513. Присъствие и въплъщение

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 513-то

ПРИСЪСТВИЕ И ВЪПЛЪЩЕНИЕ

За да може да се обхване целокупния живот в цялото му устройство, с всемирното му проявление, е необходимо върховно присъствие и всемирно въплъщение.

За да може ученикът да се спре върху въпроса за върховното присъствие и след това да мине към всемирното въплъщение, се иска една много широка подготовка или един широк мироглед. Така той ще се втопи в началото на Вечното присъствие.

Малък е периметърът на ученика, малко той знае за нещата, защото малко е присъствал при големите, абсолютните деятелности, действителности, при големите устройства на живота. Малки са неговите възможности, защото той още не е опитал величието на абсолютността, не е можал да го изживее, та да може така да трансформира нещата, че наистина те да бъдат абсолютни.

Колкото повече ученикът се вглъбява в абсолютността, колкото повече се вглъбява във Върховното присъствие, колкото повече се вглъбява в това Всемирно въплъщение, толкова повече той навлиза в ония тайнствени области, за които окултисти, мъдрещи, духовници само се догаждат. Обаче, не става въпрос вече само с догадки, с настроения, но трябва да има едно реално, велико изживяно вдъхновение.

Ако ученикът се отпусне и каже: „Трябва да се живее така, както живее светът”, т. е. да се солидаризира е всички прийоми, които са като абсолютни начала или като системи в материалния живот, навярно той ще се отклони, защото по начало материалния живот е отклонение. Не че той е непотребен, но е едно отклонение. За да става въпрос за възход трябва да е имало отклонение. И борбата сега между силите, които са се отклонили и силите, които са във възход.

Ученикът доста много е опитал отклонението. Целият му образ, неговата форма говорят за голямото отклонение.

Но ще се възрази: „Нали имаме подобието на Бога?“ Доказано е, че човек е направен по подобие на Бога, но не този човек, който е сега. Сегашният човек не е устроен по плана, по системата на божия човек. Ние няма да се спираме да обясняваме как е устроен божия човек, какви са неговите качества, неговите способности, но ще засегнем въпроса как сега човек е устроен, т. е. как се е отклонил, за да направим паралел между обикновения човек в посвещаващият се ученик. Човек е в отклонение, а ученикът е във възход. А това е една голяма разлика. И наистина, ученикът ще трябва да опита всички тежести на обикновения: човек и да ги трансформира. Ще ги трансформира първо в себе си, а после ще излезе вън от себе си - да трансформира човека извън себе си. Всичко около него трябва да бъде така устроено, че да представлява едно всемирно въплъщение.

Засягаме въпроса за въплъщението като един от най-важните въпроси, защото по начало ученикът е въплъщение на материалния свят Този закон действа по отношение на него самия. Но сега се говори за едно всемирно въплъщение, за едно космично въплъщение, за едно върховно въплъщение.

Какво разбираме под думата въплъщение? Кой се въплъщава, къде трябва да се въплъти? Това е една божествена система. Когато Бог роши да прояви себе сив, той се е въплътил във всички свои вещества в материалния и физическия свят, за да ги трансформира и ги направи подобие на своето естество, вещество и подобие;

Но що възразите: „Има ля Бог такова вещество, естество и подобие?“ Понеже всичко е произлязло от началото, то всичко е в Божествената мисъл. Цялата Вселена е една Божествена мисъл.

Но защо, само една мисъл ли е? Единствената мисъл на Бога е била да стане едно въплъщение. След това е дошло разклонението на мисълта, после е станало едно грубо материализиране я най-после е дошло и отклонението. Мисълта. по начало е трябвало да стане едно всемирно въплъщение.

Но ще кажете: „Защо Бог трябваше по начало да си служи с тази система?“ Тогава ние питаме: каква друга система трябваше да се употреби? Може ли някой да подсети Бога, какво трябва да прави? Всички причини, които идват като досещане са причини на въплъщение. Следователно, това което Бог е направил е системно, величествено. Да може да видите Бога въплътен, това не е малка работа. Това е едва много сложна система на божествената мисъл. Да въплътиш Бога в материята, да го въплътиш във физиката, в етера, в светлината, това е една сложна система. Към това именно се приканва ученика - да може да навлезе в тия детайли, в тия тайнствености на божественото въплъщение. Колкото повече устоява този начин, тази система на Бога, толкова повече той ще може да открие както себе си, така и Бога. Там където присъства способността, е въплъщение на Бога. Там където присъства знанието, е въплъщение на Бога. Всичко е въплъщение на Бога. Така че, Бог е познат навсякъде, виден навсякъде, почувстван навсякъде, изживян навсякъде. Разумният и посветен ученик не може да твърди, че не е видял Бога. Той няма това право да каже така, защото Бог е във всяка проява, окръжава го от всички страни. Следователно, този който вижда, не може да отрича истината.

