491. Из глъбините на необятността на душата

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 491-во

ИЗ ГЛЪБИНИТЕ НА НЕОБЯТНОСТТА НА ДУШАТА

За да се знае истината такава каквато е, трябва да се изживее нейния свят. А за да знаеш за света на истината, трябва да отговаряш на нейните вибрации, на нейната светлина, на нейната реалност.

Кое съчетание в ученика може да отговори на тази реалност-истината? Съчетанието на Духа е душата. Няма друга мярка, няма друга единица, няма друг фактор, който може да превежда същините на истината.

Има ли истината същини? Щом тя е атрибут у Бога, то всеки атрибут е същина. Иначе би се дошло до онова поле, до ония области, до ония вечности, където ученикът ще загуби понятието за същини. А същините са важни. Не можеш да бъдеш образован, не можеш да бъдеш плодовит, не можеш да бъдеш художник, композитор, ако не боравиш със същините. Същините дават образните светове. Образните светове определят идейните светове, а идейните светове определят божествения свят. Така че, без същини не можеш да проникнеш в божествения свят. А да се проникне в божествения свят се иска същина от висша степен.

Кои са тия същини от висша степен? Това са същината Дух и същината душа. За да може ученикът да си представи населението на божествения свят, защото и божествения свят е населен, трябва непременно да бъде същина, да може да включи всички ония божествени същини, конто са проявени като светлинен реален свят. Следователно, колкото повече ученикът се хармонизира като висша божествена същина, толкова повече той познава дъха, познава духа, познава движението на божествения свят. Тук става въпрос как ученикът да се домогне до пределите па духовния свят и го същините на божествения свят. Ние казахме, че божествения свят се състои от висши същини, т. е. от висше божествено присъствие. Всяко едно присъствие е вече същини. Следователно, колкото повече ученикът се вглъбява в необятността на душата, толкова повече той, се очертава като една висша същина, която заема място и пространство, която заема време и вечност.

Но ще кажете: нали висшите същини не живеят във времето и пространството? Те не живеят във времето и пространството, защото и времето, и пространството имат предели. Как могат да се измерят тия предели? С каква мярка ще ги измерите? Колкото повече тя се очертава като фактор за повече време и пространство, толкова повече те са от висше измерение. Светът на ученика трябва да бъде познат, трябва да му бъде ясен целия план, по който се развиват и усъвършенстват духовете. Без тази мярка, без тия идейни същини ученикът не може да се посвети и да навлезе във висшите области. А нему му трябва висота. Висотата е, която може да вглъби в душата му най-висшето вдъхновение. Висотата е, която може да го представи пред висшия божествен свят. Висотата е, която му е дала идеята, която му дава пространството, необятността за нещата, защото по начало всички неща са вечни, необятни.

Но ще кажете защо е така? Защо е това необятно вглъбяване? Защо са тия необятни глъбини? Благодарете, че е така. Благодарете, че пред вас стоят най-възвишените възможности. Ако нямахте тия вътрешни същини, не бихте говорили, не бихте се стремили към възможности. Вътрешните същини са, които дават висшата композиция, вършат хармонията на света на ученика. Тепърва се говори за света на ученика, тепърва се очертават границите, тепърва се определя времето и пространството на неговия свят. Тепърва ученикът ще заживее като една висша проява, която е композиция, комбинация на много възвисени възможности. Никой до сега не е говорил за света на ученика. Досега се е говорило за света на минералите, на растенията, на животните, на човека, но за света на ученика се е премълчавало. На него не се е откривал този ключ и да открехне, да види своя свят, защото е било опасно. Опасно е било за това, защото като види красотата на своя свят, да не би да помисли, че е някакво особено изключение и да се възгордее, да на би да се надцени, да не би да забрави другите светове. Вътрешният свят на ученика е велика композиция на Дух и душа. Ако би ученикът открил тази истина, че той е голяма душа и необятен дух, би се вглъбил в необятността на Божия Дух. А глъбините на Божествения Дух, това е щастието, това е радостта, това е посвещението, това е съвършенството.

