Свещената работа на светлината

[Ани]

СВЕЩЕНАТА РАБОТА НА СВЕТЛИНАТА

Когато става въпрос за някакви същини, трябва да има и автор на тия същини, т. е. да имат те свой представител. А извън Бога, кой може да бъде този представител? Затова същината ученик трябва да бъде абсолютно чиста.

Трябва да бъде чиста, защото чистотата е, която дава светлината. Ние казахме това. Не че чистотата излъчва светлината. Светлината е, която прониква в чистотата, защото светлината е абсолютна същина у Бога. Резултатът, работата на светлината това е чистотата. Там където работи светлината, е чисто, ясно. А колко много е важно състоянието яснота.

Вие казвате: „Днес небето е ясно.“ Да, ясно е и ще има светлина. Щом не е ясно, ще има ли светлина? Няма да има. Не че няма светлина, но тя не достига до вас, не може да проникне, за да се свърже с вътрешните същини.

Виждате, при яснотата светлината се свързва със същините на съществата. Ето защо изкуството на ученика се състои в това да може да създава винаги яснота. Както е необходима яснотата за светлината, така е необходима тя за неговата мисъл, за неговата работа, за неговото съвършенство.

Яснота. Ясно. Когато казваш яснота, ясно, трябва да трепне нещо в теб. Защо? Защото си свързан със същините на Бога. Бог по начало е яснота. Никой няма право да казва, че Бог не е ясен, че е някак отвлечен, че е нещо далечно, нещо замъглено. За ученика на Върховната школа няма замъглени неща, няма тъмнина. Изключени са тия неща.

Как да няма, когато слънцето е залязло и сме останали в тъмнина? Ученикът от Върховната школа никога не отсъства от слънцето. Слънцето не се откъсва от него. Това значи той да има бързина на мисълта, да има състояние на светлина. Когато слънцето остане далеч от него, той остава като вибриращ лъч и продължава работата на слънцето. А щом работи, следователно, той има яснота. Ученикът трябва да притежава тия състояния в своето съзнание.

Ще кажете, че слънцето се движи с голяма бързина и вие не можете да го стигнете, не можете да го последвате. Не, ние бихме се изразили малко по-силно, т. е. че мисълта има по-голямо движение от слънцето.

Но ще възразите: „Нали мисълта е плод на слънчевата светлина?“ Не, мисълта е плод на Божия дух. А Божият дух се движи с такава бързина, че няма мярка, с която да се измери. Никое слънчево ядро не може да превъзходства движението на Божия дух.

Можете ли да си представите какво представлява това движение на Божия дух? Не може да си го представите защото вашето съзнание е още във време и пространство. Когато се домогнете до ония полета извън време и пространство, тогава може би ще проникнете или ще разумеете, че това е движение на Божия дух.

Виждате каква яснота е необходима за мисълта. Има ли яснота, има движение. Ние говорим тук за абсолютните движения.

„Какво би ни помогнало това на нас? Какво се ползваме ние от тия абсолютни движения на Божия дух?“ Вярно е, достатъчно. е за вас да се движите с бързината на светлината.

Можете ли? Да, ще можете. Щом имаш една мисъл, която има бързината на светлината, ти си вече отличен ученик. Така забелязват в кодексите на посвещението. А това ще стане. Защо ще стане. Защото такава е истината. Няма друга истина. Другата истина с да живееш като животните.

Ние правим сравнение с нисшите животни, но това е общо казано. Никога човешката душа няма да остане в състоянието на животното. Човешката душа има привилегията да се ползува с абсолютното движение на светлината. Понеже ученикът оперира с абсолютните идеи и с върховните състояния, затова и неговата душа оперира с върховното движение на светлината.

Как ще наречете тогава движението на Духа? Ще го наречем с абсолютното върховно движение на Духа.

Големи са тия мерки, но те съществуват в ученика. По начало те са мерки, с които ученикът може да си служи. Как? Съсредоточава се в някое слънчево ядро и веднага пристига там. Съсредоточава се в някое много далечно слънчево ядро и веднага пристига там

Там е той. Как е там? Със своята мисъл и със своята душа, защото мисълта трябва да има присъствие на душа. Мисълта трябва да се движи с душа, защото душата е божественото. Душата е Духа Божи, а мисълта е движението на този Дух.

