492. Из тайните глъбини на вътрешния свят на душата

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 492-ро

ИЗ ТАЙНИТЕ ГЛЪБИНИ НА ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ НА ДУШАТА

Има още много. неразрешени проблеми, които са във връзка с физическия свят. на ученика. Колкото и да мисли той, че е постигнал, че е разрешил някои проблеми, проблеми които му дават светлина, проблеми които се изразяват като някое изкуство, като наука, като специалност в дадени области, все пак остават проблеми, които са кардинални по отношение неговото съществувание на физическия свят и съществуванието му в другите по-висши светове. Науката и религията са хвърлили доста много светлина по отношение възможностите чрез които човек работи, ползува се, бива щастлив или нещастен, бива развит или недоразвит, просветен или прост, но все пак остават някои проблеми така мъчни, така далечни за ученика. Това са проблемите за неговото съществувание както на физическия свят, така и на другите полета или в другите светове. Много от тайните езотерични школи са хвърлили светлина за отвъдните светове, които са специфични по Дух, по душа, по безсмъртие, по вечност и безкрайност, но тия проблеми още не са разрешени. Ученикът няма още ясна представа какво е това духовен свят, какво са това отвъдните светове, как той трябва да ги разбира, как да ги живее, как да борави с ония сложни закони, от които те се ръководят. Така както на физическия свят има сложни, неумолими закони, които го регулират, които го ръководят, така и в духовните светове има върховни закони, които са неумолими и които провеждат проблемите по отношение подготвените ученици. Ученик, който е разрешил сложните комбинации на физическия свят, напълно е осъзнал действителността, силата и реалността на физическия свят по отношение сложните сили, които го устройват по реда и закономерността на творчеството в битието.

Не тъй малък е проблемът за устройството и осъзнаването законите на физическия свят. Колко много жертви са дадени, колко много труд се е употребил, за да може да се хвърли повече светлина в съзнанието на човека, който да осъзнава нещата по закона на истината.

Тук става въпрос за истината, защото няма посветено същество, което да се ръководи от фиктивни закони. Всяко едно посветено същество се ръководи от абсолютните реални закони както на физическия свят, на физическото поле, на физическото тяло, така и в другите предели, с които неговия физически свят е свързан. Физическият свят на човека е свързан и с другите светове, които проникват в него като едни безсмъртни опитности. Висши, реални опитности проникват в него като едни основни начала, които го създават като светлина, като дух и душа, като върховна памет. Там именно ученикът е още в неведение, защото се е налагало да му се говори все още за устройството на физическия свят, за строгостта на неговите закони, отколкото за проникването на висшите сили в него, които са го организирали, са го подобрили, за да може да се създаде една по-благоприятна, по-поносима атмосфера.

Сложен е физическият свят, сложна е физиката, сложна е материята. Тя се нуждае от едно по-задълбочено проучване. За да може да се проучи ученикът трябва да владее една висша математика, едно висше съчетание на нещата, за да може да ги разчлени, да вникне във всяка една вариация на дадена сила, която провежда материята и живота. Няма материя, която да е мъртва. Всичко е в движение, в трептение - ако не индивидуално, то колективно, ако не колективно, то индивидуално. Всичките възможности са дадени на тия системи, които характеризират материалната същина.

За да може ученикът да мине през вътрешността на материята, нему му трябва едно необятно съзнание, една необятна памет. Не може без съзнание и без памет. Паметта е, която проявява съзнанието. Съзнанието запаметява нещата, съзнанието ги обезсмъртява, съзнание то ги узаконява и те стават действителности, т. е. абсолютна проява на едно велико начало.

Когато засягаме въпроса за физическия свят, за неговата сложност, ние искаме ученикът да проникне детайлно в него за да може да намери, да напипа връзката между физическия и духовния свят. Докато не се е справил с тия сложни варианти на физическия свят, той не може да се справи, не може да се втопи в енергиите, в есенцията, в светлинната материя на духовния свят. Нему му трябва една богата подготовка. Затова всеки един ученик трябва, да познава физическия живот, физическия свят. По настояще той борави с неговите сили. Физическия свят му. дава много елементи на светлината, които го движат, дава му елементите на въздуха, дава му елементите на водата; които уталожват неговата жажда, дава му сладостта, приятното, усета и т. н.

