494. Божествените условия

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 494-то

БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЕ

Щом ученикът се е запознал с някой положителни основи, който му представят устройството на божествения свят, следил е и тази голяма, широка, необятна хроника, нему му предстои да се запознае основно с ония положителни основи, които са като закон, като вечни начала, по които съществата или ще ги наречем силите от божествения, свят провеждат необятната програма на величественото сътворение в миросъзданието.

За да се запознае ученикът с дейността на тия същества или на тия сили, той трябва да влезе във връзка, в контакт с тях. Какво ще му кажат те. Те ще го въведат при дадените условия и ще го запознаят със флората, с фауната, с материята, с елементите, с етера и с другите сили, които са източници, и които действуват, които прииждат и на физическия свят.

За да може по-близо да влиза в контакт с тия същества или с тия сили, ученикът трябва да се е домогнал до някои източници. Източниците са които дават гаранция, че реалността на духовния свят е проведена като абсолютна истина. Всяка една сила, оперираща в Божествения свят, представлява от себе си даден закон. Много от съществата на физическия свят разбират под думата закон една максима за нещата. Вън от тази максима, е беззаконие. Действително, има и беззаконие, има самоволие, има отклонение, недоглеждаме, но това е в други сфери, вън от божествения свят.

Но ще се каже: има ли нещо което да е вън от божествения свят. Всички ония явления, които не са законни са влияния, които се проявяват като дадени елементи, които произвеждат психозите, бурите, вулканите, затъмненията и др. - въобще, дисхармонията. А ние казахме, че всяка сила, която оперира с възможностите на божествения свят, е закон. Там няма нито отклонение, нито бури, нито две мнения. Законът действува според хармонията на божествената мисъл. Следователю, за да може ученикът да проумее тази истина, той трябва да влезе в пряма връзка с тия сили, които произвеждат идеите, които произвеждат смисъла, съдържанието, устройството на божествения свят.

Как ученикът ще действува там? Как той ще се хармонизира с тия сили? Като една пълнота на духовния свят. Неговият духовен свят трябва да бъде въплъщение на Божествения Дух. Има ли въплъщение на Божествения Дух, ученикът вече има един богат, хармоничен, въплътен духовен свят. Не можеш да правиш връзка с божествения свят, ако не са хроникирани възможностите на Божествения Дух и твоя духовен свят.

Виждате, за да може по-богата, по-изобилна да бъде мисълта и да има резултат, ученикът трябва да мине през богатия, пълния, идейния, красивия духовен свят.

Виждате, за да може по-богата, по-изобилна да бъде мисълта и да има резултати, ученикът трябва да мине през богатия, пълния, идейния, красивия духовен свят.

Но ще се каже може би: защо има нужда да се минава през духовния свят, за да се проникне в божествения свят? За да се разберат божествените неща, трябва да имаш Дух, трябва да имаш душа. Ти си един духовен свят с всичките възможности на Първоизточника, свят който представлява едно богато битие. Ти притежаваш всички ония възможности на богатите битиета. А такива са много във вечността. Духовният свят на ученика ще представлява вече една богата среда за ония сили, които работят върху съзнанието, защото ние казахме, че съзнанието има заложби от Божествения промисъл. Не можеш да осъзнаеш нещата, ако нямаш промисъл, ако нямаш действуващи сили, които да проведат тия максими, тия върховни възможности. И за да може ученикът да има пряма връзка с ония сили, които действуват в божествения свят, той трябва да има една бога та, голяма душа, да има една богата среда, през която Духът да е минал.

