Бързи като светлината /11/ (за целите на ученика, божественото състояние, божественото отношение, божественото присъствие)

[Ани]

БЪРЗИ КАТО СВЕТЛИНАТА

/11/

Стреми се, ученико, сам да създадеш своята цел. Не че тя не е определена, но се стреми да я отгатнеш сам. Ако това направиш, ти си в хармония с Божествения промисъл. Божественият промисъл е гениална система. От нея се учи. Трябва да има към какво да се стремиш. Какво ще вземеш от това, което е пустиня? Нищо не може да вземе от пустинята. Резервоарите, хранилищата, съкровищата, това е божественото съзнание. Използувайте божественото съзнание, за да можеш да обгориш, да обезличиш своето лично съзнание.

Може ли да стане това? Щом има у теб вече чиста проникваща божествена мисъл, всичко може,

Можем ли да станем чудотворци, де правим чудеса? Чудесата са направени още в началото, а ученикът само ще ги провери, т. е. ще ги опит.

Как ще ги опита? Ще ги опита като възможности. Не е дадено на ученика да прави чудеса. На него му е предоставено да проучи сложната система на божественото съзнание, на божественото изявление, т. е. предоставено е на ученика да бъде един голям познавач, един голям учен, да познава цялата божествена наука с всичките й сложни възможности.

Това е написано върху душата и духа. А кое е онова, което ги спъва? Човешкото в ученика. Затова ученикът трябва да се освобождава от човешкото.

Какво ще наследи тогава? Ще наследи живота на ученика. Ние правим разлика между човека и ученика. Има ли съществена разлика? Да, има голяма разлика. Човекът оперира със сила за един век, а ученикът - със силите на вековете. Все едно ли е да изживееш пространството на един век или просторите на вековете? Не е все едно. Затова човешката раса се движи във възможностите на един век. Щом мине един век, съществата минават в по-висока степен, но с цената на големи страдания, от които ученикът е свободен. Знанията, науката която човек изучава, е наука на страдание, а ученикът изучава божествената наука, науката на божественото съзнание. Затова на физическия свят има много малко ученици.

Голяма сложност е божествената наука. За да се проучи, се иска гениално съсредоточение, гениална медитация, божествено вглъбяване. Така ученикът сам изковава своята съдба, т. е. преминава от състояние на съдба, в състояние на благодат. Състоянието благодат е божествено състояние. Ученикът винаги се стреми към божествените възможности. Следователно, той трябва да придобие това божествено състояние.

Как можем да разберем това божествено състояние? Как можем да го проучим, т. е. как можем да се ползваме от него? Идея ли е то или цел? Възможност ли е или е някакво средство? Трябва да се отговори на този въпрос. Колкото и да се търсят средства, колкото и да се търсят възможности и сили логично да се проведат нещата, да се сведат до съзнанието на ученика, това е много трудно. Но всяка една трудност е велико завоевание. Колкото по-трудни състояния завоюва, толкова той става по-щастлив и по-силен.

Сила е необходима тук. Да бъдеш сила, това значи да проникнеш в най-голямата сложност, в най-големите трудности.

Възможно ли е това за човешкото съществувание? Понеже човекът минава вече в йерархията на ученика, отпуснати са му големи кредити от Върховната божествена школа. Нали всеки институт има свои кредити. Така и ученикът се ползва вече от кредитите на Върховната школа.

Как се предава такъв кредит? В звонкови монети или в други някакви материали? Предава се в степен на светлина.

Какво показва това? Колкото и да се е издигнал ученикът, той има степен на светлина. Той още няма абсолютната степен на светлината. Абсолютната степен на светлината подразбира едно с Бога. Понеже ученикът изучава единството на Бога, сложностите в промисъла на Бога, той трябва да има вече този похват, това изкуство да си служи с божествените възможности. Това са най-близките, най-реалните сили, които могат де му помогнат.

Дали това са индивидуални сили, които могат да оперират със способностите на ученика? Те са реални сили, използуват всяка способност на ученика и той се явява вече като индивидуален, гениален мислител.

Да овладееш изкуството на Върховната мисъл, това подразбира да си се издигнал толкова високо, че чрез слънчевото ядро да виждаш безсмъртността на вселената.

Как ще я видиш, като е безкрайна? Има много системи, които плуват из необятността. Ти ще наблюдаваш тяхното движение, техния път, тяхното озарение и тяхното проникване из вселената. А да научиш това, е най-важно и необходимо. Понеже вие вървите по пътя на астрологичните познания, т. е. овладяване не зодиаците на ония планети, които са от слънчевата система, познавайки тази сложна система на движение, вие се запознавате със сложното движение и на другите си системи.

Много има да учи ученикът. Той не е изучил още историята на слънцето. Той не знае от колко години съществува то, от каква материя, от какви елементи е направено то, какви са тия светлинни излъчвания, които проникват в пространството. Той не знае дали има някакъв живот там, дали има някаква система, дали им х ром ония и т. н.

