Бързината като известност

[Ани]

БЪРЗИНАТА КАТО ИЗВЕСТНОСТ

Ние застъпваме бързината, за да можем да внесем абсолютно чистата божествена мисъл, която се изразява като бързина. Големи учени са се занимавали с бързината и не са могли да дойдат до едно правилно заключение. Единствено Върховната школа идва като допълнение, която чрез върховната мисъл може да разкрие една от дълбоките глъбини на Божия дух, Всички които са под такта, под ритъма на Върховното ръководство, трябва да бъдат готови да възприемат абсолютните истини.

Кой бърза? Навярно истината. Но ще кажете: „Закъсняла ли е истината?“ Закъснял а е истината за инертното съзнание, за неподвижното съзнание, но за абсолютното съзнание бързината е безкрая. Ако може ученикът да има понятие за безкрая, би си отговорил на въпроса за Началото.

Може ли той да си представи какви са размерите на безкрая? Нали трябва де има обективни мерки, за да знае за безкрая? Нали трябва да има една вярна, едни положителна теглилка, с която да претегля нещата, защото непретеглените неща са неизвестни. А за ученика нещата трябва да бъдат известни,

И тъй, кой може да даде понятието известност? Нали трябва да стигне до твоето съзнание, за да се знае за кея? Ние определяме думата известност като състояние, защото няма как иначе да я наречем. Известност - свързано е със знанието. Да бъде известно, т. е. да присъства в пространството, във времето. или в безкрая,

Нека известността бъде като идеал за ученика, която да го хармонизира, която да му бъде като такт, тон, да се движи по тази линия.

Казва сега човечеството: „Нещата не са ни известни, затова ние не сме виновни.“ Не, виновни сте. Не можете да се криете под тази фразеология и да казвате, че не ви е известно. Как могат да бъдат нещата неизвестни, когато имате на разположение бързината на светлината и която прави нещата известни? Тя очертава техния цвят, техния тон, техния образ, тяхното подобие, тяхното начало, тяхната абсолютност. Единственият голям адепт във всемира, който може, който знае, който пребъдва, който учи, това е светлината.

Ние, свързване светлината с човешката мисъл. Колкото повече светлината се въплъщава в ученика, толкова, повече неговата мисъл става радиоактивна, обезсмъртена, абсолютна, бърза.

Нека този идеал за бързината, за известността никога да не отпада от вашето съзнание, нека бъде разкрита тайната, т. е. да обезсмъртиш съзнанието си, да го разтовариш от излишното, от непотребното, което няма съдържание.

Съдържанието е същественото, съдържанието е величавото, съдържанието е божествена основа.

Вие казвате: „Как можем да разкрием Бога?“ Бога ще разкриете в съдържанието. Там където има съдържание, там има пълнота, там има абсолютност. А там където има съдържание, абсолютност и пълнота, там е Бог. Да не бъде вече една заветна тайна. Стига вече ученикът да премрежва очите си пред Великата разкрита реалност.

Няма тайна. Този който се оглежда в огледалото, вижда целия си образ. Има ли тайна за него? Той знае за себе си, знае за своите черти, знае за своя нос, за очите си, знае целия си образ. Така и ученикът, ръководен от Върховното ръководство, знае. Нему му е разкрита, известна му е цялата истина за божественото присъствие.

Някои казват: „Бог е толкова необятен, толкова скрит, че ние се губим. Ние сме само една клетка в неговото съзнание.“ Вярно е че Бог е голям, но той присъства като малка клетка у вас. Ако не би била тази малка клетка у вас, вие нищо нямаше да бъдете. Нямаше да ви има.

Какви сте вие по отношение това Голямото? Вие сте един чувствителен нерв, в който е вложено едно висше съдържание. благодарение на това съдържание вие сте и движение. А дойде ли движението, ща настане и епохата на бързината.

Сега ученикът се въвежда във висините на тази епоха. Той ще хармонизира своите сили за да може да бъде по-бързо движение, за да стигне.

Къде ще стигне? Ще стигне до чувствителния пулс на божието движение. Има ли такъв пулс? Когато човек заболее, пулсът му подсказва, какво е неговото състояние. И наистина, човек трябва да познава всеки момент какво е неговото състояние.

Какво представлява този пулс? Кой го движи? Медицинската наука казва, че това е движението на кръвта. Виждате как и пулсът зависи от движението на кръвта. Ако движението е по-бързо и кръвта е по-дееспособна. Тя предава верен ритмус на пулса и пулсът действа хармонично, възходящо, Зависи от съдържанието на кръвните телца.

Но може би ще се зададе въпроса: „Защо кръвните телца не са винаги дееспособни и трябва да се внасят известни дисхармонични движения?“ Много зависи от чистотата на кръвта.

Казват: сърцето движи кръвта или кръвта минава през сърцето. И едното е вярно, и другото е вярно. Кръвта движи сърцето и кръвта минава през сърцето, но как става този процес? Медицинската наука знае това, но има нещо скрито. А това скрито е едно от изкуствата на Божия дух. Ако не би присъствувало това изкуство, ако не би присъствувал този Адепт и кръвта не би се движила.

Ние казахме, че сърцето представлява един перпетуум мобиле, който сам функционира. Няма причини, които де го движат. Няма и фактор, който да го движи.

Но нали човек приема храна, която се смила и препраща по целия организъм? Да, но не е тази причината, която първоначално е задвижила този апарат. Мъгла е, губи се някъде из пространството, не се знае за тази причина.

Материалистът казва: „Даже и така да е, от къде е тази способност? Кой я дава? Чие начало е тя?“ Значи, има нещо неизвестни, има някаква тайна, но за ученика на една Върховна висша школа може ли да бъде тайна? Не може да бъде тайна, защото той присъства в първоначалния процес. А всички процеси за него стават вече абсолютно съдържание.

От процесите - към движението. От движението - към светлината. Някои казват: „Как можем да видим Божия дух?“ Ти се грееш на светлината, а тя е ефект на Божия дух.

