Бързи като светлината /6/ (за проявения Бог и непроявения Бог, за синовете божи)

[Ани]

БЪРЗИ КАТО СВЕТЛИНАТА

/6/

Ние се занимаваме с вас, за да разширим и разкрасим вашето съзнание. Красотата е широтата. Ако искаш да насадиш една градина с много плодни дръвчета, трябва да имаш повече площ, повече пространство. Така ти ще имаш възможност да насадиш най-различни видове дръвчета и растения и тя ще бъде наистина красива. Така е и с човешкия свят. Всяко едно същество, което със своите дела, със своята работа е създало такива оазиси на земята, то е вече във връзка с главните инструктори - божествените сили. То е човек на изкуството, на музиката, на науката, на абсолютната светлина.

Желанието на Ръководството е да ви извади от хаоса на човешкия свят и да ви втопи в божествения свят. Може би ще има изкушения, изпити, препятствия, но работата не е така лесна. божественото трябва да мине през вашето естество, за да се освободят всички клетки, всички тъкани във вас, да се освободи кръвта във вас. А за да стане това, необходима е доста голяма просвета - абсолютна, широка просвета. Ограничението подразбира инертност, застой на всяка просвета.

Но може би ще се зададе въпроса: „Ние, учениците на земята, които живеем при доста ограничени условия, как ще минем в царството на абсолютната свобода?“ Това е една задача. Всички вие имате задачи. Когато ви изпратиха от божествения свят, помните ли с какви задачи ви натовариха? Вие сте дали доста големи обещания. Тогава вие обещахте, че ще украсявате сътворението, че ще украсявате вселената, но когато влязохте в полетата на материалното, забравихте всичко. Вие забравихте, но ние няма да ви оставим спокойни. Сега е един особен момент, един особен преход за вас лично. Вие попадате под едно светлинно Ръководство. Използувайте момента.

Какъв момент? Момент, когато ще ви освободят от многото кармични задължения. По-близо до божествените сили. Хубава, приятна, красива мисъл. Велико състояние е да бъдеш по-близо до тия духовни сили, да чувате техния шепот, да чувствате дъха им, да чувствате аромата, притоците, светлината им. Човешкият дух и човешката душа ще бъдат в тържество тогава, защото чувстват най-после своята заветна свобода. Днес цялото човечество работи за свободата и все пак има още заробени народи, обкръжени народи. Но знайте, щем духовния свят работи вече със своите адепти, щом духовните сили присъстват вече на земята, тя ще заеме едно от първите места в слънчевата система, а после и в мировите системи.

Ще видим ли това? Ученикът ще изживее нещата. Ще се види тогава, когато много от духовете се освободят. За да дойдат божествените сили на земята, трябва да има условия. Земята трябва да стане райска градина. трябва да се е възцарила велича божествена култура на земята и да има абсолютна свобода. И сега идват божествените сили на земята, но за малко - за час, за два, за три и си заминават.

По-близо до божествените сили. Колкото сте по-близо, толкова по-добре ще се опознаете. Колкото сте по-близо, толкова по-добре ще ви стоплят. Колкото сте по-близо, толкова по-добре ще- ви покровителстват, толкова по-добре ще ви обагрят, толкова по-тайнствено ще ви прегърнат, ще ви приютят, толкова по-сърдечно ще ви разкрият някои от тайните на духовния свят, толкова по-мощни и силни ще бъдете. Ще настане една епоха между Бога и нас, т. е. между божествените сили и вас. А това е тържество, това е една висша епоха. За вас това е едно ново кръщение, едно ново възкресение, един светъл възход.

По-близо до божествените сили. По-близо до царството на Духа. По-близо до олтара на Бога. Какво е това олтар на Бога? Ние предаваме нещата на ваш език. По-ограничените ще мислят, че Бог наистина е седнал на престол в олтара и оттам нарежда, оттам командва. Бог обаче не командува. Бог не нарежда, защото то в началото всичко е наредил. В него следователно няма несъвършенство, за да продължава да се усъвършенства. Ако има нещо несъвършено, то е в слезлите духовни съвършени сили, които са били представители на неговата мощност, на неговата сила, но са се отклонили от своята мисия. Всеки един човешки дух има дадена мисия. А сега казват, че човек е произлязъл от маймуната, от някакви си клетка или протоплазма и т. н. Човекът като дух и душа е произлязъл от Бога. Може да го облечете с много костюми, с много форми, но той е бил духовно същество - дух и душа.

Защо човек е двойно същество - дух и душа? Проявено и непроявено. Едното е проявеното, а другото е непроявеното. Той носи едно наследство от проявения Бог и от непроявения Бог.

Ако ви дадем въпрос, кое у вас е проявения Бог и кое е непроявения Бог, какво ще отговорите? Душата е проявения Бог, а духът е непроявения Бог. Затова духът е винаги скрит, тайнствен, а душата е навсякъде. Тя се проявява като човешкото сърце - в много чувства, в много изживявания, в много присъствия.

И тъй, какво предстои на, ученика? Да открие непроявения Бог. Това е една сложна задача. Как ще влезете в духовния свят, когато вашият дух е скрит непроявен? Когато вашият дух се прояви в духовния свят, тогава вашата душа ще се втопи в Божия дух, т. е. ще се въплъти в Бога. Душата е, която се въплъщава. Душат а е, която проявява проявения Бог. Във всяка една планета или слънчева ядро душата проявява Бога в различни краски, в различни тонове. Тогава ще разберете дали Бог седи на трон и ако има някакъв трон, къде е той. Нищо няма извън Бога.

Има ли нужда Бог от трон? Бог живее във всички проявени души, а е тайнствен и скрит във всички не-проявени духове. Идеята сега е, дали се появяват духовете. Защо? За да имате пълното проявление на божествената същина и на божествената абсолютност. Сега ученикът се напътва да познае Бога като душа, а после ще му се открие като Дух. Това са едни божествени абсолютни състояния.

И тъй, по-близо до божествените сили. Когато ученикът почувства, че е близо до божествените сили, ще се разгори у него огънят за абсолютната свобода, за абсолютното знание, за абсолютното съзнание. Огънят тук върши вече една съществена работя. Огънят, това е стремежът на творчеството. Той е творчески елемент. Всеки който възприел този огън на творчеството, той става всемогъщ адепт за великото познание.

