Jump to content

Recommended Posts

ФАКТОРИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

Една от най-занимателните области, с които ученикът трябва да борави, е върховните фактори във вселената. Като казваме, че ученикът трябва да борави с върховните фактори във вселената, ние разбираме, че трябва да направи връзка с тия фактори, които да бъдат притоци и постоянна връзка с него, за да го държат в необходимото напрежение, в необходимото вдъхновение, в необходимата хармония.

Ние много пъти засягахме областта на хармонията, на вдъхновението, на композицията, на изкуството и т. н., но без тях не може. Божественият свят е слънчев свят, простор. И понеже е такъв и ученикът трябва да се възпита в духа на простора и слънцето, т. е. да научи ония принципи и правила, чрез които да работи по кодексите на вселената, да знае за великото строителство на нейните ядра.

Виждате какво абсолютно, какво възвишено знание се изисква. Но, дали ученикът ще може да направи това, дали ще може да го запамети, дали ще може да проумее тия истини, ще зависи от неговите сетива. Има ученици, които са постегнали това, а има ученици, които трябва да положат големи усилия, голямо постоянство. Тия обаче, които лесно постигат нещата, са минали през големите трудности и имат заслуженото, имат капитал, имат нужните ресурси да разполагат сега. Не може без ресурси, не може без условия, не може без капитал.

От къде ще се вземе всичко това? Школата идва да помогне, да вдъхнови, да направи връзка с ученика и му даде тайнствените ключове към тия скривалища. А сега ученикът се вълнува и казва: „Защо не мога това, защо не мога онова?“ Не можеш, защото много неща са оставени в склада. Ученикът още не се е добрал до този склад.

Защо? Защото върховните фактори не са му предали ключа. Те ще му го предадат тогава, когато са във връзка с него, когато са го опитали, когато са го възпитали, когато са го посветили. Без този прогрес, без тази подготовка те не дават ключовете. Никой от върховните фактори не ще си позволи да повтори една от старите грешки - да предаде секретните ключове на дълбоките тайни скривалища.

Когато говорим за скривалища, вие може си си ги представяте такива, каквито има на земята. По начало всяко едно такова ядро е скривалище, но когато се говори за скривалището на вселената, иска се необятен ум, необятно съзнание, необятно проникване.

Когато говорим са величините на необятното, ние мерим нещата с възможностите на присъстващия Дух, защото само Духът може да има тия мерки, т. е. само Духът може да си служи с тия абсолютни аксиоми. Ние само загатваме на ученика за тях, за да може неговата мисъл, да обгори някак в тази област и да почне да прави опити да прониква в ядрата на тия фактори. Върховните фактори на природата са велики изявления във вселената. Ако нямаше фактори, вселената не можете да се прояви. Кой друг ще я прояви?

Какви трябва да бъдат тия фактори? Трябва да имат върховен произход. Не може какъвто и да е фактор да прояви делата, състоянията на вселената. Те трябва да бъдат върховни. А под думата върховни ние разбираме божествени. Следователно, цялата природа е божествена система - дело на божествените сили, на божествените фактори.

Когато ученикът навлезе в тия области, когато се запознае с тия термини, той трябва да влиза във връзка не с двойниците, но със същините им. А да се влезе в същината на един божествен фактор, това подразбира да си се изкачил на една такава височината, да имаш един такъв простор, едно такова далекогледство, че да можеш да виждаш абсолютните вариации на вселената. Не само да ги чувстваш, но да ги виждаш и да ги изживяваш.

Виждате, че ученикът се подканва да навлезе вече в тия абсолютни вариации на вселената, да навлезе като ясновидец, т. е. като дело. Деловият ученик е истински ученик.

Кое представлява ученикът като такъв? Деловите дела. Как ще си обясните характера, нравите, състоянието, произхода на Бога? Само като делови характери. Най-върховната делова система, най-величествената система това е божествената система. Тогава се идва до мярката, до максимата за определенията. Ако ученикът няма този апарат, чрез който да определя нещата, той още не е ученик на голямото изкуство. Той трябва да има този апарат, тази мярка. Не че нещата не са определени, те са определени, познати са по система, по характер, но ученикът още не може да се съсредоточи в голямата истина.

Защо не може? Защото не се е научил да може. Когато се научи, ще може. Наистина, тази идея не ви е ясна, но тя е едно състояние във вас. Вие изживявате това състояние и знаете, че зад неговата стена се крие някаква тайна, но каква, не ви е ясна. А сега ученикът трябва да владее изкуството да надниква зад стените. Тогава той ще знае какво има зад другата страна. А щом знае това, той ще знае какво има в другия свят. А щом знае какво има в другия свят, ще знае какво има и в другите звезди. А да знаеш какво има в другите звезди, това ще рече така да проникнеш, че да не помниш кога си излязъл от себе си и кога ще се върнеш. Време и необятност се губят.

А сега ученикът се задоволява и казва: „Какъв величествен свят е нашата слънчева система с нейните планети и спътници.“ Но какво представлява вашата слънчева система по отношение необятните състояния, по отношение необятните слънчеви и звездни системи? Малка е тя, много е малка. Но ученикът е още по-малък. Дори понякога не го и виждат.

Кой може да го направи в достояние на тия звезди? Ако той има известни приятели, ако има връзка с известни същества от планетите или слънцето, те ще могат да го направят в достояние. Иначе и планетите няма да го виждат.

Могат ли планетите да виждат въобще? Със своето влияние, със своя магнетизъм, със своето електричество, със своя етер те присъстват навсякъде. Те са ядра на радиации. Ако ученикът би станал голям физик, голям химик, навярно той би потърсил границите на тия вселени между планетите и ще започне да ги изучава, защото има едно кръстосване, едно сливане, което дори и големите астролози не могат да отгатнат и в своите изчисления често пъти попадаш в грешки.

Защо господ е създал такава сложна, такава непонятна система във вселената? Така е искал, така я е създал. А ученикът да благодари, че се намира пред хоризонта на една такава сложна система. Това му дава възможност да лети напред, да търси великата истина.

Как ще я намери? Кой ще му я открие? Ще я открие, когато влезе във връзка с върховните фактори във вселената. Досега ние сме засягали факторите във природата и мнозина са правили това, но сега става въпрос за факторите във вселената. Защо? Защото искате да запознаят ученика със системата на вселената.

Виждате, че ученикът трябва да бъде повече отколкото трябва. Всеки човек, който населява земята, казва: „Такива са моите възможности. По-нагоре не зная и не мога да мисли, защото мога да си напакостя.“ Пред съзнанието на ученика обаче не стои така въпроса. Той изключва всякакъв страх. Той знае, че неговата памет не може да се замъгли от необятните явления.

Колкото повече ученикът навлиза а тази стройна, в тази божествена система, толкова повече той заема място в нея. А заема ли място в тази стройна система на вселената, той е вече фактор. Предстои му и той да бъде фактор във вселената, затова наблягаме да се запознае със системата на на факторите. Такива фактори се търсят навсякъде сега. Има експедиция от звездните светове, която със своите микроскопи открива тия фактори, така както човек със своите микроскопи открива своя организъм. Има големи естественици, големи физици и химици, които се занимават специално с издирването на ония елементи, които имат първичен факторски характер. Ученикът именно е един такъв първичен фактор.

За да могат тия идеи да залегнат дълбоко в неговото съзнание, трябва да минат тия електрични, тия магнетични сили през него и да го преобразят - в смисъл, да го подчертаят. Трябва едно подчертаване. Знаменитостта на ученика се състои в това да бъде знаменито подчертан. Колкото по-знаменито е подчертан, толкова по-знаменито се проявява. Оттам ще познаете колко сте подчертани. Ако имате знаменита подчертаност, вие ще имате възможност да се проверявате. Проверяване трябва. Всеки ученик трябва да се проверява дали достойно заема мястото, дали достойно ходи по земята, дали достойно се проявява в живота, дали най-после достойно мисли за факторите на вселената.

Ще кажете може би, че се явява някакво надценяваме. Не, тук не става въпрос за надценяваме, а става въпрос за възможност, за присъствие, за върховни фактори.

Влезте като съграждащи сили във вселената, за да крепнете като фактори. Факторът е ръководно начало. Той заема предни постове. Колкото повече той заема факторско място, толкова повече дава преднина, т. е. отстъпва пред великото, пред гениалното. Той дава право на всеки да се ползува от него.

Виждате какво смирение е необходимо, а не надценяване и гордост. Такова е състоянието на божественото във вселената. ученикът не се подчертава сам, а се проявява. Нека вашето изявление ви подчертае като фактори на благородство, а не като фактори на обсебване, фактори които задържат нещата. Ученикът е съществото, което може да притежава всички данни за божествено благородство. Ученикът е съществото, което може да се подчертае като фактор във вселената. Единствено ученикът е под свещта, под наблюдението на съществата от звездните светове. Те не се задоволяват да изследват само своите системи. Те се впускат в по-големи подробности и търсят. Искат да изследват и другите слънчеви системи извън своите,

Какви капацитети, какви големи учени има в тия системи. какви големи възможности имат те. Те могат на милиарди и милиарди километра да спрат своето внимание и да проучват известна област. Те боравят с висши измерения. Те могат да боравят с абсолютните величини, с абсолютните дълбочини, с необятните състояния. Има едни необятни състояния. това е мисъл, която ученикът може да възприеме като даден фактор.

Какво е необятно състояние? Едно трептящо сливане, а като трептяща сила е елемент. За да трептиш, трябва да бъдеш елемент, а да се слееш, трябва да бъдеш състояние.

Ето тук е материята и Духът. Да трептиш, си материя, а да се слееш, си дух. Колкото повече ученикът се занимава с детайлите на тия елементи, толкова повече той се запознава с всемирните фактори на вселената.

Е, добре, да кажем, че всичко е материя. Тогава, какво има в духовните пространства? В нематериалното? Има области, където не съществува нищо грубо материално.

