Jump to content

Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 484-то

ТИХИЯТ ГЛАС

Всяко хармонично съчетание, всяко хармонично явление дава отзвук, дава тон, мелодия, усмивка, признак на живот, признак на движение, признак на красиво съчетание. Така също и всяка хармонична мисъл, всяко хармонично чувство, всяко хармонично знание, дава в резултат тихия глас.

Но ще се каже: защо трябва ученикът да се вслушва в тихия глас, а не в гръмовития, в силния глас? Колкото повече ученикът се посвещава, толкова повече той навлиза в една по-голяма тишина. Той стига до живота, до присъствието на най-големите възможности, които са притоци на Бога. Божествените притоци стигат до ученика като вглъбена тишина, като светлинна тишина. А всяка една тишина, която се проявява, дава отзвук като една хармонична мембрана. Този звук се предава като вътрешна тишина, като вътрешен глас, тихия глас.

Защо засягаме този въпрос? Засягаме този въпрос затова, защото ученикът трябва да знае кой в него дава шум, кои са ония сили, които го правят бурен, необуздан, сприхав, нервен. Това са силите на дивото, на животното, един съвършено неорганизиран свят, влияние на един такъв неорганизиран свян. Но сега става въпрос: къде е ученикът? В организирания свят или в съвършено организирания свят? Понеже ученикът е кандидат, той е вече присъствие в организирания свят. Следователно, той се проявява като тих глас. Тихият глас е присъщ на Божия глас. Бог никога не е говорил гръмовито както гръмотевицата. Бог винаги е говорил на посветените люде тихо, дълбоко във вътрешния душевен свят. Той се е проявявал като съвест, като милост.

Съвест, милост, това са хубави български думи. Хубава е и думата жаловитост. Това са едни прояви, които представят ученика като една широка и дълбока тишина.

Защо ученикът трябва да се възпита в тишината? Нали той заема място, където тишината е изключена? Как може да се справи той със своето положение, където силите го заставят да бъде по-мощен, по-брутален, а той трябва да практикува тишината? Нали той трябва да говори високо, да го чуят съществата, да го чуят ония сили, които са го впрегнали в работа? Защо тук зовем ученика да бъде тих глас?

Тих глас! Колко мило е това, каква прекрасност, каква изящност, какъв финес е това, да бъдеш тих глас. Това подразбира, че в ученика има вече една съвършена хармонизация на силите, че всички сили са се приобщили към върховното ядро, което е обект в царицата душата. Понеже се препоръчва една нова култура, едно ново състояние, една нова общност, на ученика се дава като метод, като съображение, като такт, изкуството тихия глас. С тихия глас ученика ще се разговаря със съществата на тишината, със съществата на красотата, със съществата на виделината. А това е задача. Да постигне ученикът това състояние, за да може да проведе в дело Божествения глас, това е задача. Защо са хората нещастни? Защото нямат достъп, защото нямат възможността да чуят Божия глас. Затова се явяват толкова дефекти в слуховите органи, защото всички слухови органи са затънени, са пресилени от този бурен глас на света. Понеже взеха ученика от там, напомня му се как да се удостои с едни съвършено нови начала, да започне най-напред с тихия глас, за да настане в него тишината на Бога, тишината на възвишения свят в миросъзданието. Така говори посветеният ученик. В неговия глас няма много повишения и много низини.

Ще кажете тогава: кой ще го чуе? Има същества на трепета, които ще го чуят. Има същества на светлината, които ще го чуят. Има същества, които са фактори в сътворението, които ще го чуят. Има ли нужда да го чуят бурните гласове, високомерните гласове. Не, не е необходимо. Ученикът трябва да се научи да слуша само тихия глас, който говори дълбоко в него. Той навярно говори, защото е застанал на едно място, където не е уязвим от никоя сила. Той е незабелязан и от противоположните гласове. Ще кажете: за това се иска една съвършена божествена подготовка. Да, иска се. Това е проблемът, това е стремежът на ученика - всичко да преобърне в себе си в начала на Бога, всички способности в него да бъдат начални способности на Бога, цялата негова обстановка да бъде съвършена по тишина, по виделина. Виделината има обща връзка с тишината. Ако има нещо, което да смущава светлината, това са бурните отзвуци на животинските същества. Ученикът трябва да излезе от този хаос, т. е. да няма нищо общо с дивото, с необузданото, с невъзпитаното, с некултурното.

