Бързи като светлината /1/ (за адептите на бързината)

[Ани]

БЪРЗИ КАТО СВЕТЛИНАТА

/1/

Ние казахме в миналото размишление, че ученикът трябва да стигне адептите на светлината, които със своята бързина са взели голяма преднина по отношение духа на ученика. Сега поставяме следния въпрос: ако ученикът посредством изкуството, посредством силата, посредством вглъбяването на Божия дух, стигне тия адепти, как ще ги познае? Какво ще им каже? Много интересно. Да познаеш един адепт на светлината, това подразбира да имаш едно божествено чувство, един божествен усет, едно божествено осезание, един божествен мироглед, това подразбира да бъдеш върховен ясновидец.

Как ще познаеш адепта на светлината? По форма ли, по образ ли, по подобие ли или някои други неизвестни форми? За да познаеш адепта на светлината, трябва да се отъждествиш с него, т. е. да влезеш във връзка с неговите дела. По делата ще познаеш адепта. По какво друго можеш да го познаеш? Ако го познаеш по бързината, това подразбира да бъдеш по-бърз от него. Ако го познаеш по светлината, това подразбира да си по-светъл от него. Ако го познаеш по подобие, това подразбира да си по-голям от него. Пита се тогава, по какво ще го познаеш? По какво ще познаеш един адепт, който с неимоверна бързина прониква в битието?

За да можеш да бъдеш във връзка, трябва да познаваш и битието. За да тръгнеш с бързината на светлината, нали трябва да знаеш накъде да се движиш, къде е това напред, нагоре, надолу? Ти трябва да знаеш това.

Дали ученикът няма ду се обърка, ако се движи с такава бързина? Много естествено е да се обърка.

Но ако ученикът е под ръководството на Главната инстанция, той няма да се обърка. Той ще има чувството, способността да открие делото, идеите, промисъла на тия адепти. Той няма да се стреми да ги открие по форма, по образ и по подобие, но ще ги открие като едно светлинно проникване, което ще разведри цялото небе, цялото необятно пространство, необятността пред ученика. Това е едно дълбоко, високо и всестранно съвършенство.

Има ли нужда ученикът така да опознае един адепт на светлината? Да, както обикновените ученици искат да опознаят светлината на разните научни дисциплини, така и окултният ученик иска да разкрие светлината на едно посветено същество.

Защо е необходимо това? Трябва ли ученикът да се занимава с такива абстрактни, с такива далечни обекти, защото все пак това е обект за него? За да проучиш дадено сфера, дадена област или дадено поле, трябва да имаш обект. А единственият върховен обект на ученика е да постигне със своята бързина адептите на светлината.

Къде се движат те? Далече ли някъде от него? Те са много далеч и много близо.

В какъв смисъл? Ако работите с триизмерното пространство, те са много далече. Ако работите с четири, с пет, с шест-мерното, те са много близо? Защо? Защото под ъгъла на дадено върховно измерение, те ще бъдат като едно обективно огледало за теб. Ти ще съзерцаван техните действия, тяхната работа, техните операции като една висша проекция. Тъй както при киното се дава известна проекция и всичко се очертава на екрана, така и работата на адепта е очертана на един особен екран, за който ученикът няма още понятие. Той още няма понятие как се очертават способностите на неговото съзнание, камо ли да знае как се очертава работата на един слънчев адепт върху екрана, как се очертава една перспектива върху екрана на един слънчев адепт.

Има много перспективи. Ученикът тепърва ще почне да влиза във връзка с техните инициатори, т. е. с адептите на светлината. Адептите на светлината са много голямо откровение за посвещаващия се ученик. Той няма в какво друго да се посвещава, освен в един такъв възвишен обект, който да му очертава възможностите, за да може да се втопи, да се вглъби, да проникне в самата божествена действителност.

Има още някои неща, които ученикът не проумява. Защо? Защото още е слаб, защото е закъснял. Това е единствената причина.

От окултно гледище може би ще се каже, че има много фактори и причини, които са спрели ученика. Ние няма да се спираме да говорим за тях. Нашата задача е ученикът да стигне до ония върховни обекти, които ще му  очертаят най-благоприятния хоризонти за неговото посвещение. Тук не става въпрос за някакви религиозни традиции, за някакъв религиозен екстаз. Тук става, въпрос да са открият нещата, да се разберат, да се знаят. Да знаеш е едно, а да се молиш, е друго.

Но нали в молитвата е знанието? Ако знаеш правилно да се молиш, ако знаеш за какво да се молиш, молитвата ти ще бъде знание. Но ако не знаеш, молитвата е глупост. Следователно, молитвата на ученика трябва да бъде знание, да знаеш точно какво трябва да искаш, защо трябва да го искаш, да знаеш защо е нужно висшите върховни сили да ти отдадат едно право.

Всяко едно същество има право. И това право трябва да бъде дадено на всяко едно същество по системата, по йерархията на свещеното право. Има свещени права. Тия именно свещени права ученикът ще наследи от адептите на светлината, Защо? Защото те са пълноправни, защото те са много напред. Със силата на бързината те са проверили, те са минали, те са изживели много състояния и са се издигнали до висшите подобия. Ето защо, знанието трябва да бъде като върховен култ за ученика.

Как ще постигне този култ? Как ще стигне до това върховно знание? Ще стигне тогава, когато стигне адептите на светлината. Друга мярка няма. Богомолецът може да моли Господ да му прости греховете или семейството да му бъде щастливо, или търговията му да прогресира, или да научи изкуството да бъде свободен, но всичко това са ограничени обекти. Той се моли за едно благоденствие, а не знае след няколко минути какво може да стане с неговия живот. Той не знае най-важното, което би трябвало да знае. Той не знае съдбата на своето съществувание, а иска да му се дадат някои привилегии.

Хубаво е да имаш тия привилегии, не трябва да ги заслужиш. Кога ще ги заслужиш? Когато си узаконен. Твоят живот ле трябва да бъде беззаконие. Щом е беззаконие, ще дойде смъртта, ще те дигне и ще те отведе в някои области, където има незавършени процеси и трябва да разрешаваш тия незавършени процеси. Ще трябва наново да се молиш да завършиш тия процеси.