- Да, но не можем да видим и движението на Божия дух, Ако бързаш, ще видиш движението на Божия дух, ако не бързаш, не можеш да го видиш. Той толкова бързо се движи, че ви трябва голяма бързина, за да го почувствате. Ако бихте имали един божествен уред за измерване на това движение, бихте имали известни данни, но още нямате този уред, Всички велики посветени са си служили с уреда на бързината, на светлината, Когато се е казвало да имаш философския камък, това е подразбирало да имаш един уред за измерване бързината на светлината.

Защо са го нарекли философски камък? Философия значи знание. Философия значи размишление. Какво символизира камъкът? Камъкът символизира твърдостта, Камъкът е твърд наистина, но каква е тази твърдост, която може да се проведе като философия? Голяма философия е необходимо, за да можеш да проникнеш в глъбините на тази твърдост. Не е лесна работа. Така както мисълта не може да проникне в абсолютността на Божия дух, така и човешката воля, и човешката способност не може да проникне в твърдостта на камъка. Чрез специален инструмент човек обработва камъка, разглобява го, но има един абсолютен фактор, който наново го сглобява. Всичко кристализира благодарение на бързата мисъл на природния дух,

Виждате как земята се е затвърдила, благодарение на този дух, който е имал такава бърза мисъл, че е направил всичко да бъде устойчиво.

Ще кажете: „Каква устойчивост, когато повече от земната повърхност е вода?“ Да, вода е, но щеше ли да бъде тази вода, ако нямаше твърдост? Нямаше да я има. Не щеше да има нито океани, нито морета. Благодарение на бързината елементите са се втвърдили, създали са подножие и са очертали граници,

Виждате каква голяма способност се крие в мировата система на Божия дух. Но нека ги снемем по-близо до уровена на съзнанието.

Има ли мярка съзнанието? Колко то е голямо, колко е широко, колко е дълбоко? Може ли ученикът да премери своето съзнание, т. е. извън съзнанието може ли ученикът да открие качествата и способностите на съзнанието? Като какво ще ги открие той, ако не е самият той съзнание? Кой у него ще направи това? Ще се отговори: душата, духът, мисълта, сърцето, умът и т. н. Че къде ще отпечатат тия фактори цялото това знание? Върху коя плоча? Върху коя книга? Ще го отпечатат върху плочата на съзнанието. Иначе няма да има продуктивни работа. Работата винаги се провежда чрез съзнанието. Всяка една работа, в която няма присъствие на съзнание, не е делова работа. Това е само едно раздвижване, а не движение. Затова нека участват силите на съзнанието във всяка една работа.

Може ли това ученикът да направи? Как да не може, когато той е толкова способен, колкото и светлината? Той мечтае за най-красивите неща, той мечтае за най-светлите неща, за най-художествените неща, Той мечтае за висшата музика, за богатите представи на изкуството, за дълбоката поезия, за необятността. Как да не може? От къде има той тия притоци, за да предявява своите претенции?

Колко мъчно е да се открие връзката между способността на ученика а способността на Божия дух? Наистина, всички религиозни системи признават, че факторът е Божия дух, но всички те го имат като култ и забраняват да се открие този култ както богинята Изис. А посветеният ученик трябва да бъде абсолютно свободен, Ако той проведе абсолютно свободна. мисъл, ще придобие и силата.

Страхува ли се от забранените неща, винаги ще бъде в неизвестност. А неизвестността внася страх. Страхът е ограничение за духа, падение за духа.

Ученико, разбулвай истините. Знай за тях тъй както са те по начало. Не можеш да не знаеш. Достатъчно е да се освободиш, Започни наново да мислиш, наново да прилагаш, наново да събираш. Всичко у теб да бъде ново.

От къде ще го вземеш, за да бъде ново? Ще го вземеш от старата първична истина, че Бог чрез своя Дух се е изявил в миросъзданието. Това е истината.

Но някои може би ще кажат: „Колко сме малко, немощни, колко сме ограничени, не можем да проникнем в по-висшите области.“ Всички тия области са в ученика. Достатъчно е той да има това състояние. Много е важно състоянието. Колкото повече се организира светът на ученика, толкова повече съзнателните сили създават едно особено върховно вдъхновено състояние.

И тъй, Бог за ученика е едно върховно състояние, божият дух е едно върховно движение, върховна бързина.

Има ли тайна? Ние се занимахме с тайните. И трябва да се занимаваме, защото трябва да внесем светлина по отношение съществуващата действителност, за да може ученикът да навлезе в атмосферата на посвещението, за да бъде откривач, познавач, за да бъде чудотворец.

Каква работа има тук чудото? Вярно е, но всяха една открита област, това е способност на ученика. А щом е способност, то е чудо - в смисъл че той чудновато минава през всички глъбини, през всички тайнствени комплекси в битието, а не чудо да превърнеш земята на гълъб или гълъбът на земя. Това е отрицателно чудо, отрицателно действие. Ученикът никога няма да си послужи с тия магически сили, с тия фиктивни представя. Ученикът гледа на нещата положително, закономерно, отривисто, така както са поставени нещата в природата, в битието. Ако би знаел за техните трептения, за техните същини, за тяхната действителност, той би бил един голям чудотворец. Ако би познавал езика на растенията, ако би познавал инстинкта на животните и твърдостта на минерала, той би бил един чудотворец.

Има ли такива чудотворци? Да, има. Има геолози, има естественици, химици, физици - какви ли не клонове на науката, но изчерпателна ли е цялата наука? Учените още не знаят от къде са потекли силите на разните специалности, от къде изхождат те, кой е този, който ги е родил. Тепърва ще дойде на помощ алхимията, химията, астрономията, астрологията, математиката, геологията и висшата божествена химия. В цялото миросъздание проникват дееспособните химични състави. Всички планети и слънчеви ядра са химични центрове.

Това е така, защото там са складирани ядрата на Божия дух. Изчерпан ли е духът, щом тия ядра са складирани в планетите и в слънцата? О, не. Благодарение на това духовно присъствие във вселените се е създало изкуството на космичната химия. В изкуството на божествената химия се таят още много тайнствени сили. Едва сега учените заработиха с атома, с радия, с космичните лъчи и с други някои елементи, но има още нещо тайно, още нещо скрито. Ако би се открило, би дало голяма светлина, но би се злоупотребило с тия сили. Днес радиоактивните сили създават голямо противоречие на човечеството. Има нещо, което не е в ред, но ще спре ли Върховното провидение? О, не. Човечеството ще изпита химичните състави на изкуството на тази химия върху себе си, защото трябва да се открие истината. Тя трябва така да се опита, че да не става нужда от катаклизми, от светкавици, от сътресения.

