Бързината

[Ани]

БЪРЗИНАТА

Ние засегнахме въпроса за бързината. Интересен въпрос - бързина. Кой е бързина? Кой е факторът на бързината? На ученика трябва да бъде ясно кой е факторът на бързината и от къде започва тя. Необятно е пространството. Никой досега не е открия от къде започва началото на пространството и къде е неговия край. Надали ще се намери и същество на земята, което да каже истината за началото и за края на пространството. Всички казват: „Необятно пространство.“ А това значи, че не може да се обхване.

Ето една отрицателна, несъстоятелна мисъл. Отрицателна, защото отричаш същественото. Защо трябва да се допусне отрицателната мисъл, когато ученикът има този нюх, има тази способност да схваща движенията, които минават през него? Дори и когато се централизират в него, той ги проявява.

Задава се тогава въпроса: движението в пространството ли е или е извън пространството? Един наистина философски въпрос. Ако кажем, че е в пространството, то кой е факторът, който го провежда? Ако кажем, че е извън пространството, къде извън пространството?

Но може би ще се каже: „В необятността.“ Така си е служила религиозната мисъл, като е казвала винаги, че всичко това е от Бога, че всичко е от неговия Дух и край. Стъписва се мисълта и повече не може да разсъждава.

Наистина, за неподготвения ученик е така. Той не трябва да мисли за онова, което не може да разбере, което не може да обхване, но когато става въпрос за един ученик на посвещението, който използува фактора на бързината, фактора на светлината и изживява вибрациите на върховното движение на Божия дух, той не може да говори, че тази тема е неосъществима. Всичко е осъществимо. Щом ученикът е влязъл в училището, налага му се да открие проблемите, да знае проблемите, да може за проблемите.

Кога ще може, когато е необятно? Тази необятност се съдържа и в самия ученик. Ученикът ще започне от своята необятност. Той ще се централизира и ще проведе и бързината, и светлината.

Виждате до къде свеждаме ние тази необятност. За кого е необятност? Необятност е за този, който не е организиран, който не е централизиран. За него нещата не са ясни. Но когато си централизиран, ти си вече фактор. Тогава няма да се чудиш, как се е създало битието, какво е това необятност и необятно пространство. Твоето съзнание, твоят дух стават необятни.

Понякога твоят критерий казва: „Аз съм сам.“ Ученикът има мнение за себе си, че той е едно немощно, едно ограничено същество, което се подава на известни външни влияния. Окултното върховно учение гледа на нещата върховно, реално.

Кое е за вас сега върховното, реалното? Това сте вие. Ако теб те няма, какво върховно, какво реално ще има на твое място? Това е неизвестно.

Виждате как чрез ученика нещата стават достъпни, ясни, реални. Това е една знаменита мисъл. Ученикът не трябва да поглежда незаинтересовано, защото от него започва необятното пространство, от него започва необятната светлина, от него започва върховното движение. Където и да ходи, той е светлина, движение.

Но тогава ще дойде, мисълта: „Движение, движение, но какви се резултатите от това движение?“ Резултатът на движението е бързината. Резултатът на движението е светлината. Резултатът на движението е знанието - да знаеш.

Знание и бързина. Кой знае? Знае този, който бърза. Той отива и на място опитва нещата. А който не бърза, който няма това изкуство на бързината, той е винаги в противоречие.

Какво се цели с тази мисъл? С тази мисъл се цели да се освободи вътрешното съзнание на ученика от инертността, от предубежденията, от тъмнината, от незнанието. Колкото повече радиира светлината в ученика, толкова повече бързината на неговата мисъл става необятна, върховна.

До къде ще се простре неговата бързина, т. е. да къде ще стигне неговата мисъл, това е пак въпрос.

Има ли учители, които могат да определят авторитетната бързина на ученика? Има велики явление в битието, които могат да определят. Всички слънчеви ядра са фактори, които могат да определят тази авторитетна мисъл в ученика. Всички слънчеви ядра да гнезда, откъдето е започнала да тече върховната мисъл за нещата. И понеже ученикът е вече едно такова гнездо, и в него е започнала да тече върховната мисъл,

Върховната мисъл е, която знае за върховните дела, за върховните приливи, за върховните притоци. За да се дойде до положението, ученикът да бъде радиатор на върховната мисъл, трябва да дойде просветлението - просветление на самия себе си.