Темата е не само дълбока, но и малко страшна. Но ние искаме да предпазим ученика от някои страшни състояния и затова го предупреждаваме, за да не пострада. Понеже ученикът прониква вече в духовния свят, трябва да му се разкрият някои скрити същини у Бога. Щом той прониква в духовния свят, неминуемо ще се яви въпроса каква ще бъде работата му в духовния свят. Светлите сили от божествения свят ще кажат на ученика каква ще бъде работата му в духовния свят. В евангелието е казано: „Когато дойде Духът, всичко ще ви разкрие.“ А ние казваме: „Когато дойдат божествените сили, ще ви разкажат какво трябва да правите.“

Големите възможности са за големите ученици. Досега се е смятало, че ученикът е все още слаб, затова трябва да му се дават елементарни задача. По отношение на човешката еволюция това е така, но при присъствието на божествената епоха не е така. Тук системата на възпитание, на образование, на посвещение е малко изменена. В развитието има изменение, в абсолютност няма. изменение. Ученикът сега се намира в развитието, където има изменение. Вие ще разрешавате едни от най-трудните задачи. Какво становище трябва да имате? И базата ви, и становището ви трябва да почиват на една поне относителна свобода. Първото нещо е да бъдете свободни. Ако не сте свободни, вечно ще се съмнявате, вечно ще се ограничавате. Съмнението носи ограничение, а ограничението ражда съмнение. Вие нямате условия на ограничение, защото и без това толкова много сте ограничени, че трябва да захвърлите всичко от себе си като един стар костюм, като една стара отрепка, която вече за нищо е негодна.

Хвърлете тия дрипи от себе си, защото сте смешни и се облечете със светлинната дреха, с дрехата на аромата, с дрехата на живота, с дрехата на свободата. Ако ви опишем дрехите на божествените сили, вие бихте се учудили. На земята те обаче не могат да се приложат, защото няма такива тъкани, няма такива растителни влакна.

Ще кажете може би, че дрехата за вас не е толкова важна. Важно е вътрешното ви състояние, но ще дойде ден, когато ще се облечете в една такава божествена дреха.

Кога ще дойде? Когато ви представят като божествени синове. Привилегия е да си кандидат за един висок пост - посветен ученик, т. е. най-близко до Учителя, най-предпочетеното същество на Учителя, най-любимото същество на Учителя, най-знаменитото същество пред Учителя, с най-голямо внимание от страна на Учителя, т, е. дъхът, диханието, чистотата на Учителя да бъдат блян в ученика, т. е. да се стреми ученикът към всички прерогативи на Учителя, да знае той, че носи вече свещта на Учителя, че носи знатността на Учителя, че носи архивата на Учителя. Това издига ученикът до висините на чистотата, до висините на красотата.

Ученико, това е твоето бъдеще. Бъде по-близо, бъди по-интимен, по-чистосърдечен със синовете божи, т. е. със светлите сили, които имат божествената грижа да ти разчистват пътя към необятността, към великото, към идейното, към съвършеното.

Единствено синовете божи са, които ще ти разкажат, които ще те въведат в богатствата, в славата, в безсмъртността на Бога, защото само синовете знаят какво наследство, какво богатство, каква сила, каква светлина има техният Баща.

По-близо до синовете божи. Те ще въведат ученика в Светинята, в аулата, във великия университет, където са скрити тайните, където са скрити знанията, възможностите, силите на великото посещение. Единствено синовете божи са, които ще му гарантират право, както ще му гарантират свобода, които ще му посочат истинския път към дома на Бога. Синовете божи са, които ще вземат под ръка ученика и ще го въведат в необятните градини, в необятните му селения и ще го посветят във всичко онова, за което той бленува от незапомнени времена. Синовете божи са, които така любовно, така трептящо ще прегърнат ученика и ще го запознаят с неговото минало, с неговата славна история, когато той някога е слязъл от селенията на неговия Велик баща на живота на вселената.

Те са, които ще му разкрият историческите данни, които ще му напомнят, които ще му разкажат за работата, която е извършил той. Те ще възвърнат неговата памет, ще запалят свещта на вечния огън на неговия ум, за да може в тяхното лице да види истинските родни братя, истинските свои сънаследници.

Трябва да има кой да открие на ученика неговата слава, неговото бъдеще и неговите минали опитности, които са така важни за неговото завръщане в дома Господен.

Единствено синовете божи са, които слизат при ученика, които го наглеждат, които го наставляват, които му дават сили и възможности, за да се пробуди в него душата и духът, които са негови законни наследства. И понеже са били изпратени някъде из необятността да извършат известна работа, при връщането им сега им предстои едно голямо тържество, една голяма чест.

Божиите синове ще въведат ученика в дома на Баща му и ще го представят като завърнал се от странство. Той ще трябва да разкаже какво е видял, какво е направил, с кого се е срещнал. Да разкаже цялата история на необятната вселена. И каква голяма радост ще бъде за синовете божи да чуят за славата, за величието на своя Баща. Не че синовете божи не знаят тия неща, но те ще бъдат възхитени, че тия техни братя са научили много неща във вселената и сега се връщат при Баща си като добри, като посветени, като силни синове.

Това е бъдещето на ученика - да се върне при Баща си, да види своята слава, понеже той я е опитал в цялата необятност.

Ученикът трябва да се освободи вече от многото бащи и от многото майки и да осъзнае, че е роден от един Баща и от една Майка и е законен син. Понеже досега се е раждал от много майки и бащи, той е минавал все като незаконен. Така е бил третиран от по-висшите йерархии, а това положение е било унизително за него.

Колко важно е ученикът да се върне като законен син при Баща си, за да може да получи и наследството син божи.

Има ли други истини, които могат да дадат на ученика тази епохална светлина? Има ли друга наука, която да го научи, какво е бил той в началото, какво е извършил и какво има още да направи?

Ученико, единствените ти братя това са синовете божии, които ще те въведат в дома Господен. Изучавай тяхната светлина, изучавай тяхното величие, изучавай тяхната слава. Когато влезеш във връзка с тия божи синове, ти ще се посветиш, защото тяхното присъствие е светлина, защото тяхното присъствие е душа, защото тяхното присъствие е огнен Дух.