Когато засягаме въпроса за тия божествени условия, ние не забравяме, че съществата на физическия свят са доста ограничени от тяхното физическо тяло. И наистина, физическият свят е придружен с много реакции, с много последствия. Това се дължи на известни причини, които са оставили своите накупления върху физическия свят. Но понеже ние работим с ученика на една Вътрешна Школа, това подразбира, че той се е освободил от някои доста сложни, доста мъчни варианти на физическия свят. Ние го въвеждаме в полетата на духовния свят, за да може да ликвидира с много накупления, с много традиции, с много порядки, които са задържали неговата мисъл и тя не е имала този свободен замах, да може да проникне в по-висшите области. Мисълта ни е: нека вашият духовен свят да бъде онази богата държава, онзи богат континент, онази богата планета или онова богато слънчево ядро, за да могат силите на божествения свят да проведат в този нов свят на ученика новите максими, новите идеи, новата наука, новата астрология, новата астрономия, новата небесна механика, новата светлинна мисъл.

По какво се познава, че ученикът е влязъл във връзка със силите от божествения свят? По това, че той има вече една нова мисъл, има едно ново чувство, нов усет, че той работи с безсмъртни начала. Колко велико е това, да работиш с безсмъртните начала. Колко велико е това! Тия безсмъртни начала са в Битието на ония сили, които живеят в божествения свят.

Вижда те, как ученикът може да се ползува от цяла една възвишена организация, от цяла една организирана мисъл, от една велика способност на работа. А това е комплекс от дейността на тия сили на божествения свят.

Когато се говори за божествения свят, ученикът трябва да трепне пред мисълта, че той е запознат с един наистина абсолютен свят, с едни наистина хармонични сили, с едно абсолютно сътворение, което прониква като промисъл във всички други светове, Това е божественият свят. Но понеже поставяме въпроса как да се работи с организираната мисъл на силите на божествения свят, затова имаме интимната задача, интимната мисъл, интимното присъствие между, вас да бъдете вече във връзка с тия сили на божествения свят.

Това е най-голямото знамение на даден посветен. Това посвещение подразбира освобождение от всякакви нисши заблуждения. А това е важно, защото ученикът сега е много задължен. Той има задължения към физическия свят, към астралния свят, към духовния свят, към причинния свят. Следователно, за да може да има една твърда мисъл, по-ведра мисъл, да има една правилна ориентировка по отношение божествения свят, нему му трябва едно богато въплъщение от висшите заложби, на ония сили, които представляват духовната зона, божествената необятност в миросъзданието. За много подарения в по-висшите светове много е говорено, представяни са различни скици, различни схеми, различни проекти, които доста време са занимавали ученика, за да се опознае с доста сложни закони, които хармонизират - другите светове. Той има вече доста много опитности, но едно не може да открие още, че божествения свят не е далеч нито от физическия свят, нито от другите светове. Божествения свят е всяко начало на тия светове. Следователно, щом съществуват същества в тия нисши светове, това подразбира, че те имат един произход. Този произход е именно от фамилията, от йерархията, от семейството на божествения свят. Следователно, има ли същества, които да живеят в другите светове. Ние така поставяме въпроса: има ли същества, които да живеят по другите планети, по другите слънчеви ядра? Във всички ония светове, които са под опекунството, под влиянието, под законите на божествения свят живеят същества, които притежават способността развитие, усъвършенстване, притежават възможността посвещение.

Но ще се каже: дали е едно и също и с физическите тела, и с астралните тела, и с менталните, и с духовните тела. Колкото повече духовна енергия, колкото повече божествена същина присъства е въплътена в дадено тяло, толкова повече възможности усъвършенства, то толкова повече чувства, способности, качества и таланти. Също е и със съществата на физическия свят. Колкото едно същество на физическия свят е по-интелигентно, по издигнато, толкова повече то притежава по-изтънчени способности. Та, пита се, дали има и други някакви способности, които имат безсмъртен елемент, безсмъртен характер. Всички тия способности, които и човекът може да има на земята. Да, има способности и то много големи способности, които имат безсмъртен елемент, безсмъртен характер. Всички тия способности се проявяват от ония същества, която представляват богат хармоничен божествен свят. Следователно, не трябва ученикът да се ограничава и да казва, че това което се нарича човек, е последна дума на природата, на битието. Не е още последната дума. Ако бихте се срещнали с едно същество от божествения свят, щяхте да. видите една жалка последна дума. Не трябва да има последна дума. Ученикът трябва да живее във вечно усъвършенстване, във вечен развой, във вечно постижение, във вечно откриване, във вечно присъствие.

