490. Из необятните глъбини на вътрешния свят на човешката душа

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 490-то

ИЗ НЕОБЯТНИТЕ ГЛЪБИНИ НА

ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

На ученика са дадени много възможности, много средства. Дадено е пространство, дадена му е необятна светлина, даден му е изобилен живот, дадени му са способности, дадени му са възможности, за да владее чрез тях както пространството, така и светлината. Всичко това го поставя на онзи пиедестал, на оная висота, който му разкриват тайните на живота, тайните на Битието, тайните на Духа. С това той определя своето място, заема своето пространство и заживява в необятността.

За да може да овладее, т. е. да се чувства, т. е. да може да се сроди е тази необятност, нему му е необходимо да проучи в детайли, най-изчерпателно, най-щателно ония способности, ония сили, които имат белезите, които имат възможностите, имат силите, да може да се разкрие тайната на живота. Тази сила е наречена Душа.

Когато казваме из необятността на душата, из необятността на вътрешния живот на душата. ние разбираме да се приведат в изпълнение като реалности, като същини, като факти и действия силите на тази душа. Вътрешният живот е душевният живот. Не можеш да говориш за вътрешен живот, ако отсъства душата. Не можеш да говориш за вътрешно богатство, ако отсъства душата. Не можеш да говориш  за вътрешна светлина, ако отсъства душата.

Може ли душата да отсъства и къде душата отсъства? Душата е една реална същина - отломка от Великата върховна същина. Следователно, тя не може да се загуби. Няма място, което може да я скрие. Няма сянка, която може да я засенчи. Няма далечни простори, които могат да я обезличат. Тя е една реална истина, която е в процеса на проявлението на Божествения Дух. Не може Божественият Дух да се прояви, ако не е същината душата. Ако има някъде, където божественият Дух може да се поляризира, то е именно мястото, фокуса - душата. Там Духът се поляризира. Там Духът се проявява. Навсякъде Духът минава, но не се проявява. Когато се докосне обаче до света на душата, тогава той се проявява. Ето защо, ученикът трябва да има положителна наука, положително знание, положителни представи за душата и никога и никъде да не ходи без душата, да не върши работа без душата. Душата е вдъхновението, душата е копнежа за хубавото, за красивото. Душа та е, която дава импулса да се потърси Духа на живота - Бога.

И тъй, за да може тази истина да бъде като реален факт, трябва да се осъзнае силата - душата, т. е. да се слуша езика, шепота на душата. Това изкуство ученикът трябва да придобие. защото без него той не може да има способността да слуша, да вижда, да усеща. За да се запознае с кабалата на изкуствата, като помощник му служи душата, защото тя произхожда от най-големия лабиринт на сътворението. А сътворението подразбира върховно изкуство. Следователно, в зародиша на душата е изкуството. Затова душата е най-великия художник. Тя е, която украсява света. Светлината не може да украси света без присъствието на душата. Душата е, която акумулира светлината и я привежда като изкуство, като краска, като тон, като музика, хармония. Няма ли душа, няма изкуство, няма музика, няма хармония.

И тъй, душата е онзи върховен импулс, който символизира върховната идея за Бога. Научиш ли прийомите, стремежи те на душата, ти ще имаш вече ясни схващания, ще имаш прям контакт с божествената мъдрост.

И тъй, за да може ученикът да се запознае с тайните предели, с тайното изкуство на вътрешния свят на душата, той трябва да бъде дихание на душата. Велика историческа проява е душата. Не може да има прояви-исторически или космични без душата. Кой ще прояви тия прояви, ако няма душа? И къде Духът ще се прояви, ако няма душа? Първият език, който се е проявил като слово в живота, езикът на Духа, той се е проявил чрез душата. Душата е заговорила, душата е разказала за Духа. Никой не е знаел за естеството, за силата на Духа. Само душата знае за него, защото е доловила неговия език, неговата сила и е провела неговата мъдрост.