Та сега, когато Вътрешната Школа оперира с известни духовни максими по отношение божествената мисъл, то е да открие законите на ученика, за да може да вижда навсякъде и във всичко божественото въплъщение..

Но ще се зададе въпроса: „Как да правим разлика между различните въплъщения, защото има противоречиви въплъщения, на чиито отрицания ние не можем да издържаме? Как да претегляме нещата, за да имаме положително знание по отношение всемирното въплъщение на Бога в живота?“ - Това което е придружено със светлина, със знание, с изкуство, с мъдрост, с любов, с велики истини, то е божествено въплъщение.

Колко много трябва ученикът да се съсредоточи, да провери, да опита нещата. А те се опитват посредством мисълта Така както Бог се е проявил чрез своята мисъл, така и ученикът чрез своята мисъл може да опита божественото проявление. Следователно, Той има да борави с единствената всемирна възможност - мисълта.

Но ще кажете: „Къде остана сърцето? Къде остана волята? Къде останаха чувствата?“ Те са спомагателни средства на мисълта. Мисълта е, която определя колко ученикът е пораснал, колко е интелигентен, колко е даровит, колко е способен. Мисълта е, която го представя, която определя категорията на неговото развитие и съвършенство. Затова той трябва да устройва системата на своята мисъл, на своето развитие в съвършенство. За това той трябва да устройва системата за своята мисъл. И мисълта има своя система, свой живот, свои перспективи, свои идеи.

Ще кажете, че мисълта зависи от чувствата, от разсъжденията, от функциите на мозъка, от функциите въобще на целия организъм. Главният ръководител, главният представител на присъствието на душата, на присъствието на Духа, това е мисълта. Мисълта е Дух и душа в човека. Трябва да знаете това. Колкото по-свободна е душата, колкото по-издигнат и усъвършенстване духът, толкова и мисълта на ученика е по-трептящо ядро във вселената.

Мисълта на ученика трябва да бъде вече трептящо ядро, т. е. такова въплъщение, че да бъде представител в звездния свят. Той още не може да отгатне, още не може да долови какво той представлява във вселената. Той представлява едно светло ядро във вселената. Той може така да оперира със своята светлина, със своята мисъл, че да присъства в безкрайните ядра във вселената. Колкото по-подготвена е неговата мисъл, колкото повече е асимилирала всемирното въплъщение, толкова повече тя става едно върховно присъствие. А колко е важно върховното присъствие.

Когато ученикът говори за върховното присъствие, трябва да трепне пред всемирния живот, защото всемирният живот е едно върховно присъствие. Колкото повече мисълта се издига, колкото повече и животът става светлинен, толкова повече е върховен. Трябва да свети животът. Ако. има нещо, което да свети във вселената, то е животът, защото организмите на живота, съставните части на живота, кръвта на живота, силите на живота са светлинни единици, светлинно присъствие.

Така ученикът ще гледа на живота. Когато така го осъзнае тогава той ще го ценя, т. е. ще навлезе в глъбините на живота и ще започне да го изучава по законите на живота, защото и живота се формира, и животът се представя посредством дадени закони. Единственият закон, който може да представи живота в унисон с всемирния живот, това е върховната мисъл.

Колко много трябва да се издигне ученикът по върховните върхове, за да може така да обогати своята мисъл, че тя да представлява големите необятни възможности на битието.

Ще кажете, че това което се говори, е много отвлечено, почти невъзможно. Да, трудни са задачите за разрешаване, но леките задачи се дават на обикновените човеци, а трудните на посветените. Ученикът е кандидат за посветен. Следователно, той трябва да държи най-трудните изпити, да вникне в най-трудните изпити, в най-трудните задачи. Така само той ще навлезе във всемирната вселена.

