Бързи като светлината /10/ (за равновесието, хармонията, дисхармонията, отражението)

[Ани]

БЪРЗИ КАТО СВЕТЛИНАТА

/10/

Има ля по-голям закон, по-голямо проявление във вселената от светлината? Светлината е даден приток, който е условие да се проявя по форма, по образ и по състояние на божествената същина. Светлината има свой произход. Има нещо, което е преди нея.

Къде е бяла скрита светлината? Светлината е съществувала, но не е била проявена.

Като какъв елемент е съществувала, като не е била проявена? Съществувала е като абсолютно равновесие у Бога. Всички атрибути са съществували като като абсолютно равновесие у Бога. Благодарение на това, проявлението на вселената е акт на велика божествена хармония.

Когато ученикът стъпи в една върховна школа, той има да работи с върховни сили. Тия върховни сили са начала на всички божи синове, т. е. тия върховни сили са великото равновесие в света на божиите синове. От този сеят са произлезли ония опериращи действащи сили, които подържат пластиката, хармонията във вселената.

Богата е вселената благодарение на закона на равновесието. Абсолютни е вселената благодарение на закона на равновесието. Свещена е вселената благодарение на закона на равновесието. Безсмъртна е вселената благодарение на закона на равновесието.

И тъй, за да се домогнете до висшите светове на божиите санове, трябва да се ръководите от закона на равновесното. Божествената наука се състои от живи сили. Понеже ученикът оперира с тия живи силя, понеже той изучава божествената наука, трябва да има един върховен потик в него, трябва да има сили, които да го ръководят. Това е законът на равновесието.

За да се изучава закона на равновесното, трябва да има гениален учител, да има миров учител, който да провежда всички състояния в живата божествена наука в хармонично дело. Тази свещена работа се изпълнява по закона на равновесието. И тъй, от равновесното на ученика зависи до къде е стигнал той в своя подвиг. Колкото повече е уравновесен, толкова по-любимо същество е той на Учителя. Учителят отвръща поглед от дисхармонията. Той не търпи дисхармония, защото равновесието е висше съвършенство.

Има в ученика начала, които могат да го поставят в хармония със закона на равновесието. Тия начала са, които ще го обезсмъртят, които ще го научат да подържа в себе си потик на младост, на стремеж, на знание.

Нека този вътрешен възпитател, нека този вътрешен учител да стимулира, да организира всички сили във вас по закона на великото равновесие. Ние много неща ви казахме докато дойдем до закона на равновесието. Говорихме ви за ангелите, за божиите синове, за посветените, а сега трябва да знаете как да живеете, т. е. как да оперирате с живите божествени сили, т. е. как да откриете абсолютната божествена наука.

Говорим ви за божествената наука, но в какво се изразява тя? В числа? В букви? В какво? Божествената наука се състои от живи сили. Ученикът ще оперира с тия живи сили така, както гимназистът оперира с дадени числа от математиката. Тия живи сили са божествена математика. Те се движат с неимоверна бързина. За да можеш да оперираш с тази бързина, трябва да бъдеш такова равновесие, че да владееш тази бързина, иначе не можеш да бъдещ в хармония.

И тъй, ученикът трябва да има в предвид този закон на равновесието, за да държи вътрешните си сили в хармония. Той трябва да респектира всички свои вътрешни сили и да ги насочи към един център. Този общ център се нарича мирова хармония.

Ученикът не трябва да губи силите си. Той трябва да ги познава в абсолютност, защото чрез тях той открива живите сили в божествената наука. Божествената наука се състои от божествени сили.

Но ще възразите може би: „Нали Бог е сила? Следователно, има само една сила?“ Бог е сила и в тази сила са включени всички сили. Както едното се разпада на дроби и всяка дроб изпълнява известна функция, така и божествените сили се проявяват в дроби, т. е. в живи организми, които вземат участие в цялата вселена. Единството на Бога се проявява по дадени закони. Всички закони във вселената произхождат от Единицата - Бог. Не тъй случайно се е добрал човек до специалността математика. Математиката оперира с известни цифри, които могат да се запишат, но божествената математика не ги пише, т. е. тя се овладява чрез вътрешните способности на ученика. Тя е проявено дело. И обикновената математика има дела. Правиш сбор и от него отделяш известен процент, чрез който извършваш някаква операция, но в живата божествена математика числата са живи сили, които подържат всемирната хармония. Затова се казва, че математиката е хармония. Божествената наука е абсолютна хармония.

Когато засягаме въпроса за равновесието, ние имаме за задача да дадем един нов тласък на този закон, т. е. да се прояви ученикът като една хармонична абсолютна единица, която да съдържа всички живи сили на божествената наука, т. е. ученикът да бъде един миров представител на живите сили. Той е съчетание на живи сили. Тия живи силя вибрират като мисъл, като чувства, като трептение, като светлина и т. н.

Как ще оперираме тогава с тия живи сили? Как ще съставяме задачи и как ще ги решаваме? Нали трябва да има събиране, изваждане, умножение, деление? Когато ученикът придобие тази специалност, той ще има възможност да хармонизира живите сили вътре в себе си и после ще ги нагоди да ги хармонизира със силите на божествената наука.

Може ли да стане това? Това е бъдещето на ученика. Това е неговата академия, неговият университет, неговият докторат. Понеже има да борави със силите на вселената, той трябва да стане вселенски представител, т. е. да влезе във вселенския университет. Той трябва да познава абсолютните числа, живите числа на божествената наука, за да може да открие скритите сили във вселената. Тия сили подържат хармонията във вселената.

Ученико, бъди равновесие. Уравновесявай своите сили, за да се прояви божествената хармония в твоя ум и в твоето съзнание.

Бъди разум, за да проявиш хармонията. Трябва да бъдеш една хармонична сили, за да те привлекат като работник в мировата хармония. Никога не отпадай духом. Никога не казвай, че си изоставен. Те не познаваш своето място. Това е дело на ония духове, които подържат закона на дисхармонията.

Бъди над тях. Не оставяй същината си да бъде средство за произвеждане на дисхармонията. Бъди хармоничен, бъди равновесие, за да излезеш с открито чело, обогатен със свещеното право - божествено звание пред великите сили, пред божиите синове.

