакво ядене. Не, ще отидеш при чистия извор. Приятно ми е да отида при някого и да си поприказвам или да отида някъде, където ще прекарам няколко приятни часове. Не, ще отидеш при ученика, който, е в размишление.

Ученико, няма по-приятно нещо от това, да извършиш волята на Върховното ръководство. Няма по-приятна работа от това, по-приятно забавление, по-приятно чувстване от това, да извършиш волята на Върховното ръководство. Там ще са чувстваш горд, ща се чувстваш като същество, което не е в баласт на природно творчество. Какво става с такъв баласт? Дойде някое наводнение и всичко завлича или дойде голяма жега и всичко изгаря. Не се търпи в природата такова състояние. Не се търпи и в сътворението такова състояние. Ако би си задал, въпроса, защо си на земята в тази форма, ще отговориш, че някога си бил изхвърлен точно от такова едно наводнение. Но сега бъди доволен и радостен, че си се спрял някъде. Отминала е вече бурята, стихията и започваш отново. При тия отвличания ти си загубил най-същественото - връзката с безсмъртното начало на Божия Дух. Сега ви се говори с тази безсмъртна връзка. Много духове мечтаят да им се открие истината, но на вас я повериха. Нека това бъде радост за вас. Да се изпълва душата ви с радост, да се радва душата ви, че макар и далеч някъде в някое островче, сте зърнали приближаващия се кораб и ще се качите на него, който ще ви отведе във вселенското пристанище - там, при своите. Вие не ги знаете. Сега вие се срещате с известни духове и казвате, че сте сродни души. Всички те са престъпници. Не са сродни души. Всички те са отвлечени, както и вие сте били отвлечени. Вашите сродни души са във висшите светове, т. е. във вътрешния свят. Ние не искаме да подценим някои същества. Ние не подценяваме, а само изнасяме какво е станало. А това е резултат. Какво трябва да се направи сега, за да се получи друг резултат? За да се знае, трябва да се познават законите, чрез които да се работи правилно. Да не работиш, както казват, на дявола, защото има такива духове, които се качват върху други духове и през цели поколения ги носят, ги прераждат и т. н. Много духове сте прераждали и още много, духове чакат да ги преродите, но ние казваме: преродете ги като безсмъртни начала в Божия, Дух. Не раждайте вече смъртници, но раждайте безсмъртници. Това е главната задача на ученика. Той не се освобождава от раждането. Раждането е един велик Божествен процес. Но нека да ражда безсмъртни дела, да ръководи и обезсмъртява, близките духове.

С това ние не искаме да се откъснете от този свят. Ние не искаме да пренебрегнете еволюцията на духовете, но вие трябва да знаете вашата свещена задача. Имате свещени, задачи. Понеже задачите са свещени, затова и Школата е вътрешна.

Не можеш да знаеш за нещата отвън. Трябва да ги познаваш от вътре. Ядрото е важно. Трябва да знаеш за ядрото. Геолозите още не знаят какво е ядрото на земята. Те казва, че там са най-нисшите същества, т. е. най-нисшата материя. Вярно е. Ако има духове, които трябва да бъдат наказани, затварят ги в центъра на земята. Там е най-големият затвор.

Но ще кажете: щом е такъв центърът на земята, какво състояние може да има? Вярно е. Затова земята е с вода. Много малко суша има по нея. Кога земята ще стане с централно безсмъртно ядро? Когато поне наравно се разпредели водата и сушата, да има повече поля, по-малко вода или да бъде поне наравно.

Но ще кажете: как трябва да се изземе тази вода и къде да се прати? Тя един елемент, който трябва в сътворението. Ако трябва да се създаде една нова планета, трябва непременно да се вземе вода от земята. Без вода, въздух и огън, нищо не може да се сътвори. Трябва да се вземе от накъде, за да се създаде нещо ново. Казват, че от нищо нещо не става. Това до някъде е вярно. Която планета има повече вода, и развитието й е по-нисше. Вие може да имате представа за водата като един най-висш елемент, но ще знаете: във водата живеят нисшите същества. Тя е условие за нисшите същества.

