1. Импулсът на вселената

[Ани]

ИМПУЛСЪТ НА ВСЕЛЕНАТА

За да влезеш в устройството на вселената, трябва да имаш необятна светлина, т. е. да бъдеш запален така, както е големият факел на всемирната светлина. За да можеш да проникнеш във вселената, трябва да имаш вселенска душа. Да можеш да проумееш вселената, трябва да имаш вселенски ум. А за да мажеш да се слееш с вселената, трябва да имаш вселенско съзнание. А това подразбира едно върховно изкуство.

За да можеш да проучиш това изкуство, трябва да имаш способност. Пита се тогава: притежава ли ученикът тази способност? Казахме в миналата лекция, че трябва да имаш един вселенски, божествен импулс, за да можеш да придобиеш тази способност. Само великият божествен импулс може да пренесе тази способност от необятните светове в душата на ученика. Следователно, трябва една всестранна будност, една всестранна широта, една всестранна свобода.

Колкото повече ученикът се вселява в душата на вселената, толкова повече той вижда нейната сложност, толкова повече прониква в детайлите на тази тайнствена душа. Само така се осмисля живота, движението, импулса на ученика.

Колкото и да се прониква в тия необятни глъбини, трябва преди всичко едно вътрешно ръководство. Това вътрешно ръководство е божествения импулс. Има нещо безсмъртно в ученика. Това е божественият импулс. Божественото е, което знае за върховните проблеми, т. е. за върховните предели. Животът е върховни предели. Колкото повече се вглъбява във върховните предели на живота, толкова повече висшите вибрации, висшият импулс, висшият стремеж, висшите замисли, висшите присъствия са въплъщение в неговото съзнание.

Каква необятна подготовка на съзнание е необходимо. Тази подготовка ще стане само благодарение на този божествен импулс. Импулсирайте своя дух. Импулсирайте своята душа.

Кой ще ги импулсира, щом сме извън духа и душата? Великото съвършенство, необятните възможности са, които идват като божествени условия да се осъзнае ученикът като специфична божествена сила. Тази специфична божествена сила е връзката между Духа и душата. Великите учители са я нарекли божествената любов. Следователно, вие сте любовта, която ще внесе импулс както на душата, така и на духа. Тази безсмъртна същина - любовта е, всемирната проява на вселената. Извън любовта няма проява. Може да има бури, стихии, но няма да има съразмерност, няма да има хармония в творчеството.

Ние малко сме засягали любовта, защото искаме първо да подготвим вашия ум, вашия дух и вашето съзнание. Когато получите една такава подготовка, пред вас ще застане душата, която е така близка, така позната на божествената любов.

Душата има за задача да прояви божествената любов. И когато се казва, че Бог е любов, това подразбираме Бог е душа. Душата е, която дава пълния образ на Бога. Не може да имате понятие за образа на Бога, ако нямате присъствие на изобилна душа. За да имате този критерий за нещата, трябва да бъде подготвен както вашият дух, така и вашата душа.

В това ви школуваме, с тия размишления ние искаме да импулсираме вашия ум и вашия дух и да ги подтикнем към развитие и осъзнаване. Имате ли едно пълно осъзнаване на вашия дух и едно разширение на вашия ум, вие ще се доберете до тия тайнствени заложби, които са душа и любов.

Така подготвени, така устроени, така вдъхновени, вие ще имате възможност да се добере до едни съвършени истини, които характеризират пълният проявен живот на земята. Вашето изкуство, вашето съвършенство се състои в това, да схванете така живота, така да го разбирате, така да го проучите, така да проникнете, така да го усъвършенствате, както е съвършен във великата вселена.

Ученикът се готви за гражданин, за поданик в живота на вселената. Колкото повече е подготвен, колкото повече е прозорлив, когато влиза в гражданството, в аудиторията на вселената, толкова повече ще знае, къде е неговото място, толкова повече ще знае какво да говори, как да мисли, как да се представи, как да присъства, т. е. да има едни отмерени, едни порядъчни отношения към всички неща във вселената защото във вселената няма неотмерени неща, няма случайни неща, несъвършени неща. Щом искаш да бъдеш вселенски дух, щом искаш да бъдеш адепт, трябва да познаваш в детайли законите, движението, времето, пространството.

Колкото повече се сродяваш с движението, с времето, с пространството - тия главни условия, толкова повече се вселяваш във вселенската душа. А колко е необходимо ученикът да изживява тия състояния. Те именно ще внесат божествения импулс в него. Секретният ключ, това е божествения импулс.

Имайте този ключ, чрез който да отваряте многото врати към царството на вселената. Колкото повече ставате специалисти да боравите с този вселенски ключ, толкова повече ще познавате притоците, вълните, които идват от вселената.

Трябва да се скачите с върховната вселена. Вашата малка вселена трябва да бъде в контакт с голямата вселена. Тя трябва да има ключовете, с които да отключва ония врати, които водят към вселенското съвършенство.

За да могат тия явления да станат у вас насъщ-на нужда, да станат плът и кръв, трябва да овладеете този божествен импулс. Всичко ще се разреши чрез божествения импулс. То е присъщо на човешката душа и на човешкия дух, защото те търсят основите на живота. Те искат да познават тия основи, да знаят как са започнали, кои са причините и какво ще станат.

Животът е един голям импулс. Той е първия всемирен импулс. Колкото повече се обезсмъртява естеството на живота, толкова повече ученикът се чувства като необятност, толкова повече той владее висшите сфери, толкова повече прониква в необятността и вижда живота като едно абсолютно божествено присъствие.

Импулсирайте живота. Импулсирайте тази светиня, тази същина на божественото присъствие. Понеже животът характеризира божествената любов, ученикът трябва добре да я опознае, да се сроди с нея, за да може да си служи с нея при всички трудности в своя възход, в своя импулс.

Внасяйте все повече и повече девствени мисли в своя живот, все повече и повече девствени чувства, все повече и повече девствени прояви, девствено присъствие. Колкото повече се подготвите в тази област, толкова повече ще боравите с ключовете на великата вселена.

Всеки върховен замисъл в ученика е даден ключ. Всяка способност в изкуството е даден ключ. Всеки импулс за по-добър, за по-честит живот, е даден ключ. Ученикът си служи с девствените, с мистичните ключове. Има ли тия ключове, топ може де борави с висшите измерения, с върховните числа, с върховните проект и, с върховните композиции.

Колкото повече нещата се обособяват като върховни начала в него, толкова повече той вижда върховното присъствие като историческа, като мистична сфера. Сферата на мистицизма е един от сложните дилеми. Трябва да се разреши тази дилема. Ученикът трябва да знае коя сфера е мистична и коя не е, и да прави подбор. Мистицизмът подразбира духовен живот. Колкото повече той прониква като живот в ученика, толкова повече неговият живот става божествена пластика, божествено прозрение, божествена способност.

Имайте способността на божествения живот, за да може и вашият живот да стане един божествен импулс.

Защо ви говорим за импулса? Говорим ви за импулса, защото мъглите на материализма, влиянията на материализма, системите на материализма ще бъдат за вас една доста сериозна спънка. А когато ученикът овладее този ключ, този импулс на божествения дух, той няма да се отдаде на материализма, няма да пропадне. Напротив, ще импулсира и материалистичния поглед.

Животът не се състои само в материалното. Иначе нямаше да става въпрос за импулс, за съвършенство, за изкуство, за наука, за проникване във вселената, в битието. Понеже съществуват тия импулси, животът не е само в материалното. Има духовни същини и то във висша степен, във висш импулс.

Кога ще се разберат тия състояния? Те ще се разберат тогава, когато ученикът се втопи в атмосферата на мистицизма, в духовните излъчвания, в духовните облъчвания. Тогава той ще разбере и изживее тия състояния. А това ще рече да се разтовариш материално, да разтовариш тия материални състояния, които са накупление на материални притоци. Така ще се освободиш от тежката карма на материалното.

Материята е една тежка карма. Който е попаднал под тази тежка карма, той лесно не може да се освободи. Не, че няма освобождение, но ще се изживеят много страдания, много противоречия.

Освобождавайте се от кармата на материалното. Материята е една тежка карма. Внасяйте живота на мистичното, на духовното. Животът по начало не е материален. Животът е мистика, импулс, вдъхновение. Където има вдъхновение, там отсъствува материалното. Големи умове още не могат да осъзнаят това. Боравят с мистични елементи, с духовни елементи, а искат да ги сведат в атмосферата на материалното. Затова те не могат да бъдат спокойни. Няма спокойствие разбира се, защото в материалното е тежката карма.

Когато великите учители са изнасяли въпроса за закономерността, за наследствеността, за наследствеността, те са имали в предвид да направят в достояние тежката карма в материалния свят. Затова пък и всички са пострадвали. Защо? Заставали са на противната страна. Не е имало кой да ги защити, т. е. всички материализирани духове са защитавали материалната карма. Те казват: „Ако се откъснем от материалната карма, ние не знаем какво ще станем.“ Трудно е наистина. Нямаш база, нямаш импулс. Не знаеш как да се построиш.

Колкото повече ученикът осъзнава тия върховни духовни отклонения или състояния, толкова повече той се вглежда в кармата на материалния свят и толкова повече я познава. Познава я така, както знае, че днес е изял едно парче хляб. Целият му организъм чувства присъствието на това парче хляб.

Ученикът е този, който прониква в счета на материалната карма. Той знае вече нейното присъствие, нейното влияние. За да може да се освобождава от нея, препоръчва се на ученика да прави разлика между материална карма и светлинна карма. И светлината има карма, но възходяща карма, импулсивна, съвършена карма.

Не може ли животът без карма? Може. Има същества, които живеят без карма, но те са синовете божи. Те са минали през света на кармата само като едно нежно ухание.

Може ли това? Така както слънчевият лъч може да мине в необятната пространство и да не се спре, така и в ученика има условия да мине през кармата, но да не остане в нейното състояние.

Когато засягаме този въпрос, ние имаме в предвид на какво развитие е ученика - ще може ли да се справи с материалната карма. Имате тази възможност. Вие сте в тясна връзка с нея. Целият ви материален свят, физическото ви тяло, са все под давлението на материалната карма.

Кое у вас е свободно? Мистичното, духовното. То е което е в борба с тази наследствена карма.

Защо наследствена? Станала е наследствена тогава когато вие сте се материализирали. А когато се казва, че ученикът трябва да заживее вече в духовния свят, той твърди, че не му се отделя от физическия свят. Той държи за своето материално тяло. Той е готов на всичко, само и само да го запази.

Виждате колко мъчно е да се освободиш от материалната карма. Само този, който е готов да напусне материалния живот, може да живее в духовния свят. А всеки, който трепери за своето тяло, който се лекува, показва, че не е готов още да се справи с материалната карма. Вие обикновено казвате: „Нали духовните качества, духовните способности трябва да се придобият на физическия свят?“ Да, това е вярно, но когато е придобил тия качества и способности, организмът му навярно няма да страда. Той ще има вече будно съзнание. Това съзнание ще му каже къде какво настъпление има в него и веднага ще се коригира и няма да боледува.

Защо? Защото и физическата и материалната карма са одухотворяват. Следователно, трябва да присъства духовната същина у вас, за да може да се одухотвори и вашият материален свят, и вашият физически свят. Там е голямото изкуство, там е разрешението на великия въпрос за сътворението.

Щом има материя, трябва да има и носител на материята. Така е и във вашия свят. Вие правите разни ракети. Има и носители на ракетите. Всяка една степен е един носител, който дава гориво и изтласква самата ракета в по-висока област. Така е и тук. Щом има материален свят, ще има и носители на този свят. Вие имате едно материално тяло. Ако извадите духа от това тяло, няма да има кой да го носи. А когато всички планети се преобразят и станат слънчеви ядра, тогава няма да има вече материално тяло.

Всяка планета се готви за слънчево ядро, но трябва дълго, дълго развитие. Ще дойде светлината върху планетите и ще настане една светла култура. Затова казват, че ще дойдат шесторасниците, после седморасниците. Е те ще имат материални тела, но ще бъдат светещи. Де се трансформира физическия свят, така както е в слънчевите ядра. Слънчевите ядра това са посветени същества. Там мисълта е посветена, чувствата са посветени, душата е посветена, всичко е посветено. Тези същества са светлинни. Може да има материални частици, но и те са светлинни, светлинни варианти. Затова често пъти и на слънчевите ядра се явяват тъмни петна, но в по-висша гама. Защо има, това е друг въпрос. Ако го засегнем, трябва много време, а и това е една тайна, която не трябва да се разкрива. Ще излезе, че се месим в работата на Бога.

Впрочем, ние и сега се месим и то доста сериозно. Дали му е приятно или не, но ние се месим. Затова дойдохме в материалния свят - пак ще се намесим, наново да се върнете в божествения свят.

Черната раса, това е материалната култура, материалната карма. Черната раса е, която подържа нисшия живот, която го импулсира. Тя е като дадени условия за известни същества, които трябва да минат през там и да се усъвършенстват. Те ще оставят своите флуиди, своите излъчвания и ще заминат в по-висшите светове.

Въпросът сега е как ученикът ще се освободи от материалната карма, има ли право да се освободи. Ние казваме, че той има пълното законно право да се освободи, понеже е бил някога и пак ще бъде. Сега дали ще го пращат понякога да помага, то е друг въпрос. Ще зависи от много неща.

Като казваме, че няма нужда от съчувствие и милосърдие, то е в друг смисъл. Все пак има известни задължения, които не могат да се отминат. Понякога едно същество се преражда само да помогне на друго същество. После пак си заминава. Идва като куриер, донася известна заповед и пак си заминава. Това също е жертва, съчувствие. То идва като работник да помогне на дадено същество.

За в бъдеще ученикът ще действа по пътя на силата. Спираш това същество и ако е куцо, ще му кажеш: „Проходи.“ Ако е сляпо, ще му кажеш: „Прогледни.“ Значи, ученикът ще действа не чрез съчувствие, а чрез силата.

И тъй, силата има място, където да се приложи. Отиваш при някого и просто казваш: „В името на Бога стани и тръгни.“ И той тръгва. Защо ще го оплакваш?

И това разбира се става пак по любов. Да искаш да помогнеш на дадено същество, значи, че го обичаш. Трябва да дадеш нещо и да вземеш нещо. Това същество все ще има някакъв кредит, който ще възнагради ученика. Ученикът пък ще даде от своя кредит.

Това са операции на адептите. Те познават тия неща най-обстойно. Та и вие сега: дойдохте да помогнете, та се позабавихте. Но сега вече ще се научите как да идвате да помагате. Ще идвате вече само като съзнание. Ще осъзнавате нещата и ще действате по закона на творчеството, по закона на свободата.

Упражнението „Видях те, Господи“, показва колко ученикът е подготвен да види Бога. То е упражнение, което се дава само на посветените, защото само те имат тази смелост да кажат това. От вашата работа ще проличи до колко сте видели Господа.

Ето полето, в което е поставен ученикът. Той трябва да го усъвършенствува. Едно облъчено от духовна материя, от духовна сила физическо тяло придобива едно особено ухание, едно особено присъствие, едно особено движение, една особена светлина и всеки ще вижда в него наченки на безсмъртие.

Това са предпоставки по пътя към вселената, защото вселенският път е всемирна история. По него са минали много същества, много духове, но не го познават добре, защото е много сложен. Ако не беше сложен, духовете лесно биха се освободили от него. Но те са се ангажирали с материалния, с физическия свят и лесно не могат да се освободят. Само божественият импулс е, който може да им помогне. Затова тук, в тази Школа, се апелира към този импулс, за да може да се превъзмогне голямото съпротивление, което идва от физическия и материалния кармичен свят. Всяка слабост във вас това е материална карма. Всяко нисше желание е материална карма. Всяко желание за тщеславие е материална карма. Всяка завист е материална карма. Всяка гордост е материална карма.

Бъдете от сега нататък много прозорливи по отношение материалната и физическата карма. Преценявайте кое е светлина и кое е тъмнина, кое е кармата на светлината и кое е кармата на тъмнината. Това е един сложен закон. Дори и великите посветени мъчно са го разрешавали. А трябва да се разреши въпроса с материалната карма. Само така ще мажеш да влезеш в областите на великото посвещение.

Великото посвещение подразбира, че си се освободил от материалната карма. Освободиш ли се от нея, минаваш в по-висшите светове. Така е и с астралната карма, и с менталната карма, и т. н. Абсолютно свободни са само синовете божи. Всички други поделения са в съвършенство, в развитие.

Не е мъчно да се овладеят тия понятия, за да се разберат тия явления. Цялата природа, цялата вселена ви говорят. Всички явления на материалната, на физическата, на астралната и т. н. карма, ви говорят. Стига да имаш прозорлив ум, можеш веднага да направиш изчисления, да видиш с какви сили боравиш.

Но ще кажете. „Всичко това е много сложно.“ Не е сложно. То е присъщо на всяка душа и на всеки дух. А специално за учениците на Върховната школа нещата се конкретизират върховно. Те идват вече с върховен поглед, те проучват вече върховно. Трябва едно голямо, всестранно проучване. Трябва да се проучат тия сложни измерения в духовния, в божествения свят.

Колкото повече боравите с възможностите на едно възвишено измерение, толкова по-лесно ще се освободите от давлението на материалната и на физическата карма. Ученикът има вече отношение към нисшите светове. Щом има отношение към тия светове, той трябва да ги познава така, че не те да го владеят, а той да ги владее, т. е. да съкращава лошата карма и да я преобръща в добра карма.

Ние няма да говорим за историческите данни на кармата. Вие знаете някои такива първични явления. Знаете, че някои духове са са възгордели и са ги пратили да изучават историята на материалната, и на физическата карма, т. е. да изучават едни особени отклонения.

Трябва да бъдат божествени, прями, върховни отношенията към божественото. Колкото по-възвишени са твоите отношения, толкова повече си проникнал в светлината на божественото, толкова повече си свободен.

Става ли въпрос за свобода, трябва да има нещо, което е притиснато, което не е свободно. Това са всички ония нисши духове, които са се материализирали и са получили като наследство материалната карма. Те казват: „Не трябва да се отделяме от онова, което са завещали нашите прадеди.“ Но това са само хипотези, това са миражи. Какво голямо просветление се иска, за да се отскубнеш от материалната карма.

Когато застъпваме този въпрос, ние имаме в предвид вашите отношения. Вие вече се възмущавате от някои свои нисши прояви, бичувате се, защото не сте изправни, но ние идваме да ви помогнем да имате по-правилен светоглед по отношение материалния и физическия живот. Когато прозрете тази истина, ще откриете тези предпоставки и ще се коригирате. Тогава ще настъпи денят, времето, епохата на висшия божествен импулс. Смущението във вас говори за едно върховно давление, за един върховен импулс, който разтъкава положителните нишки в платното на отрицателните състояния.

Трябва да се отделят положителните нишки, защото ще трябва да се изтъче ново платно, платно за Художника, който ще нарисува една съвършена божествена картина, за да послужи на ученика като учебник, като ръководство.

Ние казахме, че ученикът трябва да овладее висшето божествено изкуство. Трябва да познава песента на светлината. Трябва да знае за импулса на Духа. А за да въплъти всичко това в себе си, той трябва да се освободи от кармата. Когото и да питате от посветените, всеки ще ви изложи тия състояния. Те добре ги познават. Затова ние казахме, че когато се делегира един посветен да ви ръководи, той ще ви предпазва от тия състояния, защото добре ги познава. А понеже и вие се готвите за такива посветени, трябва да познавате добре влиянията на материалната и на физическата карма. Тогава ще разрешите всички противоречия на материалния и на физическия свят. Че заклали едно животно, че убили някого, всичко това ще ви бъде ясно и ще имате едно божествено отношение към тия неща. Бъдете свободни.

Да, но не е ли много жестоко? Нали трябва да ги съжаляваме, да им съчувстваме?

С вашите съжаления и съчувствия нищо няма да им помогнете. Ще им помогнете тогава, когато владеете ключа на светлината. С този ключ ще проникнете в техния кармичен живот и ще ги освободите.

Не съчувствие, а дела трябва. Трябва отключвана, развързване, освобождение. това е изкуство на великите посветени, на синовете божи, на Бога. Овладейте това изкуство, възприемете тия божествени възможности, за да разрешите най-после въпроса с тъмнината. Този въпрос не е още разрешен с вас. Той ще се разреви тогава, когато разрешите въпроса с материалната карма.