По-близо до синовете божи. Единствените сили, които трябва да очаквай да те посетят, да дойдат да разведрят твоето небе, да разгънат гънките на твоята душа и да очистят твоето съзнание, това са божествените синове. Мисли за тях като твои истински законни братя, за да може да се очисти петното на незаконието.

Ученикът често пъти казва: „Защо нямам тази богата светлина, за да мога да проумея тайните на вселената?“ Докато се раждаш и прераждаш, докато си незаконен син, ние можеш да имаш тази привилегия. У Бога няма нечистота, няма лъжа, няма противоречие. Следователно, ученикът трябва да се освободи от противоречията, при които са го, поставили някои сили. Цялата вселена е изпълнена със сили, които са като поток и които извършват известна работа. И, да можеш да се справиш с тия сили, трябва да има въплътена върховна сила. А тази върховна сила са синовете божи. Когато имаш истински приятел, истински водач, истински помагач един от синовете божи, ти вече влизаш във великото училище да научиш тайните, скрити в сърцето на Бога.

Защо са скрити в сърцето на Бога? Защото ученикът е тръгнал от сърцето на Бога, тръгнал е по повелята, на сърцето на Бога. Сърцето на Бога му е дало големи богатства, големи наследства, но ученикът всичко е изял, всичко е опропастил и се връща сега като един скитник. Но неговите братя сега няма да го посрещнат така, както в миналото. Бащата тогава е заклал теле, но братята му го ненавидели. Сега самите синове ще го въведат при Баща му и ще го представят като един голям, като един светъл, като един гениален историк, който е обходил вселената и се връща да докладва, какво е видял там, какво е научил от божественото сътворение.

Научил е може би как божествените сили са устроили вселената, как са устроили слънчевите ядра, планетните ядра - видими и невидими, как тия сили проникват в голямата необятност и провеждат закона на голямото равновесие.

И тъй, тия сили ще го представят като един голям историк, като един представител, като един голям турист или помагач.

Защо като помагач? За да дойде ученикът до Школата, той трябва да е помогнал, да има заслуги. Не може всичко да изядеш, да опропастиш и да се върнеш, и да върнеш в Школата.

Какви са заслугите на ученика? Ако го попиташ, той нищо няма да отговори, защото не помни. И добре е,че не помни, защото има нещо кривичко, нещо кално, нещо което не е в ред. За всички тия неща паметта се забулва. За в бъдеще обаче ученикът трябва да открие своята памет. Той ще я открие с помощта на своите братя, с помощта на синовете божи. Те ще му покажат петното, къде той е слаб и как трябва да се приготви, за да могат да го представят в дома Господен.

Всички ученици трябва да се върнат в дома Господен. Забележете това: домът Господен е нашия дом, домът Господен е вашата светиня, дома Господен е вашето наследство.

Върни се, ученико. Потърси своите братя. Потърси синовете божи. Тогава няма да бъдеш самотник, скитник, няма да ядеш рошкови, няма да изживяваш тежки, тъмни състояния.

По-близо до синовете божи. Колкото по-близо е ученикът до тия светли сили, до тия велики учители, толкова по-близо е до дома Господен, защото всички велики учители, всички светли сили са излезли все от дома Господен. Следователно, тия синове божи са олицетворение на цялото сътворение, на цялата вселена, на цялата наука, на цялото познание.

И тъй, ученико, не принуждавай синовете божи да идват да те търсят. Всички велики учители които са идвали на земята, са измолвали Бога да намерят ученика, са ви търсили. Но ти, като разумен, недей да молиш Бога да ти изпрати някой син божи, но ти намери този син божи и разкрий сърцето си, разкрий душата си пред него, за да може и той да ти се открие.

По-близо, по-близо до трепета, по-близо до шепота на сърцето и душата на синовете божи. Понеже ученикът е тръгнал по пътя на посвещението, излязъл е да намери своята загубена слава, налага се да открие своите.

Кои са своите? Синовете божи. С това ние искаме да ви кажем, че вие имате божествен произход, а не животински, минерален или сте някаква случайна клетка. Вие сте синове божи, изпратени на работа или пък по друга воля сте тръгнали да обходите необятностите на своя Баща, да обходите царството на своя Баща и някъде сте закъснели, отбили сте се някъде и сте заспали, т. е. забравили сте за голямата работа, забравили сте голямата задача, с която тръгнахте от дома Господен.

Но този дом не е ли навсякъде? Там където Бог присъства, е дом Господен. Но щом ученикът се чувства самотен, угнетен, изоставен, той е излязъл от дома Господен.

Как е излязъл? Нали навсякъде е дом Господен? Излязъл е от едно божествено състояние и се е присъединил към животинското състояние, т. е. излязъл е от една божествена йерархия и се е вселил в една животинска йерархия. Той имаше задачата да отиде в животинския свят и да го повдигне, а не да остане там, и сега на ученика се напомня да се освободи от животинския свят, да си спомни, да си даде сметка, къде е неговото място, какво трябва да направи тоя от животински свят.

Ще кажете може би, че това са само разсъждения. Но дали в действителност е така? Такава е действителността? Че има Бог и че Бог има синове, има дом Господен. Навсякъде има домове. Дори и в животинския свят има домове. Всяко животно си създава дом, отглежда свои синове и им се радва. Така е и в човешкия свят. Всеки си има дом, ражда свои синове и им се радва.

От къде се взе този модел? От къде се взе този форма на живот? Значи, всадено е вътре в тях. Имат го в себе си като наследство. И когато един човек стане баща, той вече не признава своите бащи. Той е Господар на семейния дом. Ето къде е заблуждението.

Защо са допуснали този човек така да мисли? Никой не го е накарал така да мисли. Сам той така миели. Някои казват, че дяволът го е накарал. Не, сам той е пожелал да бъде такъв и такъв е станал.

Това беззаконие ли е? Има нарушение на закона. В какво се състои то? Излезе от бащиния си дом, отрече своя Баща и ти стана негов заместник. Ти стана баща.