Ще се възрази, че и етерът е материя. Да, има известна доза материя, но зад етера има друг род сили, в които е изключена всякаква материална субстанция. Следователно, за да може ученикът да се запознае със състоянията на духа, с трептенията на Духа, той трябва да открие организмите на тия състояния.

Когато говорим обаче за организмите, се разбира като че ли, че има пак някаква материалност. Е, добре, какво лошо има в материалното? Няма нищо лошо. Напротив, материалното обяснява духовното. Материалното носи духовното. Материалното проявява духовното. Ако искате да има един проявен свят, трябва да има материя. Материята именно дава идеята за Духа. Ако нямаше материя, нямаше да съществува идеята за Духа. В материята е скрит Духът, а в Духа е въплътена материята. Те са две велики абсолютни начала в Бога.

Колкото повече се запознавате с материалния свят, толкова повече идвате до зарите, до прага, до абсолютността на Духа. Ученикът не може да достигне пределите на Духа, ако не върви по пътя на материята, т. е. ако не е стъпил, няма да има място, няма да има център, точка, откъдето да тръгне.

Стъпи здраво върху материята, за да можеш да усетиш душата, импулса на духа. Виждате, че всичко е одухотворено. Няма материя, която да не е одухотворена. Ако не е одухотворена, тя е нещо друго, някаква измислица, някаква фикс идея в живота. А такова състояние няма в миросъзданието. Щом всичко се движи, значи е одухотворено. Всички материални планети се движат. Всичко се движи - колективно или индивидуално, зависи от идеята, от целта.

Защо се създадоха планетите? Създадоха се като условия за духовете. Иначе не трябваше да се създават планетите. Виждате, че и тук идеята е една и съща, че всичко става заради проявата на Духа.

Сега обаче да засегнем една друга област. Когато излезем от физическото тяло и влезех в необятното пространство, казват, че там е тъмнина, защото светлината се образува благодарение на отражението на лъчите върху материалния свят. А в необятност та е гробна тишина. Това е един много важен въпрос, но едно ще знаете: всяко възвишено същество си създава аура, ореол. Това именно представлява отражението на силите на звездния свят. И ще видите, че с много такива аури е пълно пространството. Ученикът лесно може да се ориентира по аурата на светлината. Ще познава в каква атмосфера се е заселил и с какви същества има работа. Следователно, налага се всеки ученик да има приятели, които имат такава аура, такъв светлинен ореол около себе си, които създават едни малки светлинни центрове. Тогава няма да има тъмнина. Навсякъде ще бъде светлина, защото пълно е пространството със светли същества, които са отражение на божествената светлина.

По начало има божествена светлина, от която се е създала звездната светлина. Всяка звезда е едно голямо същество, което създава светла атмосфера. Вие сега се ползувате от светлата атмосфера на слънчевите същества.

Тази идея трябва да залегне дълбоко в ученика, за да не би да каже: „Щом изляза един ден извън земята, къде ще намеря светлината.“ Той трябва да има една представна идея да за слънчевия свят. Тогава ще дойдем до мисълта: каква ще бъде светлината, ако много светли същества се съберат на едно място и дадат своето отражение? Ще бъде наистина голяма светлина. Духът по начало съдържа семката на светлината, т. е. свещта на светлината. Ако не и било така, как щяха да се отразяват слънчевите ядра върху планетите? Отражението е изкуство на Духа. То е негова магия. Ето защо, няма абсолютна тъмнина във вселената. Могат да се допуснат сенки, но не и тъмнина.

Подготвяйки се по този път към главните фактори във вселената, ученикът ще има и импулса на вселената, ще има вдъхновението на тия фактори, защото по отношение на ученика, те са вече като колектив, такъв колектив, че съзнанието му да може да абсорбира не едно, но много впечатления, много качества, много прояви като един завършен процес. Така тия велики, светли същества, тия върховни фактори във вселената са едни резервоари, едни съкровища, едни божествени ядра, които съдържат и светлина, и топлина, и електричество, и магнетизъм, и азот, и въглерод, и етер, и ента етер. Те са подобни на организмите на Духа. Това са все негови прояви.

Много са, хиляди и хиляди са проявите на Духа, но още не са достъпни за съзнанието на човека. Той още не може да борави с тия абсолютни мерки. Ще бъде ли някога? Да. Пред ученика стои стройното, великото, божественото усъвършенствуване. Колкото повече осъзнава нещата, толкова повече се изгражда като съвършенство, защото под думата осъзнаване се разбира съсредоточение на силите, които пък се явяват като колективни фактори и сили. Затова се е апелира да навлезе човекът в общата, в колективната школа, да стане един колективен фактор. Затова се държи много на ученика да подържа колектива на Школата. Тя е, която де му даде и идеята, и смисъла, и характера, и състоянието, и светлината. Школата е един колективен фактор. В нея присъстват колективни, т. е. върховни същества. всяко върховно същество подразбира комплекс на много съзнания, на много дела, на много мисли. всички прояви във вселената са негови способности.

Виждате колко големи същества са върховните фактори на вселената, затова стремете се към тях и ще имате най-важната идея в съзнанието си, в ума си и в мисълта си, че във вселената наистина съществува една голяма стройност, едно голямо проникване, едно голямо присъствие, едно голямо осветление.

Вървете по пътя на осветяването. Пътят на осветяването е пътя на посвещението. Колкото повече ученикът се посвещава по пътя на осветяването, толкова повече знае за началото на светлината. А добере ли се до възможностите, до пределите на началата на светлината, той представлява вече една завършена божествена звездна картина. Голяма привилегия е ученикът да може да придобие физиономията на звездна карта, върху която са записани всички звездни системи със своите наименования, със своите действия, със своите влияния, факторства, влияния, прояви и т. н.

Виждате каква забавна наука е това да намериш нещата. Не че те не съществуват, но си ги загубил и трябва да ги намериш. А ти ще ги намериш посредством върховните фактори на вселената. Те съхраняват всички загубени неща. Те държат за загубеното, защото голяма е отговорността да загубиш нещо божествено. Затова ние апелираме към ученика да се стреми към тия централни фактори във вселената и да намери загубеното. Ученикът е беден, нещастен, защото много неща е загубил, много капитал е разходвал, много способности е загубил.

И тъй, ученико, върни се към върховните фактори на вселената, за да можеш да откриеш всичко, което е твое. Всичко е там, не бъде така скромен и поискай своето. Ако има да казваш някаква молитва, то тя е да поискаш своето и когато ти го дадат, да благодариш. Това е най-върховната молитва. Няма да искаш да ти дадат чуждото. Ще искаш своето. Нямаш право на чуждото. Имаш всички качества. '

А защо са ги прибрали? Да не се загубят. Те ще ги държат в своята съкровищница до тогава, до когато ги потърсиш. Потърсиш ли ги, те са готови да ти ги дадат. Ще те поставят разбира се на един малък изпит, да обещаеш, че вече няма да ги губиш.

Но ще дойде пак критичната мисъл: „Защо така е станало?“ Станало е, защото има една абсолютна свобода във вселената. Имаш право да живееш, имаш право и да не живееш. Имаш право да мислиш, имаш право и да не мислиш. Имаш всички права - и положителни, и отрицателни.

Виждате каква свобода е дадена на всяко същество. Кой може да даде такава свобода? Само Бог може да я даде. Всички други същества търсят своето право от онези, на които те са станали фактори. Единствено Бог не търси никакво право.

Толкова ли е незаинтересован Бог за своите неща? Не, но той знае, че всичко е записано на неговата длан и нищо няма да се загуби през всичките времена, през всичките епохи, вечности и абсолютности. Бог казва: „Всеки който потърси своето право, ще го види на моята длан и Аз с благоволение ще му го поднеса, защото по начало и Аз нямам право да задържам. Аз го обещах, дадох го и имам право само да го запазило не и да го задържам.“ Ето защо, Бог само пази нещата, но не ги задържа. Да пазиш нещо и да го задържаш, са две различни състояния.

И тъй, да дойдем до главния въпрос - върховните фактори във вселената. От върховните фактори във вселената ще зависи голямата подготовка на ученика. От действието на върховните фактори на вселената по отношение подготовката на ученика ще зависи и неговото велико посвещение. А той трябва да се посвети. Казват някои: „Защо е необходимо ученикът да се посвещава? Нали трябва да живее? Достатъчно е да вярва и това ще го спаси.“ Не, не става въпрос за спасение, а за нещо съвсем друго. Сгрешил ли е ученикът, загубил ли е нещо? И ако е сгрешил и загубил, можал ли е да го намери? Ако някъде е запазено, с голямо желание, с голям устрем, с голямо вдъхновение той трябва да отиде и да си го вземе. Значи, иска се една колосална работа.

Христос потвърждава тази истина, като казва: „Всичко ваше никой не може да ви вземе.“ Но едно е вярно, човек е загубил и не може да се опомни. Той знае, че е загубил нещо, но какво, не знае. Не може да го открие. Затъмнила се е паметта му. Защо? Защото е минал през долните слоеве на живота - през минералното, през растителното и през животинските царства. Как ще си спомни? Но и тук има една божествена идея. За да минеш през тия царства, това не не е случайно. Да опиташ онова състояние, когато Духът се е поляризирал в материята, да го опознаеш и изживееш, трябва да е станало лично с теб. Трябва да си опитал тия давления, тази система. Само тогава ще имаш онази трезва, божествена идея за творчеството на Бога. Иначе няма да имаш никакво понятие за творчество. Понеже тази мирова идея за творчеството се е създала, проникнала е в необятността, трябва да а има фактори, които да я провеждат. Един от факторите е и човекът. Той провежда това творчество.

Правете опити да запаметявате явленията. Ние искаме от сега нататък да запаметявате главните върховни фактори, за които се говори в Школата. Това са факторите във вселената.

Запаметявайте нещата. Колкото повече ги запаметявате, толкова по-младежки вид ще имате, защото има нов подем на силите, нова конструкция на силите. Свързвайте се с ония вечни фактори, които никога не помнят старост, никога не помнят болест, никога не знаят що е това смърт.