Къде ще намери тази вселена? Къде е нейния оазис? Къде можем да спрем и да я научим, за да можем да се ползваме от всички нейни възможности? Ученикът не трябва да забрави, че Вселената е негова, че Вселената е в него и извън него, че Вселената е необятно пространство, в безкраят. Следователно, той трябва да осъзнае своята вселена. Колкото повече осъзнава своята вселена, толкова повече неговата мисъл открива пътя на душата.

Но ще кажете: „Кое е вселената в него?“ Вселената е душата. Колкото повече душата се освобождава, колкото нов вече душата тържествува - в смисъл, получава призвание на присъствие на синовете божии, толкова повече и мисълта става божествена.

Какво да разбираме под думата божествена мисъл? Ето как божественото въплъщение е израз на божествената мисъл. Бог се проявява чрез великото въплъщение.

Но ще се възрази: „Не може ли да се замени понятието душа с въплъщение, на присъствие или на проявление или на откритие и т. н.?“ Както искате, така може да ги приемете, но най-подходящата дума, най-философската мисъл, която може да изрази голямата действителност във вселената, това е въплъщението. Бог се е въплътил. И благодарение, че се е въплътил, вие имате една всемирна вселена, една върховна устроена система.

И тъй, колкото повече чувствате нещата, колкото повече ги изживявате, толкова повече те са въплъщение във вас. Имате ли такова едно въплъщение, знаете ли колко е скъпо, колко ценно е вашето тяло, колко е ценен вашият двойник, колко ценно е прииждането на светлинните лъчи, на светлинните сили, които работят във вас! Ценно е това положение. Виждате, колко много трябва ученикът да се пази, т. е. най-щателно да разглежда себе си, да открива себе си и там където има някое опасно място, веднага да се защити. Единственото място е мисълта, която защищава, защото тя е този проводник, който знае за всеки изключителен момент. Тя е онази електрическа искра, която в даден момент може да запали светилника, за да види той къде е застрашен, къде е в засада, къде може да бъде в отклонение.

И тъй, когато засягаме въпроса за въплъщението, ние имаме за задача да обърнем сериозно вниманието на ученика върху системата, върху системната работа. Системната работа е, която дава едни възвишени резултати.

Но ще дойде може би мисълта: „Ние още нямаме резултати“. Вашата мисъл е още много мудна. Макар н толкова много да се Говори във Вътрешната Школа, макар и Толкова много да се апелира към чистота и съсредоточеност, тя е още инертна. Защо? Защото още няма едно пълно осъзнаване. Но независимо от това, във вас има вече една просвета, която е гаранция на едно бъдеще развитие, за една бъдеща осветена мисъл.

Ние казахме, че единственият представител е мисълта, макар че това не е напълно вярно - в смисъл, че има и други представители. Единственото средство обаче, единствената сила, единственото присъствие, чрез което ученикът ще оперира за в бъдеще, това е неговата мисъл. Мисълта е слънцето в него. Ако трябва да се ползува от слънчевите флуиди, от електрическите енергии, от магнетизма, от етера, той трябва да борави със своята мисъл, защото само неговата мисъл е способна да прониква в сложността на слънчевия свят. И други фактори могат да вземат участие, но при други обстоятелства. Той ще работи с мисълта до тогава, докато не напусне целия свят и присъства само в своя душевен свят.

Мисълта на ученика трябва да бъде свободна. Ако има нещо, на което той най-много трябва да наблегне, то е да освобождава своята мисъл. А мисълта може да се освободи само тогава, когато има нещо вътрешно, което да ангажира съзнанието и всички способности в ученика. А има такива наченка в него. Той не може да се примири вече с обикновените способности. Колкото и да си прави оглушки, че може и така, има нещо вътре в него, което го импулсира, което го дирижира. Този диригент е мисълта. Главният диригент е Духа, а малкият диригент, т. е. този който устройва оркестъра е мисълта.

Мисълта е фактор. Следователно, дръжте за мисълта си. Може ли мисълта да се опетнява? Тя може да се отклонява Външните впечатления са, които могат да я отклонят. Ето защо., ученикът трябва да има едно върховно въплъщение. Той трябва да знае началото на нещата, да знае за всяко начало.

