Jump to content

505. Божествената деятелност


Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 505-то

БОЖЕСТВЕНАТА ДЕЯТЕЛНОСТ

Всяка една нова работя трябва да започва с вдъхновение.

Към твоя свят необятен,

любимий тръгнах аз,

В пътя светъл посрещна ме,

с мъдрост укрепи.

В пътя светъл посрещна ме,

с мъдрост укрепи.

*

Когато аз стигна

в твоя свят велик

с чисти мисли надари ме,

с вечна красота.

с чисти мисли надари ме,

с вечна красота.

*

Тогава аз ще видя

твоето лице

с мил поглед озари ме,

любимий, мой баща.

с мил поглед озари ме,

любимий, мой баща.

* * *

ОТГОВОР НА БАЩАТА

1. Ела при мен; сине мой, ела!

в бащин дом, ела!

На трапезата ти седни

и богато се нахрани.

На трапезата ти седни

и богато се нахрани.

*

2. Тогава аз ще те осветя

глава ти с венец украся,

сърцето ти с любов озаря.

Ела при мен, сине мой, ела!

сърцето ти с любов озаря.

Ела при мен, сине мой, ела!

* * *

БЛАГОДАРНОСТ

Благодаря ти, Отче мой,

за светлината която видях.

За любовта която познах,

за силата която овладях.

За радостта която изживях.

За славата която прозрях,

за истината към която тръгнах.

Това си ти, трепет на живота!

* * *

РАДОСТТА

Да бъдем чисти като водата

Да бъдем святи като зората

Да бъдем свежи като цветята,

да бъдем вечни като светлината,

това сме ние - радостта на земята.

* * *

Нека това молитвено упражнение създаде вдъхновение. Ако има вдъхновение, ние ще продължим нашата работа за в бъдеще. Без вдъхновение божествената работа няма да протече. Нещата не трябва да се изнасилват, да стават по някаква форма. В духовния свят формите са изключени, защото там има само подобни. Даже и образите не съществуват. Там всички са подобни. Там няма сини, кафяви или зелени очи. Всички имат еднакви очи, еднакъв ръст, еднакво съчетание на красотата, защото са взели първичния образ на Духа. Следователно, духовният свят на може да бъде многообразен. Многообразието състояние се дава само на нисшите светове.

Какво се разбира под думата подобие? На кого да бъдеш подобен? Казват, да бъдеш подобен на Бога? Кой е видял подобието на Бога или кой е определил това подобие? Трябва да си видял едно подобие, за да можеш да определиш. Това показва, че има големи същества, които са могли да проникнат в това подобие и да го снемат в образи. За да се прояви подобието, трябвало е образи. А за да се прояви образът трябвало е форма.

Има един вътрешен усет, една вътрешна сила, един вътрешен поглед, чрез които съществата могат да влизат във връзка с подобието, т. е. има една душа, която знае за подобието, защото тя самата е произлязла от това подобие.

На кого е подобен Бог? Да имаш подобие, ще рече да бъдеш подобен да някого. Човек не може да знае за ония далечни мистерии, кога Бог се е уподобил, как се е уподобил или на кого се е уподобил, но трябва да се стреми към подобието на Бога. Благодарение на това, че Бог е излязъл от своята абсолютност, е станало въпрос за подобие. Ако не беше излязъл от своята абсолютност, нямаше да става въпрос за подобие.

Какво е това, излязъл от своята абсолютност? От къде може да излезе Бог? Кой е свидетел, че той е излязъл? Кой е свидетел, че е подобие? Има ли такива същества, които знаят за първичното излизане на Бога от Абсолютното? Ако става въпрос за излизане, ако става въпрос за подобие, навярно сам Бог е направил това. Как можеш да говориш за онова; което не знаеш? За да знаеш, трябва да си бил свидетел, трябва да си присъствал. А кой може да присъства в момента на излизането на Бога от Абсолютното. Има един авторитет. Това е Божествения Дух. Само той знае тия секретни мигове в живота на Вселената, в живота на Битието. Щом ученикът е осенен от Този Дух, той ще може да влиза във връзка с Божието подобие. Тогава се потвърждава истината, че Бог е направил човека по образ и подобие. Имало е един важен исторически момент, когато Бог е надникнал от своята абсолютност. Защо е надникнал? Какво да види? Да види движението, да види силите, да види мъдростта, любовта, истината на своя Дух. Духът е който се е проявил. Бог пази една дълбока абсолютна дистанция. Затова се казва, че Бог е неподвижен. Той е като един абсолютен в покой център и всичко около него е в развитие, в проява. Кое се проявява? - Казвате, че се проявява неговата духовна същина. Питаме тогава, има ли друга същина извън неговата духовна същина? Има една същина, която е абсолютност. Понеже е абсолютност, тя е централна, тя е в дълбока необятна тишина. Това, което се е проявило, то е създало движението, хармонията, светлината. Всички атрибути, с крито ученикът се ползува, са все проявление на Божествения Дух.