Може ли ученикът да издържи при положение, че му се открие неговия свят. Ще кажете: защо толкова надценявате ученика?. Защо давате такива представи за неговия свят? Ако има нещо забележително, интересно за света на ученика, то е да се подчертае присъствието на ученика на земния свят. Не е лесно да бъдеш присъствие на земния свят.

Но ще кажете: и минералите присъстват, и животните присъстват на земния свят. Те присъстват като едно условие, но още не присъстват като възможности. Единствено ученикът присъстват като възможност. Единствено ученикът присъстват като условие. Следователно, трябва да се каже на ученика, че той е един свят - съчетание на Дух и душа и че този именно свят е най-забележителното явление на земята. Той трябва да знае това положение, за да може да се осъществи пророчеството, казано от древните астролози, че и не земята ще заживеят същества, които ще организират царството божие на земята. Само същества е висше присъствие могат да организират царството божие на земята. Никое друго същество не може да организира някакво си царство на земята. Само едно висше съчетание, само един светъл свят може да ознамени известни чудеса не земята. Светът не ученика е едно от големите чудеса.

Ние говорим за онзи ученик, който живее в необятните глъбини на душата. Лесно ли е това? Лесно е, когато станеш присъствие, защото присъствието подразбира освобождение. Трябва де се, освободиш. А за да се освободиш, трябва всичко да трансформираш, да го преобърнеш на светлинна енергия, на светлинен живот, на светлинна мисъл, на светлинни чувства, на светлинно знание.

Може ли да стане това? Разбира се. Това е бъдещото проявление на ученика, това е бъдещата задача, която той има да разреши. Сложна е тази задача, но тя трябва да се разреши. За да разрешиш задачата, трябва да владееш изкуството математика и то с най-сложните вариации и комбинации, с най-сложните известности и неизвестности, защото за ученика, който е вглъбен а света на душата, не трябва да има неизвестности. Той трябва да ги открие. Той не може да бъде спокоен, не може да бъде свободен.

Виждате, че ученикът на вглъбяването не е свободен. Щом има тъмнина пред него, ще има неизвестности. Ученикът не може да бъде свободен, когато се намира пред неизвестности, Ученикът не може да бъде свободен, когато за него е тъмнина. Следователно, светът на ученика е едно всемирно проникване.

Какво разбираме под думата, всемирно? Да няма някой мир, който да е скрит, който да не е познат, да не е проучен, който да не се знае, да не се знае за възможностите му, да не се знае за присъствието му, да не би да има някоя планета или слънчево ядро, които да не са известни?

Виждате, че на ученика предстои да обходи всички слънчеви ядра и да изучи всички възможности в тези слънчеви ядра. Колко е сложна задачата. А за да се разреши тази задача, необходимо е едно всестранно посвещение, едно всестранно осветление. Вътрешната Школа има именно задачата да хвърли светлина, да даде възможности. Тези сложности са сложна математика.

В какво се състои тази сложност? Ученикът, като душа и дух, да се ползува от всички, тия атрибути на Бога и да достигне до пределите на божествения свят, защото в божествения свят е хроникирано цялото сътворение. Там се знае колко по брой са в необятността планетите, колко по брой са слънчевите ядра. Там е записано колко и какви са възможностите и състоянията на всички планети. Това е баснословно число. Иска се един всестранно развит, всестранно композиран ум.

Да знае ученикът броя на планетите и на слънчевите ядра, това не е важно, но да знае за техните възможности и състояния. Ние откриваме пределите на ученика, защото все пак той борави с време и пространство. Той още не може да има тия усети на необятността. Непременно трябва да се подготви. А за да се подготви, необходимо е едно вътрешно посвещение, втопяване на вътрешния свят. Свят, който е всемирно проникване.