А може ли да не се опита това? Може. Как? Чрез бързата мисъл, чрез бързото съзнание. Трябва да се бърза да се отпечата върху плочата на съзнанието. Тогава ще се проучи специално техният произход, тяхната специалност, тяхната работа. Това е наука. Ученикът трябва да бъде извън противоречия. Да няма за него противоречия.

Е да, но са създадени свирепи животни, които изяждат другите. Създадени са и човешки същества, които са безмилостни към другите. Всичко това са вариации на Духа и ученикът трябва да ги знае. Щом ги знае, той не може да се заблуждава.

Но нали трябва да владее някои тайнствени сили, с които да си послужи във всички моменти в живота? Не само тайнствени, но върховни сили трябва да владее. А върховното е начален промисъл. Тогава ти вече дирижираш силите, които са в противоречие. Единствено ученикът е, който де изглади противоречията. Защо? Защото той знае за тях. Той ги е опитал и той ще ги изнесе. И ако сега се ангажира неговото съзнание с идеите на бързината на светлината, то е, за да бъде бърз, да отива на дадените места навреме и да не позволява да се належи противоречието и да оправдава своята инертност.

Бързина трябва. Има много неща да се случат на човечеството на земята, но трябва бързо да се предотвратява всичко.

Кой де предприеме такава бързина? Единствено посветеният ученик. Така както силите на земния дух са бързи и придружават планетата в нейните нюанси, така и ученикът трябва да бъде бърз, да предвожда съдбата на човешките същества.

На човечеството са необходими ръководни сили. Тия ръководни сили трябва да бъдат посветени, дълбоко, всестранно посветени. А за да бъдат посветени, трябва да владеят изкуството на светлината. Владеят ли изкуството на светлината, те ще знаят за съдбата на човечеството.

Човечеството има интересна съдба. То трябва да извърви известие път, трябва да премине известно пространство, трябва да изживее известно време, за да може да се добере до голямата истина за безкрайността.

Има ли съществена връзка между времето и представите на това размишление? Ще кажете, че не можете да намерите връзката. Така е. Когато се движиш с голяма бързина, нямаш време да мислиш. Тогава? Щом нямаш време да мислиш, какво ще свършиш? Колкото по-бързо се движиш, толкова по-реално ще го свършиш, защото ще се освободиш от известни инертни сили, които са те спъвали досега.

Виждате, изкуството на бързината е затова, за да се освободи ученикът от известни инертни сили. Ако тази истина стане достояние на неговото съзнание, той би побързал. Докато хитрецът сметне да те надхитри, ти да бъдеш много далече. Ти трябва да отлетиш милиарди километра напред, за да не може да те хване. Нищо не може да хване ученика. Тогава той живее в истината. А сега, всички го хващат - и търговците, и военните, и полицаите, и всички. Всички го хващат и все той е виновен.

Защо е виновен? Защото е инертен, защото не знае. Ако би знаял ученикът голямото изкуство на светлината, никой не би го хванал. Всички ще кажат: „Сега беше тук, но го няма.“ Ще се наложи в движението на вашето повдигане да изживеете тия състояния, сега беше тук, а го няма. Такава бързина трябва да придобиете във вашия мисловен мир.

Ние не говорим за вашия физически свят. Той е инертен. Неговото движение е инертно. Когато става въпрос за мисловен мир, той трябва да бъде така подвижен, така бърз, че да отиде в необятността и веднага да се върне, и да помогне на физическото тяло.

Така само може да се прави връзка с върховните мислители. Не че върховните мислители са някъде далече, но трябва бърза мисъл - да държиш връзка с върховната мисъл и в същото време да държиш връзка със своето инертно тяло.

Но ще дойде мисълта може би: „Защо дадоха на ученика това инертно тяло?“ Така както земята е инертно тяло, а движението е висшата бързина, така и ученикът има земя, има и душа. С душата си той бърза, а със земята той спира. Две състояния - спиране и бързина.

Върши ли се някаква работа? Извършва се доста ефектна работа. Ако едно тяло се движи по една голяма стръмнина и може да причини някои големи пакости, и ако има някакви сили, които да го задържат в този наклон, нали ще се свърши някаква хубава работа? Тялото на ученика е тази спирачка. Ученикът някога се е движил главоломно надолу. Следствие на това движение е станало нужда наново да предприеме курса на посвещение. Ето защо, нека нашето размишление хвърли светлина върху понятието нагоре  и надолу - надолу към материята, нагоре към Духа, надолу към земята, нагоре към божествения свят. Надолу към процесите, нагоре към върховното движение, към върховната бързина на светлината.

Може ли ученикът да разбира своите състояния? Може. Когато има движение нагоре, той е вдъхновен, а когато има слизане надолу, той е омъчнен. Има една душевна мярка в ученика, която претегля нещата. Тази мярка е неговата душа, която прониква в него като способно съзнание. Не може да изключите съзнанието. Не може да изключите съзнателните способности от душата. Щом душата не е съзнателна, това вече не е душа.

Как така? Нали душата е същественото? Тя е движението, тя е промисъла в човека, тя е, която предвожда нещата. Да, вярно е, но щом душата не участва в колектива на съзнанието, тя вече не е душа. А какво е? Казват го инстинкт.

Инстинктът движение ли е? И той е един род движение, но в по-нисши полета.

Има ли нещо общо между душата и инстинкта? Трябва да има.

В какво се състои то? Инстинкта е инертност, душата е бързина.

И тъй, нека душата на ученика бъде такава бързина, че да отпечата всички съзнателни процеси в съзнанието на ученика. Между съзнанието и душата има една непреривна връзка, едно общение. И когато казват, че ученикът трябва да бъде в общение с Бога, това подразбира душата им да има общение със съзнанието, защото Бог в ученика това е съзнанието. Ако ти не осъзнаеш божествените прояви, за какъв Бог ще говориш?

