Jump to content

Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 483-то

ЦЕНАТА НА ЖИВОТА

В миналата среща разгледахме стойността на вътрешните скъпоценности в ученика. Има нещо скъпоценно, има нещо ценно в ученика. Той сам знае това. И понеже знае, той винаги е ценил това ценното, пазил е това ценното, предпочитал е това ценното. Кое е то? Животът. Единствено животът е, който има цена.

Но ще каже те: нима другите духовни сили в ученика не са ценни като живота? Диханието на душата е живот. Ако загубиш живота, губиш диханието - душата. Не че тя ще се заличи, не че ще отсъства, но щом диханието отсъства, душата вече взема друго състояние. Тия състояния са, разбира се в по-висш свят. Присъства ли обаче на физическия свят, тя трябва да има това дихание - живота. За да може да се опази животът, т. е. да може да се цени животът, да може да му се даде една съвършена оценка, в помощ на ученика трябва да дойдат и други фактори. Кои са тия други фактори? Вдъхновението на живота. Трябва да има кой да вдъхновява живота, да подържа живота, да украсява живота. Това са съвършените сили, светлите сили, ангелските сили, Божият Дух. Това е едно важно положение. Как ученика може да прецени това? Когато дойде до онова състояние да се прекъсне диханието на душата. Когато животът почва да се оттегля, тогава ученикът се сепва и казва: трябва да ценя животът. Ученикът още не е в това съзнание; да разбира, че трябва да цени живота. Ако той би бил в такова едно съзнание, той би ценил живота повече от всичко друго. Понеже животът е необходим, както казахме, като връзка и вдъхновение за съществуванието на душата на физическия свят, дълг се налага ученикът да проучи всички възможности, за да може да подкрепи, да опази живота. Кой застрашава животът? Една от страшните опасности за живота, това са отровните микроби. Те са като една чужда среда, които отравят тъканите, жизнените токове на живота.

Но ще се възрази: от къде дойдоха тия микроби? Естествено, те ще дойдат оттам, където няма хигиена на живота, където условията на живота не са поставени на една абсолютна съвършена хигиена. Има места на земята, където тази хигиена липсва, особено в ония области, където преобладават големи горещини. Там именно се размножават тия пакостни микроби. Те са един вид ферменти, които се движат из пространството, т. е. дават им се условия през разните бури и тайфуни да се пренасят и започват да се размножават. Колкото повече отиват на север, толкова по-трудно се размножават. На север животът е запазен от тях. Там, разбира се има други пакостници, които тровят живота. Ученикът, специално, трябва да бъде толкова буден, така съобразителен, да има такова развило обоняние, че веднага да чувствува тяхното присъствие, тяхното влияние, тяхното извержение и да вземе специални мерки. При такива случаи ученикът трябва да излиза по високите места, там където преобладава чистотата, там където няма вещества, които се разлагат; Едно от големите условия на тия микроби са веществата, които се разлагат. Те стават гнездо, където тия микроби се размножават.

Но ще се каже; защо се е допуснало да се явят тия микроби? Това е следствие на нечистия живот, следствие на упадъка, който човечеството и животните изживяха. Но забелязано е, че животните по не могат да се заразят от тия епидемии. Единственото животно, което разнася тия болести, което страда от епидемиите, това е маймуната. Тя страда и то доста сериозни, доста мъчително. Тия бацили имат и психически елемент. Те са влияния на известни духове. Там където има стари селища, където са живели известни духове и са минали вече в другите светове, те са оставили извее таи психически влияния, които се наследяват и създават условия, среда, да са развиват тия микроби, защото самите микроби представляват живот, движение. Те са живи същества. Ако бихте имали микроскоп, вие бихте видели, че и там има организми, че и тия организми имат удове, че и те се нуждаят от храна, от вода и от средства за живот. Те нападат известни хора и така се хранят. Те изяждат всички енергични вещества в човека. Така ограбен, човек се чувствува изнемощял, отпаднал, сърцето започва да отслабва своите функции. Няма достатъчно енергия да изтласка кръвта по цялата нервна система, да обновява нервите, да подържа тъканите, да изпраща кръв по всички краища на организма..