Но може би ще се каже: нали не трябва да се отчуждаваме от този свят в който сме изпратени да му помогнем, да му съдействаме, да му влияем. Ученикът наистина трябва да помогне, трябва да повлияе, трябва да въздейства, но чрез вътрешните методи, чрез тишината, чрез виделината, чрез тихия глас. Защо застъпваме тишината? Едно от най-добрите средства, една от най-богатите възможности, това е ученикът да придобие тази вътрешна тишина. Придобие ли тази вътрешна тишина, той ще може да се опознае с всички същества на тишината, с другите висши йерархии, които са тих Божий глас. А това е целта. И ако ние отвеждаме ученика, то е да го въведем в тия светове и да му покажем къде е негово то място, къде е неговата среда, неговата общност, да го сродим, да намери своите братя на тишината, своите сестри на тишината, отците на тишината. Тишината изключва всички анормалности, всички опиянени състояния, всички престъпления, целия хаос. Тишината изключва и безлюбието. Защо? Защото тишината представя най-висшата хармония, проява на всички същества, които живеят в любовта. Тишина и любов имат нещо общо. Не можеш да живееш в любовта, ако не е настанала в теб тишината. Любовта се проявява само чрез тишината. Ти не можеш да я задържиш, ако живееш в противоречията. Тя за миг дори не може да остане там където няма тишина. Когато даваме тази тема, нашата задача, нашият замисъл е да подсетим ученика, не да го научим, а да го подсетим, как при различните условия на своето съществувание да помни, да чуе тихия глас. Това наистина е един съвършено противоположен свят на физическия, затова мъчно може да се справи ученикът. Но изкуството, силата, мъдростта и знанието се състоят в това; ученикът да започне да различава тихия от бурния глас, от необуздания глас. В света има един бурен, един необуздан глас, който крещи, който вика за право, за справедливост, за хляб. Това е гласът на беднотата, гласът на дивото в човека. Щом ученика слуша тихия глас, той ще му нашепне тайничко, от никого не чут: еди къде си има средства, еди къде си има хляб, плодове приготвени за теб. Иди и задоволи себе си. Тихият глас ще го въведе в блаженството, т. е. във възможностите. Защо? Защото тихият глас е една вътрешна хармония, а там, където има вътрешна хармония, няма недоимък, няма дисонанси. Там всичко е строго координирано, така съчетано и проведено, че не става нужда ученика да губи време, да се лута насам и нататък, да се вайка, да критикува или да попада в противоречие. Той е стъпил в школата на тишината. Той се е нахранил с плодовете от градината на тишината. Той се е напил от изворите на тишината. Той се е запознал със съществата на тишината. Тишината представя света на свободата. Тишина и свобода имат нещо общо. Не можеш да бъдеш свободен, ако нямаш връзка със света на тишината. Връзката ти с тишината е твоята гаранция за свободата. Свободата е най-голямото постигнато съвършенство. Не можеш да бъдеш съвършен, ако не си свободен. Защо съществува борба между Духа и плътта? Създава се борба, за да се даде свобода. Защо Духът с се бори с плътта? Защото Духът е бил завладян от духа на плътта.

Виждате каква историческа загадка. Чужда ли ще бъде историята за ученика? Не. Ученикът ще се приготовлява да кандидатствува за най-висшия университет в миросъзданието. Той ще бъде ученик при най-просветените професори, при най-върховните доктори по право, по философия, защото върховното право дава абсолютната свобода. Върховната философия дава абсолютната светлина.