Но да не би да дойде съблазънта и да каже: „Ученикът в такъв случай се явява като едно голямо божество, като един голям фактор, който превъзходства другите фактори?“ Не, когато ученикът прониква в неопитността, той знае за своето състояние. Той знае и за състоянието на всички фактори в миросъзданието. Следователно, щом знае, той няма да мисли, че е божество, че е абсолютен и т. н.

Виждате каква светлина е знанието. Да знаеш, това значи да можеш, да присъстваш, да вземеш участие в движението на Голямата всемирна душа в сътворението. Това е върховно знание, което разпръсва тъмнината, знание което премахва противоречията.

Нашата тема е бързината. Но за да може ученикът да се види като бързина, той трябва да знае. Когато изкарат на черната дъска един ученик, който добре си знае задачата, той веднага я решава. Така е и в живота на обикновените същества - който знае, бързо решава. Ученикът трябва постепенно да се освобождава от инертността, да стане подвижен, да стане житокост, мигновение, искра.

Може ли да стане това? Щом има очи, може. Очите виждат движението, бързината, знанието, безкрайността, виждат абсолютната истина.

Но може би ще се каже: „И окото е податливо на заболяване, на отслабване и т. н.“ Ние вземаме здравото бистрото, кристалното, чистото око. То ни интересува нас. То е нашия модел. Чрез това око ние ще виждаме нещата. Чрез това око ние ще виждаме и вашето състояние до колко то е здраво, до колко то е светло.

Бързина. Да бързаш. За къде да бързаш? Да бързаш да направиш нещо. Но какво да направяш? Да бързаш да стигнеш. Но къде да стигнеш? Да бързаш да знаеш. Какво да знаеш? Въпроси и въпроси. Бързата подвижна мисъл не отсъства от творческия принцип в битието. Тя подържа Духа и душата на творческия принцип. Бързата мисъл на ученика е съграждащ елемент в битието. Следователно, тя не може да се загуби. Никой не може да я вземе. Пък и няма място, където да се скрие, защото тя е необходима за творческия принцип в битието. И Христос е дошъл да това положение да каже: „Аз и Отец сме едно. Какъвто е Отец, такъв съм и аз. Както работи Отец, така работя и аз.“

Виждате как тази гениална мисъл е проникнала в това Всемирно съзнание. Така и ученикът трябва да стигне до положението на това Всемирно съзнание.

Но да не би да се внесе някаква съблазън? Даже и съблазън да дойде, тя ще бъде от невежество, от незнание. Там където има знание, наука, изключена е съблазънта. Той не трябва да се подава на невежеството, на незнанието. Това са фиктивни сили, които са като опити върху здравия, пластичен ресор на ученика. Но ресорът на ученика на се подава. Той не пружинира, щом няма бързи движение, бързо налягане.

Но ще кажете: „Ние такива ли сме?“ Ние говорим за ученика. А дали сте такива, вие ще кажете. И трябва да кажете. Защо? Защо се страхувате и срамувате? Божествените възможности не създават страх и срам. Те са едно непреривно проникване на сила, светлина, знание, чистота, Следователно, прегърнете тази идея за бързината.

Де възразите може би: „Нали ни говорихте за тишина, а сега ни говорите за бързина?“ Това не значи, че има някакво противоречие между тишина и бързина. Бързината включва в себе си абсолютната тишина. Колкото по-бързо се движи едно тяло, толкова по-голямо равновесие има. Виждате как бързината на земята създава едно абсолютно равновесие по отношение другите планети и слънчеви ядра. Ако земята се забави, очаква я катастрофа. Но тя никога не би искала да се забави, защото е понесена от абсолютна бързина. Това което е в явленията на природата, на пространството, във вечността, това е и в ученика. Няма разлика. Разликата е само в инертността и в невежеството. Щом се изключат инертността и невежеството, настава абсолютна светлина, абсолютно знание.

И тъй, знайте за нещата, движете се с голямата бързина на светлината, за да бъдете кандидати да се влеете във вихреното движение на Божия дух. Само така ще се проясни съзнанието, за да може ученикът да живее във времето на бързината.

Има ли бързината време? Щом бърза, трябва да има среда, където да бърза, където да се подчертае нейното движение, нейната бързина. Има, всичко има. Достатъчно е ученикът да представлява един върховен магнит и да привлече всички движение вътре в себе си, да ги приведе в една хармонични градация, или в едно хармонично разпръсване.

