499. Поглед към ангелския свят

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 499-ТО

ПОГЛЕД КЪМ АНГЕЛСКИЯ СВЯТ

Поглед към ангелският свят. Ние не казваме поглед към небето, а поглед към ангелският свят, защото под думата небе се разбира нещо общо, една голяма глъбина, една голяма необятност. А когато се каже поглед към ангелския свят, се разбира едно особено състояние, една особена сфера, едни особени полета, една особена слънчева система и т. н. За небе говорят само в религиозната и в духовната история. Под думата небе те разбират всички състояния на божественото начало. Но когато става въпрос какво има на небето, трябва да се говори за този свят като състояние. Ако ти кажат, че отиваш на небето, ти няма да знаеш къде да се спреш. Небето е необятно. Къде ще спреш?

Но ще кажете: Нали няма да има спиране? Ние ще се движим така, както се движи слънчевият лъч! Вие ще се движите, както се движи слънчевият лъч в небето, но във вашата слънчева система. Но когато става въпрос за ангелския свят, трябва да се знае какво представлява той. Нали нашата задача е да ви запознаем отчасти с порядките, с условията на ангелския свят?

Защо занимаваме ученика с ангелите? Ние казахме и по-рано, че ангелските същества са най-близо до вас - в смисъл, като високо посветени същества. А има и други същества, които са по-близко до вас. Това са астралните същества. А има и други същества, които не са извън състоянието на земята. И те все пак са земни същества, но не могат да проникнат дори и в астралния свят. Нашата задача обаче е да ви запознаем по-отблизо, по-реално с живота на ангелите.

Имат ли живот ангелите? Извън живота нищо няма - нито светове, нито сфери, нито полета, нито слънчеви ядра. Нищо няма. Следователно, ангелите имат един възвишен божествен живот.

Защо се нарича ангелски живот? Защо не се нарича изобщо вселенски живот? Нарича се ангелски живот, защото ангелите са връзката между Бога и неговото сътворение, т. е. връзката между проявения Бог и сътворението.

Има и друга една връзка. Това са най-великите същества - великите богове, които са връзката между абсолютния и проявения Бог, но за това състояние сега ние няма да размишляваме. Ще размишляваме за състоянието - връзката между проявения Бог и сътворението.

Има трудни положения. Защо? Защото човек е поставен при неблагоприятни условия, но не е забравен. Предстои му да излезе от тия условия. Но да излезе, е много трудно. Защо? Защото във връзката между духовния живот на човека и неговия физически живот, има една специфична приятност. Това е връзка, която създава нещо сладко, нещо приятно, нещо забавно. Но над всичко това идва нещо много горчиво. Идва смъртта, която го отделя от тия условия. Тогава човешкият дух си задава въпроса: Къде е щастието, къде е блаженството за човешката душа?

Дълбока, необятна окултна философия. Казва се: няма приятно, няма забавно, няма щастие. Какво има тогава? Има светлинен въздух, има светлинен живот.

Ако светлината съдържа някаква есенция, която може да направи животът пак сладък, дали той ще бъде облагодетелстван с тия приятности. Казват, че всички цветове, всички приятности, всички сладости се дължат на слънчевата светлина. Вярно е това по отношение на проявения живот - растителен, минерален, дори и животински. Ако не би присъствала светлината, не би имало ефекта на тия сладости. Но пита се: ако те са действителни, защо идва смъртта и ги отнема? Чие право са те? На светлината или на смъртта? Има една борба между светлината и смъртта. И смъртта изпълнява голяма задача. И тя коригира. И тя има право да търси простор, свобода.

Даден ли й е този простор и тази свобода? Дали са на тия същества правото да подържат живота специално на земята. Вижда те, че смъртта доста осторожно подържа живота на земята. Щом някое същество не е добре подсигурено, смъртта го превежда в друго състояние. Хората обикновено казват: Божа работа. Бог наредил и живота му се прекратил. Не, Бог не благоволява в смъртта. Бог благоволява в светлината. Това, което се благоволява в смъртта, са отрицателности, тъмнина, несъвършенство, невежество.

И тъй, като ученици на една абсолютно вярна божествена идеология, вие трябва да имате съвършения образ, съвършено подобие за нещата.

Често пъти и големи ученици се подчиняват на закона на смъртта. Той е толкова силен, че и големи посветени са си отивали в други светове. Но, едно е да умреш, а друго е да си заминеш. Смъртта подразбира насилие, а заминаването - свобода. Това са две различни неща в живота. Ученикът трябва да си замине, е не да умре. Заминаването е съзнателен процес, умирането - отрицателен процес.