Право и философия. Ученикът се готви да стане правист и философ, философията ще даде тишината, а правото ще даде свободата. Свобода и тишина са независими. Никоя сила не може да ги овладее, да им се противопостави. Защо? Защото в тишината всичко заглъхва, защото в свободата всичко просветва. А там, където има просветление, където има просвета, там цари абсолютната истина. Чрез тишината и свободата ученикът ще заживее в света на истината. Най-върховният свят, най-върховното мнение, най-върховното право, най-върховната философия на Бога, това е сватът на истината. Ако трябва да срещнете Бога, ако трябва да видите Бога, ще го видите, ще го срещнете в света на истината. До света на истината се стига по пътя на тишината и свободата. Там където е тихо, цветята растат свободно. Там където има бури, цветята биват разхвърлени, лишени от свободата. Така е и с ученика. Щом живее в света на тишината, навярно ще придобие качествата. на свободата. А щом е свободен, той навлиза вече в най-прекрасния свят, в света на истината. Ученикът трябва да знае за света на истината, защото той е най-реалния. Там няма дефекти, няма несъвършенства. Всичко е строго отмерено. Най-голямата мирова закономерност, ще срещнете в света на истината. Какао значи понятието истина? Истината е уточнение, хроникиране. Тя е абсолютна. Всички абсолютности са все явления от света на истината.

Виждате как абсолютното се поляризира като истина. Иначе ученикът не би имал тази възможност да си представи образът на абсолютното. В образа на абсолютното ще видите самата истина. Понеже истината се е отворила пред ученика, затова той има право да говори, да мисли и да си представя за абсолютното. Абсолютното и истината имат нещо общо. Те са както тишината и свободата. Както тишината не може без свободата, така и абсолютното не може без истината. Следователно, тихият глас на абсолютното, се предава чрез истината. Само истината е, която знае за тихия глас на абсолютното.

Това са философски съждения, но те са и положителни реалности. Така както е абсолютен Бог в миросъзданието, така са абсолютни тия светове или тия течения, тия приливи, които достигат до ума на ученика, до духа на ученика. Ние засегнахме въпроса за скъпоценностите в ученика. Скъпоценното в ученика е именно тишината. Щом ученикът придобие тази тишина, той е вече годен, той може да слуша, да прави изчисления, да се занимава с математика, да се занимава със сложния проблем на сътворението. Защо? Защото в него настава един дълбок мир, който ничия сила не може да поклати, да го изблъска. Той представлява един миров океан, който никоя буря не може да раздвижи неговото дъно, неговите глъбини. Характер се иска обаче - ученикът не трябва да се смущава за своето несъвършенство. Има си причини за това несъвършенство, но има и възможности за съвършенство. Вътрешната школа сега е възможност за съвършенство. Вътрешната школа обуздава животинското и дава предимство на божественото, благородното, възвишеното. Вътрешната школа запознава ученика с вътрешното устройство, с вътрешните сили, с вътрешните скъпоценности. Колко навреме идва тя. Колко на време ученикът е въведен в нея, за да не се бави вън и да чака. Хубаво нещо е да чакаш, но какво да чакаш? Да чакаш да ти отворят вратата на школата? Но има и такива случаи: без да е чакал ученикът, са го въвели. Така е и с вас. Вие не чакахте. Вие даже и не мислехте за вътрешната школа. Но един ден, в един тих ден ви взеха от външния свят и ви въведоха във Вътрешната школа. Щастие ли е това или нещастие? Ако става въпрос за щастие, вие сто най-щастливите. Защо? Защото, да бъдеш ученик на вътрешната философия, на вътрешното право, това е най-завидно. Ученикът се запознава. вече с една. мирова мярка, има вече положителна мярка. Тази мярка е вътрешен тих глас. Понеже ученикът е кандидат за вътрешната философия, за вътрешното право, то нему се препоръчва да заживее в света на тишината и в света на свободата.

Това са все проблеми, които. трябва да се разрешат. Те трябва да минат през ученика като тих глас, като шепот. Казват, голям композитор, голям музикален изпълнител. Всеки композитор е чул тихия глад, вътрешния шепот. Всеки композитор е научил за вътрешното изкуство, за вътрешното съчетание, за вътрешните мерки и способности. Всеки композитор познава вътрешните съчетания на живота., защото един композитор е проява на реален живот. Ето защо, за да може да усвоите тия божествени изкуства, трябва да притежавате способността на вътрешния глас. Ако искате да чуете своята душа, ще я чуете с гласа на тишината. Ако искате да се запознаете с възможностите на вашия дух, ще ви помогне тихия глас. Ако искате да откриете изкуствата на божествения Дух, това ще постигнете с вътрешната свобода. Бъдете свободни. Това не е мъчно. Освободете се. Почувствувайте се вътрешно свободни, така свободни, както слънцето е свободно в пространството.

