488. Подобието

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 488-мо

ПОДОБИЕТО

Когато разглеждаме явленията а битието по форма, а образ, те ни дават идеята, те респектират някои от вътрешни способности, които долавят идеята за подобието. За нещата трябва да имаме подобие, трябва да бъдете подобни. На какво? Картините на мариниста са подобни на морете, пейзажите са подобни на природата, фотографиите са подобни на дадени субекти. Тогава задава се въпроса, какво подобие трябва да има мисълта на ученика за света на посветените? Щом той застава на мисълта, че трябва да проникне в този свят, той трябва да го познава. За да го познава, трябва да има подобие. Въпросът е, кой ще му даде това подобие, кой ще го научи за това подобие и кой ще го въведе в системите на това подобие? Единствено Школата ще направи това. На нея са възложени тия задачи. В нея са възможностите или кодексите, за да се разкрие на ученика подобието. Трябва да имаме подобие.

Но ще се каже: материално ли трябва да бъде това подобие, астрално ли, ментално ли, будическо или божествено? То трябва да бъде по Дух подобие, че духът да се прояви като подобие. Само чрез тази душа Духът може да изяви напълно подобието на Върховното, на Абсолютното, на Вечно Безкрайното.

Когато застъпваме този проблем, за подобието, ние имаме една скрита мисъл, никога да не забравя висшето състоя» божественото състояние на безсмъртието. Не може ученикът ; проникне в света, в необятността на подобието, ако той не г смъртен. Трябва да проникнат тия безсмъртни сили в него, които да бъдат вече ръководство за висше познание и откритие на подобието. Цялата култура, цялото знание, наука и просвета на всички същества, от всички йерархии, от всички сфери и състояния без изключение е този проблем, тази идея да открие Бога като подобие. На кого може да бъде подобен Бог? Бог може да бъде подобен на себе си. Но ще кажете: много е лесно да се каже така. Всяко едно човешко същество, всеки един ученик може да бъде подобен на себе си, но това не е достатъчно, защото той още не знае своето подобие. Той може да знае за своята форма, за своя образ, но за своето подобие не знае. Художникът рисува формата, образа, но нищо не знае за подобието. Кой може да знае? Най-великият художник. Защо? Защото когато той рисува своята картина по форма и образ, внася и подобието. Къде внася това подобие? В лъча на окото. Когато ученикът иска да оживи нещата, да им придаде дух като художник, той трябва да се спре специално върху окото, така да проектира лъча, така да съпостави светлините, че да почувствува наистина, че има висше подобие, че е изразен целият безсмъртен свят в тази картина. Така е и с композицията. Ако композиторът не може да внесе подобие а своето творчество, цялата му композиция ще бъде само шум. И шумът е известна композиция. Нима шумът на вятъра е композиция? И той, е композиция. Защо? Защото той минава през много напластена енергии и се получава една депресия или едно налягане, получава се известно движение, които дават и звукове. Тук обаче става въпрос да се внесе безсмъртното подобие в една композиция. Вие знаете, че науката е можела да открие защо се явяват бурите и вятъра, на какво са те следствие, а ученикът трябва да знае историята за безмълвието на Духа. Понеже така е поставен въпроса, то ученикът трябва да притежава всестранната култура на посветените. Каква е тази култура? Какво е нейното начало, нейното състояние и нейното безмълвие? Интересно какво е? То е безсмъртно подобие. Как ученикът може да почувствува тия промени в себе си? Когато всецяло се проникне. Кой ще го подсети? Единствено Духът на Школата. Само Духът на Школата може да вземе този ангажимент, само Духът на Школата може да преобрази силите в ученика. Все пак ученикът представлява комплекс на сили. А тия сили са ценни, защото са все възможности. Там, където има комплекс от възможности, лесно е за Духа на Школата да проведе идеята за безсмъртното подобие. Колкото и ученикът да не е сръчен, безстрашен, все пак явленията, присъствията, непременно давленията ще го преобразят. Той не може да застане на едно място. За него няма място, няма ограничения, За него има пространство, има необятност, защото идеята за неговото съществувание, за неговото съвършенство и посвещение, е идея за безсмъртното подобие.

Но ще се каже: когато се говори за подобие, не се ли разбира ограничение? Трябва да станеш подобие, за да имаш възможността да бъдеш извън ограниченията. Но може би ще се възрази: ами ако някой стане подобен на пияница та, на убиеца или на други някои прояви? Не, ние засягаме тук въпроса за безсмъртното подобие, Безсмъртното подобие е основата, е факта, е тона в света на посветените. Посветените не се занимават с въпроса за смъртта. Те са във вечността. За тях има съвсем други проблеми за разрешение защото минавайки от една сфера в друга по-висша, достигайки до абсолютните полета и сфери, те не изживяват процесите на смъртта. Тяхното минаване е както казахме безсмъртното проникване.

