501. По-близо до ангелското изкуство

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 501-во

ПО-БЛИЗО ДО АНГЕЛСКОТО ИЗКУСТВО

Вървим с ученика към Школата и го питаме:

- Къде отиваш?

- Отивам в Школата - отговаря той.

- А какво ща правиш там?

- Не зная.

- Щом не знаеш защо отиваш?

- Вие ще ни кажете.

Ние му отговаряме:

- Трябва да познаваш нашето изкуство, за да знаеш какво ще правиш. Не може да се работи в една област, ако не се познава.

Но ще зададете въпроса може би: „Кой ще ни запознае с дадена област?“ - Трябва да се намери който да ви запознае. Не могат нещата да бъдат произволни, случайни, неизвестни. Няма неизвестни величини в природата, във вселената. Някои казват, че има неща, които не се знаят. Не, цялата вселена, с цялото изкуство е разкрита карта. Тя е отворена пред всяко същество. Как да не знае ученикът какво ще прави в Школата? Как да не знае за какво ще мисли в Школата? Как да не знае каква е неговата работа в Школата? Всичко е хроникирано във Вселената. И ти си член на тази Вселена. Ти не си извън Вселената. Защо не знаеш? Трябва да познаваш изкуството на вселената. Никой няма да те оправдае. Кой ще свидетелства, че си нямал възможност да проучиш изкуството на вселената? Ако се яви някой да гарантира, че наистина си нямал възможност, той трябва да има доказателства и да не допусне никаква лъжа. Че ученикът е бил в притеснено положение, че е изживял някакви болезнени състояния, че е нямал материални средства, това не е извинение.

Защо ще се извинява ученикът, когато са му дали възможност да влезе в Школата, когато са му дали духовни средства, духовен живот, духовно изкуство? Защо ще се извинява, когато са го представили пред Великият Учител?

А ученикът все казва: „Няма условия“. Не, има мързел. Мързелът е едно вторично изкуство, изкуство на тъмните сили. Те често пъти му казват: „Що ти трябва да мислиш? Що ти трябва да учиш? Що ти трябва да се изнасилваш? Карай да върви.“

Значи, има други съветници, които съветват ученика и го учат на изкуството мързел. Няма никакви други причини, за да не учи той. Светлината е на разположение, топлината е на разположение, вниманието е на разположение, въздухът, хлябът, водата са на разположение. Ако има нещо, което не е дошло на време, причина та е изкуството лъжата. Целият свят е заблуден в лъжата. Няма трезво съзнание. Всичко учи науката как да излъже. Но ученикът специално няма друга дилема, как да проучи изкуството на вселената, как да проучи изкуството на ангелския свят, как да проучи изкуството на божествения свят. И когато казваме да бъдете по-близо до ангелския свят, ние искаме да подчертаем: една велика истина, че изкуството на ангелите е върховен прилив в тях, е върховна способност, върховна деятелност, върховно творчество. Следователно, бъдете близо, за да може да изучите тяхното изкуство.

Ние много ви говорихме за изкуството на светлината, а сега се спираме специално за изкуството на ангелите, защото изкуството на ангелите е превод от изкуството на светлината. Те са големи художници, големи майстори. Защо? Защото цялата им душа е въплътена в изкуството на светлината, защото цялата им способност е въплъщение на Божествения Дух.

Ако предстои на ученика да се запознае по отблизо с тия велики истини в миросъзданието, с този велик живот във вселената, той трябва да владее вече възходящи, положителни, творчески изкуства. Не тъй случайно ви занимаваме с ония възвишени същества, които живеят в този свят. Не тъй случайно се поставя тук въпроса за вселената. Всички тия поставени пред вас въпроси съществуват. Те са реални истини. Те са допирни точки до вашето съзнание. Вие не сте извън тях. Това е вашата родина, това е вашият дом, вашата светиня, вашият простор. Няма друг свят за вас по-красив, по-изобилен, по-съществен, по-реален, по-вдъхновен. Сега ви се открива нова страница, за да просветне вашето съзнание и да осъзнаете реалността на живота. Вие сте изживели едно животинско състояние и като наследство имате сега едни тъмни, едни мрачни състояния, които ви тормозят и които са баласт за вашия възход.