Какво място е заемал Духът у Бога? Имало ли е място, което, което Духът е заемал? Става въпрос за мястото на Духа в Бога. Място ли е то или състояние? Съществува ли извън Духа Божи и ако има, какво е то? Какъв е произходът на Духа? Вие казваме мисъл. Това подразбира, че Бог е мисъл, а ние казахме; че Бог е Дух. Щом Бог е Дух, има ли някоя друга същина, която да съществува извън Духа? Има у Бога една абсолютна индивидуалност, която са казва Абсолютно. И благодарение на това Абсолютно има големи заложби, големи възможности, има голяма светлина и голяма проява. Хамбарът е пълен с жито. Житото представлява големите възможност да се насее полето. Следователно, Бог е излизал от своята абсолютност и се е подчертал чрез действието на своя Дух. От действието на неговия Дух ние познаваме Бога. Всичко което се върши във Вселената е действие на Духа. Затова във Вселената има една голяма закономерност, която не може да се види, не може да се усети, не може да се определи от малките съзнания. И ако има сега един голям стремеж, един голям устрем на съществата, то е да могат да се доберат до абсолютността, да способността на Бога. Но това е задача на големите същества, които се занимават с тази истина, въплътени са в нея и искат да я открият.

Духът всичко ще приведе в една голяма абсолютност, защото само абсолютните неща са силни, само абсолютните неща са чисти и всичко се стреми към абсолютната чистота, към абсолютната истина. Абсолютността съкращава събитията, епохите, времето, движението, въобще всяка проява или явление. Затова всички ученици от школите на миналото, когато са идвали до абсолютността, са се спъвали. Нямали са достатъчно сили да продължават по-нагоре от небето, на което са се намирали. Затова сега ние ще си послужим с метода на Божия дух. Методът на Божия Дух е да прояви Абсолютното в подобие, подобието в образ и образът във форми. Ако той се спре при Абсолютното, няма да може да открие тази истина, тя трябва да влезе във вариациите на Духа, който е проявил подобието.

Идеята тук е ученикът да започне да работи. Какво ще работи? Когато Бог е излязъл от своята Абсолютност, мислел ли е какво ще работи? Ако Бог е мислел, следва и ученикът да мисли. Той трябва да знае, да има една голяма творческа деятелност и всички явления, всички периоди и векове се обобщават в тази творческа деятелност. Бог е излизал от своята абсолютност като една мирова деятелност. И когато ученикът се въвежда в лабораторията на опитите, то е да се прояви като деятелност.

Каква деятелност трябва да прояви ученикът, за да отгатне тия секретни моменти. Той не трябва да мисли за това. Всяка една деятелност е строго определена. Не може да се отгатне живота без деятелността. Следователно, всяка деятелност е продукт, излъчена система от абсолютното. Затова деятелността трябва да бъде девствена, да бъде абсолютно чиста. Колкото повече е чиста, девствена, толкова повече е творческа. Деятелност, която няма тия елементи, се нарича отрицание или противоположен полюс. Цялото проявление на Бога се е хармонизирало с тази мирова деятелност. Затова се казва, че има закономерност. Абсолютната деятелност представлява една абсолютна закономерност. Ученикът трябва да се стреми към узаконените, явления.

Как се различават законните явления от незаконните? Щом ученикът владее деятелността на Божия Дух, той оперира с тази девствена деятелност. Божествената деятелност трябва да бъде земята на ученика, който се стреми към абсолютните неща. Всички неща трябва да бъдат абсолютни за ученика. Чистотата, движението, изкуството, учението, всичко трябва да бъде абсолютно чисто.

Ние не говорим за онова Абсолютно, което не се знае, но за ония явления, които имат съдържание. Ако няма съдържание, няма да има деятелност.

Какви елементи трябва да съдържат? Трябва да съдържат елементите на Божия Дух. Щом съдържат елементите на Божия Дух, ще се прояви и Божествената деятелност. А прояви ли се божествената деятелност, ученикът се приближава до онзи секретен момент, да прекрачи стената към абсолютните неща.