Познавай живота ла божиите синове като безсмъртно равновесие. Когато един божи син се движи в пространството, той наблюдава хармоничните, сили, за да не се наруши хармонията във вселената. Те са големи математици и познават трептенията на всяка жива сяла в божествената наука. Ако не познават трептенията, ще се наруши равновесието. Ученикът иска да го посети някое светло същество, но ако не е уравновесен, светлите сили ще го напуснат,

Казва се понякога: „Защо Господ не даде някакво знамение? Защо не се прояви някакво светло същество във физическа форма, та да го видим?“ Тия същества не слизат в света на дисхармонията. Не става с искане, с желание или с предимство, а е достойнство. А достойнството подразбира, равновесие. Когато действаш със закона на равновесието, ти сам ще видиш каква отговорност стои пред теб по отношение върховното дело на божиите синове. Тогава ще се срамуваш от твоите детски замисли, от твоите детски желания и ще кажеш: „Колко съм бил глупав да викам божиите синове, без да бъда уравновесен.“

Абсолютно безсмъртно равновесие, това е бъдещият възход. Тук не става въпрос за бъдещия възход на ученика. Той не трябва да чака някакво бъдеще. Бъдещето е било, бъдещето е сега, бъдещето е утре.

Виждате, че върховните сили се занимават с вас въпреки светските мисли, разсъждения и желания. Те се явяват дори и като първоначални възпитатели. А тяхната задача е друга. Те държат за онова висше състояние – равновесието. Който не се подава на закона на равновесието, ще го изоставят да продължава със закона на дисхармонията. А законът на дисхармонията натоварва съществата. Те изнасят тежкия товар от избите. Има изби, не забравяйте. Трябва да се изнесе тежкия товар от избите, защото епохата е такава. Ако не живееш в закона на хармонията, ще живееш в закона на дисхармонията. Няма застой.

„Но нали Бог е милостив? Защо няма милост към нас?“ Ако искаш да живееш по закона на милостта, божият закон ще ти помогне, но насилие няма да приложи. Има случаи на предимства, но то е по лична заслуга, по лична симпатия. Едно ангелско същество иска да помогне например на едно човешко същество, но и тук трябва да се спазва закона на равновесието. Ако не се спази, това ангелско същество ще има съдбата на падналия чин ангели. Голяма отговорност носят тия същества, които идват да помагат на човека.

Защо всичко така е станало? Станало е. Ако не беше станало, нямаше да има нисше. Понеже има нисше, има всичко. И това е радостното, че има такива сили, за които човек и не е мислил, че има такива явления, които човек не е срещал и такива тайнствени прояви, за които човек няма понятие.

Необятна е вселената, не може лесно да се обхване и затова се явява закона на дисхармонията. Открие ученикът една област, а зад нея се явява друга и друга, и друга.... и казва, че живее в дисхармония. Щом е ученик, той не е още абсолютен. Той е начало. А всяко начало е свещено. Той трябва да се радва, че е вече начало, че неговата единица ще се разплоди в дроби, които той трябва да държи в хармония. Не че трябва да се прояви като единица. Той ще се проявя като дроби. Ще се размножи и неговите сили ще заемат повече пространство, повече необятност. Едно слънчево ядро се е разплодило и има цяла система около себе си. По същия закон в ученикът се стреми да влезе в живия свят, да се размножи като живи сили.

Какво може де неправи ученикът, когато е зависим от слънчевата светлина? Слънчевата светлина е наистина едно божествено равновесие по отношение ученика, но ако не беше тя, или ако не беше слънчевото ядро, къде щеше да отиде ученикът, А той се върти сега около слънцето и казва: „Кога ще изгрее то? Кога ще опитаме неговите лъчи, неговата топлина?“ Какво равновесие има в слънчевата светлина. Тя държи много сили, много същества в хармония,

Това са все необятни области, които са бъдещето на ученика. Славно е неговото бъдеще. Няма по-устойчиво състояние в ученика от това, когато той се движи по закона на равновесието.

Опитайте този закон върху себе си, т. е. хармонизирайте своите вътрешни сили по закона на равновесието. Най-голямото нещастие за ученика е това, че той е още неуравновесен. Школата идва да уравновеси тия сили. Щом се уравновесят силите, вие ще бъдете в хармония с живите слънчеви сили. Тогава ще проникнете и зад слънцето. Живите сили на слънцето ще оперират с вашето съзнание, с вашия разум така, както проникват слънчевите лъчи.

Да бъдеш в услуга на един слънчев лъч, малко ли е това? Да бъдеш в съгласие със слънчевия лъч и да проникнеш навсякъде, това е идеал. Така ще обходиш природата, битието, вселената. То няма да стане с физическото, но с духовното тяло. А знаете ли материята на духовното тяло? Духовното тяло на човека е съчетание на живи сили, които могат да се проявяват чрез закона на равновесието, чрез закона на хармонията.

Ето вашата работа. Де бъдеш един закон на равновесие, да участваш във вселената като една абсолютна мярка, това е една колосални, една свещена работа. Вселената тогава става все по-красива и по-красива. За вас се ражда един нов свят, свят на красота, свят светлина, свят на трепет, свят на очакване - как да използуваш всеки миг да проникнеш в необятността. Скучно е да бъдеш все на едно и също място, да срещаш все едни и същи форми и образи и да бъдеш в стълкновение с тях. Ти трябва да бъдеш всеки момент в унисон с тия възвишени вибрации на закона на равновесието. Това е събуждане.

Какво значи събуждане? Осъзнаване. Ако бихте открили какво е това съзнание, вашето пробуждане би било безсмъртно. У вас има безсмъртни субстанции. Те ще произведат този велик акт у вас - безсмъртното събуждане. От какво? От царството на тъмнината. Трябва да напуснете диктатурата на тъмнилата. Тя не ви трябва.

Може ли да стане това? Бъдещето е пред вас. Зора се чудна зазори и светъл ден се прояви. Това е новото, което де открие в бъдеще - закона на равновесието. А законът на равновесието символизира най-върховната разумност на Божия дух.

Но ще кажете: „Нали има закон на еволюция?“ Щом става въпрос за еволюция, знача има нещо, което не е в хармония. А щом е нарушена хармонията, идва страданието. Душевните страдания са задачи. Затова идва и Школата по пътя на разума, по пътя на волята, по пътя на чувствата, на сърцето, на духа и на душата да се постигне съвършенство.