Защо в това начало е станало отклонение? Защото мисълта прониква навсякъде. Тя не пропуща нищо - още повече пък мисълта на посветения. Тя е един от големите фактори, един от големите конструктори, един от големите строители в живота. Животът и мисълта са идентични, т. е. са сродни, защото когато животът е започнал да вибрира, първият резултат на тия вибрации е било опериращата мисъл.

Но ще възразите, че когато Бог е направил човека, вдъхнал му дихание. Да, но от това се разбира, че когато Бог е организирал човека, надарил го е с мисълта, защото мисълта е едно от великите качества на Бога. Той е искал богато да надари човека и го е укрепил с мисълта.

И тъй, ученикът ще знае, че когато е влязъл в йерархията на човека, започнал е с мисълта. Докато не е дошла мисълта, той е бил в друга някоя йерархия. Следователно, първият потик, първият ритъм на живота, това е мисълта.

Но ще кажете: „Така както ни се представят нещата, мисълта е най-важна в битието.“ Има много фактори във вселената, но ние казахме, че един от важните фактори това е мисълта.

Но ще възразите: „Нали Бог се е проявил като Дух.“ Бог се проявял като Дух с мисъл. Както и да ви се говори за Духа, вашата мисъл е, която може да отгатне неговото начало. Никоя друга способност не може. Всички други способности са спомагателни фактори. Мисълта най-напред е пристигнала и най-напред се е открила. Как ученикът ще се открие като фактор във вселената? Чрез своята действаща мисъл. Щом той е въплъщение на светлина, щом е въплъщение на виделина, на разумност, всички тия фактори ще се проявят единствено чрез мисълта.

Каква светла, каква прекрасна мисъл трябва да има ученикът! Ако искаме да я уподобим на нещо, няма на какво. Ще кажем само, че тя трябва да бъде един от най-красивите, един от от най-кристалните брилянти в него и където и да ходи, този брилянт да му осветява пътя.

Нека ученикът да има вече един такъв светилник в себе ся. Има ли го, и слънчевите лъчи ще се отразят в него. Тогава и дозата на светлината в него ще бъде по-голяма. Щом неговата мисъл е кристален брилянт, слънчевите мисли непременно ще се отразят в него. Какво са слънчевите лъчи? Това са все мисли. Няма друго понятие. Колкото и да си въобразявате, че разни елементи в своето съчетание са дали светлинните лъчи, ще знаете, че по начало божествената мисъл е, която се въплътява. Всяка светлина е въплъщение на божествената мисъл.

Виждате, че вие живеете с тия големи действителности - светлината й божествената мисъл. Чрез светлината ти виждаш, а чрез мисълта проникваш навсякъде, знаеш за всичко, можеш да оперираш с всичко, можеш да влизаш във връзва с великото божествено въплъщение, което ще ти открие всемирното, върховното присъствие.

Когато засягаме въпроса за божествената мисъл, за божественото присъствие, ние имаме задачата да осветим вашата мисъл. Тя трябва да бъде запален светилник, тя трябва да свети. Колкото повече се осветява, толкова повече хоризонтът, толкова повече небето е осветено и ученикът се чувства член на звездния свят.

Каква голяма тайна се крие в звездния свят! Колкото и да изучавате официалната наука за звездния свят, тя не може да отгатне секретностите на началото, защото тази тайна е божествена мисъл. Какво измерение има тази мисъл, какъв авторитет, какво излъчване, та да може да се прояви като необятен звезден свят!

Когато засягаме въпроса за звездния свят, ние искаме да напомним на ученика, че това е негово бъдеще. Как бъдеще? Това бъдеще е настоящето. Достатъчно е ученикът да има една осветена мисъл, за да може чрез настоящето да открие своето бъдеще.

И тъй, ученикът трябва да бъде винаги в очакване. Най-свещеното чувство, най-свещеното състояние за ученика това е да бъде в очакване. Трябва ли в това очакване да се забелязва съмнение, падане на Духа? Напротив, трябва да очакваш като тържество, да знаеш, че утре си по-добре, че утре си по-светлинен, по-безсмъртен, по-знаещ. Да знаеш, че можеш да обходиш необятните пространства и то положително да го знаеш, без никакво съмнение в себе си. Ако до сега ученикът е допускал съмнение, то е защото е бил много далеч и са му трябвали много средства. Но сега той застава като център и всичко около него се движи в такава дивна хармония, в такова просветление, в такова съвършенство! Следователно, неговото място е така важно, както е важно мястото на всяка планета в звездния свят. Затова така положително трябва той да подържа мисълта за звездния свят.