За да може ученикът добре да се запознае с тия елемента, необходимо му е един проницателен ум, богат на форма, на съдържание, на перспектива, на въображение, съображение, тактичност.

За да може ученикът да изготви един светъл ум, той трябва да бъде написан закон. Да има по него написани законни правила. Не може без правила да се мине от физическия в духовния свят. Това е невъзможно. Изключено е. Никой ученик не трябва да си прави илюзии за въображаеми постижения, ако той не познава законите, които варират между физическия и духовния свят.

Но, пита се, кой ще го научи на тия закони? Всичките закони на физическия свят са написани в неговото, битие. Той хе е извън законите на физическия свят. Законите на физическия свят така го подготвят, така го увличат, така го преобразяват. Достатъчно е той да има една духовна чувствителност, чувствителна интелигентност /подчертаваме духовна чувствителна интелигентност/, която да включва присъствието на една богата, паметлива душа. С тази подготовка, проучил организацията, организиращия дух на физическия свят, той ще има вече способността, опита да прави той самия чувствителни осъзнати опити, които ще му открият възможността за присъствието му в духовния свят. Когато ученикът добре се затвърди, т. е. когато той се движи по земята като законен, тогава само той ще има онова право да прави опити, да може да излъчи дадена енергия, дадена сила от физическия свят, която ще му помогне да навлезе в полетата на духовния свят. Той има да мине известно място, едно доста трудно по график, по сътворение място. А това място на духовен език го казват да мине едно духовно очистение.

За да може да се опознае по-близо с тия операции, той трябва да има връзка с някои опериращи сили. Тия опериращи сили са именно силите на духовния свят, които са по-финни, по-лъчезарни от ония, които съставят физическия свят. Ние загатнахме, че ученикът има да проучи още много проблеми. Един важен проблем, това е неговото съществувание на физическия свят и неговото съществувание в отвъдния, в духовния свят. Много интересно: кой знае за своята абсолютност на физическия свят и за своята вечност в духовния свят? Никой не знае, защото когато се напуска физическия свят, тази абсолютност за физическия свят се изтрива от плочата на неговото съзнание, Защо се прави това, си има свой замисъл, си има свое значение. Минавайки в духовния свят, ученикът вече не трябва да се бърка с другите прояви, с другите давления.

Какво трябва да прави ученикът като напусне физическия си свят? Мнозина мислят, че когато напусне физическото тяло, човек напуска и физическия свят. Но това още не е напущане на физическия свят. Ако вашето астрално тяло е грубо материализирано, как то ще се подвижи в духовния свят? Това е невъзможно. Затова, всички ония духове, които имат грубо, плътно астрално тяло, те не могат да напуснат лесно физическия свят, Между физическата и астрална материя коефициентът е малък в по-висше трептение.

Но ще кажете: защо тогава със сложните уреди на физическият свят, не може да се открие астралната субстанция? Не е още изнамерен такъв уред, чрез който да може да се открива астралната материя. Говори се за етера, за слънчевата светлина, но още не е открит този уред, който може да долови както по образ и подобие, така и по светлина астралната матерна.

Както виждате, макар че казахме, че коефициентът е малък, все пак той не е така малък, както обикновено се мисли. Астралната материя е доста рядка. Тя е невидима. Могат да я видят само издигнатите ясновидци. Тук на физическия свят, вие. може да я чувствате като известно влияние, като известно усещане, дори бихме казали: може да я чувствате като усет, като ухание, мирис, сладчина, но не можете да я видите по образ и подобие. За да видите астралната материя, трябват нови усети, нови чувства. Тия нови чувства ученикът може да ги възстанови, защото той някога ги е притежавал и ги притежава и сега, но те са в спящо състояние. Има много астрална материя, с която ученикът си служи, Една от тази астрална материя е есенцията на плодовете, на хляба, на водата, на въздуха. Тя влиза и извършва известна работа в неговия физически организъм все като астрална субстанция.

Но ще кажете: тия специфични сили са откривани на ученика като духовни начала. Прави се голяма грешка между физическото, астралното, менталното, духовното. Някой казва: „Аз усещам еди какво си. Имам едно висше посещение“. Но знаете ли какво може да извърши едно висше посещение? Едно висше посвещение може да те излъчи от физическото тяло, от астралното тяло и да те втопи в духовното ти тяло. Това разбираме ние висше посещение. А всички посещения, които се случват с ученика и с всички подготвени хора, това са все астрални посещения.

