496. Вътрешен поглед / второ /

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 496-то

ВЪТРЕШЕН ПОГЛЕД

/Второ/

Ние обещахме, че ще продължим да изнасяме някои особени явления из ангелският свят. Това правим, защото искаме да ви сродим с тях, да ви сродим с ангелите. В какъв смисъл да ви сродим? Да познавате техния живот, т. е. да излезете от ограниченията, за да имате повече вътрешен поглед, т. е. да излезете от ограниченията, които са подобни на червея, който работи в някое дърво и си прави каналчета, употребява големи усилия да си създаде условия за живота.

Животът на червея е живот без поглед. Защо? Защото е ограничен, защото се намира в много тежко положение.

Какво е животът на човека по отношение живота на ангелите? Ако ученикът би се изкачил в по-висши сфери и би погледнал към земята, към физическия свят, в какво ли положение би видял човека? Той ще види едни малки микроби, които гъмжат, които се лутат и които мислят, че извършват някаква свещена работа, но в същност тяхната работа не е ли подобна на червея в дървото.

Но ще кажете: не може да се подцени работата на човека и да се уподоби с работата на червея. Вярно е, че човек е излязъл от дървото, но не е преобразих нравите си. Той има същите нрави, същите обичаи. същите наследства, като тези на червея. Все гледа да си забие някъде главата, да си направи къщичка, да си създаде удобства и т. н.

Като правим тия намеци, ние искаме да направим разлика между живота на човека и живота на ангелите. Но ще дойде мисълта: Как може да ни убедите, че животът на ангелите действително е живот с широк вътрешен поглед, когато не сме видели нито един ангел? Прави сте. Как може червея да вижда външния свят?

Не може да го види, защото той живее в своята хралупа. Щом има своя хралупа, той не може да има вътрешен и външен поглед.

Можа би някой ще се оплаква, че е доставен при неблагоприятни условия? Той има право да се оплаква, колкото и червея. Защо? Че и червеят е едно същество, което ратува за свое блаженство и затова денонощно работи в коравото дърво, при мисълта, че може да благува.

Виждате, че интересите на червея и интересите на човека са почти еднакви. Къде не са еднакви. Там където вече има вътрешен поглед, т. е. където нещата се изучават основно.

Че и червеят изучава нещата основно. Той преработва дървесината. И ако бихте разбради езика му и бихте го попитали, той ще ви отговори, че по-голям майстор от него няма и по-щастливо същество от него няма. И вярно е. Червеят е по-безгрижен от човека. Човек е в такава хралупа, където грижите му са по-големи. Той е излязъл от дървото, но се е вплел в земята. Той казва: „Без земята, не може да се живее“. И е прав. Без земните влияния, без земното щастие, без земните наслади, човек не може да разбере, че съществува някакъв живот. До там стига неговото разбиране. До там са неговите опитности. И когато му се говори, че извън земния живот има небесен, има светлинен или божествен живот, той може да възрази така, както червея: „Извън тази хралупа, няма друг живот.“

Едва сега на ученика се отварят очите, за да може да погледне по-ясно, по-обширно на нещата, да види, че наистина има един вътрешен поглед, който може да изучи всички състояния дори и на миросъзданието.

Защо ние вземаме вътрешния поглед, а не външния? Има ли разлика между вътрешен и външен поглед? Има разлика. Ти искаш да гледаш нещата външно, без поглед. Добра мисъл е, но къде вън ще ги гледащ, когато си в хралупата? Ти нямаш понятие за външния свят, за широкия необятен живот. Ти можеш да гледаш из пространството, да разпръснеш мисълта си и да отвлечеш своето съзнание, че да няма никаква опорна точка, от където да превеждаш в детайли всички тия състояния. Затова се апелира към ученика да има вътрешен поглед. Вътрешното е съдържанието. Всяко едно съдържание подразбира вътрешна комплексност, вътрешна организация, вътрешна хармония, вътрешен живот. Ето защо. ученикът трябва да се освободи от ограниченията.