Това е истината. Всички други истини са ограничение. Това показва също, че откакто е създаден света, той все съществува, не зависимо от това, Че съществата менят своите форми, своите тела. Следователно, по начало битието е вечно. Може ли тогава ученикът да каже, че той е последното дело и че той е края? О, не е край. Няма край. Краят, това е вметнато, това е измислено, вследствие процесите които стават на физическия свят. Но сега, когато ученикът влиза във връзка със съществата на божествения свят, от неговото съзнание се заличава вече идеята за край.

Вечно тържество е животът. Вечно преливане е животът. Как може да бъде тогава край това, което е вечно? Няма край.

Когато подчертаваме тази истина, ние имаме за задача да може ученикът да се добере до ония максими, до ония същества от божествения свят, които да бъдат един нов проблясък за всички тайни, които са неизбежни при неговото съзнание. Всички тайни трябва да се запечатат в неговото съзнание. Когато те се отпечатват като безсмъртни дела, тогава ученикът ще проумее, че животът наистина е безсмъртност, т. е. че факторите на живота са безсмъртни.

Но ще се каже: как да влезем, във връзка с тия същества от божествения свят? Трябват наистина много изтънчени чувства, много изтънчени способности, защото те проявяват като абсолютен дълбок мир. Така те присъстват. За да можеш да доловиш един техен шепот, едно тяхно дихание, едно тяхно ухание, трябва да бъдеш поставен, при специална обстановка, При специални условия. А това мъчно става. Понеже мъчно става, затова на ученика се препоръчва да притихнат тия физически пориви в него, тия астрални пориви в него и да се възпита под давлението на силите от духовния свят. Възпита ли се от духовните сили, той вече може да слуша, да възприема, да влиза във връзка, да разбира езика, да схваща депешите, които се изпращат, може да отпечатва сложната механика, сложната астрология върху плочата на своето съзнание. За да се отпечатат върху съзнанието, трябва да има кой да направи това.

Но ще кажете: нали силите на съзнанието ще го направят? Да, с присъствието на твоята душа, с присъствието на твоя дух, с присъствието на твоя ум, с присъствието на твоето сърце и твоята воля. Те са един от факторите, които представят великата способност на ученика. Няма друг да го представи. С тия фактори ученикът трябва тържествено да влезе в пределите на вътрешния свят, за да може да се опознае със сложността, с присъствието на Божия. Дух и с присъствието на Голямата Божествена Душа.

Мъчно ли е това? Така погледнато е мъчно, но в тишината, в дълбочините на духовния свят, е лесно. Но ще кажете: ето сега духа вятър, ние едвам него слушаме. Как можем да слушаме шепота, диханието на тия висши същества? И вятъра, и светлината, и етерът, и кислородът, и азотът, и въглеродът, въобще всички елемент са в съприкосновение с действителността на ученика, за да могат да го подготвят за една още по-дълбока, още до-чувствителна способност, която да може да долавя присъствието и на кислорода, и на въглерода, и на азота, и на етера, и на разните атомни ядра. Така той ще усъвършенства тази нова способност, която ще долавя най-изтънчените и прозрачни трептения на възвишените същества от божествения свят, които са основи, които са закони. Ако не би имало такива основи и такива закони, не би имало проявен свят - свят без със съзвездия, свят с енергии, свят със светлинни приливи и т. н. Понеже ги има, ученикът ги е опитал. Следователно, няма какво да се съмнява, а трябва да тръгне с надежда и вяра да срещне тия същества. Благодарение на неговата свещена работа, благодарение на неговата енергия, благодарение на неговата способност той ще се домогне до тази дълбока, абсолютна хармония.