И тъй, едно от големите нещастия на земята е това, че тя е покрита повече от вода. Какво можете да направите с водата. Анатомиците казват, че човек е направен седемдесет и пет процента от вода. Вярно е това, но ние казваме, че ученикът трябва да бъде седемдесет и пет процента от огън. Водата размеква, разкашква, а огънят пламти, дава живот.

Ученико, проучвай тия понятия. Мисли върху тях и съзерцавай нещата, за да ти бъде цялата вселена. Познавай вселената. Знай за елемента вода, за огъня, за въздуха, за етера и т. н. За да можеш да овладееш обикновената астрология, научи се за обикновените явления. Щом познаваш обикновените явления, ще познаваш и обикновената астрология. А щом познаваш безсмъртните начала на Божия Дух, ще познаваш безсмъртните начала на върховната астрология. Трябва да правиш хороскопи, трябва да владееш математика и то висша математика. Най-после, трябва да владееш и Божествената математика, да боравиш с върховните сили, защото ти трябва да проведеш върховното съчетание във вселената в математика. Не може иначе да бъдеш образен, стилов. Не можеш да бъдеш реален. Вие виждате каква математика съществува между планетите, какво равновесие, какво притегляне. Всяко едно планетно влияние е особено, ръководи се от известни математически закони. Ако си математик, лесно ще отгатнеш какво е даденото влияние на известна планета. Ако не си математик, нищо на можеш да научиш. Ще четеш в дадена астрология, че Венера има известно влияние по отношение на земята или Меркурий, но това са само способи на твоя ум. Ти не можеш да опиташ нещата. За тях трябва да дадеш простор на безсмъртното в теб. Първата задава на ученика е да даде простор на безсмъртността в себе си, за да може да се подготви да проуча върховната астрология, защото когато се казва, че известна планета има влияние върху друга планета, ти трябва да познаваш по какъв закон, по чие право става това. Не са случайни нещата. Понеже тази истина е разбрана от ученика, затова не е мъчно да се добере той до голямата истина.

И тъй, ние оставяме безсмъртната мисъл в началото на Божия Дух. Ние искаме с тази мисъл да правите опити. С чувствата си не може да правите опити, защото с тях може да се отклоните. С волята още може до някъде да направите нарушение, но с прилива на безсмъртната мисъл може да правите опити и то реални, живи опити.

И тъй, ученикът трябва да бъде благословен. Кой друг ще бъде благословен, ако не ученикът. Благославя се този, който учи. Вие виждате как този който завършва с успех при обикновените светски училища, се радва, защото чувства благословението. А колко повече при една специална Вътрешна Школа. От първия, разбира се, не са иска опит. Опитът става във Вътрешната школа, вътре във вътрешния свят. Така че, и вие сте на изпит. Кога ви изпитват? Добре е, когато сте будни да ви изпитват, но има различни метода, чрез които висшите същества ги изпитват. Понякога когато заспите, те ви викат и ви изпитват. Те не искат да смесват външното с вътрешното, защото ще се получа едно объркване. За да няма объркване, често пъти ученикът се приспива физически, представят го духовно пред учебната скамейка и го поставят на изпит. Без изпити не може да се мине.

Радвайте бе, защото радостта говори, че сте доволни. Никога не роптайте против себе си или против когото и да е. Нека се подчертае у вас новия свят, новата епоха, новата култура. Трябва да дойде новото. Да не казват, че всичко на земята е вехто. Има същества, които казват: откакто сме запомнили, на земята е все едно и също. Сега ще трябва да дойде новото. Ученикът е новото. Нека това ново бъде подчертано. Да бъде то като знамение, за да може да се оправдае трудът, мисълта, внимание то на Върховното ръководство.

Ние сме вече ангажирани. А щом сме ангажирани, не можем да правим отклонение. Ние ща бъдем с вас, докато се завърши една епоха. Какво е това да се завърши една епоха? Да се направи един преход от едно състояние, от едно подобие, в друго. Да се направи нещо. Какво да се направи? Можете ли от един да станете двама, от двама - трима и т. н.? Можете да станете такива, че да представлявате голямото цяло,

18 Юли 1957 г.