Но ще се зададе въпроса: има ли там степени? Има. степени. Ако не би имало степени, не би имало стремеж, защото всяко едно същество от която и йерархия да е то, иска да бъде. подобно на по-висшите същества. Така е и на земята. Всеки иска да стане учен така, както е професорът. И професорът обаче иска да стане подобен. На кого? На безсмъртно подобния, защото всички професори са угнетени от смъртта, от старостта, от немощите, от страха. До кога? До когато получат безсмъртното подобие. А как е в посветеният свят? Има ли и там подобие в подобие, от висота във висота, от състояние в състояние. Тия същества живеят по закона на безсмъртното побие.

Когато казваме тия същества, дали ние не ги подценяваме. Не, те са синове наречени, те са велики учители, те са безсмъртни богове. Ние казваме същества, защото те съществуват, същества които никога се не губят, никога не изчезват, т. е. същества които никога се не забравят. Следователно те са творчески оперативни сили, които са в основата на битието.

Както виждате, за да има битие, трябва да има сили, оперативни сили. Как ще проявите едно битие, ако няма сили? Вие виждате каква дивна, каква прекрасна е вселената понеже в нея са въплътени тия безсмъртни посветени същества. Те така са въплътени, така са проникнали, че носят възможността на безсмъртния, поглед, на безсмъртния слух, на безкрайните чувствувания и прониквалия.

Но може би ще се каже: когато напълно се посветят и усъвършенстват, какво има да вършат? Имат ли някаква друга работа? Ако би ученикът помислил какво прави Бог, дали Бог е свършил своята работа, тогава може да прави анализ дали тия същества спират да работят. Бог е вечно сътворение. Следователно, тия същества са са вечния порядък в божественото сътворение. Тия същества са безсмъртната красота в това сътворение, следователно, възможността на ученика да достигне до този творчески Дух, за да може и той да бъде един безсмъртен тон в това сътворение. Той може да бъде, защото Школата ще го обогати, Школата ще го посвети, ще го обезсмърти. Тази Школа е Школа на безсмъртието, Школа на Абсолютното. В Школата няма смърт, няма слабост, няма немощ. В тази Школа присъстват школувани духове, добре осветени духове. Следователно, и дума не може да става за други състояния. От висше състояние, към безсмъртно подобие. Това е апелът на Духа, това е и неговото присъствие. Ако в миналото не е бил засяган този проблем, то той е бил в очакване. Той постепенно, постепенно е построявал сградата, образа на Школата, той постепенно е внасял един елемент на проникване, на обгаряне, на посвещение, за да може Школата да бъде вечен трепет на безсмъртно подобие. Помнете: за тази Школа ще се говори. Тя е историческа. Доста големи историци ще се занимават с нея и ще правят изследвания как е станало всичко това, как е могло да се измисли постройката в този вид на Школата. Много интересно. Много сили, много същества от висши йерархии са, посещавали земята, са имали свое обаяние, са обръщали внимание на Духовете, които населяват земята, но в такъв вид, в такава форма и образ, те на са си я представяли. Сега Школата е представена в безсмъртно подобие. Сега присъствието на Бога е предоставено в безсмъртно подобие. Присъствието на Божия Дух е безсмъртно подобие.

Когато застъпваме проблема на подобието, ние внасяме идеята за безсмъртието, защото безсмъртието и подобието са синоними, са същини все на божествено присъствие. Не можеш да бъдеш подобен на никого, ако не си безсмъртен, защото смъртта идва и те изобличава, те обезформява, те обезобразява.

Но ще кажете : как можем да респектираме този закон, т. е. как да се освободим от този закон. Само Школата е, която ще помогне. Как ще ви помогне? Безболезнено ще се освободите от закона на смъртта, от закона на трансформацията. Какво трябва? Безсмъртен Дух. Щом си безсмъртен дух, как ще търпиш смъртни елементи? Много естествено, ще отлъчиш смъртното от безсмъртното. Това е едно от висшите състояния, състояние на едно върховно присъствие. Това е една специална задача, специално въвеждане, специална подготовка - ученикът да може да изучи закона на смъртта, да знае за неговата система и като системен дух да респектира силите на този закон.

Но може би ще се възрази: нали законът е неумолим? Единствено посветеният ученик е, който може да трансформира силите на този закон. Това е да бъдеш алхимик, да бъдеш учен, да бъдеш посветен.

Но ще се каже: нали трябва да имаме безсмъртния еликсир, който да бъде център или ядро в нашия живот? Нали безсмъртният еликсир е безсмъртното подобие? Да, но как ще имате този безсмъртен еликсир? Кой ще ви го даде? Къде се продава той? В кой склад ще го намерите? Безсмъртният еликсир е една същина, същина на подобие. Едно ще знаете: ще трябва да овладеете изкуството на ония същества, които са подобни по дух. Какво значи подобие по дух? Които са безсмъртни, защото Духът е безсмъртен. Когато ученикът научи това изкуство, той ще продължава да се учи, като абсолютно забрави закона на смъртта. Тогава той напълно ще бъде под закона на безсмъртието. Неговите способности ще бъдат дееспособни до момента, когато съвършено се освободи от закона на смъртта. В него няма да има; така наречените черни дни. Той лесно ще се освободи от закона на смъртта, защото законът на смъртта отстъпва пред закона на безсмъртието. Това са едни съвършени варианти на божия Дух, които проникват в душата на ученика. Щом стане едно такова проникване, тогава напълно се реализира присъствието на Школата.