За в бъдеще ученикът ще трябва да отмерва своето изживяване на земята не с дни и години, а с векове, да казва: „Аз съм на един, на два или на три века.“ Какво представлява една година? Дванадесет месеца. Малко е това.

Бройте своето присъствие с вековете. Да кажеш: „Аз съм млад. Нямам още един век.“ Или пък: „Аз съм на един, два или три века.“ Увековечавайте се, станете вековни. Това показва, че ще растете, ще се разширявате. Ще бъдете големи по обем, силни по присъствие, величествени по светлина. Ученикът трябва така да се представи, че никой да не подозира на колко години е, защото с влиянието на годините идва и упадък на духа, упадък на ритмичните сили в организма на човека. Той губи своята младежка деятелност, своята младежка жизненост, своята младежка подвижност.

И тъй, ученикът ще трябва да престане да брои годините си, а да отпразнува своите векове. Когато стане на един век, той ще събере всички свои приятели и ще им даде угощение. Когато навърши два века, ще им даде второ угощение, после трето и т. н.

Това са идеи, взети от света на вселената. Всички вселенски идеи са не вековни, а всемирни. Големите същества във вселената броят своето присъствие с всемирни единици.

Какви са те? Един завършен процес. Има завършени процеси въз вселената, понеже всичко е в движение.

Голяма е тази работа. А големите работи се дават на големите същества. Понеже и вие влизате вече като фактори, имате и едно подобие на големи. Не сте още големи, но имате подобие на големи. Затова ще ви се говори за големите неща.

Ние имаме скромната задача да проникнем по-дълбоко, по-всестранно в живота на вселената. Ще се ползваме от големите библиотеки, от големите институти и университети на вселената, и ще ви запознаем с някои кардинални мисли, с които се занимават съществата от централните ядра на вселената. това е един абсолютен божествен свят, т. е. това са същините на божественото начало. Следователно, ученикът трябва да се запознае вече със същините, с първичното на божественото начало. Той трябва да мери вековете или абсолютността на тия сили, които са дали първия тласък, първия ритъм във вселената.

Но може би ще кажете, както и материалностите казват, че всичко си е било. Не всичко така е било. Всичко е в развитие. Ще дойде един стадий, когато ще се мине в друг преход, в друго развитие. Следователно, ще дойде едно ново начало. Вселената представлява върволица от тези начала.

Когато се подготвя ученика за теорията на факторите във вселената, той трябва да ги познава и да работи с тях, да познава техните цветове, техните трептения, техните сили. Всеки фактори се проявява със своите възможности. Следователно, целият комплекс във вселената се състои от фактори и възможности. Затова ученикът трябва да се подготви да има една обширна мисъл и когато размишлява върху даден фактор, да може да прониква по-дълбоко в неговите същини.

Има много фактори. Огънят е фактор, въздухът е фактор, светлината е фактор, душата е фактор, Духът е фактор, материята е фактор, всички елементи са фактори, но има един Голям фактор. Това е Бог. Понеже този Голям фактор се е проявил в много разклонения, затова ученикът трябва да намери сходството между тях, да открие дали има връзка между огъня и въздуха, между етера и светлината, въобще дали душата и Духът, Духът и материята имат подобие и т. н.

Но за това се иска една голяма подготовка - подготовка по отношение представените фактори, по отношения тяхната деятелност, техните прояви във вселената. Понеже ученикът е тръгнал по пътя да изследва вселената, той трябва да се запознае с тази система. Тя е една вътрешна божествена система. Колкото повече овладява способите на дадена система, толкова повече систематизира своята мисъл, своите чувства, своите прояви и най-после и своята връзка.

Да имаш връзка с тия фактори, това подразбира да имаш една способност, която регулира нещата в теб. Тази способност се явява като фактор. И ние тук, в тази Школа, точно това правим - да издигнем в такова величие този фактор, връзката, че чрез нея да може ученикът да проникне в глъбините на вселената. Не можеш да проникнеш в глъбините на вселената без път. Подготвеното съзнание определя пътя към вселената. Следователно, фактор ли е съзнанието? То е една способност, която се определя като фактор.

И тъй, когато имаме идеята да проучим вселената, ние трябва да знаем от какво се състои тя, какъв комплекс е тя. Та, нека ученикът се замисли по този въпрос. Нека се замисли какво вижда той във вселената. Извън способностите, извън факторите има ли вселена?

Той ще каже, че вярва, че има вселена. Не става въпрос за вяра. Вярата е една подготовка на духа и душата в човека, но тя трябва да бъде ръководена от върховния фактор - Духа. Той е, който може да закрепи вярата, той е, който може да я стабилизира, защото често пъти има едно колебание в нея, едно напрежение, което наричат съблазън.

Какво значи съблазън? Безверие, слабост. Щом има съблазън, има безверие. А щом има вяра, има система. Системните неща са вечни неща. Те са неизмерни, защото са устроени по закона на Великия фактор на вселената. Затова ученикът трябва да изучи нещата както външно, така и вътрешно и да може да ги анализира. Понеже живее и в двата свята - физическия и духовния, той трябва да анализира нещата и външно, и вътрешно. Кой е между физическия и духовния свят? Ученикът. А кой е между духа и материята? Бог, т. е. разумното. Следователно, тия максими, тия идеи са вечните фактори във вселената.

Сега става спор: материята ли е началото или духът? Духът и материята са две начала, а между тях стои третото, Абсолютното начало, т. е. разумното.

А кое е разумното? Разумното е Бог. Казват сега: „Има ли Бог?“ Щом има разумно, има Бог. Няма ли разумно, няма Бог. Така ученикът ще определя нещата.

Има ли материя? Щом има разумно присъствие, има материя. Има ли Дух? Щом има разумно въплъщение, има Дух. Не могат да се отричат нещата, понеже съществуват върховни фактори. Колкото и да ги отричат, те съществуват, те ще се подчертаят когато и да е. Всичко във вселената е безсмъртно подчертано. Няма смъртни неща. Не съществуват такива, защото по начало е няма смърт, т. е. състояние на бездушие, т. е. без присъствие на Дух.

Когато се разглежда този въпрос, който е много секретен, много тайнствен, много отвлечен, много проникващ, човешкото съзнание не може лесно да го обхване. Но дали ще се възприеме едното или другото начало, това нищо не значи. За разумния ученик, който има Бога в себе си, нещата са откровение.

Какво е това откровение? Да ти се открият ония зависими сили, които са под диктовката на разума.

А кои са те? Духът и материята. Следователно, не може без тия две начала. Бихме казали без тия три начала: Бог Дух и материя. В религията са ги представили като троица. навсякъде съществуват като троица. Две са оперативните сили, но за да има равновесие, трябва да присъства третата - абсолютната. Неща, в които няма абсолютен устой, абсолютен характер, се колебаят. Но щом присъстват абсолютни фактори, има вече регулиране, узаконяване на нещата. Следователно, материята е една узаконена същина. А има един законоположител. Той е абсолютния разум.

Разумното е началото. Ако има край, той е в материята. Дори се вижда и в Духа. Отсъствува ли разумното, и Духът е край, и материята е край. Но понеже съществува Абсолютното, не може и да се мисли за някакъв край. Ако има нещо, за което да се мисли, то е, че всички е начало. Няма друга проява и друго дело във вселената, освен делото и проявата на Началото. Тя вечно пресъздава, вечно се подмладява, вечно се хармонизира.

Нима по начало вселената не е хармонизирана, не е подмладена? Ученикът трябва да разсъждава прогресивно, както се изразяват сега, т. е. еволюционно. Нещата се променят, но в основата си не се изменят. Те имат един стабилитет, един център, който не се подава на никакво изменение. Понеже има закон на еволюция, промяна може да става по отношение външния свят. Следователно, под думата закон на еволюцията, се разбира промените, които се извършват. Ето защо, абсолютната мисъл, абсолютния закон, абсолютната душа и Абсолютния дух са основите на вселената.

А материята? Материята е това, което се изменя. В нея стават промени. Тя е една същина, която подържа живота на еволюцията. Следователно, материята е законник, закона. Ако няма материя, няма да има и закон. Материята се нуждае от норми, от промени, от движение, от трептение. Понеже се взема като най-инертната сила във вселената, затова се нуждае от дадени фактори, които да я движат, да я трансформират, да я поляризират и т. н.

И тъй, има абсолютни същини във вселената. Тия абсолютни същини са върховните фактори. Могат ли те някога да изчезнат от вселената? Ако те изчезнат, ще изчезне и вселената. Няма да имате представа за вселената. Благодарение на това, че те сега съществуват, вие можете да я проучвате и да знаете, че съществува някакъв вселенски порядък, някаква вселенска система, някаква вселенска сила.

Не може без присъствие във вселената. Няма ли присъствие, няма и вселена. Може да бъде всичко друго, но не и вселена. Присъствието дава физиономията на вселената. Така е и с ученика. Присъствието е, което дава представа за ученика. Няма ли присъствие, той попада под закона на материята, т. е. под закона на промените. А има ли присъствие, той е узаконен, той става вече фактор, който взема живо участие в едно със силите на главните фактори. А това подразбира. че има едно върховно отражение, едно върховно поляризиране, едно върховно трансформиране в ученика. Но за да стане това, трябва поле. това поле е неговата одухотворена материя. Там стават всички трансформации, всички поляризации, вариации и т. н.

Та сега, идеята е ученикът да трансформира силите в себе си така, че да няма вече груб характер, но един фин, един трептящ нюанс на духоматерия. Той трябва да има вече едно тяло от духоматерия - всичко да бъде изблик на Дух. Всяко движение, всяко трептение да бъде одухотворено. Не че той не е одухотворен, но трябва да присъства първичният фактор - Бог, за да може така да бъде излъчена духовната същина, така да се организира неговото тяло, че да проличат тия фактори в него. Докато те не се вселят в него като вдъхновение, като Дух, той все ще бъде в нисшите полета, т.  е. близо до животинския свят, или до растителния, или до минералния.