Но да бъдем наясно. Специално ученикът, който претендира да стигне способността на светлината, трябва да бъде неограничено свободен.

Когато говорим за свободата, трябва правилно да ни разбирате. Необятно свободен това ще рече да познаваш идеите, да познаваш светостта на божествената работа. А всяка работа подразбира дълг.

Но нали трябва да бъдем свободни? Щом сме задължени, ние сме ограничени. Правете разлика. Дългът това е едно общение. С кого да се общуваш? Да се общуваш с Бога, да се общуваш с ангелите, да се общуваш с адептите на светлината. Питаме тогава, ако ти имаш способността да се движиш с бързината не адептите на светлината, това не е ли свобода? Да, това е велика свобода. В тази свобода обаче има и творчески акт.

И тъй, когато нещата се знаят, те не са ограничение. Когато не се знаят, те са ограничение. Когато нещата се знаят и въпрос не стада за никакво си задължение. Защо? Защото слънчевият лъч не говори, не пита за някакво задължение. Той се движи. Той знае, че необятното пространство е негово и че трябва да свърши известна работа. Така и ученикът трябва да бъде като слънчевия лъч, да прониква без да се ограничава.

Ще свърши ли някаква работа? Щом не е ограничен, ще свърши.

Но нали трябва да се спрем някъде? Ако имате бързината на светлината, няма да се спирате и работата ще се завърши, защото от такъв характер е тя.

Когато вя представяне така живот, ще дойдете в противоречие може би и ще кажете: „Вие ни говорите за бързината на светлината сега, когато сне се спрели и че трябва да вършим някаква работа.“ Окултната школа идва да помогне, да хвърли повече светлина в съзнанието на ученика и да излезе от тази среда.

Като излезе от тази среда, няма ла да отида в друга среда? Ще дойдем до ония състояния, когато ще кажем не ученика, че той не трябва да се ползва от среда, че той не трябва да създава среда, че той самият трябва да бъде среда, но това е далечно бъдеще. Сега още не може така да му се говори. Защо трябва да поставяме въпроса за някаква среда, когато Бог живее без среда?

Кой създаде тази среда? От къде дойде тя? Всички възможности са в Бога. Следователно, той не може да създава среда и да се ограничава в тази среда.

Ние хвърляме тази мисъл, за да може ученикът повече да размишлява върху съвършенството на Бога.

Защо съвършенство в Бога? Бог има ли нужда от съвършенство? Той не идва по пътя, по линията на съвършенството. Той е абсолютно съвършенство. Няма кой да го усъвършенства. Няма други фактори. Питаме тогава, трябва ли ученикът да мисли така? Трябва да мисли. Ако не мисли, никога няма да излезе от противоречията, защото много се противоречията около него.

Въпросът за неговото съществувание, за неговото присъствие, за неговото съвършенство - това са все противоречия. В живото на ученика има само едно особено състояние - противоречията. Друго няма какво да разрешава. Всичко е противоречие. За да може да се освобождава, той трябва да разреши въпроса с противоречията.

Кога ще ги разреши? Когато стане като адепта, когато стане като слънчевия лъч, всички противоречия ще паднат. Защо ще паднат? Защото няма да има в него ония състояния, които да го спират, да го шлифоват, да го пресъздават, да го украсяват и т. н.

Виждате каква е висшата мисъл, какъв е върховният замисъл, който се представя пред ученика, защото ученикът е, който трябва да научи първичния промисъл, да знае за първичното изявление, за първичното присъствие. Ако знае за тях, всички противоречия ще паднат, ще изчезнат. Тогава той няма да казва, кой създаде звездите, кой създаде земята, кой създаде Духа, кой създаде дори и Бога. Защо? Защото той ще знае за първичното, той ще знае за онова абстрактното, за онова - далечното, за онова - безграничното, което се проявява в него като мирово съзнание.

Това е една от сложните науки, с които ученикът трябва да се занимае - науката за мировото съзнание. Ние няма да говорим за върховното и абсолютното съзнание, ще говорим само за мировото съзнание,

Какво значи миро но съзнание? Понеже ученикът присъства в пировете на творчеството, затова той трябва да минен през това съзнание. Той трябва да мине през това съзнание, за да може да овладее в детайл и всички полета, всички сфери, всички ония области, всички ония светове, които са комплекс на мировото съзнание.

Да, далечно е. Може би не е по силата на ученика да се добере до тия знания, но ние казахме: щом е във връзка с Върховното ръководство, ще му бъдат представени в пълна яснота и върховните проблеми.

Дадено ли е на тия души и тия духове, които са на физическия свят да знаят върховните проблеми? Така както от върховните царства знаят за физическия свят и за по-нисшите светове, така и ученикът може за знае за върховните проблеми на физическите светове. Всичко е негово. Няма чужди неща за ученика, няма чужди планети, няма чужди слънчеви ядра, няма чужди сфери за ученика. Всичко е негово.

Тогава ще дойде мисълта, която е доста съблазнителна, дали той не е център на битието? В миналите школи са станали такива неща и такива духове са получавали деградиране. Никога не казвай, че си център, а въплъщавай Центъра в себе си.

Какво голямо примирение, какво голямо смирение е необходимо ученикът да въплъщава Центъра в себе си и да не е център. Има ли нужда от център? Най -големият, най-положителният център - това е Бог. Няма нужда от друг център, защото всеки един център е ограничение. Ученикът трябва да живее извън центровете, извън ограниченията. Никой ученик не трябва да си позволява да оглавява, т. е. да създава някакви си центрове. И земята е оглавена от известен дух и е станала център, но затова животът на земята е станал тежък или както казват религиозните, грешен. Земята е оглавена от такива същества, направили са я център, но този център е много жалък. От друга страна пък е и доста прогресивен. Виждате с каква голяма бързина се движи земята около централното слънчево ядро. Това показва, че доста голяма способност има този дух, но все пак е ограничен.