Много има да учи ученикът. Той трябва да мине през всички слънчеви системи, през всички планети и техните спътници. Нищо тайно не трябва да остане, нищо невидимо, нищо непроверено за ученика. Той трябва да знае за най-близкото около него, да познава неговото начало, неговото съществувание.

Историята на слънцето е толкова сложна, толкова обширна, та ако занимаваме ученикът с нея, много ще го затрудним. А ние имаме най-лесния път. Постигнеш ли способностите на божественото съзнание, ти сам ще се ориентираш във вселената. Необходимо е ориентировка. Тъй както корабоначалникът направлява свое кораб към целта, така и ученикът трябва да бъде ориентиран.

И тъй, за да се открие неизвестността, трябва да се премахнат някои покривала, които са забулвали съзнанието на ученика. Те са фиктивни и лесно могат да се премахнат. Така както слънцето издава светлина, така и ученикът може да издава светлина чрез своето присъствие, чрез своето съществувание. Тогава той няма да има неприятели, защото ще стане така прозрачен и ще ги открива още в самото начало. А ученикът трябва завинаги да се освободи от неприятелите, от тия несъвършени същества.

Колкото повече се усъвършенства, толкова по-фино, толкова по-чисто, по-реално е неговото присъствие. на земята. А за да се осъществят тези велики идеи, които са бъдещата цел на ученика, той трябва да си служи с божествените възможности. Бог се е проявил като възможности така релефно, така близко. Всеки може да ги открие и да ги опита, защото те са отразени в цялата вселена. Навсякъде ще намериш тия възможности и ако си буден, ще вземеш една от тях и ще започнеш да работиш, да се упражняваш. Може да си приел музикалното изкуство или художественото изкуство, поезията, математиката или други клонове от официалната наука, но те трябва да бъдат пълно равновесие, пълно отражение и пълна хармония.

Когато ви занимаваме с тази неопитност на вселената, когато ви занимаваме с божествените възможности, ние имаме като база вашето непреривно присъства между Върховното ръководство. Върховното ръководство провежда системата на Върховната школа на земята. То ще изгради най-големия олтар, където ще се свещенодейства, където ще се проявят божествените възможности.

Вие слушате сега и си казвате: „Как можем да осъзнаем нещата, че чрез тях да придобием необходимата свобода?“ Едно което ви липсва и което ви трябва, то е свободата. Много от миналите религии, от миналите системи са ви преобразили и сте станали формалисти. А сега всичко трябва да се очисти. А за се очисти, трябва да изчезне страхът, да изчезне надеждата, дори и вярата. Всичко трябва да изчезне и да започнеш отново, Този който започва отново, той бързо стига. А този който прави комбинации със старото, той много закъснява.

Ученикът на новото започва с най-новото. Дълго е изживявало човечеството старите форми. Чрез тях то е създало големи кръвопролития, създало е кръстоносни походи и какво ли не още. Ученикът на върховното съзнание обаче напълно е свободен от тия състояния. Единствено Бялото братство е, което носи тия идеи. То е така свободно, че където и да мине, никакъв шум не вдига. То така тихо и кротко, минава, че никой не може да го види юти почувства.

Божествени възможности, божествена цел. Имате благоволението на божествения Дух, който ще ви даде възможностите. Имате и благоволението на вашата душа, която ще ви даде и целта. Душата се занимава с целта, а Духът с възможностите, защото Духът е въплъщение на възможности, а душата е въплъщение на целта.

Когато засягаме тия области, ние имаме за задача да построим най-големия мост, по който трябва да минете на отвъдния бряг. Има един отвъден бряг, където ви чакат ония, които знаят за вас.

Но ще възразите: „Да, но трябва да минем най-страшното, за да отидем там.“ Необходимо ли е ученикът да очаква тия състояния? Не че те няма да дойдат, но той трябва абсолютно да ги забрави. Те не му трябват. Той минава от една форма в друга форма, от едно тяло в друго тяло. Следователно, неговият живот е непреривен. Ако някое тяло пострада, той се излъчва от тия състояния и заживява в другите тела. Нищо не се губи. Веднага душата се преселва в друго тяло, в духовното тяло. Колкото и да страда физическото тяло, духовното тяло се запазва. Следователно, животът не може да се загуби. Той не може да отлети някъде кой знае къде, защото има същества, които трябва да съществуват, да бъдат напълно в услуга на Върховното ръководство, които да провеждат и за другите школните часове.

Най-силно изживените моменти това са школните часове. Да бъдеш школник на Върховната школа, трябва да имаш кураж, сила, познание, защото неминуемо ще те подложат на изпит и трябва да знаеш и да можеш.