Но ще се зададе въпроса: намирайки се в този процес, не се ли изживява едно и също състояние? Този, който заминава, се приготовлявала. Този, който умира, отпада. Следователно, като първа задача на ученика, който прониква вече в ангелския свят, ще бъде да проучи живота на тия ангелски сили, за да може съзнателно да се пресели в техния свят - в смисъл, при техните условия. Цялата философия се състои в това, ученикът да придобие условията на ангелите. За да може да продължи своето ученичество, т. е. да може да завърши академично висшите научни институти на ангелите, той трябва да отиде при тях. Значи, всички процеси, всички действия в ученика трябва да стават съзнателно.

Но ще се възрази: може би при преминаването в отвъдния свят ще настане някакво помрачение на съзнанието, на чувствата, на живота? За обикновения човек е така, но за ученика не е така. Е, ако той се подготви за тази област, то е за да има вече това съзнание, да има и живота на тия състояния.

Какво може още да научи ученикът от състоянието на ангелите? Той може да научи, какво. е тяхното изкуство при участието им в сътворението. Това е един голям, необятен въпрос. Кой може да знае, как ангелите работят във вселената? Преди всичко трябва да имат ясна представа за вселената. Вие трябва да знаете каква е тази вселена, която има нужда от работата на ангелите. Вселената си е вселена, но какво работят ангелите в нея? Така както природните сили на земята работят в тия 3 - 4 светове: минерален, растителен, животински и човешки, така и ангелите по отношение всемирната вселена работят в много светове.

В какво се състои тяхната работа? Като разберете в какво се състои ангелската работа в природата, ще си обясните и съществената работа на ангелите въобще.

Но ще кажете: Тук имаме минерален свят - минерален, растителен и т. н. и има какво в природата ангелите да работят, но там, из необятностите, какво ще работят те? Има ли и там растителен, минерален или животински свят? Да има. Каквото е на земята, така е и на небето. Ученикът няма въобще ясна представа, какво е това небе на ангелите, т. е., какво нещо е зоната или сферата на ангелите. Къде е царството на ангелите? Някои ще кажат, че в някоя по-възвишена планета или в някое слънчево ядро, или пък в някоя друга необятност, за която нямаме понятие. Казано е, че няма празно пространства. Следователно, цялото пространство е разпределено на сфери, на полета, на царства. За да може един ученик да надникне в тия разпределения, той трябва да бъде ясновидец. Само ясновидецът може да види тия най-ефирни, най-светлинни разпределения. И когато ги види, той ще може да наблюдава и самата природа в тях. Във всички светлинни разпределения има прекрасна природа, природа с такива цветове, с такива нюанси, с такива трептения, с такива тонове, че грубото човешко око и ухо не могат да долавят.

Но ще кажете: Защо така е устроен човека, та да не може да долавя тия неща? Не е ли същото и с насекомите или пък други същества, които живеят в земята и нямат никакво понятие за човека, за неговия живот? Това е йерархия. Виждате, че човек не е още блажен, макар някои от пророците да го възхваляват и да казват, че той е от боговете, че е завидно неговото място, но все пак, човек е още в нисша йерархия. Щом е на физическият свят, той е още в нисша йерархия. Щом има материална субстанция, той още не е еволюирал, че да мине в другите светове. От физическия свят го изпращат от време на време в астралния свят, за да може отчасти да се подготви за по-висшите състояния.

Но, нали тези, които са в астралния свят са по-напреднали в смисъл, че те имат вече органи за виждане, за слух по-възвишени от тия на физическия свят и навярно те виждат тези пространни предели? Да, но зад тях стоят още по-ефирни, още по-възвишени предели. Как човешкият гений ще може да проникне в тях? Казват, че 20 век е забележителен. Забележителен е, но по отношение човешката раса, но не и по отношение животинския и растителния свят. Някои от съществата на човешката раса ще могат да проникнат, т. е. ще им се даде право да оперират с някои от тия тайнствени закони. Казахме в миналото, че всичко е закономерност. Тази закономерност не е скрита. Въпросът е, кой може да проникне в нея.

Казват някой, че Господ още не е дал на човека големите блага. Вярно е, но Господ не ги е скривал. Достатъчно е ученикът да проникне и да ги завладее. На никое същество няма да се противопостави, ако разбира се то не злоупотреби с тях. Щом ученикът получи едно божествено благо, щом проникне в един от тия светове, не му се позволява да злоупотребява.