От къде взе той този план? Кой ще му даде това право? Божественото наследство е пропита в цялата вселена като възможности. Не е лошо една човешка душа, един човешки дух да създаде условия да се повдигнат някои по-долу слезли души, да носи името баща, но в истинския смисъл, да бъде той истински баща, да бъде образец на своя Баща. А как ще бъдеш образец на своя Баща, когато ги се отклонил от него, когато ти си престъпил повеленията на своя Баща? Ти си се ограничил в своята бащинска власт и си забравил да мислиш за Великия Баща на вселената.

Много векове изпълняват тази длъжност човешките същества, но има нещо, което им липсва. Те стават бащи, но цялата тази бащинска грижа им донася големи страдания, големи мъчнотии.

Така ли трябва да бъде? Трябва да бъде благословен домът както на Авраама, така и на Якова е бил благословен. Това е един образец, който човек трябва да покаже на дело. Той трябва да даде образец по подобие на своя Баща.

Защо се е допуснало това бащинство? Допуснало се е, за да се помогне на известни духове. Ние няма да говорим за тяхната далечна истерия, няма да говорим защо са слезли долу. Вие ще съдите по своето състояние, защото и вие бяхте долу. И защо сте били долу, ще си дадете отговор. Сега обаче сте вече горе, в човешкото царство. Човешкото царство е подобие вече на по-възвишените царства, затова само от него се излъчват ученици, т. е. посветени в тайните на голямата вселена.

Важно е човешкото царство, много е важно, защото тук проникват много в възвишени царства. Тук прониква духовният свят на по-висшите ангелски чинове. Толкова е важен човешкият свят, че тези същества предприемат експедиции да наблюдават различните човешки същества, да изучават техния произход, тяхното състояние, тяхното начало. Те изучават, записват човешките раси така както учените на земята изучават различните насекоми или животни. Ако бихме ви разправили ялата история, трябва да бъдете хилядолетници. Но каква полза? Ще научите може би някой съществен урок или изпит, който сте държали, но каква полза? Щом сте дошли в Школата на светлината, с помощта на синовете божи ще откривате вашата история - не противоречията които сте изживели разбира се, а ще откриете добрата страна, защото трябва да минете в дома Господен чисти, кристални, така както е кристален божественият огън.

Бъдете по-близо до синовете божи. Понеже сте забравили дома Господен, синовете божи ще ви го опишат. Те ще опишат цялото състояние, цялото величие на дома Господен. Тогава ще откриете този дом, ще отидете в този дом, ще живеете като свободни същества в него, ще се ползувате от всички негови блага, ще имате всички законни права на този дом и всички вселени, всички слънчеви ядра, и всички планети - видими и невидими, ще бъдат предметно учение за вас. Те ще бъдат едно странстване за вашия дух и за вашата душа, ще обходите цялата вселена, ща да видите своето наследство. Сега вие се чувствате толкова бедни, толкова онеправдани, а цялото това сътворение е ваше, защото сте наследници на божия дом.

Може ли така да се чувствате? Да, може. Ученикът трябва да се чувства като законен син на божия дом.

Говорим за ученика, а не за човека. Ето защо, не изпущайте нито момент от сега нататък да мислите за ученическото право. Трябва да бъдете наистина ученици. Защо? За да изучавате своето състояние, своето величие, своето наследство и да откриете дома Господен.

Учете се. Спирайте се пред всяко едно явление, което минава през вас, проверете го откъде иде то, защо е дошло, кой го е изпратил, какво ще се ползвате от него. Претеглете всяко явление с чувствителните везни, които имате - вашето съзнание, за да могат да прииждат все повече и повече светлинни вълни във вас, защото цялата вселена е въплъщение на божествени вълни.

И тъй, станете едно величествено въплъщение на божествените вълни. Има сили наистина, които ще ви смущават, които ще ви настройват или пък вдъхновяват, но вие не се спирайте. Когато се издигнете в царството на Божиите синове, тогава ще опитате вълните, които радиират от божественото величие.

Така както ви преставаме въпроса, наистина е нещо велико. Може ли ученикът да се усъмни в това? Има ли защо да се усъмни? Може ли да се усъмни в едно светло бъдеще и да го отрече? Всяко нещо, което се предавало съществува, то е истина. Много неща се предават, но се предават с понижен дух. А ние искаме да ви предадем нещата със слава и светлина, с един високо трептящ Дух, който излъчва от себе си огън, светлина, мирово съзнание.

Бъдете по-близо до синовете божи. Къде са те? Сега са тук, сега са при вас, но вие при тях ли сте? Това е задачата на Школата - да ви даде идеята, да ви даде силата да бъдете при синовете божи. Тя ще направи това. Тя вече го е направила, затова иска да крепне Школата във вашата душа. Нека най-после де се възцарят принципите, правилата, състоянията на Божия дух, който ръководи тази Върховна школа. Цялото Върховно ръководство е под директивите, под светлината на Божия дух.

Може ли огънят на Духа поне малко да ви близне, т. е. да  се докосне до вас? Страшно е. Ще кажете тогава: „Как Духът действа в школата?“ С голямо намаление на волтовата дъга, с голяма трансформация на електрическата енергия. Ако с една гама повишим електрическия ток, ще има катастрофа. А катастрофите трябва да се избегнат, защото работата е Върховна и се дирижира от Върховно ръководство.

Бъдете уверени, че божествените синове ще подкрепят духа у вас, ще разкрият възможностите на духа у вас, ще обгорят вашата душа, ще просветят вашия ум и ще увенчаят със свобода вашето съзнание.

Бъдете най-любимите приятел и на божиите синове. Защо? Защото други приятели като тях нямате. Всички приятели които сте имали през земното ви съществувание ся ви изневерили, са ви изнасилвали, са ви лъгали. Но вие не се подавайте вече. Мислете винаги за приятелството ви със синовете божи, т. е. мислете, че сте в Свещената школа, че там са вашите съученици. Споделяйте с тях върховните идеи, с които ви занимават синовете божи.

Щастие е за цялото човечество, че земята е станала вече обиталище за синовете божи. Дълго време земята е била пустиня и нито един от синовете божи не е искал да я посети. Но силите на творчеството, силите на сътворението свършиха соята работа и предадоха проектите, предадоха плановете на Върховното ръководство, което да ги представи пред Всемирното велико ръководство.