Но ще кажете: Защо трябва ученикът да се занимава с Абсолютното, когато той е поле на проявление, на творчество? Всяко творчество и деятелност трябва да се стреми към Абсолютното. Когато ученикът се добере до тия максими, до тия секретни състояния, той ще разбере какво е да е излязъл Бог от своята Абсолютност. Бог трябва да е излязъл от своята Абсолютност за всеки ученик, защото законът, мярката, формата, образът, подобието, всичко това е въплътеният Бог в ученика.

Така се осмисля творческият акт, който е като деятелност в ученика. Благодарение на тази закономерност са се създали и различните светове. Тава е божествен ред, който определя различните състояния.

Какво са многото светове? Това са различните състояния на съществата. Цялата съвкупност, цялата вселена от същества, които са на известна степен.

Защо се е допуснало това степенуване? Такава е деятелността. Понеже Божия Дух е проявил божието начало в различни нюанси, дошла е и степента. Ученикът трябва да благодари на това степенуване, защото той открива божествената система или божествената закономерност. Има една позната закономерност. И благодарение на това, че е позната, той може да се добере до една голяма, необятна система в миросъзданието. Той може да борави вече с по-висшите измерения, чрез които може да се дойде до първичната Абсолютност. Как може ученикът да отгатне безкрайното, незнайното? Как може да открие математически колко слънчеви ядра и колко планети съществуват в миросъзданието? Как може да открие какво е разстоянието между дадени слънца и какво се крие там?

Ще кажете, че тия въпроси са за големи математици. Всеки ученик трябва да бъде математик.

Кой ще го научи? Има една начало в ученика, което ще го научи. Това начало е произлязло от божествената деятелност. Всичко е дейно, всичко се движи, но Бог не се движи, понеже по начало той е Абсолютност. В последствие е станал проявление.

Когато ученикът се обръща към Бога, той често пъти попада под съблазън и казва: „Как може да ме чуе Абсолютното? Знае ли то за мене?“ Ако Абсолютното, което е най-голямата възможност, не знае за теб, кой друг може да знае? Затова е казано, че всичко е написано на дланта на Бога.

Какво е това всичко? Това са неизброими явления в миросъзданието. Какво е това Вселена? Което може да побере всичко. Кой може да знае за Вселената? Само Абсолютното, защото в него е всичко. Вие може да знаете за известни проявления, за известна деятелност, но в Абсолютното е тайната. Това, което се проявява, то вече не е тайна. Човешкият дух по начало копнее за тайната..

За кои тайни? Дали за това, че има някъде някакви слънчеви системи и около тях се движат планети, че има някакви същества, някакви светове? Не, човешкият дух копнее за Абсолютното, което е непонятно още за човешкото съзнание.

Духът е по-силен от съзнанието. Преди да дойде съзнанието, е бил Духът. Кой започна да се осъзнава? На кого трябва съзнание? И какво трябва да се осъзнае? Кой е слаб, кой е загубил, че трябва да се осъзнава? Има един, който се стреми към осъзнаване. Това е човешкият дух.

Защо е станало нужда, човешкият дух да осъзнава? Станало е нужда, защото човешкия дух се стреми към съвършенство, към Първичното, към Абсолютното.

Когато се говори за Бога, трябва да разбиране, че като човек има душа и дух, така и Бог се е проявил като Душа и Дух.

Какво е душа и какво е дух? Тези понятия не са още много ясни. Днес има идеолози, които отричат душата, но какво ще каже ученикът. Има ли душа и Дух? Защо трябва да излезе душата от Духа? Това ще рече, че и Божествения Дух е абсолютен. И той е една абсолютна закономерност. Трябваше да се прояви душата, за да се открие тази Абсолютност - Духът.

Имал ли е нужда той от откриване? Това е по отношение ученика. В своето първично състояние той не е имал нужда. Има една голяма секретна тайна по отношение проявлението на божествената същина. Няма още идеолози, няма мислители, които да открият тази първичност. Даже и великите учители са се страхували все още да открият тази истина. И ние не ще посмеем да помислим, да размишляваме по нея, защото е страшна - страшна в смисъл, че ще отпадне критическият дух, мислещата способност и няма да бъде открита математически тази абсолютност. Математиката трябва да има задачата да владее пространството, времето, безкрайността и тогава да дойде до Абсолютността.