И тъй, да не е чудно на ученика къде отива неговата душа, когато напусне физическия свят. Зависи от подготовката на неговото съзнание, зависи от духа в който тя присъства. Не е лошо така, както ученикът се запознава с детайлите на физическия свят, да се запознае и с детайлите на астралния свят, но той обикновено подценява астралния свят и казва: това са астрални духове. Ученикът никога не подценява! Както цени ония същества, които са взели астрален образ, астрално тяло. Минавайки от физическото тяло в астралното, той ще има вече нов проблем за разрешаване - минаване от астралното тяло, от астралния свят в духовното тяло, в духовния свят. Трябва да има система. Не може без система. Затова, когато ученикът е още във физическия свят трябва да се занимава с астралния свят, до познава законите, които регулират енергиите, силите на физическия свят и тия които регулират астралния свят. От астралния свят той ще мине в по-висша подготовка в духовния свят. А кой ще му помогне? Едно ще знаеш, ученико: ти имаш великите заложби на Първопричината. Тия свидетелства са твоята душа, твоя дух, твоето съзнание. Дръж се за тях. Ти никога няма да те злепоставят или отклонят. Ти си нямал представа за своята душа, защо то ти липсва необходимата подготовка. Ти още не си разбрал естеството на Духа. Тепърва ще те школуват, тепърва ще те подготвят както за света на душата, така и за света на Духа. Следователно, като дух и душа, ти ще проникнеш и ще минеш през астралния свят, така както си минал и през физическия свят, но астралния свят е по-близо до менталния свят. Той има по-пряма връзка с него. И съществата на менталния свят си служат с материята на съществата от астралния свят. Така както човек си служи със земята - оре, копае, засява я и тя му дава необходимите плодове, така и съществата на менталния свят си служат с материята на астралния свят. Така ще бъде и един ден, когато се мине в духовния свят. Тогава ти ще си служиш с материята на менталния свят.

Ние казахме материята на разбран език, но трябва да са сложи разграничение между физическата материя, ментална материя и духовна материя. Някои може би изключват материята. Ние можем да ги заменим със силите на душата. Душата по начало е една висша светлинна есенция. Така и Духът е висша светлинна есенция. Много естествено, подобното с подобното се привлича, подобното с подобното се познава, подобното с подобното се хармонизира. Следователно, колкото повече ученикът се запознава със силите на духовния свят, толкова повече той ще ги преведе през себе си като финна светлина, като финна енергия, като фин усет, защото те не се задържат в нисшия свят. Те са излъчени от висшия свят и подържат системата на висшия свят. И когато се казва, че ученикът трябва да напусне физическия свят, ние разбираме, че той трябва да бъде ориентиран. Ние говорим за онзи ученик, който наистина е ориентиран - ориентиран на физическия свят по закон, ориентиран по отношение на опитности. Иначе духовете ще се връщат на физическия свят до тогава, докато се опознаят с неговите закони.

Както виждате, няма беззаконие в Битието. Навсякъде съществува закономерност. Ако има беззаконие, то е в произвола. А произвол има в човешкия свят, в животинския свят. Има го даже някъде и в растителния свят, защото и там има растения, които убиват някои насекоми. Тук е безпорядъкът и беззаконното право. Това беззаконие е легнало като ръководно начало във физическия свят. Целият човешки свят е в борба с животинския свят. Тия духове така са се материализирали, че всички техни дела, всички техни постъпки са беззаконие. Не трябва ученикът да се чуди как е дошло беззаконието. По начало човешкият дух не е бил пратен да живее в беззаконие. Напротив, той е бил пратен да внесе във всяка една нова планета, във всяко едно ново съчетание на битието закона. Но, това не е станало. Защо е станало така, има си причина. Ние няма да се спираме върху тях. Ни е ще погледнем право на фактите, така както и сега, да се поучи ученикът от тях и да си вземе добра бележка за своето повдигане в по-висшите светове.