Виждате каква голяма роля играе съзнанието. То е, което разрешава въпроса за безкрайното, за Първоначалното, за състоянията. Имайте будно съзнание, за да разрешите въпроса с бързината на светлината и голямото абсолютно изкуство на Божия дух, и тогава, когато се срещнете с големите мислители, ще знаете какво да приказвате.

Ще имате подобен разговор. А винаги трябва да има нещо подобно. Подобното е, което изразява сродството. Подобното е, което изразява сродната душа. Трябва подобие. Подобието е, което олицетворява връзката на съвършенството. Да бъдеш подобен - на кого? Да бъдеш подобен на Първичното начало.

Това са мисли, които не могат да не занимаят едно будно съзнание. Колкото повече това будно съзнание е отпечатало на своята плоча главните кодекси на великото посвещение в строителство и в промисъл, толкова повече, този промисъл очертава пътя, който трябва да следва ученикът. Благодарение на големия комплекс на сили ученикът има движение и то движение, което дава голяма бързина.

Има ли в разсъжденията мисъл. Има ли проникване на повече светлина. Колкото и общи да бъдат разсъжденията, все пак проличава онази безграничност, която оформява движението на мисълта.

Нека мисълта бъде най-енергичната сила, която може да проникне в отвъдните светове, защото отвъдните светове ще бъдат модела за новия свят на ученика.

Какво е това отвъден свят? Отвъден свят ще рече извън физическия свят.

Може ли ученикът още на физическия свят да изживее състоянията на отвъдния свят? Всеки един сензитив може.

Ученикът сензитив ли е? До голяма степен е сензитив. Как може той да бъде извън физическото съществувание? Може. Казано е: в сънно състояние или в дълбоко размишление, в дълбоко вглъбяване. В дълбокото размишление или в дълбокото вглъбяване се излъчват известни еманации на човешката душа, които присъстват в отвъдния свят като мисъл-форми, върху които се отпечатват деятелните способности на силите на отвъдния свят. Излъчената мисъл, излъчената способност се придружават като комплекси на съзнанието. Тия комплекси на съзнанието отпечатват реалната мисъл на съществата в отвъдния свят.

Но ще дойде мисълта: „Нали и духовете в отвъдния свят могат да бъдат във връзка със съществата на физическия свят?“ Могат да бъдат едно проникване, но има случаи, когато могат да бъдат и обсебване. На ученика не се препоръчва тази система на обсебване. Всяко едно обсебване подразбира безволие. Става заличаване на волевата способност. Има хитри същества, които затъпяват тия способности, за да могат да си служат с известни същества на физическия свят. Има много отмъстителни духове, които още в земния си живот са искали да си отмъстят, но не са могли, служели са си с някои сензитиви и чрез тях са си отмъщавали.

Това в нашата програма ли е? Не е. Ученикът трябва да знае за тия състояния, за де не се чуди, че някой без причина е убил или ограбил някой свой съсед, приятел, брат или познат.

Има отмъщение. Съществата в отвъдния свят са настроени така, както и на физическия свят. На плочата на съзнанието на известно същество са написани най-отмъстителни заложби. Естествено, че това същество, като мине в отвъдния свят, ще си послужи с всички средства, ще омотае някое същество, което се подава, за да си отмъсти.

Това са все отрицателни явления. А трябва да се разрешат тия проблеми, за да може ученикът да се освободи от тях. Затова ние препоръчваме вихрена бързина към висшите светове, Препоръчва се на ученика и то специално на ученика от Върховната школа да мине направо в божествения свят под покровителството на божествените сили. Той не трябва да се занимава с астралните сили или с елементалните души в другите светове. Не е необходимо.

Но нали това са степени, йерархии и трябва да се мине? Проникването на новите строителни сили могат да отведат съзнателния човешки дух в по-висшите светове. С това не се нарушава строгата закономерност. Напротив, това е една привилегия и то божествена привилегия.

Може ли това да стане? Защо да не може? Нали говорихме, че всичко зависи от чистотата. Колкото повече ученикът е чист и владее изкуството на светлината, толкова повече той може. В него е вложено това, което може. Значи, способностите на това което може са вложени в него, стига той да бъде свободен, стига той да владее изкуството на светлината и изкуството на чистотата.

Но, да не се отегчи вашият дух? Ние казахме още в началото, че ще се разглеждат върховни проблеми. Дали те са за вас, то е друг въпрос, но те ще се проведат. Щом минават през вашето съзнание, все ще остане нещо в него. Казват за касиера, че когато минават много монети през неговите ръце, само прахът да остане, достатъчно му било. И наистина, тогава той се чувства като банкер, като цар на парите. Така е и с ученика. Когато минават тия върховни способности през него, когато минават тия върховни приливи, все ще остане нещо в него. А това е достатъчно за едно съществувание на земята.

Ние искаме да остане нещо повече. Ние искаме тази наличност на средства да остане, 75%. Това е вече добър процент.

Може. Когато Бог каже, всичко може. Ако Бог ви обича, всичко ще направи за вас. Той се е заклел. Така казват старите пророци. Той се е заклел, че ще отведе човечеството в Ханаанската земя, в земята на благодатта, в земята на изобилието.

Коя е тази Ханаанска земя? Тя е духовния свят. Там е изобилието. Вън от духовния свят е немотия, глад, сътресения, противоречия. Нека естеството у вас да бъде 75% духовно, а само 25% физическо, материално.

Може ли? Защо да не може? Може, когато има чистота. Може, когато има ведрина. Може, когато има светлина. Може, когато има бързина.

Бързайте, защото се казва, че сега е ликвидационен век, Трябва да ликвидирате в този век. А защо сега да е този век? Защото сега е нов преход. Знаете ли в него какво може да стане? Много животински души ще минат в човешките състояния, а много човешки души, много човешки същества ще минат в ангелско състояние, в ангелския свят. Това е ликвидация.

Как мислите: не е ли по-добре да минете в по-висши светове, отколкото да бъдете в това състояние и да се оплаквате, че ви липсват известни средства и т. н.?

