489. Практичната страна на теорията

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 489-то

ПРАКТИЧНАТА СТРАНА НА ТЕОРИЯТА

Някога, по силата на известни закони в природата, по силата на известни атмосферни влияния, гръмотевичният проблясък продължава да създава продължителни ефекти в пространството. Това състояние, създадено от ефектите, е неуравновесено, неканализирано. И благодарение на този нехармоничен отзвук, някои природни сили и някои природни същества се объркват и спират своята дейност в линията на своето движение, тъй като ефектът на гръмотевичния лъч или на гръмотевичната искра дава известни давления, които се явяват във вид на буря, във вид на неспокойствие. А те създават страха, създават несигурност, неизвестност. Така някога и ученикът попада под страха на този гръмотевичен ефект. Той може бързо да се коригира - зависи от дадените условия.

Но ще се възрази: Защо пък трябва да поставят на ученика тия съблазни. Все пак, това е съблазън. Ученикът не се развива само духовно. Той не живее само с духовната си същина. Той живее същевременно и със своята физическа същина или както се казва - със своите материални атрибути. Следователно, те са, които го спъват в развитието или в посвещението. Но и те са, които му дават едно положително посвещение, една положителна опитност, една положителна реалност. Ученикът трябва да опита и най-силните сътресения както в природата, така и в битието. Той трябва да знае за тях.

Но ще кажете : защо да ги не научи по интелектуален път, за да не става нужда да се получават сътресения във физическата конструкция, тя да отпада, да внася дисхармония? Всяко едно същество, тръгнало по пътя на съвършенството, трябва да бъде опитано във всички области на живота, т. е. то трябва да завърши известни цикли от своето развитие. Всяко едно възходящо развитие има време, има епоха, има вечност, които се явяват като специални цикли в неговото развитие.

Та, специално за ученика, не трябва да има тайни неща, които ще го отвличат, т. е. да го обезсилват. За това, за да бъде уякчен, закален, подготвен, той минава през тези гръмотевични вълни. Така и специално с учениците от Вътрешната Школа се създадоха такива пертурбации за да се опитат учениците. Ние наблюдаваме и виждаме, че никаква особена низходяща промяна няма, но гръмотевичният ефект е доста силен. Ученикът трябва да бъде над всички ефекти, над всички постройки, от какъвто и характер да са те. Защо? Защото той е единственото същество, на което е позволено да проникне във върховното устройство на божествения разум, на божествената замисъл. А щом той претендира за един от тия видни посветени, то той не трябва да се смущава от каквото и да е явление, колкото и да е силното. Ако ученикът не се срещне със силните явления, как ще се закали, как ще се обгори, как ще се просвети и как ще знае за силните неща? Всички силни неща, всички силни явления трябва да минат през естеството на ученика. Те трябва да се отпечатат в неговото естество, т. е. ученикът трябва да стане една велика история за движещите се мирови космични сили. Той трябва да ги олицетворява. Сега науката казва, че такива сили, такива явления, такива енергии - атомни. електрични и т. н. съществуват, но всичко това не е достатъчно. То трябва да премине през естеството на ученика и да го изживее, защото само изживените истини са реални. Всичко друго е само страх и вярване. Затова ученикът не трябва да се страхува. когато го подложат на сериозен изпит. Той не трябва да се страхува и когато го подложат на едно силно електрично нагряване.

Ни ще кажете: ние ще се стопим. Там е изкуството - че ние не трябва да се стъписваме. Ти трябва да проявиш в дадения случай духовните безсмъртни сили, да се въплътят те в твоето естество и да те защитят от всяка външна сила. Това, е истината. Няма друга истина. Ученикът трябва да престане да си внушава, че е слабо същество, че е недостойно същество, въобще, че е незначително същество. Ако той продължава да се обвинявала бе подценява, да бъде уверен, че ще оскърби билите на слънцето, слънчевите приливи, които достигат до него, че ще оскърби слънчевите същества, които му пращат от своя живот, че ще оскърби всички посветени сили, които подържат великата хармония в природата на земята, в природата на ученика, в природата на неговия организъм. Колко са много те! Ученикът трябва да бъде прозорлив и доволен, да бъде внимателен. Той трябва да се издигне и да вижда Навсякъде истинския образ на света, истинският образ на Духа, истинският образ. на Бога.