Ние искаме да има върховен разум, нещата да се осъзнаят, защото вие имате вече други принципи, други правила. Школата борави с върховни сили и нещата се поставят върховно. А във върховното взема участие разумът.

Вие не знаете нещата в тяхната абсолютност. Бог никога не е пожелал да страда човек. В старото битие се казва, че Бог наказва. Бог наказва тия, които нарушават равновесието, но тия които изпълняват, никога нима да ги накаже.

И тъй, вместо божиите синове да се принуждават да идват при ученика, сега по един специфичен път изпращат ученика при божиите синове, защото божиите синове са ангажирани с разрешаване на мировите проблеми. Досега Учителят търсеше учениците си, а сега ученикът ще търси Учителя си, защото ученикът ще отиде при светлината. Вие сте гладните, вие сте жадните и трябва да отидете при извора. Ако чакате изворът да дойде при вас, това никога няма да стане.

Ще търсите. Тепърва ще търсите високия идеал. Вашите идеали досега бяха други. Голяма работа трябва да извършите, колосална работа. Не тъй случайно е казано широка, необятна душа като вселената. Сега имате добри условия за едни божествени размишления, затова благодарете и радвайте се, но поддържайте и физическото си здраве. Това е задача за вас. Изпращайте винаги хубави мисли, т. е. да се лекувате по пътя на Духа. Там където мястото е нарушено, ще гледате да възобновите равновесието. Ние не ви обвиняваме, защото не сте знаещи. Ако знаехте, нямаше да живеете в дисхармония.

Ученикът ще пада, ще става, ще се цапа, но трябва да стане и да се очисти. Това е неговото страдание. Щом стане и тръгне, няма грях. Грях има само тогава, когато падне а не стена, когато се оцапва и не се измива. Той ще се цапа, ще се спъва, защото оперира с грамадни живи сили. Не е лесно да се справиш с големите сили. Като те срещне една голяма мъчнотия, лесно не можеш да се избавиш от нейните лапи.

Готвят ви за гениални бъдещи мислители. Трябва да се научите да мислите. А за да можете да мислите, трябва да бъдете хармонично устроени. А за да станете такива, трябва да имате равновесие.

Идеята за равновесието е божествена. Равновесието е било като основа още в началото на сътворението. Ако нямаше равновесие, нямаше да бъде така красиво устроена вселената. Много е красива вселената. Тепърва ученикът ще развива това чувство, за да види красотата на вселената. Той сега се запознава с красотата на природата. Има астрономи, които се възхищават вече от красотата на вселената. И ученикът трябва да вижда вече красотата на вселената. А за да я вижда, трябва да бъде ясновидец. Да не казва, че всичко е въздух или вятър, но да вижда нюансите на цветовете, да вижда движението на цветовете и да каже, че наистина вселената представлява идеална красота.

И тъй, идват при вас да ви говорят за красотата на вселената. А това не е малко. Бъдете красиви и външно, и вътрешно. Всичко трябва да бъде красиво. Има ли красота, това показва, че се е проявила любовта. Любовта оцветява нещата, мъдростта ги тонира, разумността ги провежда, съзнанието ги обезсмъртява.

Овладявайки в съвършенство закона на равновесието, като резултат ученикът проучва законите на отражението. Какво в същност е отражението? Някои ща кажат, че е излъчване, че е представяне, че е вибрации, хармония и т. н. Равновесието трябва да даде някаква придобивка, един плюс. Отражението е най-съществената придобивка, която човешкият дух, човешката мисъл и човешкото съзнание трябва да имат.

Трябва нещата да имат отражение. Ако няма отражение, няма постижение. Не са се придобили известни състояния.

Състояние ли е отражението? Ние го засягаме като състояние. Щом си се хармонизирал по закона на равновесието, трябва да имаш едно ново състояние. А нашите състояния са, които внасят в ученика новите явления за разкритието на вселената. Понеже той изучава вселената и е член на тази вселена, той трябва да достигне до нейните вътрешни състояния. Те ще го отведат до висшите области на Божественото начало.

Висшите състояния на вселената са най-близко до първичните идеи, до първичния комплекс на божественото съзнание. Колкото повече ученикът е в хармония с равновесието, толкова повече има в резултат отражението на цялата вселена. А колко велико е ученикът да бъде отражение на вселената. Това е неговата задача.

Какво значи това? Да познава всички тайни на вселената, всички секрети, всички върховни състояния на вселената. Неговото знание трябва да се изрази в едно абсолютно отражение. Бъде ли отражение на вселената, той ще бъде отражение и на факторите, които регулират, които усъвършенствуват вселената. А това е Духът. Когато Духът стане отражение в ученика, ученикът ще придобие безсмъртен образ, безсмъртно подобие, безсмъртно състояние. Чрез закона на отражението той ще научи за своето начало, за началото на слънчевата система и за всички системи в необятността, защото цялата необятност ще бъде отразена в него. Да бъдеш отражение на нещата, то е да бъдеш такъв, каквато е вселената, какъвто е Духът, какъвто е Първоизточникът.

Може ли да бъдеш отражение? Щом представляваш едно огледало на великото равновесие, ти можеш да бъдеш отражение. Тогава всички божествени комплекси, с цялата си сложност, ще бъдат отразени в това огледало.

Това са все пак символи. Ние представяме равновесието като огледало, защото се знае по начало, че огледалото представлява един кристал, който е съчетание на силите на чистотата. Ученикът трябва да придобие тази чистота, това кристално огледало на великото равновесие, за да има отражението както на вселената, така и на Духа.

Но може би ще се зададе въпроса: „Казвате ни все трябва да бъде, трябва да има.“ Да, трябва. Ще трябва да станат нещата. Ще трябва да станат така, както са в тяхното начало. Че сега не са така, не са, но трябва да станат, за да може всичко във вселената да бъде ярко отражение в съзнанието. Когато се говори за равновесие, това подразбира да се уравновесят всички сили в съзнанието.

Единственото чисто, кристално огледало в ученика това е неговото съзнание. Колкото по-чисто, по-кристално е то, толкова по-голямо е и отражението на сложните вибрации на вселената. Понеже ние казахме, че човекът е вселенски, че е като гражданин на вселената, че е като дете на вселената, като учен, като поет, като композитор, като звездоброец, като жив нерв на вселената, той трябва да придобие най-гениалното изкуство - изкуството на великото отражение.

