507. Свещеният мироглед

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 507-мо

СВЕЩЕНИЯТ МИРОГЛЕД

Ценни са явленията, когато на тях се гледа свещено. А за да гледа ученикът свещено на нещата, той трябва да владее изкуството на един безсмъртен мироглед. Той се е занимавал до сега все със смъртните явления. Не е имал един безсмъртен мироглед. Сега се занимава с новите условия при които е поставен, за да може да открие областта на безсмъртието.

Област ли е безсмъртието? Не, така се казва на обикновен език. Безсмъртието е абсолютна същина в миросъзданието.

Същина ли е безсмъртието? На обикновен език така се казва. Тогава какво е безсмъртието? Безсмъртието е вечното, което никога не претърпява промени. Безсмъртието, това са вечни същини в битието, които не претърпяват смъртни състояния. И когато се казва безсмъртен или свещен мироглед, ученикът трябва да има една нова среда - средата на новия божествен мироглед.

За ученика няма случайности. Той е излязъл вече от областта на случайностите. А. щом не живее в случайността, във временното, той е вече сериозно загрижен, сериозно съсредоточен в една реална област. Тази реална област му дава новия мироглед. Той трябва да вижда нещата така, както са в тяхното начало. Те могат да се явяват пред него в различни варианти, в различни форми, в различни образи, даже и в различни подобия. Мирогледът за, него трябва да има една велика основа. Тази велика основа е божественото присъствие. Навсякъде той трябва да вижда божественото присъствие. Ако няма такъв мироглед, той ще живее във временните промени, които ще забавят неговата еволюция.

Но може би някой ще каже: Добре е, както си живеем сега, като обикновени същества, като обикновени човеци. Има на какво да се радваме, има на какво да уповаваме, има какво да ни стимулира. Да, има. Има, но има и промени. Попада ученикът в света на промените и губи нишката на онова, което е считал като нещо близко, като негова собственост, като реалност. Затова се препоръчва на ученика да има безсмъртен мироглед. Колкото повече неговият мироглед се оформява като съвършенство, като безсмъртие, като величие, толкова повече божествените същини се въплъщават като безсмъртна реалност в битието. Много пъти във вековете той е изживявал смъртните състояния. Има голяма поука от това. Сега той е в един такъв етап на развитие, когато може да проникне в едни по-секретни, в едни по-високи, в едни по-обширни области, но трябва едно голямо възпитание. Ако не въплъщава идеите на този божествен мироглед в себе си, той няма и да подозира, че неговите състояния сега са нещо фиктивно, нещо нереално. Но щом го занимаваме в този дух, той ще направи прехода към по-висши области.

Не са реални областите, в които той сега живее. По отношение неговото развитие те са реално, но не и по отношение на неговото битие. По битие той е един велик мироглед във вселената, такъв какъвто е мирогледа на посветените, по отношение на Бога. Бог е най-великият мироглед във вселената. И ученикът трябва да се стреми към новия мироглед.

Защо е той на ученика? За да върви напред. Да не се спира, да не прави застой, да не се осланя, да не се заблуждава, да не мисли, че това което е сега, то е реалното. Това което е сега, е половин човек и половин животно. Той трябва да се освобождава вече от животното, защото животинският свят му е оставил доста голямо наследство. Той трябва да напусне вече животинския свят и да влезе в божествения свят. Божественото е, което стимулира вътрешния живот, вътрешния свят, вътрешния мироглед, вътрешните състояния. Божественото се въплъщава в него като един нов велик безсмъртен мироглед.

Имайте новия мироглед за нещата. Не се спирайте пред. тия малки явления които стават около вас и във вас. Това са временни явления. Стремете се към великия върховен мироглед, който ще ви освободи от временното.

Защо се говори така на ученика? Защото единственото същество, с което се занимава божествения свят, това е ученикът.

Защо ученика? Защото той вече напуща животинския свят. А да напуснеш животинския свят, това е едно голямо тържество. Да минеш от един свят в друг, това е една велика церемония.