Това са психически болести. Единствено ученикът е, който може да разбира тази пакост, ясно да си представи какво; в същност са тия същества. Може ли ученикът да се опази? Може да се опази. Когато почувствува тия влияния, веднага да излиза по високите места, да отива в чистите места, за да не бъде атакуван. Той ще трябва да подържа своя организъм с известни средства, които да подържат топлината. Да пие например гореща вода, да пие различни чайове, които улесняват неговото кръвообращение. Че ще има борба, ще има. Щом са дошли тия пакостници отдалеч някъде, ще трябва да се борите. Те са такива същества, както когато една държава е нападната от друга. И човек представлява една малка все лока, една малка държава и бива нападнат от пакостниците на друга държава.

Но ще кажете: защо съществуват тия духове? Защо са допуснати? Има добро, има и зло. Има светлина, има и тъмнина. Има сладко, има и горчиво. Значи, има неща положителни, има и неща отрицателни. Те са от света на отрицанието. Провидението е допуснало тия събития в битието. Те са специални събития в битието. Имат ли те някаква специфична работа? Те извършват най-тежката, най-тъмната работа. Доброто е, което е определило отрицателното и положителното. Ако всички тия същества приемат доброто, те ще влязат в добрата среда и ще стане една промяна лично с тях.

И тъй, ученикът трябва да разглежда нещата от вътрешния свят, ат там да се ръководи за всички ония състояния които биха се наложили било като бич или като благодат. Този бич обаче е страшен. Той е страшен, когато ученикът се отклони и загуби всички вътрешни скъпоценности. А изгубят ли се скъпоценностите, ученикът става вече без цена, т. е. той загубва прозвището ученик. Кое е ценното в ученика? Онази жизненост - животът. Когато животът е жизнен, радиираща жизненост, по лицето на ученика играе приятната, идеалната, топлата, свежа усмивка, и тогава преобладава винаги една възвишено състояние. Необходими са тия възвишени състояния за да могат да се импулсират органите на живота. Без, импулс животът спира. Тогава човешкият живот представлява нещо като една замислена машина, една самодвижеща се машина, една перпетум мобиле.

Както виждате, в човека няма поставена изкуствена машина, а той сам се движи. Тук е тайната. Нито биологията, нито естествознанието, нито химията можаха да открият тази тайна. Казано е, че сърцето изпраща кръв по далото тяло и то става жизнено. Но кой е този, който движи това сърце? От къде взема то материали да подържа живота си, най-после, разумно същество ли е то; да предвиди, да се запаси с продукти или други материали, за да може да продължи живота? Обикновено хората казват, че сърцето е един орган, който се свива и разпуща и изпълнява функцията да превежда кръвта в целия организъм. Но по чия вола то пулсира? Коя е тази сила? Както виждате няма някаква специфична динамика в него или някаква си тайна машина, чрез която да може да пулсира. Действително, има едно присъствие има една машина, има едно давление, но кое е то? Това е присъствието на божия Дух, който още не е открит. Никой нищо не знае за него. Приема се от религията или от някои философски системи или школи, че има Дух, който движи, но каква представлява той в същност, какво е неговото естество, каква е неговата същина, неговата жизненост никой не може да каже. Тепърва вътрешните школи получават тази светлина, които чрез вътрешния импулс и чрез вътрешните усети да могат да схванат, да могат да открият естеството, организмите на Духа. Това ще бъде едно епохално откритие. Няма да има по-голямо откритие от него. Защо? Защото Духът има такава стойност, такова начало, такава известност, такава сила, че подържа диханието на живота на всички планети в битието, подържа светлинните излъчвания на всички слънчеви ядра във вселената. Той не е импулс само на земята. Той е импулс на всички ядра в пространството.