Някои от учениците казват: „Каква несправедливост! Ако и на посветени, ако има ангели, ако има богове и богини, ако има Бог, защо не ни се притекат на помощ?“

Ако има ... Това е съмнение. Живеете в съмнение, защото сте потиснати от животинския свят. Днес се говори за човека да напусне животинския свят, а той казва: Как така? Животинския свят е наша. родина, наши условия, наше настроение. Как ще напуснем животинския свят, който ни храни, който ни създава удоволствия? Ученикът ребром трябва да разреши въпроса, кое изкуство да приложи в живота си - дали това на лъжата или на светлината.

Поставяме този въпрос, за да ви обърнем сериозно внимание. Не може ученикът да борави с известни истини и да ги отрича, да се съмнява в тях. Съмнението е объркване. Съмнението е настроение на животинския свят. А за ученика има положителност. Той е извън съмнението. Ще гледаш нещата в тяхната реалност, ще гледаш живота в неговата реалност, ще гледаш светлината в цялото й изкуство.

Изкуство ви трябва. Занимавайте се с изкуството на ангелите и с изкуството на светлината. Няма друго знание. Каквото и друго знание да приемете, без да изучите тия две изкуства, нищо не можете да направите. Ще се излъгвате, че сте постигнали някаква специалност, че сте са обогатили с някакви добродетели, но без изкуството на светлината нищо не можете да направите. Това трябва добре да разберете.

Ще зададете може би въпроса: Кой ще ни. научи на изкуството на ангелите и на изкуството на светлината? Всеки миг сте във връзка, в контакт със светлината и с ангелите. Защо? Защото светлината е среда за вашия живот, за вашата душа, за вашия дух. Ако нямате светлина, щяхте да бъдете в преизподнята, както казват, там някъде в избата, някъде дълбоко в почвата. Но щом се ползувате от светлината, трябва вече да разберете каква е работата на реалния живот, какво е изкуството на светлината. Щом имате чувството на реалния живот, ти си вече във връзка с тия възвишени същества. Трябва да почувстваш техния живот, тяхното изкуство. Ангелският свят трябва да бъде така реален за вас, както е реална светлината за вашите очи. Не може да отречете, че вашите очи се ползуват от реалността на светлината. Ако отречете, вие лъжете. Лъжата трябва завинаги да се премахне, за да видиш истината. С колко много истини боравите, работите, размишлявате.

По-близо до изкуството на ангелите. Когато говорим за изкуството на ангелите, ние искаме да подчертаем тяхната способност, техните свръхсили, вниманието им към цялото небе е проникнато от ангелското изкуство. Не може светлината да говори за изкуство, ако тя не е проявена никъде. То е проявено в ангелските сили. Иначе, светлината минава като една сила, която може да събори, да отвлече, да заличи. Щом светлината е минала през способностите на ангелите, тя се е проявила вече като гениално свръхестествено изкуство.

Ние ви представяме света на ангелите, които са под големите внимание на Върховното Начало. Върховното Начало е започнало с устройството на ангелския свят. После започват по-нисшите йерархии. Затова, един от чиновете ангели са били изпратени да устроят земята, но те са останали на нея да се радват на своето изкуство. Проникнало е тщеславието и ангелите казали: „Ние дадохме живота си, но устроихме земята. Сега нека малко се порадваме“. Със своето тщеславие те останаха за много епохи.

Какво е сега Школата? Школата е един звън, един сигнал, един апел на тия сили. Те трябва да се върнат да заемат своите места и със своята изживяна опитност да подкрепят по-нисшите йерархии.