Но ще дойде може би мисълта: „Колко малко сме по отношение на едно слънчево ядро.“ Вие не сте малки, защото слънчевото ядро е съвкупност на много мисли. Колкото са лъчите в него, толкова мисли има. Следователно, бъдете и вие в унисон с тия излъчвания. Достатъчно е да бъдете запален светилник.

Има ли възможност да се запали този светилник? Ние няма да твърдим повече, че светилникът започва вече да се проявява, но още не е в своята стихия, защото се иска повече присъствие на мисъл. Колкото повече мисъл присъства, толкова повече и пламъкът на този светилник се е разгорял.

Но да не идва униние у вас и да си кажете: „Дали всичко това, което ни се говори, ще стане достояние за нас?“ Ученикът трябва да знае, че то е вече в достояние. Малко му трябва още, за да прочисти своята мисъл, т. е. да я освободи от многото наслоения, да я освободи от страничните явления, от страничните влияния.

Няма ли тогава да забравим своето най-интимно отношение към окръжаващия ни свят? Велико, всемирно е, ученикът да гледа на окръжаващия свят като на едно божествено въплъщение. Тогава той ще има тъй наречената заряща мисъл. Всичко е необятно пространство, всичко във вселената е и в ученика. Предстои му да се прояви в този свят, да се организира за да бъде представителен, т. е. да бъде едно божествено въплъщение.

Ние не сме за изнасилването. Ние не искаме да правите такива опити, които да ви костват нещо. Не. Напротив, ние искаме, както и по-рано ви казахме, да възстановите поне една относителна тишина, защото само в тишината ще познае ученика голямата действителност. Не е необходимо да воюваш, не е необходимо да вземаш копача и да копаеш дълбок кладенец или да се качиш на самолета и да стигнеш Слънцето. Това което е необходимо за ученика, то е да има една дълбока тишина, да бъдеш така силен, че да организираш своя мислов свят и да го представиш като една голяма вътрешна действителност, като едно всемирно въплъщение.

Ще кажете може би, че тази работа е много голяма, че още не можете да я видите, не можете да проникнете в нея, че още не е станала живот за вас. Вие трябва да имате една по-реална представа за себе си. Вие сте едно движение. Заемате голямо място, голямо пространство. Следователно, вашата мисъл може да има по-голям периметър, да се движи на големите необятности, необятни пространства. Тя е способна за миг да отидете с нея на Слънцето или в друга някоя слънчева система. Мисълта работя чрез представите. Колкото представите са по действителни, па-осветени, по-реални, толкова и мисълта е по-положителна. Затова, едно от големите изкуства, които ученикът трябва да овладее е, да има представа за едно всемирно божествено въплъщение. Богатата представа за божественото въплъщение ще помогне на мисълта да се издигне до висшите области. Затова ние държим за голямата тишина. Само така ученикът ще може да оформи своите всемирни представи. Целият свят е всемирни представи, т. е. всемирно въплъщение. Следователно, какво трябва да направя ученикът? Трябва да има идеята за всемирната представа.

Трябва ли да се стигнат нещата и къде ще ги стигнеш? На къде трябва да тръгнете, за да ги стигнете? Нали те са тръгнали и са в движение? И понеже са тръгнали и са в движение, се създал животът. Вие ще си представите мисълта, само чрез живота. Единствено животът е който присъства като движение, реално, светлинно движение.

Но ще се възразя: „Нали ни представихте Бога като едно върховно присъствие, като едно върховно движение?“ Бог е и движение, и присъствие, и мисъл. Всички качества, всички атрибути, всички способности, това са все божествено въплъщение, божествено излияние, божествено присъствие.

Когато засягаме въпроса за Бога, ние искаме да го направим по-достъпен чрез едни вътрешни опериращи представи. Преди ученикът да пристъпи към окова необятното, всемирното, той трябва да има представи.

Но да не би ученикът да си каже: „Къде ли ще отида, щом така ми се представят нещата.“ Където и да отиде, той ще навлезе във вселената. Пита се тогава, как ще оперира той с тия реални сили, които са достояние на неговата мисъл? Той ще оперира тогава, когато има едни положителни представи за вселената. Велик университет е вселената за ученика. Няма друга система, която да може да го посвети. Трябва да излезеш извън Вселената, за да търсиш друг обект.