Ученикът трябва да напусне вече физическия свят. Да не си прави илюзии, че ще може да го преобрази. Той е даден за известен период от време на духовете. За да се възпитават. Та, няма какво де го преобразява, но да преобрази себе си. Физическият свят служи за стимул на нисшите духове, на растенията, на животните, но за ученика вече настава друга епоха, епоха на безсмъртието, епоха на безмълвието.

Стремете се към света на безмълвието, за да маже да пораснете, да разширете вашия мироглед, да гледате на нещата така, както са. Какви комбинации е материята, какви комбинация е духа, каква комбинация е безсмъртието, каква комбинация са световете, вселената, това е, което трябва да интересува ученика. Той трябва да има следователно, един мироглед, който най-чувствително да претегля нещата. Всички събития, всички явления в света в който той живее, трябва да бъдат претеглени и то с най-чувствителната везна. Когато ги протегля, той ще оформи, той ще види нещата, ще оформи своя мироглед. Той ще види нещата, както те са по начало. Ето защо, имайте за задача, имайте като стимул, като цел да си създадете най-великия мироглед. И когато философите на физическия свят дойдат да ви убеждават, да знаете как да се защитите. А те действително ще ви атакуват по отношение условията при която живеете, защото все пак вие сте на физическия свят.

Ние много пъти сме настоявали затова. И всички велики учители които са идвали са препоръчвали все това - да напусне ученикът животинския, материалния свят по възможност по-безболезнено. А как ще стане това? Това ще стане, когато той има вече нов мироглед за нещата. Той нима да изнасилва нещата, защото новият мироглед няма да му позволи това, но ще знае за абсолютната закономерност, за точното време, за възможното пространство и за безграничното. Колкото повече ученикът навлиза в областите на безграничното, толкова повече се оформява като един свещен безсмъртен мироглед.

Всички същества от другите светове се интересуват от мирогледа на ученика. Могат ла да въплътят в него този мироглед? Те знаят, че той е спечелен за тях и се интересуват за него, защото стават вече съработници в сътворението. Те искат да го освободят от ангажиментите на миналото. За да бъде ученикът на физическия свят, ще трябва да е поел някаква ангажименти, не ги е изпълнил и сега е натоварен; И понеже е натоварен, наново идват тия сили да му напомнят, да го свестят де го посветят, да му дадат повече светлина, за да може да навлезе в областта на новия мироглед.

Стремете се към новия мироглед и ще бъдете силни. Силата е в мирогледа. Колкото по-правилен, по-безсмъртен мироглед имаш, толкова повече си по-силен. Ти знаеш вече за нещата и си неуязвим. Никакви сили не са в състояние да те уязвят, да те овладеят, защото новият мироглед е широта, безкрайност, абсолютна светлина, абсолютна сила. Мирогледът е свързан със силата. Колкото по-широк, по-необятен е твоят мироглед, толкова си по-силен.

Имайте този мироглед, имайте това умозрение, това ясновиждане, това яснослушане, за да може и вие да придобиете онова начало; което е в по-висшите същества. Има едни начала, за които ученикът не подозира още. Те не са още в неговата кръв и в неговата плът. Те даже не са още мисъл, чувства. Но когато се въплътят силите на новия мироглед, те ще се явят вече като фактори в него.

Мирогледът е, който ще определя качествата на новите фактори в ученика. Ние имаме работа с ученика, защото новата философия, новото умозрение, новата система на Великото Всемирно Бяло братство ще се въплътят в ученика като един всесилен безсмъртен мироглед. Колкото но-светлинен, но-свят, по-задълбочен, по-оформен е вашият мироглед, толкова повече духовните сили са реалности за вас и ще ги чувствате като импулси в себе си, като откритие в себе си, като дарби, способности, като такива възможности, които всеки даден миг ще ви говорят.

Но какво ще ви говорят? Какви сили ви обкръжават, какво трябва да нравите, какво да работите. Те знаят целия план на миросъзданието. Те знаят върховната наука на Великата система на Бялото Братство.