Това трябва да стане. Трябва да се видите такива, защото иначе ще изостанете. Сега мисълта е вихрена, движи се с най-голяма бързина и ако някой изостане, ще има голямо закъснение. А вие знаете: този който закъснява да се прибере преди да е залязло слънцето, остава в тъмнина.

Това предава сега Върховната школа на ученика, да бърза, да не закъснява, да не залезе слънцето и да остане в тъмнина.

Може ли да стане това? Имало е такива случаи на школите в древността, но то е било предвидено. Движението на човешката душа никоя сила не може да спре. Душите които са присъствали в тия школи, днес са в още по-вихрено движение. С тях се занимава върховното ръководство.

Но, щом ученикът може да извърши една такава колосална работа, когато може да бъде един такъв централен магнит, какво ще стане с другите фактори? Няма ли да бъдат те подценени? Тук не става въпрос за подценяване и надценяване. Тук трябва да се изясни самата истина за движението на ученика - да се знае откъде започва движението, къде стига и каква работа извършва. Ученикът тръгва за Школата. От къде започва движението? Отива ли някой при него да го хване под ръка и да го заведе в Школата? Не, той сам тръгва, Значи, комплексът от сили са вътре в ученика. Те го движат, те го изпращат в Школата. Ако ученикът би могъл да схване себе си като такъв голям магнетичен фактор, той би открил наистина тайната но живота. Животът е в ученика, а той казва: „Животът е тайна, незнайна тайна.“ Интересно, при присъствието но живота има един друг фактор, който казва: „Тайна.“

Защо животът мълчи и не опровергае това изказване? Трябва да е нещо виновен, за да мълчи. Нали се казвах в мълчанието е тайната. Но има и друго определение: в незнанието е тайната. Всички могат да мислят, че си тайнствен, но ти не знаеш.

Но да бъдем наясно. Нашата мисъл трябва да бъде плодовита. Тя трябва да има състоянието на абсолютната бързина. Ако няма такова състояние, напразно си губим времето. Не че е изгубено времето, но няма как иначе да се изразим. Ние сме изоставили този въпрос да мислим за времето. Времето това е мярка, да мериш нещата. А ние сме извън мерките. Ние сме в абсолютната бързина. А ти не можеш да мериш абсолютната бързина с времето. Времето не е авторитет, та да измерват с него абсолютната бързина.

Виждате, че има особен фактор, името на който още не се знае. Идея за него не е прокарана. Теория, система за този фактор не е проведена, не е написана. Още се мълчи за него.

Можем ли да изнесем тук идея за този фактор? Можем, но още ще мълчим. Ние сега чукаме върху съзнанието на ученика да може той да се централизира, да стане той един дееспособен магнит, да привлече ония сили, които са се отделили от него и са създали хаос в неговото съзнание.

Има нещо, което липсва в ученика и той се чувства немощен, незнаещ, самотник. Да живееш в най-богатата страна, в най-високите полета, в най-необятната земя и да бъдеш самотник, нещастен? Това именно има за задача Школата - да централизира ученикът излъчените сили в себе си.

Може ли? Цялото възпитание, цялото знание и наука идват в помощ да укрепят силите, за да може.

Стана ли ви достъпна идеята, която прокарваме? Ние се надяваме, че тя постепенно, постепенно ще проникне във вашето съзнание и един прекрасен ден ще се намерите пред изгрева на Всемирното слънце, пред прилива на Всемирната светлина. Ще дойде този ден, ден когато няма да работите, когато няма да мислите с времето, но ще работите и ще мислите с бързината на светлината, когато ще действате с върховното движение на Божия дух.

Какао ви казахме сега? Има една централна мисъл. Тази централна мисъл е най-същественото, най-реалното, най-върховното, най-безграничното, абсолютното. По пътя, по метода, по начина на усъвършенстването, чрез овладяване и централизиране на силите, ученикът ще дойде до състояние на изживяване, което може да има само Божият дух.