Трудно е това. Защо? Защото ученикът няма още опитности, защото не се е срещнал с такива същества, които наистина са свободни. Единственото същество което е срещнал, това е Учителят. Имало е обаче и такива ученици, които и в Учителя са се съмнявали и са се спъвали. Защо? Защото по начало не са имала тави възможност да срещнат такава свободно същество.

И тъй, ние застъпваме свободата на ангелите, за да може ученикът да се освободи от хралупите, които са го притискали, които са го гнетили, които са го хвърляли в противоречия. Той; няма основа, където да стъпи здраво, т. е. няма база, където да опре своя поглед и да наблюдава свободния свят. Ние апелираме към свободния свят. А този свободен свят е света на ангелите. Щом ангелите са можали да влязат в свободния свят, то следва и ученикът да стане кандидат за свободния свят. Ние казахме в миналото, че единственото същество на физическия свят, което може да проникне в ангелския и в божествения свят, това е ученикът. Единствено ученикът е, който може да се освободи от грубите форми, от грубите давления, от грубите мисли.

Има ли такива? Навсякъде съществуват във физическия свят. Ние казахме, че и физическия свят е божествен свят. Как може тогава в един божествен свят да съществуват такива противоречия? Ние разделяме физическия свят от материалния свят. Правим една разлика. Между физическия и материалния живот има голяма разлика. Каква е тя? Физика подразбира наука за изучаване на всички елементи. Има едни от тях с висши вибрации. Някои от металите например са благородни, скъпоценни.

Материалният свят, това са най-нисшите минерали. Физическият свят е богат на цвят, богат на трептение, богат на излъчване. Той е радиоактивен, светлинен. А материалният свят е тъмен, непроникващ. Човек е излязъл вече от материалния свят и е влязъл във физическия свят. Той е вече голям физик, познава много неща, ползува се от всички физически елементи и изгражда своето щастливо бъдеще.

Ние няма да засягаме другите светове - астрален, ментален и т. н. Въпросът е ученикът да се освободи. Може ли да се освободи? Ако той сам не иска да бе освободи, ще дойде някой дърварин, ще обели кората на дървото и ще го освободи, т. е. ще дойдат някои същества, ще премахнат наслоенията на физическия свят и ученикът ще се освободи.

Кой са тези същества? Това са ангелските сили. Виждате каква колосална, каква необятна, каква благородна работа извършват ангелските сили по отношение освобождението на човека от физическия свят. Когато ученикът се освободи напълно, тогава той истински ще заживее в етера на физическия свят. Физическият свят има етер. Това трябва да се знае. Тогава ученикът ще стане голям познавач на физическите явления, на физическите елементи, на физическите радиоактивни елементи, сили. Щом слънчевите лъчи са ангажирани с физическия свят, това подразбира, че физическият свят е ценен действително. Той заслужава внимание и то голямо внимание, защото съхранява в своите същини висши елементи.

Виждате как в материалния свят са внедрени всички елементи и то в различни родове като колектив. Ще видите накъде открита мина само с въглища, другаде със сребро, злато, манган, хелий и т. н.

Виждате, физическият свят се е внедрил в материалния свят групово. Какво е отношението на материалния свят към физическия? И материалният свят изпълнява една свещена задача. Пази физическия свят. Нищо не е изложено на израждане или на разлагане.

Но, нека ние да имаме академична мисъл - академична, защото всяка една окултна школа представлява една академия или един университет. Всяка такава една школа има за професор велик Учител. А всеки един ученик, който завършва такава академия, не получава диплом. Диплом не му се дава, но става свободен. Неговият диплом се състои в това, да бъде свободен.

Но можа би ще дойде мисълта: „Ако ние бъдем съвършено свободни, дали няма да злоупотребим?“ Не, защото ученикът се е освободил от ония елементи, от ония фактори, който могат да го ограничат.

Виждате каква бистрота трябва, какво бистро съзнание, каква чиста, каква кристална мисъл. Ако няма такава мисъл, как ще се, дойде до състоянието на висшите полета? Никога няма да се дойде; Окултните истини, това са вечните истини. Има вечни истини за които е необходимо свободно съзнание, свободна мисъл, свободен полет.