Виждате колко сложно е устроено битието, вселената. Какво се иска от ученика? Всичката тази сложност да стане така лесна за него, така свободна, че да се преобърне на слънчев трепет, за да може да извършва колосална работа по отношение материалния и физическия свят. И слънчевият лъч прониква и извършва своята работа по отношение всички светове. Слънцето следователно ви дава пример. То е най-добрия посветен, който може мярката за вашето устройство, за вашето проникване въз вселената.

Изучавайте историята на слънцето. Изучавайте науката на слънцето, Изучавайте присъствието на слънцето. То е най-близо до вас. Всички други слънчеви ядра са далече, много далече. С бързината на своята мисъл може много лесно да се свържете със слънчевите същества, със слънчевите адепти, със слънчевите посветени, със синовете божи.

Имате вече един ключ, имате вече дадено. Това е вашата бърза мисъл. Какво ви трябва сега? Трябва ви дълбока тишина. И слънцето е дълбока тишина. Защо има тази дълбока тишина? Защото там няма материална карма, няма и физическа карма. Там има светлинни приливи, светлинни вълни, светлинни мисли, светлинни отношения. Затова пожелайте за в бъдеще да бъдете граждани на слънцето, там да ви пратят да учите. Тук сте при доста неблагоприятни условия. Но в слънцето не е така. Там ще имате всички благоприятни условия.

Дали ще ни пуснат там? Кое ще бъде причина да отидем в слънчевия свят? Вашата светла мисъл. Тя е, която ще ви представи пред слънчевите същества. Тя има тази способност, това изкуство да се свързва със слънчевите същества.

Имайте тази светла мисъл, тази бърза мисъл, която да се вглъбява в дълбока, необятна тишина.

Ето една нова представа за вашия живот. Вие още не познавате приливите на вашия живот. Още не можете да го цените. Казвате: „Е, намерил се един живот, трябва да го изживеем.“ А после чакате смъртта. Ще живеете, пък чакате смъртта. Това което е живот, не е смърт. То си остава живот. До начало то е живот, жизненост. Кое умира? Умира материалната карма. Кое се разлага? Разлага се физическата карма. Тя трябва да се разложи, за да се освободи животът.

Когато изнасяме тия мисли, ние имаме за задача да хвърлим една върховна светлина във вашето съзнание, за да може да се ангажира вече със светлинните същини, със светлинните същества. Колкото повече се осветява вашето съзнание, толкова по-светлинен става светът за вас, толкова по-безсмъртен става животът за вас, толкова повече импулсът става върховно присъствие във вас. А на вас ви трябва това върховно присъствие. Чрез него смело, положително ще владеете ключа на светлината. Чрез него ще проучите цялата магия, цялата тайна на вселената. Тогава тук и там няма да има значение за вас. Вие ще прозирате светлинните същества, светлинната материя, светлинните чувства, светлинните таланти, светлинните способности, т. е. ще чувствате божествената любов.

Трябва ли ви тя? Разбира се. Тя е една благоприятна среда. За да имате импулс, трябва ви среда. Кой ще ви импулсира, ако нямате среда? Кой ще ви импулсира, ако нямате същини? Същините са, които импулсират. Същините са като трепет в живота. Колкото повече животът се обезсмъртява, толкова повече той става трептящ слънчев живот, безсмъртен живот. Тогава ще имаш крилата на светлината. А за да имаш крилата на светлината, трябва да умееш да летиш. Щом придобиете крилата на светлината, вие ще знаете как да учите, ще разбирате художественото изкуство, музикалното изкуство. Те ще ви отведат по най-лесния път, по най-късия път към царството на светлинните трепети. Няма да кажем карма, а светлинен трепет.

Образци трябват. Божият дух прави давление да се създадат тия образи. За да се помогне на съществата, които са поели материалната и физическата карма, трябват корави духове, силни духове, светещи духове, мощни духове.

Защо Духът направо не въздейства на тия същества? Не може знанието направо да се влее в главата на ученика. Той трябва да има учител, който да го подготви. Това е система. Трябват учители, възпитатели, които да подготвят тия изостанали същества. Това е една мирова система и ако се впуснем да я разглеждаме, ще ни трябва много време. А специално за вас ние имаме малко време. Но и при това малко време ние искаме да нахвърлим тия кардинални мисли, тия свещени мисли, чрез които може да се досещате за голямата история и на материалния свят, и на физическия свят, пък и на по-възвишените светове. Всички тия светове имат отношение към дадено съзнание. Животът е в способността на съзнанието. Колкото повече съзнанието е придобило способността на просветление, толкова повече и животът става безсмъртен, жизнен, художествен.

И тъй, от гледището на съвършената картина, от гледището на светлинното изкуство великият художник ви дава един нов образ, чрез който да видите истинското подобие. Тогава ще правите вече разлика между образ и подобие. Ще видите тогава колко сложно е устроен духовният живот. А към вас се апелира за изобилен духовен живот.

Вие ще имате всички условия за такъв живот. Защо? Защото има проникване на светлината. Ако беше само тъмнина щяхте навярно да имате понятие само за материалната карма. Но понеже имате възможност да се ползвате от светлината, вие имате вече ключа на тайните.

Научете се правилно да боравите с ключа на светлината. Учете се. И пак казваме: учете се. Целият ви живот трябва да бъде наука, откритие. Да няма нищо тайно. Навсякъде да присъствате, да опитате, да видите. Трябва ви всестранна подготовка. Вие живеете вече в един свят, в който има изобилна светлина, изобилни мисли, изобилно присъствие. Вие присъствате в една Школа, в която са вложени безсмъртни елементи. Вие присъствате в една Школа, в която има едно възвишено духовно приготовление, едно възвишено духовно присъствие.

Използувайте тия дни, тия месеци и години, за да може тази Школа да сложи лавров венец върху вашата глава, светяща звезда на челото ви, та да ви познават великите посветени, великите учители.

Станете предани ученици на Върховната божествена школа. Като на школници ви говорим. Изключихме ви вече от нисшите поделения. Понякога може да слизате, но ние ви съветваме за малко време да оставате там. Нисшите сфери трябва да бъдат за вас както нагорещената печка. Щом пипнете, веднага да се отдръпнете.

Пригответе се за бъдещето. Стига сте се удоволствали, стига сте живели, стига сте се халосвали в кармата на материалния свят. Забравете всичко това, освободете се. Сега настъпва една нова раса, която като дойде, ако сте още на физическия свят, ще ви изтласка. Новите расници ви познават. Те ще дойдат специално за вас да се осъзнаете и се върнете в царството на светлината. Вие минахте през ангелския свят и сега сте в материалния свят.

Освободете се от това петно, от този позор, бихме казали, за да може да стане едно велико преселение, едно велико настъпление към царството на свободата.

Бивайте винаги първи на онова място, където е проектирана светлината, избирайте вече мястото, защото единствено ученикът на Върховната школа е, който има правилно отношение към вселената. Може да има много учени, може да има големи капацитета с големи претенции, но те могат да живеят само в материалния свят, подчинени на материалната карма. И в материалния свят има композитори, адепти, които в детайли го познават.

Добре е да се интересуват от устройството на материалния свят, но въпросът не е разрешен, защото всяко живо същество има духовен елемент и този духовен елемент ще бъде винаги в опозиция и няма да има мир. Не е много завидно положението им, макар да се големи адепти в материалния свят.

Освобождавайте се. Скъсайте много си връзки. Те са доста сериозен ангажимент. Недейте ги жали. Никой няма да ви държи отговорен за тях. Ако има някой да ви държи отговорни, това са адептите на кармата. Но вие вече сте в борба със съществата на материалната карма. Трябва да се издържа в полета на борбата.

Прекрасни са идеите на посвещаващия се ученик. Безсмъртни, върховни са идеите на посветения ученик. Той е едно богато условие, един богат импулс по отношение върховното развитие. Вие сега сте в процес на върховно развитие и Върховната школа ви дава методи, начини да ви импулсира, за да може да я завършите с успех и да имате едно правилно отношение към миросъзданието, към вселената. С много поделения има да се занимава ученикът, с много присъствия. Той трябва да се занимае с присъствието на слънчевата система и с присъствието на другите слънчеви системи.

Може ли ученикът да отгатне началото на тази духовна вълна, на тези всемирни системи? Когато е във връзка със слънчевите същества, може, защото само те си служат с тази върховна наука. Те знаят от кога датира всяка слънчева система, как се е централизирала, какво е отношението и към другите системи и каква е главната й задача. Слънчевите същества знаят езика на великата наука на вселената.

И ученикът на Върховната школа трябва да изучи този език. Той трябва да започне от първата буква и до стигне до последната. Всяка планета е дадена буква. Всяко слънчево ядро е дадено число. А между числата и буквите е великата хармония. Когато ученикът познава тази буква и тия числа, той ще бъде в хармония.

Какво значи хармония? Да познаваш в детайли отношенията на слънчевите ядра и на планетите.

Може ли? Когато имате проникващ дух във висшите светове, може. Когато имате един божествен импулс, може. Когато имате присъствие на върховните светове, може.

Бъдете такова присъствие, за да ви познават великите братя, великите посветени, синовете божи. Ние желаем това да бъдете. Ние вярваме, че така ще бъде.

Колкото повече навлиза ученикът в главната мисъл, главния импулс на върховните стремежи, на безсмъртните чувства, толкова повече заживява с импулса на вселената. Импулсът на вселената е един от важните фактори специално за посвещаващия се ученик. Той трябва да има нещо свещено, силно. Той трябва да има един божествен ритъм в себе си, който да го отведе, т. е. да го влее, да стане едно присъствие на нещо възвишено, на нещо върховно.

Задачата на ученика е да може да се влее в тия притоци на вселенския импулс. За ученика специално животът е вселената. Той излиза от нисшите сфери и се втопява във висшите сфери. Той се занимава вече с висшите сили. Онова което трябва да ангажира неговата мисъл, неговото съзнание, това са действащите висши сили на вселената.

Задачата на ученика е да проучи вече вселенските сили, т. е. да въплъти в себе си вселенската душа, да може да изживява вече импулса на Вселенския дух.

Колко прекрасно е учението за вселената. Колко прекрасни са пределите на вселената. Колкото повече ученикът се вдъхновява от този вселенски импулс, толкова повече той вижда нещата така, както са в своето начало. А това ще рече да знае абсолютната истина.

Ние искаме да ви занимаем с главния импулс на вселената, за да може по-отблизо да се запознаете с живота на вселенските сили, на вселенските духове, на вселенските богове, на вселенските синове божи.

За да може ученикът да обезсмърти идеите в себе си, т. е. да може да обезсмърти живота в себе си, той трябва да влезе в контакт с първичните сили на безсмъртието. А когато влезе в контакт с първичните сили на безсмъртието, той ще се срещне и със самия върховен вселенски импулс. Тия сили са, които дават импулса на вселената. Наистина, много духове на научната мисъл са са занимавани с въпроса за устройството на вселената, но не са могли да се занимаят с върховната идея, че вселената е устройство на сили. Ако не знаят, то поне да допуснат, че цялата вселена е устройство на сили и то съзнателни, импулсивни, върховни безсмъртни сили.

Ще кажете, че всичко трябва да се опита и тогава да се възприеме. Да, можете да опитате материалния свят, физическия свят, но духовният свят трябва да се изживее. Трябва ученикът да се втопи в този свят, за да го има като едни много богати условия за своето повдигане.

И тъй, когато става въпрос, какво е това божествена същина, божествено присъствие, божествено вливане, тогава ученикът ще има ясна представа за нещата. Той ще знае, че онова което е материално, физическо, то е необходима същина, но тя не е реалността. И сега, когато хората казват, че не виждат Бога, че не знаят за него, те са прави. Атеистите виждат само онова, което е една нужда. А гази нужда няма нищо общо с безсмъртието.

Ние не искаме да разбирате всичко това в груб език. Ние казваме само една нужда. И човечеството, и учените в света се занимават специално с тази нужда и казват: „Всичко е нужда, всичко е необходимост“, и по-нагоре не знаят.

Да, така е, защото човечеството наистина се занимава с тия нужди, но ние не искаме да смесваме нещата. Не можем да ги идеализираме така, че да приравним нуждите с безсмъртието. Безсмъртието е една система, а нуждите са друга система. И когато атеистите казват, че не могат да видят безсмъртното, те са прави. То е безсмъртно, как ще го видят? Вие сте още в смъртното, това което е нужда. А Бог живее извън нуждите. Затова той не може да се види.

Специално обаче ученикът какво чувства? Той може да чувства само едно велико вдъхновение, едно възвишено присъствие. Но за да може той да възприема тия висши трептения, тия висши субстанции, се искат специални органи, специални способности.

И тъй, трябва да имате този критерий да разделяте науката, т. е. да знаете кое явление отговаря на безсмъртните същини и кое - на нуждите. Защо е станало необходимо да има свят на нуждите, това е вече друг въпрос. Понеже е започнала вселената, започнало е и проявлението. Не може без тях. Понеже духовете се въплъщават, не може без тях. Понеже силите се пречупват, се трансформират, не може без тях. Това е една голяма трансформация. Но специално ученикът трябва да знае, че Бог е извън нуждите. Той от нищо не се нуждае. Следователно, ще го търсите в света на безсмъртието, извън нуждите. И когато го потърсите там, ще се явят може би духове, които ще кажат: „Защо го търсите там, където нищо не съществува?“ Много естествено, там не съществуват нужди.

Ученикът трябва да прави разлика, за да се сроди с онази ефирна среда, с онази ефирна атмосфера, с онези безсмъртни трептения във вселената.

Може ли да стане това? Това е важен фактор, който ученикът трябва да усвои в смисъл, да го сроди със своята природа. Природата на ученика все пак трябва да се сроди с природата на вселената. Това е идеята, защото ученикът представлява една малка вселена. И понеже е една малка вселена, той трябва да се ползува от величието на голямата вселена. Трябва да има контакт, трябва да има връзка, трябва да има възможности, за да може да възприема тия притоци на великата вселена.

Какво е животът във вселената? Животът във вселената може да бъде такъв, какъвто е живота в малката вселена на човека. Животът във вселената може да бъде такъв, какъвто е живота на великите посветени. И най-после, животът във вселената може да бъде такъв, какъвто е живота на Бога. От това следва, че ученикът трябва да прави разлика при своето степенуване по отношение възможностите му в по-висшите сфери, т. е. да може да се докосне до влиянието, до присъствието, до вдъхновението на Вселенската душа и на Вселенския дух.

Така както ученикът на физическия свят опитва сладчината на даден плод, така и когато се добере до състоянията на вселенския живот той ще чувства тази сладост, това влияние, това трептение, това присъствие, това въплъщение в своя мир.

Мирът на ученика трябва да бъде в непрекъсната връзка със стимула, с импулса на вселената. Той е гражданин на вселената. Той може да не осъзнава това, защото се е отклонил от порядъка на вселената, от системата на вселената, но все пак той съществува във вселената. Той се ползува от светлината, от присъствието, от душата на вселената. Затова ние нарекохме ученикът на Върховната школа вселенска сила. Той е вселенски гражданин, вселенски оператор, вселенски творец, вселенски дух.

Какъв е животът на съществата, които са се издигнали до висините на вселената? Това е един важен въпрос. Всеки би се заинтересувал за живота на тия същества - какво е тяхното занимание, какво е тяхното състояние. Ученикът трябва да се занимае специално с отношенията на тия същества към вселената, защото вселената изобщо представлява едни богати отношения.

Към кого? Към Създателя, към Бога. Вие не можете да имате представа за силите на вселената без тия отношения. Ако няма такива отношения, ще има дисхармония, т. е. ще има едно голямо нарушение.

Ние искаме да освободим ученика от влиянието на тия отношения и да го издигнем до висините на висшите отношения. Затова той трябва да има вече едни божествени отношения. А това ще рече де има тясна връзка с присъствието на Божия дух, на Божията душа и на Божието съзнание, на Божието знание, на Божието безсмъртие.

Може ли да стане това? Всички безсмъртни са минали по този път. Следователно и ученикът ще мине по този път и ще се запознае в по-голяма секретност с живота на вселената. Той трябва да стане вече един голям естественик, да познава естеството на вселената. Той трябва да бъде голям астроном, да познава небето на вселената. Трябва да бъде голям математик, да познава съчетанието на вселената. А за всичко това се иска вселенски импулс. Този божествен импулс е като една божествена вълна в него, която ще го осени, която ще му създаде една нова атмосфера с нов въздух, с нови прииждащи лъчи и ще обнови неговото естество. Той е живял така, че всички ония притоци, които са подържали неговото съществувание, не са му дали нищо особено. Затова новият импулс идва да го свърже с една по-висша гама, с едно по-висше трептение, с едно по-висше присъствие.

Научете се така да мислите. Нека вашата мисъл има едно по-широко, по-необятно пространство, да има възможност да се движи из по-дълбоките, из по-необятните мирове на вселената. Тя трябва да има определени обекти в съзнанието за да може да се движи. Ако би се движила без порядък, без направление на овекти, тя не си получила особена придобивка.

Когато застъпваме живота на вселената, системите на вселената, ние искаме да дадем едни такива съвършени обекти, които да създадат една съвършена безсмъртна картина. Трябват станции. за да може мисълта на ученика да продължи, трябва да има откъде да се ориентира.

Казвате сега, че вашата мисъл трябва да има като обект слънцето. Оттам нагоре тя няма обект. Но когато се стигне до слънцето, когато се изживеят вибрациите на слънцето и се навлезе в неговия център, тогава ще се дойде до едно ново положение, до една нова мисъл, съвършено прояснена по отношение вселената. Такова е естеството й. Тя не може да спре до слънцето, защото и зад слънцето има слънца, други слънца, други миражи, други системи, други обекти. Пита се тогава: какво е отношението на мисълта на ученика към вселената? Мисълта на ученика трябва да бъде безсмъртие, безпределност.

Тогава ще дойде мисълта: „Ако се отиде до определеност, какво ще се получи, какво ще се срещне?“ Великата абсолютна система на Бога. Мисълта на ученика не може да излезе от тази абсолютна система, защото извън нея нищо не съществува. Ученикът не може да има понятие какво е тона извън системата на Бога. Всичките възможности и отношения са и божествени възможности.

Виждате какъв периметър трябва да има мисълта на ученика. когато има този периметър, тогава ежедневните задължения ще бъдат толкова опростени, толкова непотребни, че ще съжалява за изгубеното време.

Но да допуснем, че това е било необходимост. Да, но всяка една необходимост има свой завършек, има свой край, в смисъл, има пресищане. А ученикът не може да бъде съгласен с пресищането, защото пресищането е, което създава болезнените състояния в него. Той трябва да се освобождава вече от пресищането. Понеже пред него е голямата необятност, понеже има безсмъртно отношение към вселената, за бъдеще той че трябва да допуща да бъде в положение на пресищане. Той навлиза във вечното безсмъртно разнообразие.

Какво значи разнообразие? Удоволствие ли е или какво? Не, това е вселенски импулс, импулсът на вселената, който разнообразява и мисълта, и чувствата, и съзнанието, разширява го.

Внасяйте изобилен приток на светлина, която има тази магическа сила да прониква през слънцето и да минава в други слънчеви системи. И слънцето има своя атмосфера, които е доста нагорещена. Така казват учените астрономи. Те казват, че слънцето е огнено, центърът на слънцето обаче е богато устроена духовна система. И понеже съществата там живеят в изобилна светлина, то и неговата атмосфера е светлинна. Бог не е направил слънцето, за да бъде то пущинак. Той е пратил там същества, духове, които да проявят неговото величие в необятна светлина.

Ученикът трябва да мине тази атмосфера и да се добере до стройната система на самото ядро. Може ли? Това са дадени условия. Тогава ще дойде до положението да се запита: „Материално е то?“ Материална субстанция има навсякъде във вселената. То е едно начало, което проявява Върховното начало, т. е. духовното начало, духовната същина, духовния приток, духовния импулс. Следователно, ученикът трябва да започне с тази върховна система на слънчевото ядро, за да може да влезе във връзка с великите адепти, да научи техния живот, тяхната наука, тяхното майсторство, тяхната музика, тяхната сила. Затова, когато се казва, че слънцето е обект, ученикът трябва да разчита на този обект, да разчита на стройната система на живота на съществата. На физическия свят той ще се ползва от атмосферата на слънцето, от духовната култура на тия същества, но пита се: как да премине атмосферата на слънцето, т. е. как да се освободи от атмосферата на земята и да премине през атмосферата на слънцето,

Учен трябва да бъде ученикът, но за да стане това, ние и по-рано загатнахме: трябва един върховен импулс. Чрез този върховен импулс ученикът ще се запознае с импулсивните сили на вселената. Щом се запознае с тия сили, той лесно ще може вече да . минава през атмосферата на слънцето. Не само на слънцето, но и през атмосферата на вселената.