Ще се върнат ли тия същества? Върховното ръководство ще ги върне. Такова е решението. Така става и на земята. Взема се решение за ония, които са се преселили в града, да се върнат в селата. Това, което се върши на земята е само едно отражение. Няма нищо ново измислено на земята. Никой да си не прави илюзии, че някой може да измисли нещо ново. Но важно е, това което съществува, да се открие. Всичко съществува. Всичко е било още в Началото. Щом знаеш за Началото, ще знаеш всички следствия. Тогава за тебе няма нито измама, нито противоречие, ни то лъжа. Нещата са строго определени. Няма горе-долу, наляво или надясно. Там има строга закономерност. И когато става въпрос как да мислим за Бога, ще си отговорим: ние ще мислим за Бога като една висша справедливост, като една висша закономерност.

„Истината ще ви направи свободни“. Всяка истина завършва със свобода. Какво е истината? Трябва да знаеш, да да си проникнал, да си видял, да си живял. А кой не опитва? Кой не живее? Няма същество, което да не опитва. Няма същество, което да няма свой живот. Даже и камъкът опитва светлината, студа, опитва и чука.

По-близо до ангелското изкуство. Това се дължи на голямото майсторство на човешкия дух, пое ле на човешкия ум, на човешкото сърце и най-после на човешкото съзнание. Съзнанието приема нещата свръхестествено. Кой ще ги усъвършенствува? Човешкият дух, човешкото сърце, човешката способност, а съзнанието ще ги приеме. То не приема неусъвършенствани работи. То не приема работи, които не са дело на изкуството на ангелите и на светлината.

Виждате каква специфичност, какво състояние се съдържа в пробуденото съзнание. Когато говорим за пробудено съзнание, ние, разбираме божественото присъствие, защото само божественото присъствие може да отмери нещата, да ги представи така реални, така истинни, че да няма никакво заблуждение.

Вън от сферата на заблужденията. Вън от сферата на лъжата. Ще бъдеш ресор, пружина, която да се огъва, но никога да не изцуска, т. е. да не оставя своята първична работа. Тази пружина трябва да знае, че е поставена на място и там трябва да извърши своето дело.

Вие всички сте пружини в Божия Дух и той ви напътва, да види до колко сте пластични. Трябва да издържате. Трябва така да пружинирате, че всяко едно движение да бъде отмерен такт, защото наруши ли се тактът, хармонията, пружината ще пострада. Всичко е строго, математически определено. Гледайте на живота като на математика, като на математическа истина, като на математическа реалност, като на математически дух, като на математическа душа, като на математическо съзнание. Щом така гледате на нещата, пробуда та на вашия ум, на вашето сърце, ще бъдат истина.

Бъдете по-близо до изкуството, на ангелите. Всички тия качества, които изброяваме пред вас са на тия сили, с които се подържа великата хармония във вселената.

Ща кажете, че ви даваме големи привилегии. Ние поддържаме това, което виждаме, което знаем, което сме опитали, през което сме минали и което е истина. Истина е ангелското изкуство. Работете като ангели, мислете като ангели, живейте като ангели. Имайте отношение като ангели. Имайте ангелски полет, ангелско изкуство.

Ние ще говорим за ангелското изкуство до тогава, докогато наистина етаните ангели. Ще възразите може би, че няма да станете ангели. Може да не бъдете в йерархията на ангелите, но може да владеете тяхното изкуство. Може да ви дадат друга йерархия, могат да ви назоват с друго име, това няма значение. Изкуството на ангелите може да се завладее от ученика, понеже той върви по пътя, по съвършенството на ангелите.

Когато застъпваме тази безсмъртна идея, която се подържа В миросъзданието, която е занимавала и ангелските чинове, която е занимавала и великите посветени, великите богове, които подържат хармонията във вселената, ние се се обръщаме към вас: имайте вече пълната представа какво представлява ангелския свят, ангелските сили, ангелското изкуство. Това изкуство не се завладява с груби прояви. За него си изисква финна мисъл, чутка мисъл, пластична мисъл. За него се иска красота, прекрасна душа, светъл дух.