Има ли абсолютната свобода духът на земята? Няма. Той има задължение, тежко ще бъде на неговия център. Колко взискателни са абсолютните закони по отношение на тия центрове. Там трябва да се пази голяма хармония, голяма дистанция, за да може да се подържа мировата хармония.

Ще бъде ли ученикът, който е под ръководството на Върховното ръководство, фактор на един такъв център? Ние предупреждаваме ученика, т. е. ние хвърляме светлина в съзнанието на ученика, за да може да види съдбата на този дух, който е създал центъра земята.

Но това са творчески духове. Върховното провидение ги използува, за да се прояви словото, за да се прояви делото на Бога. Има обаче качества на проявите. Ония духове, които са направили слънчевите ядра като центрове, са възвишени духове, които ги наричат богове. Тия пък, които са обявили като център земята, и другите планети, са по-нисши духове. Те владеят изкуството дотолкова, доколкото да се създадат условия за развитие. Във всички тия центрове преобладава известна доза тъмнина. И когато се говори Бяла ложа и Черна ложа, то Бялата ложа, това са слънчевите ядра, а Тъмната ложа - планетните ядра.

Ще могат ли тия духове да се освободят от тия планетни ядра? Те имат едно задължение, да преобърнат тия ядра в светлинни слънчеви ядра.

А за да стане това, какво трябва да се направи? Ще трябва да се създадат едни богати условия, за да могат да прииждат светли сили на тия планетни ядра. Колкото повече светли сили се вселят на тия планетни ядра, толкова повече адептите на светлината ще минават през тях,

Трябва да минат адептите на светлината през тия тъмни ядра, за да могат и те да научат този импулс, тази бързина.

Голяма е бързината на земята и на другите планети, но по-голяма е бързината на светлината, е най-голяма е бързината на Духа. Следователно, трябва да се хвърли светлина върху ония въпроси, които са внасяли досега много противоречия в будното съзнание. В миниатюра вие имате семейството. Всеки един родител иска да даде повече просвета, повече светлина на своето поколение, да издигне рода, да издигне фирмата, да се прослави семейството. Така и тия духове на планетите искат да надигнат своето величие до нивото на слънчевите духове.

Виждате каква е голяма борбата, какъв е голям стремежът, каква е голяма бързината. Тук, както казват, голямо е съревнованието. И мислите ли, че един планетен дух ще пожали ония същества, които му противодействат? Няма да ги пожали.

Но нали то имат божествено вдъхновение, божествено присъствие, нямат ли милост? Тук въпросът е много кардинален - в смисъл, че и духовете на земята трябва да бързат, тъй както бързат адептите на светлината. И знаете ли какво може да стане в тази бързина? Могат да станат катаклизми, могат да станат и страшни деяния. И виждате, че по планетите стават големи стълкновения: отварят се войни, убиват се, унищожават се, като смятат, че тия същества са виновни, за да не дойде благоденствието на земята. Така мисли този дух на земята.

Защо толкова много е ограничен? Понеже ученикът е вече буден, в него ще проникнат тия мисли, но борбата е страшна - страшна по отношение на човешкия мироглед, А ние я наричаме вихрена.

Да, едно голямо, голямо противоречие. Защо Бог е създал така нещата? Виждате, голямо противоречие. Така ли е създал Бог нещата и ако не ги е създал, кой ги направи такива? По чия воля станаха такива? Има една истина, която е опасна. Когато Бог даде свобода на духовете, той им каза: „Идете и населете вселената.“

Много интересно: къде бяха тия същества? От къде Бог ги изпрати? Когато Бог ги изпрати, видя, че беше добро, но в последствие дойде злото и се разкая Бог, че направи човека. Нали така предава старото писание? И вярно е, че Бог се разкая. Разкая се, че изпратя духовете. Когато бяха в Бога, нямаше Тъмна ложа, нямаше тъмнина. Но когато Бог изпрати духовете, яви се тъмнината, защото духовете почнаха да се засенчват. Яви се едно самозаконие и всеки един дух искаше да засенчи другия, да не бъде осветяван от божествената зеница.

Защо това чувство? От къде дойде това чувство? Защо дойде то в тия духове? Пита се, защо Бог изпрати духовете? Там е разковничето на нещата: защо Бог не живя сам, т. е. защо не си беше като голям владетел и никой да не му пречи, ами изпрати духовете? Бог изпрати духовете, за да се изяви неговото величие, неговата върховност, неговата творческа способност. И действително, когато духовете излязоха от Бога, те се проявиха като големи авторитети. Понеже имат тази авторитетност от Бога, те се проявиха като големи авторитети. Дори някои казаха: „Ние можем да бъдем властни като Бога. Ние можем да бъдем фактори като Бога.“

Къде е опасността? Опасността е там, че тия духове не можаха да се ориентират, за да могат да имат полета, бързината на светлината.

Добре ли е създаден така светът, да има тъмнина? За тия духове трябва да има тия състояния. Трябва да има и светлина, за да могат да си спомнят първичния закон, който Бог им откри,

Защо Бог трябваше да се изявява като едно такова властно същество и да каже: Аз? Трябваше да се проагитира Азът в един такъв образ и подобие, за да се знае за началото на света. Иначе нямаше аз се знае. Следователно, има един Аз и от него са произлезли всички други азове, които хвърлят доста голяма тъмнина. Всички тия азове трябваше да бъдат като Аза-Бога. А то какво стана? Едни от духовете създадоха планетни центрове и на тия планетни центрове се заселиха другите азове, други духове, които от своя страна образуваха също центрове – колонии, стопанства, родове, племена и какво ли не още на земята.

Има ли нещо лошо в това? Бог каза, че всичко е добро, че това е едно разнообразие. Какво голямо разнообразие. Колкото същества има на земята, толкова е и разнообразието. Нито едно същество не си прилича.