Разбирайте ни правилно. Не можеш да бъдеш душа, ако нямаш движението на Духа. Душата е искра от Божия дух. А всяка една искра има абсолютно движение. Вие не можете да измерите времето на искрата. Колкото и да се мъчите, не можете да го измерите. Не можете де да спрете и движението на искрата. То не се спира. То е искра. Щом е искра, то живее в състоянието на яснотата. Нему му е ясно, щото никой не може да ограничи искрата. С каквито и прегради да си послужи. Тя светва. Дали е спъвана от прегради, от материя, от тъмнота или от облаци, тя светва. Нищо повече.

Ето до какво състояние трябва да стигне ученикът - да бъде искра в битието. Ти можеш да видиш искрата само когато си в тъмнина. През друго време мъчно можеш да я видиш. За да може човешката душа да се освободи от наслоенията на разните вещества, трябва да дойде в помощ бързото движение на Духа. Това бързо движение се изразява като искра. Когато дойде тази божествена искра, веднага става видело, ясно.

Какво блажено състояние е това - да живееш в яснота с която да видиш тялото величие на Бога.

Казваме величие, защото няма иначе как да ви го представим. Вие ще видите своето величие. Вашето величие е като божието величие, защото Бог не отсъства от вас. Няма момент в който Бог да отсъства. Но кога отсъства Той? Бог отсъства от вас, когато не живеете в яснота. Щом сте в яснота, той не отсъства.

Но може би ще се зададе въпроса: „Какви фактори сме ние, че да създаваме такива състояния?“ Вие сте фактори, вие сте сили и искри. Ще светнете, за да стане ясно. Вие сте една заредена искра, която още не е светнала, но някога ще светне.

Има ли нужда да се проявите като искра, т. е. на кого е нужна тази искра? Вие трябва да се проявите. Вие трябва да кажете истината: „Аз и Отец сме едно.“ Затова сте заредени. Ще дойде Великият майстор, който ще бутне бутончето и ще светне искрата, и ще стане видело.

Яснотата е необходима, Яснотата, това е абсолютна наука на Бога. Цялата божествена наука се прилага по отношение на ученика, за да се създаде яснота. Когато се занимава с великата абсолютна окултна наука, той живее в яснота.

Какво е това наука? Кой ще се научи? Ученикът. Той се учи. Всички други същества се дресират. Само ученикът се учи. Защо? Защото Абсолютният учител Достойният, Абсолютният по мъдрост и знание това е Бог.

Как работи Бог по отношение на ученика? Как предава той своите знания? Чрез абсолютната бързина на светлината и чрез абсолютната върховна бързина на неговия Дух.

Но ще се каже: „Ние чуваме за пръв път тия неща. Защо са ги таили, та не ги знаем?“ Нали казвате, че има тайни? Това е една тайна. Дали ще я възприемете, дали тя ще ви ползва, това е друг въпрос. Тя обаче ще ви се открива.

Но ще дойде съмнението: „Дали съществува. такава тайна?“ Ако не съществуваше, нямаше да се изнесе. Нищо не се изнася, което не съществува. Всяко нещо, което се изнася чрез мисълта, то съществува.

Но ще дойдете до съблазънта или пак до съмнението може би: „Да не би тия неща някак без план да се съчетават и да нямат никакво приложение по отношение съвършенството на ученика?“ Могат да се допущат много неща, но никой няма право да се съмнява в бързината на светлината и в абсолютното върховно движение на Духа. Който се съмнява, той изостава, т. е. който се съмнява, не е в яснота. Ученикът има право да се съмнява, когато търси истината. За истината естествено ще попадне под съмнение. Но ние предупреждаваме ученика от Върховната вътрешна школа да се освободи от съмнението. В какво ще се съмнява? В бързината на светлината ли? Има ли време да се съмняваш? Нямаш време. Най-после, имаш ли право да се съмняваш в абсолютното върховно движение на Духа? Нямаш право.

Че това е истината, може да докаже вечността, вечната хармония, която съществува в битието. Знаете ли какъв е законът на хармонията по отношение на всички слънчеви ядра и планети в битието? Благодарение на това абсолютно върховно движение на Духа, всичко е в покой. В покой, в смисъл, в равновесие. Ако няма такова движение, цялото миросъздание ще бъде в хаос, ще загуби своето равновесие.