Ученикът казва, че не е ясновидец. Богато го е надарило Битието, космичният свят, слънчевият свят. Надарили са го с очи, които виждат красотата на природата, които виждат лицето на природата, които виждат и живота, трепета на природата. Той е богато надарен, защото вижда Бога във всички цветя, във всички тревички, плодове, във всички песъчинки и скъпоценни камъни, във всички животинки, които вършат известна работа. Най-после, той вижда човешките същества, той вижда красотата на човека, съвършенството на човека, той вежда богатото човешко същество, което е олицетворение на божествения промисъл. Но само това ли е? Ученикът е надарен с чувството обоняние, с чувството осезание, слух, които го тясно свързват с ония духовни влияния, с ония духовни същини, които представят великата душа на живота. Но само това ли е? Ученикът има една друга способност, която се нарича интуиция или друго чувство, което напълно олицетворява, което напълно представлява живота на Духа, живота на Бога. Това е неговата богата, неговата трептяща, неговата светяща душа, която запълва миросъзданието, която украсява небосвода като светла, прекрасна звезда.

Но само това ли е? С какви големи богатства и възможности е надарен ученикът! Има възможността да посети просторите, пространствата, да стигне до апогея на своето съвършенство и да се съедини с върховните сили на миросъзданието.

Има още много възможности, които посредством прилива на Духа в него, които той така ще изживее, така ще ги прояви, та неговото съвършенство ще се слее със съвършенството на най-великите представители на живота и Духа на Бога. Ученикът е преведен от една по-нисша в една по-висша област, където всички неща, където цялата среда в тази област е нещо ново, благоприятно, което дава импулс, стремеж, копнеж, което разкрива на ученика един друг свят, свят на най-голямата, на абсолютната чистота и светлина. Следователно, струва си и навреме е ученикът да се опомни, да се окопите, т. е. да осъзнае своята специфична вътрешна и външна работа. Ние засягахме все вътрешния свят, но не искаме да подминем и външния свят. Външният свят трябва да бъде преустроен по модела на вътрешния свят, да има вече положителния образ на вътрешния свят. Това е новото, което ще се внесе и във външния свят на ученика. Той трябва да бъде коригиран. Трябва да се наложи известно събитие, което да го застави да обърне сериозно поглед и към външния свят.

Защо се налага такова коригиране? Налага се, защото Бог живее и във външния свят. Външният свят е представен от Божествения Дух. Той е негов модел. Той го моделира, той е дал тоновете, той е дал приливите, осветлението и т. н. Та, ако ние специално сме засягали въпроса за вътрешния свят, то е било само за това, защото когато ученикът се осъзнае като вътрешна същина, той ще може да види и външната, ще може да види и образа на Бога, защото чрез външната същина ученикът, ще изживее Бога като образ, а чрез вътрешната същина ученикът ще изживее Бога като състояние.

Тази среща има своята цел, своята задача да се ознамени един момент от онова, което е било в миналото, да се почете паметта, живота на един от учениците, който е мижал в един отвъден свят. Това е много навременно, защото една школа трябва да държи връзка с учениците, независимо дали те са във физическия свят или са в духовния свят, т. е. дали са във физическо тяло или са в духовния свят, т. е. дали са във физическо тяло или са в астрално, ментално или божествено. Школата е еднакво ценна през всички времена. Тя е еднакво ценна за всички същества. независимо дали да те в образ или са в подобие или в абсолютност. Това е един път към опитване реалностите на духовното съществувание. На ученика трябва да бъде ясно какво представлява той, как се чувства дали той владее тия пет чувства, дали се, ползува от тях въобще, дали те му помагат в новата обстановка. Религията казва: когато човек напусне физическото тяло, отива в духовния свят или в ада -мястото на противоречията, на мъката, на изпитанията. Но какво казва науката на Бялото Братство? Науката на Бялото Братство казва, че човек сменя своята форма, за да прояви своя образ. И когато прояви своя образ, той представя своето състояние. Наука та на Бялото Братство казва, че когато ученикът напусне физическия свят, той минава през пределите на астралния свят, свят на топлите чувства, света на емоциите, света на силните чувства. Там е неговото второ посвещение. Физическият свят е първото посвещение, а астралният свят е второто посвещение. Там се опитва неговото духовно тяло, до колко то може да издържа на топлината на тия чувства, така както на физическия свят се опитва физическото тяло, до колко то може да издържа на атмосферата, на наляганията, на депресиите, на приливите, на много микроби и т. н. На ученикът не остава много за дълго време в астралния свят. Него го превеждат в менталния свят.