И вселената си има своя атмосфера. Под вселена ние разбираме цялото битие изобщо, а не за дадена планета като една вселена. Вселената е нещо по-необятно, но пък е достъпно. Необятно е по отношение на човешкото съзнание, а достъпно по отношение мисълта на ученика.

Това е едно много важно положение, което ученикът добре трябва да проучи и го въплъти в своето съзнание, и в своята вътрешна същина. И понеже е отсъствала тази мисъл, т. е. не е съществувала възможност за едно такова съзнание, ученикът винаги е бивал в затруднение. Но сега, когато му се разкрива вселената в най-големи подробности, той трябва да придобие вече тия вселенски отношения.

Каква е целта на тия същества, които населяват слънчевите ядра? Има ли някаква идея в това, има ли някаква цел? Да, понеже съществуват като начало, те имат велика идея, идея за постижение.

Какво ще постигнат, щом са в началото? Всяко начало има идея, има развитие, има усъвършенстване, има вглъбяване, има отъждествяване, има обезсмъртяване и т. н.

Нима силите на началото не са обезсмъртени и отъждествени? Понеже са в процес на отношения, те имат възможност да проявят вселената в абсолютност.

Защо имат тази възможност да проявят вселената в абсолютност? Защото началото не е още и Абсолютността. То е начало към абсолютността, но не е и абсолютност.

Но за да можем да боравим с тия абсолютни сили, трябва вселенски импулс. Вселенският импулс, това е Духът на вселената, т. е. Божият дух се е проявил като Дух на вселената. Щом имате този Дух на вселената, ще имате и възможностите на Абсолютността.

Какви са вашите отношения към тази Абсолютност? Задължения ли са те, или някакъв каприз или удоволствие? Когато ученикът започне да размишлявала импулса на вселената, той ще забрави всички нисши поделения, т. е. ще се откъсне, ще се излъчи от атмосферата на земята. докато не се излъчи от атмосферата на земята, той не може да мине през атмосферата на слънцето. Първият опит, първото изкуство, първото усилие, което той трябва да направи, е да се излъчи от атмосферата на земята. Не и да навлезе обаче в атмосферата на другите планети.

Може би ще дойде мисълта в него, че трябва да проучи и другите планети, но има един друг род специалност, която ученикът може да усвои. Посредством духовните си отношения към другите планети той ще усвои културата на съществата на другите планети, знанието на тия същества, нуждите на тия същества.

С едно върховно духовно проникване може да се отиде до големите възможности. Когато ученикът иска да посети едно планетно ядро, какво му струва чрез своята духовна същина, чрез своята духовна способност, чрез своето съзнание да обхожда всички варианти, всички трептения на това планетно ядро, да познава цялата наука там? Той може да направи това и ще се върне при своя физически свят пропит от дълбоки безсмъртни идеи, от дълбоки безсмъртни състояния и ще обогати своя ум.

Умът на ученика трябва да се обогатява от съзнанието, защото съзнанието е оператора. Съзнанието е, което разчиства атмосферата, което разчиства тъмните облаци от неговото небе. Следователно, умът трябва да се учи от съзнанието, макар и да е казано, че умът обогатява съзнанието. Но когато ученикът влезе в една лаборатория, тази лаборатория е богата с много прибори, с много възможности и той може картинно, образно да проучи материята, която трябва да асимилира неговият ум.

Такова нещо представлява съзнанието на ученика. Какво значи лаборатория? Внесени всевъзможни и всевъзможни картини, образи, явления. Цялото миросъздание е внесено в тази лаборатория на съзнанието.

Какви са предметите или специалностите в лабораторията на съзнанието? Това са безсмъртните опитности, които съществуват като реална среда във вселената.

И тъй, колкото повече съзнанието на ученика е снабдено с многото възможности на вселената, толкова и неговият ум е по- богат, по-силен. Той има вече една богата библиотека, една богата лаборатория. Съзнанието на ученика е химическа лаборатория. И с колкото повече елементи е снабдено то, толкова повече се обогатява и умът на ученика.

Каква е връзката между съзнанието и ума, какво е отношението на душата към съзнанието и какво към ума, и най-после какво е отношението на духа на ученика към съзнанието и към ума? Тук трябва да се направи една връзка.

Поставя се сега въпроса: кое е начало в ученика? Ние познаваме душата като начало в ученика. Тя представлява опитностите, преливанията, богатата среда за едно богато съзнание.

Кое прожектира нещата? Душата прожектира божествените същини. Те са прожекции в съзнанието и се казва, че нещата се осъзнават. Затова казваме, че съзнанието е богато на картини, на образи, на състояния. Връзката между съзнанието и душата е и връзка между духа и Бога. когато казваме присъствие на дух, разбираме присъствие на богато съзнание, защото кой може да осъзнава нещата? Кой знае за тях? Знае Божият дух. Затова те са вече осъзнати същини. Осъзнатите същини се проявяват в едно целокупно съзнание. Вие имате вече това целокупно съзнание. То е във връзка с вашата душа. Душата е импулс на съзнанието. значи вашата душа представлява вселенски импулс във вашето съзнание. Без този вселенски импулс вие не може да имате вселенско съзнание. Вие сте едно вселенско съзнание, т. е. вселенска душа.

Колкото по-богата е тази душа с опитности, със знание, с приливи и отливи, с присъствия, толкова повече ученикът е вселенско съзнание. За да има по-ясна представа, по-съвършена картина за нещата, духовната същина трябва да бъде във връзка с вселенското съзнание. Не можете да имате един съвършен, обект, ако нямате присъствие на духовната същина. Духовната същина е, която провежда системите на вселенското съзнание, т. е. този главен Дух, който ние няма да наречем вселенски импулс, но онзи възвишен ритъм, който е дал първата проява на живота. Няма ли живот, не може да става въпрос нито за съзнание, нито за вселенски импулс. Благодарение на живота, благодарение на тази безсмъртна трептяща душа, в ученика има вече богата лаборатория, богато съзнание, богат храм на светлина, на безсмъртие.

И тъй, какво трябва да остане във вашата мисъл? Единственото което трябва да остане във вашата мисъл е да се свържете с великия импулс на вселената, който ще вдъхнови вашите сили, за да може да се запознаете и то по-скоро със същините на великото вселенско съзнание и да заживеете с движението, с импулса, с ритъма, с Духа, с душата, със сърцето и ума на вселената. Всичко в ученика трябва да стане безсмъртна същина на вселената.

Имайте тази богата, необятна възможност на вселената, за да може да се обогатявате през всичкото време на вашето съществувание на физическия и на материалния свят. По този начин ще обезсмъртите тия светове.

Бъдете близко до вселенския импулс. Чувствувайте го всеки миг как прожектира своите същини във вид на притоци, на вълни, на светлина.

Чувствувайте това. Нека вашите чувства така се изтънчат, така се префинят, че наистина да чувстват присъствието на вселенския импулс.

Устройвайте се. Устройвайте се по новия начин, по новата система, по новото присъствие. колкото повече се устройвате така, толкова повече ще се чувствате като вселенски импулс, за да могат всичките ви духовни и чувствени сили да затрептят като една обща хармония, като една обща симфония.

Трябва да бъдете безсмъртни симфоници, та когато ви чуят съществата от духовния или от слънчевия свят, да се спрат и те да изживеят вселенския импулс. не че не го изживяват, но да го изживеят чрез вашата хармония, чрез вашия импулс. За да се изживее импулса на вселената, трябва едно заимстваме, едно допълване.

Имат ли нужда слънчевите същества от нашето присъствие, от нашето богатство, от нашето знание, от нашите способности? Знайте, че животът у Бога е общ. Както може той да затрепти в другата душата и в сърцето на едно слънчево същество, така може да затрепти и в едно същество на физическия свят. Бог е импулс във всички планети, във всички слънчеви ядра. Понеже е общ импулс, той навсякъде се чувства. Зависи до колко е развито или до колко е богато съзнанието.

За да може ученикът да се ползува от опитностите на тия висши същества, той трябва да ги приближи към себе си. Те трябва да го познават. По какво? Той има великата мисия да изпълни известна задача. Защото и физическият свят на ученика е цяла лаборатория, с всички елементи с които тази лаборатория трябва да оперира. И за да може правилно да стават операциите, трябва да дойдат по-подготвени, по-възвишени сили и заедно с ученика да извършат тия операции.

Богатство трябва. Притоци трябват. въплъщение трябва. Колкото повече ученикът въплъщава истините в себе си, колкото повече проникват безсмъртните идеи в него, толкова повече той осъзнава ритъма, импулса на вселената, толкова повече неговият живот потича по тия каналчета, бихме ги нарекли или по тази кръвна система в него.

Нека силите на този импулс потекат в ученика, така както е потекла кръвта в него. Това е една подготовка и то една доста висша подготовка. Ученикът ще почне да мисли така, както са мислили великите посветени, когато са минавали през школите.

Трябва ученикът да се подготви и то по най-разумната система. А за да може да преодолее трудностите в тази система, той трябва да се свърже с главния импулс във вселената.

Това са мислите, идеите на Великите бели братя, които са посещавали много от планетите и са устройвали планетния живот. Така и сега те устройват планетния живот на земята.

Тия импулси ще дадат отзвук. Те ще се изразят посредством способности, таланти, изкуства, знание посредством най-богатите отношения.

Имайки тази задача, имайки тази мисия, ученикът трябва да преодолява всички трудности, да си обясни всички въпроси, които от сега нататък ще проникнат в неговото съзнание. Непроверен, непрочистен той не трябва да влиза в лабораторията на своето съзнание. Той трябва да бъде пречистен и тогава да се срещне с лабораторията на своето съзнание, и когато съвършените същества потърсят някой елемент на физическия свят, да го намерят чист в тази лаборатория, т. е. ученикът трябва да бъде онзи богат оазис, който да запази жизнеността на физическия свят. Повече жизненост му трябва на физическия свят. Трябват повече оазиси, та когато тръгнат керваните, когато тръгнат пътешествениците за земята, да има оазиси, да има извори. Изворите са признак на един доста богат живот.

Земята има богат живот. По нея има много извори, реки, морета, океани. Това показва, че животът на земята е доста изобилен. Има богати условия за духовно присъствие, за една по-възвишена върху нея експедиция. Затова се откриха и много тайни - електричество, магнетизъм и много други елементи. Те ще послужат на тази експедиция.

Трябва да станат разкрития, т. е. тази вселенска лаборатория трябва да се разкрие, за да могат да се обогатят съществата по планетите.

И тъй, когато засягаме този важен въпрос, въпроса за голямата жизненост, за голямото присъствие, ние имаме са задача да подпомогнем ученика да устрои своя мир, своето съзнание, да обогатява своето съзнание, да обогатява своята душа и да разкрива истините за своя дух и за своя ум, защото без истини ученикът е нищо - тъй както е казано: „И кимвал що дрънка. . .“ Не трябва да има дрънкане, но велика хармония, велико съзвучие.

Нека Бог се прояви като една централна сила на живот във вас. Колкото повече се централизира божественият живот, толкова повече се обогатява и съзнанието. Съзнанието заимствува от живота, независимо от това дали е осъзнало притоците на живота. Животът съществува така, както съществуват необятните извори. Затова обогатявайте своето съзнание, т. е. централизирайте опитностите на вашата душа. Колкото по-голяма е централизацията, толкова повече се разкрива във вас безсмъртието на Духа. А щом се укрепи безсмъртието на духа, вече започва процесът на вечния живот. А знаете ли какво значи процес на вечен живот? Това е безмълвието.

Понеже школата е във връзка със силите на вселената, тя има и правото да обърне внимание на ученика, че трябва да има едни богати отношения към тия сили. Не че ученикът няма желание. Напротив, той има всичкото желание да има тия богати отношения, но все пак той не може да преодолее някои природни явления Ученикът е въплътен в природата и затова тия давления се мъчно преодоляват. Но щом неговата мисъл може да преодолява далечните пространства, той може да преодолее и природните явления.

С това ние не искаме той да скъса с природните явления. И природата е една богата аудитория за него. Той може да се учи от нея. Понеже той системно работи, следователно, може да се учи от системната работа на вселената, но природата не е негова вселена. Той трябва да излезе от природата и да заживее във вечните истини, във вечността. Но това е едно дълго развитие и посвещение. Затова той трябва да се съобразява с природните явления, т. е. да взема най-възходящите явления. В природата често пъти се случват и някои стълкновения, бури, порои, слънчеви съвпади, които се явяват като отрицание. А ученикът искат да го освободят от тия стълкновения, от тия контрасти, затова той трябва да излезе от тях, в смисъл, да наследи вече новата природа, духовната природа, природата на Духа.

Може ли да стане това? Разбира се, че може. Може, когато всичко се обезсмърти. А безсмъртието подразбира вече не процес, а вдъхновение, тържество. В процесите има винаги стълкновения. Затова ученикът трябва да завърши вече науката на процесите и да дойде до положението на благодат, да бъде вече приятел на светлите сили, на слънчевите сили.

Ние вземаме слънчевите сили като най-близки, като най-добре почувствани, като най-добре познати за ученика. Ние обаче не искаме да го спрем да остане само на слънцето. Той трябва да обходи цялата вселена. Не трябва да спира до природата било на Марс, Венера, Меркурий, Юпитер и др. планети, било на слънцето. Той може да мине като естествоизпитател, като математик, като физик, но не трябва никъде да остава, защото е вечен пътник към Бога.

Пратиха ли го или той сам слезе? Да, той сам слезе. Никъде в Бога няма насилие. Всичко се проявява без насилие. Ученикът сам е слязъл за да може да проучи в най-големи детайли божественото проявление. Някой път се е подценил и не е искал да заеме някой по-висш стадий на развитие и е слязъл в по-нисшите сфери, т. е. в положение на спиране. Но какво става? Колкото повече се слиза надолу, толкова повече се явяват контрастите, изживяванията, толкова повече се явява подчертаването. В това подчертаване ученикът някъде се е възгордял, другаде се е подценил и т. н. Но това са варианти на духа и в края на краищата ще се стигне до върховния импулс на вселената. Затова ученикът не трябва да се обезсърчава, в смисъл не трябва да подценява божествената същина в себе си.

Често пъти материалната, физическата страна взема надмощие над духовната същина. Но там е трагедията. Затова всички човешки същества изживяват голяма трагедия. И целият животински свят изживява голяма трагедия.

Може ли без трагедии? Може без трагедии, но за сега не може. Целият растителен свят изживява трагедии и целият материален свят изживява трагедии и то големи трагедии. Човек и сега си прави трагични театрални представления. И плаче, и бунтува се, понеже те засягат неговата духовна същина.

Не е лошо да се създават такива театрални представления, такива театрални сборища, защото все пак това е една способност на човешката душа - да прояви живота в една трагедия, за да може да се ангажира съзнанието и да прави подбор за красивото, за безсмъртното.

Да, едни богати, върховни отношения към импулса на вселената. Нека това остане във вас като един свещен мираж, като едно свещено чувство към хубавото, към красивото, божественото, абсолютното.

Обогатявайте се с този дух, за да може да крепнете, да израснете, да проникнете и в по-висшите светове на вселената. Колкото повече се внедрявате във висшите светове на вселената, толкова повече ще се чувствате като вселенски духове, като вселенски сили на богати отношения, на богати средства, на богати възможности.

Излезте от вашата атмосфера и влезте в атмосферата на вселената, т. е. преобразете вашата вселена и влезте в божествената абсолютна вселена. Нека божествената вселена ви бъде потика, импулса, присъствието, за да може да придобиете един богат характер, т. е. да усъвършенствате своите същини, за да бъдат те във всято отношение изящни, прилични, красиви, хармонични и да заживеете като факторни същества в природата. Да не бъдете зависими от природните явления, от природните катаклизми, от природните сили, от пригодните събития, за да може вашата малка вселена, вашият така наречен малък космос, да бъде вече фактор.

Това не е надценяваме. Това е постижение. Това трябва да се постигне посредством дълбоко размишление, посредством дълбоко смирение, посредством дълбоко вътрешно приготовление. Ето защо, вашият живот трябва да бъде едно вътрешно приготовление. Трябва да се готвите за едно бъдещо тържество, за едно бъдещо посрещане, за едно бъдещо преселение.

Гответе се. Идват благодатни събития за вас. Дали ще ги изживеете на физическия или в духовния свят, това за вас не е важно. Важно е, че трябва да ги изживеете заедно с висшите светове.

Идва духовна вълна, т. е. идват духовни сили. Те ще напуснат своята територия, своите обекти, своите институти на слънчевия свят и ще дойдат като върховна комисия, като върховно представителство да посетят земята. Дали ще бъдете на земята, то е друг въпрос. Но ако бъдете на земята, да може да се срещнете с тия същества.

Тия същества ще почнат да ви нашепват, да ви импулсират, да ви вдъхновяват. Влезте дълбоко в себе си и не проявявайте на вън онова, което е свещено за вас. Запазете го в своята дълбока съкровищницата, да бъде то тайнствено, силно. Имайте това божествено призвание да проявите Бога в най-дълбоко мълчание, в най-дълбока глъбина, в най-дълбока тишина.

Така както Бог е проявен в абсолютна тишина, така и вие проявете неговата същина, неговото присъствие в най-дълбока тишина. Дайте условия на тия тайнствени сили в себе си, за да могат да разширят вашия периметър. Вие трябва да се разширявате. Колкото повече се разширявате, толкова повече възможности завладявате.

Имайте един по-богат мир, един по-голям свят, един по-висок свят, за да може да бъдете в постоянна връзка с Върховното ръководство. Нека това никога не ви напуща. Нека тази мисъл се вживее във вас, нека тя възкръсне във вас, нека стане вселенски импулс. Така подготвени ще имате всички възможности да се ползувате от тия същини, с които са се ползвали великите посветени.

Посвещавайте се, за да носите достойно името бели братя, т. е. братя на човечеството, братя на животинския свят, братя на растителния свят, братя на минералния свят. Всичко трябва да бъде ваше, всичко трябва да желаете, за всичко трябва да държите сметка, за всичко което се отнася до развитието. Това е характер.

Ние ще продължим за великия импулс, за да могат да се изяснят за в бъдеще някои неща. Бъдете повече светлинни. Ученикът се нуждае от светлина. За да може да проникне в детайлите на вселената, той трябва да има собствен светилник, да не разчита на светилника на другиго.

Какво показва това? Че ученикът има една индивидуалност, която има всички възможности на Голямата необятна индивидуалност. Може би всички индивидуалности ще имат един общ светилник, но сега се иска от ученика на Върховната школа да има своя свещ, та когато ходи, да осветява всички предмети, всички явления и да ги проучва.

Да има собствена свещ, това е една голяма придобивка за ученика. Тази материя, това изкуство, тази светлинна същина той трябва да ги е получил чрез своето голямо изкуство и да я запали. Тук ще му дойде на помощ алхимията. Той трябва да знае да преобръща нещата. Ученикът е, който ще ги преобръща. Той е, който ще ги пречиства. Има някои неща, които трябва да се пречистят или да се отделят. Но за това му трябва знание, трябва му присъствие. Когато присъства в нещата, той лесно ще ги анализира. Анализ трябва и то голям анализ по отношение своя външен и своя вътрешен свят. Трябва всичко да се анализира и да се постави на своето място.

Такова устройство е необходимо. Не е лесно, но е възможно. А щом е възможно, това е вече присъствие на Дух.

Ние искаме да освободим ученика от някои давления, от някои хипотези, че той е нищо, че нищо не може да направи. Ние искаме да събудим в него онзи божествен импулс, който да подсили неговите сили. Така ще бъде.