Но ще кажете може би: „Докажете ни, дайте ни данни, за да се уверим.“ Ние сега се стремим да направим да бъде около вас ясно. Щом бъде ясно, заедно с вас ще проверим, вярно ли е това или не. Ще проверим заедно дали има абсолютно върховно движение на Духа, защото и ние, а цялата посветена йерархия, се занимаваме с този върховен въпрос, с този върховен проблем: как да измислим една такава мярка, с която можем да си послужим да намерим абсолютното върховно движение на Духа.

Ще се намери ли такъв инструктор, който да измисли такава мярка? Кой ще бъде този инструктор? Само неговият Дух е в състояние да опита този ресор на Духа. Вие сте си съставили понятие какво е това състояние на Бога и ние не искаме да загубите това понятие, ние не искаме да загубите понятие за неговия образ, за неговото величие, за неговото подобие и т. н., но нали ни се иска да сте склонни да приемете тази истина за абсолютно вярна. Когато я възприемете, тогава навярно ще се задълбочите със своята мисъл да научите изкуството как да си създадете една абсолютна мярка за проверка, за опит за абсолютното движение на Духа.

Запомнете мисълта: абсолютното върховно движение на Духа. Макар и да казахме, че е достатъчно да се ползвате от възможността за бързото движение на светлината, нас ни се иска да ви занимаем и мисълта за абсолютното върховно движение на Духа. Тогава ще бъдем някак си по-близки по идеи, по-близки по работа, защото да се включиш като божествен работник, това подразбира да владееш и божественото изкуство. Как иначе ще се включиш като работник? Ето защо, нас ни се иска да бъдете готови да възприемете тази велика истина. Ние не се съмняваме в яснотата на вашата душа. Тя знае някои неща, тя е опитала някои състояния, затова абсолютно не се съмняваме. Че ви занимаваме с върховните неща, може да ни обвините и да кажете: „Дайте ни реалното, което е близко до нас.“

Ученико, това е най-близко до теб. Няма друго по-близко. Всички други нещо, които те обкръжават, не са яснота. Яснотата за теб е бързината на светлината и бързината на абсолютното движение на Божия дух. Тук се иска една голяма, всестранна подготовка. Тук се иска да владееш великото изкуство на Божия дух,

В какво се състои това изкуство? Да владееш абсолютната математика, която ще ти даде мярката да мериш това движение.

Защо е необходимо това? Помни, ученико, щом си заредена искра, необходимо ти е това движение. Ти трябва да знаеш за него. А за да знаеш, ти трябва да бъдеш яснота. А за да бъдеш яснота, трябва да владееш изкуството на чистотата.

Какво разбирате вие под думата чистота? Ще кажете: „Трябва да очистим нашите мисли, нашите чувства, нашите органи, хляба с който се храним, дрехите с които се обличаме, атмосферата в която живеем, въздуха който дишаме.“ Дали вие сте мислили върху това, но ние го предвиждаме и го казваме.

Какво подразбира още чистотата? Чистотата подразбира още да бъдете есенция на нещата.

Може ли? Може. Никой няма право да ви забрани да бъдете кристална чистота. Че ще има някои духове - длъжници, които ще искат да ви спъват, ще има, но те нямат това право. Никой не може да ограничи ученика. Той владее изкуството да си служи с бързината на светлината и никой не може да го хване. Това е интересното. Никой не може да го хване, защото ония същества, които биха искали да го хванат, не владеят изкуството на светлината. Ако биха владеели това изкуство, те не биха искали да го хванат. Те не биха нарушили хармонията, не биха нарушили порядъка в божествения свят. Ето защо, ученикът е съществото, което има абсолютното право да знае за бързината на светлината и за абсолютното върховно движение на Духа.

Обръщаме внимание на ученика, защото поначало ученикът е яснота. Това не са само думи. Това са едни строго подчертани положения, които трябва да бъдат абсолютно приложени.

Има ли ограничение в приложението? Щом има яснота, няма ограничение. Изключено е ограничението. Ограничена ли е слънчевата светлина? Кой ще я ограничи? Тя прониква навсякъде. Щом ученикът е едно слънчево ядро, кой ще го ограничи? Щом ученикът е една божествена искра, кой ще го ограничи?

Виждате как ученикът се налага над всички други фактори. А това е важно. Ако има нещо, в което ученикът да се посвети, то е именно да бъде над многото фактори, които биха го ограничавали.