Е тъй, светът на ученика е най-красивата звезда, най-красивото слънчево ядро. Животът на ученика е най-богатата градина, в която ще намерите най-вкусните и ароматични плодове. Царството на Духа е най-богатото състояние, в което ученикът може да прозре голямата истина за вселената.

Необятна е вселената. Трябва да имаш водач, който да те води по дългия път, за да можеш да се справиш с незнайните посоки. Ако загубиш посоката на слънцето и ти ще се загубиш.

Помнете: Школата е върховна и принципите и правилата са върховни. Вие още не можете да осъзнаете тази сложност, тази върховност.

Ще кажете, че имате известни спънки. Не може без спънки. Той който ще овладява върховното, вътрешното, той не може без спънки. Но радвайте се, че има ангажирани сили към Школата. Те ще направят в достояние системата на Школата. Това е една сложна система, затова и ученикът трябва да стане такъв.

Не сме ли такива? Вие сте тръгнали по пътя да станете такива. Когато и да е, ще станете такива. Трябва да влезете във връзка с божествените способности, за да могат да се пробудят и вашите спящи способности. Вие представлявате своего рода колективи или индивидуалности, които имат свой мир. Това е право на всяко същество в битието. Никое същество не е лишено от своя бит, от своето начало.

Има сили, които правят опити ла го лишат. Това са тъмните сили. Но в края на краищата те го закаляват и в него се явява по-голям интерес да открие своето бъдеще. Тъмните сили го водят все из миналото. Те му представят нещо от настоящето, но не могат да му представят бъдещето. Те могат да проникват само до известни сфери. В чистите сфери, в царството на Бога те не могат да проникват. Това са забранени зони. Всяко човешко същество се намира под забранените зони. Единственото само едно същество това е ученикът. Само той може да влезе в Школата. Може и да го изключат разбира се, ако се провини. Има много провинени ученици. Даже и някои от вас са от тях. Не че провинението е падение. То е опитване на нещата. Ученикът опитва нещата с духовните си способности, без да слага пръста си, за да се увери в раната. Той напълно вярва и се готви. И да пипнеш не е лошо, но това издава културата на даден ученик.

И тъй, вие трябва да имате една висока култура. Този който знае, няма какво да опитва. Той е видял, опитал, слушал. Миналото ви е дълга история. Ако се заемете да го критикувате, за да се коригирате, много време ще загубите. Не е необходимо това, За вас сега е златен век, както се казва. Независимо от всичко ще ви приемем. Ще ви очистим, но повече не се цапайте. В това се състои моралът на ученика. А това ще рече да облечем една чиста, светла, кристална дреха, през която да се вижда всичко. Чистотата е присъща на ученика от Върховната школа.

Всички тайни трябва да бъдат разкрити за ученика. Ако не знае, той не може да си учи уроците. За разрешението на всяка задача на физическия свят има и съответно правило. Така е и в духовния свят. Ученикът трябва да знае известни правила, за да може да разреши сложните задачи в Школата. Трябва да бъдете опитани.

И тъй, чрез възможностите ще постигнете делта. А това ще рече, че вие сте вече една нова култура, нов свят, ново човечество, нов живот. Това ново ще донесе вашето съвършенство. Всичко у вас трябва да стане съвършено. Да няма никакво петно.

Без петна, без сенки, без тъмнина.

Една от големите способности, която ученикът придобива в Школата, това е способността отношение. Да имаш отношение към нещата, да имаш отношение към великия живот, към великата вселена, към божиите синове, да имаш отношение към Бога, това е най-великото призвание.

Отношението на ученика е дадена смелост, дадена проникваща способност. Да имаш отношение, това подразбира да знаеш, да си тръгнал, да си стигнал, да си овладял, да си проникнал из необятните глъбини на вселената.

Да имаш отношение, това подразбира да бъдеш точен, да бъдеш навреме, да бъдеш всесилен. Отношенията са признак, че ученикът е влязъл във връзка, в контакт и е вече едно присъствие във вселената. А знаете ли какво значи да бъдете присъствие във вселената? Най-гениалната мисъл, най-гениалният промисъл, най- гениалният живот, това е да бъдеш проникващо присъствие във вселената. За да може вселената да стане достъпна, да стане живот, да стане ръководно начало, ученикът трябва има гениални отношения.

Когато се говори за гениални отношения, това подразбира, че той трябва да познава нещата така, както са в самото начало, да познава силите така, както те действат в своето начало, да няма никакви изключения, никакъв фалш, никакво заблуждение, но да знае, да вижда така, както се е очертала, както се е проявила вселената.

Когато се говори за вселена, да не се разбира само едно слънчево ядро или някаква планета. Ние говорим за великата вселена, за всемирната вселена, за божествената вселена. Там има едни особени отношения. А за да може да се влезе във връзка с тия отношения, трябва да бъде ученикът гениален, да има гениален математичен ум, да има гениална душа, да има свръхестествен дух.