Какво е това присъствие на Школата? Нали Школата е присъствие на ученика? Как ще присъства Школата? Школата е комплекс, Школата е светилище. Школата е присъствие на висши същества. Ето защо, когато ученикът влиза в Школата, трябва да знае, трябва да почувствува, трябва да изживее това присъствие, до като научи. ученика, докато го събуди, докато го пробуди да може да изживее това явление. Колко трудно изживява това върховното присъствие! Това са неговите най-големи възможности, чрез които той ще си послужи да изучи върховното изкуство на Божия Дух. Има да се изучават много сложни проблеми; много сложни системи. За тях е необходима голяма ерудиция, голяма култура, голяма просвета, защото ученикът трябва да си послужи с алхимичните закони, с математичните мерки, с астрономичните цифри. Да, голяма ерудиция, цял свят на сили, които го обкръжават. Какво необятно знание му е необходимо. А сега той бе чуди на най-елементарните явления. Дори и тях не разбира. защото още няма проникване на божествения ум, на божествената мисъл, защото Духът още не се е утвърдил, т. е. не е още проникнал като безсмъртно подобие. Но, подготовката не спира. Тя продължава. Тя ще продължава хилядолетия, векове, тя ще продължава вечно, безкрайно. Щастие е сега за ученика, че той стъпи вече във Вътрешната Школа, във Вътрешната академия, във Вътрешния, университет, че той е осиян. Може би той чака ефектите вече? По-добре е да не «каква ефектите, но да изживее същините. Трябва да се изживеят същините. А всички същини са подобие на Божия Дух. Единствено Божият Дух изявява Божественото подобие, защото той се е излъчил от това подобие.

Когато застъпваме проблема за безсмъртието подобие, ние имаме единствената задача, да разрешите въпроса с посветените, Да може да долавяте вече мислите на тия посветени, които мисли са от най-префинен огън, от най-префинено проникване, от най-префинена светлина. Проникне ли този огън и тази светлина. ученикът става ясновидец, става трепет на излъчване, тъй както всички посветени същества са трепет на излъчване. Защо е необходим този трепет на излъчване? Той е основа на сътворението. Нали трябва да има основи за да се изгради даден свят? Не може без основи. Колкото повече тия основи са трепет на безсмъртие, толкова повече дадения свят ще бъде безсмъртен. Той ще бъде върховно подобие.

И тъй, проблемът който застъпваме е проблем за безсмъртното подобие. Когато и да е, ученикът трябва да стане едно такова проникване. С това ние не искаме ученикът да се отчае, да се обезсърчи, да отпадне духом, за това, че проблемът е върховен. Напротив, ние проясняваме, пробуждаме. хвърляме повече светлина, за да може да присъства повече дух. Присъства ли повече Дух и въплътили се повече светлина, въпросът с този проблем е напълно уяснен. Той ще се проведе мимо волята и усилията на ученика. защото духът на Школата ще го проведе в най-красивата форма, образ и подобие;

И така, този проблем е от висша степен, един от големите проблеми, един от трудните проблеми, пред които много ученици от древността са отстъпвали, защото духът на физическото устройство ги овладявал, като е провеждал една особена философия, че те са синове на физическия свят и че трябва да подържат физическия свят, материалния свят. Умело, с голямо изкуство той е можел да владее тъй духовете. Но сега какво става? Посредством създадените Школи, посредством внасяне на новата култура, на новата светлина, започва вече една сериозна борба, борба между Духа и плътта, т. е. борба между духовете които са се приобщили към школите на материалистичния свят, които ревностно защитава материалистичната база, материалистичните елементи, материалистичните възможности и които създадоха и обосновани кодекси. Да, вярно е, за да се подържа материалистичния свят, физическият свят. Много естествено, че трябва да има волеви сили, силни духове, които да защитават своята родина, своето пространство, своя континент, своята планета, но въпросът е сега, как да се внесе висшата божествена култура. Как ще се внесе тази култура? Единствено ученикът посредством Школата. Може би борбата между материалистичната Школа и Школата на Духа ще се изрази в доста сериозна сила, обаче независимо от мъчнотиите. Школата на Духа ще преодолее тия мъчнотии, т. е. ще се внесе елемент на осъзнаване на всички ония духове, които така ревностно защитават кодексите на материалистичната философия. За да се преодолеят тия мъчнотии ученикът трябва да мине от формата към образа и от образа към подобието.

23 Ноември 1957 г.

Варна.