Това са все проблеми, проблеми които не са разрешени, проблеми, които ученикът не добре познава. Той казва, че му е внушено от религиите или от вярващите, че като напусне този свят по достойнство, ще отиде в рая или в ада и с това се свършва. Но, будният интелект, будното съзнание не можа. да възприема тия положения. Тук се явява вече едно вътрешно разсъждение. Това вътрешно разсъждение идва от дълбочината на душата, от дълбочината на Духа, защото ние казахме: Духът и душата знаят за тия положения. Когато човешката душа се освободи от формата на физическия свят, тя остава с формата на астралния свят. А когато се освободи от формата на астралния свят, тя остава във формата на духовния свят. Без форма не може да се разбере нито единия, нито другия свят. Достатъчно е да се прави разлика какво е това форма на физическия свят, какво е това форма на астралния, на менталния и на духовния свят. Според постройката и възможностите на човешкото съзнание се определят и формите на другите светове.

В миналото ние казахме, че напускаме формите и влизаме в образа, а от образа - в подобието. Те са така класифицирани: формата е на физическия свят, образът е в астралния свят, а подобието е в менталния свят, в божествения свят.

Тия очертания трябва да бъдат ясни, защото все пак ученикът трябва да има очертана посока, която да не го ограничава. Сега ученикът върви по пътищата които го ограничават, а трябва да, върви по пътища, които са трасирани. Ако върви по пътища, които не са трасирани, може да има кал и да се окаля. Или пък те могат да бъдат неравни и да падне в някоя яма. Ето защо, той трябва да върви по трасирани пътища. Може би те ще го накарат много да обикаля, стотица километри, за да отиде до местоназначението. Не може да върви направо. Пита се тогава: в другите светове има ли препятствия? И в астралния свят има препятствия и то доста сериозни, но не както тия на физическия свят. В менталния свят, където материята е толкова префинена, препятствията са изключени. А в духовния? В духовният свят няма никакви препятствия. Там всичко е трасирано. Там няма кални места, няма трапища. Там има. слънчеви полета; слънчеви енергии, слънчев полет.

Но ще се зададе въпроса: има ли там материални същини, които да могат да създават плодни дървета, да текат извори, да се образуват вълни, да прииждат ветрове и т. н. Как мислите, ако би ви се задал този въпрос като на окултни ученици как бихте отговорили? Каква би била вашата представа? Какво би било вашето мнение? Ако почнете да отричате нещата, ще излезе, че нищо не съществува, че навсякъде е такава глъбина, че никъде не можеш да спреш.

Но ще кажете: няма ли нужда ученикът да се спира някъде? Казано е, че ученикът не спира, но ако ти възложат да отидеш да работиш на едно слънчево ядро, няма ли да спреш? Оттам ще отидеш на друго слънчево ядро и там ще спреш. По закона на ефирните вълни, на етерните вълни или на светлинните вълни минаваш от полета в полета, от светове в светове, докато обходиш голямата безкрайност. На ли това е задачата на ученика, защото той по естество е вечно начало - дух и душа. Понеже е дух и душа, той никъде не може да се загуби, но му трябва ориентировка. Да тръгне по тия пътища, които ще го отведат в ония вълнообразни състояния, за да може да се предвижи напред към най-висшата посока, която ще му даде ключа на върховните истини.

И тъй, да се върнем на въпроса: как ще ся ориентира ученикът, когато напусне физическия свят и отиде в астралния или менталния свят? Тук е сега секретът - как да разреши правилно проблемът. Ученикът живее едновременно и във физическия свят, и в астралния, и в менталния свят, а понякога прониква и в духовния свят. Тук именно, на физическия свят, той трябва да осъзнае това. Така да проникнат тия субстанции в него, че да има вярна теглилка, верни везни, с които да притегли кои влияния, кои давления, кои присъствия са физически, астрални или ментални.

Виждате, че още на физическия свят ученикът трябва да открие действителността на астралния и на менталния свят. Той трябва да знае, че когато човек напусне физическия свят, къде трябва да спре, с какво тяло ще се облече, каква дреха ще наметне, с каква храна ще се нахрани, какъв въздух ще диша, ще има ли необходимите дихателни органи.

Тук е посвещение то. От тук ученикът ще се запознае с всички светове, с всички възможности и проблеми. Напускайки физическия свят, ти се представяш с формата на астралния свят. Събличаш физическата дреха и обличаш астралната дреха. Но в това обличане не отсъства същината на менталния свят.