Какво е бъдещето на ученика? Връзката му с по-висши същества, с ангелските сили. Те му помагат да се освободи от физическият свят. Как ще се освободи? Той ще има задължението, че трябва да провежда трепета на ония скрити елементи, които имат слънчев проблясък, т. е. той трябва да знае за тях. И когато го подложат на изпит, да каже истината. Той трябва да знае какво има, в материалния свят. Затова, е и изпратен човека в този свят - да издири, да открие скритото в, него. Това скрито е именно физическия свят. Знание ли е това? Опитано знание. Ще се задоволи ли с това Ръководството на вътрешния живот? Не, Ръководството на вътрешния живот се интересува от ученика до колко той е във връзка с ангелския свят.

Казахме ли нещо съществено за ангелския свят? Много малко се каза, разбира се. Каза се, с какво ангелите се хранят и с какво, друго се занимават. Ако ви кажем, че ангелските сили са ангажирани да подържат мировата хармония между силите в сътворението, т. е. между същините на сътворението, какво бихте казали? Нали трябва да има спойка? А вие разбирате, че това е любовта. А ние поддържаме, че това са разумните ангелски сили, които държат спойката на миросъзданието и които дават условия да се проявят върховните сили. Ангелските сили са ядра, където боговдъхновените сили провеждат върховния план.

Ангелите се занимават и с великата история на Божия Дух. Занимават се и с великото изкуство на светлината и с нейната бързина. Те се занимават и с мировата хармония, която идва до ученика като музика.

Някой ще каже може би: Дали наистина е такъв света на ангелите? Питаме тогава: как е дошла музиката на земята? От къде човек откри способността на физиката, на математиката?

Виждате как ангелските сили провеждат върховното знание и го правят достояние на ученика. Това е една голяма привилегия за ученика. Разберете ни. Ангелските сили представляват едно висше трептение. Благодарение на тия висиш трептения се е създала мировата хармония. Не може да има хармония без висше трептение. Не може да има хармония без да има сили, които да вземат участие да съчетават различните състояния.

Ученико, бъди вече такова едно състояние, че да проникнеш в света на ангелите. Ние не искаме да ставаш светия. За да станеш светия, трябва да имаш големи подвизи. Ние искаме да станеш същество, което да обичат ангелите! Щом ангелите те обичат и без да си светия, ще станеш научен работник. Те ще си послужат с тебе за да проведат божественото знание в родовете на човека. Човешкият род се нуждае от божествено знание. Той е беден от към божествено знание. И понеже Бог в древността  се кле, че ще освободи човека, то ангелите са помощници, чрез които ще се изпълни това божие благословение.

Пак подчертаваме, че ангелът е най-близкото до теб същество. Ти с обикновените си физически очи не мажеш да го видиш, но ще го срещнеш с вътрешният си поглед. Ще срещнеш неговите зеници и ще затрепти в тебе неговия живот, ще трепне твоето сърце и ще откриеш всемирната хармония. Нека твоето око бъде ангелски поглед. Нека твоето око проникне в глъбините на божието сърце и да чуеш вечния зов, че ти си безсмъртие.

Обезсмъртявай се, за да бъдеш един от представителите, който ще съдейства на ангелските сили, за да се прояви божествения промисъл по лицето на физическия свят, но ученикът ще прояви Бога, като свобода на физическия свят.

Ние апелираме за свобода, затова защото свободата подразбира едно вглъбено вътрешно състояние. Ти не можеш да бъдеш външно освободен, ако не си вътрешно вглъбен. Вън от материята формите са много разнообразни и те биха те отвлекли. Вътрешното състояние обаче е закон на свобода.

Свободен! От какво да се освободиш? Не оставяй своето „АЗ“ да бъде зависимо от други по-нисши сили. Не робувай! Не се заробвай! Не ставай, както казват хората подметка, но бъде свободен. Имай свободна мисъл за нещата.

Когато се говори за свобода, не бива да се разбира и слободия. За ученика слободията е поквара. Не, никога!

Но може би ученикът ще възрази и ще каже: „Искам да бъда свободен, но как?“ Ние много пъти загатвахме за дълбоката тишина. Най-после, нека настъпи тази вътрешна тишина.