Бързайте. Ликвидационен век е. Да се свърши вече с философията на обаянието. Да няма вече обаяние, а да има светлина. Ученикът не се обайва. Той даже напуска и сферата на настроението. Той само се вдъхновява. Какво значи вдъхновяване? Вдъхновяване значи връзка с висшите духовни сили.

Защо тия духовни сили не се проявят по-реално? Как да се проявят? Да дойдат като борци, като боксьори ли? Да дойдат между вас като кредитори ли? О, не. Духовните сили се проявяват така, както се проявява слънчевият лъч. Слънчевият лъч прониква, оставя своето благословение и отминава. Така и духовните сили минават през вашата душевна система, остават своята благодат и си отминават. За тях няма спиране. Те са в движение. Те са в бързина. А вие казвате: „Защо не можем да видим едно същество?“ Как ще го видите в тази голяма бързина?

Защо не спре? Не може да спира. Това е нарушение на закономерността, Не си правете илюзии, че може едно висше духовно същество да спре във вас.

Става въпрос за безплътните същества, защото идват на земята висши духовни същества, които се изпращат с мисия, както учителите. Те могат да се спрат, но и тяхното спиране е движение. Те държат връзка с висшите светове, а тук имат само едно представителство. Дава им се известие образ, който да послужи като представителство, като станция, но те винаги са в движение. Те не застават на едно място, защото тяхната мисия е да осветяват съществата с бързината на светлината.

Виждате и те колко малко време имат да проведат своята теория. Много малко време имат. Защо? Защото се движат с бързината на светлината.

И тъй, слушането е голямо изкуство. Движението пък е още по-голямо изкуство, а бързината е най-голямо изкуство. Ако става въпрос какво изкуство да се научи, то ние ще кажем, че трябва да научите изкуството на бързината. Вярвайте, ще бъдете най-доволни от изкуството на бързината.

Бързайте. Не се спирайте да опитвате нещата. До сега ви говорихме, че ученикът трябва да има опити, но да опита това, което не е опитал. Няма никакъв смисъл да опитва това, което и друг път е опитвал.

Бързайте. Бързайте, защото векът на ликвидацията е настъпил и съществата, ангажирани в тия процеси, са в голямо движение. Това е едно предстоящо бъдеще. Използвайте всички условия, за да могат да ви бъдат нещата ясни, открити и когато почнете да разсъждавате, ще видите как мисълта ви се обистря и става един прилив. Даже и вие ще се чудите как ви е дошла на ума такава мисъл. Духът идва в различни варианти - във философия, в знание да разкрие всемирната истина.

Привързвайте се към съществата на висшите светове. Истината е свещено откритие. Запечатайте това в ума си. Този който е отворел очите си, той е станал огледало на нещата. Всички неща се оглеждат в него. Ученикът е, който ще послужи като огледало, в което да се отразяват най-съкровените, най-тайнствените и най-чистите божествени мисли.

Бъдете това огледало. Нека божествената мисъл чрез вашата чистота, чрез вашата светлина, чрез вашата святост, се прояви като колос, като великан, като божество, като сила и мъдрост, като любов и истина. Нека тази божествена мисъл да минава непрекъснато през вашето съзнание, за да може това съзнание да стане, огледало на новия свят.

Запаметявайте новия свят. Помнете това - чрез вас се гради новият свят, нов дух се въплъщава, дух на чистота, дух на бързина, дух на светлина,

Бъдете основа. С радост приемете нещата. Нека вашият дух вихрено се вглъбява в тях, за да станехте вглъбени личности, мъдри, чисти, светли, идеални личности. Бог иска неговите деца, неговите синове, неговите представители да бъдат идеал - идеал на чистота, идеал на светлина, идеал на бързина.

Обичайте делото, Колкото повече се вживявате в него, толкова повече ставате по-любими на съществата от духовния свят, на съществата от ангелския свят, на съществата от божествения свят.

Обичайте тия същества – ангелите. Те са най-близо до вас, Всеки момент те могат да претегнат ръка и да ви спасят от някое зло влияние.

Обичайте тия същества. Чрез тях вие виждате истината, така както виждате нещата чрез вашето око. Нека вашето око бъде вече представител на ангелския свят.

Обичайте пялото духовно представителство, за да се зароди великата идея във вас, да се сродите със способностите, качествата и подобието на Божия дух. Нека вашето съществувание от сега нататък бъде 90% Дух и само 10% физическо, плът. Нека вашето съзнание така да бъде ангажирано, че да бъде 90% Дух. Вие тепърва ще изучавате сложната абсолютна наука на Духа.

Кой е вашият Учител? Вие държите за него, но по съдържание не го познавате. Вашият Учител непрекъснато провежда занятията в Школата и школите в другите светове, които са духовно състояние. Вашият Учител провежда школи и по цялата земя, и които са неизвестни, които са тайнствени.

Защо са тайнствени? Защото няма кой да се интересува от тях. Ако има будни души, те ще ги знаят. Ще бъдат във връзка с тях и ще ги знаят.

Ето къде е заблуждението. Доста посветени същества се заблуждават и казват: „Ще слушаме само нашия Учител.“ Кой е вашият Учител? Вашият Учител е Върховното ръководство, което е инструктирано от голямата абсолютна способност на Божия дух.

Две системи са: светла и тъмна. Черното братство и Бялото братство или Черната ложа и Бялата ложа. Както и да ги титулуват, свеждат се до това - да знаеш и да не знаеш, просвета и невежество.

Кои са просветени? Които са се освободили от оковите на невежеството.

Ще каже някой от вас, че има голямо образование. Щом нямаш светлина, щом нямаш бързина, нищо не си.

Как да нямаме? Нали знаем известни неща? Не само известни неща. Всичко трябва да знаеш. А можеш да знаеш всичко само тогава, когато си във връзка със способностите, с възможностите на Божия дух.

Може би пак ще възразите: „Но аз открих еди какво си изкуство, от което се ползува човечеството.“ И мравката е открила изкуството да държи храната и да я пази за зимата, но това е едно микроскопическо изкуство. Хубаво е това, но за обикновените хора. А един ученик от Върховната школа няма време да се занимава с обикновените изкуства. Той трябва да бърза.