И тъй, ученико, иска се нов мироглед. Новият мироглед ще те определи като система в Бялото Братство. Ще знаете: две братства съществуват. Този който не е в Бялото братство, навярно е в Черното братство. Друго братство няма. Две начала са: светлина и тъмнина, зло и добро, черно и бяло. Бяло братство я черно братство. Не че черното братство е нещо непотребно. Това са едни принципи в миросъзданието, но по-добре е да работите е белите принципи, с възходящите принципи, отколкото с отрицателните. Затова се препоръчва на ученика да има величествен, безсмъртен мироглед. Да няма същества, които да го надхитрят, да го уязвят, да го отвлекат, да го приспят.

С Такъв мироглед ученикът прониква в необятността. Той знае вече каква система е необятността. Той знае вече какви са световете на великите посветени, световете на синовете божии.

Мирогледът на ученика трябва да бъде абсолютно знание, та да не става нужда да търси врачове, ясновидци и пророци. Той сам трябва да знае, той трябва не само да вижда, но и да знае. В званието се включва и виждането, и слухарството, и осезанието и всички други чувства. Те трябва да бъдат такива, че да включва великия божествен разум.

Водете се от разумното. Разумното се проявява като системен мироглед. Колкото повече ученикът овладява разумните системи, толкова повече неговият мироглед е богат,

И тъй, за да може да се преведе системата на Великото бяло братство на земята, трябва да има ученици с нов мироглед, защото ще се води вече една духовия борба. Белите сили ще настъпят в тъмните области и ще конструират бялата система; Колкото и отрицателни да са тъмните системи, белите сили ще ги овладеят.

Казано е от пророците и от учителите, че царството божие трябва да дойде на земята. Но то ще дойде само тогава, когато ученикът научи изкуството на безсмъртния мироглед, Божественото не работи с глупави сили, с отрицателни сили, с немощни сили. Божественото работи е великия мироглед. Той е божествен проблем. Ние и по-рано говорихме за този проблем, а сега го оформяваме като мироглед.

Колкото и да ви говорим сега за него, вие ще го изживеете само тогава, когато се освободите от материалния свят.

Не ни разбирайте обаче криво. Материалният свят може да ви служи като дърва, с които да се отоплявате, като вода, с която да утолявате жаждата си, като хляб, с който да утолявате глада си. Но вие не сте нито жаждата, нито глада. Вие сте други сили, които при дадени условия се нуждаят от теза сили. Вие сте други сили, вие сте нещо друго и трябва да се освободите вече и от студа, и от жаждата, и от глада, и от червото, и от отрицателното.

Кога ще стане това? Ще стане само тогава, когато се въплътят у вас белите сили, силите на Билото братство. Те ще ви запознаят с всички системи в миросъзданието. Тогава ще бъдете вечна светлина.

Не се подценявайте, но освобождавайте божественото в себе си. То ви чака, то ви търси. Не го обиждайте вече. До сега сте били слуги на животните. Излейте от животинския свят, за да се освободите от всички противоречия в живота. Противоречията идват в следствие на връзката ви с физическия свят. Създали сте си родова карма, създали сте поколения, което ядва по линията на физическия свят и ви създава най-големи неприятности. А ученикът трябва да бъде свободен.

Как ще се освободи? Ще се освободи тогава, когато въплъти в себе си великия мироглед.

Освобождавайте се. Не се товарете с черня прийоми. Не задържайте вече родови традиции. Та не са необходими за вас. Те са нещо старо, нещо съвсем непотребно и са товар за вас. Не тровете своя ум, не заробвайте своето сърце. Освободете се, за да може да ви се създадат благоприятни условия да се домогнете до великото знание, което ще вя създаде и велик мироглед.