Често пъти, някои така на смях казват за другите светове: „Да влезем, че да видим какво има там“. Съществата, които работят със светлинните закони, не си играят. Те са се заели с една абсолютна работа. А този, който е влязъл в областта на абсолютното реално, той не може да си позволи, да си играе с нещата.

Ще кажете: това е трудна задача. Да, но ученикът винаги се стреми да разреши най-трудната задача. Ако е въпрос за лесното, и най-малките същества го решават. Въпросът е сега, как да се проникне в ангелския свят. За да се проникне в ангелският свят, трябва да се минат много светове - физически, астрален. За да се мине физическият свят, се искат много големи усилия.

Някои казват: като умрем, ще го минем. Не, човек може да остане в света на смъртта. Много духове са оставени да живеят в света на смъртта. Наричат го света на ада. Това е адът - света на смъртта. Не е така, както някои казват, че в света на смъртта има катран, че има огън, където душите горят и т. н. Адът, това е смъртта, където душата изпитва най-приятните, но и най-горчивите състояния.

Ще кажете: и тук ни е добре. Щом е проникнал Божественият Дух в световете, няма добре. Трябва, да се работи. Трябва да се влезе в контакт, в общност с всемирното творчество. Не могат духовете да се излежават или да се удоволстват. Ако си паднал в някоя локва или в калта, идват моменти, когато ще те изринат от там. Такъв е пътят на съвършенството. Щом има път на съвършенство, на възход, не се позволява застой. Или ще влезеш в животинския свят, или в растителния, или в минералния, но празен не може да стоиш.

Даваме ви това, за да направим сравнение с ангелския свят. В ангелския свят няма такива състояния. Там има непреривна работа.

В какво се състои тяхната работа? Къщи ли си правят, земя ли орат, фабрики ли строят, влакове, трамваи, самолети ли, планетни станции ли, ракети ли създават? Казва се, че те извършвали една велика божествена работа, но в какво се състои тяхната работа? Ако този въпрос би се задал на ученика или на човека, какво ще отговори той? По отношение подвига на ученика, ангелите му създават една благоприятна атмосфера, защото без атмосфера ученикът не може да действа, не може да диша. Та, когато става въпрос, какво е ангелския свят, това е една благоприятна атмосфера. Не, че техният свят е атмосфера, но по отношение на ученика е атмосфера, един префинен въздух. Създава се друга, светлинна атмосфера, етерна, ментална атмосфера, създава се една будическа или божествена атмосфера. В тази именно атмосфера се присаждат тия висши протоплазми, които са прекрасни градини, прекрасни оазиси, прекрасни станции, където се създават учебни заведения, институти за изучаване на най-финната протоплазма. на най-финния зародиш. Ние бихме ги нарекли големи биолози. Те изучават етерните състояния на движещите се сили, които подържат хармонията в тия атмосфери, да ги държан в такава пластика, че да няма никакво нарушение. Да работим с едни светлинни закони, това не е обикновена работа.

Но, може да се зададе въпроса: тогава, както на земята има растителен свят, има ли го и в ангелския свят? Много естествено. Това, което е на небето, е отражение и на земята, само че в по-груба форма, в по-груб образ, в по-грубо проникване. Всичко онова, кое то е на Земята, в ента степен е и на небето, т. е. в ангелският свят, но то трябва да се опита. Ние можем да говорим и за още много други неща, но всичко трябва да се опита. Човешкото око и човешкото ухо са още много груби, за да могат да възприемат тия състояния.

Какво се иска сега от ученика? От ученика се иска едно голямо, дълбоко наблюдение и едно голямо вглъбено слушане. Трябва да се вслушвате, за да може да развиете органа на слуха.

Ще кажете: какво да слушаме? Има толкова много шепоти. Върху кои да се спрем? Ученикът ще се научи да слуша по ангелски. Така ще се вглъби, че да се стреми да чуе най-нежните вибри. Не казваме тонове, защото тонът е по-груб от най-нежните вибри.

Но ще каже те: може ли това да се постигне? Всяка задача може да се разреши, но за нея се иска време, иска се и пространство. Тя може да се разреши и в даден миг. Това зависи от чистотата на слуха. Колкото повече е чист слуха, толкова и условията са по-благоприятни, толкова и атмосферата е по-слънчева.