Може ли да бъдете такива? Да. Когато заживеете в онази пълна, дълбока тишина, която символизира великата хармония на ангелския свят, тогава ще проникнат тия идеи във вашето съзнание. Ангелите така тихо се движат, че никога няма да чуете шума им, дрязги, противоречия. Навсякъде цари абсолютни божествена хармония. Ако има нещо което да украсява небето, това е ангелското изкуство, ангелското присъствие. Ако има нещо което да украсява планетите, да украсява слънчевите ядра, това са багрите на ангелите, цветовете на ангелите. Те навсякъде са отражение, защото ангелите представляват приливи на души - прилив на голяма Божествена душа.

Вие казвате: „Защо не ги чувстваме? Защото сте груби? Защо не ги виждаме?“ Защото сте слепи. Защото сте глухи. За да се втопим в това върховно изкуство на ангелите, трябва да бъдем трепет, светлинен трепет. Ние знаем, че с тази груба физика ученикът не може да бъде това, но ние му даваме това като съвършена картина на ангелското изкуство, за да може да устройва вече своето духовно тяло. Органите на ангел и те, качество то на ангелите са от духовни елементи, имат духовна субстанция, духовни ядра. Може ли ученикът да почувства такова духовно ядро в себе си? Има моменти, кога то той на тия моменти той се подчертава като духовно същество. В него проличава друго едно същество - божественото в него.

Ученико, имаш една бъдеща прекрасна родина. Имаш и прекрасен дом, в който ще се населиш, в който ще проявиш своето изкуство. Проява трябва. Трябва да прояви ученикът изкуството на ангелите. Когато дълбоко се замисли в това изкуство, той ще търси форма, образ, подобие, линия, математически комбинации, ще потърси сили, които ще му бъдат в помощ. ”

Ученико, вглъбявай се в изкуството на ангелите, за да можеш да излезеш от грубата среда, при която си поставен. Достатъчно си живял в нея. Бъди сега така замислен, така научно зает, че и на ум да не ти идва нито за сладкото, нито за горчивото, нито за радостта, нито за скръбта, нито за своето, нито за чуждото. Бъди така втопен в изкуството на ангелите, че да бъде така ангажирано цялото ти естество, цялата ти способност. Само така ще можеш да проникнеш в тази абсолютна истина - изкуството на ангелите. Няма в Битието друга съвършена истина. Истина та е в изкуството на ангелите, в изкуството на светлината и в бързината на Божия Дух. Използувай тази бързина. Благодарение на тази бързина се подържа великата хармония в изкуството.

Тия понятия трябва да бъдат аксиоми, истини за ученика. Благодарение на този нов прилив, се говори на вас. Благодарение на това прииждане на тия сили, на тия способности, на това проникване, на това изкуство днес се ползувате от една голяма благодат. Ако бихте я прицелили, не бихте си губили времето, не бихте мислили за физическото, не бихте се вглъбили в изкуството на светлината и бихте забравили света на животните и света на човека. Вие сте едно изключение. Преценете това, за да можете да се ползувате от благодатта, която сте имали и която се дава на ученика.

Идеята за ангелското изкуство е идея, която занимава не само ученика на земята, но и учениците на другите планети, или в. други слънчеви системи.

Това е висша математика, това е божествена комбинация, която ученикът ще проучи, когато има изкуството на светлината. Да не си прави илюзии, че е станал учен, като е проучил някой клон от дадена специалност. Ами ако той се намира между тия висши комбинации, как ще научи как се движат светлинните сили? А как ще научи за сложното устройство на ангелския свят, който минава през слънчевите ядра? Когато проучи цялото изкуство на вселената. Хората днес изучават нещата, за да придобият парче хляб. Защо? Защото факторът в живота е стомаха. И понеже той напълно го е ангажирал, човек няма време да мисли, няма време да чувства, няма време да проникне, няма време да медитира, да се съсредоточава, да наблюдава великото изкуство на светлината, великото изкуство на ангелите. Идват моменти и той казва: „Остарях, свърши се вече“. Не, човешката душа никога не остарява и човешкият дух никога не остарява. Ако има нещо да остарява, то е лъжата в човека. Казват: на лъжата краката са къси. Човешкото тяло е изградено с лъжа.