Какво трябва да са направи сега с разнообразието? Трябва ли да се дойде до еднообразието? Трябва ли тия същества да се върнат в Бога и да бъдат като Бога? Бог се проявил в голямото разнообразие, в голямото присъствие. Следователно всички тия същества трябва да се стремят към голямата способност и изкуство на Бога. И има такава тенденция, има такъв възход. Всяко едно същество иска да бъде по-издигнато, по-усъвършенствано. Но, всяко едно същество иска да бъде по-издигнато, по-усъвършенствано от другите, да бъде над другите.

Това на ученика не се позволява. Твоето съвършенство подразбира съвършенството на всички същества. Твоята светлина подразбира светлина на всички същества.

Така мисли Бог. Така и ти трябва да мислиш, щом искаш да бъдеш като Бога. Бог няма да се разсърди, ако имаш желание да бъдеш като Него. Напротив, Той ще те благослови. Но искаш ли да бъдеш като Бога, а да си извън Бога, тогава въпросът е друг.

И тъй, когато поставяме въпроса за бързината на светлината, ние искаме да подготвим съзнанието на ученика да бъде той способен да отпечата някои специфични способности на светлината, когато тия бързи приливи минат през неговото съзнание. Светлината е най-способното в битието. Защо? Защото светлината е една от абсолютните същини на Бога.

Колко същини има Бога? Ние се спираме само върху светлината - същината светлина.

Може би ще помислите, че светлина има само на земята? Слънчевите лъчи я огряват и тя свети. Понеже има слънчеви лъчи, естествено е земята де свети, но тия слънчеви лъчи минават и през пространството и там осветяват.

Как осветяват в пространството? Има ли там населени пунктове и ако има какви са те по материя, какви са по състояние? Ако има такива, не би ли се сблъскала земята с тях?

Виждате, колко трябва да бъде предвидлив, колко съвършен трябва да бъде духът на земята, за да не се наруши мировата хармония, защото цялото пространство е богата среда.

Това е теория, бихме казали. Къде се движат светлите сили? Светлите сили не са само на слънчевите ядра или на някоя планета. Те се движат и из пространството. Те влизат във връзка с пространствените полета, които също са заселени със същества.

Какъв е животът на тия същества? Имат ли те някакви нужди, имат ли някакво общежитие или някакъв идеал? За какво мислят те, към какво се стремят и каква работа имат да изпълнят? Колкото тия полета са по-близо до слънчевите ядра, толкова повече те са във връзка с планетните духове. Как? Посредством слънчевите лъчи те влизат във връзка с планетните духове.

Защо е необходимо всичко това? Щом съществува, следователно, е необходимо. Как да проверим всичко това? Да, трябва да се провери. Как ще го проверите? Ще го проверите като духове, а не като материя. Материята ще проверявате с вариантите на материалния свят, а духовното ще проверявате с вариантите на духовния свят. Духовният свят е в пространството.

Не съществува ли той и на планетния свят? Разбира се. Целият планетен свят е втопен в духовния свят.

Как ла проверим това? Като се изнася една теория, нали тя трябва да почина на известни закони? Има ли такива закони? Как да няма. Виждате, че и земята следна своя път и не прави отклонение. Те не върви в беззаконие.

Ще кажете, че тя се движи така благодарение на притегателните сили на слънцето. Е, да, някъде има като контролни сили и притегателни сили, които контролират движението. Има един голям абсолютен божествен контрол. Това е закономерност и то абсолютна закономерност.

И тъй, излязохте от голямата необятна закономерност на Бога и ще трябва да се движите с бързината на светлината, за да може да знаете и за бързината на Духа,

Ние казахме, че ще изнесем някои специфични способности на Духа, някои негови тайни, защото все пак за ученика има тайни. Ние казахме, че Духът има много и много способности и изкуства. Всяко едно слънчево ядро е изкуство.

И тъй, въпросът за способността, да качествата, за силите и системите на Божия дух още не е напълно разяснен. Той си остава още един голям проблее който ще трябва да се проучи.

Може ли да се проучи? Как да не може. Дон земният дух прави равновесие, щом и слънчевите ядра пазят равновесие, следователно, може. Така е и по отношение на човешкото съзнание. Колкото повече ученикът осъзнава нещата, толкова повече законът на хармонията се отъждествява в него. Той става вече спокоен, става ясновидец, става, вглъбен или казано по човешки - господар на своята съдба. А това е необходимо. Да живееш като обикновените същества, като обикновените хора или животните, това е лесно. То е навсякъде. Лесно е, но е горчиво лесно. А да живееш вглъбена, до живееш като мистик, като мъдрец, това е доста трудно.

Защо е трудно? Трудно е, защото трябва де разбираш мировите проблеми, трябва да разбираш езика на висшите същества, да влезеш във връзка с тях, да знаеш за тяхното изкуство, за тяхното знание. Мъчно е.

Кога е лесно? Когато те обикнат. Колкото повече си светъл, толкова повече ще те обикнат. Колкото повече си чист, толкова повече ще те обикнат. Трябва да станеш като един скъпоценен камък. Щом станеш като скъпоценен камък, много търсачи ще отидат да те търсят. А щом си обикновен камък, ще направи някой къща от теб, или някой мост, или пък някоя защитна крепост. Ценен си и там, но ще бъдеш защитна крепост и може да бъдеш обстрелван. А ако си скъпоценен камък, ще красиш някоя огърлица, т. е. ще бъдеш на почитание.

Защо ценят скъпоценния камък? Защото свети. Ако не свети, нямаше да го ценят. Виждате, навсякъде се търси чистото, светлото.

Няма по-радостен, по-щастлив ден за ученика, когато бърза така както светлината бърза. Тогава той не си губи вече времето за обикновените неща, защото бързината на светлината е голяма.

Нека това залегне като един идеал - да бързате така, както светлината бърза, да бъдете така светли, както слънцето е светло, да бъдете така чисти, както звездното небе е чисто.

Ние нахвърлихме доста проблеми, които ще трябва да се разрешават. Трябва да ги разрешим. Докато не ги разрешим, няма да ги оставим. Сега, дали специално са за вас или са за някои други, но трябва да ги разрешим.