За да може да се запознае с тия големи способни сили, той трябва да стане вече едно непреривно присъствие. Така както животът на Бога е непреривно присъствие във вселената, така и ученикът трябва да стане непреривно присъствие във вселената, т. е. в системата на Бога.

Най-гениалното сътворение, най-голямото изкуство това е системата на божественото отношение. Да може ученикът да се запознае с тия системни отношения на Бога, тия сили трябва да възкръснат в него, да станат едно реално ръководство, което да го приобщи към това всемирно присъствие.

Ние няма да застъпваме какви са вашите отношения към живота, към природата, към вашите сетива, към вашите способности, какви са вашите отношения към хляба, към водата, към въздуха. Вие знаете тия неща, защото много ви се говори за тях. Ние имаме задачата да се занимаем с ученика, който е стъпил в Свещената светиня на Върховния дух, да го запознаем с великите проблеми за божествената вселена.

Когато ученикът ще влиза в божествената вселена, той трябва да трепне, трябва да бъде гениален в мисъл, в чувство, в промисъл, в проникване. Да имаш работа със системата на Божия дух, това подразбира да си над всичко онова, което те е спъвало в миналото.

Да няма вече спънки. Да бъдеш така свободен, че ничия сила да не посмее да те спъне. Но за да се извърши този процес по отношение вашето съзнание, трябва да имате вече едни божествени отношения. А за да имате божествени отношения, налага се да влезете във връзка с Божественото присъствие.

Съществува ли то някъде и ако съществува периодично ли е или е непреривно. По отношение на степенувания ученик то е непреривно, а по-отношение на по-нисшите същества то е периодично. Та сега, по отношение на вас непреривно е присъствието на Бога.

Не забравяй, ученико, че непреривно Бог присъства в теб. Той не помни да те е забравил, да е отклонил погледа си от теб, да не те е държал в своята длан. Той не помни да не те е облякъл в най-подходяща дреха, не помни да не те е нахранил с най-вкусните плодове. Сега, когато си стъпил в най-върховната Школа, ти си най-близкото същество, на което той разчита, да познава неговите залежи във вселената и да ги предаде на всички същества. Ти си вече ангела, който носи благата вест на съществата, че Бог съществува, че Бог мисли за тях. Ти си най-великата надежда. Следователно, имай божествени отношения. Спирай се при най-малкия миг на живота и определяй своите божествени отношения, отношения на най-големия брат, отношения на най-посветения брат. Нека бъдат твоите отношения такива, каквито са божествените отношения към необятността.

Мисли за своите отношения. Нека те раснат, нека пораснат да се разширят и да станат безгранични. А знаеш ли какао е това безграничност? Мислил ли си ти за безграничността? За да можеш да мислиш, трябва да имаш отношения.

Ние не казваме забрави отношенията. Те са ти необходими. Може би някога в далечната вечност, в далечното време, в далечното пространство, в далечното битие да не са ти необходими, но и тогава все пак ще имаш едно отношение, велико отношение към Първоизточника на Духа.

Ние не препоръчваме да имате много отношения сега. Ние искаме да те освободим от многото отношения. Ти знаеш какво е твоето отношение към свободата, към въздуха, към светлината. Защото ще ти говорим за нови отношения към тях?

Но може би ще ни кажете: „Ние имаме нужда да изучим тия елементи, защото сме най-близко до тях и трябва да имаме отношение към тях.“ За всички тия елементи ви е говорено. Дадени са ви всички напътствия. Ученикът на Върховната школа търси вече първичните отношения. Когато открие едно първично отношение, той вижда отражението на това отношение. Няма нужда да слиза долу или да приема по-нисша степен. Достатъчно е да открие първичния елемент. Щом открие първичния елемент, той е вече едно реално присъствие във веригата на това отношение.

Виждате какво е отношението, каква е подготовката на ученика, който е влязъл във Върховната школа на Духа. Духът е най-изчерпателния, най-големия, най-гениалния, когото Бог познава. Единствено Бог познава Духа Божи. А всички синове божи са трептение на този Дух, излъчване на този Дух.

Ученикът трябва да има вече отношение на излъчване от Божествения дух, Това е необходимо, за да може да стане пълно присъствие. Върховната школа има идеята да прояви Бога по живот, по съзнание, по гениалност, по свръхестественост в най-голяма светлина. Следователно, урокът, който Учителят ще му даде и кой то ще трябва да проучи, е да се срещне с проявения Бог. Има проявен Бог, има и непроявен Бог. Той е все един. Той има тази способност да се прояви и да се скрие. Не да изчезне, но да се скрие. А задачата на ученика е да открие Бога, когато той е скрит.

Може ли? Какво друго ще мисли, какво друго ще учи, ако не да открие скрития Бог? Всеки може да види проявения Бог, всеки го търси, защото той е присъствие. Може някои да не осъзнават това, но го търсят.