Ще кажете: „Така са го направили още в началото“. Не, не са го направили така. Господ е направил човешкият образ здравословен. Бил е много добре построен. Той не е влизал в конфликт. Нямало е такива сили в него, за да има нарушение. Но при грехопадението се е изменил образът на човека. Първоначално той е бил красавец, така, както са красиви ангелските същества, но е опорочил тази красота и днес е станал смешен, подобен на животните. Тепърва вече ученикът си овладява новото изкуство, за да устрои своя свят, да подсили системата на своето духовно тяло, което ща бъде така представено, така оцветено, така осветено, че ще се доближи до първоначалната красота. А за да имате тази красота, трябва да имате красив ум, красиво сърце. Трябва да има хармония между сърцето и ума. Тази хармония ще излъчи и красиви вълни, които ще създадат красивия ореол, красивата аура. Красотата е цел за ученика.

Ще кажете, че красотата е средство, а не цел. Тя е и средство, но е и цел. Тя е цел, за да може ученикът да се прояви като устрем, като светлина, защото красивите неща са светли неща, красивите неща са проявление, са събития, са явления. Това са божествени идеи. Когато Бог е създавал Вселената, той е вложил красиви идеи. Неговата мисъл се е проявила като идея. Той не говори на хора та, както те си говорят. Той им говори чрез красивите си идеи, чрез красивите си явления. А едно явление е историческо събитие. Говорът на. Бога следователно е исторически.

И все пак. ученикът казва: „Няма кой да ни научи“. Вие имате целият образен божествен език, как да няма кой да ви научи? Имате божествени явления и форми и можете така да се вглъбите в тях, че да забравите своята природа, своя нисш свят. Ученикът трябва да се освободи от своя нисш свят. Това е най-належащото. Той не трябва още да тъне в гнета, в калта на стария свят. В него трябва да преобладават разумните принципи, разумните кодекси, разумните начала.

Има ли такива? Има. По начало ученикът е разумно явление. Никой не може да обори тази истина. Няма да се намери такъв учен. Да обори това разумно явление, това значи да отрече себе си, това е лъжа.

Кога човек, се отрича? Когато е виновен. Когато не е виновен, той никога не се отрича. А когато е виновен, той скърби и казва: Такава ми е природата. За обикновения човек, това е допустимо, на специално за ученика, не е. Той трябва да влезе в аудиторията на висшето божествено изкуство. Няма друг път за него.

Може би ученикът ще иска да се върне, да си поживее още малко. Заблуждение е това, лъжа е. Това, което е изживял, е било кал, тиня. Той е бил като кърлеж. Смукал е от някъде сок, енергия, за да продължи своето октоподство. Той трябва да излезе вече от света на лъжата, на тинята, на калта, т. е. да напусне света на животните и да се пресели да живее в аурата на ангелския свят. Той напълно може да се ползува от тези възможности. Защо? Защото лъчите на аурата на ангелския свят проникват в неговата душа и той понякога чувства това като нещо реално, като нещо положително, като нещо системно.

И тъй, бъдете по-близо до ангелското изкуство, за да могат да ви се открият някои по-елементарни специалности на ангелите Ангелите са големи специалисти. Никой до сега не е дал ясна представа какво нещо са ангелите - какви са те по ръст, какви са по образ, по състояние, какви са техните възможности за работа, какво работят и защо работят, какво ги занимава, каква е тяхната специфична вътрешна мисъл, която ги ръководи, какво има да постигнат и т. н.