Ние разглеждаме организмите на Духа, естеството на Духа, веществото на Духа, но за да се схванат тия неща, ученикът трябва да наследи. едно ново наследство, т. е. да наследи едно ново присъствие, присъствието на организмите на Духа. Те ще му кажат кой движи сърцето, кой движа цялата духовна система. Колко чудно ще бъде за него, като знае за първичния импулс на живота, за първичния ритъм на живота. За това се иска едно голямо спокойствие, една широка ерудиция, един всестранен поглед, една голямо висота, голяма интелигентност, голямо префиненост, необятно проникване. Но, щом се заговори за тия състояния, дошло е времето, когато ученикът ще открие тайната на Духа. Една единствена най-дълбоко скрита тайна, това е тайната на Духа. Открие ли се тайната на Духа, всичко е вече открито. Тогава ще бъде необходима математиката, която да преведе нещата в известности. Тогава математиката ще борави с положителни величини, с открити величини. Голямо събитие е това, да откриеш тайната на Духа, да откриеш този, който е тайна в Духа. Затова се препоръчва на ученика да бъде тайнствен, да има вече подобието на Духа, всичко в него да бъде израз, изблик на същините на Духа. Колкото повече тия същини се въплъщават в ученика, толкова повече той придобива ново подобие, нов образ, образ който е трептение на Духа, ухание на Духа, жизненост на Духа.

И тъй, има ли въплъщение на Духа, животът е красота. А там, където има красота, не може да има грозота, т. е. не може да има падение на живота. Животът не може да бъде изложен на някакви си микроби. Защо? Защото той е страж на Духа, състояние на Духа. За да могат тия състояния да станат понятни на ученика, той трябва да преобрази цялата своя умствена система. Кога ще я преобрази? Когато започне да работи в това направление, когато започне да управлява своите мозъчни центрове, своите органи, които да привличат по-етерна, по-финна материя, материя от висшите светове, която благоприятства да се създадат тия мозъчни органи, тия умствени органи. Възможно ли е това да стане с човека, специално с ученика? Може би още не е възможно да стане с човека, но е вече възможно да стане специално с ученика. Защо? Защото той проучва нещата и истините за него стават вече реалности, положителности. Една тайна може да бъде хипотеза, да бъде загадка, но когато се открие, тя става реалност - достъпна, възможна. Една специфична задача ща ученика е да открие тайната на Духа. Той трябва да проанализира своите сили, да събере своите духовни сили и да им даде направление към тази област - към царството но Духа, където ще проучи тайната на Духа. Той не трябва да бъде невежа. Само много религиозните са невежи по отношение на религиозната наука и философия. Те отиват до там и казват, че трябва да се вярва. Вярата на ученика обаче трябва да бъде знание. Той трябва да знае. И когато се казва че вярва, той знае защо вярва. Само който знае, той вярва. А този който не знае, той има вярвания, подобно на внушение. Трябва положителна наука, толкова положителна, че да няма вече скрита страна на живота и да не се знаят устоите на живота, да не се знае жизнеността на живота, да не се знае явлението на живота. Всичко това трябва да стане в ученика, душа, която в своята функция и дихание да даде скъпоценностите на живота, ценността на живота. От живота ще познаете каква е културата на дадено същество, как тя цени ученика от проявите на живота. Какви са проявите на живота ви, вие ги знаете. Теса музика, изкуства, наука, безсмъртие, подмладяване и т. н. Много прояви има животът. Ученикът не трябва да се заблуждава и да казва, че като открие една проява, знае вече всичко, че познава съвършенството на живота. Когато ученикът открие една проява на живота, в него трябва да настане дълбоко смирение, защото в смирението са условията за повече откритие. Тук ученикът попада под опасността на надценяване. Ти не познаващ естеството, тайната на Духа, не познаваш функциите на живота, а се правиш че си много голям, че си много знаещ.

Когато се препоръчва дълбоко смирение, то е затова, че духовните инструктори - тия велики учители, познават закона и затова предупреждават ученика да бъде смирен, т. е. да бъде любимо същество на ония сили, които ще работят чрез него. А за да бъдеш любим, ти не трябва да бъдеш горд. Щом си горделив, никой на може да те възлюби. Всички същества бягат от горделивите духове;

И тъй, ученикът трябва да има една такава ценност - дълбоко духовно смирение, защото в смирението е истината. Бъди положителен, че щом си смирен, ти ще откриеш истината. Колко е важно да откриеш великата истина - тайната на Духа.