Но ще кажете: защо е необходимо? Ученикът трябва да бъде гениален в своята опитност. Без опитности той не е научил своя урок. А всеки ненаучен урок заставя ученика наново да се подготвя. Та един важен, един неразрешен въпрос стои пред ученика, който го поставя пред неизвестност. Това е минаването му в отвъдния свят. Дали той ще има ръководство, дали той ще се срещне със своите близки, със своите съученици, дали ще го намери неговият Учител, това са важни въпроси, за които ученикът трябва да бъде наясно. Но как ще го знае като не ги е опитал? Той трябва да ги опита. А как ще ги опита, когато не е във връзка? Трябва да влезе във връзка.

Някой ще рече: да влезеш във връзка с духовете, това е сеанс, това е спиритизъм, това е сношение с известни духове, които могат да объркат съзнанието на ученика. Целият свят, всички човешки същества, са все объркани от различни духове. Та, всички човешки същества са все в състояние на спиритизъм. са в сношение с духовете, които им внушават, които им нашепват, които ги настройват и т. н. Но специално за ученика тук не става въпрос за някакъв си спиритизъм или за някакъв сеанс или викане на духове. Къде ще викате духове? Къде са те, че ще ги викате? И да ги викате, кой ще се отзове? Какъв интерес имат те, че ще ги викате? И да ги викате, ще се отзоват ли? Всеки си има специфична работа. Всеки е вграден, т. е. е ангажиран да провежда идеята на съвършенството. Всеки се усъвършенства. Това е абсолютен закон. Било някога време, когато силите са инволюирали, са слизали, но сега силите са във възход, в еволюция, към съвършенство. Няма вече човешки същества, които да инволюират в света на животните. Спряна е вече тази аномалия или този процес. Напротив, всички същества, който са наказани в животинска форма, трябва да я напуснат. Всички животни са все духове, които са наказани в тия фирми. Това е едно страдание, скърцане със зъби. Това е то карма, закон за възмездие.

Човешкият живот има много страни. Той не се движи само в трите измерения. Той се движи в четвъртото, пето измерение. И за да се хвърли повече светлина върху всички страни на живота, трябва една сериозна подготовка. Как ученикът ще се подготви, когато гръмотевичният ефект е произвел, особено състояние в него? Гръмотевици е имало и ще има дотогава, докато се премахнат причините. Щом има облаци по небосвода, ще има и гръмотевици. Щом няма облаци, ще има само ясно небе. Така е и с ученика. Щом се създадат облаци в неговото съзнание, ще има и гръмотевици. Щом се премахнат облаците от неговото съзнание, ще се премахнат и гръмотевиците. Така седи въпроса.

Какво става с братството? Натрупаха се много облаци и се произведе силно електричество, силни гръмотевични изстрели, които повлияха на много души, създадоха страх и трепет. Кога няма да има облаци? Когато няма изпарения. Щом няма изпарения, няма да има облаци. Кое е това, което се изпарява в ученика?  Или, кои сили са, които изпаряват нещата в ученика? Това са неговите лични чувства. Те създават облаците, а облаците както казахме, създават условия за електрически бури.

За да може ученикът да осъзнае тия същини на нещата, за да може да разбира положителния развой на своя живот, той трябва да остане чиста душа, която не се подава на изпарения, Няма сили, които могат да я изпаряват. Няма огън, няма температура, коя то може да я изпарява, защото душата по начало е слънчева същина - не се подава на никакви изпарения, на никакви нагрявания и т. н.

Тия неща, които засегнахме в тая среща, са практичната страна на въпроса, а не теоретичната. Ако е въпрос за теория, всички сте теоретици. Може да говорите за пространството, за вечността, за отношението между планетите, за отношението на слънчевите ядра, може да говорите за математиката, за физиката, за астрономията; за биологията и т. н., но ти трябва да опиташ нещата, на практика да ги опиташ. И когато някой ти говори за някои скрити сили, ти да не се чудиш какво той ти говори, а да завъртиш ключа и да видиш прожектирано всичко, както прожекцията на екрана. Необходимо е този ключ на ученика, за да може веднага да прожектира всяко явление на екрана.

Това е опитност, жива опитност. Трябва да имаш опитност. Когато ученикът се представи пред вънкашния свят и няма опитност, той ще бъде само едно слабо същество, което може да бъде увлечено, привлечено, отклонено. А ученикът трябва да бъде гръбнакът, колоса на знанията, на положителните, опитни знания.