И тъй, кога то. засягаме въпроса за вътрешния свят на душата, трябва да се дойде до онова положение, да се изживеят всички трепети на нейния свят, защото светът на душата е света на светлината, света на живота, света на Духа. Не можеш за познаеш света на Духа, ако нямаш душа. Не можеш да познаеш света на светлината, ако нямаш душа. Светът на душата е реалното в миросъзданието. Тя е, която знае за началото на живота, защото животът е проява на душата. Животът е отломка от душата. Не можеш да говориш за живота, ако нямаш душа. Как може да се прояви животът, ако няма дихание? Трябва да има дихание, ухание. А това. маже да даде само душата.

И тъй, колкото повече ученикът се вглъбява в дълбочината на душевния живот, душевния свят, толкова поведе той бива озарен от същините, от идеите на светлината на душевния живот.

Така подготвен, така представен пред силите на вътрешния. свят, ученикът има вече един завършен характер, има едно пълно богато чувство, има един знаменит интелект, има едно благородно възвишено сърце. А с тях той напълно може да открие пътя за присъствието на душата. Те са помощници на душата. Тя чрез тях разкрива божествените атрибути, божествените тайни. Тя чрез тях провежда способностите на божественото съзнание. Никога ученикът не трябва да напуща света на божественото съзнание. Възможно ли е да го напусне? Да. Когато ученикът се увлече от личността, той се отчуждава от същините на душата. Защо? Защото ученикът създава една личност, една лична индивидуалност, т. е. оттегля се от света на душата и създава свой свят. А това оттегляна подразбира да странстваш извън света на душата. А знаете ли какви опасности са пред ученика? Големи опасности, защото извън света на душата е опасно. Но ученикът не трябва да се плаши, т. е. не трябва да се страхува от предприетите от него пътешествия. Дори и да е направил опит да излезе от света на душата, той не трябва да се страхува, но трябва да знае, че извън света на душата е страхотно. Там е неизвестността, там е отклонението. Дори бихме казали: там е падението. Имало е някога такива отклонения. Но души, които са излезли от света на душата, са навлезли в други области - в света. на животните, в света на растенията, в света на минералите.

Ето какво дава свободната воля. Има свободна воля възходяща, има свободна воля и низходяща. Зависи, Духът по кой път е тръгнал - по възходящия или по низходящия. И при единия и при другия случай, когато и да е, духовете ще се върнат в света на душата, но тяхното странстване ще бъде жестоко. Те ще опитат минералите, ще опитат растенията, растителния свят, животинския свят, докато се завърнат в човешкия свят, който е свят на душата. Нищо не се губи, но има страдания. За да се избегнат за в бъдеще страданията, ние напомняме на ученика никога да не излиза от света на душата, защото само в света на душата ще срещне присъствието на Божествения. Дух. Никъде другаде той не може да го срещне. Изключено е. Това е закон. Но независимо от това, Духът подържа известно равновесие, но без да има композиция. Равновесие то още не е истината, не е света на душата. В композицията е света на душата, защото композиция подразбира съчетание на висши сили, които могат да дадат един темп, който да отрази една дълбока, върховна вариация. Само духовните сили могат да направят това. Композитор без душа е драскач. Всеки един композитор трябва да бъде богата душа. Светът на душата да бъде изобилие за него. Без това изобилие той не може да бъде добър композитор.

И тъй, ученикът трябва да се вглъби в тази широка необятност на душата. Там той ще намери, ще открие красотата на Божествения дух, защото казахме, че Божественият Дух ще прояви себе си в красотата само в света на душата. Голям художник е Духът. Той рисува върху картината на душата. Когато Духът съчетае божествените краски и цветове върху полето на душата, тогава се съединява и създава божествената картина. Тогава се открива божественото лице. Тогава само ученикът може да каже, че Бог има лице, че Бог има образ. Най-голямото изкуство на Духа е да прояви божественото лице, и божествения образ. Но за да ги прояви, необходимо му е полето на душата, света на душата. Тия същини, тия божествени идеи, които са вложени в света на душата, дават вътрешният свят, вътрешното богатство, вътрешната красота, вътрешното изобилие. Няма по-красива представа, по-красива форма, по-красив образ и подобие от вътрешния свят на душата. Тя е същественото, реалното, което интелектът на ученика може да възпламенява в мисъл, да има едно, вдъхновение.