Но ще се каже: кажете ни какви са тия организми на Духа. Дайте да ги пипнем, да ги опитаме. Как ще ги пипнете? Вие трябва да имате съответните ръце, които могат да пипнат и да усетят въздействието на тия организма. Те са префинени душички, как ще ги опиташ? Твоите ръце трябва да бъдат одухотворени, за да опиташ съответната материя или субстанция. Затова се апелира към ученика да може да пресъздаде своя вътрешен свят и неговите вътрешни органи ще имат едно ново осветление, една нова обнова. А това е важно. Колкото повече ученикът познава изкуството за обновата, толкова по-правилно той трансформира всички енергии, които са начала в неговия вътрешен свят и тия които са приливи от външния свят. Затова се казва, че човекът е двояко същество, че той представлява вътрешен свят и външен свят. В човека има централизиране на външни енергии и вътрешни енергии и там, където става поляризацията на тия течения, се изживявах една особена криза. Много от посветените са идвали до тази криза и са пропадали. Ето защо, ние предупреждаваме учениците да бъдат внимателни при тази криза. Тя се отразява в различни слепени, в различни варианти. Ученикът трябва да бъде буден, веднага да се коригира и да каже: аз съм в положение на криза от прилива на външни енергии а от прилива на външните енергии. Тогава ще се образува в ученика едно силово ядро, което ще се придружава от присъствието на Духа. Духът не може да присъства, ако няма това ядро. Той може да премине през ученика, но щом има ядро, чувства се неговото присъствие, т. е. ученикът се обнадеждва, взема кураж, взема сили. Трябва да има приливи на сила. Няма ли прилив на сила, има упадък. А упадъкът е едно голямо зло в ученика. Той е в страшна борба. Затова е казано в другите школи, че ученикът трябва да придобие способността на маг, той да дирижира силите, а не те него. Защо? Защото в него е факторът организатор, факторът ядрото, където духът действува.

Виждате каква сила представлява вътрешният свят на ученика. Трябва да се знае тази истина. Кога ще се знае тя? Кога, сега или утре? Сега трябва да се знае. Утре може би ще бъде късно. Утре присъствието на Духа ще бъде някъде далече. Днес трябва да задържиш Духа. Духът може да се уподоби на пчелният кошер. Когато роякът се рои, ако няма кошер пчелите отминават и търсят някаква хралупа или нещо друго, където могат да се задържат. Така и онзи творчески божествен Дух, търси такива състояния. Затова се препоръчва на ученика да бъде едно такова състояние, едно такова ядро на Духа.

Ние много говорихме за Духа. В никоя религиозна или духовна литература няма да се срещне толкова много казано за духа. Но ние не можем да от минен тази истина. Без тази истина не можем да имаме светлина, не можем да имаме живот. Казва се; че съвременната наука е упадък на Духа. Действително, съвременната култура е упадък, но идва днес една нова култура на Духа, която ще се прояви като открита тайна. Тогава няма да се намерят организатори, които да образуват други ядра, където да отсъства Духа, т. е. цялата материалистична наука ще претърпи преобразявана, защото всяка наука в своето начало има присъствие на Дух. Ти можеш да имаш желание да създадеш наука, но щом няма присъствие на Дух, не можеш да създадеш никаква наука. Кое материализирано същество или вещество може да създаде наука. Камъкът може ли да създаде наука? Пръстта може ли да създаде наука? Те сами по себе си са наука, но те не могат да създадат наука. Наука може да създаде онова същество, което има дух, защото, наука без дух е мъртва. За да бъдем положителни в нашите съждения, в нашите размишления, в нашета бъдеща перспектива, ние трябва да открием същността на Духа, т. е. да открием неговата тайна, да не бъде той за нас тайна, да не бъде като някакво си въздействие, като някакво си влияние, ухание и т. н., а да бъде най-голямата реалност, защото по начало той е такъв. Кое пречи на човека да открие Духът? Материализацията. Той много се е материализирал. Седемдесет и пет на сто от силите му са материализирани. Само останалото двадесет и пет на сто е свободно, не материализирано. Много естествено, трудно ще се справи човек със света на Духа. За това разбира се има дълбоки причини и няма защо да се клевети или осъжда човека, обаче специално на ученика се казва, да излезе от тази груба материализация вече, да стане седемдесет и пет на сто ум и само двадесет и пет на сто тяло, за щото умът е духовен център, духовно тяло.