Въвеждаме ученика във вселената, за да може да се запознае по-обстойно с устройството на вселената, когато научи устройството на вселената той ще знае и за себе си. От примерите, от фактите, които ще извлече от вселената, той ще открие себе си. Ученикът още не се познава. Той още не знае от какви материали е сътворен. не знае от къде са взети, къде е техния извор или тяхната съкровищница и защо са взети. Но когато навлезе с цялото си тържество из глъбините на вселената, понеже има други фактори, които ще го запознаят основно с елементите на вселената, той ще прави заключение и за самия себе си.

Тия фактори са, които ще го въведат в детайлите на вселената. Те ще му покажат от къде е взет материала, кои са източниците, какво е качеството, каква е светлината, каква е издръжливостта, какво е измерението, каква е здравината на тия материали, които са необходими за устройството на вселената.

Ученикът трябва да се запознае с тия основи. Те са които дават характера, те са, които дават идеята, те са, които дават безсмъртието в живота. Без тях не може да има безсмъртие. Те са, които имат свойството на безсмъртие, на сцепление, на топлина, на хармония, на светлина.

Колко важно е, ученикът да се добере до тия рудници, до тия същини на божествения дух, които ще се съхраняват някъде в далечното, в необятното, в тайнственото. Затова го въвеждат колкото се може по-близо до пулса на вселената, до диханието на вселената, до душата на вселената.

Той трябва да чувства вече ритъма на тази душа на вселената, който ще му даде и звука, и тона, и числото, защото, за да има ритъм, трябва да има известни фактори, които да са като ядра на този ритъм. Ритъмът значи движение. Значи, трябва да има фактори, които да произведат известно движение. Ученикът трябва да познава този ритъм в неговите съставни части. Много важно е да се знае какви са съставните части на ритъма на Духа във великата божествена наука. Понеже ученикът е кандидат да опита импулса, уханието, ритъма, той трябва да знае как да борави с тях, за да не наруши главната хармония. Затова той се приготовлява да може да изнесе, да отиде, да донесе и то най-разумно, най-тактично, най-съобразително, най-тактично.

Ето каква е подготовката, ето каква е шеметна бързината, която предстои да овладее ученикът. Сега той има много инертна мисъл, много инертни чувства, много инертно движение. А трябва да се напусне тази инертност и да се сроди с енергиите, които да го отведат до главното ядро на божествения импулс.

От къде ученикът може да научи съставните части на ядрото на импулса на природата? Тук се иска една голяма подготовка, едно голямо вглъбяване, едно голямо преселение или едно голямо присъствие.

За да можеш да изчислиш, да претеглиш, да обхванеш, да задържиш, да изнесеш, да съставиш една опитна наука, да изнесеш известна аксиома за тази ядрена сила, се иска голяма дълбочина. А ученикът се плаши от дълбочините. Той не може да влезе в дълбочините, защото има случаи, когато не можеш да излезеш от там. Сега му се препоръчва да ходи по височините. Лесно е да ходиш по височините, но трудно е да ходиш в глъбините. И в най-големите височини има дълбоки глъбини и той не може да ги подмине. Той трябва да знае за тях. Той трябва да опита организаторския Дух в тия дълбочини. Колкото повече навлиза в глъбините на душата, в глъбините на вселената, толкова повече той започва да чувства, да разбира, да знае съставните части на ядрото на вселенския импулс.

Вселенският импулс е първото дихание. Той е подчертал първото движение. Той е опитал първия лъч на светлината. Затова е важно какво място заема ученикът във вселената, на какъв ъгъл е, на какво измерение е попаднал, т. е. при какви съвпадения - планетни или слънчеви.

Да знаеш мястото е много важно. Благодарение на това, че е важно мястото, някои от духовете лесно са се освободили от противоречията. А сега се напомня специално на ученика от Върховната школа да се добере до тия върховни положения, за да могат да го въведат в тайнствеността на великия божествен ритъм във вселената.

Великите постижения са придобити с велики подвизи. А великите подвизи се придобиват благодарение на импулса на вселената. Колкото повече ученикът познава вселената, колкото повече чувства импулса на вселенската душа, толкова повече се прояснява в неговото съзнание работата на Божия дух във вселената.

Когато говорим за работата на Божия дух и за импулса на вселената, ние с това не искаме да кажем, че има кой знае каква разлика, но все пак има една степен. Импулса на вселената е по-близо до ученика, по-достъпен за ученика. Той е, който може да направи в достояние душата на вселената, докато за работата на Божия дух се иска една по-голяма необятност, по-голяма широта, по-голяма дълбочина. Защо? Защото работата на Духа е над работата на вселената. Проектът на вселената, скицата на вселената, фонът на вселената, идеята на вселената, това са проекти на Духа. Следователно, всички проекти във вселената са духовни способности, духовни същини, духовни притоци, духовни приливи, духовни отливи.

Знаят ли посветените за тия същини във вселената? Ние задаваме въпроса в какво впрочем се е състоял стремежът на посветения? В какво да се посвети? Да се спаси и да влезе в някакво тържество, или да отиде в рая, и да блаженства там, или пък да се изкачи до божествения олтар, до божественото подножие? Не, на посветения не е идвала тази мисъл. Той се е страхувал от нея, защото е опасна, т. е. тя не е прогресивна. Прогресивната мисъл е да влезеш като творчески елемент, като творческа същина, като творческа искра, като творчески огън, като творчески атом във вселената.

Ние искаме да хвърлим светлина в съзнанието на ученика, да не се придържа към някакви ограничения, т. е. да не идва до положение, да държи в себе си някаква сектантска мисъл. Той трябва да се освободи от сектантските мисли. А за да бъдеш свободен от тях, трябва да притежаваш великите творчески мисли, т. е. да притежаваш импулса, ритъма на Духа.

Когато говорим за импулса на вселената, ние имаме единствената задача да хвърлим по-изобилна светлина в съзнанието на ученика и да го освободим от ограниченията, от този заветен сектантски фанатизъм и когато прониква в глъбините на вселената, да може да оперира със своята мисъл, да фотографира нещата чрез своето съзнание, да проверява нещата чрез своя ум и да отпечатва действителността чрез своето сърце. така подготвен той ще знае за положителните фактори в ядрата на вселената.

Но ще дойде мисълта: „Как можем да знаем за тази материя, когато кой знае от какво измерение е тя?“ Действително, тя има измерения, но има и нисши измерения. Достатъчно е ученикът да знае в по-нисшите измерения, които пък ще му дадат идеята, образа, импулса да открие висшите същини, висшите идеи. За да знае за онова висшето, абсолютното, той трябва да борави вече с други измерения, трябва да се движи в други светове, трябва да познава други пътища, т. е. той трябва да знае за другите върхове, за другите височини, за другите бази.

Може ли да знае някога за тях? Това е процеса, това е посвещението. Ако нямаше тия проблеми, нямаше да има нито прогрес, нито посвещение, нито стремеж. Следователно, когато ученикът се открие като една духовна същина, като една духовна сила, той знае вече за тия проблеми. Но понеже още не се е освободил от нисшите влияния, от нисшите сфери, от нисшите светове, той още не може да изживее тия висши съставни елементи.

Има ли елементи в тия върховни полета? Да, има дадено. А това дадено са именно тия висши елементи. Те са, които представят по образ и подобие Бога. Ако ги нямаше, ученикът нямаше да има идеята за образа и подобието на Бога. Той трябва да борави с известни сили, за да може да има представа за образа.

Ще кажете, че той сега има образ. Да, той има сега преходен образи. Той е както морската пяна. Когато вълната прелее, образува се пяна. А когато вълната се оттегли, пяната се загубва т. е, слива се. Следователно, кое е важно сега: дали когато океанът се вълнува или когато е в тишина? Когато океанът се вълнува, се създава образа, а когато е в тишина, се създава подобието. Подобието е в абсолютната тишина. Нямаш ли тишина, нямаш и подобие. Единствено най-трайното, най-величественото, най-божественото, това е дълбоката тишина.

И тъй, препоръчва се на ученика да ходи из тихия океан. Когато океанът е тих, той лесно ще мине големите дълбочини. Но когато океанът е разбунтуван, мъчно се минават океанските дълбочини и животът е застрашен. Затова се препоръчва на ученика да владее тишината - не само на физическия свят, не само в материалния свят, не само в своя духовен свят, но и в цялата вселена.

Тишина, т. е. да бъдеш така устойчив, така положителен, така организиран, че от нищо да не се плашиш. Има ли страх, ти си извън тишината. Има ли смърт, ти си извън тишината. Има ли противоречия, ти си извън тишината.

Нека тази идея залегне дълбоко във вашето съзнание, за да имате вече едно богато съзнание за тишината. Ако това ученикът може да постигне, той е придобия вече едно върховно посвещение. Върховното посвещение се състои в дълбоката абсолютна тишина. Тогава няма да има фактори, които да го опитват, да го прераждат, да го раждат, да го преселват, да го погребват. Тишината не се погребва, не се преселва, тя е един дълбок, абсолютен покой.

Ученикът мисли сега, че когато се бунтува, когато събаря, тогава работи. Не, той трябва да владее изкуството на абсолютната тишина.

Когато казване абсолютна тишина, ние не искаме да кажем, че може да заживее веднага в тази тишина. Нека ученикът размишлява по този въпрос. Колкото повече го занимава въпроса за тишината, толкова повече той навлиза в дълбоко размишление. За да знаеш за сега, трябва да размишляваш. Бог е единственото същество, което е размишление. Той никога не е престанал да размишлява, да мисли. Мисълта не подразбира буря, не разбира противоречие. Тя е една устойчива глъбина, един върховен покой.

Това е, към което са се стремили великите посветели. Много от съвременните общества още не владеят това изкуство. Те знаят само как се проявяват в астралния свят. Някои нравят чудеса на физическия свят, но те ги правят благодарение присъствието им в астралния свят. Но великият посветен е в голямата глъбина, в голямата тишина на вселената. Ако вселената не притежава тази тишина и глъбина, тя не би била вселена, не би била велика хармония, велико сътворение в необятността,

Дано бъдем разбрани. Не само да се разбере чрез вашата мисъл, чрез вашия ум, чрез вашите чувства, чрез вашето съзнание и т. н., но се иска да се разбере чрез вашата душа, защото само тя може да разбира притоците на тишината. И тишината има притоци,

Щом има притоци, може ли да бъде такава дълбока тишина? Ако бихте знаели какво значи притоци на дълбоката тишина, вие бихте открили вселенската хармония. Ученикът трябва да се добере до действителността на всемирната хармония. Тя лежи като основа на вселенския импулс. И вселенският импулс се импулсира. И той се импулсира от всемирната хармония.

Колко красиво, колко величествено е, когато мисълта на ученика е такова трептение. Колко красиво, колко велико и безсмъртно е, когато съзнанието на ученика е в такава глъбина. Колко величествено и божествено е, когато душата на ученика е връзката между всемирните събития на вселената. Има ли вселената събития? И ако има събития, може ли да има тишина? Ние казахме: Ако бихте знаели какво е това всемирна тишина, всемирна хармония, вие бихте си представили какво е това притоци на тия вселенски събития. Това е душа, това е еманации на Духа. Това е, което тя ще обезсмърти.

Към вас се апелира. Вас искат да ви украсим с най-изящните багри, с най-изящния цвят, за да придобиете образа и подобието на велик посветен. Затова ученикът не трябва да се подценява, не трябва да подценява оперативните висши сили, които работят върху него. Във вас не трябва да има вече място на противоречия, на съмнение. Великият изследовател не може да се съмнява, защото той е в началото на всеки процес във вселената. А щом е в началото на всеки процес във вселената, той не може да допусне съмнение.

Понякога ученикът казва: „За да можем да опитаме нещата, трябва да се усъмним, така както е станало с Тома по времето на Христа.“ Той е искал да пипне ръката, но това е било преди две хиляди години. Но сега на ученика на Върховната школа не се позволява да пипа, защото той знае, той вижда. Всяко пипане е съмнение. Обърнете внимание: нещата не се пипат. Пипат се нещата на физическия свят, но в устройството на великия божествен свят на Духа няма пипане, там светът е устроен, а ученикът само го открива.

Нека тази велика мисъл претопи вашата мисъл, вашето съзнание, за да станете достойни, способни да откривате дълбочините, необятностите на вселената.

Влезте с достойнство във вселената. Влезте с чисти нозе, с бистър поглед, с развит слух, за да може да видите вселената. Да я видите, но не и да я пипате. Този който пипа, той изцапва. А ние не искаме да нацапвате вселената, не искаме да опетняваме девствеността на вселената. Ние искаме да бъдете като божествена зеница във вселената, която да види навсякъде великото устройство, великите същини на вселената.

Така подготвен, така проникнал, ученикът, всичко ще се отъждестви в неговото съзнание. Тогава няма да става въпрос за грешки, грехове, падение, отклонение и т. н., защото няма да има къде да се отклониш, няма да има защо да грешиш. Щом имаш просветено съзнание, щом не пипаш нещата, ти няма да грешиш.

Но може и ще се дойде до мисълта: „Как ще съграждаме, ако не пипаме?“ Ние ви казахме, че нещата по начало са изградени. Те имат едно девствено начало, една девствена светлина. следователно, ние препоръчваме на ученика да не прави опити да пипа, да разнася или да размества нещата. Когато се е опитвал да размества нещата в природата, той е пострадвал, та камо ли във вселената. Във вселената има една велика божествена закономерност и ние нямаме право да пипаме, за изменяме основите на тази закономерност.

Виждате колко много се освобождава ученикът. Освобождава се да пипа, да пренася, дори да строи. Какво ще прави тогава? Нали трябва да стане музикант, а как ще стане такъв, ако не пипа инструментите? Как ще стане диригент, ако не вземе палката в ръцете си? Пипането се отнася до физическия свят. А когато ученикът придобие божествения слух, той ще чува нещата без пипане. Той ще слуша хармонията на симфониите в небесните светове без да пипа, защото тия, които ги произвеждат, не пипат. Те са вселенско съзнание, вселенско дихание. Когато духовете са започнали да пипат, тогава е дошъл грехът на света, защото пипането подразбира разместване на нещата, нарушение па порядъка.

Ученико, ние те въвеждаме в света на свободата. Абсолютно искаме да те освободим. Щом влезеш в света на свободата, ти си свободен вече и от грешки, от отклонения, и от грехове. Нещата по начало са опитани. Най-великият майстор ги е опитал. Най-великият естет ги е опитал. Най-великият професор ги е опитал, т. е. духът ги е опитал. Тоя ги е излъчил от своята първична девственост и ги е проявил като една всемирна, като една вселенска красота.

Колко красива е вселената. Ако би могъл ученикът да се изкачи на такъв пиедестал, откъдето може да надникне в красивите лабиринти на вселената, той би се слял с великата върховна хармония.

Но ще дойде мисълта: „Ако няма стълкновения, може ли да има хармония?“ Великата божествена хармония е прилив на всемирните вселенски мисли. Следователно, там няма търкане, няма чукане, няма цепене. Там има само ехо.

Ученикът трябва да пожелае да влезе в света на ехото. Само тогава де ида представа за величието на Бога, за величието на вселената, за величието на безкрайността. Иначе всякога ще влиза в противоречия. Всяко противоречие ражда следствие. А всяко следствие е продукт на отклонение.

За в бъдеще ние ще избягваме дори думите отклонение, грях, грешки и т. н., защото искаме да навлезем в една по-ефирна област, в една по-префинена сфера, да ви освободим за момент от вашето място, от вашата база, от вашите традиции, от вашето сектантство. Само така освободени ще може да проникнете с вашите знания в глъбините на вселената. Сега обаче не можем да действаме така с вас, защото не сме взели вашето мнение. Трябва да се мине през вселенската къпалня, но не знаем дали имате това изкуство да се къпете. Страхуваме са да не се удавите. Затова искаме да ви подготвим най-напред. Колкото повече сте подготвени, толкова повече заляга тази мисъл във вашето съзнание и то отразява целия мир във вселената.

Бъдете вече вселенски. Израснете като вселената. Пригответе се като вселената. Обезсмъртете се като вселената. Това е заветът на великия посветен. Най-великото същество във вселената това е адептът на свободата.

Виждате, че под думата свобода ние разбираме да бъдеш свободен от отрицанието, от отклонението, да бъдеш свободен от всички свои слабости, от всички фактори, която те ограничават. Ученикът на Върховната школа се освобождава от всички култове. За него няма култ.

Но кажете: „Нали той има Учител? Учителят не е ли култ?“ Не, Учителят е написан закон, а ученикът чете и изучава закона. Учителят за ученика е като законник, т. е. реда и порядъка във вселената.

Но нали Учителят говори на ученика? А кота говори, няма ли да се произведе известно стълкновение? Няма ле да се произведе известно шум или известна буря при неговия говор? За ученика Учителят няма да бъде кече говор, но ще бъде виждане. Ученикът ще вижда.

Какво ще видя ученикът? Ще види хармоничния свят на Учителя. А щом види света на Учителя, той ще навлезе в неговия свят като съставни елементи на великата хармония.

И тъй, усвоявайте трептенията, импулса на вселената. Колкото повече долавяте тия висши трепети, толкова повече пред вас се разкриват всемирните идеи. Трябва да знаете за всемирните идеи. Всеки посветен трябва да се освети. Посвещението подразбира процес на работа, а осветяването - отъждествяване, т. е. тишина.

Ние много говорихме за тишината, но все пак се чува глъчка, шум. А ние искаме да имаме вече една представително Школа на тишината. Това е закон в Школата. Обърнете сериозно внимание. Трябва абсолютни хармония, без противоречия. Само чрез поглед ще откривате своите нужди. Все пак сте на физическия свят и имате нужди.

Бъдете тека прозорливи, че да знаете нуждите на всеки ваш съученик, за да не се създава никакъв шум. Предварително трябва да видите нуждите на своя съученик. Виждането и слухът тук играят голяма роля. Слухът е душата, виждането е Духа, а проникването е Бог.

Ние искаме Школата да се устрои по подобието на Школата на великите посветени. Школата на великите посветени е присъствие на Бога. Ако ученикът иска да се срещне с Бога, той трябва да влезе в тази Школа. Досега Школата беше приготовление, а сега та влиза вече в идейния свят. Това което се говори в Школата трябва така да се идеализира, че всички същини в нея да бъдат трептение на безсмъртие. А това подразбира абсолютна тишина.

Нека главният елемент за в бъдеще в Школата бъде абсолютната тишина. Когато ученикът влезе в Школата, той трябва да бъде чист въз всяко отношение. Още вън той трябва да се очисти, да се снабди със свещени мисли, да се хармонизира с безсмъртни чувства и тогава ща влезе и школата, за да може да се произведе необходимия ритъм по отношение съществата, които присъстват, защото някои от посветените същества са в експедиция и са делегирани да присъстват в Школата.

Нека това посещение или това присъствие се ознамени с достойнство, със стремеж, с устрем, с пристъп, със святост - неща за които вече ви говорихме.

Може би за пръв път се провеждат в такава светлина занятията в Школата. Не че няма школи. Има много школи по земята - черни, и бели, и сиви, и зелени, различни цветове, защото всеки цвят е представител на дадена школа, всяко число е дадена школа, всеки тон представлява дадена школа. Следователно, ученикът трябва да разбира елементите, с които ще работи. Когато изучава тоновете, във всеки тон той трябва да открие и цвета, и числото, защото тонът е съчетание на цвят и число.

Колкото повече ученикът открива цвета на тона, неговата радиация, абсолютната мярка на числата, толкова повече тонът ще бъде пристъп за него. Тонът ще измени целият негов мир. Така ще го хармонизира, че ученикът наистина ще бъде тон - богат, отмерен, оцветен, осветен тон. Същото е и с числото. Когато ученикът се запознава с него, той трябва да знае от колко бройки се състои това число, от какви възможности е съчетано, от какви измерения произхожда.

Той трябва да знае историята на числото - кога първо се е проявило, от къде е тръгнало, защо е въз вселената, каква е неговата цел, какви са неговите функции, какви са неговите съчетания.

Той трябва да знае всичко това. Същото е и за цвета. Историята на цвета е много интересна. Най-величественото проявление на Духа е това, че той се е изявил като цвят. Чрез цвета той е направил Бога в достояние. Така е представил Бога, че всеки да се плени, да се хипнотизира, всеки така да съсредоточи своя поглед, че и неговите очи да се украсят.

Вселената е най-велика в своето оцветяване. Оцветяването на вселената е помогнало на съчетанието на хармонията и за действието на числото.