Какво в същност е вдъхновението? Чие достояние е то? Връзката между душата и Духът. Това съприкосновение е отзвук на вдъхновението. Колкото повече Духът и душата са в съприкосновение, толкова и вдъхновението е по-богато. Когато ученикът иска да-бъде в непреривно вдъхновение, трябва да има и непреривна връзка между Духа и душата. Това е най-голямото дело, най-голямото съчетание, най-голямата хармония в Битието. За да има Светлина, виделина, трябва да има съприкосновение. За да има Слово, за да има звук, за да има красота в живота, трябва да има съприкосновение между Духа и душата. Процесът раждане е процес съприкосновение на Духа с душата. Няма велика работа в сътворението без съприкосновение на Духа с душата.

Колкото повече ученикът се запознава с тия безсмъртни съчетания на Духа с душата, толкова повече той бива вдъхновен. А вдъхновението е реалното проявление, реалното изявление, реалното раждане. Няма по-красиво място, няма по-красива обстановка, няма по-красиво поле от вдъхновението. Във вдъхновението са съчетани най-красивите форми, най-красивите светове, най-красивите простори. Ако ученикът може да направи тази връзка между Духа и душата, той ще бъде вечно вдъхновен. А вдъхновението подразбира абсолютна светлина. Светлината пък дава абсолютните същини за живота. Не можеш да украсиш живота си с абсолютни същини, ако не вземат участие душата и Духа. Всичко, които става вътре в ученика е дело, е съприкосновение на Духа с душата. Всички вдъхновени мисли. които се проявяват в него, е съчетание на Духа с душата. Всички вдъхновени мисли, които се проявяват в него, е съчетание на Духа с душата. Няма друга по-велика наука, няма друго по-велико изкуство от това, да бъдеш в непреривно съчетание с Духа и душата, които дават свещената идея, безсмъртния идеал за съвършения живот. Не може да има съвършен живот, ако няма съприкосновение между Духа и душата. Изключено е. Може да има живот на минерал, на растението, на животното, но не и живот на ученика. Животът на ученика е съчетание на Дух и душа. Само така жизнените сили могат да се се проявят във велико творчество.

Когато засягаме вътрешния свят на душата, когато го представяме като необятна глъбина, ние имаме, за задача да открием пътищата на Божия Дух. Божествения Дух има пътища. Той не ходи в безпътие. Той има строго очертани пътища. Следователно, ученикът трябва да ги знае, трябва да ги открие,. Много страдания, много трудности ученикът е изживял и продължава да изживява, за да търси пътя на Духа. Докато не намери пътя на Духа, той не може да открие посоката към Бога. Само пътя на Духа определя, посоката на ученика. Ученикът трябва да има посока в живота. Трябва да знаеш към коя посока да подвижиш себе си, защото ученикът представлява един колективен свят с всичките му възможности. И този свят трябва да се движи, да се подвижи, А във всяко едно едно подвижване се изразходват голямо количество енергии. За да няма загуба на енергии, ученикът трябва да знае посоката към Духа, пътя към Духа.

Но ще кажете: нали Духът прониква, навсякъде? Щом Духът е в съчетание с душата, той е вдъхновение. За да може ученикът да прецени дали неговата работа е делова, е благодатна, той ще изпита това чрез вдъхновението. Това е мярката, това е тласъка, това е реалността. Единственото вдъхновението е което подчертава голямата истина за съприкосновението на Божия Дух с човешката душа. Това е велико дело, велико събитие в живота на ученика. Няма по-голямо събитие. Можеш да научиш много тайни, можеш да е е ползваш от много блага, но не научиш ли тази велика наука за съприкосновението на Духа е душата, ти нищо не знаеш. Ти живееш с откъснати ефекти, които се движат в пространството без цел. Не е лошо това. Можеш да долавяш такива откъснати, летящи сили, но дали би могъл да си помогнеш с тях да откриеш пътя на Духа? Трудно е. Най-положителната истина е тази, душата да бъде във връзка с Духа, като имате реалната проява вдъхновението. Без вдъхновение всичко е дисхармония. А попаднеш ли в тази голяма необятност - дисхармонията, ти ще опиташ наистина състоянията на минералите, на растенията и на животните.