Когато говорим за Божия дух, ние нямаме още за задача да хвърлим светлина върху размерите, величината и състоянията на Божия дух, но и това ще стане. Ако това не стане, каква е вашата наука, какво е вашето съвършенство, какво е вашето постижение? Нали казахме, че трябва да напуснете инертността и да бъдете така подвижни, както са подвижни слънчевите лъчи? Стигате веднага със своята проекция до ония планети, до ония ядра на най-отдалеченото пространство и се чувствате, че сте навсякъде. Така че, мислете, че там далече, че там долу или настрани, не може без вас, Ще има ли тогава смърт? Щом няма смърт, това горе, долу, настрани и т. н. не съществува, Не е реално за вас. Ето защо, ученикът трябва да има най-голямата просвета. Ученикът трябва да има такова просветление, че да знае във всеки даден миг какво се извършва, какво има да не направи, къде трябва да се движи, до къде трябва да стигне и защо трябва да стигне,

Казват знание. Еди кой си придобил такива знания в дадена област, че станал голям познавач професор. Да, голям професор. Има ли такива големи професори? Най-големите професори са тия, които откриват известни явления и ги правят в достояние на хората, като ги провеждат като реални опитности. Това е една голяма заслуга. Но има професори, които спират и казват: „Това открих. Повече не мога. Повече губя връзка, губя и движение.“ Единствената философия, която може да създаде един всемирен професор, това е върховното движение на Божия дух. Ако ученикът може да се спре и настойчиво, упорито, без да се ограничава да размишлява върху върховното движение на Божия дух, всичко у него ще стане движение. Нито една клетка не ще бъде инертна, Всичко ще се раздвижи. Всичко ще се проведе в творчески принцип, И мозъчните центрове, и носа, и очите, и ушите, и ръцете, и краката, Всичко ще бъде движение. Не че досега не се движите, движите се, но мъчно, инертно, бавно.

Ще кажете: „Накъде да се движим?“ Да се движиш към централното ядро. А това значи към себе си. Не можеш да бъдеш ядро, ако не си централизирал силите.

Някой казва, че трябва еди къде си да бъде, за да присъства. А ние казваме: с вашата мисъл може да присъствате дори и в безкрая. Бърза мисъл, това е реалното, Какво е човекът извън мисълта? Животно.

Животните нямат ли мисъл? За сега животните се ръководят от един двигателен инстинкт, но ще дойде ден, когато този двигателен инстинкт ще се превърне в бързина. А щом се превърне в бързина, то тя открива поле за мисли. Трябва да бързаш да стигнеш при процесите на върховната мисъл, за да може и в теб да се зароди идеята за върховно постижение.

Това е философия. Реална ли е тя? Кога ще стане реална? Ще стане реална, тогава, когато ученикът придобие способността да си служи с абсолютната бързина на Божия дух, т. е. с голямата бързина на светлината.

Ние поставихме много въпроси, но още не сме отговорили кой е факторът на светлината, къде тя се е централизирала, от къде е дошла и е създала свои фактори, които я тласкат напред, за да се движи и да се прояви като светлина.

Трябва да има реални същини. Вие вземате кибритена клечка, драсвате я, причинявате пламък и запалвате свещта. Свещта гори и изпраща светлина, Ако няма вещество, което да гори, ще се образува ли светлина? Не че светлината не съществува, тя съществува, но в първично състояние, а в свещта - като вторично състояние, т. е. по-близко до материалния, до физическия свят.

Виждате какво благо е дадено на човека - да снема по-близо светлината до себе си. Става сега въпрос обаче не за тази светлина, която е изобретение на човека, но за абсолютната мирова светлина. която се произвежда от движението на Божия дух.

Виждате каква велика работа извършва движението на Божия дух. Благодарение на това движение се е създала всемирната хармония и няма никакво нарушение. Бързината държи всичко в равновесие. Тя е магнита, който привлича всички явления на битието.

Вие може би не сте мислили за бързината, но ние ви заставяме да мислите за нея. Тя съществува и то реално съществува. Никое същество не може де отрече това. защото всички същества, пък и всички вещества са в контакт с бързината. Ако човек няма възможност да се движи бързо, самата земя се движи бързо и той взема участ и в тази бързина. Дори и земята да не се движа толкава бързо, то и светлинните ядра на слънцето се движат около земята и през земята и всичко е в движение. Няма застой.

Кой е факторът, кой е началото, кой е тласнал тази бързина, която се проявява като светлина? Ако кажем, че е Духа, ще се отговори, че това е едно абстрактно понятие, защото нищо не се знае за реалността или за системата на Духа. Нали трябва да се опита каква сила е той. Движение ли е, светлина ли е, състояние ли е? Трябва да се знае какво начало е.