Тук има вече едно вътрешно стабилизиране - да се освободи ученикът от влиянията на по-долните светове и да присъства там като върховен фактор. Трябва да има присъствие и в долните светове и го има, но все в по-нисша валенция, в по-нисши трептения.

Защо е така? Така е, защото по начало съществува троицата - Дух, материя и Бог. Трябва да има различие. Това различие се вижда в инертността на материята, силата на духа и в абсолютността на Бога. Значи, инертност, сила и абсолютност - това са наистина големи фактори.

Абсолютното в такъв случай фактор ли е. И ако е фактор, на кого именно е фактор? Кой го познава като фактор или кой може да си въобрази, че може да има представа за един абсолютен фактор? Кой е той? Само светлината подозира за него. Само тя знае.

Като казваме подозира да не се разбира, че светлината не знае. Светлината е такъв елемент, че прониква навсякъде. И понеже навсякъде прониква, тя всичко вижда. Без да иска тя прониква и в Абсолютното.

Ако прониква в Абсолютното, няма ли да се обособи и тя като абсолютност? Понеже е движение, тя няма застой. Абсолютното има един абсолютен покой, т. е. една абсолютна хармония, една абсолютна тишина. А светлината не е в тишината. Тя подържа комплекса на движението. Тя е огънят. Огънят е фактор. Ако нямаше огън, нямаше да има и светлина. Огънят представлява една запалка, една искра, която е запалила светилника на светлината.

И тъй, имайте дълбоко размишление. Не се страхувайте, че ще стане някакво отклонение с вас. Помнете: когато и да е, ще минат през вас тия дисциплини. Може би някои ще ви кажат, че тия неща са много отвлечени, но когато и да е, в далечните предели на вечността, в далечните предели на Абсолютното ще минете през тия дисциплини. Всичко трябва да стане знание.

Ученикът не трябва да се спира и да казва: „Моят идеал е истината.“ Това е символ. Той не трябва да се задоволява с този образ. Образът за посветения ученик е абсолютността. Той има вече една идея за Абсолютното. Щом има идея за Абсолютното, той има и образа. Без образ ученикът не може да борави във вселената. Вселената е образна. Понеже е образна, затова съществуват и фактори. Ученикът вижда образите във факторите. Когато каже Дух, той разбира един фактор, който има образ. Когато каже материя, той разбира друг фактор, който също има образ. Когато каже душа, той разбира трети фактор, който също така има образ, т. е. тия образи съществуват в неговото съзнание.

Виждате, че не може без образи. Вселената е образен свят за ученика. По образите той я изучава. Ако нямаше образи, той нямаше да може да я изучава. Каква голяма глъбина е вселената. Трябва едно висше съзнание, за да се добере ученикът до главните фактори. А това е един дълъг период на време.

И тъй, стремете се към абсолютните образи. Не фиктивните, не тия които се изменят и променят, но трайните, абсолютните образи. Знайте, че Духът и душата имат едни абсолютни образи. Когато ученикът си служи с образния свят, той може да преорганизира своя образ.

Колко е важно да имате един образ с благоприятно съчетание на планетите, да имате съчетанието на слънчевата система и на другите слънчеви системи. Само чрез един вселенски образ ученикът ще може да мисли. Ако и да не може реално да присъства, то чрез своята мисъл да може да има върховна идея за вселенските образи.

Как можем да имаме идея за тях? Ние прокарваме именно тази мисъл, за да имате вече една основна идея за образа на всеки върховен фактор във вселената.

Засягаме образите на факторите само затова, за да се улесните във своите размишление. Как ще присъства у вас факторът Духът? В образ ли? Ако присъства в образ, какъв ще бъде той? Ще бъде може би една сила, от чието действие нищо няма да можете да схванете. Но когато имате реален, абсолютен образ за тази сила, той идва вече като творчески фактор във вас, който започва да ви композира, да ви реставрира и да ви даде един идеален образ. Затова в религията са го поставили в образа на гълъб. Ако няма образ, духовната сила не може да работи. Поставили са също така и Абсолютното в човекоподобен старчески образ.

Но това е по отношение съзнанието на ученика. Ние не искаме да ви прикрепим към образния свят, но да минете към идейния свят на абсолютните фактори, вие трябва да се изкачвате по стълбата, която има много стъпала. Колкото по-нагоре се из качвате, толкова повече се освобождавате от формения и от образния свят и навлизате в света на подобието. А от света на подобието ще навлезете в света на Абсолютното. Така че ученикът не трябва да пренебрегва дадените условия, които му се дават като помагало в неговото усъвършенстване.

Какво лошо има в това да виждаш идеални образи, да виждаш красотата, любовта, мъдростта, силата, светлината в образи? Тогава ти ще бъдеш най-богатия човек, най-богатия ученик, най-богатия писател, композитор, скулптор. Тогава ти ще виждаш вселената в идеални, в трептящи образи.

Къде е сега слабостта на ученика? Че още не може да проникне в образния свят на вселената. Той казва обикновено, че вселената, това са някакви си светила, кълба - планети, слънца и звезди, видими и невидими, но как се ползува от тяхната светлина и как трябва да влезе във връзка с тях, той не знае.

Не знае, защото няма още тази проникваща мисъл, чрез която да се свърже с идеалните образи във вселената. Не знае, защото още не познава света на върховните фактори, размера на върховните фактори, системата на върховните фактори във вселената. Но ще дойде ден, когато ще ги познава. Светотатство е, ако се каже, че такъв ден няма да дойде. Този ден идва всеки миг, всяка минута, всеки ден, всеки месец, всяка година, всеки век. Той наближава. Има същества, които са минали тия системи и сега са в друг стадий на развитие. Следователно и на ученика предстои да изкачи най-горното стъпало на тази стълба.

Но ще възразите, че нищо не виждате, че сте още слепи по отношение вътрешната композиция на живота. Вярно е, но трябва и ти да станеш невидим, за да виждаш невидимите неща.

Защо трябва да станеш невидим, за да видиш невидимите неща, т. е. има ли невиждане? То е процес на развитие. Ученикът не е организирал още своя очен орган, за да вижда по-префинената, по-тънката материя във вселената.

Има ли материя във вселената? Щом се предполага, че има фактори и образи, естествено е да има и някакви материални елементи. И това е хубавото, че щом има материя, щом има материални елементи, ученикът ще може да се добере до ясновиждането - да вижда поне материалните елементи във вселената.

Не може без материални елементи. Материята е един полюс във вселената. Трябва да имаш място, където да стъпиш, за да тръгнеш към вселената. Материалните елементи са подножието, от където трябва да тръгнеш.

Къде е грешката на духовните хора? Те мислят, че материята е една нисша субстанция и в нея се крият някакви тъмни сили, някаква тъмнина. Но ученикът трябва да премахне тази теория, т. е. да преобрази своето съзнание и да гледа на материалните елементи като необходими същини за неговото развитие. Щом така гледа на нещата, теорията за първичността на материята пропада. Материята е база, почивен дом за Духа. Тя е ядро, където Духът се поляризира. Ученикът с интерес трябва да изучава тия ядра, защото във всяха една материална частица се крият духовни сили.

Излишен ли е тогава материалният свят? Трябва ли да го смятате тогава за някакъв черен дяволски свят? О, не. Имайте едни порядъчни, едни божествени отношения към всичко онова, което е вселена. Такива са отношенията на Бога към своите същини. И материята е божествена същина. Следователно, да няма подценяване. Имайте нужното уважение към материята. Ползувайте се от всички нейни способности, от всички нейни вариации, от всички нейни системи и т. н. Приложете изкуството на изобилната любов по отношение материалния свят. Няма да виждате чернота, тъмнина в него. За високо повдигнатия ученик тъмнота, чернота, дявол не съществува.

Кой е създал дяволът в света? Създали са го духовните мъченици. Те са го създали в своето съзнание, но има ли го в материалния свят? Кой е видял дявола в материалния свят? Всеки ще му даде свое определение и ще му прикачи известни форми - дълги уши, големи рога, тъмен цвят и т. н., но никой не е видял истинския дявол, защото такъв не съществува.

Противоречивите сили не са ли дело на дявола? Къде има противоречие и кога има противоречие? Има противоречие тогава, когато не става правилно трансформиране на енергиите, когато не става правилно поляризиране на силите.

Защо се е допуснало неправилно да стават тия съчетания? Всичко има във вселената. Затова е казано: „Дръжте доброто.“ Щом трябва да държиш доброто, подразбира се че има и зло. Значи, има преценка, има избор, има усет,

Ученикът трябва да се стреми към този усет, да трансформира всички дяволски сили и системи в себе си и да изгони дявола един път завинаги от себе си, т. е. да премахне всички противоречия по отношение факторите на вселената. Премахне ли тия противоречия, той се освобождава един път завинаги от дявола в себе си, т. е. няма да вижда никакви спънки, никакъв поглед на някакъв дявол. А сега го спъват тия стъпки, този поглед, изразен в желания и т. н. Той трябва да трансформира нещата в себе си, да се освобождава и да вижда само истината. Виждаш ли истината даже и в отрицателното по отношение човешкото съзнание, то пак е истина. Видял си пак истината. Има истина в нещата. Във всички прояви във вселената има истина. Това ученикът трябва да знае. Тогава ще дойдем до максимата да кажем, че в живота няма нищо случайно.

За да се приеме тази истина, тя трябва да се утвърди в ученика. Не е лесно да влезеш в аудиторията на вселената. Не е лесно да мислиш за вселената. Не е лесно да работиш във вселената. Не е лесно да критикуваш вселената. Има трудни неща. Те са именно, които се явяват като противоречие в ученика. А за него не трябва да има вече противоречие, но една системна работа. Ще се издигнеш високо над нисшите светове - над физическия, над материалния свят, за да можеш по-лесно да го проучваш.

Защо е пратен ученикът на земята? Пратен е да изучи материалния свят, но като започнал да го изучава, той се е въплътил в него. Там именно е грешката. Той не трябваше да се въплъщава, но само да прониква. Не е необходимо да се въплътиш, за да го проучиш, когато можеш да си служиш със системата проникване.