Дали отражението е една абсолютна истина, една реална истина или е само някакъв ефект, някакво явление? Когато ученикът се огледа в огледалото и види своя образ, реален ли е този образ? Колкото и да не е реален, но той е едно отражение. Той не може да види всички дефекти в своя образ в отражението на това огледало. Има обаче една друга окултна философия, която казва, че отражението е същината, а не материалното състояние, че отражението е есенцията, че отражението е чистата душа.

Ученикът трябва да има правилно схващане по въпроса за отражението. Този закон е един от важните закони в устройството на вселената. И боговете, и сам Бог си служи с отражението. Цялата вселена, с всичките й поделения, с всички същества по нея са отражение в божественото съзнание. И вие сте отражение в божественото съзнание и то едно безсмъртно отражение. Оттам Бог знае за всички и „по има ги зове.“ Когато той погледне в своето огледало - съзнанието, той вижда цялата вселена, цялата безкрайност. Питаме тогава, не е ли реално това отражение за божественото съзнание? В него няма измяна. Какъвто си, такъв се отразяваш. Ако те гледат по форма и по образ, можеш да направиш някоя шмекерия, като промениш някои свои черти с нещо, но в отражението това не можеш да направиш. Отразяваш се такъв, какъвто си.

Когато ученикът изучава въпроса за безсмъртната окултна наука, когато изучава вътрешните състояния, той трябва да проучи и закона за безсмъртното отражение. И когато го проучи, той не може да допусне мисълта, че може да не го видят, че може да се скрие, че може да направи някаква грешка.

Всичко се отразява. Няма скрито покрито, както казват. В огледалото на божественото съзнание всичко се отпечатва така, както е по начало. Когато ученикът овладее това голямо изкуство, когато проучи и хармонизира в себе си закона на равновесието, той ще има голяма придобивка, защото тогава и неговото съзнание се организира, т. е. придобива това чисто огледало, което отразява всичките състояния на миналото, настоящето и бъдещето.

Бъдещето на ученика е строго очертано Има копие за него. Той може да не знае това, но върховните сили знаят целия му път. Знаят неговото движение, неговото минало и неговото бъдеще. Следователно, в божественото съзнание той е завършен. Там няма несъвършенство, защото не се позволява да се складират несъвършени неща.

Какво трябва да прави сега ученикът? Той трябва да изпълни без никакво отклонение линията на своето бъдеще. Казват някои, че човек не трябва да мисли за своето бъдеще, а за своето настояще. Има обаче една друга сила в човека, която му налага да мисли за бъдещето. Всички хора мислят за утрешния ден. Всички хора мислят за бъдещето. Не може да изчезне този порив. Бъдещето е богатство. То е надеждата, то е утре, то е, красотата, то е щастието. Настоящето става минало. Следващата минута е бъдещето. Ако не беше бъдещето, човек щеше да живее в голям ужас, в голяма неизвестност. А за ученика това е изключено. Той трябва да бъде така положителен, така знаещ, както Бог знае за неговото минало, настояще и бъдеще.

Върховната школа идва да помогне на ученика да научи за своето бъдеще. Когато научи за своето бъдеще, той вече няма да се чувства самотен, изоставен, непотребен. Той знае, че трябва да запълни своето време с голямата и отговорна работа, която му предстои. Той трябва да стигне там, където е определен да отиде. Не трябва нищо да носи със себе си, защото както настоящето изисква известни условия, така и бъдещето ги изисква. Следователно, ученикът трябва да отрази вече в себе си бъдещето. Само тогава той може да бъде замислен, само тогава може да изживее великите ефекти, великите приливи вътре в себе си за бъдещето си усъвършенстване.

Ще кажете може би, че ако се открие бъдещето на ученика, той ще се отчае, понеже не е достатъчно силен и съвършен да постигне това. Великите сили имат грижата за това, Те знаят какво трябва да му открият. Те се проявяват като отражение според неговото съзнание. Отведнъж те няма да му го открият, но постепенно, постепенно ще разтварят покривалото пред него, т. е. постепенно, постепенно ще премахват тъмната атмосфера и ще се издигне до по-висша степен.

Изучавайки закона на отраженията, ученикът ще се домогне до областите на реалното и ще знае истината за себе си. Сега той не познава себе си, не знае истината за себе си. А когато стане отражение в божествената същина, той ще знае, ще присъства навсякъде. Независимо от това, че е във физическия свят, той ще присъства и в другите светове, защото ще бъде отражение както в духовния, така и в божествения свят. Там знаят за него. Готвят му място вече там. Там знаят какъв процент души и духове ще минат в по-висшите светове. И понеже знаят, има непреривно приготовление и ученикът взема ореола на светла сила, т. е. представлява царството на Бялото братство.

Определено е да се създаде специално на земята общество на Бяло братство. Това е голяма привилегия за земята. Доскоро тя е била царство на минералите, на растенията, на животните, царство на прехода от животното към човека. Сега се въвежда вече една система на общ братски колектив по лицето на земята.

Ученикът е представител на този колектив, на тази система, на тия прилив. Приливите на Бялото братство ще залеят цялата земя.

Как ще стане това? Ученикът не трябва да се занимава с този въпрос. За него той е разрешен. Ученикът е отражение в божественото огледало, т. е. в божественото съзнание. През божественото огледало той ще вижда цялата слънчева система. Следователно, целият му живот ще бъде отражение. Тъмнината ще бъде изключена за него. Тя винаги е била страшилище за ученика, защото е една атмосфера, която скрива нещата, която замъглява огледалото - съзнанието. Ето защо, ученикът трябва да се издигне до оная висота, да може да надникне в божественото огледало или през божественото съзнание, за да знае за положителните явление в своя живот.

Може ли да стане това? Няма друго пространство, няма друга вечност, няма друга област или друго нещо, което да съществува. Единствената възможност която се дава на ученика е да погледне през божественото огледало - божественото съзнание и да види отражението на цялата вселена.

Защо ни занимавате с голямата вселена? С какво друго да ви занимаваме? Вие познавате вече своята малка система, имате горе долу тази възможност да се видите в огледалото на висшето съзнание, но ние ви подготвяме за великото божествено съзнание.