Но ще каже те: „Как да настъпи? Кой ще я проведе?“ Това си ти, ученико. Ако други същества дойдат и я проведат, какво ще правиш тогава ти? Недей да мислиш, че ти си едно малко бебе и не си длъжен да вършиш работа. Ти си вече едно съзнание, което има отговорност. Ти си вече един тон, влязъл вече в петолинието. С тебе ще си служи музиката. Ти са тон и то тон с доста висши трептения. Ние няма да определим кой тон си. Ти сам ще откриеш. Когато дойде големият музикант и бутне върху твоя тон, ще почувстваш какъв цвят си и какво трептение. Ще бъдете опитани, защото от вас искат работа и то ангелска работа.

Но ще кажете: „Трудно е, много е трудно да. бъдем в услуга на другите същества, на ония същества, които живеят в цветята, в минерала и т. н.“ Трудно наистина, но трудно ли е за слънчевия лъч? Не е трудно. Той минава, извършва своята работа и заминава. Защо и ученикът да не извърши такава работа?

Ще кажете, че ученикът няма тия способности и средства. Как мислите? Мисълта на ученика не е ли подобна на един лъч? Ние казахме, че движението, че способността на мисълта е по-бърза дори и от светлината. По-бърза е, защото е есенция, взета от божията мисъл. Не може ли божията мисъл да бъде с по-малко трептения и с по-малко движение от слънчевия лъч? Не.

Виждате ли каква мисъл се иска - мисъл на ангела. Нека това същество, ангелът бъде най-близкото. Така го чувствайте.

Но ще кажете: „Не можем“. Не, ще можете, защото вашият живот е комплекс от ангелски живот. Ако не би имало ангелски живот, вие не бихте напуснали материалния свят. Вашите въжделения, вашите надежди, вашите стремежи, вашето щастие се дължи на присъствието на ангелите. Те ви настройват, те ви вдъхновяват. Вместо вие да пеете, те пеят във вас. Вместо вие да учите, те учат във вас. Вместо вие да работите, те провеждат работата. Вместо вие да се радвате, те се радват вместо вас. Вместо вие да се усъвършенствате, те ви усъвършенстват. Ето, това е Бог, който се е проявил в необятна красота, чистота, светлина, сила и мъдрост.

И тъй, не сте сами в живота. Не сте сами на физическия свят. Не сте сами на планетата Земя.

Но ще кажете: „Има много планети и толкова много същества по тях. Могат ли ангелите да се занимават с всички тия същества?“ В Божията закономерност всичко е предвидено. Старите са вярвали, че всяко едно човешко същество има звезда на небето. Ние казваме пък, че всяко едно същество, което е дошло на физическия свят си има по един ангел небесен. Звездата ще му праща наистина светлина и топлина, но ангелът ще го учи, ще му открие мъдростта, ще му открие сложните съчетания на божия свят.

Това е специално за ученика. За обикновените хора има звезда, а за ученика има ангели - ангели, които му говорят, които го вдъхновяват, които му разказват, които му помагат, с които е в съприкосновение, които го милват.

ВЪТРЕШЕН ПОГЛЕД. Темата е прекрасна, доста задълбочена. Ако би се паднало тази тема на най-големите капацитети на научната мисъл, не знам как биха я разрешили, т. е. как биха я тълкува ли, защото животът има такива глъбина, че трябва да се тълкува. Как ще се тълкува, ако няма вътрешен поглед? Ангелската мисъл е представителна мисъл за вас. Ние често ви говорим, че трябва да бъдете, да станете посветени. Но да бъдете посветени, значи да светиш, т. е. да станеш светия. А сега ние ви казахме, че не ви искаме да станете светии, но да станете любими същества за ангелите.

Дали ще ви обичат ангелите като не сте светии? Светийството подразбира дълъг период, а любовта най-късия. Ангелът може в даден момент да те обикне. Когато ангелът обича, той не чака да станеш светия. Когато те обикне, ти ще станеш светия. Трябва да те обикне ангелът, за да тръгнеш по пътя на посвещението и да стигнеш до състоянието на абсолютната свобода.

Защо ви говорим за свободата? Защото трябва да се освободите. Трябва да напуснете старите разбирания. Трябва да се освободите от старите догми. Който подържа догматичния живот, той не може да бъде свободен.