Но нали трябва да направим нещата по форма и по образ, даже да им дадем и подобие? Няма време. Има природни силя, които напълно оформяват нещата. То не е ваша работа. Каква е вашата работа като ученици? Да бързате да стигнете заминалите сили на светлината. То е интересно за вас - да стигнете светлите сили.

Може ли? С голямата бързина на Божествения дух може.

Но какво ще научим от това? Ще научите да присъствате така, както светлите сили присъстват.

Къде ще присъстваме? Ще присъствате във всички божествени дела. Цялото миросъздание е божествено дело и ученикът е длъжен да присъства в това дело.

Ще кажете, че сте свободни. Ще мислите така, както вие искате. Ти си свободен да мислиш за божественото дело. Никой няма да те ограничи за божественото дело. Ако не мислиш за божественото дело, ще мислиш за черното дело. Ако не мислиш за светлината, ще те натоварят да мислиш за тъмнината. Ние искаме да изведем ученика от сферата на тъмнината и да мисли само за светлината.

Ще направим ли това? Това е нашето искрено желание, което имаме към вас.

Защо нас избрахте? Защо не избрахте големи учени, професори, кардинали, папи или владици? Така е било в миналото, така е и сега. Христос не отиде при книжниците и фарисеите, но се спря при простите рибари.

Ние не ви сравняваме с рибарите. Те са хващали рибите и са ги мъчили, а вие доста сте школувана. Вие не вземате участи в убийството на животните, а сте дух на творчество, дух на бързина. Затова ще ви се открият всички способности на Божия дух, и ще знаете за началото на всички неща. А това е важно. Достатъчно е еманациите на словото да достигне до другите.

Бързайте да стигнете адептите на светлината. Как се движат те? Както ездачът се качва на коня, така и те са се качили върху лъчите па слънцето и пътуват. Ние искаме да ги стигнете. Как? С бързината на Духа. Има една бързина, която с думи не може да се обясни. Това е бързината на Духа.

Бързайте. Работете. Работата подразбира ангажимент, труд. А да си ангажиран, не е лесна работа. Вие имате работа с духовния и с физическия свят. Вашата душа мечтае за това състояние, затова дайте й възможност да се прояви такава, каквато е биле в началото. Върху нея има известно петно, нанесено от вашия дух. Той трябва да се извини пред нея, да се хармонизира с нея и да възстанови първичния порядък. За това се иска много опитности, много проникване.

И в отвъдния свят няма да ви оставят намира. Ще има мир само тогава, когато стигнете адептите на светлината. И в слънчевите ядра има сътресения, вулкани, защото и в слънчевите ядра има същества, които са в противоречие. Щом слънчевите същества са в противоречие, какво остава да съществата на земята?

Защо Бог е направил така нещата? Бог не е направил така нещата, но те са се развили така по известни светлинни причини.

Защо светлинни причини? Защото светлината иска да претопи тъмнината.

А защо има тъмнина? Не може без нея. И тя е едно начало. Две начала са в Началото. Разберете тази истина: тъмнина и светлина. Тия две начала са целия прогрес и цялото проявление в миросъзданието. Но ако тази истина кажете на други някои, те ще възразят: „Ето едно дяволско разсъждение.“ Макар че и те признават, че има дяволи, има и светии, но ще отрекат истината.

Дяволът е тъмнината, светията е светлината, е яснотата. Вие сте пред един духовен свят - света на светлината и ще напуснете света на тъмнината.

Може ли? По начало сте светлина, защо сега да сте тъмнина? Трябва да се изключи тази противоречива мисъл. Трябва да се заличи това противоречиво състояние от картата на вашия живот.

Може ли? Защо да не можа? Ако вие можете, защо да не можа? Ако Господ може, защо вие да не можете?

Ако светлината. може, защо вие да не можете? Вие сте едни от големите духове. Вие сте богове, защото има Дух божи?

Ако биха ви казали, че имате дух дяволски, ужасно бихте го изживели, ужасно бихте се настроили. Но понеже знаете, че има Дух Божи, вие сте светлина, т. е. всичко е ваше. Всички континенти са ваши. Всички планети са ваши. Всички слънчеви ядра са ваши,

Извън планетите и извън слънчевите ядра, има ли нещо друго? Да, има божествени мирове, има божествени полета. В тях може да присъствате само тогава, когато сте в божествено тяло или в божествено подобие.

Къде се намират те? В пространството ли са? Нали небето няма пространство? Няма пространство, но има състояние. Тия именно трепета се намират в такива състояния. Когато човешкият дух се допере до такива състояния, той ще открие тия полета.

Ние ги наричаме полета. Не ги наричаме вече планети или ядра, защото ако ви кажем някаква духовна форма на езика, няма да ни разберете. Затова казваме: духовни полета. Има много полета. И благодарение че са много, та има какво да учите. Иначе ще стигнете адептите на бързината и ще се свърши.

Пътувай, пътувай из тия необятни полета, за да проучваш Божия промисъл.

Пътувай, пътувай из тия необятни полета, за да проучваш изкуството на светлината.

Пътувай, пътувай из тия необятни полета, за да проучваш бързината на Духа.

Има какво да се учи. Тази Школа ще ви даде такива неща, за които не сте и мислили нито сега, нито в миналото.

Ще кажете: „Нали излязохме от Бога? Как да не сме мислили?“ Вие не помните процеса на излизането вследствие бързината на слизането. Сега всичко ще ви се напомня. Ще ви се каже самата истина. Ако искате да я проверявате, проверявайте я. Ако не искате да я проверявате, бързайте. Проверката подразбира спиране, задържане. А за ученика няма време. Неговото време е състоянието, затова той трябва да бърза.

Ще има ли някакъв отпечатък тази Школа? Ще даде ли тя някакъв отзвук в някое общество или в континента, или в планетата или в слънчевото ядро? Тя е дело на Върховното ръководство.

Какво е това Върховно ръководство? Това Върховно ръководство е голямата деятелност и способност на Божия дух. Забележете това. Затова тя има отражение. Отражението ще се отрази върху вас. Вие ще получавате космични и мистични депеши - присъстващи мисли от висшите светове.