Абсолютната божествена наука. Да се учим. Този който се учи, той ще знае. Така е и с обикновената наука. Който се е учил по известни предмети, той ги знае. Ученикът на Върховната вътрешна школа обаче изучава върховната наука. Той познава вече законите, движението на слънчевата светлина. Познава и законите на абсолютното върховно движение на Духа.

Ние пожелаваме да бъдете вече една такава ведрина, която да ознамени вашето движение, защото по начало вие сте едно движение. Независимо от това, дали изживявате състояние на покой, на спане, на боледуване, но вие сте едно движение и това движение трябва да придобие бързината на искрата.

Това е изкуството, с което предстои ученикът да се занимае. Вие знаете много изкуства. Знаете как се диша въздух, как се пие вода, как се яде хляб, знаете как се пее, как се ходи, знаете как се вдъхновявате, как да се настройвате - много изкуства знаете. Щом знаете тези изкуства, защо да не знаете и другите изкуства? Защо да не знаете и изкуството на слънчевата светлина, и изкуството на абсолютното движение на Духа? И него ще знаете.

Някои вярващи казват: „Вярвай и нищо друго не ти трябва.“ Който вярва, предполага, че има нещо. Той само вярва, а ученикът вижда. Той не вярва. Той вижда. Щом вижда и знае, защо има нужда от вяра?

С това ние не оборваме вярата. Тя си съществува и без да я търсите, тя съществува, защото не може без нея. Вие вярвате, че сега ще свършим лекцията и ако не сте се нахранили, ще се нахраните и ще легнете да спите. Вярвате също така, че утре ще станете и ще продължите своята работа, но едно не знаете - дали тази вяра ще се осъществи така, както вие предполагате.

Виждате, как вярата понякога се явява като знание.

И тъй, за малкото съзнание Бог е разпръснат, но за голямото съзнание не е разпръснат. Понеже е много голям, то вие не може да знаете, какво представлява той по образ, по съдържание и по подобие. Както мравката се катери по човека и не може да каже, че човек съществува, така и човекът още не може да се оправи с абсолютните мерки за Бога. Но той трябва да започне да разсъждава, да започне да мисля върху всяко творение на земята и тогава да дойде до виждането, и да каже, че наистина Бог е проявен с цялото си величие по лицето на земята.

Едно запомнете: благодарение на абсолютното върховно движение на Духа всичко е в равновесие.

Ако малко се забави това движение, вие знаете какво ще настъпи. Нас ни е страх да го кажем. Пък и никога няма да стане. Затова бъдете спокойни. Със своето спокойствие ще създавате около себе си ведрина, виделина, яснота. Така както Духът се изявява чрез нас, така ще се изяви и чрез вас. Вие сте на физическия свят и опитвате нещата по-болезнено. И понеже са болезнени, те са ефекти. Вие ще проведете тия ефекти. Ще ги проведете ароматично, пластично, красиво, идейно и т. н. Колко хубаво ще ги проведете, защото опитвате нещата.

Ще кажете: „Вие не ги ли опитвате?“ Сега ние не е се занимаваме с опитите. Ако имаме един единствен опит, то той е с вас, защото имаме вече връзка.

Каква е тази връзка? Да се подготвят съществата до онова положение, че да станат искра, т. е. да почувства Бог, че живее на земята. Не че той сега не чувства, но е недоволен някак си - в смисъл, че няма искра. А той се радва на искрата, защото искрата е това състояние. Когато има искра, той се радва. Казва: „Аз съм навсякъде.“

Дали Бог отсъства, че трябва да чака да стане искра и тогава да се види? Това е творческа идейна работа. Бога ще намерите само в творчеството. Той не е в застой, не е в инертността и т. н. Там където има сътворение, има творчески акт, там е Бог. Така ще познавате Бога. Бог не е в покоя.

Ние говорихме за покоя, но за какъв покой? Да настане покой във вас, да има едно примиряване, т. е. тишина. Когато Бог се яви на Мойсея в синайската планина, къде беше Той? В бурите ли? Той беше в тишината. А бурите, това е творческия принцип. Творческият принцип е бурен. За да не се смущават организмите на Бога, трябва да има тишина и то съзнателна тишина. Ученикът се води към тази тишина. Той ще придобие такава тишина, че самото напрежение на тази тишина ще създаде искрата.

Варна, 1 октомври, 1959 г.