Освобождавай се. Колкото може повече се освобождавай, за да не изпадне твоят дух в отегчение, защото отегчението е понижение. А ученикът никога на трябва да се понижава. При всички случаи той трябва да бъде трезв, свободен. Не слизай по стълбата надолу. Щом си се изкачил на тази стълба, недей да слизаш. Може да се явят някои страхотни състояния, може да има глад, жажда, но ти никога не слизай. Знай, че ангелът ще дойде, Ще те напои, ще те нахрани и ще ти каже някоя сладка дума, за да продължиш по стълбата на посвещението.

Вяра трябва да имаш. Убеждение трябва да имаш. Опит да имаш. Вие сте на няколко стъпала. Някои поглеждат надолу, но още не са паднали на по-долното стъпало. Това не е желателно. Дори и смъртта да те намери на това стъпало, не слизай долу, защото можеш да попаднеш под някои страшни изпитания. Това е именно моментът на напущане на физическото тяло.

Виждате колко голяма връзка има твоят дух с физическото тяло. Физическото тяло е една сложност. В него са включени много чувства. Но идва момент. когато го лишават от тия чувства. И благодарение на това, че го лишават, той може да излезе от ограниченията и да разшири своето съзнание. Може да влезе даже и в допир с ангелските сили, т. е. да изживее тяхното състояние. Докато е на физическото поле, той все пак ще има известни чувствени настроения. А когато, мине в отвъдния свят, както го наричат или когато остане в по-висшето тяло, той ще бъда в най-интимно братско чувство с ангелските сили.

Отвлечено ли е това? Сложно ли е? За този, който няма. опитност, е сложно. Този, който има опитност, за него е ясно. Къде е сега слабата страна на ученика? Той се страхува. Има един страх, който не му позволява да мисли свободно. Той не се чувства добре извън физическия свят. Няма тази опитност. Хората казват, че никой не е дошъл от оня свят да ни каже какво е там. Всички някога слязоха от този. свят. А ние описахме какво представлява материалният свят - живот на червея. Сега се пробуждат нови съзнателни способности. Всичко ще се припомни, ще се обнови. Загубеното ще се набави, т. е. ще се даде. То е скътано някъде и ще се даде.

Кой го е скътал? Ангелските сили са го скътали и ще ви го дадат. Тяхната длъжност е да пазят свещеното, божественото. Ако човек е изгубил свещеното, божественото, то е вследствие на неговото слизане. Но сега, когато ученикът вече се качва по стълбата, всичко ще му се даде.

Това не е илюзия, не е празно обещание. Всичко ще му се даде. Това е негово право. Той е една същина от божествената същина. Той е душа от божията душа. Следователно, излязъл от процесите на слизането, той влиза в състоянието на качването, т. е. сега е в подем на качване. Изкачвай се, ученико, и не се ограничавай. Пази свободата, за да дойдеш до мисълта на безграничното. Само свободата може да ти даде представа за безграничното.

Но ще каже те: „Как можем да живеем в безграничното“? Вярно е. Мажете ли да си представяте един свят без граници? Ще бъде ли той свят щом няма граници? Наистина, че не е лесно да си го представите. Ако си го представим безграничен, това значи да се обезличим. А като се обезличим, как ще работим?

Вижда те, тук има вече една специфична индивидуалност. Когато се казва безграничното, се разбира свободното, свободата. Но знай, навсякъде има полета, йерархии. Каква велика степен представлява възходът на човешкият дух!

Но да бъдем на ясно, понеже вашата школа е представителна, вие често изпадате под известно настроение. Помни, сериозно са ангажирани ангелските сили с тебе, защото си ученик. Вие още не сте си задали въпроса: „Чакай, ние сме ученици“. Вае още живеете като обикновените хора, мислите като обикновените хора. Казвате: „Такъв е животът“. Някога може би ще постигнем това, но за сега не сме нещо повече от обикновени хора. Не се иска да се надценявате, но се иска строго да се осъзнаете и като ученици - каква работа имате да вършите и как ангелските сили ще проведат божия план чрез вас. Това е законът. Вие сте едно дърво насадено на физическия свят, което цъфти сега и трябва да даде плод. Трябва да се въплодят тия дървета. Кой ще ги въплоди? Ангелските сили. За да не бъдете безплодни, приемете тия гости, обичайте ги, за да извършат свещената работа върху вас.