Сега ученикът казва: какво ли има на. Слънцето? А какво има на Марс, на Юпитер, на Сатурн, Меркурий, на Венера, Уран, на Сириус, на Вега и т. н. ? Всичко каквото има ученикът, има го и там. Светът на ученика е безсмъртна комбинация на цялото миросъздание. Всичко каквото има във всемира, има го като заложби и в ученика. Всички ядрени царства, всички планетни царства са подобни на света на ученика. Светът на ученика е огледало за всички светове. Следователно, цялото миросъздание в света на ученика. Колко богат е той. С колко възможности е надарен той!

Когато говорим за света на ученика като мирови възможности. ние съвсем не искаме да подхраним чувството на надценяваха в ученика и да каже той: „Какво съм аз?“ Ние не се страхуваме от това, защото той още не се познава. Следователно. изключена е тази възможност. Колкото повече той се опознава, толкова повече той се вглъбява. А щом се вглъбява, той става абсолютно знание. В абсолютното знание е изключена вече личността. А там, където е изключена личността, няма вече нисши прояви, няма надценяване, няма гордост. Този който знае, той не се сърди, не се гордее. Напротив, той става една дълбока тишина. Той не говори за себе си. Говори само за божественото, защото той и божественото са едно.

И тъй, свикни, ученико, да говориш само за божественото. За да имаш един прав мироглед, за да имаш една сложна, абсолютна философия за живота си, винаги говори само за божественото. Никога не се подчертавай като светлина, светлината никога не говори за себе си. Тя само свети. Тя не разказва за своето битие, за своята биография, за своите възможности или за своята сила. Тя само свети.

Води се от правилото на светлината. Защо е такава светлината? Защото е атрибут на ума Господен. Светлината е олицетворение на ума Господен. Така също и деятелността, и способността, и присъствието са олицетворение на ума Господен.

Лесни са нещата. Не се иска голяма философия, но се иска светлина. Колкото повече си светлинен, толкова повече си реален, проникващ, свободен. Кое сега гнети ученикът? Ограничението. Най-голямата спънка на ученика е ограничението. Той се ограничава в чувствата си, в постъпките си, ограничава се в развитието си. Не можеш да получиш едно всестранно развитие, щом си ограничен. Светът на ученика трябва да бъде свободен, да се ползува с мирова свобода. Да не се влияе от човешката свобода, от животинската, от растителната, от минералната свобода, но да се ползува с мирова свобода. Той трябва да заживее в божествения свят, за да бъде абсолютно свободен.

И тъй, колкото повече ученикът се вглъбява в необятността на своя духовен свят, толкова повече неговата реалност, неговото присъствие се чувства като светлинен ток в миросъзданието. Затова се е казало в древността: нищо няма случайно. Всяко нещо е на своето място. Ето защо, ученикът трябва да заеме своето място. А неговото място е в неговия душевен свят. Със своята интензивна мисъл, със своята интензивна енергия, със своята интензивна душа да се представи пред Великото начало като голям свят, който е населен с божествени идеи.

Какви са тия божествени идеи? Божествените идеи са възможностите. Не можеш да говориш за възможности, ако нямаш една безсмъртна идея. Тази идея идва като възможност. А тази възможност работи, създава, освобождава. Как ще се освободиш, като нямаш възможности. Трябва да бъдеш комплекс от божествени идеи. Къде ще намериш тия идеи? Цялото миросъздание е божествени идеи. Въздухът, водата, огънят, това са все божествени идеи. Колко красив е светът на вселената. Красив свят е тя, понеже е съчетание но божествени идеи. А там, където са съчетани божествените идеи, там е душата. Там работи и оперира Божествения дух. Вие трябва да ги намерите. Ако не. откриете вашата душа и ако не откриете божествения Дух, вие не можете да бъдете един богат възвишен свят, който да представлява място на присъствие. Тепърва Бог ще посети земята и ще потърси място за  присъствие. Това място ще бъде света на ученика. Светът на ученика е мястото, където Божествения Дух ще отседне. Светът на ученика е най-богатото вдъхновение. Светът на ученика ще представи епохите, вековете както на духовните светове, така и на Божествения свят. Не може без свят. Световете, това са проекции на възвишената божествена мисъл. Щом е така и ученикът е един свят за такава една проектирана божествена мисъл.