Но ще кажете: дали то наистина е свободно? Дали не му влияе някоя сила, някое по-силно слънце в битието? Да. Там има взаимодействие, има и хармония, съгласие. Там няма насилствено влияние. Там където има насилствено влияние, има изгасване, има изчерпване. А както виждате, слънцето нито е изгаснало, нито се е изчерпало. То не може да се изчерпи. Не може. Не бива и да изгасва. Кога някое слънце ще изгасне или ще се изчерпи? Когато някоя върховна експедиция тръгне из пространството, понякога се случва така, че това слънчево ядро попада на пътя на тази. експедиция, тогава силите на сътворението могат да изместят това ядро, но това не става с насилие. Това става с хармония. Силите ще го хармонизират при нова обстановка. Да, може да стане едно такова преместване. Няма да се наруши всемирната хармония или всемирната закономерност. Ученикът трябва да знае това, защото и той може да попадне в някоя такава експедиция и да бъде свидетел как се премества едно слънчево ядро и го съчетават при други влияния. Това са все възможности, които ученикът ще опита. Каква всемирна възможност е да знаеш всемирния план в сътворението.

Но може би ще се кажа: защо забради тази експедиция ще трябва да се наруши хармонията в съзвездията? Когато една царска каляска минава през известен булевард, нали се вземат всички мерки. Украсява се булеварда, преместват се някои предмети, които биха уронили престижа на дадения големец, а колко повече една такава върховна експедиция. Само че положението там е съвършено друго. Експедицията на върховните сили има за цел да хармонизира слънчевите ядра в необятността. Защо? Защото някои слънчеви ядра са изменили своя път и ги грози страшна опасност. И ето, експедицията иде да урегулира дадено слънчево ядро. Така се пази тази чудна хармония в необятността. Сега човек се чуди, как едно слънчево ядро е застанало някъде в пространството, няма нито ос, нито колче да го подпира, а седи там и блещука. Има милиарди и милиарди такива ядра в пространството, но не тъй случайни са те в пространството, както човекът си мисли. Зад всяко едно ядро, има цяла експедиция. Това са съвършените астрономи, т. е. големите професори, които са завършили в университета на абсолютната истина.

 Трябва ли ученикът да знае за тия проблеми, за тия истини, за тия вътрешни състояния, за звездните простори. Трябва да знае. Той трябва да знае за това върховно право и за тази върховна истина. Защо трябва да знае? Защото и той по закона на това право се усъвършенства, се посвещава. То е дадено право или както го казват дадена възможност.

Говорим ви върху тази тема, макар тя да е страна за вас, защото никой от вас не е опитал поне малко от тази истина, но това е едно приготовление за един по-висш клас. Когато минете в по-висш клас, навярно професорите подробно ще ви преведат някои аксиоми за великите истини, които ще се изучават в по-горен клас. Ако ученикът е чул този глас, той непременно ще се удостои, за по горен клас, за по-горна аудитория.

Слушайте тихия глас. Той е гласа на Бога, който говори само на тия, които са свободни. Той говори само на тия, които обичат истината. Това е вашият нов свят. Вие живеете все в стария свят и казвате, че и той е хубав. Хубав е старият свят, но ще ви изместят. Идва експедицията и казва: преместете тия слънчеви ядра, защото тук не им е вече мястото.

Както виждате, новото е пред вас, новото иде. То иде с всички вътрешни скъпоценности, с всички вътрешни възможности. Идват висшите сили, посветените сили, които имат за задача да внесат една божествена култура по лицето на земята. Идват безсмъртниците. Те са, които ще свидетелстват пред вас за вечността на живота, за безкрайността на живота. Идват тия безсмъртници, които ще открият красотата на вашата душа. Нещо което ги привлича, това е красотата на вашата душа. Те са влюбени в нея. Интересно е, какво представлява тази красота на душата, че да бъдат тия върховни сили влюбени в нея? Наистина, тя трябва да представлява нещо съвършено, нещо свръхестествено, нещо божествено. Красива е душата. Заслужава Божият Дух да се влюби в нея. Щастлива е тази душа, която е срещнала този красавец - Божият Дух и се е влюбила в него. Няма по съвършена любов в миросъзданието, от тази между душата и Духа.