И тъй, ученикът трябва да се запознае с цветовете, за да може да разбира цветните тонове, да може да разбира и хармоничните числа. Така той ще порасне във вселената като цвят, като тон, като число.

Ето_: това са възможностите, чрез които той трябва да действа, а не чрез пипане, чрез произвеждане на звукове и т. н. Звуковете са дадени като начален опит за размишление, числата като начало на движение, а цветът - като начало на откровение. Това са дадени всемирни отношения във вселената.

Голямо изкуство е ученикът да се хармонизира с импулсивните сили, с импулса на светлите сили, да може да влезе в контакт с тяхната деятелност, за да проучи тяхната система на работа, т. е. да заработите така, че да не се интересува вече от миналото, от стария свят, но да навлезе по върховете на бъдещия свят. Това е важно за него. Само тогава той ще бъде оценен, само тогава ще бъде удостоен, да заеме онова място, което му е определено още от начало.

Той е бил отстранен от своята длъжност по известни причини, но настава ден, когато наново го поставят под един строг контрол. Сега именно той навлиза в областта на строгия контрол. Налага се този строг контрол, за да не се допусне за в бъдеще никакво отклонение. Това е инструктивната мисъл на бялото братство спрямо ония ученици, с които е станало отклонението.

Дали всички ученици от бялото братство са изживели това отклонение? Всички ангелски сили са запазили своята първичност, своята девственост, но има ученици, които са понесли една голяма жертва. В тази жертва попадат и сегашните ученици, на които Духът ще обърне сериозно внимание да ги постави при благоприятни условия.

Къде са тия благоприятни условия, когато ученикът е попаднал под съмнение, под известен контрол? Една от задачите на ученика е да се освободи от контрола. То е една система на възпитание, но това е по отношение на отклонилите се ученици. А ученикът, който се е задълбочил, който се е съсредоточил да пази живота, да пази изкуството на светлите сили, е свободен от контрола. Той трябва да се освободи от всяко мнение. Страничните мнения не са съществени за него.

Когато засягаме импулсивния живот, импулсивната система, импулсивното изкуство на светлите сили, ние имаме за задача да опознаем ученика с горните светове, с горните институти, с горните университети горкото тържество на Духа.

Защо е такава задачата? Когато става преход на известни духове от една йерархия в друга йерархия, трябва да се създадат условия за тържество, а именно - освобождаване от контрол.

Предстои на ученика едно доста сериозно изпитание. А то е да се освободи от известен контрол. Това не ще рече, че той трябва да си даде една такава волност, която да го отвлече. Да се освободи от контрол подразбира, да възприеме великата свобода, великата свободна истина за живота. Да се освободи от контрол подразбира, да се освободи от контрола на външните сили, които са го придържали досега заради неговото отклонение или заради неговото нарушение.

Много важно е да се освободиш от контрола на духовете, от контрола на рицарите, на князете, на царете и на още много други. Това ще рече да бъдеш абсолютно свободен, т. е. да възприемеш дадената система.

Стремейки се да овладее импулсивната система на светлите сили, ученикът неминуемо ще се добере до едно свръхестествено състояние. Макар за това свръхестествено състояние да има доста много спор съществува ли или не, но ученикът го чувства чрез своята душа. Душата именно е свръхестественото. Единствено душата е, която може да представи свръхестественото, т. е. божественото в себе си. Затова е необходимо пълна свобода по отношение външния контрол. Външният контрол е само дресиране. А ученикът е свобода вече от дресирането. Той е минал в областта на възпитанието и сега минава в областта на посвещението.

Колкото повече навлиза в областта на посвещението, толкова повече той чувства ритъма на духа. А ритъмът на Духа е абсолютната свобода.

Може ли да има свобода при един ритъм? Ритъмът не е контрол. Той е съвършено друга валенция в областта на живота. Контролът е ограничение, а ритъмът е душа, импулс, живот. Затова, когато разсъждавате по тия въпроси, трябва да имате ясна представа какъв контрол трябва да приемете или трябва ли да се ръководите от някакъв контрол и да бъдете подчинени на този контрол. Контролът е власт. А вие трябва да бъдете свободни от властта.

От коя власт? От физическата или духовната? Ние казахме, че духовната власт е безсмъртен ритъм. А там където има безсмъртие, може ли да има ограничение? Следователно, освобождавайте се от всяка власт.

Но нали Господ е власт и трябва да се подчиним на тази власт? Не, ученикът на посвещението не приема така нещата. Той не може да представи Бога като власт. Бог не е власт. Той може да бъде абсолютна любов, абсолютна мъдрост, абсолютна истина, но не и власт.

Мнозина казват: „Щом Бог е сила и има такава власт, защо не накаже престъпниците, обирниците?“ Бог не наказва, защото той не е власт, не е контрол. Докато ученикът не разбере тази велика истина, той все ще се измъчва.

Ние засягаме един въпрос, който, ако се изнесе пред известни религиозни общества, ще внесе доста голяма суматоха. Ще се каже, че се внася някакъв анархизъм. Не, там където има разумност, там където има присъствие, не може да има произвол, не може да има съблазън.

Къде е разумното? Разумното е във великия импулс. Той е, който който създава условия да се прояви животът като разумно. Вие знаете какво значи разумно. То е да влезеш в детайлите, в тайнствеността на живота, защото животът е, който представлява съществуванието на ония важни закони, които регулират и мисълта, и чувствата на висшите същества.

Имат ли чувства висшите същества? Висшите същества чувстват и мислят чрез ония висши трептения, чрез ония висши валенции в състоянията.

Виждате колко богата е вселената. Ако има един красив, един велик, един художествен, един богат свят, това е светът на вселената, защото той е изобилие на висши чувства, на висши мисли. Това значи хармония, хармоничен свят. За да се произведе хармония, трябва да има сили. Без сили не може да съществува хармония. Силите са, които създават хармонията. Те са, които създават такта, тона и т. н.

Стремете се към този импулс, за да може напълно да откриете света на светлите сили. Предстои ви да откриете много неща. Предстои ви да откриете най-съкровените мисли на висшите същества.

За да могат тия мисли да вибрират като импулс във вас, за да бъдат импулсирани вашата душа, вашият дух и вашата мисъл, трябва да влезете във връзка с тия импулси, с тия висши вибрации, с тия висши мисли на светлите същества.

Към този университет, към тази академия, към това светилище се призовава ученикът. Само тогава той ще бъде властен в знанието. Не такава власт с която се изкориства, но ще има знание, ще има дълбочина, ще има мироглед, уединение, тишина, чрез които ще проведе тайните мисли, тайните системи на Божия дух. И Божият дух не употребява насилие, не употребява контрол.

Но нали трябва да има санкции, за да могат духовете да бъдат коригирани? Има същества, които се занимават с това, които изпълняват тази длъжност, но не и Божественият дух. Божественият дух поначало е велико сътворение. А щом е велико сътворение, не трябва да има никакво изнасилване, никакъв контрол. Контролът се прилага само в нисшите полета, в нисшите светове. Там е неговото царство. Във висшите светове има велика хармония. Затова, опознавайки импулса на вселената, ученикът ще надмогне всички противоречия, всички нисши състояния и ще се добере до върховната мисъл, до върховното изкуство, до върховната светлина на живота. Ще се добере до едно толкова велико познание, толкова велика наука, толкова безсмъртен стремеж, че ще го отведат в царството на най-великата реалност.

Да опита импулса на Духа, това е задачата на ученика. Защо да го опита? Какво значи да опита? Да опиташ, значи да знаеш. какво ще стане тогава с ученика? Ще се обърне на знание. На кого ще прилича тогава? Ще прилича на Творческа дух. Там е неговата родина, там е неговата нация, неговия род, неговите близки.

Може ли ученикът да си представи този свят? Такава е неговата бъдеща задача - да представи в голяма пълнота, в голяма реалност и логичност света на Духа, царството на Духа, живота на Духа, красотата на Духа, системата на Духа, мисълта и светлината на Духа.

Ще кажете: „Лесно е да се говори за тия неща.“ Не е въпрос за говорене, но да се изживеят тия неща. Всяка система която се предава, трябва да има опит, т. е. да има живота, жизнеността, да има свежестта, девствеността.

Какво ще стане тогава с физическото тяло на ученика? Неговото физическо тяло ще се преобрази в етерно тяло. Ученикът трябва да владее елементите на етерното тяло. То ще му трябва за в бъдеще. Всички материални и физически съставни части ще се преобразят в етерни елементи. При такова едно етерно тяло ученикът ще знае вече за същността на живота, за същността на вселената, за същността на всяко начало.

Наука ли е това? Знание ли е? Повече от наука, повече от знание. Да бъдеш едно състояние на Духа, да бъдеш една безсмъртна душа, т. е. да владееш всички изкуства на безсмъртието, това не е ли наука? Върховна наука е да владееш всички изкуства на безсмъртното, защото и безсмъртното има свои изкуства.

Богат е светът на Духа. Ученикът се призовава към безсмъртните изкуства на духа. това са способностите на светлите сили. Понеже владеят безсмъртното изкуство, то лесно се справят със сложността на вселената. Където и да поставиш едно светло съществото веднага заема своя център. То има един ядрен център и оттам разрешава всички въпроси на великото безсмъртно изкуство. на духа. Затова е казано, че ученикът трябва да има пряма връзка със светлите сили. Ако мисли, че ще намери светлината някъде из пространството, той се лъже. Той ще открие там навярно някаква тъмнина. Пита се тогава, защо? Нали небето е светло? Да, но трябва да има кой да го освети. Ако няма кой да го освети, то няма да бъде светло. Небето е една тъмна зона. Но щом има кой да го освети, небето е светло, т. е. ясно, прозрачно. Мислите ли, че като се отделите далече някъде от земята, ще има светлина? Няма да има, защото няма фактори, които да я произведат. Светлината е на земята. Там има фактори.

Кои са тия фактори? Това са силите на отражението. Има сили на отражение, които подържат светлината на земята. Ученикът ще намери тия сили на отражението в светлите сили. Ако той не произвежда светлина, светлите сили няма да се занимават с него. Но щом е отражение и произвежда известна светлина, светлите сили навярно ще се заинтересуват за този оазис, за това благоприятно състояние.

Ще кажете, че това е много неопределено. Може би няма мярка за това. Не, ученикът трябва да стане отражение, за да бъде открит. така е във великата вселена. Там мерките са абсолютни. Щом мерките са абсолютни, то ученикът ще заеме място на център, всеки един център е фокус. А щом е фокус, той ще бъде едно богато отражение.

Та, какво се иска сега от ученика? Да придобие изкуството на отражение. Кой ще придобие това изкуство? Той трябва да има светлинни елементи, светлинни трансформации в себе си, за да може да произведе това отражение.

Съществуват ли те някъде и кой ще му ги даде? Кой ще го въведе? Школата е, която ще даде една доста сериозна подготовка, за да може да стане едно ядро на отражение. Щом стане такова ядро, работата е лесна вече. Много сили тогава ще се отразяват върху него. Той ще има красиво движение на отражение. Той влиза вече в една съвършено друга система. Във вселената има много системи. Следователно, ученикът има възможност да се опознава от време на време, от епоха на епоха с разните системи.

Сам ли ще бъде? Ще влезе в колективните висши системи. Но за да стане това, той трябва да ликвидира с родовата си, със семейната си карма, т. е. да ликвидира с бруталния контрол. Има едно насилие, от което той трябва да се освободи. А вие имате една наука без насилие, една наука, която е извън противоречията, извън контрола, извън тъмнината. А това е много важно. Онова което е спъвало досега ученика, е било тъмнината. Повечето време той е прекарвал в тъмнина.

Под думата тъмнина ще разбирате, че ученикът не е бил просветен в много неща. Имал е тъмни представи, заблуждавал се е, отклонявал се е. Затова се казва, че трябва да навлезе в онази висша атмосфера на светлите импулсивни сили. Те се които ще устроят новата система на ученика, която ще бъде способна да възприема висшите присъствия. Към това се зове ученикът.

Ще кажете, че ученикът не трябва да напуща земята. И земята е удостоена с присъствие на висши сили, на висши светове. И тя се движи в условията на висшите светове, на висшите вселени, на висшата хармония. Ако не се движи така, тя не би вървяла по своя път. Ако има един верен път, то той е пътя на земята. Ако ученикът би открил тази тайна, навярно не би имал противоречия. Земята не получава противоречия, защото нейният път е едно велико божествено отражение. Отражението е присъствие. Ученикът може да открие божествения дух само в отражението, защото елементите на божествения дух са отражение. Те са организми, които произвеждат известна светлина или отражение.

Ще възразите може би: „Дайте да видим тия организми, да видим това отражение на божествения дух.“ Вие навсякъде го виждате. Щом изгрее слънцето, вие сте вече под влиянието на силите на отражението. Щом имате това изкуство, тази способност да съзерцавате светлината, вие сте под влиянието на отражението на Духа.

Кой може да създаде тази светлина? Големите учели могат ли да я създадат? Те я създават посредством електическата сила. Човек може да я създаде само тогава, когато бъде достоен от природата, от живота. Не му ли се даде, той е нищо.

И тъй, идеята която занимава посветените е да се доберат до ония богати, до ония светлинни областен на божественото отражение.

Ние казваме божествено отражение, но разбираме проявения Дух, защото Духът се е проявил само чрез отражение.

Ще кажете, че всяка една форма, всеки един образцова са все отражения. Да, но това е тъмната страна на живота. Светлата страна на живота е отражението. И каква голяма работа предстои на ученика. Всички елементи, с които си служи, той трябва да превърне в отражение. Превърне ли ги в отражение, условията вече се изменят.

И тъй, към тържеството на импулса на светлите същества, на светлите сили. Ние застъпваме живота на светлите сили за да направим връзка между вас и тях. Ако има нещо, което да ви радва, за което да копнеете, ако има нещо, за което да се внесе едно тържество във вас, то е копнежа по онова велико отражение на светлите сили.

Какво по-голямо название, каква по-голяма титла от това да съден светла сила? Но титлата не трябва да съблазнява ученика. Той трябва да запомни едно: да бъде едно светлинно състояние. Едвам тогава ще открие началото на божественото проявление като състояние. Иначе той не може да открие Бога. Ще има върху него винаги някакъв контрол, санкции, закони, които ще го спъват. А той трябва да се освобождава от всякакви сили, от всякакви закони.

Къде остана тогава законодателството на великия представител Мойсей? Вие виждате, че с идването на великия учител Христос, законът се измени. Вместо законът, дойде любовта, жертвата, благостта. А сега, с идването наново на Учителя идва едно друго състояние - състоянието на мъдростта, на истината, т. е. трябва да знае истината така, както е. Тя е нито бяла, нито черна. Всички предмети, всички форми, всички образи, всички явления трябва да бъдат истина.

Как ученикът ще открива истините? Той ще ги открива посредством великата мъдрост и великата истина. Любовта ще му съдейства, а мъдростта и истината ще бъдат за него откритие.

Откривайте нещата, откривайте себе си, откривайте околната среда, откривайте светлината, откривайте вселената. Понеже ви казахме, че сте причислени вече към редиците на вселената, затова трябва да познава системите на вселената. съсредоточавайте своята мисъл, за да се избистри. Прекарвайте я през изворните потоци, за да се пречисти, да се измени и не я опетнявайте повече. Ако има един контрол, който ученикът трябва да приложи към себе си, то е, да контролира своята мисъл, за да не се опетнява. Той трябва да владее изкуството да я прекарва през изворните води и да я пречиства. Много важно е да имаш чиста мисъл. Чистата мисъл показва начало на едно безсмъртно състояние. Само безсмъртното състояние може да създаде чистата светла мисъл.

Да имаш безсмъртно състояние, трябва да бъдеш гениален. Гениалните неща, върховните сили това са все отражение на божествения дух. Не можете да мечтаете за каквото и да е изкуство или за някакво откровение, преди да получите състоянието - отражението на Божествения дух. Това е най-голямото откровение, най-голямото знамение, най-голямото виждане.

Какво съвършенство, каква пълнота е отражението на Божия дух. То съдържа всички начала във вселената, всяка душа във вселената, всеки трепет във вселената. Проумейте отражението на Духа, за да имате ясна представа за вселенския живот. Трябва да богатеете с представи на вселенския живот. Трябва да имате безсмъртни представи, за да имате и безсмъртно виждане на вселената. Представите са като спомагателни средства.

Кой представя във вас? Представя вашата мисъл. Тя е един голям оператор в това отношение. За да създаде едни гениални представи, тя трябва да обходи много пространство, да проникне в много състояния.

Виждате какво божествено отражение е мисълта. Тя е велико божествено отражение. Тогава ще дойде мисълта, че целият живот на ученика е в изкуството отражение. Това е вярно. Духът божи е пълно отражение на божественото начало. Следователно и ученикът трябва да придобие изкуството отражение. Тогава той ще бъде едно безсмъртно състояние. А това е целта - да се запознае ученикът с безсмъртните същини. Всички божествени същини са отражение на състояние.

Дано правилно ни разберете какво искаме да кажем с това божествено състояние. Божественото състояние е абсолютната истина за нещата. Друга истина не съществува. Ако бихте разбрали какво е божествено състояние, вие бихте обезсмъртили всички начала в себе си.

Има неща във вас, които още не са обезсмъртени. Има нещо във вас, което е смъртно, което е нисше, което е реакционно. Така е, защото не сте още пълно отражение. Затова сте и в болезнени състояние. Вие казвате често: „Нали трябва да станем ясновидци?“ Когато си божествено отражение, ти си ясновидец, защото всички неща, които са тайна за теб, ще се отразяват в теб; всички гениални мисли на висшите същества ще се отразяват в теб. Това не е ли ясновидство? Съвършено, абсолютно ясновидство. Да бъдеш един оператор на отражение и всички висши състояния, и мисли да се отразяват в теб, от това по-голямо ясновидство не съществува.

Но ще се възрази: „Можем ли да бъдем такова отражение?“ Ние тепърва започваме да ви говорим за отражение през вселенския импулс. Импулсът трябва да стане вече ритъм във вас. Той още не е станал ритъм. Ритъм подразбира съвкупност от светлинни мисли, богат на отражение. Това е ритъмът на Духа във вселената.

Кое е по-голямо: ритъмът или импулсът? Импулсът е отражение на ритъма. По начало Бог се е проявил като ритъм, а след това възраснаха импулсите, т. е. започна животът. Следователно, животът е импулс, а импулсът се подклажда от огъня, от ритъма. Духът се явява като един първичен, абсолютен ритъм. Ако има едно божествено същество, което да представи божествения свят, това е Духът като ритъм.

И тъй, ритмувайте силите в себе си. Колкото повече ги ритмувате, толкова повече хармонични състояния ставате. Какво значи хармонични състояния? Тържество. Ученикът в своето съществувание е едно наистина безсмъртно същество.

Тържеството не ограничава ли ученика? Под тържество тук разбираме радиация на божествени сили, проникване на божествените сили, обезсмъртяване на божествените сили.

Изпитали ли са смъртта божествените сили? Божествените сили не са изпитали смъртта, но ученикът я изпитва.

Ние засягаме темата импулсът на вселената, защото имаме за задача така да подготвим мисълта на ученика, за да бъде тя дееспособна да възприема най-върховните ритми, да има той такава обгорена мисъл, че да може да проведе най-съвършените отражения, защото и мисълта е една база за отражение. Тя може да прави колосални открития чрез всемирния импулс. Затова ученикът трябва да има безсмъртна мисъл. Ако става въпрос за достойнство, ще го намерите в безсмъртието. Смъртен ли си, никакво достойнство нямаш.

Ще кажете, че всички велики учители са минали през процеса на смъртта. Те са минали през процеса на смъртта. Те са минали през процеса на отражението, на трансформацията. Трябва да се научи изкуството трансформация. Това изкуство е, което създава идеята за отражението. Отражението ще дойде най-напред в ученика като идея. Всички велики неща идват най-напред като идеи, като просветление. Когато дойде това просветление, явява се отражението. Отражението е прииждане на светещи мисли от светещия свят.

Не знаем дали можете да разберете какво е това светли сили, но ако отидете в пространството, ще затънете в тъмнината. Пита се тогава: къде е светът на светлите сили? Ами ако той не е в пространството? Къде ще го намерите тогава? Там където е вечна светлина, а не в пространството. Има едно пространство на състояние. Ако можете да откриете това пространство на състояние, вие ще знаете и за мястото, и за пространството, и за вечността на светлите сили.