И тъй, така представен, така подготвен, така озарен, така. проникнал, така проучил, така опитал, ученикът е излязъл вече от нисшите светове и е заживял като един висш свят във висшата композиция на всемира. Няма вече чужди неща, няма вече неизвестности, незнайни, неизяснени, неоткрити области. Ако досега ученикът се е ограничавал, дори някъде заблуждавал, то е било по причина на това, че той не се е познавал като един богат свят. До сега ученикът бе е чувствал като свят на духовете, като свят на енергиите, като свят на материята, като свят на растенията, на животните, на минералите. Тепърва предстои на ученика да се чувства като свят на необятните възможности на божествения свят.

Но ще кажете: какво да се прави с немощите, със слабостите, с не знанието? Ученикът трябва да се освободи от тях. И то настоятелно трябва. Като се казва трябва, трябва да се пристъпи към осъществяване. Той трябва да се освобождава от многото връзки, от многото задължения, да се освобождава от отклоненията, от многото традиции, да се освобождава от казано-речено, съвършено да се освободи от нисшите влияния, от нисшите светове. Достатъчно е изпитал и изживял тия светове. Какво му дадоха те? Доведоха го до мисълта да потърси своя душевен свят. Понеже той опита всичките възможности и блага на външния свят, то той е сега пред прага, т. е. стъпил е вътре, за да опита божествените възможности на вътрешния свят. За да има. едно бъдеще, бъдеще което ще го преведе от задълженията към свободата, то това бъдеще трябва да се съчетае в него като дух и душа. Неговото бъдеще трябва да бъде жива душа, безсмъртен дух. Няма друго бъдеще за ученика. Изключено е Всяко друго бъдеще. Няма друга красота, няма друго съвършенство, защото в духа и душата са всички възможности, потекли от божествения свят. Светът на ученика и божествения свят са полюси. Проектираните лъчи на божествения свят се поляризират в света на ученика. В тази поляризация ученикът ще чуе гласът на Бога. И когато заговори този глас, тогава всички присъстващи в неговия свят същества ще бъдат в тържество. Много същества ще вземат участие за украсяването, за построяването на света на ученика.

Щом има един такъв свят, той все ученик ли ще бъде? Докато има незнание, той ще бъде все ученик. Докато има тъмнина, той, ще бъде все ученик. Докато има неизвестности, той ще бъде все ученик. Когато има вече изкуството, математичната способност да открива неизвестностите, тогава ще стане Учител.

Всеки, който е научил това изкуство, е станал Учител. Но ние казваме: няма по-красиво състояние, няма по-красиво бъдеще от ученика. Ученикът е галеното, обичаното, ученикът е вниманието, ученикът е бъдещето. Той е галеното дете на царството божие на земята.

Когато говорим за ученика, ние подразбираме ония същества, който са вечно млади, вечно здрави, вечно жизнени, които всичко се учат, които непрестанно проникват в другите светове.

Това са възможности, това са реалности на живота. Иначе. животът е пустиня, кухота. За да имаш един пълноводен, изобилен живот, трябва да има прииждане. А прииждането ние наричаме присъствие, най-възвишената способност, която ученикът може да усъвършенства, това е способността присъствие. Този, който присъства, той знае най-големите тайни, защото той прониква, той се вглъбява, той участва в сложните решения на висшите същества. Той знае за бъдещето, защото висшите същества се занимават с проблема за бъдещето. Върховните същества се занимават с бъдещето на вековете, а Бог се занимава с безкрайността, с вечността.

И тъй, нека отсега нататък да имате едно положително давление, защото има и отрицателно давление. Стремете се да се освобождавате най-напред от предразсъдъците, защото предразсъдъците убиват, спъват. За да можете да овладеете тайната окултна наука, за да може да се вживее безсмъртното учение за живота, безсмъртното учение за Духа и душата, вие трябва да имате богат свят. Този богат свят вие ще обогатите, когато възприемете силите на божествените атрибути.

Трябва Духът да премине през материята, за да я одухотвори.

13 Октомври 1958 г.