Изучавай, ученико, закона на отражението, за да бъдеш в непреривна връзка с големите присъствия. Чрез отражението не само ще видиш, но и ще изживееш и присъствието. Другояче ти не можеш да го видиш. Отражението е условие за твоя духовен възход.

Но за да не попаднеш в заблуждение, разбирай по Дух нещата. Ние ти говорим за едно духовно отражение. Ако имаш духовен живот, ако имаш духовен свят, той ще се отрази в теб. А щом той е отражение, ти ще оживееш състоянието вдъхновение. Следователно, духовният живот присъства като вдъхновение. И когато някой те наблюдава, да каже: „Това същество е отражение на нещата.“ И наистина е така. В ученика се отразяват най-висшите форми, най-висшите състояния, най-висшите приливи, най-висшите начала. А щом е такъв, за него вече няма тъмни светове. Там където има тъмнина, няма отражение. Там където има светлина, има отражение Това е една велика истина. От твоето отражение ще зависи до колко ти си вън от тъмнината.

Познавайки добре закона на равновесието, ще се дойде до отражението. Равновесието трябва да даде резултат. А в резултата е истината. Без резултат няма истина. Ти можеш само да си въобразяваш нещо, но то не е реална истина. Всяка реална истина е едно отражение. Като отражение ти не можеш да се скриеш от ничия сила. Където и да присъстваш, ти си отражение. С когото и да се срещнеш, ти си отражение. С когото и да се движиш, ти си отражение. Отражението, равновесието, хармонията, това са комплекси на истината. Истината си служи с тия закони. Истината не е закон, но тя съдържа всички закони.

Понеже ние засягаме въпроса за вашето бъдеще, трябва да се хвърли известна светлина по отношение вашето движение. Вие се движите около един велик център. Този център е божественото съзнание. Затова вие трябва да централизирате своята същина като отражение. Има ли светлина, ще има равновесие, ще има и отражение. Понеже запазвате своята същина, своята индивидуалност, вие сте творческа действаща сила. Като творческа действуваща сила вие сте узаконена като хармония, като равновесие, като отражение.

По същия закон ще откриете и божественото присъствие, защото то ще дойде у вас като равновесие, като хармония, като отражение. Законът е верен, защото истината е абсолютна. А щом истината е абсолютна, всички сили трябва да се проявят като равновесие, като хармония, като отражение.

И тъй, вие сте едно равновесие на физическия свят хармония в духовния свят, а отражение в божествения свят. Там знаят вече за вас. Вие присъствате там като хармонични сили, като действуващи творчески сили. Ще се задава ли тогава въпроса, съществува ли някъде отвъден свят, задгробен живот и т. н.? За ученика не съществуват такива, защото той е и настоящето и бъдещето. Къде се намира другият свят? Къде ще го търсите? Другият свят това е великото духовно състояние. А това велико духовно състояние е отражението.

И тъй, но пътя на логиката, по пътя на размишлението, съсредоточението, на медитацията ученикът може да бъде едно пълно, безсмъртно отражение в божествения свят. А това е най-важното. Всичко друго е еволюция, т, е. трансформиране енергиите от минералния свят, от растителния, от животинския и както казват хората, дошло им е до гуша. Истинското състояние на ученика е да бъде едно безсмъртно отражение в божественото съзнание.

Ще кажете, че сте дошли на физическия свят. Какво от това, че сте дошли? Вие сте дошли като отражение в него, но това не ще рече, че първоначалното ви състояние не е в другия свят. В същност, вие съществувате в духовния свят, а тук сте едно отражение.

Ще възразите може би, че като напущате този свят, изживявате доста големи сътресения. Вярно е това, но то е по отношение вашия материален свят. В цялата вселена съществува законът на отражението или както го наричат законът на еманациите, законът на филтрирането.

Не е сложна божествената наука. Достатъчно е ученикът да има зрение, слух, обоняние за нещата, за да се улесни, защото ние казахме, че по начало той не е на физическия свят, а в духовния свят. Той е едно отражение.

Реално ли е това отражение? Като функция, като движение, като възход, е реално. Толкова е реално, че ученикът се чувства като господар на състоянията. Колко е важно едно отражение. Щом той е едно малко отражение на физическия свят, дава му се власт и сила. А колко повече, ако е едно безсмъртно отражение в божествения свят.

Изнасяме тия състояния, за да можем да обогатим мисълта на ученика, да можем да облъчим неговото съзнание и да подготвих неговия дух към възход.

Опомняне е необходимо. Да разбере той, че не е само като едно отражение, а е и като състояние в духовния свят.

Ще кажете, че нищо не знаете за духовния свят. Защо не знаете? Защо не помните, т. е, какво трябва да знаете и какво трябва да помните? Този който знае, той е запаметил това знание, Дали сте имали възможност да запаметите това знание или по закона на инволюцията сте забравили? И едното е възможно, и другото е възможно, но най-великата възможност която съществува е тази, че по дух схващате своите състояния в духовния свят. Вие се втопявате в духовния свят, вие го чувствате. Толкова е близо той, че вие дишате чрез него. Вашите трептения, вашето вдъхновение е среда за духовния свят. Той е пълно отражение във вашето съзнание. Благодарение на закона на отражението, в даден момент вие може да знаете къде се намирате, какво място, какво пространство или каква вечност заемате.

Не трябва да се заблуждавате, че някъде горе, настрани или долу има някакви особени пространства, или необятности, които може да населите. Всички условия са във вас и около вас. Целият духовен свят със своята сложност, със своите отражения, равновесие и хармония са във вас.

Защо не виждаме всичко това? Вие го виждате с вашите духовни очи. Тия духовни очи са вашето отражение, вашето равновесие и хармонията във вас. Вие сега сте едни екскурзианти, едни пътешественици из физическия, из материалния свят. Пратиха ви да проучвате материалния свят - минерален, растителен, животински. Вие сте ученици, които имат задачата да проникнат навсякъде, във всички състояния. Дадено ви е това изкуство - отражението, чрез което да проучите сложността на тия светове.