За да може да се разбере идеята за факторите на вселената, ученикът трябва детайлно да изучи физическия свят.

Какво представлява физическият свят, физическите елементи? За да знаеш какво представляват физическите елементи, трябва да станеш голям физик, голям химик, голям математик. Без това изкуство ученикът не може да проучи в абсолютност физическия свят. И той няма да напусне този свят дотогава, до когато не стане такъв. Как ще се върнете във висшите йерархии на вселената, когато не познавате света, в който са ви пратили?

Вие казвате сега: „Ще напуснем физическия свят и ще отидем в духовния свят или в рая, както религиозните казват.“ Трябва да проучите тази божествена субстанция - физическия свят и да го трансформирате в себе си, да няма нито едно атомче, което да не знаете. Силите на тия атомчета трябва да се присъединят към вашата духовна същина.

Така трябва да бъде проучен физическият свят. Всяка материална частица трябва да бъде одухотворена. Следователно, ще влезете във физическия свят като духовна субстанция да одухотворите този свят. Вие именно сте съществата, които сте пратени да внесете Духа в материята. Вие сте тия химици, които ще вземете ретортите да стане едно трансформиране на физическия свят.

Но нима Господ си няма грижата? Защото Господ си има грижата, затова именно вас прати. Не така случайно сте пратени на земята. Не случайно са изпратени духовете на планетите и слънцата. Няма случайни неща. Всичко е в трептение, всичко работи, всичко трябва да бъде жизнена сила, която да внесе подем на възход.

Ученикът на земята представлява един подем на възход. Той трябва да бъде така подготвен, че когато се яви пред комисията, да може да даде верни данни за всяко атомче на земята, да изнесе изчерпателен доклад за състава на земните елементи.

Проникване трябва, трябва интерес към всичко живо, което ви заобикаля. Трябва да намерите своя път, по който да се движите правилно. Трябва да намерите своето място, от където да застанете и да се съсредоточите към една велика работа. Не очаквайте ангели да дойдат да ви грабнат и да ви отнесат в райската градина. Тук ще създадете райската градина. Тук ще дойдат ангелите да видят какво сте направили. И ангелите не ги пущат във висшите божествени светове, защото те трябва да създадат духовния свят.

И тъй, ученико, мисли, че не случайно си пратен тук, че си с една голяма мисия, която трябва да свършиш. Ако един живот не ти стига, ще ти дадат много живота, но трябва да свършиш работата.

Подготви се за утрешния ден, подготви се за утрешния век, подготви се за многото векове. Готви се за голям изследовател, да изследваш нещата, които са твой свят, твои същини. Не се оставяй на други духове да се занимават с теб, не се оставай друг да те лекува, друг да те храни, друг да те напои, друг да те облече. Като фактор във вселената, всичко сам ще правиш. Фактор е този, който работи, който създава, който мисли.

Когато засягаме въпроса за факторите във вселената, ние имаме главната задача да събудим съзнанието в ученика, да се почувства той като фактор във вселената и специално на земята. Фактори трябват на този материален свят. Той трябва да се преустрои. Трябва да се събудят много същества, които са в статично състояние.

Много работа предстои на ученика. В много области той трябва да надникне. Той трябва да разбира специалния живот, трябва да разбира и духовния живот, и всички изкуства, които по една или друга причина, са открити на човека. Много повдигнати същества са заангажирани да подпомогнат ученика, т. е. да дадат вече на ученика ключовете, които съхраняват тайните на нещата. Ще дойдат сили на земята, които ще правят чудеса чрез вас, понеже ще имате ключовете на тайните.

Не трябва да има вече скрити неща на материалния и на физическия свят. И когато се открият, ще има вече едно миролюбива отношение към целия материален свят. Ние искаме да проявите известна любов към материалния свят. От вашата любов ще зависи как ще живеят съществата на този свят.

И тъй, началото във вселената са Духът и материята, а между тях е Бог, разумното. Знайте за тази максима, за да имате огъня на знанието. Трябва да имате тази искра, която да държи винаги запалена вашата свещ, т. е. да имате винаги просветено съзнание. Осъзнатите неща са близки до вас. Те са вътре във вас, те са и извън вас. Да няма вече чужди неща във вас. Всичко да бъде така познато, така лесно, така възможно, че да виждате себе си във всяка една материална, физическа и духовна проява.

Бъдете тази нишка. Така както паякът свързва една стена с друга, един клон с друг, така и вие бъдете тия нишки да свързвате нещата, да бъдат те ваши. Не ги отдалечавайте от себе си, не ги отбягвайте. Гледайте ги право със своите зеници. Всяко едно явление има свои зеници. Не случайни са зениците на ученика. Те са, за да се потвърди, че той има искрата на светлината.

Гответе се, радвайте се, внасяйте повече огън в мисълта си, повече топлина в сърцето си и повече светлина в ума си. Колкото повече сте светлинни, колкото повече виделината има простор във вас, толкова повече ще се откриете като фактори в живота. Вашият живот представлява една вселена. Нека тази вселена се организира, за да влезе подготвена във всемирната абсолютна вселена.

Изграждайте се като такива сили, за да се почувствате готови за върховни дела, т. е. да влезете във висините на съвършенството. Не се подценявайте. Не казвайте, че сте нищо, че сте от една нисша раса, от никого непознати. Има кой да знае за вас, има кой да се грижи за вас, има кой да ви има в предвид във всяко едно дело. Вие сте делови хора, т. е. посвещаващи се ученици. Следователно, гответе се, за да може духът всестранно да заработи във вас, да внесе този елемент на просветление във вас, да знаете за двете начала и за Великото разумно между тях.

Осъзнайте това Разумно в себе си. То всякога е ваш ръководител. То ви вдъхва вяра, то ви вдъхва надежда, то ви вдъхва устрем.

Знайте за него. Не го подценявайте. Само тогава ученикът ще има необходимата свобода. А колко много е необходима свободата. Да бъдеш свободен, ще рече да не си в ограничителни условия.

И тъй, когато засягаме въпроса за върховните фактори, ние ще имаме възможност да ви запознаем с многото способности на тия фактори. Следователно, имайте доброто желание да се запознаете всестранно с вселената.

Защо вземаме вселената като фактор? За ученика най-интересното явление в природата е вселената, т. е. самият ученик е вселена. Ако се разгледа по отделно, ще намери вселената в себе си. Вън от него няма вселена. Да мислиш за вселената, ще рече да мислиш за себе си. Вселената е фактор, който възкресява, възкресява спомените за миналото в живота. Вселената е изявление на Първичното, на Бога. Не можете да имате понятие за Бога, ако нямате понятие за вселената. Ако познаваш вселената, ще познаваш и божията работа. Бог се е проявил в работа. Създал е вселената. Като е създал вселената, той е имал в предвид човека. Човекът е преди вселената. Той е взел участие в самото сътворение на вселената.

В сътворението е казано, че на шестия ден Бог направи човека, но човекът е взел участие в изграждането на вселената, затова той познава вселената във всичките й гънки. Той познава Духа, който е вселен във вселената. Той познава Бога, който е вселен във вселената. Бог се всели във вселената, затова се казва и вселена, т. е. Бог се изяви чрез вселената. Не можеш да познава Бога, ако не познаваш вселената.

Ще кажете, че Бог е непознаваем, невидим. Щом виждаш вселената, ти виждаш и Бога. Щом познаваш вселената, ти познаваш и Бога.

Така трябва да разсъждава един ученик на новото верую. Новото верую създава и нов поглед на ученика за вселената. Вселената и ученикът не се делят. Защо? Защото той е частица от вселената. Той представа малката вселена и се стреми да стане голяма вселена. Колкото повече се издига, толкова по-системна вселена става, толкова повече системи се зараждат в него. Колкото повече се разширява, толкова повече знае за Първичното, за Бога. Ученикът трябва да изяви себе си, да познава себе си, да знае, че в него ще се вмести цялата вселена. Когато се разшири, когато стане голям, тогава ще вмести всички планети и всички слънчеви ядра в себе си. Тогава ще познава Бога, ще знае за неговото проявление. Иначе не може да има понятие за Бога.

Когато вселената се изяви в ученика, тогава той ще бъде величието, славата, възможностите на Бога. Не че Бог не се е проявил на другите, но всички са видели неговия гръб.

Не можеш да видиш Бога в неговото величие. Защо? За да го видиш в неговото величие, и ти трябва да станеш велик. Величието на Бога е в това, че той е навсякъде. Където и да го потърсиш, ти ще го намериш. Следователно, бъдете внимателни и към минералния свят, и към растителния, и към животинския, и към човешкия, и към ангелския свят. Навсякъде в тия светове е подчертан великият замисъл на Бога. Ако има атеисти днес, то е затова, защото са се объркали. Бог се е подчертал навсякъде във вселената, т. е. Бог се е вселил навсякъде във вселената.

Знайте за неговото величие, за да бъдете и вие велики. Знайте за неговия разум, за да бъдете и вие разумни. Знайте за неговите равнодействащи сили, за да бъдете и вие силни. Няма опущение по отношение неговото присъствие. Вие сте разумни същества, изпратени на земята. Следователно, на вас се разчита да покажете пътя на хората, на животните на минералите. А щом сте изпратени да покажете пътя, трябва да устоявате, трябва да знаете. Твърденията ви трябва да бъдат знание. Колкото повече работиш, толкова повече се приближаваш до синовете божи, толкова повече виждаш величието на божиите дела.

Ние искаме да се издигнеш, за да бъдеш по-близо до разума на Бога, защото когато се е въплъщавал Бог във вселената, той е въплътил и своя разум, и своята мисъл, и всичко.

Бъдете разумни, за да знаете, че Бог се е проявил във вселената. Понеже Той се е проявил във вселената, трябва и вие да се проявите.

Как, къде, в кое небе, в кое царство ще се проявите? Ще се проявите във всички Негови дела. Да се проявиш в делата божи, ще рече да мислиш като Него, да работиш като Него, да създаваш като Него.