Голямо беше тържеството на божиите синове. Тогава изпратиха делегати да посетят земята. И когато дойдоха и видяха, върнаха се и казаха, че има вече условия да се посещава земята. Макар че малко суша име по нея, но нали и в океаните, и в моретата, и в реките има живот, все пак тя е интересна за божиите синове.

Колко трудно е било при първите посещения да внушават, да вдъхновяват божите синове известни човешки сили, които могат да възприемат поне някои приливи от божествената култура. Родиха се тогава велики поети, велики философи, композитори, астрономи, математици, химици, механици, архитекти, инженери, художници и още много и много специалисти, т. е. пробуди се човешката душа, пробуди се човешкият дух.

Сега идва пълно проявление на човешкия дух по отношение изкуството, техниката, по отношение философията. Това е добре; Отидоха божиите синове и докладваха на Бога. И Бог каза: „Това е добре.“

Да, това е добре. Но кога ще бъде по-добре? Когато божиите синове създадат на земята един голям, един могъщ по слава и величие университет, в който де следват всички човешки същества. Тогава ще настане божието царство на земята.

Виждате, че земята име едно славчо бъдеще. Това бъдеще се прозира вече от другите сили, от силите на слънчевата система, Знаете ли как се интересуват съществата от слънцето, от Марс, от Венера, Нептун, Сатурн, Уран, Юпитер от земята? Интересуват се, защото със своите телескопи те наблюдават еманациите, светлината, която се излъчва от земята и казват: „Има едно сияние около земята.“ Това сияние е вследствие просветата на Върховната школа. Само Върховната школа може да запали този светилник, който може да даде осияние.

Знаете ли какви математически изчисления се правят от другите планети, какви проучвания се правят, като виждат това осияние. Голям интерес, голямо събитие, голямо раздвижване има в учения свят от другите планети. Те искат да влязат някак си във връзка със съществата на земята,

И там има спор. И там учените казват, че няма живот на земята, понеже цялата е обляна с океани и морета. Други пък казват, че има живот на земята. Но светлината около земята ще реши въпроса. Единствено това осияние е, което ще затвърди убеждението на учените от другите планети и с голям интерес ще попълнят своите алманаси - подобни на другите слънчеви системи.

Голямо проучване става по отношение събитията на земята, Но кой ще й помогне, освен синовете божи? Как ще й помогнат? С голямата светлина, с голямото излъчване, което ще даде присъствието на Върховното ръководство на земята. Трябва да има причини, за да има и следствия. Причините са присъствието на Върховното ръководство. Следствието е осиянието, което дава то около орбитата на земята,

И тъй, за да се ползвате от големите трудове на тия учени, на тия капацитети, на тия големи посветени, трябва де влезете във връзка с прииждащите синове божи. Много синове божи са идвали на земята, но техните учения са ставали като култ, като сфинксове, като идоли. Така можа да прозре човек в в техния Дух. Но по-добре е една такава религия, отколкото никаква. По-добре е да се възпитава човекът в добродетели, в истина, в правда, в мъдрост, във вяра, отколкото в нищо.

Осиянието около земята ще пробуди съзнанията на всички религиозни водачи и те ще потърсят истината, защото те имат вярата, имат и относително добродетели, а не знаят истината. Но ще им се разкрие тя. Те повдигат в култ надеждата, вярата, любовта, като търсят да намерят успокоение. Това е добре, но трябва да бъдеш свободен. Вярата трябва да даде свободата, а надеждата и любовта - добродетелта. А няма още свобода. Няма свобода, защото няма чистота. Когато дойде светлината на синовете божи, тогава ще се открие великата истина.

Синовете божи са посетили земята там, където е имало дадени условия. Хималаите са били едно от най-добрите условия на земята, но сега, понеже въпросът става по-обществен, посещението става вече в по-културните центрове така наречени, защото казахме, че сега се засяга личния свят на човека. Сега върху него се работи, преорганизира се. Когато се преорганизира, няма да има никакви трудности за синовете божи да го посещават. Иначе влизат в конфликт. Казва се, че Христос взел камшик и ги изгонил от храма - от дома Господен. Ето един голям конфликт.

Да говориш за големите неща, трябват ти големи възможности. Ние не искаме да подценим вашите възможности, не не тъй лесно ще ви извадим от вашия свят. Вашият свят има свои типични форми и образи. Добре е, че имате свой собствен свят. Ние наблюдаваме как вие командвате този свят, как го построявате, какво сте насадили в неговите градини, как ги напоявате от чисти, бистри извора, какви върхове за пътешествие сте създали, какви отношения имате към околните светове.

Интересен свят, но вие вече не го цените, защото много бели ви е донесъл. Ще му благодарите обаче и ще го напуснете - в смисъл не вашето физическо тяло, а вашият свят. Не е тялото вашия свят. Тялото бихме го сравнили с една дреха. А дрехата не е вашия свят. Вашият свят е нещо друго. Това друго са вашите характерни черти, вашите характерни способности, вашите характерни възможности, вашите характерни проявления, вашите характерни разбирания, вашите характерни отношения, вашият характерен живот и т. н. С това характерно вие подчинявате дори своето тяло. То е само слуга. То слугува с всичките му вътрешности, с целия организъм. Всичко слугува на вашия характерен свят. И когато ние правим давление върху ученика, то е давление върху неговия характерен свят, а не върху неговото физическо тяло. Обръщаме ви само внимание, че вашият характерен свят изнасилва понякога физическото тяло и то страда. Има и такива капризни духове, които понякога разрушават своето физическо тяло, като се самоубиват, а други убиват.

И тъй, когато говорим за синовете божи, подразбираме слънчевите същества. Слънчевите ядра имат вече едно завършено посвещение. Има слънчеви ядра, в които се явяват петна. Там посвещението още не е завършено. Слънцата, това са централизирани ядра на посветени, централизирани селища на посветени.