Не тъй случайно сте тук. Вие сте натоварени с известна работа. Трябва да я свършите. Тя трябва да бъде чиста, кристална, за да се отрази в материалния свят. Всичко ще се отрази. Нищо няма да са загуби. С вас се занимават светлите сили. Те преценяват вашите заслуги, вашата работа, вашето достойнство. Нищо не може да се скрие, защото всяко едно същество е отражение. То не може да се загуби пред божественото съзнание. Бог всичко помни. Той запаметява всички същества - нисши и висши, защото всичко е отразено в неговото съзнание.

Казват някои: „Къде ще ме види Бог, та да мисли специално за мене?“ Ти си едно отражение. Щом си отражение, ти си една сила. А щом си сила, ти си изпълнител на закона, защото законът, това е силата.

И тъй, нека тия два закона - законът на отражението и законът на равновесието бъдат ръководни начала, ръководна система при овладяване на божествената наука. Божествената наука е съвършени, абсолютни закони.

Ето как трябва да се построят силите у вас. Кой ще ги построи? Вие ще ги построите, т. е. ще ги хармонизирате, Постройката това е хармонизацията. А вие знаете за силата на хармонизацията. Цялата вселена е една голяма композиция. Следователно, имайте в пред вид закона на равновесието, за да бъдете отражение на закона на хармонията.

Ще кажете, че това са само думи, И думите са отражение. Това са сили, които присъстват, сили които са в сложна комбинация.

Как тогава ще ги овладеем? Когато бъдете вече закон на отражение, закон на равновесие, ще ги овладеете.

И тъй, търсете своята законност. Ако има някои сили, които са ви обеззаконили, те трябва да възстановят вашата законност. Като обеззаконени вие пак съществувате, пак сте отражение, но има тъмнина.

Излезте от тъмнината и влезте в светлината. В църквите се говори за спасение на човешката душа, а ние казваме: нека делата на душата станат едно отражение, станат едно равновесие и ще дойде хармонията. А дойде ли хармонията, въпросът за спасението на душата е вече излишен.

Когато казваме отражение, ще знаете, че има нисши отражения. Душата е засенчена от много такива отражения.

Какво е необходимо сега? Необходимо е отражението на божественото съзнание. По начало човек е изпратен да работи. От какво ще се спасява и защо ще се спасява? Работникът не се нуждае от спасение, а от вода, хляб, въздух, свобода и т. н. Щом ученикът се е осъзнал като изпратен работник в материалния, във физическия свят, той е разрешил въпроса за спасението, с ограничението, с противоречията. Той проучва и завладява обектите, които му са дадени и се връща пълен със знания, които трябва да представи пред Ръководството.

И тъй, да бъдем наясно. Ние искаме да освободим ученика от религиозните догми, обреди и т. н. Вие виждате, че материализмът отрича днес всички тия форми Ученикът обаче трябва да има окултно познание за законите, които са ръководство в него. Не съжалявайте за всичко това. То е вече минало. Настоящето е новото Настоящето е на Бялото братство, а бъдещето е на божиите синове. Ние ще застъпим някога системите на Бялото братство. Ще видите какво отражение са те на божественото съзнание. Бялото братство идва като йерархия. Системите на Бялото братство трябва да минат през всички планети, за да може да се усъвършенства човечеството. Само бялото братство може да въведе онова спонтанно чувство, онази спонтанна мисъл на брат. Тогава всеки ще се осъзнае, че е дроб на едно Цяло и че всяка една дроб има едно и също начало.

И тъй, вие сте първите пионери на Бялото братство. Трябва да осъзнаете всичка сили в природата, в слънчевите ядра, в цялата вселена като ваши начала, т. е. навсякъде сте все отражение. Чудите се сега на слънцето. Вие сте едно отражение на слънцето и в слънцето. И когато се казва, че окултният ученик е постигнал сана на посветен, това подразбира, че той е вече отражение на слънчевите ядра. А всички слънчеви ядра са дроби на едно централно, на едно общо начало.

Необятно е царството на Бялото братство. Необятна е вселената на Бялото братство. Радвайте се, че сте в царството на Бялото братство. Вие сте един гениален, един кристален божествен живот.

Освободи се, ученико, от наслоенията на миналото. Бъди свободна оперираща творческа сила, която да бъде едно пълно отражение в божественото съзнание. Това ти желаят божиите синове. Така те учат божиите синове. Така ще отидеш при божиите синове.

Има още много въпроси, които не сме засегнали. Не сме изчерпили всичко. Защо и вие да не мислите, както мислят божиите синове, както мислят ангелските сили или както мислят посветените? Защо и вие да не се ползвате от благата на божиите синове, от благата на ангелските сили или на посветените? Доста време ви се е внушавало, че е престъпно да смяташ, че можеш да мислиш така, както Божият син мисли. Как ще се сравняваш с божиите синове или с ангелите?

Кое е правото? Да живееш като се подценяваш или да живееш в реалността? Бъдете реалисти в духовните същини. Бъдете реалисти в божествения свят, в духовния свят, в света на божиите синове, в света на ангелските сили и в света на светлите братя. Бъдете присъстващи сили в царството на Бялото братство. Ползвайте се от благата, от условията и възможностите на Бялото братство. Внасяйте културните придобивки на Бялото братство по лицето на земята.

Дадено ви е пълно право да проявите Бялото братство по лицето на земята. Дайте гостоприемство на белите братя. Обичайте тия същества, които са пълно отражение във вашето съзнание, във вашата душа и във вашия дух. Обичайте делата на Бялото братство. Възприемете почитта, достойнството на белите братя, които ще бъдат едно реално, божествено отражение във вас.

Вие сте една малка вселена. Вие сте едно опитно начало на голямата вселена. Затова никога не подценявайте божественото в себе си. Никога отричайте Бога в себе си. Като начало у вас е Бог. Като способност у вас е Бог. Цялото ваше начало е Бог. Вие и Бог ще бъдете едно, защото сте пълно отражение на Божествения Дух, защото сте надарени със съзнание узаконено със закона на великото равновесие, на великото отражение и на великата хармония.

Колко са лесно нещата, но вашето съзнание е претоварено. Сега се прави опит да се разчисти съзнанието. То е толкова задръстено, разхвърляно. Трябва да прегърнете абсолютната чиста свободна мисъл. Вие имате давление още от миналото. Като българи вие сте се запасявали. Който от дето е минал, все е вземал по нещо и сега носите товара. А сега ще трябва да представите идеала на Бялото братство. Бяло, братство, българин, Бог, богове, всичко започва с буквата „б“. Както виждате, здраво сте се ангажирали.