Има ли нужда от това? Понеже животът е творчество, развитие и ти трябва да работиш. А щом се налага да работиш, ти вземаш вече участие в неговите дела. Няма други дела на земята. Можеш да пъшкаш, да се мъчиш, да се вайкаш, но всичко е правна работа.

Когато се работи за Бога, това подразбира да бъдеш като него, да създаваш разумни дела. Вселената е вашата бащина. Вие сте в нея и тя е във вас. Следователно, трябва да я обикнете, да я възлюбите.

Вселената е проявление на Божия дух. Няма друго място, няма друга област, където можете да се уедините. Вселената е навсякъде. Не е само земята, не са само планетите, не е само слънчевото ядро, а цялото небе. Трябва да се оглеждате в него. Там ще видите величието на Бога.

Ще можем ли? Да, ще можете. А това подразбира, че има развитие в света. Колкото повече мислиш за вселената, толкова повече виждаш своята нищета, своята слабост. А колкото повече владееш всемира, толкова повече се издигаш, толкова повече се смиряваш.

Необходимо ви е едно дълбоко смирение. Да не смятате, че знаете нещо. Това което знаете, то е на вселената. И ако трябва да се гордее някой, то това е вселената. Да няма гордост във вас. така да осъзнаете вселената, че да бъде тя ваша, а в същото време да бъде и на всички.

Стремете се да овладеете вселената. това е развитие и постижение. Стремете се да знаете за нещата. Изучавайте вселената. Ако искате да се запознаете с огъня на живота, трябва да влезете във вселената. Иначе цитирате този или онзи авторитет и нищо повече. А вие трябва да знаете и то положително, че във вселената има един Владетел. Това е Бог. Тогава ще имате най-прямите отношения към Него. А да имаш прями отношения с Бога, това е най-важното в живота. Тогава ще бъдеш един от важните фактори.

Бъдете място за проява на Бога. Щом Бог се прояви чрез вас, ще станете участници на Бога, не бойте се. Сега вие сте изоставени в преизподнята, затова е трудно. А когато Бог се въплъти във вас, ще дойде радостта. А радостта е най-великото, най-върховното на Бога. Ако имаш близък приятел - баща или майка, това е радостта. От радостта ще познаете колко сте велики.

Имайте радостта на вселената. Имайте радостта на Бога. Когато наблюдавате вселената, мислите, че тя е една и съща. Не, вие сте радостта на вселената. Трудно е да се види радостта на вселената. Тя се радва съвършено противоположно на това, което вие мислите за радост.

Бъдете устойчиви, за да може да влезе лъчът на радостта във вас. Едвам тогава ще я почувствате. Тогава ще знаете, че имате работа. с друго измерение - измерението на ония същества, които принадлежат на Бога.

Ще дойде това измерение. Сега се говори за четвърто измерение. Човек едвам си отдъхва, че знае третото измерение, идва четвъртото измерение. А ученикът започва с петото, шестото и т. н. Трябва да се владее четвъртото измерение. За такъв човек хората ще кажат, че е малко смахнат, но това не му пречи да бъде в истинския път.

Ние ви запознаваме с вселената, защото и вие сте във вселената. От вселената започвате. Няма от къде другаде да започнете. Без вселената вие сте нищо. Вие сте едно малко същество, същество което няма основа. Основата е вселената.

Ново знание трябва. Идва ликвидационен век. Идва новото знание, идва новия живот, новото разбиране. Всичко старо ще си отиде. То е било необходимо тогава за людете, а ученикът се занимава с вселената. Той не прави вече престъпления, не се окайва, не се вайка, не прави курбани, но работи. Това е неговата привилегия.

Колкото повече се простира във вселената, толкова повече се вглъбява в себе си, толкова повече открива нещата във вселената. Нещата във вселената трябва да бъдат и в ученика. Ако ги няма в себе си, той е беден, нещастен. Защо? Защото той се явява като един фактор във вселената.

Много са факторите, които украсяват вселената, които я подържат, но ученикът е един от главните фактори. На него е възложена мисията да подкрепи земята. От него зависи да се спаси земята. От него зависи бъдещето на земята.

Когато мислиш за вселената, остави всичко настрана. Мисли за ония фактори, които я подържат. Такова съзнание трябва да имаш - да имаш величието на Бога, величието на земята, величието на небето, което те огражда. Трябва да имате понятие за небето, за звездите, за слънцето, за цялата вселена.

Ученикът трябва да учи, да учи, да учи, за да намери къде е скрит Бог. Не че той е скрит някъде в дън земята, но ученикът не го вижда. Той ходи в Бога, а не го вижда. Затова ученикът трябва да стане ясновидец, да вижда нещата. Колкото по-добре вижда нещата във вселената, толкова по-голям ясновидец е. Не ясновидец да вижда духовете, но да вижда вселената, да вижда Бога във вселената. Бог и духовете са отделно. Има непросветени духове, които се скитат по земята и трябва да ги нахраниш, да утолиш жаждата им, но ние говорим за Бога във вселената. Вселената е широка, необятна, но за ученика няма необятно. Той е тук и там. Той търси Бога навсякъде.

Намери го, ученико и той ще ти каже истината. От къде другаде ще я чуеш, ако не от Бога? Кой знае? Знае само Бог. Той навсякъде присъства и е представен като знание. Той е и в малкото, и в голямото, и във видимото, и в невидимото. Следователно, когато ще вярват в Бога, вярвай в този Бог, който създава в теб най-верни представи за нещата. Досега имаше вярвания, но тези вярвания са слаби. Да вярваш в ангели, но трябва да знаеш кога ти се явяват, каква работа извършват. Ангелът е най-верния работник. А вие мислите, че той стои някъде и изпълнява някакви си традиции. Не, ангелите най-много работят. Те работят във всички направления в живота. Ангел значи сила във вселената, разумна сила. Вселената е разумна.

Нека това остане дълбоко във вас и бъде ваш периметър, в който трябва да се движите. Тогава ще знаете, че Бог се е въплътил. Ще видите изявлението на Бога, ще мислите за него, защото и Бог е мислил. Той е предвидил всичко във вселената. Представил е и най-малкото същество. Няма нищо случайно във вселената. Вие мислите, че може да се отървете от досадните животинки, които ви нападат. Тези досадни животинки ще заемат някога по- голяма форма. Вие ще ликвидирате с тях, когато те напуснат тази си форма.

Работа се иска, за да намериш радостта на вселената. Щом намериш радостта на веселената, ти си и в радостта на Бога. Бог се радва на съществата и на планетите, и на всичко, което е в небето. Той надниква да види какво е направил. Така и ученикът, когато се прибере вечер, трябва да надникне в себе си, да види какво е направил - дали е бил с Бога или извън Бога.

Има ли извън Бога? Да. Които се скитат, са извън Бога. Можеш да се движиш, да правиш нещо, но не по Бога. Това се казва Луцифер. Вие сте чували за Луцифер и си го представяте като някаква династия, но щом не знаете, има Луцифер. Щом знаете, няма Луцифер. Защо? Защото чрез знанието се измерват нещата.

Бъдете искрени и чистосърдечни пред небето, за да бъде и то искрено и чистосърдечно пред вас. То ще остане тайна за вас, защото и вие сте тайна за него. Откриете ли се пред небето и то ще се открие пред вас. За ученика няма тайна във вселената. Имате една действителна истина. Бог се е проявил навсякъде. А щом се е проявил, няма тайна. Тайна има само тогава, когато има незнание. Щом знаеш, ти си открил тайната.

Какво е науката и какво е религията? Науката е опитана религия. Религията съществува, а науката идва като опит. Всички опитани неща са научно религиозни. Следователно, няма отделна наука и отделна религия. Въпросът е да вярваш в Бога, да знаеш за Бога. Знаеш ли за Бога, ти вече си разрешил въпроса с религията и с науката.

Да опиташ нещата, това е наука. Щом не ги знаеш, ти нямаш наука. Тогава само ще вярваш. Христос е казал: „Добре е, който види и повярва, но ако не види, поне да повярва.“

Знанието ти дава крила да летиш. Тогава вселената става твоя възможност и ти си навсякъде. Къде е нещастието на ученика? Че той е имал крила и са му ги снели. Той иска да се движи, да лети в небето, а не може. Дали са му мисълта, с която да се движи. Мисълта е снела крилата. С мисълта можеш да отидеш и близо, и далеч. Затова обогатявайте своята мисъл със знанието на вселената. Ако има да влезеш някъде, то е да влезеш във вселената. Вселената е там, където Бог се е въплътил. Затова, влез в нея.

Ние говорим за вселената, защото тя е нашия устой. Ако почувстваш някъде неустойчивост, помисли за вселената и ще видиш, че си стъпил и си станал устойчив. А станеш ли устойчив, ти имаш вече възможност да се запознаеш с въплъщението. Ако е станало нещо чудно, то е въплъщението. Вие сте щастливи, защото живеете в една епоха, когато Бог се е въплътил.

За колко ли години се е въплътил Бог? Многото години за Бога са първия ден. И за ученика има един такъв свещен ден, когато ще се въплъти. Въплъти ли се, той ще знае вече за цялата вселена. Вселената ще бъде негова. Тя е и сега негова.

И тъй, знайте, че ученикът е фактор във вселената. Така той трябва да мисли. Като фактор на вселената той ще знае за нея, за всички нейни начинания, но ще знае, когато е уединен. Защо? Защото вселената е девствена, чиста, пряма, искрена. Ако става въпрос за добродетели, ще ги намерите във вселената. Ако става въпрос за добро, за любов, ще ги намесите във вселената. Ако става въпрос за мъдрост, ще я намерите във вселената. Ако вселенски обичате, вие ще бъдете вселенски същества, нови същества. А какво показва новото? Че е станало ново въплъщение. Единственото което ви оставяме, то е да се въплътите във вселената, т. е. да се въплътите във въплътения Бог, т. е. да стане ново въплъщение, т. е. да възприемете Духа, да се одухотворите.