Това място на състояние на светлите сили не е ли в пространството? То е във вечността, в необятността. Ученикът има такъв простор, такава необятност. Има да се посвещава, има да тържествува.

Нека великите приливи на импулса на вселената създадат най-реалните, най-божествените отражения, чрез които ученикът да превъзмогне всички нисши състояния в себе си, т. е. тия отражения да станат в него кристални чистота, огледало, та всичко да се отразява и да се вижда в него. Вие знаете, че огледалото е направено от кристал. Ако не е кристал, не може да стане огледало. Само кристалните състояния са огледала. Вие трябва да кристализирате своя живот така, че той да стане един чист кристал, за да бъде един богат отразител.

Може ли? Може посредством изкуството на чистотата. Защо да не са кристално чисти нозете ти, ръцете ти, мозъка ти, дробовете ти и всичко останало? Защо? Кое е това, което те спира да не бъдат те чисти? Това е контролът. Освобождавайте се от контрола. Имате всичката възможност така да се пречистите, че да бъдете наистина кристални огледала.

Ето каква е силата на чистотата. Щом сте едно пълно отражение, вие сте една безсмъртна същина във вселената. Вселената е съвкупност от безсмъртни явления. А всяко едно явление е отражение. Не може да говорите за явления, ако нямате отражение, ако нямате сила, ако нямате светлина, ако нямате кристална чистота.

Ученикът трябва да се запознае е чистите явления. Но ще дойде мисълта: „Какво да правим с нашия нисш свят?“ Престанете да мислите за своя нисш свят. Това да не ви спъва. Когато започнете да се занимавате с висшите явления, ще забравите своя нисш свят. Той ще бъде вече безпредметен. Пък и не трябва да се грижите за него. Никому не е нужен той. И да го подарявате някому, няма да го вземе;

В какво се състои жертвата? Да префините, да пречистите, да одухотворите, да обезсмъртите своя нисш свят.

Има ли възможност? Щом имате отражението на Божия дух, имате всички възможности.

Дали божественото отражение се занимава специално с нас? Божественото отражение е едно въплъщение във вселената. Следователно, ученикът трябва да отиде при отражението на духа. Затова му са дадени нозе да ходи, за да, присъства. Дадени му са всички възможности да проникне в света на Духа.

Къде е светът на Духа? Къде ще го намерим? Вие сте в обсега на този свят, но трябва да станете едно отражение, за да се отрази то във вас. Вие не сте извън света. И това е хубавото, това е красивото, това е ценното. Ние няма да кажем, че сте в утробата на Духа. И това е вярно, но този който е в утробата на Духа, той е още пеленаче. А когато се излезе от утробата на Духа, се създава състояние на отражение.

И тъй, отразете образа, отразете и подобието на Бога. Нека Бог бъде във вас образ и подобие, за да може да имате както представа, така и състоянието на Бога.

За всички това което казахме, се иска голямо познаване. Трябва да познаваш известни измерения. Ние отрекохме законите. Не че те не съществуват. Ние ги отрекохме по отношение на вас, защото искаме да ви освободим от законите. Законите са основи. Не може без основи. Ако една къща е построена без основи, т. е. без закони, тя не може да устои. Ние искаме вашият бъдещ свят да се устрои вече по образа, по подобието на великото отражение на Духа. Това е гениалното. А тук сега могат да ви говорят много за материалния свят, за неговите представи, за неговото състояние, за неговата реалност и т. н., но това е късогледство. Истината е в отражението. Слънцето е истина, защото е едно голямо отражение. И земята е истина, защото и тя е отражение, макар и по-малко. Всички планети и слънчеви ядра са все отражение.

Имайте богата мисъл. А за да бъде богата, трябва да бъдете чисти. Гледайте нещата с окото на чистотата. Богат е светът, богата е вечността, богата е необятността. Имайте тази чиста прозрачна мисъл, за да може да присъствате и тук, и там като едно божествено отражение.

И тъй, нека идеята за импулса на вселената, за импулса на светлите сили остане у вас като една съвършена бъдеща истина. тогава ще може да влезете в размишление със светлите сили. светлите сили ще дойдат при вас като оазис на чистота. Както вие искате да отидете при някой чист, прекрасен, свеж, светъл оазис, така и светлите сили искат да ви посетят като такива оазиси. Подобното с подобно се привлича. Следователно, бъдете подобни на тях, ако искате да бъдете в допир с тях, т. е. да приспособят себе си към вас.

Има светове на светли сили. Добре разберете това, благодарение на това имате слънчеви ядра, които украсяват и осветяват вашия свят. Нека вашето знание се оформи като знание на отразяваща чиста мисъл. Знайте, че вашата мисъл ще отразява всяко последно събитие, което ви обкръжава и по този начин тия събития ще станат едно реално явление във вас. Тогава няма да имате тъмнота, няма да живеете в незнание.

Можем да ви похвалим, че имате вече голямо постижение по отношение дълбоката тишина. Настана вече у вас период на тишина. А това е първата крачка към свят живот.

Къде е била грешката досега? В бурните състояния на вашия свят. А сега тишината ще донесе благоприятни условия на вашия оперативен дух и на вашата прекрасна душа да се занимаят специално с дълбоката, всестранна подготовка за едно бъдеще отражение.

Нека това бъде у вас като вселенски импулс. И когато почувствате вселенския импулс, дълбоко някъде ще доловите и осиянието на божествения ритъм. Божественият ритъм трябва да стане като една нова епоха в ученика.

Едно от съвършените изкуства е да може ученикът веднага да се пренесе от обикновения си живот в света на Школата. когато влезе в аудиторията на Школата, веднага да заеме своето почетно място, което му определя бъдещите перспективи, бъдещето развитие, бъдещия развой.

Когато ученикът осъзнае това състояние, при първата подготовка той напуща своя нисш физически свят, за да се почувства като вибрации в света на Школата. Той трябва да стане едно реално, едно възвишено присъствие в Школата. Той още няма ясна представа какъв институт е Школата. Казва за нея: „Трябва да се съберат хора, да дойде учителят между тях и да им предаде известни истини.“ Не, ученикът на Върховната школа съвършено по друг начин разбира Школата. Школа подразбира да станеш едно интензивно присъствие във висшия ангелски свят, а не да бъдеш един послушник, един представител, който е необходим само да отваря вратата на Школата, да донася вода и да изпразва водата, да накладе огъня и да го загаси. Не, ученикът на Върховната школа прониква веднага в другите области. В това е неговата сила, неговият авторитет.

Ще кажете, че той е на земята и трябва да се съобразява със законите, които действат там. Е това именно е голямото му изкуство - веднага да заеме своето възвишено почетно място в другите сфери. Докато не се освободи в дадения момент, той не може да влезе във връзка с ония притоци, които идат като едно възвишено явление, като едни възвишени закони, като едни възвишени заповеди, нареждания и т. н.

Трябва ли ученикът да се подчинява на нечии закони? Не че той трябва да стане зависим и да го подчиняват, не. Единственото място, където няма подчинение, това е Върховната школа на Духа. Тя не подчинява. Тя присъства. Навсякъде присъства, където и когато е необходимо. Тя си има специален път, специални области, специални сфери, специални царства, специални слънчеви ядра, специални системи. Ето защо, осъзнавайки това състояние, ученикът става вече оператор, става композитор на известни духовни сили. А това подразбира едно голямо майсторство.

Къде ученикът ще се прояви като майстор? Когато може да присъства като един композитор, като един фактор между духовните сили или между светлите сили.

Имат ли те нужда той да ги композира? Сами по себе си духовните сили са стройни композиции, но когато става въпрос да се даде предметно учение на ученика, тия сили са в негова услуга и се подават на неговата деятелност - да направи той своя опит, т. е. тия сили правят жертва по отношение сериозната подготовка на ученика, защото той влиза вече като една такава сила в общата композиция на вселената. А това подразбира, че той заема вече авторско място във вселената.

Не е ли това съблазън? Не, ние искаме да подчертаем неговото присъствие. Защо? Защото той не трябва да бъде извън върховната божествена организация, извън духовната деятелност, извън върховния импулс. И ако има нещо, което специално трябва да се каже на ученика, то е да му се обърне сериозно внимание.

Това обаче да не прозвучи като някакво задължение. Ние не задължаваме. Нямаме това право. Нямаме право нито да натрапваме, нито да изнасилваме. А знаете ли какъв свят е това, какво устройство на мисълта е това, да нямаш право да натрапваш, да нямаш право да изнасилваш, да не си фактор, а същевременно да не може без твоето присъствие? Значи, има едно специално разковниче за нещата. Ако ученикът открие тази истина, той ще се добере до основната мисъл на устройството на вселената. А това е много важно - да присъстваш, без да се подчертаеш. Да присъстваш така, че да не проявиш абсолютно ни най-малко движение. А знаете ли какво е това? Можете ли да си представите едно такова състояние? Такова е състоянието на висшите посветени. Такова е състоянието на Божия дух. Такова е състоянието на Бога. Не че няма движение, не че няма трептение, не че няма бури, гръмотевици. Има, но във великото посвещение те не се чувстват. Великите посветени не са движение, не са дори вибри.

Какво са тогава? Един дълбок, тайнствен мир, в който дори и великите посветени не са могли да проникнат. Ако има някаква задача да разреши един велик посветен, то тя е да проникне в тази абсолютна божествена тишина, за да може да почувства, да изживее божествената същина.

Много теории, много учения, много школи са създадени само за това, за да се изучи и изживее същината на Бога. всякога тя е била тайна. И понеже е била тайна, много от учениците на тия школи са се връщали назад да я търсят някъде при проявените светове на вселената, там където е стълкновението, там където е несъвършенството. Но понеже сега се засяга въпроса за върховното, трябва да стане един преход към върховните светове.

Ние няма да ви занимаваме с нисшите светове, с ония светове, където духовете се възпитават, където се дресират, където се специализират. Не е лошо да се специализираш, но въпроса е да можеш така да проникнеш в тази дълбока абсолютна тайна, в тази дълбока абсолютна неизвестност, че да заемеш едно място на велико достойнство.

По този път ученикът ще се добере до секретните истини за същините и присъствието на Бога във вселената, във всичките й поделения - слънчеви и планетни ядра.

Тази мисъл не трябва да бъде като нещо хвърчащо, като нещо отвлечено. Тя трябва да стане едно дълбоко вглъбяване в духовната същина на човека, защото единствено духовната същина е която подържа връзката, хармонията между разумните светове - физически, астрален и т. н. Тази духовна същина е като едно ухание, което да напомни на ученика за тази необятна глъбина - присъствието на Бога.

Така подготвяйки се с тази глъбина на Бога, ученикът ще получи една възвишена култура, едно възвишено състояние, едно възвишено присъствие и където и да се яви, той ще бъде като една пълнота, като една хармония, като едно допълнение, като едно откровение, като едно пълно съсредоточение.

И тъй, виждате една велика подготовка, една велика крачка по светлата пътека към върховното вглъбяване на Бога. Много от пророците са почувствали това присъствие и са казвали: „Така ни каза Бог. Така иска Бог. И ако не приемете неговите заповеди, неговите поръчения, ще бъдете наказани.“

Това беше един период, когато Духът имаше една особена еманация към духовете. Но минаха времена, минаха столетия, когато Върховното ръководство, идвайки от висшите светове и слизайки на планетата Земя, има вече за задача да даде вече една пълна форма, един съвършен образи и едно безсмъртно подобие за самото присъствие в духовния свят. Затова се апелира към ученика на Върховната школа да може да влиза във връзка с другите ученици ла тия висши занимания и да си служи с техните инструкции, ако има такива разбира се, защото ние казахме, че не трябва да има инструкции и заповеди, но да има едно такова преливане, едно такова слушане и виждане, че наистина ученикът да влиза във връзка и напълно да присъства във великата работа на вселената.

Когато засягаме въпроса за вселената, ние имаме единствената мисъл да откъснем ученика от земята, от малката вселена, за да може да има по-вихрен дух, по-вихрена мисъл за тази необятна вселена.

Лесно е да мислиш за малката човешка вселена, но когато става въпрос да прекрачиш онзи праг на неизвестността, на тайнственото, трябва вече сериозно да се замислиш за абсолютната необятна вселена.

Ученикът трябва да има представа за нея. Той трябва да я познава, да я научава, да я изживява най-реално. А да изживяваш нещата, от това по-голяма реалност няма. Ние казахме по-рано, че най-реална е мисълта, но за да можеш да изживееш нещата, ти трябва да дойдеш като една кристална чиста мисъл. Имаш ли такава мисъл, не те занимават никакви събития, никакви явления, никакви елементи. Ти си абсолютно свободен дух и влизаш като велик майстор на мистериите на вселената.

Това значи Върховна школа. Ние досега не ви открихме тази истина, защото искахме да ви подготвим. А сега навлизаме в една особена област, в която искаме да ви издигнем. Затова казахме в началото, че когато влизате в Школата, трябва веднага да направите преход и в дадения момент да се почувствате в един друг свят. Може би този свят ще те ограничава и ще ангажира твоето съзнанието, но създай си този мислов свят. Много бързо ще минеш в този свят със своята мисъл.

Нека твоята мисъл бъде едно пълно въплъщение на твоята душа и твоя дух. Нека тази мисъл те представи като въплъщение пред Ръководството на великата вселена. Трябва да има кой да представи вашия дух и вашата душа.

Но, нали те имат божествен произход. Следователно, те са познати, те са известни. Да, те имат божествен произход, но мисълта е от един върховен божествен произход, което никое същество досега не е можало да открие. Като душа и като дух вие сте открити, но като една върховна абсолютна мисъл още сте тайна.

Тук е тайната на Бога. И той е една абсолютна, безкрайна глъбина, една абсолютна безкрайна мисъл.

Как тогава трябва да започне ученикът да се изкачва по стъпалата на тази стълба, за да може да достигне до тия висши сфери? Има случаи, когато на ученика се дава да извърви известни стъпала, които ще му бъдат като опитности. Но има известни състояния, когато той със своята мисъл може да се издигне така бързо, че дори и да не забележи и стъпалата. Не е необходимо да се качваш по стъпалата. На физическия свят вие сте се изкачвали по известни стъпала. Е своята подготовка, в своето образование, в своята специализация все стъпала изкачвахте. Не, стъпалата уморяват. Всички вие сте уморени от тия стъпала. Изкачвате ги, напущате ги, пек ги изкачвате и сте много уморени.

Кое е уморено във вас? Изморена е вашата мисъл. Затова се апелира към вашата мисъл. За да може да си почине, да може да се пречисти, тя трябва да оперира с възвишените мисли - сили от висшите светове. Затова се създаде и Школата - да освободи вашата мисъл, да снеме от нея много наслоявания, да я освободи от многото предубеждения, от многото идеи и т. н.

Какво ще стане тогава с нашата мисъл, щом я освободят от многото фактори, които са съвкупност на живота? Нищо няма да се загуби. Напротив, вместо да пиеш вода от гьола, ще отидеш при извора.

Ще кажете, че ще се загуби време. Не, времето не се губи. Вие нямате мярка за времето. Време във висшите светове не съществува. И пространство не съществува там. Какво има тогава? Можете ли да определите вечността и необятността? Имате ли мярка да дадете тази дефиниция и да кажете: „Ето, това е времето, а това е необятността, безкрайността.“ Има мярка само на чистата светла вселенска мисъл, защото нищо не е в безпорядък. Всички си има свое начало и е трепет в това начало, защото съществува един върховен импулс.

Ние го наричаме импулс, а не е закон. Но ще кажете: „Импулсът не е ли подобен на закона?“ Не. Импулсът е един възвишен трепет във вселената, а законът е едно действие. Той действа, той съхранява, той оформява, той превежда, а импулсът е едно трептение. Ако бихте изживели този трепет, ще видите каква трептяща мисъл ще се яви у вас. Ще бъде мисъл, която няма да помни тъмнина. И когато става въпрос как се е явила светлината във вселената, вие ще си отговорите. Тя се е явила посредством мисълта. казват, че когато Бог направил вселената, направил е светилата. Това са централни ядра на възвишената божествена мисъл. Всяко ядро е един атом, едно излъчване на мисъл.

Не може каквото и да е атомно ядро да радиира без някакъв план. Всичко това е строго определена мисъл. Тази именно мисъл е това трептение. Следователно, ученикът на Върховната школа, ще почувства този импулс като една върховна мисъл на трептение.

Да се занимаваш с този въпрос е лесно, но да го приложиш в дело е малко трудно. Тази трудност се състои в следното: Има още предубеждения в ученика. Той си е създал един мироглед и казва: „Такъв е светът според моя мироглед.“ Той обаче трябва да има едно дълбоко смирение и да каже: „Светът не е спрямо моя мироглед, но според върховния мироглед на вселенската мисъл. И когато се добера до нейната Централа, до нейното ядро, тогава ще я усвоя, тогава ще я разбера.“

Ето в какво се състои смирението - да бъдеш контрол на себе си. Ние казахме, че ученикът трябва да се освободи от контрола, но да си се освободил от контрола, това ще рече да се се освободил от всички предубеждения, да трансформираш себе си посредством върховната мисъл в един нов свят, да се почувстваш като един нов свят, да имаш разбиранията на един нов свят. Това е великият импулс на голямата необятна вселена на Духа,

Когато се говори за вселена, трябва да се разбира едно начало, една система на Божествения дух. Всички присъстващи сили са все от вселената на Духа. Няма друга вселена вън от Вселената на Духа. Където и да отидете, накъдето и да погледнете, каквото и да пипнете, каквото и да научите, всичко е все от вселената на Духа. Вие имате една велика наука, едно велико изкуство, една безсмъртна вселена на Духа. Вживявайте се в нея, за да може и вашият живот да затрепти, както трепти свещената божествена мисъл. Бъдете мисъл - проникваща мисъл, радиираща мисъл, композираща мисъл, да имате мисълта на всемирната хармония. Само тогава ще чуете тихия шепот на Духа. Ще чуете как Духът ще ви нашепва, ще ви говори, ще ви учи, ще ви храни, как ще ви напоява, как ще ви облича, как ще се грижи за вас, как ще ви възпита, как ще ви просвети и най-после ще ви даде ключовете на върховното знание.

Предстои ви едно върховно посвещение. Като знамение, като явление, като откровение вие ще имате възможността да изживеете великия импулс, безсмъртния импулс на вселената. Може би ще бъдете микроскопични и ще минете незабелязано от нечии очи, но вие не сте микроскопични, не сте от изоставените.

Ще бъдете съзерцавани от очите на Вселената. Вие сте забелязани в кодексите на вселената. Вие сте запечатани в аналите на вселената. Вие сте вече тържествен ритъм в мисълта на вселената. Следователно, вие сте вече едно от богатите същества, от познатите същества, същества които са съзерцавани. същества които са обект.

Вие сте обект, защото сте начало, защото сте едни върховни представители в живота на земята. вселенският дух, вселенската мисъл, вселенския сърца ще проговорят чрез вас. Те ще минат през вас и ще ви представят.

Това е животът на всяко едно посветено същество. Ако ученикът не получи това посвещение, още много ще страда, още много ще бъде в противоречие, в съмнение.

За да бъде напълно свободен, независим, трептящ във вселената със своя дух, със своята душа и със своята мисъл, той трябва да трансформира своя малък свят в една действаща, в една трептяла мисъл. Бъдете едно богато устройство на мисъл. Бъдете едно върховно устройство на мисъл. Бъдете едно върховно изкуство на мисъл. Мислете. Този който мисли, той не греши. Този който мисли, той не страда. Този който мисли, той не умира. Този който мисли, той всякога присъства. Той е вечност. Той е безсмъртие. Той е вселена. Той е у Бога.

Имайте този божествен импулс, за да може да се устрои света на вашата мисъл, да може да се устрои хармонията на вашата мисъл. Когато имате тази устроена мисъл, вие ще бъдете вибри на импулса на вселената.

Бъдете импулс на вселената. Той ще ви открие всички загадки, всички тайни. Той ще ви предаде върховните ключове от вратите на тайните сфери, на тайнствените царства на света на Духа.

Какво са тия ключове? Те са свидетелство пред Върховния дух на вселената. Вие трябва да се явите със свидетелство, което да подчертае вашата способност, вашата деятелност, вашето посвещение. С този ключ вие ще можете да оперирате с най-сложните комбинации във вселената.