Дали строго са определени тия възможности? Ако има някои същества, това са ангелите. Те са изпълнители на законите на вселената. Те строго съблюдават законите на вселена, и ако някъде стане нарушение, независимо от какви сили, те веднага възстановяват хармонията. Това е тяхната специфична работа. Те се занимават специално с хармонията. Занимават се с цветовете, за да украсяват вселената. Занимават се и с тоновете, с музиката, защото музиката е изводи от хармонията. Когато ангелите са проговорили, явила се е и музиката. Преди ангелите да проговорят, не е имало музика. Имало е някакви гласове, някакви викания, но това не е било още музика. Затова ние казваме, че първите композитори, това са ангелите. Музиката е тяхното изкуство.

Ще кажете: „Защо да имате тази привилегия?“ Така е определил Бог. Той ги е надарил с това изкуство. Когато някой композитор реши да композира нещо, един от ангелите му нашепва. Макар, че композитора слага своето име, подчертава себе си, но те не се сърдят. За тях е важно изкуството. Когато някой художник иска да изобрази една истина във вселената, те му нашепват. Те често пъти обладават неговата ръка и рисуват. Те се радват заради изкуството, макар че той слага своето име. Те знаят, че един ден този композитор или този този художник ще осъзнае това.

Защо сега не му напомнят. Те му дават абсолютна свобода да прояви изкуството, макар и да бъде грубото. Но развитието на човека, е такова и друго изкуство не може да му се даде. Когато някой художник иска да изобрази една истина във вселената, те му нашепват. Те често пъти обладават неговата ръка и рисуват. Те се радват заради изкуството, макар че той слага своето име. Те знаят, че един ден този композитор или този художник ще осъзнае това. Когато проникне в ангелския свят, тогава ще му се даде новото изкуство. Тогава той няма да се подписва, защото ще знае, че това е изкуство на ангелите.

Овладявай ангелското изкуство не да печелите пари с него, не да печелите слава с него, но да проявите живия Бог. Изкуството и на музиката, и на художеството, и на каквато и да е специалност, е да се прояви по същина, по вещество и по естество живия Бог. Само тия същества, които владеят тия изкуства могат да имат едно оформено понятие за Бога и да проявят големи дела. Да имаш понятие за Бога, трябва да бъдеш близо до него, трябва да бъдеш силен като Него, трябва да бъдеш върховен като Него, трябва, да бъдеш голям специалист, трябва да бъдеш първичен специалист. А това не е малка работа. Но щом е проникнала идеята за изкуство, ти почваш вече да долавяш тия префинени, възвишени идеи за Бога, защото Бог се проявява в абсолютно красиво изкуство. Но само това ли е? Всички дадени възможности и явления са неговото изкуство.

Ща кажете, че всички планети и всички слънчеви ядра са явления. Ща, това са явления, но явления, които вие виждате с физическите си очи. Вие още не сте видели онези явления, които вие виждате и за които се иска духовни очи, да ги видите с тялото на своята душа, с тялото на своя дух. Тялото на вашата душа е много специфично. Тя често пъти излиза и странства с него и пак се връща при вас. Колко много ви обича тя. Няма случай, когато е заминала и да не се върне. Когато физическото тяло се разруши и стане негодно, тя го напуска, но не и вас. Тя има грижа и за по-нагоре, защото вие като физически проявления, поддържате връзка с други едни тела, които са пак от физическа материя, но по-префинена.