Ние говорихме за тишината и сега пак поддържаме същото. Докато не настане тази тишина, ученикът винаги ще живее в тревоги, в катаклизми, в събития и т. н. И когато засягаме този въпрос, ние не искаме да го изчерпим само с физическия свят. Не се иска тишина само във физическия свят. Иска се тишина и в другите светове. Там където цари тишината, там прозвучават акордите на дълбоката необятна хармония, която е съчетание на безсмъртни закони.

Какво в същност са тия безсмъртни закони. Това са мислите на Бога. Когато Бог мисли, той не се изменя, той не отстъпва, той не се разкайва. Защо? Защото неговите мисли са абсолютни. Щом са абсолютни, изключена е всякаква дисхармония. Щом имате един такъв необятен свят, той ще ви даде най-висшето познание, най-висшата наука, за да знаете как да оперирате с божествените сили, с божествените мисли. Ако не знаеш, ще бъдеш едно от окаяните същества, т. е. ще те деградират, за да започнеш отначало да събуждаш дадените сили в себе си.

Виждате каква привилегия е това на ученика, че е успял да събуди много сили в себе си. Макар че има някои, които ще дремят. Още са в сънно състояние, но това е една голяма привилегия, голямо предпочитание. Не е лесно да бъдеш едно спящо същество и после да успееш да събудиш много сили в себе си. Знание трябва. Да знаеш, това подразбира да си присъствал, защото едно знание е опитано присъствие. Опитаните неща са истински, са истини. Следователно, когато казваме, че ученикът трябва да влезе във връзка със съществата от божествения свят, то е, да има вече една опитност. Тогава, когато той говори, когато предава, нещата ще бъдат вече опитани истини. А истините са абсолютни. Там няма така иди иначе. Там има истини. Трябва да се превъзмогнат много спънки. Физическият свят е най-трудната зона през която ученикът минава. Има наистина още по-трудни зони на физическия свят. Там са зоната на животинското царство, на растителното царство, на минералното царство, на минералното царство, но тук става въпрос за човека, който минава през физическия свят. Да минеш през физическия свят не е лесно. Кога то минаваш през физическия свят, трябва да имаш съзнанието, че ще навлезеш в друг свят, в по-висш свит. Иначе, няма смисъл. Да се връщаш, да минеш отново в животинския или в растителния свят, няма никакъв смисъл. Затова ние насочваме ученика, показваме му пътя, защото му предстои да навлезе в полетата, в сферите на духовния свят и оттам да се запознае със съществата, със силите, с безсмъртността на божествения свят.

Какво подразбира да живееш в безкрайността. Безкрайността е едно висше състояние. Да бъдеш в безкрайността, да държиш всички начала, това значи да имаш къде да се опреш, да има къде да се задържиш, къде да присъстваш.

Какво подразбира това? Дали силите на божествения свят имат някакви органи на съзнание? Трябва да има нещо, но какво е то? То е абсолютно съзнание. Как се проявява това абсолютно съзнание, че да могат способностите на ученика да си го представят. Всички ония сили, които живеят в абсолютния свят, в божествения свят, представляват съзнателни сили за ученика. Така че, за да може съзнанието на ученика да се обогати с ред сложни възможности, тия сили трябва да проникнат като съзнание.

Може ли това да стане? Как да не може! Цялото Миросъздание е така построено. Щом миросъзданието е така построено, какви други пътища ще се потърсят? Няма други пътища. Всички други пътища водят към безпътие. Вън от пътя на светлината, всички други пътища са тъмнина. Затова ученикът трябва да бъде най-богатият, най-светлинният. А такъв ще бъде само в безсмъртния божествен свят. Всички светлинни ядра представляват този божествен свят, т. е. го изявяват.