Какво са тия ключове? Да бъдеш абсолютно свободен, абсолютно сигурен, абсолютно реален.

Какво общо има реалността с нашето духовно съществувание? Как да няма общо? Като опериращи сили вие сте една безсмъртна реалност. Реалността е подчертана в кодексите, в аналите на вселената. За нея знаят. Тя не може да се скрие, т. е. вие не можете да съдете скрити никъде, защото няма тайно място, където да можете да се скриете. Пък и няма смисъл да става скриване. Скриване има само в материалния свят. Извън материалния свят няма скриване. Щом си излязъл от пашкула, ти си вече пеперуда. А щом си пеперуда, няма място, където да не се проявиш, където да не се изявиш. Условията вече са други. трябва да светиш, да трептиш. А щом трептиш, всяко едно цвете ще те открие. Не можеш вече да бъдеш скрит.

Такова нещо е ученикът. Той вече е открит, защото се ползува от аромата, от приливите, от работата на светлината. Следователно, много фактори има, които го изявяват.

Но ще дойде мисълта: „Тия фактори не биха ли изявили и отрицателното в нас?“ Да, всичко е изразено. Затова се казва в религиозен смисъл, че не трябва да се греши. А ние казваме: тук не става въпрос за грях, а за едно светли присъствие в света на истината, в света на мисълта. Трябва да присъстваш като една свещена, като една проникваща мисъл във вселената. Твоята  мисъл трябва да бъде вселенска мисъл, твоето присъствие трябва да бъде вселенско присъствие, защото няма друг свят, където да присъстваш. Когато проникваш в света на върховната божествена мисъл, ти вече оперираш с едни всемирни сили.

Тия всемирни сили не са ли комплекс от мисълта? Всички тия всемирни сили имат свои двойници, т. е. свои проявления. Всяко проявление е двойник, а по начало мисълта си остава абсолютна. Двойникът е който проявява света на вселената. Следователно, светът на вселената се явява като един двойник на великата божествена мисъл. А щом вселената е един двойник, вие имате възможност да се занимавате с по-големи подробности с този двойник.

Двойникът е една особена природа, един особен свят, една особена област или една особена сфера. Посредством двойникът на вселената ученикът ще изучи всички тайни на вселената, защото двойникът е отражение на централната мисъл на вселената. Значи, двойникът на вселената е спомагателен способ за ученика.

Ще може ле чрез него да проникне той в мисълта на вселената? Ние ви представяме вселената като една мисъл, за да имате по-ясна представа за вашата работа. Вашата работа е да можете да проникнете чрез мисълта си в мисълта на вселената.

Защо ви е мисълта на вселената? Трябва да станете вселенски. Не че не сте вселенски, но не боравите още с абсолютната чиста мисъл на вселената. А сега имате всички възможности.

Ще канете, че сега вие сте много притиснати, много обременени и нямате тия условия. Колкото противодействието е по-голямо, по-силно, толкова и присъствието е по-силно. Противодействието ще излъчи еманациите на присъствието. А като еманации, вие ще бъдете в унисон с великата божествена мисъл, т. е. чрез импулса на вселената вие ще бъдете едни градивни сили.

Подгответе се като жизнен одухотворен импулс на вселената. Всичко у вас да бъде вселенско, издържане, оформено, така представено, така систематизирано и организирано хармонично, че да бъдете наистина едни нови космични същества във вселената, да преобладава у вас мистичния елемент, мистичният дух, мистичната среда, мистичната светлина, мистичната мисъл.

Нека потекат идеите, нека потекат импулсите през тази мистична среда у вас. Тогава ще бъдете едни върховни представители на дълбокия вътрешен свят, т. е. ще бъдете представители на върховните начала във веселената.

Ние ви занимаваме сега с ония състояния, които още не са открити у вас. Но ще дойде ден, когато ще ви занимава с живота, с присъствието, с явленията на тия възвишени области на вселената. Вие трябва да знаете за нейния живот, за нейната култура, за нейната просвета, за нейното изкуство, защото все пак вселенските същества имат особен начин на живот, на действие, на мислене, на хранене, на възпитание или присъствие. А щом минаваме през света на вселената, ние не можем да не бъдем свидетели на всички тия явления във вселената. Ние сме тясно свързани с импулса на вселената. Ние сме излъчени импулси на вселената.

Съграждайте се като елементи във вселената. Изграждайте се като мисъл във вселената. Изграждайте се като светлинни трепети във вселената. Колкото повече се обогатявате с тия вселенски еманации, толкова повече затрептява у вас божествената мисъл.

Виждате, че божествената мисъл не идва у вас като насилие, като натрапничество. Тя идва като един трепет, който вие долавяте. Тя е всякога на разположение. Тя е всякога среда на вдъхновение. Тя е двойник. Достатъчно е само да я възприемете. Има пълна свобода за това. Духът няма да направи насилие спрямо вас. Той иска естествено, светлинно да се развивате. Колкото повече преобладават елементи на светлина, толкова повече идва и присъствието на божествената мисъл.

Там където има тъмнина, отсъства ли божествената мисъл? Няма ли там нещастие? Там където е тъмнина, има противоречия. Ученикът досега е живял в сянката на живота, в тъмнината на живота и затова е имал много противоречия. Не че божествената мисъл не е присъствала като еманации и трептение, но в следствие тъмнината ученикът не е можал да прави подбор при явленията. А сега, при абсолютната светлина и присъствие на Върховната ръководство, той има всички възможности да навлезе в света на светлината и никога да не попада вече в света на тъмнината. Тъмнината е почивка. А ученикът е вече едно трептение и не се нуждае от почивка. Той е импулс на вечно трептение.

И тъй, бъдете вече вън от тъмнината. Ученикът вече никога не трябва да се връща и да си спомня за нея. Всички чувства и трагедии са все в тъмнината. Всички връзки са все от света на тъмнината. Затова се казва на ученика, че трябва да бъде абсолютно свободен.

Ще кажете, че трябва да имате отношение към духовете. Ще искате отношение към тия духове, които минават към царството на светлината. А тия духове, които са в царството на тъмнината ще се ползват от вашите еманации, от вашите трептения и постепенно, по закона на развитието и усъвършенстването, ще излязат от тия състояния и ще трябва да почукат на секретните врати на Школата. Без Школата никъде не могат да отидат. Никой да не си прави илюзии, че може без Школата. Школата е ядро - оформено, композирано от импулса на вселената.

Школата е една върховна база. За да имаш Духа на проникването, на присъствието, на трепетите, ти трябва да минеш през Върховното ядро, През Върховната база. Там е Учителят, там е Духът, там е Бог.

И тъй, имайте за база върховния импулс на вселената. Когато се свързваш със силите на вселената, когато проникват светлите лъчи на вселената у вас, вие ще имате вече зародиша на висшите идеи. А висшите идеи са все импулси. Те ще ви импулсират, докато се добере то върховния импулс.

Обогатявайте вашата мисъл с възвишени идеи, с възвишена любов, с възвишени представи, с висши образи и подобия. Гответе се за нов пристъп към вселената. Снабдявайте се с всички за вас необходими средства при вашия пристъп към вселената.

Но ще дойде мисълта: „Кой ще ни каже с какви припаси, какви инструменти ще трябва да се подготвим?“ Ще ви нашепнат отвътре, ще ви кажат отвътре. Този строен, красив божествен свят всичко ще ви напомни. Той има за задача да заличи всички стари спомени, да ви освободи от всички връзки със старите изостанали духове.

Ето, това е новото, което ще приюти новите духове, новите сили, които идват като една просветна, като една слънчева раса да населят земята. Ще имате опитността, влиянието на всички планети от съществата на слънчевата система и на другите слънчеви системи. Те са големи астрономи, големи астролози, те са велики импулси.

Гответе се да бъдете добри представители, да се представите добре пред тях. Да не бъдете стеснени, да не се намерите в незнание и да се притеснявате пред тях. Ще ги гледате в очите и ще им говорите за импулса на вселената. Това е знакът, който ще ви се даде, за да може да влезете във връзка с тях. Ключът е импулса на вселената.

Как ще открият този ключ от нас? Те са големи майстори. Те знаят дали го имате. С друго има няма как да ги уподобим, освен да ги наречем майстори. Да кажем богове, да кажем синове божи, е все едно и също. Наричаме ги майстори, защото в майсторството има откритие, има художество, творчество, има композиция, има хармония. Затова някои от древните школи са ги наричали майстори на мистериите.

Ето какво място на проникване трябва да заемете. Не бързайте да се произнасяте за нещата. Заеми своето място като един съвършен обект и почни да проектираш своята мисъл и тогава отговаряй.

Не бързайте. Ние казахме, че вие не си служите вече с пространство и време, а с вечността. Следователно не бързайте. Бърза грешникът, защото му тежи нещо на душата. А този който е излязъл извън греха, този който е озарен от светлината, той не бърза, защото мястото което заема, е свещеното място на вечността, на безкрайното. А щом влезете в безкрайното, няма места, няма пътеки, няма време.

Може ли да си представите това? Ще си го представите, ще си го обясните, ще го анализирате и ще го откриете. Това е вашето ученичество.

Ние ви представяме тия неизвестни, за да се подготвите за тях. Лесно е, когато ученикът е в по-възвишена област, в по-издигнат свят, но когато се намира в един по-нисш свят, малко е трудно. Още по-трудно е пък на още по-нисшите същества, като например животинския свят. Те абсолютно никак не могат да се ползват от този трепет на светлината, както човека, и специално ученика. Вие излизате вече от нисшия свят. Вие сте от един мислещ свят - свят на един върховен вселенски импулс. Трябва да бъдете благодарни, че са ви освободили или по-право, че можахте да се освободите. Това говори за едно предпочитание, за една колосална работа, за една голяма подготовка. Да напуснеш растителния и животинския свят, това не е малка придобивка. Може би понякога ще ви блазнят високите състояния и ще се яви у вас мисълта, защо не сте способни да заемете тия висши състояния. Това е импулс, това е стремеж. Само да няма самоосъждане. Самоосъждането е връщане назад. Гледайте да не спирате. Вървете. Никога не спирайте. Имате път дотогава, до когато влезете в центъра, в радиацията на импулса на вселената.

Изграждайте се като вселенски системи. Оформявайте се като вселенски образи. Представяйте се като вселенски състояния или подобия.

Може ли? Това именно ученикът прави. Ако има някаква работа, която трябва да направи, то е именно това. Ако има някакво изкуство, което трябва да завладее, то е именно това. Ако имате някаква представа да си я представите пред силите на вселената, то е именно това.

Освобождавайте се от наслояванията у вас, които ви нашепват, че сте вече изморени, че сте стари, немощни, болни. Напротив, вдишвайте живота на вселената в себе си, за да бъдете импулси на вселената. Такива ви иска Върховното ръководство.

Вашето достойнство се състои в това да запазите светлата пътека чиста. Досега е имало препятствия и за да проникват, трябваше да я прочистват, но за в бъдеще така уреждайте нещата, така съблюдавайте състоянията, за да няма вече никакво препятствие. Това е привилегия както за вас, така и за земята. Това е привилегия за цялото посветено човечество. Това е привилегия и за слънчевата система. Това е привилегия и за самото слънце. Това е привилегия за цялата вселена.

Но ще възразите: „Много големи неща ни казахте.“ Защо ви ги казваме? Защото те ще изпъкнат във вас. Когато и да е, ще изпъкнат и за да не се бъркате, т. е. да заемате различни положения, и да давате различни мнения, ние решихме да имате известна подготовка. Не можете да спрете мисълта, тя хвърчи. Тя прониква и тук, и там. Тя е тук и далече. Следователно, всички тия състояния са ваша привилегия. Затова трябва да издържате. А за да издържате, пътеката ви трябва да бъде чиста. И когато се нуждаете от известно просветление да могат да проникнат у вас мислите на вселената.

Ние ви говорим от света на вселената. Да проникнат най-достойните, най-съвършените и върховни мисли на вселената. Чрез мислите на вселената вие ще имате достъп до царството на Духа, до абсолютността на Бога.

Ето един съвършен божествен път. Вървете по него и не се бойте. Ще ви посрещнат и ще ви съдействат да излезете от всички трудни положения.

Изпя се „Към твоя свят необятен. . .“ Затова в тази молитва, в тази малка вътрешна молитва, се казва: „Към твоя свят необятен.“ Следователно, имате вече работа с необятността и трябва да имате път за нея. Може би ще дойде ден, когато този път няма да ви е необходим, защото ще заемете едно положение на съвършено състояние, но сега ви предстои да се изкачвате по пътеката, за да срещнете по нея Господа. Той е вечно на пътеката и всеки който е тръгнал по тази свещена пътека, той ще го срещне.

Какво работи Господ по пътеката? Украсява я с много нюанси, с много багри, с много цветове и всеки който върви по нея, е радостен и щастлив, защото това е едно благоденствие, едно тържество.

По пътя към вселената.

По пътя към Духа.

По пътя към Бога.

Това е свещения път на ученика. Той трябва да има основи, върху които да изгради своя настоящ свят, своя мироглед и своя бъдещ свят. Има настоящ, има и бъдещ свят. Той едвам сега се спира върху своя настоящ свят, едвам сега се досеща за него, едвам сега го открива, едвам сега го проучва. Той буквално мисли само за него и не му остава време да мисли за своя бъдещ свят. Трябва да се познава настоящия свят, за да се направи преходи и се мине към бъдещия свят. Това е едно важно положение.

Като казваме, че трябва да имате основа, то е, че трябва да имате конструкцията на настоящия свят. Тази конструкция трябва да бъде стабилна, за да може добре да ви ориентира за една бъдеща конструкция на новия свят.

Защо има нужда да бъдем в настоящия свят, щом ни предстои да минем е бъдещия свят? Но нали животът е на степени? От по-нисше стъпало се минава към по-висше стъпало. Друг е въпросът, защо ученикът е слязъл в низините на живота. Трябва да се познават и низините на живота. От низините на живота той ще излезе и ще бъде всестранно обогатен, ще познава цялата философска система на този живот. Нали е казано, че ученикът трябва всичко да знае, всестранно да бъде обогатен. Ако го пуснат да влезе в бъдещия свят и някое по-висше същество го запита какво има в нисшия свят, той трябва да знае какво да отговори.

Ще знаете, че знанието е ос що. Затова е казано: „Както е горе, така е и долу.“ Ученикът трябва да има такава прецизна философия за живота, та да знае какво е това горе и какво е това долу. Той трябва да има такъв критически ум и такава прецизна мисия, та да може да проникне в най-нисшите царства във вселената.

Много се говори за вселената. Ние казахме, че ученикът е вече едно вселенско същество, една вселенска вибра, един вселенски нерв, един вселенски ритъм, един вселенски импулс. Откъде ще научи той за вселената? Ще научи от своя ритъм, от своя импулс, от свои дух.

Ние категоризираме духа. Наричаме го импулс, ритъм, светлинни излъчвания и т. н., само и само да може ученикът всестранно да вникне в онази вселена, която го заобикаля. Най-трудната задача на ученика е да може да осъзнае, да може да намери своето място, да знае къде се намира всеки даден миг, на какъв градус е, на какво измерение, на каква висота, широчина и глъбина е.

Може ли да стане това? Затова е дошла именно тази възвишена божествена школа - напълно да школува ученика, така да го подготви, че да няма неразгадана тайна във вселената. Той трябва да се подготви.

Ще кажете, че не трябва да се изнасилват нещата. Когато ученикът вниква във вътрешните глъбини на живота, това не е изнасилване. Напротив, той се освобождава. Сега той е в процес на изнасилване, понеже е слязъл долу, в най-неблагоприятните условия. А когато влезе в благоприятните условия на живота, той е вече извън насилието.

Кога ученикът има тържества на Духа? Тогава когато е постигнал нещо, когато е издържал своя изпит, когато е развил правилно своята тема, когато е изобретил някакво голямо изкуство.

Не е ли това тщеславие? Не, в истината не съществува нито тщеславие, нито гордост. Истината никога не е подчертала тщеславието и гордостта. Истината е едно голямо, едно необятно слънчево ядро, което свети. То няма мнение за себе си. То само свети. То не се стреми да се определи като какъв обект е, на какъв градус е, какво е неговото трептение, какво е неговото сцепление и т. н. То няма за кого да се определя като такова.

Колкото повече съзнанието се издига, колкото повече се разширява, толкова повече ученикът навлиза в необятните глъбини на живота и се вижда не вече като едно малко земно ядро, а като едно голяма, едно необятно слънчево ядро. Унижение е за едно слънчево ядро да се хвали, че изпраща своите лъчи да огрее известно същество.

Ученикът трябва да се причисли към категорията на големите величини. Като казваме големи да не дойде мисълта пък, че сте много големи. Ученикът по естествен път трябва да заеме своето място. Но това не ще рече, че той трябва да чака благоприятните условия. Под естество ние разбираме по закон, по същина да няма примеси. Хубаво нещо е да се направят комбинации, но те трябва да се направят така, че всеки един елемент да съответства на тази комбинация. А за това се иска голямо майсторство.

От къде ученикът ще научи това майсторство? Ще го научи, когато влезе в своя вътрешен висш свят. Да се виждат нещата, както са в действителност, това е най-важно.

Как може да ги видите? Нали всяка заран слънцето изгрява на хоризонта. Това е една действителност. Нали е действителност, че то се изкачва на своя зенит, а после залязва? Това са все действителност, които съществуват като неизменни закони. Така и ученикът може да си послужи с тия неизменни закони и да се учи от тази действителност. Той трябва да бъде положителен в своя изгрев, в своя зенит и в своето залязване. Никой да не си прави илюзии, че може нещо да се измени. Никое същество не е могло да спре изгрева на слънцето. Никое същество не е спряло зенита на слънцето или пък неговия залез.

Виждате каква закономерност, каква точност и каква действителност съществува. Когато така разсъждаваме, премахва се всякаква фантазия. Казват, че духовните сили били фантазьори. Не, у нас не съществува фантазьорство. Напротив, ние имаме най-голямата действителност, най-голямата реалност. Защо? Защото действаме по закона на вселената, защото обичаме всичко във вселената. А щом обичаме всичко във вселената, това показва, че ние сме хора на истината.

Много се говори за истината. Казва се: „Това е истина, онова е истина.“ Ученикът не говори така за истината, в смисъл, не я категоризира, не създава категории за истината. Единствената реалност във вселената, която не се подава на категории, това е истината. Любовта може да я делите на категории, мъдростта също, но дойдете ли до истината, там категории не съществуват. Защо? Защото навсякъде една истина съществува. Много видове любов има, много мъдрости има, но истината е само една. И любовта, и мъдростта знаят това за истината. И понеже знаят това, често пъти се явява страданието. Знаят истината и понеже не могат да се приравнят с нея, явява се страданието. Много мъдреци са пропадали, много същества, които са приемали любовта, са отстъпвали, но няма същества, които да са се добрали до истината и да са направили отстъпление. Сама по себе си, истината не познава тъмнина, не познава отклонение. Истина е и нищо повече.

Когато застъпваме въпроса за истината, ние искаме ученикът да разсъждава вече по истински, да мисли по истински, да работи по истински, да мисли и действа по истински.

Може ли? Може. Кой ще му каже как да действа? Истината ще му каже. Тя е безпристрастна. Тя точно казва нещата. Нито ги преувеличавалите се хвали, нито се представя. Много от великите мъдреци са искали да видят подобието, образа и величието на истината, но не са могли да направят това, защото най-секретното явление в природата това е истината. Тя е толкова скрита, че и Бог е заангажиран да я търси. Защо? Защото той е в истината. Понеже е вътре в истината, не може да види външния и образ, външното й подобие. Той е направил цял преврат. Изявил е всички същини в миросъзданието, но истината е останала скрита.

С това ние искаме да напомним на ученика, когато мисли за истината, да бъде истинен. Кой ще му помогне да направи това? Ще му помогне импулсът, защото по начало той е първото движение на Бога към истината.

Ще излезе тогава, че истината е по-голяма от Бога. Не, така не може да се мисли. Истината у Бога е голямата идея. Голямата идея във всемирния живот, голямата идея за вселенския живот, за върховния живот, това е идеята за Бога.

И тъй, ученикът ще знае, че трябва да се прегърне истината, да се търси истината, че той трябва да се стреми към най-върховните идеи, които са в душата, в Духа на Бога.