Виждате каква голяма връзка има между трите свята. Тия три свята ученикът ще разбере със своето сърце и със своя ум. Той ще ги опита чрез своя живот, чрез своята душа и чрез своя дух.

Как да разберем това? Как бихте опитали морето? Трябва да влезете в морето, за да опитате същината на водата. Как ще опитате топлината на стаята? Трябва да влезете в стаята, за да опитате топлината й. Как ще опитате хубавата вкусна храна? Като я приемете в себе си. Така ще опитвате влиянията, давленията, присъствието на духовните светове във вас, защото ние казахме, че вие сте представители на трите големи свята.

Казваме големи, защото няма други същества по земята, които да се интересуват за тия светове. Вие виждате, че животните се интересуват за физическия свят и гледат надолу. Насекомите и подпочвените животни се интересуват от минералния свят. Те там се подслоняват и живеят. Рибите пък се интересуват от подводния свят. Та, онова което издига ученикът над другите същества, то е, че той си служи вече с да в давлението, с влиянието, с присъствието на двата по-висши свята. Това именно е, което го създава като достойнство. Той чувства в себе си нещо повече от другите. Но и тук трябва да присъства разума. Какво повече е той? Трябва да знае какво повече е той. Ако не знае какво повече е, той ще се надцени и ще обезцени другата субстанция. А на ученикът не е позволено да подценява. Напротив, за него трябва всичка да служи като материал за проучване, за опит. Опит все трябва и то сериозен опит. Ще опитате силата на астралния свят и величието на божествения свят.

В миналото ние говорихме за силата на човешката душа. И когато сега апелираме към ученика, то е да обърнем сериозно внимание, да запамети в своето съзнание силата на човешката душа.

И тъй, когато ученикът напусне физическия свят, той трябва да, знае какво е неговото състояние, с какви елементи ще се ползува за да се нахрани, с какви тъкани или с каква форма ще се облаче. Да, той трябва да знае. Но как ще знае? Трябва общение с астрални същества, за да види как са облечени, с какво се хранят, с какво се занимават, каква е тяхната наука, какво е тяхното занятие, какво е тяхното изкуство. Иначе ще бъде безверник, невярващ. Нищо не знае. Тогава ще дойде попът и ще каже: Вярвай и ще влезеш в царството Божие, в царството небесно. Царството Божие е едно висше състояние, едно висше подобие. Това висше състояние, това висше подобие ученикът може да има само тогава, когато преобладават силите и системата, на духовния свят в неговия физически свят.

И тъй, бъдете вече тия чувствителни същества, та когато съществата от астралния свят имат работа с вас, минават край вас и искат да конферират с вас, да може да им дадете нужното внимание. А сега, идат ви в къщата, чукат по гардеробите, по подовете, по огледалата и вие вдигате рамене. Хубаво оправдание. Не е достатъчно да вдигате рамене, да сте в неизвестност. Това показва невежество. Не, че искаме да хвърляме някаква обида върху вас, но да се изясни въпроса: може ли ученикът на физическия свят да има реална опитност от астралния и менталния свят? Вие знаете от свещените книги, че някои от посветените ученици са имали опитности от висшите светове, така както пророците, които са идвали на земята са били вдъхновявани и посещавани от висшите същества. Това не е ли задача и на ученика? Това е насъщна задача като проблем, която трябва да бъде разрешена. Да няма невежество и да каже някой от вас: толкова години се подвизавахме в Школата и ще си отидем неуки. Нищо не позволяваме, нищо не познаваме, нищо не видяхме, нищо не получихме, от нищо не се ползвахме. Едно време вие се ползувахте от трите свята, но не осъзнавахте това. И ние сега апелираме към вас да се решите да влезете в този океан, да стъпите в това море, в морето на тази светлина. Ние знаем, че вие се страхувате така, както се страхува онзи, който не знае да плува, да не би да се удавника и вие се страхувате да влезете в астралното море, да не се удавите, защото сте се давили. Но сега Школата иде да ви представи като опитни конструктори, да ви запознае с начините, с опитностите на тази специалност.