Ние казахме, че няма тайни. Не че няма да има тайни. Има една върховна тайна, която никой не може да я открие, но има тайни, които са близо до вас, които само като посегнете, ще можете да откриете, само като тръгнете и ще можете да откриете. Жалко е само, че сте закъснели да тръгнете, не сте били съобразителни да тръгнете, т. е. не сте били силни да посегнете. А сега вече имате този кураж. Защо? Защото сте свободни. Не се страхувате вече че ще сгрешите. До сега е имало големи спънки, защото ви е било страх да не сгрешите. Когато мислите за светлината, когато мислите за чистотата, може ли да се греши?

Не е ли това едно надценяване? По-добре да се надцениш, отколкото да се подцениш. Доста много сте се подценявали. Нека сега вашата душа да си каже думата. Нека вашият дух да се прояви като светлина. Какво престъпно има в това? Който е свободен, не влиза в противоречие. А всяка една спънка е противоречие.

Не се спъвайте. Бъдете над всички противоречия, над всички неща. Не да ги подценявате, но щом те са противоречия, да бъдете над тях.

Това са отнася за вашите обикновени отношения. Когато ви говорим за върховните ние не искаме да забравите и отношенията по между си. Трябва да имате порядъчни, трезви, разумни отношения. В миналото религиозните са поставяли известни ограничения, но тези ограничения са стъписвали духа на хората, те са започвали да избягват тия ограничения и са ставали материалисти.

Кое е накарало човешката душа да мине на страната на материализма? Ограниченията, религиозните форми, традициите и т. н. Виждате как всички напускат съвременните църкви. А Окултната школа ви дава простор, дава ви свобода, дава ви знание, просвета, пространство.

И тъй, бъдете свободни, имайте бързината на светлината, за да може да опознаете способностите на Божия дух. Между вас и между Божия дух има нещо общо. Между това общо стои светлината. Светлината е която ще ви помогне да се разбере вашия дух с Божия дух. Друг е въпросът защо е станало така, да не се разбирате. Но и този въпрос ще бъде разрешен.

Няма по-голяма радост, от радостта на свободния ученик. Радостта е едно специфично чувство в него, чувство което се явява като една чувствителна мярка. Бъдете радостни. Имате право да се ползвате от тази възможност, която много други духове нямат. И те ще имат, но ще мине време. А вие съкращавате времето и колкото повече го съкращавате, толкова повече заживявате в безкрайното.

И тъй, пожелаваме ви да се движи вашата мисъл, както се движи светлината. Тогава ще бъдете най-леките, най-префинените същества. Защо? Защото адептите на светлината ще се въплътят във вас, т. е. ще се вглъбят във вас, ще ви трансформират, ще ви преорганизират.

Може ли? Как да не може? Вие сте били като малки пеленачета и майка ви, и баща ви са се грижили за вас. Ако ви бяха оставили, можехте ли да израснете, да станете способни за божествената работа?

Да, има кой да се грижи. Сега вие сте младенци, които известни ангелски сили отглеждат, защото има едно физическо раждане, има и едно духовно раждане. Вие сега сте родени духовно и духовните ви майка и баща ви отглеждат. А когато станете на възраст, духовните учители ще ви възпитават.

Но ще дойде мисълта: „От къде да знаем, че това е така?“ Фактът си е факт. На физическият свят ви отгледаха и сега от духовния свят ви възпитават. Има възпитатели, има духовни учители, които ви учат. Бъдете примерни, послушни, радостни ученици, т. е. бъдете свободни.

Ние ще ви говорим до тогава, до когато напълно се освободите от влиянието на тъмнината, защото самата материя дава сянка. Духът не дава сянка, но материалният свят дава сянка.

Напускайте и то системно напускайте влиянията на материалният свят. Нека вашето физическо тяло бъде вече физика, но не и материя. Станете елементи на физиката, т. е. бъдете едно предметно учение.

Но може би ще дойде мисълта: „Съвсем се объркахме сега.“ Не се плашете. Няма объркване. Когато тия неща минават през вашето съзнание, има едно движение, което трябва да респектира известни сили. В този процес на респект се явява може би това объркване. Но когато мине валякът, т. е. когато минат силите, всичко се изравнява. Та, сега ще мине валякът.

Овладявайте тишината. Тишина не подразбира застой, инертност. Ние казахме, че тишината е най-голямата бързина. Колкото по-бързо се движи едно тяло, толкова повече хармония се създава в него.

Нека тишината бъде хармония във вас. Това ви желаем, като представители на една окултна наука, като представители на една окултна доктрина, на една окултна система, като представители на светлината.

Имате това щастие да дадете един тласък на окултната мисъл в света. Това е много голяма рядкост. Има много окултни ученици по света, но за някои това е забавление, разнообразие. А за вас нито е забавление, нито е разнообразие, но е работа, движение, бързина.

Бързайте. Нека при вашата бързина да имате тази проекция да обиколите земята със своята мисъл. Тръгвате от центъра на Варна, движите се или на запад, или на изток и се връщате пак във вашия център. Трябва да знаете и през къде минавате. Ще минете през континентите, през моретата, през океаните и ще дойдете пак в центъра, където се намирате.

Правете тия опити и то с голяма бързина, мигновено и съзнателно да наблюдавате. За целта ще вземете една географска карта или по-добре един глобус, за да имате по-ясна представа. Щом обиколите така земята, ще трябва да отклоните мисълта си и да обходите други някои планети - било Марс, Венера, Юпитер, Нептун, Уран и т. н., и най-после да направите опит и със слънцето.

Бързина ви трябва. Колкото повече е бърза вашата мисъл, толкова повече вие сте господари на своята съдба, т. е. на своя живот. Казахме съдба, но не е правилно. Няма съдба, но има живот.