Ние често пъти сме говорила, че не трябва да слизаме при вас я да ви напомняме някои ваши състояния. Ние искаме от горе да вя говорим, да ви предаваме горните специалности, горните научни термини, да ви превеждаме от небесните сили, да ви превеждаме някоя божествени начала, така както са там, но виждаме, че често пътя изпадате под влиянието на физическата съдба и сме принудени да слизаме долу. А това ни коства едно доста голямо чистене. Не че ще се оцапаме, не че ще се очерним, но ние живеем в сферите на светлината и сме ангажирани с вас. Вие ни трябвате. Понеже е епоха на възлизане, епоха на еволюция, епоха на посвещение, ние искаме да се освободите по-лесно, т. е. да напуснете старите традиции, които са едно доста тежко наследство и ви създават често голямо главоболие, болезнени състояния. Ние още не сме дошла между вас, когато сте абсолютно здрави, абсолютно чисти, не сме ви намерили още абсолютно вдъхновени. Но ние чакаме, чакаме да се изживее всичко.

Има ли някакъв начин да се изживее по-скоро всичко? Има. Когато изселят ученика от този свят и го пратят при друга еволюция, но това подразбира един процес – напускане на физическия свят. А това не е желателно. Това е насилие. Да няма насилие чрез един светлинен мироглед. Трябва доброволно да, приемете нещата, да ги преценявате, да знаете кое е вечното и кое е временното.

Така трябва да са възпитавате, този дух трябва да приемете. Когато проникнете във висшите светове, тогава ще се занимавате със специалната наука, със специалните закони, със специалните намерения, със специалната астрология, със специалните отношения, със специалните влизания и прониквания.

Сега няма да ви говорим за тих, защото още не може да се освободите. И да искаме сега да отведем някой от вас във висшите сфери, той е свързан с толкова въжета, че трябва да късаме. Само една бримка да скъсаш, създава се болезнено състояние или никакво разстройство, а това не е желателно.

Може ли да се направи опит е някои от учениците? Опит може да се направи само когато ученикът е абсолютно здрав, абсолютно проникнат от новия мироглед, когато преобладава в него повече светлина. А сега какво отива? Той се е свързал сърдечно с някои явления, които го задържат и не го освобождават. Затова е казано: „Сине мой, дай ми сърцето си“. Значи, трябва абсолютно да бъдете свободни.

Но ще кажете: Как да не сме свободни? Нали се освободихме от месоядството, от спирта и от още много други неща? Не сте се освободили. Вие още не познавате божествената свобода. Физическият свят е много силен. Дори и много от посветените души мъчно оперират във физическото тяло. И вие сте изпитвали същото и още го изпитвате, защото всяко проявление в битието е сила божия на физическия свят. Иска се голямо и изкуство да оперираш на физическия свит и никаква сила да не те засегне. Вие сте деца, членове на физическия свят, минавате през него, но настанало е време да го напуснете.

Къде ще отидем, като го напуснем? Вие няма да напуснете земята. Физическия свят представлява земята наистина, но вие ще се ползвате от плодовете й. Ще се интересувате от всяко чудно явление, което дава плод и ще го цените.

Къде ще отидете? Че вие сте в едва безкрайна необятна Където и да отидете, всичко е ваше. И минералният свят, и растителният, и животинският, и човешкият, и ангелският, и божественият свят, всичко е ваше. Всички светове са ваши. Щом придобиете новия мироглед, ще бъдете едно абсолютно проникване във вселената. Дали сте на физическия свят или не - няма да има значение за вас, няма да има мъчнотии. Ще бъде интересно да наблюдавате божественото от всички светове. Важно ли е тогава дали ще бъдете в долината или горе на височината? Ща зависи от състоянието на твоето разположение, на твоето вдъхновение, на твоето проникване и мирозрение. Ти можеш да снемеш върха при себе си, а можеш и да качиш долината на върха.

Способности трябват. А вие ще ги овладеете само тогава, когато имате новия величествен мироглед.

Принудени сме да говорим така, защото вие трябва да дадете абсолютни условия за проява на Духа. Нещата в школуването често пъти се повтарят, но това не е желателно. Вие трябва да бъдете силни личности, да бъдете примери. А вие казвате: Това сме, не сме повече. Не, това не а оправдание. Ще се стремиш черния цвят да направиш бял, тъмния - светъл, желязото - в сребро, медта - на злато. Ще се стремиш да проявиш най-силното в света, да проявиш божественото. В стремежа е величието на Духа. Вие можете да се вдъхновявате от някои прояви, но това е временно. През всичкото време на деня вие се занимавате с обикновените неща. Какво голямо съсредоточение са иска! А вие дори не мислите за съсредоточение.