Да откриеш скрития Бог, това е гениална идея, Затова Христос е казал: „Аз и Отец сме едно“. Той е казал това по отношение не на проявения Бог, а не на скрития Бог. Никой не е видял скрития Бог. Ако бяха го видели в Христа, всички щяха да трепнат я нямаше да има това особено по рода си изявление. Христос понесе най-голямата мъка, защото им е каза: „Аз и Бог сме едно, т. е. Бог в мене е скрит. Елате да го откриете.“

Народните водачи не можаха да асимилират тази идея. Как може един проявен Христос да носи в себе си скрития Бог, т. е. техния Бог, за който те казват, че е само един и проявеният Бог пострада, т. е. и непроявеният Бог се оскърби.

Може ли да се оскърби непроявеният Бог? Не, така се предава. Ако Христос проявеше непроявения Бог, щяха ли да го разберат евреите? Нямаше да го разберат.

Защо нямаше да го разберат? Защото съзнанието на еврейския народ беше стигнало само до проявения Бог. Мойсей прояви проявения Бог пред тях. Той им даде нещо реално, даде им заповедите и те признаха само проявения Бог, като отрекоха непроявения. Те кацаха: „Ние не признаваме друг Бог освен този, който се е проявил в десетте божи заповеди. Долу непроявения Бог. Никой нищо не знае за него, защото е непроявен“.

Защо Бог се е скрил? Защо е непроявен? Това е по отношение на човешкото съзнание. Човешкото съзнание трябва да расте, да се развива. В проявената вселена човек тръгва да търси непроявеното начало. Трябва да има някаква девственост, към която да се стреми човекът. Тази девственост е непроявеното, скритото.

Ще кажат може би някои: „Какво от това, че има нещо скрито, нещо девствено, като не можем да се ползваме от него?“ Не идва началото на светлината при вас, а идва проявената светлина, идва ефектът на началото.

Благодарете и за това, че идва ефектът на светлината, че идват светлите лъчи и ви създават най-добри условия да имате едни божествени отношения към вселената. Главната съкровищница, главното хранилище е скрито, но великите търсачи, великите адепти, великите пилигрими са тръгнали да открият това скритото, непроявеното.

Как ще го намерят? Как ще докажат, че са се добрали до него? Ще докажат това с велика мъдрост. Ще имат големи познания, ще създадат богата литература, за да докажат, че са открили великото скрито. Това е бъдещата наука, защото усвои ли ученикът маниера на Божия дух, той ще може да проникне във всички възможности, които Духът е проявил. А усвоят ли се тия възможности, ще се потърси и Бащата на живота, Бащата на вселената, ще се потърси Началото на всички начала.

Говорим ви така, защото тия миел имат върховен произход. Даден е патент на ученика да обходи по-обширни пространства, да се добере до по-секретни полета на Духа, защото и Духът работи чрез полетата. И той се проявява като полета. А полетата знаете си имат атмосфера, имат свои елементи, имат своя природа и т. н., защото всичко това е присъствие. И в съзнанието на ученика идва вече едно голямо присъствие, идва Бог да присъства като проявен.

Какви ще бъдат постиженията на ученика? Ще бъдат гениални по отношение на художеството, по отношение на музиката, на математиката, на астрономията, на астрологията, въобще на всички отрасли на науката, които напълно проявяват проявения Бог във вселената.

Могат ли тия мисли да ползват ученика? Може ли той да определи своите отношения към тях? За да определи своите отношения към тия мисли, към тия идеи, той трябва да има едно вълнообразно присъствие. Вълнообразното присъствие се раздипля, развива всички инертни, всички застояли сили.

Когато засягаме въпроса за божествените отношения, проблема за божественото присъствие, ние имаме за задача да освободим, съвършено да освободим съзнанието на ученика от многото полета, в които душата оперира. Тепърва й предстои да се свърже с полетата на Духа. Ако напусне полетата на плътта, полетата на физиката, полетата на противоречията, тя ще се свърже с полетата на Духа. А стане ли едно такова присъствие, ще се дойде до онази наука, която ще открие на ученика живота, Духа на Бога.

Трябва да се постигне целта. Трябва да се постигне онова, което е скрито. Дали умишлено е скрито от ученика? Не е умишлено. Това е една предпазна мярка. Ако дадат на един ученик да борави с разните киселини в химията, той може да направи голяма пакост. Може да се отрови или да направи друго нещо. Той трябва да познава всяка киселина, всеки елемент, за да прави различните комбинации. Така е и с ученика, който е влязъл вече в полетата на Духа. Той трябва да знае как да се постави, т. е. какви отношения трябва да има към всяко едно явление, към всяко едно присъствие.

Да се посветиш в акашите, да се посветиш в безмълвието на Духа, да се посветиш във великата история на вселената, това е знание, това е посвещение. А за това се иска голяма будност, голяма трезвеност, необятна свобода.