Виждате какъв голям проблем стои пред Бога. Той трябва да се изяви като абсолютна истина. Не е малко това да представиш нещата така, че те да бъдат по начало истина.

Как обаче е дошло онова положение да не е истина? Много интересен въпрос. Даже и отклонението е истина. Отклонение е. Истина е. Тъмнина е. Смърт е. Съществува.

Съгласен ли и Бог с тия истини? Това са все процеси в голямото необятно движение на вселената. Когато ученикът разбере истината за процесите във вселената, той ще си отговори на всички зададени въпроси, защото целият му живот е все зададени въпроси - върволица от зададени въпроси. Толкова е необятна вселената, с толкова много и много възможности е наслоена, че всяка възможност е въпрос - защо? Как?

Това е едно върховно предметно учение - да се учиш, да знаеш. Да знаеш за най-голямата истина, за най-върховната истина.

Нашият ум, нашето съзнание, нашите възможности са толкова малки, че не можем да проумеем тия начала във вселената. Докато ученикът не почне да мисли, докато не почне да действа, да работи, той никога няма да знае. Ще представлява само едни условия, за да се издигнат други същества. Използуват го други същества. Как? Ще го накарат да работи за тях, да учи заради тях.

Законно ли е това? Да, няма застой в природата. Щом ти не вървиш, ще те използуват и ще ти се качат на гърба, а те ща бъдат свободни. Ученикът трябва да се освободи от всички духове, които са го използували досега. Той не е бил достатъчно прецизен в своята работа и много лениви духове са използували неговата искреност. Раждането, прераждането това са все процеси на използване. Една от трудните задачи на ученика, това е да бъде свободен, абсолютно никакви духове да не го използуват. Когато придобие онова голямо, необятно съзнание, онази голяма подготовка, той сам ще поеме известен ангажимент да помогне на дадено същества. Той сам ще се задължи, а не други да го задължават. То е вече лично. Разберете тази истина. Щом му е внушено от други същества, има използуване, защото има духове, които се явяват като миротворци и казват: „Вие сте задължени към тази личност, към това семейство, към този народ, към тази нация, към тази раса и т. н. А вие трябва да бъдете свободни. Колкото повече се освобождава ученикът, толкова повече той вижда голямата истина. колкото повече се освобождава, толкова по-възвишени чувства развива в себе си.

Сега вие казвате: „Нямаме ясновидство, нямаме развито обоняние, нямаме развити усети и т. н.“ Това е следствие на измъчването и използуването на духовете. Има духове, които отнемат на даден ученик чувството обоняние, ясновиждане, другите усети и той казва че му липсва нещо. Да, липсва му нещо, защото е взето чувството му. То не е загубено, но други го използват. Затова се казва ученикът да пази своите заложби. По никой начин да не ги отстъпва. Да не отстъпва нито любовта си, нито мъдростта си. Когато процесите станат завършени, тогава те ще бъдат основи в него. Тогава той ще може да действа, да подкрепя, да освобождава и т. н. Вселенски трябва да бъде Бог у вас, който да респектира, да хармонизира. Това е достойнство.

Ето какъв е животът на ученика - преизобилен живот, светлинен живот, живот пълен с мъдрост, живот, който е истина. Когато види себе си като истина, тогава ще бъде вселенски и ще може да намери своите загубени чувства, способности и таланти. Той трябва да ги потърси. Не бива други духове да ги използуват. Не давайте под наем талантите си, не давайте под наем своите чувства, своите възможности.

Ще кажете може би: „Ние не знаехме тези неща и затова може би сме ограбени.“ Точно затова ви казваме. Може би не сте знаели, а сега знаете. Не се представяйте като много милосърдни. Не че милосърдието не е необходимо, но да няма изнудване, изнасилване. Всичко да става по любов, по съзнание, с мъдростта да могат да просветнат силите на истината.

Към какъв свят трябва да се стреми ученикът? Той трябва да се стреми към такъв свят, който е с реални, положителни основи. Този свят е истината. Само в света на истината ще види ученикът извора на светлината. И светлината си има специален върховен съвършен необятен извор, т. е. има една голяма запалена свещ или както я наричат божия огън. Значи, ученикът трябва да издържа на самия божествен огън, за да може да се добере до света на истината.

Трудно ли е? Трудно е и лесно е. Кога е лесно. Когато не се оставиш да те ограбят духовете. Трудно е, когато съзнателно не влизаш в света на истината.

Защо е трудно? Защото трябва да изминеш много път, да изкачиш много стъпала, да минеш през много сфери, през много царства, през много епохи, за да стигнеш до най-възвишения връх на истината.

Като казваме, че е трудно, това не трябва да плаши ученика. Кой е голям? Който е силен. Кой е учен? Който е мъдър. Кой е чист? Който е хармоничен, който владее изкуството на хармонията.

Това е една от големите истини. Мнозина говорят за чистота, а нямат хармония. Когато си дисхармоничен, нещата в теб не са доставени по закона на хармонията и не можеш да бъдеш чист. Чистотата подразбира високо хармонизиране, високо композиране, високо устройство.

Устройства трябва. Трябва да присъстват безсмъртните сили в това устройство. Какво представлява тогава ученикът? Едно безсмъртно устройство, т. е. едно голямо ядро от безсмъртни сили.

Говорим ви всичко това, за да навлезете в света на голямата истина. Както слънцето знае за своя път, както знае за отношенията си към другите слънчеви ядра, така и ученикът трябва да познава своя път и своите отношения, следователно, имате професори, имате свидетели, имате учени, които ще ви послужат за образци. Защо? Защото пред вас е един гигант. От него може да се учите, от него може да вземете, от него може да отнесете. Нали ученикът трябва да занесе нещо? От къде ще го вземе? Ще го вземе от слънцето. Няма по-голям авторитет, който може да занимае сега ученикът в своето развитие, от слънцето.

Но може би ще се каже по религиозному: „А къде остана Бог?“ За да отидеш при Бога, трябва да минеш по пътя на слънцето. Бог може да приеме само ония същества, които са минали по пътя на слънцето и са се осветили. Ти не можеш да отидеш неосветен при Бога. Защо? Защото ще изгориш. А Бог не иска да изнасилва съществата, не иска да им причинява страдания чрез изгаряне. Затова се препоръчва на ученика да устрои живота си с такива основи, та да може да мине през света на слънцето. То ще го обгори, ще го закали, ще го оформи.

Каква форма ще му даде? Каквато е неговата форма - формата на слънцето. Ученикът вижда формата на слънцето и казва: „Едно голямо огнено кълбо.“ Трябва да се внесе огън, светлина, виделина, трепет.

Трябва и трябва. Но и това е хубавото в ученика, че няма не трябва. Всичко трябва. Така трябва да се подготви и издигне, че всички състояния в него, всички начала в него да вземат формата, образа, подобието на слънцето.

Това не е идолопоклонство. За ученика не съществуват идоли. Той е над всички идоли. За него съществува само ритъма, само импулса на вселената. А там няма идоли. Вселената не е идол. Тя може да бъде ритъм, импулс, но не и идол. Следователно, трябва да имате здрави основи, основи за живота, за науката, за знанието. Кой ще ви ги даде? Ще ги получите от университета на слънцето.

Колкото повече ученикът се изгражда като здрава основа, колкото повече се оформя като абсолютна хармония, толкова повече навлиза в мировата свобода, която ще го отведе в света на истината.

Стремете се към върховните постижения, Не се задоволявайте с малките придобивки. Преобразявайте всяка малка придобивка във върховна. Трансформирайте нещата като големи алхимици. Преобразявайте ги. Преобразявайте тия неща, които нямат още проблясъка на истината. Вие сте такива основи, върху които може да се изгради големия необятен свят на истината.

За кого? За по-нисшите същества. Няма да градите свят на истината за Бога, за неговия Дух и за светлите същества. Ще изградите един свят за по-нисшите духове, за по-малките от вас, но никога няма да позволите да ви ограбват. Никога не давайте на заем. Никога не отстъпвайте своята сила, защото ще станете безсилни.

Бъдете най-умните, най-разумните, най-прозорливите. Когато дойде някой при вас за милостиня, не давайте своето, но намерете неговото и  му кажете да отиде и си го вземе. Пратете го сам да си го извоюва. Това е прогрес, това е творчество. Да няма вече цигански прийоми. Освобождавайте се от стария свят на циганите и влезте в областта на новия свят, в света на ангелите, в света на посветените, за да може да изживеете най-върховните вибрации, да може да проявите най-върховното вдъхновение, да може да се издигнете до най-високите върхове на вселената. И вселената има свои върхове.

Изкачвайте се разумно по пътя към върховете на вселената. Тогава ще държите секретните ключове на големите постижения.

Обогатявайте ума си, за да стане той прозрачен, светъл, да свети в необятността и да прониква навсякъде. Ум господен имайте, да не се подавате на влияния, на психози, на противоречия. Всякога заемайте своето място, това място, което е достойнство, което е висок връх.

Не подценявайте себе си. Подценяваш ли се е си, подценяваш Бога. Бог никога не е поискал нито подчинение, нито подценяване. Казвал е някога чрез древните пророци, че трябва да има страх Божи, но това се разбира в друг вариант. Трябва да имаш трептението на истината. А щом си истинен, никаква власт не може да има давление върху теб.

И тъй, тълкувайте старите писания. Тълкувайте ги в нов дух, в ново проникване. Трябва да се осъзнаят ония вътрешни идеи на старите писания, които се изявяват чрез пророците и мъдреците. Тълкувайте нещата. Станете едни от големите маги, едни от големите прероди, ясновидци, мъдреци. Вие навлизате в една нова йерархия, пра едни нови същества. Влизате вече в една нова среда, която има характера, която има идеята на всемирната истина.

Говорим ви от полетата, от света на истината. Тия полета са най-секретните в недрата на вселената, но това е още теорията. Има една страна, която се нарича присъствие. Когато духът на истината присъства в теб, всичко е ухание, всичко е трептение, всичко е светлина.

Такава светлина трябва да дойде у вас. И когато тя дойде, ще имате такова съсредоточение, както казват в пълна забрава. Ще забравиш стария свят, старите изкуства, старата магия, ще забравите цялата си среда.

Дошли са риболовците, които ще ви извадят от мътните води. Дояли са с големи мрежи и ще ви уловят. Стига вече в блатото, в калта, стига вече в нисшия свят. Издигайте се всеки момент, всеки час, всеки ден, всяка година. Нека тази епоха бъде за вас стремеж, творчество, идея, безсмъртна истина.

Влезте в света на тия възвишени идеи, за да може да осъзнаете личния си живот. По начало всичко е истина, но лично за вашия живот на всичко е истина. Не че не е истина, но ние трябва да го осъзнаете като истина.

Виждате колко много трябва да работите върху това чувство, върху тази способност - съзнанието. Да знаеш историята от панти века, да имаш знанието от миналите епохи, да познаваш строежа на началото, това е знание.

Към това върховно знание ви призовава върховният ритъм, върховният импулс. Голяма привилегия и голямо достойнство е да камерите своето място, т. е. да намерите всички свои способности, качества и таланти, които са ограбени от вас и са останали в някои тъмни изби, мухлясали вече и прогнили.

Трябва да ги търсите. А за да ги търсите, трябва да имате способности, усети. Затова казахме в миналото, че трябва едно широко, дълбоко обоняние. Ако обонянието ви е слабо, стремете се да проникнете чрез вашето виждане, гледайте на нещата така, както са. Не чакайте обонянието да бъде като фактор и да ви напомня, но съзнателно трябва да работите, да се стремите да видите нещата. Виждането е най-реалното, най-положителното свидетелство. Обонянието казва: има нещо, а виждането казва: съществува нещо. Ти виждаш.

Когато застъпваме в такъв вид темата за бъдещето развитие на ученика, ние имаме задачата да подкрепим духа на ученика и да въплътим истината.

Но ще се възрази: „Може ли истината, която не е зависима да се въплъщава?“ Не, вие да се въплътите в истината. Вие ще намерите майката на истината и ще се въплътите. От вас се иска едно голямо, едно безсмъртно въплъщение.

Ще ви приемат ли? Ще зависи от вашата любов. Ако сте любовни, ако сте чисти, ако сте свободни, ще ви въплътят. Знаете ли какво тържество е да се въплътиш в истината. Това е да се родиш и въплътиш като син божи. А това е едно от големите посвещения.

Защо ви говорим за големите неща? Защото искаме да стенете големи, защото искаме да видите въплъщението на Бога в себе си като нещо голямо, тържествено, върховно. Когато иска и Бог се въплъщава. То е негово право. Той е свободен. Когато иска да се въплъти в някое същество, то си е Божия работа.

Казват някои: „Защо пък чрез това същество трябва да се каже истината, а не чрез друго?“ Това си е Божия работа.

Има ли Бог лична инициатива? Щом е създал личността, естествено е, че ще има известно отношение към тази личност.

И тъй, създавайте около себе си истинска среда. Както и да обърнете истинските прояви, истински те елементи - нагоре или надолу, или настрани, те са все истина. Богатото съзнание е истина. В съзнанието участват и ума, и сърцето, и волята, и изкуството, и тържеството, и работата. Това са все прояви на едно голямо, колективно съзнание. Значи, ученикът трябва да има един такъв здрав по основи свят, в който да присъства като едно необятно съзнание.

Някои казват: „Всеки ученик, който се е построил по възвишените измерения, е в другия свят“. Другият свят не е извън ученика. Ученикът е въплъщение на другия свят. Той е присъствие на цялата вселена. Стига обкръжаващите да могат добре да проникват. Щом имат едно върховно ясновидство, чрез света на ученика те ще открият вселената. Светът на ученика е миниатюра на голямата вселена. Издигнете се до това състояние. Макар и в миниатюра, но бъдете олицетворение на вселената. Имайте вселенски дух, вселенска сила, вселенска мъдрост, вселенски истина и ще срещнете Бога. Вие ще го срещнете в света на вселената. Затова казахме: вървете по светлата пътека към вселената да срещнете Бога. Това е едно тържество. Да срещнеш Бога, да стане нещо в теб, да се преобразят всички състояния в теб, това е срещане на Бога.

Но не е ли това религиозен мотив? Не, тук има действителност, има реалност, има присъствие, трепет, живот. Трябва да се дойде до абсолютната истина. Ученикът ще я наследи като една дълбока, необятна тишина. Тишината е важно състояние. Ще дойде момент, когато всичко в ученика ще утихне, всичко ще се съсредоточи.

Ще знаете, че всички слънчеви ядра са съсредоточени сили. Затова ученикът има работа с много сили. Някога ние ще застъпим специално въпроса за силата, за да можем да уясним всички ония състояния, чрез които ученикът ще може да се домогне до големите глъбини на вселената. Силата е един голям източник. Тя е една от големите божествени възможности.

Кой може да бъде силен? Само този, който е чист, само този, който владее истината, само този, който може да прониква зад всяка истина.

Можете ли да разбирате мисълта да прониквате зад всяка истина? То е да направиш така, че истината да ти стане тил. Само тогава ти си силен. Трябва да имаш за тил истината при всички случаи. Тогава ще бъдеш преднина, устрем, хармония, трептение, жива душа, върховен дух.

Когато овладееш нещата, когато овладееш целия път на истината, тогава си силен. А важна е силата. Тя ти трябва при всички случаи на живота.

Какво в същност е силата по отношение на Бога? Тя е първия импулс, първия ритъм във вселената. За да се произведе известен ритъм, трябва да има причина. А коя е тази причина? Силата. Понеже ученикът е забравил за силата, затова се е обезсилил. Обезсилил е всички неща в себе си. Станал е бедняк, скитник.

Когато имаш силата, ти притежаваш разковничето на нещата, притежаваш и творческия елемент, притежаваш и секретните ключове за живота. Само силният може да отвори секретната врата на живота. Негово право е.

И тъй, имайте здрави основи в живота си, за да можете да владеете и времето, и пространството, и вечността. Само така може да се устои и на противоречията, на съблазните, и на всичко. Това показва, че трябва да бъдете толкова устойчиви, толкова прозорливи, толкова съзнателни, че да знаете къде се намирате, накъде отивате, кое е вашето място, защо ви е дадено това място и какво има да извършите.

Трябва да стигнете до мировото огледало и чрез него да видите истината. Дръжте винаги положение на едно хармонично трептение. Пазете свещената пътека, която е направена за вас. Вие може би не можете да я видите, не можете да я почувствате, не можете да проникнете в нея, но тя съществува като една тънка паяжинна нишка, която така е скачена, че никаква буря не може да я скъса. Може да се полюлява, но не може да се скъса, защото нейната материя или по-право нейното подобие е такова, че не може да се къса. Там няма процес на късане.

Пазете тази нишка. тя е от притоците на истината. Запазете тия притоци, за да може винаги да бъдете във връзка с тази нишка. Ангелските сили, посветените същества винаги са скачвали тази нишка с много от отклонилите се. И сега са направили този опит, скачили са нишката и очакват ученика така да усвои изкуството, че по тази нишка като по телефон да предава истината във висшите светове.

Сега на земята има такава телефонна станция. Тя трябва да бъде в състояние да предава нещата посредством тази нишка в отвъдните, във висшите светове. Тя не е като широк път, като голям булевард. Тя е много тънка, много префинена, но е толкова еластична, че ничия сила не може да я прекъсва.

Чрез тази нишка вие ще се обаждате и ние ще ви говорим. Когато кажете, че имате нужда, ние ще ви отговорим.

Жажда и глад трябва на ученика. Той трябва да с бъде с най-положителното, с най-основното, с най-вярното. Когато ходи по планетата Земя, трябва да е загрижен за тази нишка.

Ще кажете, че слънцето е създало много нишки. Да, вярно е, много са нишките на слънцето по планетата Земя, но една е нишката по отношение вселената. Това е нишката на абсолютната истина. Чрез нея ученикът ще научи всички действителности, всички култури, цялото минало и цялото бъдеще на голямата, на необятната вселена.

Виждате колко ценна е тази нишка, от каква е материя е, как е облъчена, как е оцветена, колко е хармонична. Много от съществата ще искат да си послужат с нея, за да ви се обадят, но вие строго я пазете. Защо? Защото още не знаете навиците, не познавате изкуството, тембъра, езика, не познавате излъчването на висшите същества, за да се разговаряте с тях. Щом имате желание, вие ще се доберете до тях, но пазете нишката. Знаете ли колко забавен ще ви стане животът тогава? Ще откриете техния живот, техните стремежи, ще знаете за тяхната наука, за тяхното бъдеще. Ще знаете какви форми има там, какви образи, какви подобия. Ще знаете какъв е техния поминък, какви са техните възможности, с какво тяло си служат, какви органи има това тяло. Ще знаете много неща.

Посредством тази нишка те ще се опознаят с вас, ще долавят вашите духовни трептения. Те са велики изследователи. Когато открият един такъв обект, те ще го изучават в най-голямата му дълбочина, широчина и височина. Големи майстори са те. Голям интерес имат те към другите светове.

И тъй, към центъра на слънцето. Много от съществата знаят големи подробности за земята. Те предлагат своето изкуство, своите услуги на съществата от земята. Затова ще се открият много закони на земята, които ще дадат възможност на съществата да влизат във връзка с висшите светове. Дали ще стане посредством физическо проникване или чрез духовно, е все едно. Ако може физически, нека стане. Няма нищо лошо в това. Ако не може физически, ще може духовно, но проникването трябва да стане. Трябва да се използува тази действително, тази способна, тази реална нишка. Трябва да има присъствие. Присъствието е величието. Системата присъствието е самата възможност. Затова ученикът трябва да се узакони като присъстващ дух. Щом е присъстващ дух, ще има и възможностите на вселената, защото и вселената е присъстващ Дух. Тя прониква навсякъде. Тя познава всички. Познава миналото, знае за настоящето и открива бъдещето.

Бъдете вселенски. Обичайте вселената. Обичайте пътеката към земята, защото чрез нея вие ще се ориентирате в големия необятен живот. Нали сега по новия термин ги наричат космонавти. Така и ученикът, посредством тази нишка, трябва да прониква в далечните светове, както казват зад вселената.

Но ще се зароди мисълта: „Къде е вселената, къде е зад вселената?“ Това са въпроси, по които ще мислите и когато се срещнем наново, ще проявите своето остроумие, своята мъдрост, своята сила.

Варна, 1961 година.