С числа ли ще си послужи тя? Тя трябва да си служи с голямата деятелност, т. е. с голямото проникване. Когато ще трябва да се изразят математическите величини, да се направи сбор и да се представи като една реалност, това е много трудно. Но когато духовната деятелност се въплъти в ученика, неговото съзнание се разширява и той може да борави вече с едни абсолютни величини. А боравиш ли с абсолютните величини, това ще рече да заемаш положение на Абсолютното. Но, то е най-трудното. Ако ученикът, може да получи това състояние на Абсолютното, той ще бъде навсякъде.

Но ще кажете: „Нали има големи пространство, нали има необятност?“ Да, но той ще може да борави вече със силите на необятността. Той трябва да стане първо една деятелност, в която да се включат всички негови божествени атрибути. Тази именно деятелност, е която ще влезе в контакт с абсолютните величини. Ако боравиш. с обикновения величини, ти не можеш да стигнеш до безкрайното. Но боравиш ли; с абсолютните величини, ще имаш едно такова съзнание, че в даден миг можеш да привлечеш всички абсолютни явления. Ако те не ти дойдат на помощ, за тебе ще има все нещо неизвестно. А целта е неизвестните величини да се направят достояние. Тогава ученикът вече може да каже: „Няма вече тайна, защото тайнственият Бог се откри.“

Така са мислили великите учители и затова са казали: „Аз и Бог сме едно. Аз съм в Бога и Бог е в мен. Вечната деятелност и абсолютното към и аз. Ние сме едно.“

На този въпрос обаче ще последват много други въпроси: „Защо трябваше да има това класиране, защо трябваше да има по-нисше?“ Това нисше трябва да се преобрази, да се трансформира в по-висше. Такава е деятелността. И понеже съществува такава деятелност и ученикът по закон, по подобие е една такава деятелност.

Колкото и да желае ученикът да се унищожат тия неща, те съществуват като исторически деятелности. Той не трябва да прави опит за това, но да влезе в хармония с абсолютните закони, с абсолютната деятелност, да бъде в унисон с абсолютните божествени атрибути.

Това са стремежи, които ще дадат възможност на ученика да оперира с по-висшите, с абсолютните измерения. Това са същини, които са дадени. Те не са скрити за ученика. Достатъчно е да овладее той тази голяма божествена деятелност.

Но може би ще дойде мисълта: „Защо ни занимавате с тия въпроси, когато сега не ни. трябват, пък и нямаме тази възможност да разсъждаваме по тях?“ Един ученик на вътрешния живот, на вътрешните състояния, на вътрешния дух, ще трябва да се запознае с всички явления в миросъзданието. До сега се е говорило все за морал - какви трябва да бъдат отношенията ви към нещата, да се съобразявате с окръжаващата ви среда, да не нарушавате нейните правила, нейните закони и т. н., но когато става въпрос ученикът да размишлява за началото на нещата, искат се вече специални условия за него. Той трябва да има тия условия.

Ще възразите може би: „Какво сме виновни ние, когато сме лишени от тия условия?“ Ученикът е виновен, никой друг. Ако той осъзнае това, лесно ще се справи с положението. Но ако стои на своята база, мъчно ще се справи.

Неща та са трудни само като философия. Трудни са може би на практика, но по идея не са трудни. Едно откритие следва друго, другото друго, докато цялата тайна се открие. Ученикът трябва да има тази голяма деятелност да оперира с абсолютните величини.

Но ще кажете: „Не е ли по-добре да оперираме с ония величини, чрез които ще научим какво има в недрата на земята, какви са елементите там и т. н.?“ Ученикът преди всичко не е задължен към земята. Той е доброволец.

Защо е дошъл тогава тук? Кой го е накарал да дойде? Ако ви запитаме, защо дойдохте, вие няма да кажете. Вие забравихте защо дойдохте на земята. Защо не отидохте на Венера, на Марс или на друга някоя планета или слънчева система? Кой ви определи тази съдба? Ще обвините може би Бога или пък най-малко дявола, но с това не се разрешава въпроса.

Кой ви прати на земята? Ще кажете, че сте дошли да учите. Какво да учите? Да научите великата истина. А това ще рече да научите всичко. Какво всичко? Каквото съществува извън вас, извън земята или извън слънчевите ядра? Какво друго ще видите? Необятно пространство, вятър.