Казват някои: „Ние сме малък народ.“ Малък, но вие направихте тази революция.

За да постигне ученикът своята определена цел, налага се да открие всички ония възможности, чрез конто може да се ползва с доверието, със знанието, с влиянията, с присъствието на светлите сили. Всички тия възможности са дадени, за да се постигне целта. Специално ние няма да засегнем целта, защото ученикът знае вече за нея. В неговия хоризонт е очертана целта на неговата цел. Той знае, че неговата цел е да се придвижи напред и все напред, нагоре и все нагоре към по-висшите сфери, към по-висшите полета, към по-висшите светове. Той е запознат с тази философия. Тя е прилив в неговата душа и в неговия дух. Ето защо, той трябва да се запознае с ония безсмъртни възможности, които са притоци на Божествения дух към него.

Безсмъртните притоци на Божествения дух са едни от най-важните системи, които може така да хармонизират ученика, така да го подготвят, че да може реално да опита своята цел. Целта се опитва. Тя се постига чрез опит. Само тогава има постижение. Опитът дава постиженията, дава реалността, дава познанието.

Налага се ученикът да открие ония хранилища, ония съкровищници, с които ще намери безсмъртните възможности, които ще му послужат като важни фактори за постигане на целта.

Има идеал в ученика. Това е неговата цел. Говори се за велик, за безсмъртие идеал, за да се постигне целта.

Какво се съдържа в целта? Има ли някакви тайни, които могат да бъдат разкрити и да станат достояние? Има ли някакви върховни системи, които могат да станат достъпни? Във високата цел на ученика са проектирани всички заложби, всички богати хранилища, всички научни системи. Следователно, като помощници, като върховна сила са необходими и възможностите на Божествения дух. В книгата на ученика са записани вече много от тия възможности. Те му дават решителния потик, решителния пристъп, решителното завоевание, решителния интерес, решителния полет. Следователно, няма скрити сили, които той да не е опитал.

Като казваме, че няма скрити сили, които ученикът да не е опитал, то е по отношение развитието на неговото съзнание сега. Но има още тайни. Има още неопитани сили, т. е. има върховни възможности. Но те ще се дадат тогава, когато духът и душата на ученика се втопят във върховното съзнание на Бога.

Може ли да стане втопяване? Може. Някога той е излязъл от тия условия. Имал е да постигне една цел. Тази цел дълбоко е замислена в божественото съзнание, следователно, връзката между ученика и божественото съзнание не е скъсана. Тя съществува както въжето, с което е вързана лодката на пристана. Колкото и да я блъскат вълните, колкото и да е опасно от събитията, въжето е здраво и държи лодката, на пристана. Така е и с човешката душа, и с човешкия дух. Те са свързани с едно здраво въже - божественото съзнание. И колкото и да са големи бурите, дори толкова големи, че духът и душата биха допуснали, че могат да бъдат разбити, то няма да се позволи. Здраво е вързано въжето, здраво е вързана нишката между човешката душа и човешкия дух с божественото съзнание. Ако има нещо, най-реално да е подчертано във вселената, това е връзката между божественото съзнание с духа и душата в човека.

Ние няма да доказваме това. Нещата не търпят доказване. Те са така реални, че не търпят доказване. Те само се въплъщават. Да доказваш нещата, които са в проект, е напълно естествено, но да показваш нещо, което е реално, е излишно. Всички неща които изхождат от глъбините на божественото съзнание, са реалност.

Ученикът престава вече да ги критикува, да ги съпоставя, да разисква за тях, да говори, дори и да мисли за тях, защото ще ги подцени. А ученикът не подценява нещата. Затова е и ученик. Иначе ще бъде вън от Школата, там където няма ред и порядък, а има само страсти, само горещи огнени чувства. В света на ученика е настъпила вече дълбока тишина, една божествена атмосфера, в която той е облян и чувства възхода към по-висши и по-висши светове.

Всичко това са условия. Ученикът трябва да използва условията на божественото съзнание, на божествените сили, на Божествения дух, за да може да открие всички клонове, всички линии, цялата математика, цялата сложност на своята цел. Не е малка целта ученика. Той иска да постигне висшето знание и да овладее божествената наука, т. е. да стане най-близък приятел на Бога.

Нуждае ли се Бог от приятели? Всички същества са приятели на Бога, т. е. всички същества са излезли от Бога. Всички възможности са дадени на тия същества да работят. На божественото божествено се дава. Следователно, всички души и духове имат божествените възможности да възлизат в по-висши светове. На физическия свят ученикът е поставен при най-добрите условия. Животинският свят, растителният свят, минералният свят нямат тия условия. Божествените условия са дадени като заложби, като качества, като таланти, като сили в ученика.

Когато ви говорим а този дух, ние подчертаваме великата гениална идея - вашата цел. Много важно условие е целта на ученика. Затова той трябва да избере най-върховната цел - да стане най-близък, най-познат, най-осветен, най-силен, най-достоен за Бога.

Може ли? Дадени са гениалните възможности да се осъществи тази цел.

Върви към целта, за да бъдат твои приятели, твои помощници всички божествени възможности.

Може ли да провери ученикът дали борави с божествени възможности? Щом е дошъл до прага на Школата, щом е прекрачил прага на Школата, той има тия възможности. Чрез други сили той не може да дойде. Никоя друга сила на може да го отведе във вътрешността на Школата. Единствено божествените възможности са, които му откриват пътя, които го въвеждат в Светинята, там, където Учителят ще му предаде секретните знания.

Ползувайки се от тия божествени възможности, ученикът се чувства вече като тържество, като завършена еволюция, като завършена система, като божествено съзнание. Колко велико е ученикът да се почувства като завършена система в божественото съзнание. Няма друга по-съвършена наука, Има много науки, много клонове, много съвпадения, много съчетания, много комбинации в полето на неговото съществувание, но неговата цел е да проникне като една стройна система в божественото съзнание.

Може ли да стане това? Той е вече едно съвършено начало. Защо? Защото единственото същество по настояще, което има връзка с Върховното ръководство, това е ученикът във Върховната школа. Без божествените възможности вие не можете да постигнете своята цел.