Сега във вселената ли сте или сте извън вселената? Още не познавате добре вселената. Слаби сте още. Слаби сте затова, защото още не знаете за вселената. Величие се изисква, но не да станеш генерал, управител или министър, но да почувстваш радостта на вселената, да знаеш кога вселената се радва. Стани сутрин рано и ще почувстваш радва ли се или не. Вселената е разумна.

Не бягай от разумността на вселената, не скривай лицето си от нея, но изяви и се цял - и телом, и духом, та и вселената да бъде чистосърдечна като теб.

Много има да се говори за вселената, защото тя е необятна. Като научиш за вселената, ще научиш и за въплъщението. А щом научиш за въплъщението на вселената, ще научиш и за Бога. Бог и вселената, това е което има да изучавате. Две неща са те - Бог и неговото проявление. Тогава ще имате философия за божието проявление. Вие още нямате такава философия.

Радвайте се винаги. И да дойде нещо неприятно, пак се радвайте. Ще ви помислят малко за смахнати, може би, но пак се радвайте. И Бог се е възрадвал, когато е излязъл от себе си, когато е видял себе си. Затова всички слънца греят. Бог се е възрадвал на своите дела, на своите ръце.

Щом сте под слънчевата светлина, добре сте. Има същества, които са дълбоко в земята и чакат да излязат от там. Други същества са пък във водата. И те чакат да излязат от там. А вас слънцето ви огрява, небето ви се усмихва и трябва да се радвате. Трябва да се проявите, да станете знаменити, но не пред хората, но знаменити пред Бога.

Има много неща да научите, но ви трябва дълбоко смирение и разум. Кога ще ги научите? Когато се въплътите. Кога ще се въплътите? Ще дойде ден, когато ще видите. Виждането подразбира въплъщение, да видим, че Бог работи навсякъде. Колкото повече виждате, толкова повече се въплъщавате. Въплъщението е един особен процес, една особена философия.

Какво е това въплъщение? Да се въплъти Бог в материята? Ако знаете това и почнете да го изучавате, ще ви трябва дванадесето измерение.

Защо вземаме числото дванадесет? Трябва да оперирате с тия измерения. Дали са тази възможност на човека да види слънцето и един ден да стане ангел. А ние казваме: ученикът още сега трябва да оперира във вселената, защото ученикът е ангел. Знайте това. Той е ангел, но без крила. Дадена му е мисъл. Той лети със своята мисъл и се ядосва, че не знае много неща. Вижда нещата, а не ги знае.

Не се ядосвайте за тия работи. Радостта е божествено качество. И Бог се възрадва, когато видя себе си във вселената. Неговата радост е толкова голяма, толкова дълбока, че не може да се види краят й. Няма край. Кога се радва и скърби, никой не знае. Но когато види някое прегърбено животно, спира се и му казва: „Когато и да е, ти ще напуснеш тази форма.“ И то се движи по земята, прави нещо.

Познавайте така вселената. Познавайте я като разумни същества, като разумни хора. А сега хората се чудят дали да вярват в Бога или да не вярват и така се спъват. Бог няма нужда от вашата вяра. Няма нужда и от вашето знание, да познавате нещата е за вас, а не за него.

Виждате величието на Бога. Той на никого не се сърди. Така и ученикът трябва да бъде велик - велик на търпение, велик на мъдрост, велик на знание, велик на любов. Във всяко отношение да бъде величествен.

Но ще кажете: „Трябва да се работи за света.“ Че трябва да се работи, трябва, това е в реда на нещата, но ще работиш и ще мислиш да дойде хубавото в света. Бог се радва, затова и ученикът трябва да внесе радостта в света.

Казваме, че Бог се е проявил, че Бог се е въплътял, се е изявил. Щом имаме причина, трябва да имаме и изявление. Кое е това изявление? Това са слънцата и планетите във вселената.

Какво всъщност е слънцето? Слънцето е една школа, чрез която Бог работи. Слънцето, това са светли същества, които дават нюанси на светлина. Там живеят светли същества, които светят. Това е светлината на слънцето. Съвременните хора днес не знаят, че светлината на слънцето се дължи на съществата, които живеят там. Слънцето е живота за земята. Живот е, защото е светлина. Има ли светлина, има и живот. Там където е тъмнина, животът престава да функционира.

И тъй, имайте слънцето като светли същества, като нюанси на светли същества. Така ще можете да влезете във връзка с тия светли същества, та и вие да можете да живеете със светлина. Досега сте имали смътно понятие за слънцето. Казват, че Бог го е направил да свети, да го виждат всички. Наистина, Бог го е направил, изпратил е светли души, които образуват аурата на това слънце, но то не може да се прояви, да се изяви без Духа.

Какво става сега между слънцето и земята? Вие виждате, че когато слънцето огрява земята, тогава има благодат, има плодородие, цветя, плодове. На слънцето има такава топлина, че колкото и да е отдалечена земята от слънцето, тя се чувства. Следователно, за да познаете Бога, трябва да минете през слънцето. А зад това слънце има по-голямо, по-системно.

Вселената е направена от светли сили, излезли от Бога. Когато се говори за вселената, ще знаете, че тя е населена със светли сили. Има и тъмни сили, които още не са завършили своята еволюция, но ще дойде ден и те да прекрачат прага. Ученикът отдавна е минал прага на тъмните сили, на тия тъмни кръгове, както ги описват поетите. Сега той е устремен към светлите кръгове и става светлина.

И тъй, когато ще мислите за слънцето, ще знаете, че то се намира в светли кръгове, че се намира у Бога, т. е. Бог и слънцето това е заряд. Щом знаете за този заряд, ще знаете и какво Бог е заредил в него. Той е заредил светли сили. Те функционира и проявяват Бога, проявяват неговата светлина.

Вие можете да мислите какво ли не за слънцето. Можете да мислите, че то е фактор и командва всички планети. Слънцето е стройна система. То управлява и планети, които са по-отстранени от него, но сега има най-силно влияние върху земята, върху Марс, Юпитер, Нептун и т. н. Ако познавате така слънцето, ще познавате и Бога, които се е проявил като фактор навсякъде във вселената. Към ученика специално той се е проявил като една сила, която го възпитава към единение. Ученикът не трябва да бъде фанатик, но трябва да знае, че Бог се е разгънал, се е разлял по слънца и планети, и навсякъде е единен. Щом Бог е единен и вие трябва да бъдете единни. Вие сте нови хора. А щом сте нови хора, трябва да присъстват нови чувства, нов ум, нови желания. Новото се състои в единението в Бога. Всичко е Бог. Проявил се е в различни степени, но Бог е един. Затова обичайте всички степени.

Като казваме всички степени, това не ще рече, че трябва да се спрете на прага, но да знаете, че има закон, който е поставен във вселената. Трябва да обичате закона, защото всичко се управлява от закона, а не да се плашите от него. Бъдете внимателни към закона и ще се наречете нови хора.

Тук става въпрос за слънцето и земята. Между слънцето и земята съществува тясна връзка, връзка на притегляне. Следователно, земята е зависима от слънцето, от тия светли същества, които са на слънцето. От вас пък са зависими други същества, които идват след вас.

Иска се да познаваш нещата. А да познаваш нещата и да ги обединяваш, трябва да бъдеш единен с ума, с чувствата, с мъдростта и любовта на Бога. За да обединяваш нещата, да бъдат те единни, трябва да съединиш първо себе си, да координираш себе си, т. е. да дръпнеш и да координираш онази струна в себе си, която е паднала.

Не стойте. Не чакайте. Не мислете, че времето е сега. Времето е минало. Трябва да дръпнете струната. Ако не се координираш с Бога, с кого друг ще се координираш? Ако мислиш, че ти си фактора и можеш да дадеш нещо от себе си, лъжеш се. Ще дадеш това, което съществува. А то е Бог. Всичко което съществува във вселената е Бог. Следователно, имайте ново вярване, ново познание за Бога. Не бъдете фанатици, т. е. не казвайте, че разбирате нещата, а кажете в себе си: „Бог знае.“ Ако знаете нещата, ще бъдете при Бога. Понеже не сте при Бога, нещата не се знаят. Когато кажеш „Бог знае“, това подразбира, че ти имаш в себе си един фактор по-висок, по-идеен, по-велик, по-всемогъщ. Това е стремежът на ученика - да се стреми към възвишеното, към благородното, към умното.

В тази Школа ние имаме задачата да свържем ученика е Първопричината. Няма да говорим вече за Бога, защото много е говорено за него. Като казваме Първопричината, ще знаете, че това се отнася за Бога.

Като ви свързваме с Първопричината, това означава вечен стремеж, да знаеш, да можеш да преодоляваш всички трудности в живота си. Даден ви е живот и трябва да оправдаете това дадено. Стремете се да оправдаете даденото от светлите същества на слънцето.

Ние ги вземаме като фактори, защото няма иначе как да ви обясним нещата. Това са фактори, дадени от Бога, но те не са, които правят нещата. Бог ги прави чрез тях. Ако нямаше фактори, нямаше как да разкриете Бога. Бог е неразбираем. Ако казвате, че го разбирате, трябва да сте минали в друга област, да действате с други измерения. За да може да определите Бога, трябва да действате с дванадесето измерение, което е много трудно. Попаднеш ли в дванадесето измерение, това е да виждаш нещата. Няма да има нужда тогава да мислиш за тях, да чувстваш, да правиш поклони и т. н. Вие виждате нещата и казвате: „Достатъчно е, щом виждаме нещата.“ Следователно и виждането е фактор в природата. Имате ли виждането, имате и силите, които ще ви подкрепят. За да бъдете свободни, за да бъдете уверени в това, в което вярвате, в това в което мислите, в това в което чувствате, вие трябва да го опитате.

Как ще го опитате? Ще го опитате със своя ум, със своето сърце, със своята воля. Опитаните неща са знание. Колкото повече опитности имате, толкова повече знание имате. колкото повече опитности имате, толкова повече сте утвърдени в идейно и в морално отношение.