Ние не ви съдим, но искаме де импулсираме вашия дух и вашата душа, да да могат да са освободят.

Кой ще освободи душата и Духът. Вие. Кои сте вие? Извън душата и Духа вие съществувате ли? Вие сте едно АЗ. Какъв а произхода на този АЗ? Какви елементи съчетава този АЗ? Той съчетава дадени сили. За да кажеш АЗ, трябва да бъдеш силен, иначе ще те смачкат. Най-после трябва да имаш и мироглед, за да можеш да проникваш във всички състояния, във всички области, сфери, царства н т. н. Това сте вие.

Тогава какво са душата и Духа? Душата а едно проникване във вас, а духът а едно начало във вас. Без начало и без проникване нищо не сте.

Колко много сте богати. Не сте сами. Вие сте една сложна комбинация, една общност, един колектив. Понякога този колектив се разпада. Не се съгласява със силите във вас и настава една дисхармония от това? Страда ученика. Кой е ученикът? Божественото. Божественото страда.

В бъдеще ние желаем да ви занимаем с друга област, да събудим у вас по-възвишен идеал, по- възвишени стремежи да привлечем по- възвишени сили, с които да бъдете във връзка. А какво правите сега? Познавате някого и мечтаете за черните му очи, за кръглите му вежда и целият ви живот минава в мечти. Мечтаете да срещнете това лице, да го виждате, да се разговаряте с него, но това не е целта на ученика, който мисли за един възвишен свят, за една върховна светлина, за една върховна вселена. Той не трябва да се спира при известно същество, което може да му направи временно впечатление. Той трябва да бъде впечатлен, но за онова, което е възвишено, което е красиво, върховно, свещено, божествено. Вие се намирате пред един хоризонт, където се е зазорило я скоро ще проникнат слънчевите лъчи.

Бъдете готови да посрещнете първите лъчи, лъчите на Всемирното Братства. Лъчите на Всемирното Братство символизират ония адепти, които ще населят земята. Има условия вече да я населят. Тя има пет континента. В тия пет континента има центрове, където могат да заживеят тези адепти.

Ние се въздържаме да дадем някоя подробности, защото те могат да смутят вашето съзнание.

Може би ще помисли някой от вас: Какво ни говорите за отвлеченото? Кажете ни нещо, което е по-близо до вас. Когато и да е, ще ви се наложат новите условия. Не си правете илюзии. Освободете божественото в себе си. Нямате право да го ангажирате. Щом ограничите божественото в себе си, вие ограничавате Бога, ограничавате цялото Всемирно братство. А вие сте повикани да създавате условия на Бялото братство да проникне във всички континенти. Затова сте пратени на планетата Земя.

С другите планети ние сега няма да са занимаваме. И те си имат своя съдба. И там съществата са дадени условни. И там трябва да проникне бялото братство. Трябва да се свърши борбата между Черното и Бялото братство - по отношение ученика разбира се. Ние не говорим за света. Вие трябва да бъдете вече избран народ. От него само Божественият Дух е апелирал към този избран народ. Вие сте начало на този народ. А това, което е избрано, не трябва да се ограничава, не трябва да се усмъртява. Излезте от тия условия, при които сега се намирате; Никакво вмешателство в синовете на тъмнината. Напуснете таза философия. Тя не ви е необходима.

Внасяйте новия елемент на Бялото братство, което ще ви оздрави, ще ви подмлади и ще бъдете свободни като птичките. Ще летите из необятността като свободни членове в миросъзданието. Красота ви трябва. Доста са ви нацапали, сбръчкали. Стяга вече този товар. Кажете повелително, смело: „От днес нататък имаме нов мироглед, величествен, безсмъртен мироглед.“

Не забравяйте, че сте ангажирали силите на Бялото братство. Който доброволно не се осъзнае, идва насилието. Това а закон в света.

15 Декември 1960 г.