Направете тия опити и когато се срещнем, ще споделим дали има резултати. Виждате, че сте ограничени като физически тела, а сте свободни като духове. Ще има ли тогава мисъл за материализиране, когато вашият дух е така свободен, а вашата мисъл така вихрена? Вие може да обикаляте всички планети и всички слънчеви ядра, за които вашето съзнание знае.

Но дали това не е ограничение? По-хубаво е една разходка около земята или около луната, или друга някоя планета, отколкото една разходка до вашето лозе или до вашата къща.

По-голям полет. По-голям а широта. Това е ценният живот на ученика. От един път слънцето не изгрява. То постепенно се показва на хоризонта, дава една част от себе си, докато изгрее цялото. Така и всички въпроси по пътя на изгряването на слънцето, ще ви бъдат ясни. Тук трябва да бъдем наясно. Не могат нещата от един път да се изяснят. Нали трябва вашето съзнание да се пречиства? В процеса на това пречистване ще има закъснение, но това да не ви смущава. Има случаи, когато става пречистване и това пречистване е стихийно, но трябват големи герои, в смисъл да издържат на влиянията.

Ние не сме за стихийното пречистване. Ние сме за ония процеси, както при разпукването на една роза. В началото тя се разпуква, подава се сърцевината и щом види слънцето, тя бърза, разпуква страничните обвивки и се явява като един нов, красив цвят. Ако у вас нещата стават така, ще бъдете естествени.

Когато казваме естествени, спазвайте законите. Не ги изнасилвайте. Кой ще ги изнасили? Вие. Кой сте вие? Вашият дух да не се изнасилва. Кой ще го контролира? Вашата разумност. А кой е вашата разумност? Вашата разумност сте вие. Кои сте вие? Има една общност във вас и тя е, която ви представлява. Окултистите я наричат божественото.

Но духът не е ли божественото? Душата не е ли божественото? Разумът не е ли божественото? Има още нещо тайнствено, което и вие самите не знаете.

Има ли то име и как се нарича? Наричат го божественото. Ние ще оставим въпроса до божественото, защото по-голямо, по-силно за сега от божественото няма. Има абсолютното, но ние си служим с проявеното, с божественото. Понеже е проявено божественото и вие така ще го наричате. Вие сте проявено божествено и връзката между вашия дух и вашата душа е именно това божественото. И ако бихте могли да видите божественото в своя близък, в своя брат, в своя съученик, вие бихте тържествували. А сега, понеже не виждате, се проявявате като душа и като дух подобни на него и ставате някак еднообразни.

Божественото не се проявява по образ, за да става еднообразно. То е едно толкова дълбоко, всестранно състояние, че никога не може да стане еднообразно.

И тъй, знайте, че едно начало се сформира във вас - начало на божественото. Вашата душа и вашият дух представляват едни съдове, които трябва да се напълнят с нещо. Трябва да се налеят с божественото. И когато се налеят, тогава ще са ценни.

Това е фигуративно казано. Нали трябва подобие? Това са подобни фигуративни изказвания, за да може да дойде онзи, който да ви разясни нещата, който да ви разясни какво е това божественото, какво е това връзка - посредник между духа и душата.

Ученикът трябва да влезе във връзка, да има допирни точки с ония сили, които имат вече опитността. Това е среща на ученика с бързите божествени сили.

Когато говорим за адептите на бързината, ние разбираме, че единствените същества, които могат да бъдат така бързи, така навреме и всякога да присъстват на своята определена цел, това са тия бързи адепти или това са тия сили, които познават движението на Божия дух. Пълно е пространството. На където и ученикът да погледне, ще срещне тия бързи сили.

Но, нали ученикът трябва да има опитности? За да има опитности, той трябва да опита бързината на тия сили. Как ще се срещне с тях? Те минават през всички атмосфери, през всички сфери, през всички царства, през всички същества.

А къде ще се спрат? Единственото място, където трябва да се спрат, това е Вътрешната велика божествена школа. Там те ще намерят ученика, това същество, което тепърва го запознават със сложностите, със секретите на Божествения дух.

Цялата наука, цялото знание из върховните познания се заключава в познаване секретите на Божия дух. Няма друга наука в света, няма друга наука във вечността, в безкрайността. Единствената наука, която ще срещне ученикът, единствената наука, която ще произведе светлинни вълни, това е науката за движението на Божия дух. Цялото миросъздание, с всички сложни комплекси, цялото мирозрение и провидение, са подчертани с движението на Божия дух,

И задават си въпроса хората, учените, как се е създала вселената, как се е създало битието, как се е провела закономерността, от къде е започнал творческият принцип. Много още ще си задават тия въпроси, но ще има ли отговор? Единственият отговор, който ще бъде получен, това ще стане чрез ученика.

Но може би ще си зададе въпроса: „Какво досега ученикът е открил? Науката е открила много неща, тя има много постижения, тя борави вече с възможностите да се добере до всяко планетно ядро.“ Вярно е, че официалната наука борави с някои открити закони. Това идва да покаже, че възможността в мисълта на човека има всички перспективи да проникне в широкия свят, защото въпросът не се разрешава само с това, да отидеш на луната или на Марс, на Юпитер, Сатурн или Венера. Това са предели от една слънчева система. Всички адепти, чрез своята бърза мисъл, имат тази възможност да обходят тия простори на слънчевата система, но имат и възможността да обходят и други слънчеви системи. И не само това. Те имат възможността да проникнат във всички сфери извън планетите, извън обсега на слънчевите ядра.

Няма ли да се яви някакво противоречие? Има ли извън слънчевите ядра някакви сфери? Всички планетни и слънчеви ядра са представители на материалните светове. А всички ония поделения, които са духовни ядра, които имат светлинни ядра, които имат божествени същини, не са вече материални, но са вече духовни трептения, т. е. чисто духовни субстанции, които ученикът или адептът намира между многото слънчеви системи, Не могат да съществуват тия слънчеви системи, ако няма тази божествена среда.

Философите казват: „Има закономерност и нищо не се губи. Всичко е строго определено.“ Е, да, но чрез кои сили е станало строго определено? Кои са силите, които представляват тази закономерност или тази абсолютна среда?