Трябва специалисти, така както на физическия свят са необходими много специалности. Как бихте погледнали света без специалността художество, поезия, просвета, без присъствието на растителния свят. Той наистина би представлявал една пустиня. За да не е пустиня, а да бъде богат свят на ученика, той трябва да има примесени същини от трите свята, да се разлисти менталното цвете в мозъчна чакра. Как мислите е донесено едно такова цвете и посадено във вашата градина? Трябват много големи грижи, защото отговорност е. Как мислите? Тия ментални същества, които са отгледали тия растения и са решили да подарят букет на едно същество, на един ученик на физическия свят, кога биха му го подарили? Те биха му го подарили само тогава, когато знаят за неговата способност и опитност. Иначе, те ще бъдат изложени.

Казва се, че един от ангелските чинове е паднал на земята. И това е вярно. Трябваше да дойде ангелски чии тук на земята да я насели, да я устрои, да я обогати, да я украси, да я направи като царство на божието богатство, но този ангелски чин остана на земята. И доста много го кандърдисват сега. И Учители му пращат, и изкуство му пращат, и светлина му пращат, но той все казва: „Да, някога ние донесохме на тази земя големи богатства и сега ще трябва да се ползуваме от тях.“ Наистина, че ангелските чинове донесоха известни богатства на земята. Те внесоха материалния свят, внесоха растителния свят, помогнаха на животинския и на човешкия свят, защото нямаше човекът образ и модел на физическото тяло специално на земята. Трябваше да се представи един образ и модел на физическо тяло специално на земята. Трябваше да се представи един модел и то доста завиден, доста сложен. Затова се казва в свещеното писание, че ангелските сили надникнаха и го пожелаха. Те го пожелаха и останаха тук. Тук има сега много ангели - тук на земята. Тепърва като задача на ученика е да ги открие.

Каква ще бъде ползата да ги открие, ако тия ангели пожелаят да се ползват от онова, което са донесли? Такава е сега действителността. А защо е станало всичкото това, ученикът тепърва ще търси началото на това събитие, без да пита за неговия край.

Но, да дойдем на въпроса: ученикът трябва да знае в даден момент в кой свят е той - на физическия ли е, в астралния ли е, в менталния или в божествения свят. Той трябва да знае това. В това се заключава неговото знание. Това е неговата наука. Ако става въпрос да се занимава с физическия свят само, пълна е земята със същества, които се занимават с физическия свят, с животинския свят и с минералния свят. Тепърва ученикът ще се занимае с един нов свят който сега се организира на земята. Ученикът е първия представител на този нов свят. Той ще бъде наистина гонен, хулен, подиграван, защото няма да го разберат. Кой ще го разбере? Няма кой. Няма същество на земята, което да го разбере. Единствените същества, които могат да го разберат, това са съществата от менталния свят. И астралните същества мъчно ще го разберат. Защо? Защото и астралните същества още не са освободени. Не са минали още чистилището, за да бъдат свободни. Затова казваме, че астралния свят е едно чистилище. Нали когато човек работи, той се оцапва и трябва да отиде на баня да се измие? Такова нещо става в астралния свят. Ученикът минава, за да се измие, да се измени. Но ще знаете, че и в астралния свят има каша, има тиня. И много трудно е да се освободиш от астралната тиня, от астралната каша. Защо? Защото са оцапани някои по-финни обвивки на неговото тяло и трябва специална течност, да можеш да го освободиш от петната.

И тъй, трябва да имате философия и то правилна философия - философия на живота, философия на душата, философия на Духа. Тия проблеми трябва да се разрешат, за да можем да продължим нашето общуване, да можем да поддържаме нашата връзка. Трябва да бъдете готови, готови да отговаряте на всички зададени въпроси и то разбира се на ония същества, които се интересуват, които искат да се учат, но не на същества, които искат само да предизвикат, да дразнят. Трябва да бъдете много внимателни. Могат да идват на физическия свят много учители, много „богове“, но вие ще подържите тази истина, защото тя е абсолютна по начало.

Вживей се в тази истина, вживей се в това начало, за да може да порасне, да може да се разпръсне, да може да се разрасне това това ментално цвете във вас, да даде хубав аромат, хубав прекрасен цвят, за да имате вече една богата ментална градина. Нали, ученик който присъства на физическия свят, като посети някоя градина му става приятно? На кого става приятно? На кои чувства? На финните чувства на обонянието, на зрението, на осезанието. Всички тия чувства са все представители на трите важни свята.