Колко малко се знае за същината на вселената! Защо е така? Защото човекът е ограничен. Той има едно физическо тяло, което не му дава възможност да има едно всемирно проникване в детайлите на вселената. Той не може да види състоянието на различните полета, които се очертават като светове. Той вярва, че има някакви светове, но ако го запитате какви са границите на тия светове, той няма да ви отговори. Защо? Защото не ги вижда. Все още малко са възможностите на ученика. Той тепърва започва да изучава възможностите, с които борави в своя свят. Когато проучи своя свят, тогава ще има възможност да проучи и другите светове. Но за да стане това, трябва, деятелност. Трябва божествена деятелност, т. е. Божественият Дух трябва да участвува във всяка една свещена операция. Трябва операция. Трябва да се влезе в лабораторията на химическите опити, да се разложи всеки един елемент, за да се научи неговата стойност, неговата сила, неговата измеримост и неговата величина.

Но казва ученикът: „Кой ще ни научи?“ Има професори, химици, естественици, математици, астрономи и т. н.

Могат ли да знаят те за Божествената деятелност? Задължени са да знаят. Тази епоха е епоха на дълбоко необятно откритие. Ще се даде на учените на земята да измислят уреди, чрез които да открият духовните същини. Тогава няма да има неверие, съблазън или атеизъм.

Какво трябва да направи ученикът? Той трябва да се преобрази. Това не ще рече, че трябва да се предаде на пост и молитва. Така може да завърши катастрофално. Ние не сме за изнасилването. Ние не искаме мършави, болни ученици. Не искаме дори и светии ученици. Ние искаме ученици, които да оперират с Върховното измерение, с абсолютните величини. Какво от това, че не си ял мляко, а халва. Това съвсем няма значение. Въпросът е, тази енергия да се превърне на абсолютна величина. Ето защо се апелира към вас да бъдете едни добри химици и да превръщате елементите. В миналото са превръщали елементите и са открили безсмъртния еликсир. И ученикът трябва да борави вече с тия възможности. Не че трябва да направите камъка на злато. Това е работа на други същества. Вашата работа е специфична. Много от издигнатите духове не са я и подозирали и често са идвали до ексцентричност. А ние искаме да ви предпазим от това. Не да отидете в гората и да станете отшелници и постници. Напротив, ние ви казваме да си ядете хляба и да си служите с елементите, необходими за вашето съществувание. Във физическия свят ще си служите с физически елементи, а в духовния свят с духовните елементи. Имате всичко дадено, но трябва да отидете и да си го вземете. Значи, трябва смелост, подвижност, трябва една голяма деятелност. Не се страхувайте за нещата. Бъдете абсолютно развързани, абсолютно свободни.

Не се е говорело до сега на ученика да бъде свободен, защото са се страхували да не би наново да падне, наново да сгреши, наново да се отклони. За вас ние вече не се страхуваме, затова ви говорим в този дух.

Тази епоха трябва да се увенчае с едни свръхестествени явления.

Какво разбирате под думата свръхестествени явления? Да виждате някакви призраци ли? Не, но да бъдете вие сами едно ново явление. Да бъдеш най-разумния, най-практичния, най-съобразителния, най-любящия, най-святия, това е прекрасно. Какво по-хубаво от това? Тогава ти ще бъдеш едно същество, което носи безсмъртието в себе си. А какво по-хубаво от това? Най-хубавото, най-красивото, най-достойното, това е да бъдеш безсмъртие. Ако силите, с които сте боравили досега са били смъртни, то тепърва Духът ще обезсмърти силите, с които в настоящия момент работите.

Това е задачата на ученика. Не че тази същина е умряла някъде, но е изживяла тия тежки наследства. Следователно, освободете се от старото наследство. Приемете новото наследство. Какво е то? Ние ви казахме вече. Така ще възкръснат новите способности у вас, за да може да се проявите като даден талант.

Бъдете цъфнала роза в своята градина. Тогава ние ще се запознаем.

Така ученикът трябва да мисли, така да работи, за да открие тайнственото. Хубав е животът. Ако има нещо най-красиво, то е животът. Той е прекрасната роза съдържаща мировия аромат, мировото безсмъртие.

Нека вашата душа да съхрани в своите недра живота. Вървете нагоре, стремете се към върховете, за да се освободите от влиянията, които са затвор вече за вас.

Стремете се към високите места, за да дишате свободно въздуха, за да дишате свободно аромата на мировите системи. Има мирови системи, които изпращат своя аромат, своя въздух, своя озон, своята светлина.

Бъдете тия светли същества, които да образуват светящи пътеки, по които да дойдат ангелските същества. Вие сте били ангелски същества и наново трябва да се върнете в ангелския свят и оттам да навлезете в по-висшите светове - световете на синовете божии.