И тъй, когато човек напусне физическото си тяло, той започва с други материални тела от по-финна материя. Това са условия в Битието, възможности във вселената. Ако не би било така, какво е тогава? Щом има голямо, абсолютно, необятно изкуство във вселената, защо да няма една строго определена система за движение на човешката душа, човешкия дух, на човешкото аз? Всичко е строго определено. Човек живее при дадени условия и не ги осъзнава. Това е и неговата грешка, негова та слабост. Но щом мине в Школата, там го школуват. Нито лъжата, нито страхът ще му помогнат. Пред абсолютната истина това не минава. Трябва да бъдеш прям, искрен пред историческия образ, пред историческото битие на божествения свят, на света на истината. Истината е, която ще ви освидетелства, дали сте овладели великата магическа божествена наука. Само истината е онзи бликащ извор, който носи преснота. Трябва да има преснота, трябва да бъде всичко прясно, да бъде в унисон с трептящите идеи. Идеи трябват на ученика. А щом му трябват идеи, той трябва да открие явлението, защото всяко явление е идея.

Както виждате явленията са непреривно движение прел ученика и му дават пълната възможност да се научи, от тях. Те са истинските фактори в миросъзданието. А ние казахме, че тия висши явления са мисли на Бога. Всяко такова явление е една голяма мисъл.

/ Електрическата светлина угасва за малко /.

И това беше едно явление. Явлението казва: стига. Нека остане и за друг път.

Случайно ли е явлението? Казват, че нищо няма случайно. Всичко е строго определено. Определено ли беше това затъмнение? Трябва да има някаква причина, за да има следствие. Затъмня в Школата. Защо затъмня? Изпречило се е едно тяло, което е хвърлило сянка. Значи и Школата е на изпитание. Тя е поставена при едни особени условия, които говорят, че ще дойдат сенките. Но за живота на Духа, няма сенки. Той може да продължи да говори, той може да продължи да хвърля духовна светлина независимо от физическата светлина. Ние тук се спираме обаче, защото ученикът трябва да запише урока. Нали той ще му трябва за да учи?

Така и ученикът често пъти затъмнява, т. е. явяват се известни явления; които му хвърлят сянка. От тях не може лесно да се освободи, но поне по-рядко да стават. Сега стана един път. Ако се повтори още веднаж. това говори, че ученика има други, по-силни фактори. Ученикът трябва да коригира тия фактори. Той може нищо да не запише, но истината, живото слово ще се запише в неговото съзнание, ще се въплъти в неговата душа и неговия дух. А това е важното. Много книги са написани. Цели трактати са написани, но остават в избите - там някъде в забравата. Но живото слово е дело. То се въплъщава в делото. Има ли дело, има живо слово. Няма ли дело, няма живо слово. Записано то слово е мъртво слово, а проявеното дело е живо слово.

Делото отключва тайната порта на истината. Само чрез дело ще откриете истината. Няма ли дела, няма средства, няма възможности. Делото е лоста, който ще разлости тази тайнствена врата за истината.

Има ли вра та, която да закрива истината? Символично е казано. Има препятствие, за да не може ученикът да види истината. Това препятствие трябва да се преодолее.

Как ще преодолее? Когато ученикът научи изкуството на ангелите, когато проникне в техния свят, за да научи вдъхновението. От къде другаде ще се вдъхнови. От никъде. На където и да се обърне, където и да ходи, вдъхновение не ще получи. Ще има може би настроение, но не и вдъхновение. Вдъхновение има само тогава, когато си във връзка с ангелските сили. Това трябва да се знае като положителна истина. Това, което сега човек нарича вдъхновение, то е настроение. Вдъхновението има особен ритъм.

Какво значи ритъм, какво значи вдъхновение? Вдъхновение значи да проникне Духът в тебе. Защо ученикът трябва да изучава изкуството на ангелите, изкуството на светлина та? За да може да се вдъхновява, т. е. да проникне Духът в него. Духът възкресява. Духът вдъхновява. Той има тия две специалности. Към тях се стреми ученикът - да се вдъхновява, за да възкръсне. Ако не подържа изкуството на вдъхновението, не може да владееш изкуството на възкресението.

Какво е възкресението? Трансформиране, минаване от едно състояние в друго.

Как ще минеш този път? Благодарение на вдъхновението.

И тъй, бъдете вдъхновители, за да може да овладеете по-лесно изкуството на светлината и изкуството на ангелите.