Коя е тази цел? Имате ли някоя своя специална цел? Има цел за душата, има цел за Духа - да се представят като една съвършена система в божественото съзнание.

Ученико, имаш големи възможности, имаш открит път, най-дългия, най-вечния път, но това не трябва да те гнети. Вечен, в смисъл най-красивия, най-съвършения, най-идеалния. Ако нямаш вечността пред себе си, какво друго ще имаш? Във вечността е светостта на живота. Ученикът прегръща вечността, за да може да се освети пред светлите божи синове.

Синовете божи са вечно трептящи, вечно присъствие, вечно знание, вечна светлина. Колкото и да е заобиколен с временното, е преходното, понеже е огрят от лъчите на вечността, в него се събужда копнеж и желание да постигне висшата цел на своята душа и на своя дух.

Когато засягаме въпроса за целта и за божествените възможности, ние имаме за задача да помогнем на ученика, да си послужи с тия стройни, безсмъртни сили, за да може да овладее безсмъртното в своята цел. Има нещо безсмъртно в целта на ученика, а именно: да обезсмърти душата и духа, да ги преведе в едни по-висши светове и да ги втопи в едни безсмъртни същини,

Втопявай се, ученико, за да можеш да станеш голям познавач, голям доктор, да станеш божи син, да се ползваш от възможностите в Бога. Това е твоят идеал. Това е философията на твоя живот. Божествените възможности са дадени. Те съществуват, те проникват, те изгряват. Зазорява се. Овладей ги. Нека твоят свят стане божествени възможности. Нека когато твоят живот се развива, когато се разцъфтява, бъде огрян и освежен от божествените възможности.

Въплъщавай се в божествените възможности, за да бъдеш начало не безсмъртие, начало на векове. Стреми се към тия области, за да израснеш, да се разцъфтиш и де се пресъздадеш.

Велико пресъздаване - това е твоята велика цел. Помни това и го осъществи. От твоя пристъп към великата цел ще зависи и приложението на божествените възможности като безсмъртни сили. Призван си да овладееш безсмъртните сили. Тия безсмъртни сили са въплъщение на божествените възможности.

Когато ти представяме идеята за безсмъртните сили, ние имаме за задача да обезсмъртим твоята мисъл. Само безсмъртната мисъл е реална, е съществена.

Обезсмъртявай мисълта си. Обезсмъртявай мисълта си, защото само безсмъртната мисъл може правилна, красиво да обагри твоето съзнание. Украсявай съзнанието си с красиви мисли. Нека то стане един безсмъртен свят, в който да присъстват най-върховните възможности. Ние те освобождаваме от нисшите влияния, от нисшия свят и те привеждаме в един по-висш свят.

На теб се падна да проучиш идеите на Върховното начало. Нека тия идеи разрешат въпроса за твоята цел. Нека в твоето съзнание разрасне идеята за висшата цел. А най-висшата цел това е Върховното начало.

Можеш ли да стигнеш това Върховно начало? Щом си във връзка с Върховното ръководство, с върховните сили, ти ще замлъкнеш. Няма да стане нужда да дигаш прах, да смущаваш атмосферата, за да търсиш началото на Върховното начало.

Стреми се към тия полета, стреми се към тоя свят, за да срещнеш обезсмъртените сили, ония висши сили, които населяват царството на Бога. Има полета, където реално е подчертано присъствието на царството божие, където идеите, където силите, където системите оперират по съвършенството на божественото царство.

И тъй, ученикът се домогва вече до едни по-висши сфери, до едни по-висши полета, където влиянията, където състоянията са израз на божественото царство.

Когато се казва божествено царство, материалистът трепва и казва: „Ние искаме де се освободим от царете, а вие ни представяте някакви божествени царства.“ Ние казваме: има едно единствено божествено царство. Под думата царство трябва да се разбира там, където царува абсолютната божествена истина.

Защо се плаши материалистът от абсолютната безсмъртна истина? Тя е залегнала и в неговата система. И той търси правда, равенство, единство и тон. Следователно, той не трябва да се страхува от божественото царство. Той трябва правилно да тълкува нещата, правилно да ги разбира. Казано е божествено царство, защото няма как да се уподоби. Ако се каже божествено състояние, е много отвлечено. А под думата божествено царство се разбира нещо реално, което ръководи, което групира, което систематизира, провежда, проявява. А над всичко това има един Върховен промисъл. Този Върховен промисъл е Бог, т. е. божественото управление, божественото царство.

За да могат да се опитата тия реалности, ученикът трябва да се домогне до божествените възможности. Най-реалното във вселената това са божествените възможности, божественият Дух се е прелял като възможности, като сили, като система, като безсмъртие, като вечност.

Имайте тази цел. Тя е най-голямото ви богатство, най-свещената ви мисъл, най-реалното ви чувство, най-гениалната ви идея. Когато се сродите с тази цел, вие ще имате вече друг образ, друг цвят, друга светлина. Вие ще бъдете най-широките хора по земята, най-необятните души във вселената.

Дръжте се за целта и то здраво. Имайте я като обект. Поставете я пред се е си като изкуство, като знание, като наука, като най-висок идеал, за да бъде непреривен вашият възход, да бъде така пластичен, така хармоничен, че да преобладава у вас гениалната мисъл. Стига вече площадната мисъл. Когато овладеете гениалната мисъл, ще настъпят дни, векове, епохи на върховната мисъл.

Това е вашата цел. Тя е безсмъртна. Стремете се с цялата си душа и дух да определите големината, широчината, височината и светлината на вашата цел. Вие може да направите това, но се иска едно дълбоко вглъбяване, едно общение с божествените възможности.

Колкото повече овладявате божествените възможности, толкова повече изживявате и божествените състояния. А всичко се състои в божествените състояния. Да опиташ едно божествено състояние това е много, защото ако има същество, което да е най-богато, най-изобилно, това е Бог.

Много са неговите състояния. Толкова са много, че за всяко едно същество от необятната вселена има по една възможност. Бог има на всички какво да даде. Той е дал и не престава да дава. Той винаги предава все нови, все по-опитани и все по-безсмъртни състояния.

Колко е богат божествения свят. Ако човешкият свят се предостави напълно на влиянието на божествения свят, той ще получи същото благословено състояние.

(следва)