Когато се говори за състоянието на ангелския свят, за пределите на ангелските сфери, трябва да имаме предвид следното: ученикът трябва да изживее всички тия неща чрез своята мисъл, чрез своето съзнание, чрез своите чувства, за да може да подготви своите органи - слух, виждане, обоняние, осезание, които ще го подготвят за шестото чувство - интуицията. Интуицията е способност на ангелите. Ангелските същества работят върху ученика чрез интуицията. Интуицията за тях е един много важен ключ.

Как присъства тя? Тя присъства като ухание, като трепет, като зрение, като слух, като вглъбяване. Ученикът може да види ангелският свят чрез интуицията, може да присъства в него. Интуицията е, която ще го запознае с най-големите сложности в пределите на ангелския свят.

Къде се простират пределите на ангелския свят? От къде започват и къде свършват? Наистина, един много важен въпрос. Ако ученикът взема земята, той ще постави тия предели на известно число километри около нея и ще каже, че по-нагоре е ангелският свят. Но по отношение цялото битие, как ученикът ще постави пределите, на ангелският свят? Дали не би имало предели на ангелският свят и по отношение на всяка слънчева система. Има предели на ангелския свят. Значи, колкото слънчеви системи има във вселената, толкова и предели има на ангелски същества.

Какво са пределите до отношение на разните слънчеви системи? Нали трябва да имаме форми, да имаме обекти, образи, подобия? Не може иначе ученикът да се превъзпита в този дух. Той трябва да знае, че около слънчевите системи има ангелски предели, където ангелите бдят за цялата система. Има и огради от ангелски същества, както казахме по-горе около всяка планета, малка или голяма.

Виждате, как Великото сътворение е подредило нещата. Затова е казано, че във Вселената нищо не може да се губи. От ангелите нищо не може да се скрие. И ако има нещо красиво, прекрасно, на което Бог се радва, това са тия ангелски предели. Толкова много са планетните ядра, като всяко планетно ядро се движи в система, около едно или повече слънчеви ядра и всичко това се държи в пълна хармония, благодарение на присъствието на ангелските предели, благодарение на присъствието на ангелските сили. Без участието на ангелските сили, Вселената не би била така блестяща и красива. Те й дават блясъка, те й дават хармонията, те й дават красотата.

Ако кажете на някой религиозен, на някой фанатик, той ще отговори, че само Бог командува. Бог командва, но Той трябва да има кого да командва. Чрез ангелските системи, Бог е дал изобилен живот във Вселената. И това, което малките същества не могат да извършат, ангелските сили го извършват. Те идват на помощ на по-малките същества. Ето защо, няма незавършена работа. Нищо не изостава. Всичко прогресира, еволюира и се усъвършенствува.

Дали ангелите са абсолютно съвършени? Дали имат нужда и те да еволюират и да минат в по-висши предели? И ангелите еволюират. Взаимно се осъществява еволюцията във Вселената. Всичко еволюира.

Ще кажете: До кога? До къде? До кои предели, до кои области, или сфери? Необятни са те. Необятна е Вселената. За ученика е важно сега да проникне в ангелските предели, а всичко Друго ще му се нареди. Той трябва да мисли сега да чувства как да проникне в ангелските сфери.

Но може би ще се зададе въпроса: Близки ли са тия ангелски сфери де нашето състояние? Може ли ние да ги чувстваме и въобще влиянието на тия предели прониква ли върху земята? Ние казахме вече, че има кръгообразни движения около всяка една планета и един общ кръг около цялата слънчева система. Та няма празно пространство и не могат да правят каквото си искат в това празно пространство. Където и да погледнете, където и да присъствате, вие сте в пределите на ангелите.

Колко ученикът трябва да бъде изправен, колко трябва да бъде интелигентен, културен, гениален по отношение своята висота! Голяма висота се иска. Не се иска бабещина, но будност, такава будност, че. да почувства ученикът, че живее в една ефирна, в една светлинна атмосфера. Тепърва се заражда интуитивния свят в ученика. Той трябва сериозно да работи върху този проблем, да усили интуицията си. Тогава нищо няма да бъде скрито от него. Достатъчно да се уедини в интуитивния свят и всичко ще му бъде лесно. Досега му се е препоръчвало да развива своите пет чувства, за да може да се запознае с културните придобивки, с културния живот. Но днес му се говори за един интуитивен свят, за една интуиция, която минава възможностите на физическите предели. Това е едно втопяване, едно проникване в ангелския свят.