И тъй, когато се срещате, напомняйте си, че сте ученици. А като ученици, вие трябва да бъдете най-вглъбените, най-загрижените за работата, която трябва да приведете в изпълнение.

Хубав е животът. Кога е хубав? Когато е. съчетан с хубавото, с красивото.

Ценен е животът. Кога? Когато е съчетан с ценното, с божественото.

Сладък е животът. Кога? Когато е съчетан със сладкото, с ангелското. Вие има да разрешите един голям, много голям въпрос - въпроса за вашето вечно съществувание. Минаваш от форма във форма, от образ в образ, от състояние в състояние и от подобие в подобие. Сериозен въпрос. Трябва да го разрешите. А ще го разрешите чрез съдействието на ангелските сили. Казано е в древността, че Бог ще изпрати своите ангели и своите синове да помогнат на човешките души. Сега е такава епоха, когато става нов подем, едно ново слизане на ангелските сили, които ще помогнат на човешките същества.

ВЪТРЕШЕН ПОГЛЕД. Вътрешна култура. Вътрешна светлина. Вътрешно знание. Вътрешна сила. Всичко това ще украси ученика, за да бъде той един от най-красивите, да бъде той най-благото, най-краткото, най-тихото същество, т. е. най-. свободното. Помни: не поемай никакви ангажименти от материалният свят. Не се ангажирай. Има същества, които ще изпълнят тази задача. А ти преобрази целия свят, целия свой свят, за да се уподоби на ангелския свят.

Ето една сериозна работа. Щом си поставен на физическият свят, трябва да свършиш известна работа. Тази. работа се състои в това, да повдигнеш вибрациите на целия твой свят, за да можеш да влезеш в контакт с ангелския свят. Имай ангелска мисъл, имай ангелска свобода, имай ангелска светлина, имай ангелско знание, имай ангелски добродетели. Имай ангелско тържество..

Кога тържествува ученикът? Тържествува тогава, когато знае. Какво да знае? Да знае да бъде свободен. Знаете ли какво е свободата? Още не знаете, защото още не се командвате вие, а други ви командват. Вашето съзнание още не е така пречистено, да има една яснота, че да знаете какво в даден момент трябва да направите, как да се движите, как да гледате, с какво да се нахраните, с кого да говорите, как да мислите. Това е едно важно състояние. Има наистина някои хубави; неща. Надявате се, вярвате и кога и да е, ще дойдете до това, за което ви говорим, но нали трябва подготовка? Нали трябва напомняне? Това именно е задачата на Школата - да ви напомни, да ви обясни някои положения, които не са ясни на ученика. Задачата на школата е да поставя реални въпроси за разрешение. Тя се абстрахира от нереалното.

И тъй, бъдете вътрешен поглед; за да могат да ви станат ясни нещата. Пък не се и тревожете, ако не можете някои неща да асимилирате. Ще дойде ден, когато напълно ще бъдете във връзка със светлите ангелски сили. Вие знаете от историята на Великите Учители, че те винаги са бивали във връзка и тогава са предавали своето знание, което е бивало като закон, чрез който човечеството се е повдигало и подвизавало. Те са образци. Понеже имате образци, стремете се към този образ, за да станете и вие образци, та да може школата да цъфти, т. е. за да даде плодове, зависи от интензивността на любовта на ученика.

Присъствие и ученик! Нека присъствието бъде вдъхновение, а знанието светлина и когато се срещнем наново, да ви видим, вдъхновени и светлинни.