Всяко едно същество на слънцето има своя специалност, своя специфична задача и то никога няма да се отклони без разрешение, за да посети земята. Има една закономерност в божественото устройство на вселената. Когато се взема решение да се изпрати едно слънчево същество на земята, това е един свещен акт. Когато се е взело решение да се създаде ядрото на земята, извършило се е един свещен акт. Същото е и по отношение другите планети.

Ученикът трябва да проникне в едно слънчево ядро. Ако не може със своето астрално или със своето ментално тяло, то със своето мисловно тяло може да направи това, защото и мисълта създава форми.

Всички ония разумни принципи, бихме казали, които са организирали едно светлинно ядро, това са сили, които изхождат от божествения свят и имат задачата да пренесат светлината в цялата безкрайност. Нали се казва, че Бог държи всичко в своята ръка. Това е една велика идея, която трябва да се тълкува. И понеже Бог държи цялата вселена в своята ръка, той навсякъде-присъства, навсякъде се отразява неговата присъствие. Всяко едно слънчево ядро представлява божествено присъствие. Всяко едно слънчево ядро представлява замислена идея. Всички тия сили живеят в божественото присъствие.

Виждате, че Бог не е ограничен. Той е толкова всестранен, че навсякъде е изпълнил вселената. И на вас се казва сега да живеете в божественото присъствие. А дойде ли това присъствие, ще се образува едно велико трептение, едно велико осияние около земята. Колкото е повече божественото присъствие в едно тяло, толкова повече то се осветява, защото божественото присъствие представлява трептение на светлина. Отражението на светлината в слънчевите ядра е в доста голяма доза, в доста голяма валенция.

Когато великите учители са проповядвали на хората на земята да посрещат слънчевите лъчи, то е, за да се свържат със светлинните енергии на тия лъчи, централизирани в едно слънчево ядро.

За да има сили, трябва да има причина. И този който е причинителят, той не е глупав. Той трябва да е много умен. Глупави ли са съществата в едно централно слънчево ядро, които държат около себе си 12 планетни ядра?

Има вече хора, които не мислят така. Тепърва земята започва да излъчва светлинно осияние. Земята ще се признае за един от важните фактори на слънчевата система. Виждате как вече атмосферата на земята вече се мени.

И тъй, ние разгледахме присъствието на синовете божи, а сега ще хвърлим поглед за тяхното изкуство, за тяхната работа.

Защо трябва да знае ученикът какво е изкуството, каква е работата на божиите синове? Ученикът трябва да знае, затова защото той изучава върховната история на битието. Понеже изучава върховната история на битието, той трябва да бъде запознат е вековете, с епохите, с културите.

Защо трябва да бъде запознат? Защото всички явления в миросъзданието са изкуство на божиите синове. Божиите синове се занимават със специалните отношения на разните слънчеви системи - какво разстояние трябва да съществува от една слънчева система до друга, от една планета до друга планета. Нали се казва, че няма нищо случайно, че всичко е закономерност.

Кой е тази закономерност? Изкуството на божиите синове, Когато техният баща - Бог, изявил своята история в необятното пространство, той възложил на своите синове да обходят необятността и да подчертаят с вдъхновени явления всяко едно проявление на неговата същина, защото нищо друго няма във вселената, освен същината на Бога, освен изкуството на божиите синове.

Божиите синове с най-гениалните историци. Те са могли да проявят божието присъствие както в цвят, така и в тон, и в числа, и в светлина. В миналото са ги наричали богове - богове от Олимп, богове от Хималаите или богове от други някои върхове. Съзнанието е било тогава на такава степен на развитие, че божиите синове са били представяни с особена индивидуалност. Много от тия богове са били представени като страшилища, които носили страшни санкции.

Така е било по отношение човешките същества или по отношение животинските същества, но в това не са участвали божиите синове. Божиите синове са участвали в светлината. И ако трябва някои да изучават началото на светлината, те ще направят това само с присъствието на божиите синове, защото те се занимават с началото на тази искра, която е произвела мировата светлина. Първоначалният огън е даден на синовете божи.

Когато говорим за синовете божи, трябва да разбираме ония големи, ония колосални сили, които държат всичко в равновесие, които исторически доказват съществуването на мировите закони.

Понеже ние засягаме работата на божиите синове, изкуството на божиите синове, ученикът трябва да се вдъхновява от известно изкуство, от извести работа. Ето, ние искаме да го отведем по-близо до тяхната работа, по-близо до тяхното изкуство, за да бъде така вдъхновен, че да влиза във връзка с влиянията, с трептенията на това голямо мирово изкуство.

Така както един баща изпраща своите синове да отидат и обработят полето или да отидат във фабриката, да я придвижат, така и Бог изпраща своите синове да уреждат вселената, т. е. да проявят изкуството на безсмъртието на Бога във вселената. Да могат да се създадат едни строго математически отношения между планетите и слънчевата система, както и разстоянието между всички слънчеви системи, това е една гениална работа.

Какъв гениален ум, ако става въпрос да се разрешават нещата с ум. Какво гениално сърце, ако трябва да се разрешават нещата и със сърцето, какво съзнание е необходимо, за да се внесе онзи безсмъртен морал във всички слънчеви системи? Гениални мисли са необходими, за да може да са проумее цялата тази съвкупност, цялата тази общност, която има един Център, за който никой нищо не знае. Божиите синове знаят, че това е техният Баща, но те не се занимават с неговия произход, защото не го знаят. И те не знаят от къде дойде техният Баща, как можа да ги роди и на всеки един да даде специално изкуство, специална работа.

Ученикът трябва да се посвещава в тази работа, в това изкуство. Ще кажете може би: „Как да срещнем тия синове, за да ни въведат в детайлите на тази сложна, абсолютна математика на вселената?“ Точно това прави Школата - да опознава ученика, да внася непреривност в неговата мисъл, да става тя по-мека, по-достъпна за колосалните явления.

Може ли да стане това? Разбира се. Зависи на коя гама ученикът се е спрял или на каква степен на развитие е неговото съзнание.

Ще кажете, че всеки ще претендира да има най-високата степен, най-върховната степен. Право е на ученика да претендира, защото и той е брат на тези божи синове. Той има пълното право да претендира, но ако има необходимото достойнство.