Ученикът трябва да бъде абсолютно свободен, защото по начало Бог е абсолютно свободен. Някои искате да го ангажират, да го използуват, да го впрегнат той да им свърши работата, да им гадае, да им каже нещо за щастието. Бог е абсолютно свободен. Той е дал всички възможности и ученикът трябва да се ползва от тях, а не да ангажира Бога. Религиозните хора искат сам Бог да им нареди работите, без да подозират, че той е присъствие като възможности. На всяка една душа са дадени възможности.

Какво е това възможности? Какви сили, какви духове, какви явления са те? Ние ще ги определим като светлина, макар това да не е абсолютната истина. Значи, божиите възможности са светлина. А вие знаете хаква е функцията, каква е работата на светлината. Тя разкрива всички тайни.

Да няма тайни, които да тормозят духа и душата на ученика. Той трябва да бъде наясно, трябва да бъде свободен. А за да стане такъв, трябва да бъде освободен от тайните. Тайните, скритите неща са, които го тормозят. Той казва: „Ето, има една неизвестност. А щом има неизвестност, аз съм в опасност, в противоречие.“ Не, ученикът на Върховната школа е напълно свободен. За да обходите веселената, нали трябва да бъдете свободни. За да може да боравите с полетата на Духа, трябва да бъдете свободни. Ако не сте свободни, вие не може да оперирате, не може да работите.

Ще кажете: „Ако се освободим от всички форми, от всички образи, какво ще стане тогава?“ Ще станете подобни. На кого подобни? На истината. А истината работи с абсолютната свобода. Що е истина? Някакво явление ли е, душа ли е? Истината, това е мировото божествено съзнание.

Може ли ученикът да си служи с истината? Щом божественото съзнание стане присъствие в неговото съзнание, може. Всичко може да се постигне. Макар че ученикът е ограничен в материалния свят, във физическия, в астралния свят, пък и в другите светове, но той има една запазена зона или едно запазено поле, където са отразени всички божествени явления. Значи, има нещо запазено, нещо специфично в ученика. Щом той може да работи с тия условия, ще може да се ползува и от божествените възможности.

Има запазена божествена зона в ученика, която не е опетнена, която не е в противоречие. И благодарение на това днес той е човек, т. е. минава вече за същество, което може да мисли, да разсъждава, да работи и да има промисъл.

Човекът е дете на вселената. Вселената се проявява на човека. Тя не се скрива за него. Животните не виждат вселената. Те гледат надолу и се занимават само с материалния свят. А човекът гледа нагоре към небесното пространство и се занимава с идеалите на вселената, с историята на вселената. И когато дойдат шесторасниците, новите хора на земята, те ще имат око горе, на най-високата част на главата. Това око ще вижда, и непроявения Бог. То ще се развие в последствие.

Три очи ли ще има човек? Лошо ли ще бъде да има три очи? Нека да има и повече очи. Има същества на някои планети, които имат 1, 2, 3, 4 и повече очи. Колкото повече ученикът изучава божествената наука и се издига, толкова повече усети, толкова повече чувства той придобива.

Сега ученикът има пет чувства. Шесторасниците ще имат шест чувства. Светлите сили имат 7, 8, 9 и т. н. Дали всички тия чувства се проявяват като очи, не е важно. Всички чувства трябва да се проявяват като очи. Нека и обонянието да вижда. Нека и осезанието, нека и слухът да виждат. Защо слухът само да слуша? Всичко се свежда до виждането. Да няма слепота. Само този който вижда, ще открие скритото във вселената, скритото у Бога.

Как ученикът ще вижда, това е още проблем за него. Колкото повече се разширява неговото съзнание, толкова повече той вижда, макар че е с две очи. Не е малко да имаш две очи. С две очи можеш да виждаш два свята - физическия и духовния свят. Когато дойде третото око, ще виждаш вече божествения свят.

Третото око е скрито в съзнанието на ученика. Един ден неговото съзнание така ще се организира и усъвършенства, че ще бъде наистина едно голямо око. Той ще вижда навсякъде. Всичко ще се прожектира, всичко ще се проявява.

Ученико, работи да създадеш това голямо око. А то се създава само чрез светли чисти мисли, защото това око е мислещо око. Очите които имате сега трябва да видят и тогава да започнете да мислите. Виждате един предмет. Той създава ефект и вие започвате да мислите. За в бъдеще с третото око ще виждате, ще разсъждавате, ще мислите. Големият посветен вижда нещата и тогава ги проявява. Проявява ги в голяма светлина, защото ги е видял. А вие сега предавате нещата в тъмнината, защото не ги виждате.

Големи виртуози сте на физическия свят, но не и в духовния, и в божествения свят. Но благодарете и на тия две очи. С тях вие виждате формите, образите и подобията на духовния свят. Благодарете на Провидението, че ви е създало тия две очи. Това е най-голямото щастие, казано на човешки език. Да имаш две очи и да виждаш, това значи да се справиш с два големи, с два колосални свята - физическия и духовния свят. Но учи се и се стреми да откриеш, които изхождат от Божествения дух. Открий третото око, за да можеш да виждаш и божествения свят.