Виждате каква сложна организация съществува. Колко плеяда слънчеви ядра съществуват в безкрайното битие? Може ли ученикът да си представи това. Може ли да има тази математическа способност да изброи милиардите и милиарди слънчеви ядра в небосвода. Как може той да си представи всичко това? Всичко да бъде така построено без да има някаква опора? Наистина труден е този проблем. Никой не знае къде се опират основите на този безкрай.

Когато казваме безкрай, ние все пак трябва да имаме идея за него, трябва да знаем какво представлява той. Няма същества от нисшите светове, които могат да дадат една максима за безкрая. Единствено ония сили, които провеждат великата работа в божествения свят знаят що е това безкрай. За да оперираш с тази безсмъртна опитност за безкрая; трябва да имаш връзка със способностите, със способните сили, с гениалните сили, с разумните, които носят божествения свят. Само тогава той може да има допирни точки, да има връзка с ония същества, с ония сили, който живеят в многото и много слънчеви ядра. Те прииждат към него, както приижда слънчевия лъч. Сега ученикът се ползува само от слънчевото ядро, в чиято система, в чиято фамилия е и планетата Земя, но дали идват светлинни лъчи и от далечните и далечни слънчеви ядра? Да, прииждат, минават през земята, но те идват вече като една необятна тишина, минават като едни префинени енергии, които произвеждат известни трептения върху съзнанието на ученика, но той мъчно може да долови тази операция, защото те са толкова префинени, че той не може да направи разлика. А прииждат, прииждат такива лъчи. Но от тях се ползуват само вилите на божествения свят. Те най-добре ги възприемат и ги привеждат в енергия, в способности, в безсмъртие, в подобие.

Виждате каква голяма подготовка е необходимо, за да могат да се доловят тия префинени прииждащи лъчи от далечните слънчеви пространства. Колкото повече такива слънчеви ядра се внедряват в организма на човешкото съзнание, толкова то става по-трептящо, по-префинено и в него се внася една безсмъртна, красива, абсолютна мисъл. Всички сили от божествения свят са централи, са ядра на тия прииждащи лъчи на слънчевите ядра на целият всемир.

Ето как тия същества знаят за цялата мирова система. Тия прииждащи лъчи от милиардите слънчеви ядра са живи сили, които проникват като души в съществата на божествения свят. Значи, тия прииждащи лъчи са телефонна връзка или телеграфа на връзка на съществата от божествения свят с духовния и физически свят.

Това е една голяма, колосална система, която ученикът ако не да я почувства, то поне да я ухае. Ако той не може да я види, да бъде тя в него като дихание, като усет. Това е една всемирна връзка. Ученикът представлява един велик приемник, който предава и приема едновременно. Ще зависи какво е приел, за да може правилно и да предаде. Ако приеме светлинни сили, той ще ги предаде в тяхното достойнство, в тяхното качало. Един такъв приемник става всемирен предавател. Той предава нещата така, както са в самото начало - чисти, идеални, безсмъртни, абсолютни, безкрайни. Тогава той ще има един напълно завършен характер. Той ще бъде една Върховна воля, която има способността да държи във връзка силите, които обитават в неговият свят със силите които представляват духовните начала. А духовните начала са, които изявяват в едно богато сътворение божествените начала.

И тъй, през духовния свят - в Божествения свят. Това, ученико, добре запомни и се стреми към това, за да можеш най-после да завършиш работата си на физическия свят. Тогава физическият свят ще стане едно знамение за тебе, защо ти си можал да го проявиш в неговата съвършена форма. Това е необходимо. Нямаш ли съвършена физическа форма, ти не можеш да наследиш безсмъртните качества на съществата от висшите светове.

Виждате, трябва упорита работа. Всеки ден се наблюдавай, всеки ден коригирай чертите, силите в себе си, за да можеш да създадеш едни добри проводници в себе си, та когато духовните сили проникват през тебе, да няма никакво препятствие, те ще минат и заминат и ще се създаде известно болезнено състояние.