Защо Бог така е наредил, че едни да бъдат достойни, а други да не бъдат достойни? Няма такава наредба. Може би ученикът ще претендира, но ако погледне по назад, той ще види, че има същества, които са на много по-нисша степен на развитие от него. Това е именно, което внася всемирното разнообразие, всемирната светлина във вселената. Затова ученикът трябва да има съзнание, че той е вече ученик, ще е влязъл в кръга, във възможностите на божествената наука. А божествената наука ще му разкрие цялата история. Щом той жизнено изживява импулсите на това развитие, той ще се втопи в света, във възможностите на синовете божи. В него трябва да дойде едно вдъхновение - да работи така, както работят божиите синове.

Има ли тази възможност? Малки са възможностите на ученика, но той е доста много заангажиран със своя физически свят, със своето физическо тяло, със своето движение, със своето съзнание. Ако може да се справи със себе си, той е разрешил една от степените. Да бъдеш на земята, но да работиш, да чувстваш така, както работят божиите синове, това е много важно. Да внасяш вдъхновение, да внасяш светлина, да внасяш просвета, култура, това е начален проблем на всеки завръщащ се божи син.

Синовете божи са, които ще свидетелствуват един ден пред Мировото съзнание, че божественото творение е хармонично, че божественото творение е съвършенство. До какво голямо смирение ученикът трябва да дойде, за да може да осъзнае тия състояния, Той ще дойде до това голямо смирение с помощта на синовете божи.

Ние в в миналото казахме, че земята заема едно специално място, една специална система, една специална степен. Ако ученикът проникне а хармоничното движение на земята, може би той би излязъл от нея да хвърли поглед навън и би се учудил, че има привилегията да бъде жител на земята. Има същества, които не са на никакви планети. Те нямат никакви изживявания, никакви движение, никаква трансформация, никакви енергии. Тия същества са доста нещастни. Те се блъскат от една планета в друга или от едно слънчево ядро в друго. Те са лишени от съзнание. Всяко същество, лишено от съзнание, е като един метеор, който се движи из пространството и не знае къде ще попадне и ще изгори.

Изгарят ли душите и духовете? Кое изгаря в тях? Изгаря дадената материя в тях, защото всяко едно същество има материална субстанция, било физическа, астрална, духовна или божествена. В това изгаряне тия духове остават без сетива. А да останеш без сетива, това е най-страшното.

Колко важни са сетивата за човека. Макар че човек има пет сетива, пет чувства, но те са доста силни, доста реални. Да виждаш, това е голямо изкуство. Да чуваш мировата хармония, това е също голямо изкуство. Движението - също. Да имаш обоняние, това значи да вземаш участие във всемирното присъствие. Да имаш осезание, това значи да чувстваш връзката си със другите същества. Тези пет чувства имат божествен произход и са така важни. Благодарение на тях божествените синове могат да бъдат във връзка с ученика.

Каква е работата на синовете божи по отношение ученика? Ние няма да говорим за абсолютната работа на синовете божи в миросъзданието. За да се ползува ученикът, той трябва да бъде буден, пластичен, идеен, съвършен. Иначе не му е простено да прекрачва прага на Школата. За да може да вживее този голям интерес в себе си, да може винаги да бъде във връзка, той трябва да има въплъщението на божиите синове.

Теоретично ученикът е научил, че няма смърт за него, че нещата около него не са случайни, че и да е вън от физическото си тяло той продължава да се развива в по-висока степен, но се съмнява все още, че може да проникне в системите на божиите синове.

Съмнява се, защото все още няма реални опитности. Но щом тази мисъл вече прониква в неговото съзнание, превратът ще стане. Дали днес или утре, но превратът ще стане, защото има преход. Ученикът ще мине от прехода на ученичеството към посветените, към светиите, а оттам - по-близо до синовете божи.

Синовете божи гледат на ученика така, както една майка и един баща гледат на своето дете, което едвам се е родило и прогледнало. Те знаят, че то има нужда от храна, от топлина, от живот.

Такъв е ученикът по отношение на божиите синове. В същност, млад ли е той? Млада ли е душата на ученика? Млад ли е духа на ученика? Не, те не са млади. Те са много стари, но по състояние са млади. И понеже това състояние сега е младо, необходими са големи грижи, за да може то така да укрепне, че да бъде съвкупност от много явления.

Едно съвършено състояние е съвкупност от много явления. Ученикът трябва да знае, че явленията са задачи, че явленията са исторически фактори. Понеже са исторически фактори, те създават и идеята за историята, идеята за вековете, идеята за расите, идеята за културата, идеята за просветата и т. н.

И тъй, този млад роден ученик трябва да бъде под покровителството на една върховна грижа. Тази върховна грижа са божиите синове. Някои казват: „Нали Господ има грижата за всичко?“ Да, Господ има грижата за всичко посредством своите синове. Всички божи синове са началници на различните слънчеви системи. Между божиите синове няма стълкновение. Всяка една система хармонично продължава своето съществувание. Не се е явила никаква дисхармония, никакво противоречие. Върховни началници са те, върховни ръководители.

Може ли някой от божиите синове да прегреши? Може би ще се яви такава странична мисъл. Божиите синове са олицетворение на божествената способност. Всички способности на човека са все сили на божиите синове. Когато видите, че в някой от учениците има голям прогрес, ще знаете, че има голямо преливане от мисли на божиите синове. За да може да се сроди ученикът с изкуството или с работата на божиите синове, той трябва да бъде вече участник.

Как да участваме с това физическо тяло? Не става въпрос за физическото тяло, а за чувствата, за способностите, за съзнанието. Чрез съзнанието ученикът напълно може да се въплъти в една творческа работа на божиите синове. Идеята на божиите синове е да въплътят ученикът в мировото изкуство, защото ученикът трябва да влезе в една по-висша йерархия. Тази висша йерархия е изкуството на синовете божи.

Как ученикът ще види изкуството на божиите синове? За да може да го види, трябва да застане на някой висок връх, на някой много висок връх, за да може да хвърли поглед в миросъзданието и оттам да наблюдава голямата сложност на вселената.

Ако ученикът се втопи в работата на божиите синове, той никога няма да бъде самотен, няма да мисли, че е немощен, че е заболял, че е остарял. Работата на божиите синове е безсмъртие, вечност.