Тия няколко мисли специално за опитността, за външния порядък, който ученикът трябва добре да хармонира с вътрешния порядък, трябва да залегнат в неговото съзнание, за да могат да произведат ефекта на реалността и да не се чуди ученикът и да казва: Когато напуснем този свят, къде ще отидем? Той не трябва да бъде в неизвестност, защото когато е осъзната известна реалност, ще се осмислят всички процеси, които се извършват. Те ще имат свое съдържание и смисъл.

Та, вие сте. представители. Вие сте, които ще трябва да дадете цел, път на човечеството. Вие сте, които ще трябва да представите пред света открито духовния свят. Вие сте, които ще ознаменувате тази представителна епоха на възхода, епоха на великото учение на Бялото Братство,

Ние се интересуваме от вас и ще ви помогнем, защото имаме ангажимента да преведем системата на Вътрешната Школа. Следователно, наша и ваша задача е Школата да се ознаменува през тази нова епоха. Тя ще даде отзвук, ще даде блясък, ще даде лице, образ на новите разбирания. Това не значи, че вие трябва да правите в достояние това така, което тук ви се предава, но вашите мисъл-форми, вашите еманации, вашите, замисли ще произведат ефектите, ще напоят атмосферата, те ще напоят всички среди и ще се възприемат от всички пробудени души, които правят завой в своя живот.

Целта на вашата среда беше да се свържете с вашите съученици. Това не е лошо. Напротив, в реда на нещата е да бъдете във връзка с всички ученици, независимо от това, дали ги познавате на физическия свят или не, защото всеки един ученик е съзнателна единица, една съзнателна сила, която а вградена в общия план на новото развитие. Ето защо, не допущайте мисълта, какво ли пък може да ни даде едно същество или един дух, ако бъдем във връзка с него? Как може да не ви даде? Ако вие сте тук десет души и сте обгорени от гръмотевичния проблясък и е останал един, който не е засегнат, мислите ли, че той няма да ви помогне, да ви нахрани, да ви стопли, да ви окуражи? Ще направи той това. Вижда те, колко едно същество е важно.

Ни ще кажете: ако ученикът се занимава с другите духове, той ще се отклони от влиянието, от въздействието на Учителя или на Бога. Какво е Учителят по отношение на тия същества? Той е импулс, трепет. Той е наука, знание. Ученикът си служи с всички посветени същества. Той ги вдъхновява и ги праща на работа. Ще рече значи, че само Учителят трябва да работи, а съществата да не работят. А като изключите и Учителя, ще кажете, че само Бог трябва да работи, учителите да не работят. О, не! Всичко е така йерархично построено, и така се опазва този ред и порядък, че никоя сила в света, в битието не може да го наруши. За това, обичайте своите съученици, обичайте своите приятели, братя и сестри, които посвещават живота си за делото на Великото Всемирно Бяло Братство в миросъзданието.

Това са практични въпроси, но практиката е, която обезсмъртява теорията, философията. Не можеш да имаш една реална, една безсмъртна философия, ако не си опитал тази философия. Ето защо, за да преуспява тази школа по лицето на земята, трябва непременно да има кой да я представлява. Когато имате среща, нека това бъде тържествен, свещен момент за вас, така свещен, че наистина да мислите, че се явявате в една особена среда, в едно особено царство, в едно особено занимание, вредна особена светиня. Нека така да се ознамени тази среща, че да остави за дълго следи във вас. Казахме, не е в многото, но в чистото, в силното.

Нека идеята за Школата подържа у вас стимула за красота та, стимула за съвършенството, стимула за връзката, т. е. да преобладава у вас спокойствието на Слънцето. Както Слънцето не се колебае да изгрее или не, така и ученикът влизащ в Школата, не трябва да се колебае, но да бъде положителен, абсолютно положителен, абсолютно спокоен, абсолютно верен, абсолютно чист.

Така говори Духът на истината. Така превежда. Духът на истината. Така превежда Духът на Любовта. Така разказва Духът на Мъдростта. Вие сте в защитно поле. Бъдете уверени, че никой няма да пострада, че на всеки се дава възможност да опита съвършенството, да изживее реалността и да стане лъч на светлина. Където и да сте, на което и място да присъствувате, да бъдете светлина. Да няма вече тъмни мисли, тъмни замисли, тъмни лица, тъмна аура. Пред което и същество да сте, да се излъчва тази светлина. Това е новото в света - светлите души, чистите души, божествените души.

Бъдете божествени души. Не се приравнявайте с нисшите, тъмни души. Бъдете божествени души. Това е висок идеал.

29 Май 1958 г.

гр. Варна