Но ще се каже: какъв е този процес, каква е тази връзка между душата и Духа? Можете ли да си я представите в своето съзнание? Ако сте големи поети, навярно ще можете, ако имате поетични заложби, ще предадете любовта между душата и Духа. Дали ще намерите образи чрез които да предадете този акт? Може да го предадете само посредством тихия глас. Тихият глас ще намери съответните образи, за да предаде тази мирова любов между душата и Духа. Когато ученикът започне изживява нюансите на мировата любов, тогава той ще знае за началото на Божията любов. Той сега се учи да обича, прави опити, но всички тия опити са биле горчиви, неуспешни. Но идва ден, идва този ден, когато едно дълбоко просветление ще проникне в неговата душа и тя така ще се разтвори, както се разтварят нежните цветя и нейното дихание ще бъде пропито с нектар, аромат. Тогава ще стане божествено съчетание между душата и Духа. Ето защо, ученико, очаквай този акт, очаквай това събитие. Иде за теб Духа, да се влюби в твоята душа и да чуеш тихия глас. Това е божествена култура, това е съвършенство, това е и посвещение.

Понеже ученикът се въвежда във Вътрешната светиня, той трябва да бъде предупреден, какво ще изучава, какво ще срещне, с какви теми ще го занимават, въобще той трябва да бъде едно нова въведение. В това въведение той ще има случай да види неща, за които никога не е мислел, да чуе хармонията, за която никога на е чувал, да опита живота така, както никога не е мислил.

Но ще кажете: защо да не е мислил? Нали мисълта, предхожда всички възможни начала в ученика? Често пъти мисълта е била някъде ангажирана. Често пъти мисълта е предварила някои събития, отминала е далече, а събитията се хроникират. Това не е някакъв дефект. Събитията се хроникират. Ученикът изживява реалността на тия събития, независимо от това, дали мисълта е подминала тия събития. Защо мисълта е подминала? Тя заема по-голям периметър, по-голямо пространство, едно прекрасно събитие за ученика, защитено, опазено - създаден е един светящ ореол, една светлинна аура. Ученикът има право за такъв ореол, за такава аура в битието. Дадено му е и пространство. Той има право да се завърти като върховно ядро в това пространство. Защо? Защото той изучава науката за върховното право; за върховната философия. Щом изучава тази наука, тя е вече негова същина. Кое е реалното в ученика? Всяка една изучена дисциплина да стане същина в него. Това е реалност, това е възможност. Всяко нещо. което не е станало реалност в ученика, същина в ученика, то не е положително. Може би някога ще стане, но сега не е положително. А ученикът работи с положителни мерки. Ние няма да кажем е абсолютни, но с положителни. Ще дойде някога време, когато той ще заработи с абсолютните мерки. Това ще бъде, когато неговата мисъл стане абсолютна, когато може да представи по съдържание и по подобие абсолютната истина.

И тъй, слушайте тихия глас. Той е божи глас. Ако има нещо което да ви радва, ако има нещо което да бъде едно ново явление във вашия живот, то е да чуете този тих глас. Чуеш ли този тих глас, ти вече ще избягваш шума, ще избягваш бурята, ще избягваш дисхармонията. Такова наследство е тихия глас. И най-силните хора по земята не могат да се удостоят с тази привилегия, да чуят тихия глас. Единствено ученикът на посвещението има право, има тази привилегия да чуе тихия глас.

Ние сега ви говорим от света на тишината. Има у вас нещо, което още не е тихо. Има нещо, което не може да се обуздае напълно. Но независимо от това, ние правим давление. Ние не си служим с насилие, но с проникване. Нека нашето проникване да даде отглас на тишина. Нека всичко у вас утихне, нека се заглуши вече гласа на дивото, на необузданото. Така ще стихне у вас животинската природа и ще се замени с природата на тишината. Тогава ще бъдете прекрасни общества пред новата зора. Идва една нова зора, един нов изгрев, изгревът на новата култура. изгревът на новата раса. Ще стане такова пробуждане, такова осъзнавано, че наистина ще проговори гласа на тишината, ще замлъкне звъна на хладното оръдие, на атомните оръжия. Вместо тях ще се прелее гласа на тишината.