Когато застъпваме идеята за божествените отношения, същината на божествените отношения, ние искаме да въплътим във вас гениалната мисъл да определите вашите отношения към божественото присъствие. Ученикът трябва да бъде гениален в своите отношения. Той трябва да има пряка връзка, чисто съзнание, чисто и свободно мнение за Бога. Той не трябва да мисли раздвоено за Бога - що е това Бог, съществува ли като някаква абсолютна сила или е нещо отвлечено.

Бъдете подобни на истината. Бъдете подобни на божествените отношения. Всаждайте, въплъщавайте тия божествени отношения, за да изградите от себе си един божествен характер. Това е много важно. Въплъщението проявява характера, а виждането проявява истината.

Вграждайте се в тази верига на Духа, за да процъфти вашето съзнание и да се скачите с безсмъртната верига не Божия дух.

Гответе се, истински се гответе, защото усилни са времената, които живеете. Земята ще изживее може би най-страшното страдание. Може би огън ще я гори, но вие бъдете ония живи организми на Духа, които да създадат отново живота на земята. Предстои на земята да се пресъздаде нов живот, нови полета, да се открият нови оазиси.

Вие се срещнахте с Великото, с Божественото, със силното, срещнахте се се Върховното присъствие на този свят. Нека тогава вашата стъпка бъде строго определена. Нека вашата работа бъде най-свещена. Нека вашата мисъл бъде абсолютно свободна. Ние ще бъдем между вас само тогава, когато сте свободни. Щом сте ангажирани, ние ще минем и ще отминем. Ние няма да правим насилие върху вас. Насилието е тъмнина, невежество, а свободата е любов, светлина.

Живейте в този дух, откривайте тия прииждащи сили във вашето съзнание, за да се определите като едни гениални божествени характери, да се развият у вас всички способности на красотата, защото красотата притежава гениална божествена възможност.

Бъдете красиви, защото ангелските сили обичат красотата, защото божиите синове обичат красотата, защото сам Бог обича красотата. Бог не е за грозотата, затова апелираме към вас - бъдете красиви. Оправете всички черти по вашето лице, всички органи по вашата глава, всички удове във вашето тяло, за да ставате все по-красиви и по-красиви. Когато откриете някоя изкривена форма, изправете я. Това е една задача. Не се явявайте пред божественото съзнание като грозота. Оправете всички черти на вашия образ, за да може да символизира великото подобие.

Изучавайте великата наука на Бога, за да не се явите като прости и неуки в божествения свят. Учете се от изобилието на Божествения дух. Обърнете сериозно внимание. Голямо изобилие на светлина, на знание, на просвета, на изкуство е Божественият дух.

Оставете Божественият дух сериозно да заработи върху вас. Дайте му простор, свободен простор. Оставете се на него. Нека той напълно да разположи вашите качества, заложби и таланти. А сега идват новите сили, сили на новия свят, силите на новото царство, силите божиите синове.

На тях предайте себе си, за да се обезсмъртят всички ваши способности. Обезсмъртете своята същина живейте в Духа на безсмъртието, за да се чувствате единни с Бога. Бог е безсмъртие. Следователно и вие трябва да се обезсмъртите, за да го приемете като такъв.

Обогатявайте качествата в себе си. Разширявайте обичта, любовта, смирението, благостта в себе си, за да не дойдете до положението да кажете: „Изхабихме нервната си система и за нищо вече не сме способни.“ Не, взеха ви вече от санаториума, от болниците и ви въведоха в царството на светлината. Да няма вече никаква болест, никаква немощ. Прониквайте в своето болно тяло и там където няма светлина, внасяйте я. Светлината ще излекува болното място. Осветявайте всяко болно място. Чрез светлината Духът ще ви открие какъв лек трябва на болното място.

Духът е, който ще ви лекува. Той е най-големия лекар. Ако търсите други лекари, ще се забавите. Вие влязохте вече в една Върховна школа. Следователно, предстои ви да вземете участи във върховните проблеми. Върховните проблеми ще станат ръководство на посветените по земята. Много посветени ще се родят по земята.

Казахме, че огън може би ще дойде на земята. Откъде тогава ще дойдат тия посветени? Всичко ще започне отново. Ще започне с идеална чистота. Ще се роди новият човек с нова форма, и нов образ. Нищо няма да остане от това, което е сега.

Какво ще бъде? Етер ли ще бъде или нещо друго? Ще бъде нещо по-фино.

Има ли данни за него? Проявява ли се то на земята? Да, има данни, има прояви, но са още скрити.