Когато казваме висши, ние не подценяваме вашия свят. И вашият свят е висш свят, защото е дело на Бога, на Божия дух, Значи, той не е много нисш, но има преобладаване на тъмнината и той често пъти попада под сянка. Голямото слънце не може да го огрява, защото между вашия свят и голямото слънце има нещо друго, което пречи.

Това така ли ще продължава? Ще продължава до тогава, до когато земята измени своето движение, когато се освободи от лунното затъмнение, защото лунното затъмнение е, което хвърля тъмнина. Понеже луната е спътник на земята, то тя хвърля сянка.

Ще се освободи ли земята от това състояние? Колкото повече посветени духове заживеят на земята толкова по-скоро ще се измени това положение. Те именно ще го изменят.

Виждате каква привилегия има човешката мисъл, човешката деятелност, човешката светлина. Ще дадат нова насока на земята, ще дадат нова посока и на луната и твърдта на земята ще бъде винаги осветявана.

Като се върти земята и се обръща, слънцето не може ли да я огрява? За сега е така. Но, земята ще бъде огрята от друго едно слънце. Между земята и това слънце има една друга планета, която хвърля сянка. Но курсът и на тази планета ще се измени.

Може ли? Защо да не може? Всички възможности са под действието на голямата божествена способност. Защо да може? Не така случайно е казано: „Ако човек не може, Бог може“ - стига земята да стане обект на светлите сили, те ще изменят нейното положение.

Какво сме ние? Въплъщение ли сме? Ние сме само едно проникване. Проникването може да ангажира каквито и да са физически сили. Мисълта прониква, но мисълта не е физическа сила. Колкото и да твърдят материалистите, че материята е продукт на материята, това не е вярно, защото и материята приема движение, бързина от духовните сили. Всяка една мисъл идва от далечни източници. Когато идва, тя минава през известна призма, където стават известни пречупвания. Тя се ангажира от известни светове, които дават и известни отражение. То идва като баласт върху мисълта, която се утежнява доста много.

Но да бъдем наясно. Трябва да протече цялата истина през вас. А кое е истината? Истината е светлината. Истината е бързината. Истината е възхода. Истината е огъня. Истината е плодовете. Истината е етера. Всички елементи това са все истина.

Трябва ли ученикът да ги знае? Понеже времето му е малко, той трябва да бърза. Той ще има време да проверява състоянията на всички елементи и в отвъдния свят, защото и там го чака работа. Вие сте съзнание, което няма да има само физическо тяло, а оставате с астралното, менталното и божественото тяло, и продължавате.

Има ли божествено тяло? Божественото тяло е светлинното тяло.

Може ли да се живее в него? Защо де не може? Какво е животът? Имате ли представа за живота? Имате известни функции, но какво е животът, не знаете. Тези функции, това движение трябва да се превърнат в бързина. Това което е бързина, това е душата. С бързината на душата ще се стигне до висшето състояние на Бога.

Това е една велика истина. Имай богата душа. Имай трептяща душа. Имай огнена душа. Имай божествена душа. И в миналото, и сега за индивида, за човека се съди по неговата душа. колкото повече е енергична душата, колкото повече е подвижна, толкова повече индивидът е надарен със способности, с много способности.

Сега вие казвате: „Защо не сме велики художници, велики музиканти, велики скулптори, велики математици?“ Била е забавена душата. Не се е движила с бързината на светлината. Сега се раздвижи душата и трябва да бързате.

Като казваме да бързате, да не вземете де се вайкате и да кажете: „Това не може да се постигне.“ Съсредоточи своята мисъл и изживей тия божествени състояния. Това е една голяма награда, една голяма способност.

Изживейте божествените състояния. Не претоварвайте своя ум с разни форми, образи, изживявания и тям подобни, Освобождавайте го. Нищо не вземайте със себе си и за себе си. Нищо не ви трябва. Така както Бог прави. Всичко е дело на Бога и нищо не задържа за себе си. Задържаш ля, ти си под нюансите на сенките. Освобождавайте се от сенките за да бъдете свободни. Ако сте свободни, ще преуспеете в живота. Ако не сте свободни, ще се ограничите и ще чакате.

Не можем ли да чакаме? Не, на ученика не се позволява да чака. Ученикът трябва да бърза. Бързината е идеала за него. Някъде в някое слънчево ядро става например тържество. Ученикът не трябва да пропусне този момент, защото едно слънчево тържество е вдъхновение за него. Или пък в някоя планета става всенародно тържество или е направено някое откритие. Ученикът веднага трябва да се отзове. Той не трябва да пропусне нито едно свещено дело, където да не вземе участие. Ученикът навсякъде трябва да взема участие. Така прави Бог. Така правят всички ангели. Така правят всички посветени. Ученикът не трябва да казва: „Трябва да уча урок по математика, по естествена и т. н.“ Не, той трябва да присъства. Той може да не знае в момента, но със своята мисъл трябва да присъства. А щом присъства, неговата мисъл ще бъде окъпана в дадената светлина и той ще има открити всички тайни, всички изкуства и всичкото знание, което се провежда в тази планета.

И тъй, ние искаме да дадем идеята, че всичко е ваше, че вие сте навсякъде, че изкуствата не са отделени от вас, не са някъде далеч от вас.

Има ли още тайни, които да не знаете? Колкото повече съзнанието е пробудено, толкова повече тайните се съкращават, А колкото повече тайни има, толкова повече ученикът е закъснял. А той трябва да бърза. Трябва да се бърза. Бързината е идеал за него. Защо? Защото е закъснявал. Много е закъснявал. Понеже е закъснявал, не се е оформил, не са дошли висшите сили, които да го моделират, които да му дадат най-прекрасните очи, най-прекрасните уши, най-прекрасния образ. Сега ученикът е подобен на някое насекомо по отношение ангелския образ. Каква идеалност, каква чистота, каква прозрачност е необходимо.

Кога ще стане това? Ще стане сега, сега когато Духът прониква във вас, когато светлите сили ви композират и ви привеждат като открита истина.