Това е прекрасното бъдеще, което земята ще изживее. Върху земята ще се прелее повече светлина. Тази светлина ща дойде като право, като философия, като свобода и истина. Ученикът ще заживее като в царството божие на земята, като в света на най-върховно присъствие, на най-прекрасен университет, където ще му говори тихия глас на съвършените професори. Те ще му разказват, ще му разкриват тайните скрити в полетата на божия Дух. Това са епохални, най-прекрасни моменти в неговото съществувание. Ученико, помни, дай ухото си да чуеш тихия глас.

Казахме ли ви нещо ново? Новите неща са скъпи неща. Те са със скъпа цена. Вие още не сте платили скъпо. Вие още се въздържа те. Има у вас още страх, има неизвестност, но ще дойде ден, когато ще трябва да плащате. Ще има плащане. Тъй както обикновеният ученик отива на училище на земята и плаща такса, така когато влезеш в един висш върховен институт, трябва да платиш. Там скъпо се плаща. За хубавите, за прекрасните неща скъпо се плаща. Нищо повече.

Но ще кажете: нали във вътрешния свят даром се дава? Във Вътрешната Школа скъпо се плаща. Ще трябва да платите и то всичко в златни монети. Там не приемат други материали. Златото е символ на светлината. Какво ще правите, когато нямате нито едно златно петаче? Вие сте се родили в железния век. Всичко около вас е желязо. То е символ на твърдост. Повечето от вас сте доста твърди, мъчно ще чуете тихия глас. Кой ще го чуе? Който има развит слух. Развитият слух подразбира да бъдеш композитор, музикант.

Новите неща ей свежи, пресни, прекрасни. Също така и новите мисли са свежи, пресни, светлинни. Радвайте се, когато проникне някоя нова мисъл, мисъл която не е изказана абсолютно от никого. Тя е дошла от някой много далечен свят. Има такива мисли, които прииждат от далечни светове. Това са опити на научни институти, на научни кръжоци, които изучават някои теми, някои способности на Божия Дух. Те изпращат такива мисли и някои от вас ги долавят. Това е много интересно. Ние ви предупреждаваме да цените такива мисли и да ги задържате. Вие влизате във връзка с едни същества, които живеят може би на милиарди и милиарди далече. Това е едно голямо щастие за вас, ако става въпрос за щастие. Ценете тия мисли. Не ги окачествявайте като някакви си хрумвания или като нещо вметнато. Една такава мисъл, която те освобождава от някое закоравяло убеждение, е тъй наречената царска, божествена мисъл. Много такива мисли витаят по земята. Вслушвайте се. Това са мисли на вътрешната тишина, на вътрешния глас. Вие трябва да имате по-голяма ерудиция, по-голяма широчина, да владеете повече пространство. Имате възможност да се срещате по-често. Това ще става чрез вашия вътрешен свят. Той е, който ще ви представи пред най-върховните светове, защото по начало той има божествено присъствие.

И тъй, ученико, слушай тихия глас. Чрез него и Бог ще ти говори. Слушай, ученико, тихия глас. Чрез него и ангелите ще ти говорят. Чрез него всички напреднали същества ще ти говорят. Чрез него цялото Бяло Братство ще ти говори. Най-знаменитото явление, което ученикът ще срещне в своето посвещение, това е божественото присъствие. Най-радостните дни, най-честитите часове, които ученикът ще избере в школата на посвещението, това е присъствието на Божия Дух. Онова, което вълнува, онова което приижда, онова което се влива, онова което обгаря, това е присъствието на Божия Дух. Онова което храни, онова което запълва, онова което намира, онова което удостоява, това е присъствието на Божия Дух. Онова което мисли, онова което се моли, онова което открива, то е присъствието на Божия Дух. Онова, което носи просвета, онова което открива истините на битието, онова което те запознава със силите на абсолютното, това е присъствието на Божий Дух. Нека това присъствие бъде у вас непреривен ритъм, за да се осмисли вашето съществувание, да се хроникира вашето присъствие и най-после да се знае за вас, че вие сте в унисон с тихия Божествен глас. Така да бъде.

24 Октомври 1957 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...