Такъв трябва да бъде вашият организъм - добре организиран. Всички сили в твоя организъм са предвидени за една велика безсмъртна работа. Нито един орган не е случаен. Нито стомахът, нито сърцето, нито които и да са от тъканите. Не са случайни. Всички те са една чудна организация. Ученикът наистина не се познава още. Той не познава още добре функциите нито на сърцето, нито на дробовете, нито на бъбреците, на жлъчката, на стомаха. Той като че ли още не се е заинтересувал като казва, че е един комплекс и че този, който го е комплексиран, той има грижата. Да, но ти присъстваш в този комплекс като жив дух, като буден дух. Следователно, ти трябва да знаеш всяко кътче в твоя организъм, да знаеш всеки орган каква служба изпълнява.

Ние казахме в началото, че ученикът се е справил вече с физическия свят и навлиза в духовния свят, а сега твърдим, че още не го познава. Това не е противоречие, но има едно закъснение, едно задръстване, т. е. накупление на известни енергии, които създават едно доста голямо напрежение. Но ще дойде ден, когато ученикът ще бъде един велик философ, ще познава своето физическо тяло в най-големите му подробности и сложности. Трябва да се учи. А сега всички са оставили на медицината като специална наука да се занимава с физическото тяло. Другите отрасли като, че ли нямат нужда. Те се занимават с математиката, музиката, геологията и т. н., без да имат предвид, че първата предпоставка към развитие и усъвършенстване е да се знае за всяка функция на организма. И не само да се знае, но да се спазва и един научен съзнателен метод, който да помага на функциите, растежът е по-благоприятен. Тогава ученикът взема предпазни мерки при нарушение в организма. Всички, нарушения са все стълкновения на тия функции. Затова и стават известни физиологически, психически, астрални и т. н. заболявания. Затова ученикът трябва да държи в изправност нервната система. Той не трябва да опъва нервите си. Този метод е за медицината, за. механиката, за машиностроенето, но тук, в ученика, трябва да преобладава съзнателната дълбока тишина. Никакви нерви. Колкото повече се изпъват нервите, толкова повече се нарушава хармонията на функциите на организма. Помиете това. Това не е само така казано. Да няма опъване на нервите. Те са едни чувствителни сили в човешкият организъм. Следователно, пазете ги. Да живее ученикът в дълбока тишина, това не подразбира да има инертност. Не, не това, но да има добре организирана хармонични система, изключени са стълкновенията.

И тъй, ние апелираме. С голям устрем към духовния свят, за да може да се срещнете със силите на безсмъртните същества от божествения свят. Това е задачата. Това е съвършенството. Когато се постигне това съвършенство на божествения свят, всички тайни в природата ще бъдат видени, почувствани осезаемо и ученикът няма да има вече мъчнотии, които да го затрудняват и да се чуди, от къде му е дошло това, защо стана така, кои са причините.

Ето как ще се открие пред ученика един безкраен хоризонт. Тогава той ще познава истините така, както те са проведени чрез върховните сили в началото им. Така ученикът ще познава деловата, великата работа на съществата от божествения свят, т. е. ученикът ще придобие името божествен. А това е най-великото представителство, най-завидното състояние, което ученикът може да има.

Ние ви пожелаваме да бъдете божествени. Бъдете ли божествени, всичко около вае ще бъде така осмислено, така хармонично, така красиво, така красиво и идейно, че няма да има причини, които да опъват вашите нерви, да се съмнявате и да живеете в дисхармонични наслоявания.

Пазете се. Колкото може повече внимание върху себе си, да запазите своята същина такава, каквато е. Тя бе в началото по божествен план. Нека този план се приложи във вашите действия, във вашите постъпки, във вашите дела, за да имате един съвършен свят по божествения план, който свят да бъде построен от живи пластични божествени закони.

17 Януари 1959 г.