А това за сега не е възможно. Защо? Защото трябва да се оправяш със системата на вселената. Следователно, и на ученика предстои да има такава всемогъща представа - представа за вселената. А за да има представа за голямата вселена, той трябва да излезе вън от нея.

Как ще стане това? Ти можеш да имаш един апарат, но за да го накараш да говори, да го накараш да пее, ти трябва да бъдеш извън апарата. Налага се на ученика някога в далечната необятност, да излезе извън вселената, за да може да я съзерцава. А за да можеш да а съзерцаваш, ти трябва да имаш връзка с нея, трябва да бъдеш свързан с всички системи във вселената. Ако има някакво блаженство, то е когато ученикът излезе вън от вселената да я съзерцава.

Необходимо ли е това? Ние ви въздаваме едно всемирно бъдеще. Ние ви улесняваме в една възможност, която вие и не подозирате още, т. е. нямали сте този мироглед за вселената. Сега вече имате мироглед да опознаете вселената да излезете вън от нея и да навлезете във всемирната божествена хармония. Какво има във вселената? Вие знаете. Има планети и слънчеви ядра - видими и невидими.

И тъй, върховното въплъщение, върховното присъствие ще стимулира у вас идеята за върховната представа.

Но дали представите са реални? В тях са представени идеите, присъствието. Това е способността на човешката мисъл. Ученикът трябва да държи за тази способност. За това не трябва да смесва своята мисъл, не трябва да я ангажира в разните отклонения, в които светът се намира. Той се намира сега наистина в материалния и физическия свят, но не трябва да се занимава с материализираните същности. Не че те не са необходими. Те са дадени условия. Но когато ученикът има задачата да се посвети, да втопи себе си във вселената, той трябва да пази своята мисъл. Колкото повече неговата мисъл е огрята, колкото повече е осветена, толкова повече тя отразява бисера.

Може ли бисерът да се цапа? При всички условия, той си остава един и същ, но с човека не е така. Него могат и вътре да го изцапат. А това е опасно.

Пазете своята мисъл, за да можете да бъдете дееспособни и за в бъдеще. Кога ще можете да оперирате със своите способности? Когато няма да си позволите да се изяви дисхармония във вашия организъм, във вашата мислеща способност, във вашия мозък, за да бъде дееспособна, да крепи вашия физически живот. Колкото повече се запази вашата мисъл, толкова по-благоприятни условия ще имате, толкова по-богати възможности ще имате. И минавайки в отвъдния свят, ще можете по-лесно да се справите с възможностите на този свята.

Функционира ли мисълта в отвъдния свят? Понеже тя е съвкупност от духовни и мистични, от светлинни организми, тя функционира и в отвъдния свят. Благодарение на мисълта ученикът ще се опрани с всички сложности в отвъдния свят.

А на какъв език ще се говори в отвъдният свят? В отвъдния свят е съществен само езикът на мисълта. Там ще си спомните за него. Няма да го изучавате, но ще си спомните за него, защото езикът на Духа и езикът на Светлината е един и същ през всички епохи, през всички векове, през всички необятности: Ако има нещо съществено, нещо сериозно, това е езикът на светлината. езикът на Духа.

Знае ли ученикът за тях? Той подозира. Той иска да си спомня за нещо забравено, но като че ли още не може. Трябва мисъл. Не казвайте, че мозъкът ви се е уморил. Не позволявайте да се яви инертност във вашата мисъл. Напротив, тя трябва да бъде такава жизнена, че да обновява всички мислещи тъкани във вашия мозък. Така ще останете жизнени до последния ден на вашия физически свят. Не позволявайте да се явява задръстване на вашите артерии и да получавате различни състояния на омайване. Ученикът не позволява такива неща. Колкото повече той израства, толкова по-дееспособен става.

Одухотворявайте се. Одухотворявайте своя материален свят, одухотворявайте своя физически свят, одухотворявайте и своя психически свят. Да се вижда как действува вашата мисъл, как тя присъства, как се въплъщава.