Как може да бъде безсмъртна, когато е вечна? Вечността е определена от някакви си сто или хиляда години? Не, това не е вечност. Това са периоди. Вечност подразбира онова, което няма край. Този край, който се явява в човешките същества, не е край. То е мигновение, то е странствуване, но не е край. Ако би имало край, би дошъл и краят на вселената. А виждате, че вселената е вечна.

Но ще кажете: „Ние вчера се родихме и не знаем това.“ Всички исторически данни показващ, че вселената е вечна. Никой не знае как е сътворена. Единственото желание на божиите синове е да открият тази тайна. Но Абсолютният още не е позволил това. Ако би позволил, той не би бил вече абсолютен. Идеалът на божиите синове е да открият тази тайна. Това е техният стремеж, тяхното изкуство.

Какво разбирате под думата абсолютно? Абсолютно е по отношение на съзнанието. Каква абсолютност може да си представи един човек? Според неговото съзнание той ще си представи, че има небе, че има звезди, но това ли е вечното? Не е това вечното. За да влезеш във вечното, трябва да имаш представа. А каква представа можеш да имаш за абсолютното?

От вечното към абсолютното. Вечното е достояние на човешкия дух, а абсолютното на Божествения дух. Трябва да имаш трептението, да имаш присъствието на Божествения дух, за да можеш да усетиш, да почувстваш абсолютното. А човекът отива до някъде и казва: „Край. Няма повече-възможност.“ Затова се препоръчва на ученика да не се отдава на мисълта за Абсолютното. И синовете божи още не могат да разкрият тази тайна. Онова към което ученикът трябва да се стреми, е да достигне способностите на синовете божи. Не е малко да бъдеш началник на една слънчева система - не както са началниците на земята, но да бъдеш един ръководител. Това е една свръх съзнателна работа. Какъв гениален ум е необходим, за да знаеш точните изчисления на всяка една планета по отношение слънчевото ядро, да знаеш за движението, за бързината, за светлината, за притеглянето, да знаеш относителното тегло, да знаеш отношението на твоята слънчева система към другите слънчеви системи. Трябвало е вероятно божиите синове да имат известни събрания, известни конференции, на които да разменят мисли върху тия големи системи, които са им възложили ръководят.

Какво искаме да подчертаем с това? Така както божиите синове изпълняват своята работа по отношение слънчевите системи, така и ученикът да изпълнява своята работа към своята система. Нали е казано: микрокосмос и макрокосмос. Сега ученикът е в микрокосмоса. Малък е неговият свят. Малка е неговата система. Понеже е малка, той може да я ръководи. Ученикът не трябва да остава друг да ръководи неговата система. Често пъти той казва, че неговата система може да бъде подкрепена и от други същества. За обикновения човек това може, но за ученика - не. Със своите качества, чувства и способности ученикът ще трябва да ръководи така своята система, както божиите синове ръководят слънчевите системи.

Виждате каква еволюция, какъв божествен възход. Така какво божествените синове се стремят да открият Абсолютното, така и ученикът трябва да се стреми да открие изкуството на божиите синове.

Нещата са от върховен характер, затова трябва върховно съзнание, върховни способности, върховни чувства. Може ли ученикът да има тия върховни способности и чувства, когато е на физическия свят? Защо да не може? Кой е казал, че не може? Този който е говорил някога така, е заблуждавал. Затова ние казахме, че ученикът не трябва да оставя друг да ръководи неговата система. Той трябва да знае да бъде толкова подвижен, толкова осезателен, че да знае последствията, да знае явленията, да знае историята на най-малкото помръдване на който и да е нерв в неговото физическо тяло. А сега ученикът боледува и не знае защо. Той не знае историята на неговата болест, не знае нарушението на неговата система. А той трябва да открие това. Той не трябва да спи, не трябва да бъде спокоен, докато не открие причината. Синовете божи не проспиват своето време, своето състояние и да не се грижат за своите слънчеви системи.

Какво искат божиите синове от ученика? Те искат той да овладее това изкуство, та някога да го поставят за пазител, за ръководител на планетата Земя.

Кога ще стане това? Когато ученикът овладее своята система. Щом овладее своята система, той ще придобие вече това изкуство да чувства движението, ритъма в центъра и в повърхността на земята. Тогава той ще бъде един върховен астролог. Ще знае за състава, за естеството и за веществото на цялата земя. Ще знае за нейното устройство, за елементите, ще знае каква е нейната глъбина, какво е нейното движение, каква е нейната сила.

Ще знае, ще знае, ще знае. Докато не стане ръководител на една от планетите, той на може да конферира в абсолютната конференция на божиите синове, които ръководят цяла слънчева система.

Ако поставят всеки един ученик за ръководител на дадена система, какво ще стане с другите ръководители? Другите ръководители ще станат главни инструктори. И там има йерархия. Обогатява се планетата Земя с известни нови елементи, за да може по-скоро да стане царство на божественото благословение. Трябва да дойде, казват царството божие на земята, а никой не знае какво е това царство божие. Всички го очакват, но не знаят какво е. Защо, се яви безверието? Понеже на земята се създадоха царства, които внесоха лъжата. И сега всички човешки същества се съмняват дори и в божественото царство. Казват: „Щом е царство, то е подобно на царствата на земята.“ Но за да бъдеш цар, трябва да бъдеш син божи.

Ние ви представяме синовете божи като най-големи специалисти, които владеят големи изкуства, т. е. които са заети с мирова работа. Ние не ги наричаме царе, защото те са ръководители. Ръководят всички сили, които участват в слънчевите системи.

Знаете ли как божиите синове се сношават, как се срещат със силите в слънчевите системи? Знаете ли как те се разбират? Това е много интересно. И там има конференции, и там има събори, в които участвуват всички ръководители на дадени планети. Там централно се ръководи и няма никога и никакви разногласия, дисхармония или противоречия. Но понеже всичко е на степени, трябва да се дават предимства.

Може ли да става смяна на ръководителите, щом има предимство? Може. Могат например да командироват един началник на земята в друга някоя по-съвършена планета, където животът е по-сложен, после в друга още по-съвършена. Това е в реда на закономерността.

(следва)