Кой ще каже за тях? Трябва учител. Вие се срещнахте с Учителя. Той ви говори за вашите отношения към природата и към съществата по нея. Говори ви за материалния свят - минерален, растителен, животински и човешки свят, а понякога ви въвеждаше и в духовния свят, но каза ли той най-голямата истина за божествения свят? Ще ви я каже.

Ще дойде ли той? Ще дойде.

Казал ли е Бог тази истина? Бог е решил да е каже. Ще знаете за нея. Бъдете предани, абсолютно свободни ученици. Вашето ученичество води към духовния свят. От духовния свят пък ще ви занимават с божествения свят. Там ще ви кажат самата истина. Ние само ви подсещаме. Когато минете през бистрите езера на духовния свят, тогава ще ви кажат какво е божествения свят.

Сложен е духовният свят. Голяма сложност е той, голяма тайна е. А още по-голяма тайна е божественият свят. Бъдете щастливи, че разчитате на нещо велико, на нещо божествено. Имайте божествено отношение към явленията на Духа. Те са проявени като природа, като елементи, като сили, като светлина.

Истината се дава на вас. Пазете я в тайна. Защо? За да бъдете силни. Защо сега не се прояви истината? Ще дойдат дни, когато силите на истината ще се въплътят и ще се проявят в природата, във вселената.

Пазете всичко в тайна. Подгответе се да бъдете секретни, както са секретни божиите синове. Те са най-секретните. Те са дали обещание, че ще пазят тайната за Бога и най-ревниво я пазят. Макар че духовете ги смущават, че не знаят тайната на Бога, но те не се трогват. Те са дали обещание пред Бога. И вие дайте обещание, че ще пазите тайната на Върховната школа.

Върховната школа има известна задача и ще я проведе, но вие трябва да я решавате. Вие, не друг. Няма да впрягате други сили. С вашата сила ще разрешите задачата. Година, две, три, пет голини, векове, времена ще разрешавате задачата. Няма друго поле. Няма скрито място. Хроникираха ви вече в Светинята на Школата. Фотографирани сте вече там. Няма къде да се скриете. Имат вече вашия образ. Третото око винаги ще ви открива. Вие може да философствате и да казвате: „Както Бог е скрит, както е в тайна, така и ние можем да бъдем скрити.“

Ако можете да се скриете като Бога, добре е. Но ако се укривате като недостойни, не е добре. Имате да решавате една голяма задача за великата история на Божия дух, задачата за великата история на битието, за великата история на вселената, задачата за великата история на Бога.

Ще кажете може би: „Много голяма работа. Не е за нас.“ Щом сте тук и ви се говори, значи е за вас. Къде да намерим други същества по-съвършени, по-велики от вас? Вие сте минали през много и много събития. Вашето минало е далечно. То има кредити, има и дефицити. Но ние ще изгладим малко нещата, ще ги позавършим. Нали ще трябва да присъствате и в отвъдните светове, и в други планети, в слънчеви светове. Това което е грубичко, ще го загладим, ще го украсим. Трябва да ви представим достойни, царствени, а не като фалирали търговци. Никаква слабост на фалиралост не проявявайте. Бъдете достойни, смели, спретнати, а най-важно - свободни. Бог най-много ще ви обича, когато ви види свободни, защото той обича свободни сили, които да ангажира да работят. Този който е натоварен, той не му дава работа.

Ако сте свободен, не се товарете. Ако си ограничен, разтоварвай се. Ако си красив, не погрознявай. Ако си грозен. стани красив. Ако си прост, стани учен. Ако си учен, не ставай прост. Какво е наука? Да се посветиш в божествените знания, да усъвършенстваш божествената мъдрост. До такава степен да я усъвършенстваш, че да присъстваш навсякъде.

Има ли по-голяма наука от нея? Днес хората искат да отидат на луната, но се страхуват. Защо? Защото науката не е усъвършенствана. А ученикът трябва да има най-съвършената наука. Той трябва да влиза във връзка с гениалните сили на дадена вселена, на дадено битие, природа или система.

Започнете да украсявате своя живот и своето тяло. За това ви е говорено много. Ние само подсещаме. Масажирайте болните места по тялото, за да се раздвижат тия инертни духове. Правете слънчеви обливания. Ученикът на Върховната школа трябва да си служи с най-ефикасното лекарство - слънчевото обливане. Знаете ли каква сила се крие в слънчевите лъчи? Прекарвайте ги мислено през вашето болно място, за да се заличат тия дисхармонични състояния.

Освобождавайте се от инертните духове. Навсякъде сте заобиколени с тях. Техните мисли, техните желания са много. Ако речете на всички да угодите, ще се забавите.

Внасяйте лъчите на светлината в себе си, за да стане и вътрешният ви свят красив. А щом се украси вътрешният ви свят, ще се украси и външният ви свят.

Да няма грозота. Винаги весели и засмени, благи, но умни, пълни с Дух и и светлина.

Това е вашият живот.

Варна, от октомври 1959 г. до юни 1960 г.