Но ще се възрази: щом има духовен център, духовно тяло, защо този ум провежда материалистична наука? Когато умът е под влияние, той се материализира, а когато е в присъствие, той е вече движение, ритъм в битието.

В тази среща ние засегнахме въпроса за тайната на Духа, като проведохме някои болезнени състояния и подчертахме ценното в живота. С това искахме да подкрепим идеята за тайната на Духа. По този въпрос ние ще разискваме с ученика до тогава, докато се оформи в него образа, който ще бъде дееспособен да открие тайната на Духа, защото вие сте в образния свят. Следователно чрез образа вие ще може да откриете или да пресъздадете подобието в себе си.

Ние ще продължаваме да разказваме, ще продължаваме да разкриваме, т. е. да имаме повече посвещение в тази тайна на Духа, в това царство на Духа. Колкото повече изживяваш същините на Духа, организмите на Духа, толкова повече тия същини стават жизненост в ученика, живот в ученика.

И тъй, ценете живота на Духа в себе си. Да имате присъствие на същини на Духа, това е ценното в живота. Единствено присъствието е което може да лекува. Единствено присъствието е, което може да предпази от каквито и да било микроби и ферменти. Следователно, внедрявайте въздействието на духовните сили в себе си, за да бъдете здрави, бодри, силни. Никога не, отпадайте духом. Духът трябва да държи кормилото на живота. Той трябва да бъде преднина. Не давайте преднина на нисшите влияния, на нисшите сили. Не ставайте техни подведомствени, а вие дирижирайте положението на живота, за да може да укрепне здравето и да имате един здрав организъм, одухотворен организъм, обезсмъртен организъм. Всичко това ще се постигне, когато същините на Духа се въплъщават в организма, в тялото на ума, защото чрез организираното тяло на ума енергиите протичат из целия организъм. А колко са важни тези енергии; колко са ценни те за ученика. Те са, които ще му разказват, те са които ще му проповядват, които ще го учат на различни изкуства, които ще му представят красотата, които ще го обезсмъртят. Това е вашето бъдеще. При каквито и състояния, в каквито и положения да изпадне ученикът, единственото негово състояние е това, да има присъствието на божия Дух. От низината, той трябва да се изкачи на височината. Трябва да свърши великата работа. А великата работа е директива на една нова раса, както я наричат шестата раса. Шестата раса иде вече като присъствие. Тя не идва вече като влияние, а като присъствие. Какво представлява шестата раса? Духове ли са, същества ли са, какво представлява тя? Това са висши разумни същества, които идат с една възвишена култура, с една възвишена просвета, знание, наука. Тяхното въздействие ще се наложи по цялата земя. Всички същества ще възприемат тази култура. Защо? Защото културата на шестата раса е освобождение. Тя е благо, тя е красота и свобода.

Това ви казваме, само за да имате радостта и да знаете, че не сте така захвърлени случайно някъде, в някой кът на земята. И вие имате едно славно бъдеще, бъдеще то на една велика култура. Опитайте я и ще получите една съвършена интелигентност, за която абсолютно нищо не сте мислили. Вие всичко сте извършвали по внушение, под влияние. Такова е било до сега, вашето възпитание. И това не е лошо. И то има известен резултат. Имате едно доста завидно състояние вече по отношение на културния живот. То ще ви помогне за по-възвишеното, за божественото присъствие. Бог ще присъства, а там където Бог присъства, животът е вдъхновение. Когато една душа е вдъхновена, тя е посетена от Бога. А колко е важно това посещение да бъде по-често. Кога ще бъде по-често? Когато ученикът има вече способността на свръхестественото развитие. Тогава той веднага ще долавя къде е божественото присъствие. Той ще го търси няма да чака божественото присъствие да дойде при него, но той ще го търси, той ще го открива, защото ще има вече една положителна наука, т. е. че е открил тайната на Духа, защото Духът е, който, ще му помогне да открие присъствието на Бога.