Кое изкуство е по-голямо? На ангелите или на светлината? Щом едно изкуство е възвишено, то е реално. И на земята е така. Дори и най-малкото изкуство е реално. Стремете се така да преобразявате около вас нещата, че да имате вдъхновения същност, защото всяко изкуство има същина. Всеки който работи в областта на музиката, трябва да бъде вдъхновен. Не трябва да има изнасилване в музиката, а трябва да има вдъхновение. Изобщо във всяко изкуство трябва да има вдъхновение.

И тъй, по-близо до изкуството на ангелите, за да бъдете и вие ученици на изкуството, т. е. да владеете изкуството на ученичеството. Кой може да рисува, кой може да свири? Този който е учил. Този, който не е учил, нищо не може.

Но ще кажете. Той не се е учил сега, а може. В някои минали съществувания се е учил, е проявявал това изкуство. Той сега не е учил поради поради някаква причина, но има заложби от миналото. И вие сега сте все от миналите величия. Не ви е дадена възможност сега да изучавате изкуството на ангелите и изкуството на светлината, но имате нещо заложено. Благодарение на това заложено, сега сте на почит. Ръководството е доволно и ви дава известно почетно място, но трябва да оправдаете това място.

Свършихме ли с ангелския свят? Не сме свършило. Защо не сме свършили? Защото не сте срещнали ангела, не ви е заговорил ангелът. Ще бъдем много радостни, ако някой, от вас е срещнал ангел и изнесе тази опитност при всички ни. Това няма да бъде тщеславие. Ако един от вас направи това, ние вече няма да ви говорим за ангелския свят, защото ще бъде вече безпредметно. Всичко е видяно, чуто, изживяно. А сега, ние ще продължим да говорим;

И тъй, по-близо до ангелския свят. За да може да се устроите като духовен свят, трябва да бъдете по-близо до ангелския свят. Какво е това духовен свят? Свят на Духа. Съвършен ли е светът на Духа? Доколкото присъства Божествения Дух, до толкова този свят е съвършен. Присъстват ли човешките духове, той не е съвършен. В ангелското изкуство няма сенки.

Ще кажете може би: Като няма сенки, как те работят? Как проявяват своето изкуство? Те нямат сенки, но има приливи на енергия. Много неща има, които трябва да видите, да чуете, да опитате, да изживеете.

С какво ще изживеете тия неща? Ще ги изживеете с вашата душа и ще ги възпроизведете с вашето съзнание. Вие още не познавате силите на своята душа. Там е още мъгла, тъмнота, но няма какво. Хванахме се вече на хорото, то вече се върти и гайдарят трябва да свири. Хубаво или лошо, но трябва да свири. Ако греши ще отговаря.

И ние сега сме сред хорото и щем не щем, трябва да свирим. Ако не свирим хубаво, ще отговаряме за грешките си. Хубаво, ритмично ще играете. Няма да се извинявате, че гайдарят не свири добре. Той може да свири добре, но вие хармонично да не играете

Не, хорото трябва да се върти и от ден на ден да се засилва, да има такава пластика, че да проличи, че някой голям гайдар е слязъл от висините и е завъртял хорото.

Да, слязъл е този гайдар и свири ли свири, но кой ли го чува? Този, който го е чул, ако има в себе си изкуството на хармонично движение, ще се хване на хорото, а този, който няма това изкуство в себе си, ще си каже: „Защо ли е засвирил този гайдар“.

Но гайдарят свири. Свири и не си играе. Той знае, че неговият глас ще се чуе по цялата земя. Той знае, че неговият глас ще мине от един континент в друг. Такава е волята Божия.

Работете с тези идеи, за да овладеете изкуството на ангелите и изкуството на светлината.

КЪМ ПЕСЕНТА

Слънцето в живота

носи топлината, носи ведрината.

Слънцето в живота

носи бързината, носи тишината.

5 март 1960 г.

Варна