За да се изчерпи този въпрос, трябва да се разглежда специално. В миналото ние казахме, че ще разгледаме някои същини или някои специалности на Духа, както ги нарекохме. За да бъдат те по-близки и по-реални до вас, трябва да си послужим пак със системата човека, защото и човекът е движение на Духа - зависи на какъв градус на движение е. Колкото повече са централизирани силите в ученика, толкова повече присъствието на Духа е реалност. Нали искате реални неща? Трябва да бъдете реалисти, а не мечтатели, фантазьори. И мечтатели, и фантазьори, това е все движение, но неопределени движение. А тук става въпрос за определени, за реални движения. Най-реалното определено движение е бързината. Този който бърза, веднага проверява нещата. Той навсякъде присъства и ги проверява. За него вече няма тъмнина и тайна. Колко много са забулили човешкото съзнание с тази дука тайна. Човек се е спрял и казал: "Всичко е тайна. Да благоговеем пред тази тайна.“

Защо трябва да благоговеят? Има ли право да се подава ученикът на тази халюцинация за тайната? На ученика не е простено да се заблуждава и да живее в халюцинации. Той трябва да се отключи, т. е. да разкърти вече вратите на тия замъци, където е скрита тайната.

Ученико, ако има една тайна, която трябва да откриеш, това си ти. Ти си една доста голяма, доста сложна скрита тайна. Ако себе си откриеш, всички мирови тайни ще паднат. Защо? Защото ще знаеш за Началото. А знаеш ли за Началото, няма друго какво да знаеш. В Началото е всичко. Така говори Бог: „Аз съм Началото.“ Щом Бог говори, че е началото, значи, всичко е Началото. Понеже и вие сте едно начало, всичко е във вас.

Като начало вие се проявявате като движение, като мисъл и трябва да се проявите като бързина. Ако се проявите като бързина, ще имате и ведрината. Животът на бързината е живот на безгранично пространство. Какво значи това? Как ще го приемете в себе си да имате живот на безгранично пространство? Цялото това безгранично пространство е вътре във вас.

Ще кажете: „Много голяма, много необятна тайна.“ Да, разкрита тайна. Разкриха се тайните. Няма вече тайни школи, няма вече тайни йерархии, тайни замъци, тайни семейства, тайни личности. Бог е проявен във всичките свои степени. А извън божиите степени, има ли някакви други тайни? Няма.

Защо Бог е още тайна за човека? Защото той не е още абсолютно проникване в човека, т. е. човекът е извън Бог, отдалечил се е от Бога. По силата на какво? И той е искал да стане като Бога, без да подозира, че всичко е от Бога, че и той е от Бога.

Виждате какво противоречие. Защо се е допуснало това противоречие? Когато се разкриват тайните, ще се открият и големи противоречия. Но всички противоречия ще паднат пред откритата тайна – Бога.

Софистите, материалистите могат да кажат: „Какво е това Бог? Какво е той? Бързина ли е, светлина ли е, движение ли е? Какво представлява той?“ За нас Бог е открита тайна, открита, проявена тайна. Този който вижда, той ще види и това откритие. Този който знае, той ще се ползва от тези възможности. Този който е върховна бързина, той ще знае за неговия план. Всичко се свежда до знанието. А за да знаеш, трябва да бъдеш бързина.

Бързай, ученико. Не заемай място, защото друг ще дойде и ще се с блъсна с теб. Бързай. Имай такава бързина, че никой да не те стигне. Благодарение на това сблъскване е дошло противоречието.

Освободи се от мястото. Освободи се от планетата. Освободи се от планетите. Освободи се от слънчевите ядра.

Бързай. Бързай тека, както бърза Божият дух. Нека тази идея залегне дълбоко в твоето съзнание, за да можеш най-после да откриеш тайната за себе си, тайната за битието и тайната за Бога.

Да бъдете. Имате голямо желание да бъдете. Това е добре. Добре е да бъдеш. А за да бъдеш, трябва ти движение. А за да се движиш, трябва ти бързина. А като бързаш, трябва да стигнеш, т. е. да откриеш тайната.