Може ли да бъде това? Вие може би няма да се представите такива, но ние искаме да ви видим такива. Но може би ще кажете: „Ще се излъжете“. Не, няма да се излъжем. Вие вече доста сте замислени. Няма накъде. Ако излезете от школата, ще останете безшколници, т. е. разколници. Няма вече извън. Вътре. Вътре в школата, във вътрешното знание, във вътрешния живот. Това е вашият живот. Облечете нова дреха. Изобилието е винаги щастие. Подвизавайте се така, за да може да чувствате ритъма на своята работа. Вие няма да говорите за нея, но тя да се чувства във вас. Да се чувства така, както чувствате магнетизма, хармонията на земята. Нека да се почувства, че наистина Божествения Дух работи на физическия свят. Бъдете свободни от страха. Страхът е внесъл нещастието. Освободете се от страха. Да изпълним задачата си пред небето. Ето, небето е пред вас. Да изпълним задачата, т. е. да прославим небето, да прославим Бога в небето.

Когато казваме небе, трябва, да подразбираме божественото присъствие във вечността. Небето представлява божествено присъствие. Ако няма присъствие, няма да има и небе. А вие виждате: с милиарди и милиарди сили е населено небето. Виждате планети, вижда те слънчеви ядра, които блестят из пространството. Вие виждате това. Щом го виждате, трябва да знаете, чие дело е това. И когато казвате, че на сте видели Бога, сянка преминава по лицето на ангелите. А Слънцето какво е? Земята какво е? А какво са милиардите планети и слънца? От къде дойдоха те? Чие представление са те? Всичко това е Бог. И най-малкото и най-голямото е ценно. Това е все Бог. Както Бог е ценен в едно слънчево ядро, така е ценен и в едно малко цвете.

Но ще кажете: „Бог може да се занимава с едно слънчево ядро, но дали ще се занимава и с малкото цвете?“ Какво правят микробиолозите? Малките микроби за тях са най-големите науки, най-голямата специалност. Този, който е открил вирусите, се счита за голям учен. Така и естественикът когато открие едно малко цвете и се занимава с него, е един голям учен, голям специалист. Затова казваме: и малките неща са толкова ценни, колкото и големите. Големите неща са завършени, а малките неща са в процес на развитие. Щом са в процес на развитие. вниманието там е по-голямо. Едно слънчево ядро има вече свой организиран живот и няма нужда от голямо внимание. Но едно малко цвете, изложено на бури, на стихии и опасности, има нужда от по-голямо внимание.

Така ученикът. трябва да мисли за нещата. Тогава ще се зароди в него чувството на милосърдие. Ние ще изясним много неясни неща. В дадения момент, може би няма да се разберат, но в последствие ще се разкрият. Трябва обаче да пазите само своето физическо здраве, за да можем да направим нашите срещи на физическият свят. Ние ви казахме, че физическият свят е един от важните светове. Трябва да бъдете здрави, да имате бодра мисъл, да имате една готовност, която да надминава и най-великите хора на земята. Има велики хора по земята.. Има големи хора, които обитават земните полета, които се таят някъде из високите планини и които имат висок идеал. Има такива хора.

Може ли да влезете във връзка с тях? Щом, сте кандидати да влезете във връзка с ангелския свят, колко повече бихте имали възможност да влезете във връзка с тия велики хора.

Ние ги наричаме велики хора, но те са ученици. Следва тогава и вас да ви наричаме велики хора. Добре, но къде ви е величието? Вие винаги се подценявате. А щом се подценявате, никога няма да дойде величието. Не, ще застанете като характери. Няма да се подценявате. Разберете това, за да може да се запази единството на Школата на Бялото братство. Това е едно от най-важните състояния. Да се запази единство, да има друг дух на братство. Трябва да има пророци. Вътрешната Школа ще стане посредника, а вие ще бъдете спойката, за да може да се организира братската общност. Ако е въпроса за раздяла, това е най-лесно. Има духове, които се занимават с тия работи, но Вътрешната Школа трябва да остане спойката.

Помнете: трябва да станете спойка на братска общност. И това ще бъде едно чудо, ако наистина бихте го приложили. А може да го приложите. Няма да търсите кой е виновен. Виновният е виновен. Свършено. Ако продължавате да го обвинявате, той ще стане още по-страшен. Не подбуждайте духовете, а ги смекчавайте в името на братската общност.

Бъдете свръзка. Ето една задача, която учениците на Вътрешната Школа трябва да разширят и приложат. Може би някои сили ще искат да подценят работата на Школата, но това да не ви смущава.

8 октомври 1959 г.