Трябва да се говори. Щом е необходимо, трябва да се говори. Трябва да се препоръчва. Щом е необходимо, ще се препоръчва. Трябва да се провежда. Щом е необходимо, ще се провежда. Каква важна роля играе водата в чистотата, но щом застане на едно място, щом не е в движение, тя се замърсява.

Виждате каква аналогия. Надейте да развъждате бацилите на тинята, но бъдете чисти, подвижни, весели, засмени. Имайте прекрасно настроение независимо от многото противоречия. Стремете се да бъдете такива. Това е вашето задължение по отношение самите вас. Ние не искаме да го правите за другите. Забравете другите.

Но ще кажете: „Нали трябва да имаме братска любов, милосърдие?“ Като бъдеш чистота, като бъдеш бързина, другите ще те видят, ще те опитат и ще възприемат всичко хубаво. Няма ти да им се налагаш. Те сами ще дойдат при тебе. И когато дойдат при теб е, ти няма да се спираш с тях, а те ще тръгнат с тебе. Спреш ли се, спира се и еволюцията.

Но ще кажете пак: „Нали трябва да бъдем абсолютно свободни?“ Към това трябва да се стремите.

Ще възразите пак може би: „Имаме задължения - майка, баща.“ Може да ги имате, но вие ще бъдете свежест, чистота, красота, бързина и светлина. Тогава всички ще пожелаят да, ви следват.

Кой не обича хубавото? Всяко човешко същество бленува за хубавото. Ако е имало досега някакви противоречия с вашите близки, то е било благодарение на това че вие не сте били издържани достатъчно на светлина. Грозотата убива живота. Грозотата е тегота на духа. Стремете се към хубавото.

Но що кажете: „Дайте ни мярката за хубавото.“ Когато излезете в ясен ден и видите слънцето, това е хубавото. Или пък, когато излезете в тъмнината и видите светлите звезди, това е хубавото. Красотата е в звездите, в слънчевите ядра, в самия изгрев.

И тъй, бъдете най-чистото, най-ясното, най-светлото, най-бързото. Школата която провеждаме сега е продължение. А щом е продължение, ти е ценна, както е била и в начелото. Тя се провежда в друг нюанс, защото такива са сега условията. Това е едно велико събитие, което много рядко е ставало по отношение съществата на земята. Имало е в миналото школи, но те не са смеели да говорят за разкрити тайни, Имало е така изреченото богоподчинение или култ, не не се е давало възможност на Духа да се развие в по-широк периметър. А сега духът се развива в неимоверен полет, защото казахме, че е ликвидационен век. Понеже става ликвидация, трябва така да се говори.

Стремете се към доброто. Нека доброто бъде идеал за вас. Стремете се към този идеал, защото доброто е, което осъществява всичките перспективи на светлината. Само доброто е, което може да внесе богатите елементи на светлината във вашата душа. А най-важното и най-ценното е да имаш съкровището на светлината в глъбините на своята душа.

Нека тия съкровища на светлината бъдат едно богато наследство на глъбината на вашата душа. Бъдете пълни с душа, бъдете пълни със светлина, за да може да процъфти великото дело на Бялото братство на земята, за да може Бог да се прояви и да ви говори. Но не на Синайската планина да ви говори, но да ви говори във вашия ум, във вашето сърце, да ви говори на вашата способност и воля,

Това ви пожелаваме. Нека вашето желания стане светлинен поток във вас. Колкото повече този поток се влива въз вас, толкова повече ставате дълбоки, необятни, дори стихийни, където никакво зло не може да присъства.

Но ще дойде мисълта: „Трябва ли да бъдем страшилище за другите?“ За всяко едно отрицателно същество вие трябва да бъдете страховити, по-страховити от Великия океан, за да не бъдете оцапани, за да не бъдете покварени.

Бъдете този голям океан. Нека божествената любов така да проникне във вас, че да прочисти всички утайки, всички прашинки, които са внесени във вашата душа.

Бъдете голяма, изобилна, необятна душа, каквато е Божията душа. Тя е толкова голяма, колкото е голяма вселената. Затова е казано: „Бъдете широки като вселената, бъдете необятни като вселената.

Това което е казано, то е програма. Вие трябва да я изпълните. Не само да я изпълните, но с радост да я изпълните, да няма особено мнение. Нали казват хората: „Аз съм на особено мнение по този въпрос.“ На кого трябва твоето особено мнение? Готов ли си с любов да изпълниш една задача, изпълни я, никакво особено мнение. На ученика не се позволява особено мнение. Нямаш особено мнение, но имаш да изпълниш божествената любов. Длъжен си да обичаш широко, необятно, всестранно.

Обичайте делото, което сте прегърнали. Нека ви бъде то насъщния хляб, насъщния дух, насъщния живот. Обичайте делото, за да ви обичат и вас.

Кой ще ви е обича? Висшите сили ще ви обичат. Ние ви говорихме за ангелския свят. Говорихме ви как те работят, как живеят, как учат, как помагат. Бъдете като тях. Всички се нуждаят от ангелско посещение, от ангелска обител. Бъдете и вие тия ангели на земята, да разнасяте светлина, да разнасяте бързина по цялата земя. Изпращайте добри, свежи мисли по всичка краище на земята. Благославяйте всички племена. Изпращайте добри мисли и около орбитата на земята, за да може да бъде тя запазена от стълкновения.

Обичайте земята, защото и тя е дело на Бога. Като обичате земята, ще се възпитате да обичате и всички планети, и цялото звездно небе.

Бъдете звездно небе. Бъдете кристална вода. Нека тази кристалност да блика във вас, за да може да видите върховното, необятното, абсолютното лице на Бога.

Ние ще говорим.

Господи, благослови ученика, за да може да бъде по-близо до тебе, да придобие изкуството да те слуша, да придобие изкуството да се движа като светлината, да ходи като бързината и да мисли, както ти мислиш.

Обогати душата му. Надари я с първичните богатства, за да стене хранилище на целия твой необятен живот.

Помогни му. Внасяй в него все повече и повече Дух. Въплъщавай в него все повече и повече светлина. Това е нашето пожелание.

Варна, 29 октомври, 1959 г.