Ще може ли ученикът да се сроди или да се вживее със способността на тия адепти на бързината? Това е именно подготовката на ученика. Тя ще се освидетелства с известни срещи. Ние казахме: необходими са срещи. Необходимо е тия адепти на бързината да се въплътят дълбоко в духовния свят на ученика и той да бъде вече не човешко същество, но едно висше духовно присъствие.

Не трябва ли да стане една голяма трансформация, една голяма промяна, да се изменят коренно всички условия, при които живее ученикът? Точно това е и задачата на Школата - да му даде положително знание, положителни възгледи, да му даде светлина.

Ученикът живее още в инерция. Той е в процеса на инерцията. Той върви напред, ако има една сила да го тласне, да го движи, но това е несъзнателен процес. А какво представлява адептът на бързото движение? Той знае пътя, по който върви. Той знае и силите, които го тласкат напред. Знае и посоката към къде се движи.

И ученикът трябва да влезе в унисон с тия адепти на бързината, за да може да се втопи във всемирната наука на Бога. Не е достатъчно само да вярваш, да се надяваш, да мъдруваш. Тук се иска един съзнателен, разумен живот.

Ще каже някой: „Тази работа е необятна. Нашият ум е малък, сърцето ни е малко, съзнанието ни е малко. Как да разберем тази голяма необятност, тази дълбока глъбина?“ Вярно е, но кое е онова, което стимулира към движение, което стимулира напред? Това е присъствието на тия адепти, които са в контакт, във връзка с ученика и всеки миг, всеки момент, всяка минута, всеки час, всеки месец, всяка година прииждат в него известни стълкновения, известни пертурбации, които го разобличават, за да остане със своята действителност, т. е. със своята духовна същина?

Ще имаме ли тия чувства, тия сетива да осъзнаем нещата? Това е много интересно. Но както виждате, съдбата на човека е такава, че той съблича физическите си чувства, физическите си способности и остава като дух. Къде ще останат тогава неговите способности, неговите качества или неговите чувства? Значи, има нещо друго, има нещо вътрешно, има нещо духовно силно. И това което ученикът не знае, ще го проучи, ще го чуе и ще го получи посредством присъствието на тия адепти на бързината.

Има ли нещо общо между бързата божия замисъл и бързите адепти? Да. Всичко онова което произвежда ритъм в природата, всичко онова което произвежда ритъм във вселената, в безкрайността, това са бързите сили на Божия дух. Всички адепти ние причисляваме към битието на Божия дух.

Какво е това битие на Божия дух? Щом човешкият дух има битие, щом има микрокосмос, малка вселена, какво остава за необятния Божи дух да има битие? Та, той трябва да има една централна мисъл, една централна задача, да има една централна хармония. Когато се дойде до тази велика идея за централната вселена, за централното битие на Духа, ученикът трябва да има една критична мисъл, един критичен разум, чрез които да му се помогне. Вселената не е безразборна. Всичко е строго математически определено. Ако ученикът може да разбере тази истина, той никога не би си позволил произвол. Навсякъде присъства Божият дух. Той знае всички тънкости, всички идеи, всички промисли, излезли от проявената същина на Абсолютния Бог.

Що е това проявена същина на Абсолютното? Това именно е то животът, това е светлината, това е силата. Ако изхвърлите и това, какво ще остане? Но и да искате да го изхвърлите, то съществува,

Какво остава тогава за ученика? Да се солидаризира с тия сили на бързината, с тия адепти на бързината, за да може да догонва, за да може да стига, да може да влезе в една царствена атмосфера, в едни царствени условия.

Къде е борбата сега? Борбата е между ученика и неизвестността да се добере до тия божествени условия.

Лишен ли е той от тия божествени условия? Сам се е лишил, защото в миросъзданието, в закономерността няма насилие. Единственото право, което е дадено на ученика, то е неговата абсолютна свобода. И понеже има свобода, той е фактор на своята съдба. Колкото и да апелира ученикът към другите сили да го ориентират, никой няма да му се притече на помощ. Със своята интензивност, със своята способност той сам трябва да намери дирите, да намери първите стъпки на тия адепти на бързината. Единствено адептите на бързината ще му помогнат да проучи най-детайлно, всестранно делото на бързата божия мисъл.

Лъчезарни минути, лъчезарни дни стоят пред ученика. Той е едно богато същество, той е една богата връзка. Нали трябва да има същества, които да влязат във връзка с тия адепти? И когато говорим, че ученикът трябва да има среща, то е среща с тия бързи адепти на светлината. Щом влезе в контакт с тях, той ще развие една бърза мисъл, една координирана мисъл, едно втопяване, едно вживяваане.

Има наистина и бавни полета, където ученикът може да задоволи своите мирозрения - бавно да пристъпва, бавно да се движи с мисълта да не сбърка някъде. Вярно е, че всички ония същества, които са тръгнали по пътя на посвещението, се страхуват. Защо? Има защо. Често пъти със своята бързина тия същества нарушават някои от законите.

Защо ги нарушават? Защото не са посветени в тия закони. А ние правим забележка: ученикът на Върховната школа не се страхува. Той е вън от всички предпоставки.

Може ли главоломно да се движи? Когато си положителен, когато се движиш по стъпките на Божия дух и въпрос не може да става за някакво отклонение, за някакво прегрешение. Както слънчевите лъчи се изнедряват от светлото ядро и знаят, че няма да направят никакво прегрешение, така и ученикът, щом се изнедрява от светлото ядро на Върховното ръководство, никога няма да наруши законите, както не битието, така и на вселената, така и на движението на Божия дух.

И тъй, ученико, дръж се здраво, в здраво сцепление с ядрото на Върховното ръководство и като слънчев лъч полети из необятността, без да се страхуваш, че ще направиш някакво отклонение. За ученика на Върховната школа няма отклонение. Наляво или надясно, нагоре или надолу, на изток или на запад, на север или на юг, това са все негови пътища. Къде ще се отклони? За него няма тъмни сфери, няма страшни пропасти. Накъдето и да се движи, все е негов път.