Ако така мислите, ако така разсъждавате, ако така съзерцавате, ние ще бъдем готови да мислим винаги заедно с вас, да разговаряме за историята на Вселената. Завидна е историята на Вселената. Ние ще се радваме, ако можем да ви обърнем вниманието върху историческите явления. Трябва да обикнете историята на вселената. Ние ви наведохме на тази мисъл и вие няма, да бъдете спокойни. Вие се връщате вече. Следователно, вашият дух търси и ще му се дадат тия мирови възможности. Вие не сте и мислили, че имате такива възможности. Щом ги имате, вие сте щастливи. Ще бъдете още по-щастливи, когато се освободите от известни задължения, с които сте се обвързали и които са от по-нисш характер. Сега ви се дават едни висши задължения. Радвайте се, че можете да бъдете в тяхна услуга и че можете достойно да ги изпълните. Вие не сте вече като света. Той нищо не знае за това, за което ви се говори. Светът още дълбоко спи, но ще се пробуди. Сега ние създаваме образци, за да покажем на света новото чудо.

Трябва да има образци. Трябва да кажете на света, че са дошли същества от висшите светове и да им докажем това. Как ще им докажем - че има задгробен живот, че има отвъден свят, че има духове, ако няма представители?

Вие дойдохте от другите светове и трябва да бъдете тия представители по Дух, по душа, по характер, по чистота, по абсолютност.

Не ви говорим като на чужди. Ние и друг път сме споделяли. В други области сме се срещали и сега при една благородна съдба се срещаме на планетата Земя. Ние бием тревога, че се намираме на земята. По-висшите светове знаят за това. събитие. Много от гениалните астрономи са обърнали своите тръби към земята и най-щателно ви проучват. За тях вие сте една новооткрита микроба, която извършва една свещена работа. А ние ви нарекохме ученици, които се занимават с тайните на вселената.

Трябва сериозна работа - повече от сериозна. Може ли? Защо да не може. Вашият живот трябва да се ознамени с дадени прояви и ние имаме всичкото желание да го ознаменим. Да няма вече чужди неща за вас. Всичко да бъде сродно за вас, за да не се чувствате като скитници, като пришълци. Напротив, всичко е ваше.

Ценете това време, защото само във време на Школа вие сте в допир с духовния, свят. Преобразете себе си. Одухотворете себе си. Така вашите мъчителни състояния ще се премахнат. Да няма в школата обременени.

Хранете тия чисти мисли, ограждайте се с тях, за да бъде отстранявано всяко странично явление.

Бъдете изящна чистота, физическа и духовна. От нея ще зависи нашата бъдеща работа. Помагайте ни и ние ще ви помагаме.

Ще кажете може би, че ние сме силни и няма нужда ни помагате. Ние искаме от вас само да давате добри условия, а другото оставете на нас. Ние боравим с висшите системи. следователно, имаме и висши възможности. Не че те са наши, но ние си служим с тях. Желаем и вие да си служите с тях.

Нека крепне школата, за да може да се роди новото. Нека Божият дух ви благослови и укрепи в пътя, за да се справяте лесно с всички препятствия и противоречия, които биха ви се изпречили на пътя.

Вашата цел е високите върхове - благородна цел, красива цел, богата цел.

Бъдете приятели на синовете Божии. Бъдете синове Божии.

Ако искате повече, ще ви дадем. Ако не искате, няма да ви дадем. Ако заслужавате за повече, ще ви дадем, ако не заслужавате, с това ще останете. Трябва обаче да се стигне до върховете. Ще се спирате ли, ще се удоволствате ли, но трябва да се стигне. Използувайте повече време за Духа Господен, за божествената работа, за Школата. Времето ви извън Школата е забавление. Съкращавайте времето за забавленията и го използувайте за работа. Можете всичко да работите. Работоспособни сте. Между вас сме, защото и ние обичаме работата.

Но ще кажете: „Ако ви пратим на лозето, ще копаете ли?“ И там ще копаем, понеже обичаме работата.

Благословено е името на Господа между вас.

Дръжте връзка с горните светове, за да протече тук един миролюбив Дух и да запазите Братската общност от външни влияния. Пазете я. Където и да се появят някакви сътресения, явявайте се веднага на мястото и парирайте всичко. Заменяйте тъмните мисли със светли. Това е ваша задача и трябва да я приложите. Това е заветът на Учителя. Щом обичате Учителя, ще обичате и делото му. А то е Любов, Мъдрост и Истина. По това ще ви познаем, дали сте негови ученици.

20 Октомври 1960 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...