Така изнасяйки неща та, може би те не са важни за вас и може би ще кажете: защо ни занимават с тях, с онова бездушие, където няма вдъхновение, художество и красота? Вие само запомняме ученикът да се пази от своето минало, да забрави своето минало, каквото е било, било. Не трябва да си спомня за него вече, да си служи с него. Узналото е нисшия живот. Настоящето и бъдещето е висшия живот.

Но ще се каже: ако има подчертан процес в миналото, защо да бъде нисш живот? Колкото и да е имало подчертан процес, то е останало вече назад. Всяко нещо, което е останало назад, е нисше. Всички назадничави неща са нисши. Те са вече тор, изразходвана енергия. А настоящето и бъдещето, това са възходящите енергии, светлинните енергии. За тях ученикът копнее, към тях Той се стреми, тях иска да овладее. Те са толкова разнообразни, толкова много красиви, толкова възможни, че той никога няма да остане без вдъхновение. Всички форми на възхода, това е все вдъхновение. Ученикът трябва да бъде в този свят на вдъхновението. Той ще може да се вдъхновява само тогава, когато напълно се присъедини към всички творчески сили от вътрешния свят. Вътрешният свят е една богата основа, които вече ученикът използва вече за едно богато вдъхновение, за едно художествено вдъхновение, защото без него е хаос. И хаосът е живот на енергия, но е хаос. Той не е съчетание, не е хармония. Единственото най-богато вдъхновение, това е висшата хармония на композиция.

Необходими ли са тия състояния за ученика? Не само са необходим, но те са неговото настояще и бъдеще. Той не може да има добро настояще и красиво бъдеще, ако нямо съчетанието на Божествения Дух с неговата душа. Най-голямата история, най-голямото знамение, което занимава небето с всичките му поделения, та е именно съприкосновението на Духа с душата. Духът и душа дават тона, дават движението, дават работата и живота на човека. Без това съчетание човек няма хармонична работа, няма художествено произведение. Единственото същество, което не се подчинява на съдбата, това е ученикът, който е вдъхновен, който е в съчетание с Духа и душата. Животът на ученика е съчетание на душа, Дух и светлина. Където и да ходи, той свети. В който и предел да присъства, той свети в която и необятност да присъства, той свети. Той е едно светило, подобно на слънчево ядро. От неговата светлина се нуждаят много същества, много духове. Ако има безпътица в света на земята, то то е благодарение на отсъствието на това съчетание - ученик, Дух и душа.

Това са основните светове за които ученикът трябва да бленува, които ученикът трябва да търси, да се стреми, да открие, Няма по-богат свят от вътрешния свят. Следователно, реалното място, завидното място, което ученикът трябва да заеме, това е вътрешният свят, защото вътрешният свят е вътрешна идея на Бога. Ако ученикът се осъзнае като вътрешно присъствие в този свят, той ще открие върховната идея на Бога.

Може ли? Защо да не може? Щом е проявен свят, то той се подава на вглъбяване, на присъствие.

Когато ти говорим, ученико, за вътрешния свят, ние искаме да подчертаем великото събитие - връзката между Духа и душата. Вътрешният свят е присъствие на душа.

И тъй, дошли са дните, епохите, когато силните ще подчертаят истината, за присъствието на човешката душа. Та-кове едно присъствие е реалност на битието. Тогава ученикът. не се чуди какво е това битието. Щом е запознат с образа, с подобието на душата, той е вече запознат с пространството, с другите планети, с другите слънчева ядра. Най-великото върховно ръководство за ученика е именно вдъхновението на Духа и душата. Ученикът, трябва да има това ръководство. Той трябва да има опора, където да опре своя физически свят, за да може да работи със своя вътрешен духовен свят. Обичайте всичко в ниво та. Всичко е така мъдро нар е де но, всичко е така съчетано! И всичкото дело е жертва на ученика. И всичко се жертва за ученика, когато той е вече богато божествено вдъхновение. Там където има божествено вдъхновение, мястото, областта, държавата, континента, всичко е във възход.