Въплъщавайте мисълта си във вашите органи, за да бъдат те винаги в трансформация, за да не става никакво задръстване, някакво остаряваме. Ученикът трябва да избягва подобни състояния. Физически той може да застарее, но не и неговата мисъл. Тя трябва да бъде светлинна, подвижна, да бъде присъствие, въплъщение - всякога, на всяко време, всяка минута. Само така ще можем да работим и за в бъдеще.

Школата трябва да бодърства. Ученикът не трябва да се смущава от нищо, което става около него. Това което е божествено, никаква сила не може да го спре, защото по състояние, но същество, по естество то е безсмъртно. Не могат да се осмъртят божествените неща.

Придържайте се към божественото. Одухотворявайте себе се с безсмъртието. Мислете за безсмъртието, за да могат да бъдат всички дни, всички епохи, всички векове, цялата необятност ваши. Не мислете, че има край. Няма край. У Бога няма край. Следователно, и вие не мислете за край. Когато сте в Школата, вие сте в божествения вътрешен свят. Школата е възпитател. Школата е Школа на посвещение, Школа на откритие. Школата символизира адептите, които носят светлина по всички планети и слънчеви ядра.

Ценете тия адепти, които са и ваша школа. Гледайте на нея с един свещен, светещ поглед и ще бъдете едни културни, едни просветени същества. Школата ще ви даде една солидна подготовка.

С това ме искаме да се щи насилие. Нека то остане настрана. Насилието не е за ученика. Било е някога, когато тия. адепти са идвали на земята и са оперирали като фактори в Школата. Сега отново дойдоха и ще идват до тогава, докато настане на земята едно абсолютно божествено въплъщение, едно абсолютно божествено присъствие.

Сега е епоха на насилие, една доста груба материалистична епоха, но в замяна на това е развит доста много интелекта. А това ще помогне за бъдещото въплъщение.

Ценете интелекта. Той е един доста важен фактор. В бъдеще той щя се яви като една свещена, като една проникваща мисъл. Не мислете, че има някаква загуба, че интелектът доста много се е материализирал. Интелектът не може да се материализира. Ако има нещо да се материализира, то е личността. Интелектуалната работа е духовна работа при всички случаи на живота. Когато има вече подобие, то е друг въпрос. Но сега е процес на откритие. Интелектът е божествена мисъл. Какво лошо има в това, да откриеш нещо в областта на механиката, в областта на техниката, в областта на естествените науки? Какво лошо има в това, да откриеш законите на психиката? Нищо назадничаво няма в това. И тъй, ценете интелекта.

Но ще кажете: „Често пъти интелектът е причина да стане падение, да стане някак сътресение“. Не, не интелектът е причина да стане, но егоистичните чувства в човека са, които причиняват сътресенията в живота. Този който мисли, този който е светлина, този който е идеен, той не може да създава сътресения и противоречия в живота.

Интелектът е мисъл. Затова, ценете всички човеци на земята, които работят с един доста изтънчех интелект. Големите интелектуалци са добре устроени и в тях проличава една голяма култура.

Гледайте на нещата трезво. Гледайте така, както гледат съществата от великата божествена тишина.

Възлюбете тишината, за да може да израснете като една всемирна тишина. Всемирната тишина е най-голямата действителност във вселената. Вселената е една всемирна хармонична тишина.

Укрепвайте здравето си със светлинни мисли, с чисти желания. От вашето здравословно състояние ще зависи много дали ще се водят занятията във Вътрешната Школа.

Обърнете сериозно внимание. Вътрешната Школа се намира при вас. Има и други присъствия, но те са от по-друг характер, понеже са поставени при по-други условия. И те извършват известна работа.

Но ще се възрази: „Там по-напреднали ли са от нас?“ Това вече е въпрос на степени. Вие сте на известна степен, а те са на друга степен. Степента зависи от съзнанието, от вибриращата мисъл. Там няма голям, силен, посветен. Няма надценяване. Бог не прави разлика. Ако има някой, който да прави разлика, то това са духовете. Ако има нещо хармонично, нещо величествено у Бога, то е това, че той към всички същества е еднакъв. Той не си меня лицето. Само духовете си менят лицето, или както се казва в миналото - някои от боговете.

Всички Вътрешни Школи са под диктовката на божествената деятелност. Следователно, няма да позволим на духовете да се занимават с Вътрешната светиня.

Бъдете здрави, бъдете вдъхновени, бъдете смели. Без страх и тъмнина към царството на Духа.

22 Юни 1961 г.