Ние хвърляме известна светлина за някои състояния, които се таят в духовната съкровищница, които са скрити още в духовната съкровищница. И благодарение на това, че са скрити, човек още живее в голяма инертност, в голямо невежество. Но трябва да се разясни въпросът за скритите тайни, за да може човешката душа да се освободи от инертността, от невежеството. Нека да се открият вече глъбините на истината.

Има ли истината глъбини? Най-голямата глъбина това е истината. Колкото повече се посвещава човек в тайните, толкова повече той става вглъбен, необятен.

Може би ще кажете: „Ние сме слаби същества. Не можем да имаме тази възможност.“ Не, няма слабост. Слабостта се превръща в движение, а движението се превръща в бързина. Няма вече слабост. Всички слабости са незавършени процеси. Следователно, ученикът е минал вече от незавършените процеси в посветените епохи, в необятното знание. Необятното знание е идеал за него. Най-високият идеал е да открие истината за Божия дух, истината за Бога, истината за самия себе си.

Ученико, напиши за себе си един специален кодекс, в който да хроникираш всички ония приливи, които ще минат през твоето съзнание. Запечатай ги, отгледан ги, за да имаш един богат капитал за в бъдеще. Ние не желаем да идвате наново на земята, за да изживявате ред перипетии за пробуждане на вашия дух, но ако се наложи и за в бъдеще едно такова въплъщение, трябва да имате богати залежи. Небесните материали трябва да паднат върху вашата земя, т. е. върху валето тяло, за да стане то богато на скъпи елементи.

Ще кажете: „Нали това тяло отива в земята?“ Еманациите на тия елементи са, които пулсират в пространството и стават обект на слънчевите лъчи. Слънчевите лъчи се пречупват през тях и се дава онзи ефект който ние наричаме ефект на най-бързата светлина.

Голям ефект е той. благодарение на тия ефекти са се създали физическите тела на душата. Дадено тяло е ефект, създаден от една такава бързина.

Виждате как е дошъл човекът на земята, Това са все обекти на Духа. Той има много ефекти, много възможности, но ученикът още не ги знае. Той знае само за ония, които са около него. Той не знае какво има в океанските глъбини. Той не познава още и растителния свят, не познава и животинския свят. Той не знае какви племена съществуват в човешкия свят. Не знае и какви същества има в ангелския и в божествения свят.

Много още тайни има за него. Но дойде денят тайните да се разкрият. Той ще знае какво има и в морете, и в растителния свят, и в човешкия свят, и в ангелския, в божествения свят. Школата се ръководи от Върховното ръководство, което е централно ядро в божествения свят.

Как си обясните централно ядро в божествения свят? Така както слънцето е централно ядро за физическия, за земния свят, така и това Върховно ръководство е централно ядро божествения свят.

Има ли нужда божествения свят да бъде под влиянието на някакво централно ядро? Всичко у Бога е централно. И когато ние казваме божествен свят, разбираме там където са всички божествени възможности, всички божествени начала и цялата всемирна божествена бързина.

Как живеят там съществата? Какви са те по форма, по съдържание и по подобие? С какво те се занимават, с какво се хранят, какво изучават и т. н. Божественият свят е основа. Божественият свят е начало, божественият свят е ритъма на всемирния живот.

И тъй, за да има Духът плодовита работа, за да има едно по-системно присъствие, имайте свободна мисъл. Освободете душата си от предубежденията. Подкрепете вашия дух, който е един от адептите за вашия свят.

Ние го наричаме адепт, защото той има връзка с адептите от божествения свят. Сега той се възпитава. Има някакъв грях и го възпитават. Колкото и да упорствува, ние ще трябва да го възпитаме в Духа, в светлината на голямата всемирна бързина. И ако има нещо инертно във вас, то това е вашият дух. Той е инертен.

Как да се раздвижи? Ние много говорихме за раздвижване, за движението, но как да се раздвижи този дух, да стане вече едно прозрачно движение, едно чисто божествено въплъщение?

Ще бъде. Ще разкрием тайната му. Колкото и да се таи, колкото и да се крие, ще го открием, ще го представим пред съществата, на светлината. Той ще се срамува разбира се, но няма как. Ще поеме пътя към съвършенството и ще се преобрази вашият свят. Той е, който що преобрази вашия свят.

Укрепвайте духа си, за да бъдете силни, мощни, за да бъдете едни от най-добрите условия, където да се прояви Божият дух.

Варна, 15 октомври, 1959 г.