И тъй, станете нови светове в такава комбинация, че да има прилив на по-финна материя. Вие не може да се освободите от материята, приблизително по-финна материя. Колкото по-финна е материята, толкова повече у вас ще бъдат развити финни чувства, защото чувствата са способности. Разберете: не можеш да имаш способности, ако нямаш чувство към нещата. Ти трябва да ги чувстваш. Трябва да бъдат те живот, трябва да бъдат вълни, проникване, за да можеш да имаш и качества. Направете от себе си най-чувствителните, най-осезателните същества. Всичко каквото мине край вае, да го чувствате. Всичко, което се занимава с вас, да го разбирате.

Това е подготовка, това е порастване, това е излизане от от нисшите полета, към висшите светове. Тогава, дали си във физическия свят, в астралния иди в менталния свят, това за тебе няма да бъде важно, защо то чрез физическото тяло ти ще приобщиш другите светове - астрален, ментален. Всичко за тебе е градация. Ползвайте се от благата и на по-висшите светове. Те ще дойдат у вас като проникващо светлинно давление. Учете се. Имайте опитността на най-подготвените, на най-добрите организирани духове.

Имайте тази подготовка. Нека проблеснат у вас и други очи, повече очи - да бъдете само око. Нека у вас дойдат милиарди души, които да изпълнят вашата душа. Нека милиарди духове да дойдат у вашия дух, за да го разширят. И най-после, нека с цялото си величие върховното знание да се вглъби във вашето съзнание, за да бъдете новото знание, новата просвета, новото царство на Бога на земята.

Нека все повече и повече да проникват етерните сили, етерните миели, етерните светлини във вас, за да може да имате най-изтънчената префинена връзка с тия светля сили от другите светове, които да ни свързват с тяхната същина, с тяхната магия, с тяхната наука, с тяхното знание и с тяхната опитност, които са тъй необходими, тъй важни, тъй навременни за вас.

Нека върховното проникновение, нека вътрешното проникване да обгори, да освети, да подмлади всяка ваша тъкан, за да може по-бързо да се пречисти, да мине през чистилището, за да имате едно идеално красиво тяло, което да бъде обект на присъстващите същества от нисшите царства. Трябва да стане с вас това новораждане. Освободете се от старите форми, за да може да наследите по достойнство идеален образ и да се ползувате от божественото подобие. Да израснете така, като завидни божествени синове, за които Бащата се грижи с най-голямо усърдие и създава много благоприятни условия и възможности да наследят един ден неговото величие, неговата слава, неговата сила.

Ползувайте се от тази синовност, за да не бъдете сами, за да не бъдете самотен. В което и да е царство - дали на физическия свят, астралния или менталния, вие имате много братя. Има много божи синове, които са ваши по-големи братя, но те стават малки, по-малки от вас, за да им обърнете внимание, да ги възлюбите. Като малки вие можете да им обърнете внимание и да ги възлюбите повече от големите. Та, ще знаете, че тия. малки братя са божествени синове. Така гледайте на нещата, така разбирайте живота, за да може наистина да бъдете начало на една нова раса, нови посетители, нови населници на тази земя. Колкото и условията на земята да са тежки, противоречиви неуредени, знайте: задача е вие да направите това. Ще трябва да го направите, т. е. винаги се свързвайте с възвишените, с божествените мисли.

Изпълвайте пространството на земята с чисти мисли, които да преобразят света. Мисълта е фактор. Тя има първичен замисъл. Тя е първичен фактор в сътворението. Никъде няма сътворение без мисъл. Всичко е така осмислено, така замислено. Голяма сложност е. Боравете със сложността. Не се плашете. Да няма страх. Този който върви по пътя на светлината, няма какво да се страхува от тъмнината. Избирай те пътя на светлината и бъдете положителни. Не се колебайте. Не казвайте: дали това или другото. Прямо! По пътя на светлината! Ако искате да знаете за този път, питайте вашата душа, вашия дух. Те ще ви кажат.

Тук, по пътя на светлината ще срещнете тия посветени братя, тия посветени, сили. Те ще ви подхванат под ръка и ще ви въведат в царството на абсолютната свобода.

13 Ноември 1958 г.