Нека света на душата да бъде голямата тишина и голямата мъдрост за ученика. Не може без тишина. Тишината е едно особено посвещение. Да овладееш този свят на тишината, това е най-трудното посвещение.

Защо е необходимо тишина? Необходимо е тишина, за да могат да се поставят първичните идеални модели, които да не бъдат обезпокоявани от външни влияния. Когато ученикът схване тази вътрешна идея, когато се запознае лично е дълбокото съдържание на вътрешния свят, тогава той ще опознае лично себе си, защото у него ще залегнат ония вдъхновени сили, които разкриват света на душата.

Такова е давлението, такова е проникването. Ученикът трябва да вземе урок от присъствието, от разпределението, от наставленията, от откритията, за да може да има правилна насока и да открие пътя на Духа. Сега е най-трудната задача - ученикът да отрие пътят на Духа. Ако той би открил пътя на Духа, непременно би тръгнал по него, защото той е положителния, най-притегления, най-открития път.

Ученико, върви по този отмерен път, за да бъдеш и ти отмерена светлина, да бъдеш отмерено присъствие, отмерено озарение.

Колкото повече ти говорим за вътрешния свят, толкова повече ти се обогатяваш е метода на Вътрешната Школа. Нека вътрешният свят бъде за тебе само Вътрешната Школа. Така посветен, така подготвен, така озарен, ти, ученико, си една озарена сила и тази вдъхновена сила е реалността на живота. Трябва да бъдете реалности, но не фиктивни, както до сега сте били - на отклонени вселени в света на минералите, на растенията и на животните, но да бъдете едно богато божествено съчетание в колектива на човешката душа с Божествения Дух. Иди на тази конференция когато Духът е в посещение, с душата и не се страхувай да присъстваш на тази богата, богата среща. Ще чуеш тогава гласа на Духа, гласа на душата. Тя ще говори на твоя език, защото тя познава твоя език. А ти слушай и не се отклонявай. Продължавай да слушаш, защото говорът на Духа и душата, дълбоко ще се запечатат в твоето съзнание, в твоя разум и в твоето сърце. и ще се вдъхновят от това велико присъствие.

Това е една велика истина по отношение на Духа и душата. Затова, когато ученикът предприема пътешествие било по лицето на земята или другаде някъде, той непременно ще намери ключа, тайната за хармонията, на Духа и душата. С тази хармония, той навсякъде ще създаде ядра, защото хармонията е, която може да привлече тези сили и същества, които говорят на разбираем език.

Ние ще завършим с пожелание при следващата есенна среща ученикът да, бъде в пълно вдъхновение и да върви по пътя на Духа, за да може да освободи своята душа от ограниченията на чувствения живот.

           И тъй, с това пожелание ученикът трябва да осъществи своите идеали, но те трябва да бъдат божествени идеали. Където и да присъства, да носи светлина. Ние ви пожелаваме да бъдете устойчиви, да издържите всичко, което би се изпречило пред вас, за да се ознамени вашето присъствие на земята. Ние ви пожелаваме високо художествена работа, да се вдъхновявате в момента, кога то сте в страдание, за. да може Духът и душата да се закалят, защото най-голямата работа, която ще се извърши във Вътрешната Школа е присъствие на Божествения Дух в храма на вашата душа. Там ще стане най-голямото посвещение, най-голямото събитие. Не се смущавайте от онова, което може да се случи. Нека то бъде за вас външния свят, а вие навлезте по-дълбоко в своя вътрешен свят, внедрете се там, за да може да се прероди вашият живот, да стане живот на абсолютна светлина. Всеки един страх е сянка, която засенчва човешкото съзнание. А съзнанието на ученика трябва да бъде винаги будно, винаги слънчево. Слънчевото съзнание е искра на присъствие на Дух и душа.

Въдете тия искри, които да осветят пътя на Духа. Трябват искри. Тия искри носят великото върховно, вътрешно вдъхновение.

4 Юли 1958 г.

Варна.