Ние ще ви говорим за този ангелски свят до тогава, до когато той стане атмосфера, дихание, дишане у вас. Той е най-прекрасното, най-гениалното, най-красивото. Могат отвън да ви говорят, че сте нищо, че сте ексцентрични, но този, който е влязъл в света на красотата, в света на светлината, в света на чистотата, в света на живота, той не може да бъде ексцентричен. Ето защо, няма какво ученикът да се смущава за някакви последствия. За ученика няма отрицателни последствия.

За да може да се занимава с тия мисли. препоръчва се на ученика да направи всички усилия да влезе във връзка поне с едно ангелско същество. Казано е, че всяка една душа има водач, едно същество, което я пази, но в резултат не е така. Често пъти душата попада в противоречия. Затова ние препоръчваме да влезете в по-интимна връзка, в непрекъсната връзка бихме казали с поне едно ангелско същество. То единствено ще се грижи за вас, ще ви преценява, ще ви дава право, ще ви бъде другар в живота, ще ви придружава из вечността, из необятността. Ще бъдете ли тогава самотни? Няма да бъдете. Напротив, вие ще вземете участие в страданията, в нещастията на другите същества. Ще бъдете като благодетели, като ангелско присъствие. Посредством своя ръководител, ученикът ще усвои това изкуство да бъде и той ръководител, да бъде опекун.

Ако ученикът би могъл да се откъсне от ежедневието на живота, то би било една голяма придобивка, едно голямо изкуство. Сега ученикът е ангажиран много, има много задължения и казва, че няма време. Няма време, а иска да бъде посветен, иска да бъде наравно с ангелите. Право е да има претенции, но трябва да има време. Щом няма време, ще има закъснение. Ако е съгласен да закъснее, може да закъснее, може да продължава да се занимава с други ангажименти. Но когато попадне ученикът под едно системно влияние на ангелските предели, той ще забрави домашното си време, времето на професията си, т. е. ще отдели повече време, за да изживее влиянието на ангелските предели.

Знайте, че това е един важен исторически момент за вас, че вие сте вече една светлинна атмосфера, където ангелските сили ще присъстват. Без светлинна атмосфера, ангелските сили не могат да присъстват. Вие сте запалени свещи, които дават тази светлинна атмосфера.

И тъй, не забравяйте, че вие сте атмосфера за ангелите. Човешките същества са средства, с които ангелите си служат, с които така както ангелите са средства за човека и така както животните са средства за човека. Така е не по отношение на човека, а по отношение на ученика. Вие сте светлинна атмосфера на ангелите.

Ние ви говорим за най-красивите предели. Не ви занимаваме с външния, с човешкия свят. Там други адепти имат думата. Ние минахме през ангелския свят, дойдохме на физическия свят и намерихме вас. Ще слезем ли по-долу, в човешкия свят? Ние сега не сме в човешкия свят. Ние сме в света на ученика. Ние делим света на на ученика от човешкия свят. Има специален свят. Ученикът и ние сме в него. По-долу не слизаме. Когато ви изкачим до ангелският, тогава ща правим опити да ви отнесем по-нагоре, да проникнете в божествения свят.

Това е едно доста страшно обещание, но когато и да е, то ще стане. Ще стане не така лесно. Докато се освободите от кармата, от егоизма, от животинското наследство, ще мине доста време. Ние имаме за задача да проникнете вече в ангелския свят. И това трябва да стане. Много неща чухте от беседи, от лекции, от утринно слово, от рилско слово, но дойде време да го приложите. Няма да го приложите, както се прилага на физическия свят - да не ядете в петък и т. н. Ще го приложите като една вътрешна система. Тази вътрешна система подразбира абсолютната свобода. Времето е ваше, състоянието е ваше, необятността е ваша. Така ще заживеете върху планетата Земя, за да може да проникнете в пределите на ангелския свят.

Ние сега ви откъсваме от грубата физическа работа. Искаме да ви освободим, за да имате време, да имате и пространство. Ако не действате с времето и пространството, как ще помагате? Всички ония същества, които имат нужда, са под закона на времето и пространството. Ще ви пратят да помагате специално като един ангел, защото, ако сте като обикновените човеци, ще се спънете. До тогава обаче, върху вас ще се полагат грижи, както бащата и майката полагат грижи върху малкото дете. Вие сте още кърмачета и ще ви дават в устата, за да може да си приготвите крилца и да хвръкнете. И когато хвръкнете тогава ще ви дадат работа.

11 Януари 1960 г.