Но ще се каже: нали Бог присъства навсякъде? Той присъства като светлина, като топлина, като въздух, като огън, като етер, като електричество, магнетизъм и т. н., но като една разумна функция, като едно разумно светлинно ядро, той присъства специфично, специално. Ученикът трябва да има предвид тази истина и сам да потърси къде Бог е присъствие като специфичност, като специалност, като живот, като безсмъртие.

Ученико, търси Бога. Намериш ли Бога, ти си открил великата истина на живота. Пази живота, защото той е още тайна за теб, той е предметно обучение за теб. Да можеш да се, развиваш и усъвършенстваш. Обичай живота, защото той е дихание на душата. Люби живота, защото той е присъствие на Божия Дух.

В шестата раса ще преобладава елемента на божествената любов. Тя ще дирижира нещата. По пътя на любовта ще се Провеждат всички занимания, всички научни изследвания, всички нови открития, защото шесторасниците продължават да откриват божествената тайна. И за тях тя е още неоткрита, но това е тяхна работа, техен дълг. Те са една особена йерархия, които посещават известни планети и внасят божествената култура. Те са едно божествено присъствие.

Но ще се каже; кои ще бъдат ония души, чрез които те ще провеждат своята система? Всички души в началото си са били възвишени души. Те са биле ангелски души, но е станало едно особено събитие и тия ангелски души, както се казва в лекцията, получават копита, рога, опашки и т. н. Виждате колко законът е строг, независимо от това, че те са ангелски сили. При едно голямо нарушение става едно голямо деградиране. И сега нищо друго не остава, освен да са издигнат наново тия ангелски души. Може и вие сте от тия ангелски души, защото все има нещо ангелско у вас. Душата ви има висок произход. А щом има висок произход, тя ще се стреми да прояви този произход. Затова се създаде и школата, за да възстановят своята първична йерархия. Понеже съществуват закони, не може. да съществува беззаконие. Щом има беззаконие, има деградиране. Ученикът трябва строго да съблюдава абсолютните закони в божественото сътворение. Всички вие сте изпитали тия неща. Сега става въпрос как ученика да се освободи, от отлива и да стане един прилив. Но ще кажете: ако стане само прилив какво ща бъде? Не мислете за това, защото в далечните векове ще има и отлив. Не може от един път всичко да еволюира, понеже има закон на материализиране. Следователно, ако всичко стана само еволюция, без инволюция, какво ще бъде? Щом има причини, има и следствие. Щом има прилив, има и отлив. Следователно отливът е една причина, която дава следствието, а следствието дава ориентацията, опитността. Трябва да се опитат законите. Ако не се опитат законите, вие няма да имате представа за сложната система в битието. Сега вие опитвате законите. Има огън, опариш се, изпитваш закона. Какво трябва да знае сега специално ученикът, за да може да се извади от тази действителност, това е важно. Тази действителност съществува. Каквото и да разсъждавате, както и да се мъчите да разберете от къде е започнала, откъде е дошла, защо се е допуснала, това е все минало, не настояще. Затова школата дава ред разяснения, ред методи, да може ученикът да се освободи от тази действителност на миналото, да се ориентира и да открие истината на Духа. Той е единствения, който ще ви освободи от кармата, от отливите, от инволюцията, от падението и т. н. Школата ще му помогне, но той сам трябва да открие истината. за истината ще се загатва чрез анекдоти, чрез ред правила, но той сам трябва да я опита. Истината трябва да бе опита. Както Шекспир е казал: Да бъда или да не бъда, така и ученикът ще изживее тази криза: да бъде или да не бъде.

17 Октомври 1957 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...