Виждате каква широта е необходима. А религиозните когато се молят, се обръщат на изток. Те считат изтока за светилище. Така е, но за ученика на Върховната школа както е ценен изтока, така е ценен и запад, и север, и юг. Той навсякъде може да се движи, защото навсякъде ще срещне адептите на бързината. Те не отсъстват от строгата абсолютна координация на вселената, Но, за това се иска широта.

Някой скептик духовник може би ще възрази: „Как? Тук се явява едно противоречие, едно сектантство.“ Но този която е осъзнал нещата, този който се е срещнал с адептите на бързината, този който работи с бързата божия мисъл, той знае, че цялата безкрайност е негова, че цялата абсолютност е негова, защото неговият Бог, както е проявен, така е и абсолютен.

Но на въпроса за срещата на ученика. Мнозина казват: „Нека да дойде едно същество и да се срещнем.“ Съществата на бързата божия мисъл са като слънчевият лъч. Вие сте поканили слънчевия лъч. Той е дошъл, проникнал е през вашия прозорец, през вашата врата, но ако сте вън, ще имате в по-голям обсег, ще имате цялата безграничност. Колкото повече сте ограничени, толкова повече ще работите зад прозорците, толкова по-малко ще отворите своята врата. Тук се иска една широка ерудиция, едно широко познание, искат се безкрайни възгледи за нещата.

Ще кажете, че ученикът още не се е срещнал. Ученикът не се е срещнал, защото се страхува. Той пази изтока. А западните религиозни казват: „На запад ще се срещнем.“ Може да чакате. Ако нямате онази широка ерудиция за нещата, много ще чакате.

Имал ли е възможност ученикът да влезе във връзка с тия сили? Единствено ученикът на Върховната школа е имал тази възможност да влезе във връзка с тия бързи адепти. Всяко негово присъствие в Школата, това е среща. Дали той осъзнава това, зависи от съзнателния процес в него.

Ще кажете, че не можете да видите. Ако чакате да видите физически, цялата вселена е пред вас. Имате на разположение природата, имате на разположение цялото небесно пространство, имате целия звезден свят. Вие можете да влезете във връзка с тях и да ги наблюдавате. Говори ли ви нещо повече? Говори ви, но то е само проявление.

Отлично е да се занимаваме с вас. това е наистина една отлична работа. Колкото и съблазнителни състояния да дойдат у вас, все пак Школата ви освобождава, Школата ви отърсва от предубежденията и ставате все с по-голяма ерудиция. Вие почвате да обичате и изтока, и запада, и север, и юг. Вие почвате да се интересувате вече от състоянията на висотата и на широчината, на низината, на дълбочината. Следователно, вие култивирате вече в себе си мисълта, че сте едно от важните движения на Божия дух, т. е., че в унисон с движението на Божия дух вие влизате в царството на Духа.

Вие ли ще свършите тази работа? Тази работа. ще бъде свършена от адептите на бързината.

Обичайте тия адепти. Ние ще ви кажем как да ги видите. Щом проникне през прозореца слънчевият лъч, веднага се отзовете вън пред обширното небе. Не ограничавайте техните възможности. Колкото повече сте в широтата, в необятността, толкова повече вие зарегистрирате едни големи завоевания, които разрастват вашия дух, просветляват вашето съзнание и вие ставате един от важните акорди в мировия живот.

Тук не се говори за човешкия живот. Тук се говори за мировия живот. Като човеци вие лесно можете да вземете участие в човешкия живот. Вие го познавате доста добре. Запознати сте с цялото битие на човеците, с техните въжделения, с техните стремежи, но пита се как ученикът да влезе във връзка с вселенския живот, с мировия живот, с творческия живот, с шеметното движение на Божия дух.

Виждате какви простори се очертават пред съзнанието на ученика, Колкото и да не разчита той на своите способности и сили, все пак, божественото вложено в него, му дава надежда, го ориентира към живота на вселената.

Но ще изпъкне мисълта: „Ние не можем да се справим със своя малък свят, а вие ни говорите да влезем във връзка с живота на вселената.“ Знайте, че вашият живот не е извън вселената, т. е. вашият живот не е ваш. Вашите мисли не са ваши. Това са мисли на адептите на бързината. Ако така поставите въпроса за себе си, ще видите, че вие сте нищо, т. е. вие нямате нито родина, нито небе даже нямате и семейство.

Нямате и добре, че нямате. Вие сте се откъснали от ограничените условия и сте се вживели в семейството на вселената. Това е задачата на ученика - да заживее разумно в семейството на вселената, т. е. да се движи, да работи, да мисли чрез адептите на бързината.

Лесно ли е това? Разбира се. Ако не ставаше въпрос за някакво Върховно ръководство, вие бихте се отклонили и не бихте излезли от сферата на човешкия живот. Но понеже става въпрос за една върховна връзка с Върховното ръководство, то следва ученикът да заеме вече една друга позиция. Той винаги е живял в състояние на позиции. Целият му живот е бил все позиции. Защитавал е както своята същина, така и семейството, родството, нацията, вярата, произхода и т. н. Целият му живот е бил все позиции. А сега ние премахваме позициите. Защо? Защото го въвеждаме в необятността на вселената. Там вече няма позиции, няма наши и ваши, няма родство, няма нации.

Кои са роднините на светиите? Вие знаете тяхната история. Те са се откъсвали от всички родствени връзки и не са се интересували от позициите на своите близки. А колко повече е необходимо това за ученика от Върховната школа, който е вглъбен в безсмъртния Дух на вселената?

Въпросът тук е малко по-друг. Да се вглъбиш в безсмъртния Дух на вселената, това значи да си скъсал връзки с физическия, с астралния свят, а също и с другите по-нисши светове.

Може ли да се скъса? Не да скъсаш, но да трансформираш тия светове, да ги приведеш в по-висша гама. Това ще ти послужи като средство да преминаваш от сфера в сфера.

(следва)