Имайте този морал. Стремете се към доброто, към единното, към великото, към божественото. Стремите ли се към божественото, вие сте по пътя, по който са минали ангелите. Трябва да се върнете при тях да приемете тяхното лице, тяхната красота, техните качества. Вие и сега сте ангели, но без крила. А трябва да ви сложат крила, т. е. трябва да стане едно освещение. Тогава ще летите от планета на планета, от слънце на слънце, от вселена на вселена.

Има ли и други вселени? Нали вселената е една? Вие не знаете божията вселена, там където Бог се е вселил. Знаете за вселената, но че знаете там, където Бог е най-всемогъщ.

Ние ви говорим за факторите на вселената, за да може да растете по-нататък. Ако нямаше фактори, ако нямаше сили, вие не можехте да възприемете истините, т. е. не може да се подвизавате, нямате път, където да отидете. А щом знаете, че сте фактори, вие преодолявате всички неща.

Сега се казва да отидете на слънцето. Голяма привилегия е да се свържете със силите на слънцето. Това е една задача, която трябва да разрешите на земята. Трябва да научите да разбирате езика на тия светли сили. Трябва да изучите тяхното знание. Но това ще стане постепенно, постепенно, защото вие сте в процес на издигане. Процесът на издигането подразбира да владееш онова, което много същества не знаят.

Различавайте се от другите същества по мисъл, по чувства, по походка. Нямате крила разбира се, но за да ги получите, трябва да стане освещение по ум, по душа, по дух. Били сте някога ангели, но сте слезли долу, защото сте казали, че вие можете да подържите вселената. Не вие поддържате вселената? Бог подържа всичко. А сега трябва да се върнете и да заемете своето място в ангелските чинове. Независимо от това в какъв чин ще попаднете - в най-нисшия или в най-висшия, но да заемете своето място. Човек все има някаква идея, която го занимава, а задачата на ученика е да стане ангел.

Когато говорим за ангелските сили, те малко се мръщят, но след мръщенето ще дойде радостта. Защо се мръщят? Защото сте паднали. Казват, че сте непослушни деца. Някога сте били пратени на работа, останали сте там и не сте се върнали.

Можете ли да бъдете сега ангели? Тази Школа има за задача да ви построи като ангели. Пътят на ангела е строго определен. Той е между слънцето и земята. Той спи на слънцето, а ходи по земята, т. е. работи на земята, а си почива на слънцето. Следователно, и вие трябва да работите на земята, а да си почивате на слънцето. Вие правите това, но в сънно състояние, състояние което не чувствате, а ние искаме да чувствате вече нещата, да бъдат те реалност за вас. Има два рода, две начала, две сили в живот - човешкият или ученическият и ангелският. Има други родове. Когато между тия два рода се създадат братски отношения, тогава ще има и братски схващания.

Не е трудно да изучиш Бога, но трудно е да се координираш със силите. Щом имате правилна координация, ще имате и сливане с тия сили. А това подразбира да се слееш с възхода. Искате ли този възход, ще стигнете до полетата на Бога.

Къде са те? Много са близко. Те са с едно вдигане на ръка. Вдигате ръката и напипвате мекотата на Бога. Бог е мек. Ти ще почувстваш неговата топлота.

Знайте, вдигате ли ръката, вие сте близко до Бога. Ръката представлява антена, с която можете да си служите. Използвайте тази антена, за да напипате Бога. Не се бойте. Здраво се дръжте за Него. Той ще ви издигне от тия стъпала.

И тъй, имайте такива отношения към слънцето, каквито другите хора нямат. Знайте, че на слънцето почиват тия сили, които идват на земята да работят. Те отиват и в другите планети. А това е голяма привилегия. Следователно, вие се храните от работата на светлите сили. Когато трябва да почивате, идете на слънцето. Останете ли на земята, ще се уморите. Земята не е за почивка, а за работа.

Кой е този работник?, Ученикът. Той е изпратен специално да работи, да устрои земята, да устрои живота на земята. Колкото повече я устройва, толкова повече светли сили ще дойдат върху нея. Сега се говори за шестата раса. Ще дойдат тия сили на земята и тя ще има вид на слънце. Ще се излъчи светлина от тях и земята ще придобие вид на слънцето.

Бъдете космични същества, а не земни. Много още ще трябва да се борите със земята, докато овладеете космоса. Когато станете космични, тогава ще напуснете земята.

Не сте вие, които ще устроите земята. Други същества ще направят това, но вие трябва да дадете мярката, трябва да поставите пергела.

Виждате какви задължения имате към земята. Идете на слънцето и ще придобиете светлината на ония същества, които живеят там. Само тогава ще можете да работите достойно на земята.

И тъй, имайте здрава философия за земята и за слънцето. Ние вземаме слънцето като фактор, но не и като култ. Ние го вземаме като място, населено със светли същества. Те имат задачата и земята да стане не култ, но фактор на светли същества. Колкото повече светли същества се заселят на земята, толкова повече тя ще има привилегия пред другите планети. Виждате, че умът вече доста е засилен. Защо? Умът се засилва благодарение на тия същества. Трябва сега да се усили и сърцето. Вие сте, които ще усилите сърцето. Вие сте ангелите, които ще дадете сърце. Вие сте, които ще обикнете това, което е създадено. Умът овладява нещата, но не се стреми да ги обича. Атланската култура е дошла до положение на ума и е загинала, защото е нямала сърце.

И сега се върви по същия път. Овладява се ума, но сърцето изостава. Не че Бог ще се сърди за това, но все пак не му се нрави, защото беше време, когато дойдоха светли сили върху земята, но станаха тъмни. Но за в бъдеще това няма да се допусне. Ще дойдат светли сили, за да стане навсякъде светло.

Осветявайте земята, за да може от ден на ден да раснете в светлина. Направи пътя си светъл, за да ходиш в светлина. Светлината е която ще ти даде най-умното, най-разумното в живота. Без светлина няма знание.

Обичайте слънцето, защото в него почиват светлите сили. Където и да отидете, навсякъде ще срещнете светли сили. Има светли сили, които се приготовляват да работят специално на земята. Това което става на земята, става и на небето. Такава е вселената. Новите неща идват от слънцето, защото много същества са работили. Те ще дойдат да донесат онова, което са придобили, та и земята да порасне, да стане светла.

И тъй, ние вземаме слънцето като фактор на светли сили, които почиват там от дългата работа. Когато Бог е работил, те са искали да проявят Бога и го проявиха. Бог е доволен от тях. Затова е създал и светли същества, и им е дал най-милото - светлината.

Искайте от Бога и вие да станете светлина, за да можете да виждате нещата такива, каквито са. Не се заблуждавате. заблуждението е процес. А в процесите има задържане. Задържането не е почивка. Почивка има тогава, когато си работил и сега се радваш.

Внеси в себе си радостта на вселената, радвай се всякога. Радвай се и на хубавото, и на лошото. Няма лоши неща във вселената, но е станало не по твое искане. Че не са станали нещата, както ти искаш, това е друг въпрос. Те стават по определен закон.

Изпитвай закона, обичай закона, живей със закона, мисли за закона. Нека законът бъде в бъдеще равновесие за теб. Каквито чувства, желания и мисли да те вълнуват, имай пред себе си закона. Законът ща даде равновесието. Той респектира, обединява всичко. Така ще познаете Бога. Ще го познаете като сили, които обединяват, а не които разединяват.

И тъй, когато изучавате Бога, ще го изучавате като фактори, които създават условия за по-нисшите, за по-слабите, за по-малките. Следователно, имайте слънцето като фактор, който създава най-светли образи, от които може да се научите. Гледайте слънцето. Колкото повече го гледате, толкова повече ще го обикнете. Слънцето може да спасява, а може и да убива. А това ще рече да знаеш как да гледаш слънцето.

Гледай слънцето, но да знаеш как да го гледаш. Гледайте тия светли сили на слънцето, но да знаете как те почиват. И на вас ви предстои почивка, когато отидете на слънцето. На земята няма почивка. Ако на земята почивате, това е забавление или забавяне.

А ученикът не трябва да бъде в прочее на забавяне, защото ще дойдат същества и като него ще станат лениви. А такива същества има много по тъмните кръгове. Ние обаче говорим за светлите кръгове и затова се стремете към светлите същества, за да се удостоите със знание. А това подразбира да помагате на ония същества, които не вярват в Единния. Цяло пространство е един исторически фактор за ученика. Затова обичайте небето. Когато обичате небето, ще обичате и системите, които са в небето. Тогава няма да има време да мислите за дяволи на земята.

Небето е много голямо, много широко, много необятно. Когато влезете в друга система, ще видите нов живот. Тогава ще пожелаете да влезете и в този живот. Вие и сега с мисълта си изучавате слънцето. Отивате и на Марс, на Меркурий, на Юпитер, Сатурн и т. н. Следователно, от земята ще почнеш и ще стигнеш до Нептун, Уран и едвам тогава ще имаш понятие за слънчевата система. Вие и сега имате някакво смътно понятие за слънцето, имате една идея за слънчевата система, но не вярвате, защото не сте сигурни. Тук обаче не става въпрос за вяра, но за опит.

Опитайте тази система, опитайте многото системи, опитайте многото сили, които са фактори на слънчевата система. И слънчевата система има свои фактори. Те са станции, където духовете се спират, за да могат да работят. Знайте, че във всяка планета има работа. Да познаваш известно цвете или тревичка, това подразбира работа. Да осиновиш известно животно, това подразбира работа. Да покажеш пътя на дадено същество, това подразбира работа. Следователно, има много, много работа около ученика и трябва всецяло да бъде погълнат от нея.

Той знае пътя за слънцето, почива си там, а работи на земята. Щом отиде на слънцето, той е сигурен. Ако на земята почива, може да привлече известни същества, които ще го ограбят. Почивката на слънцето е осигурена, запазена.

Бог се е проявил в тия светли сили като най-близки до вас. Така разбирайте Бога. Те са вашите фактори във вселената. Те са, които ще ви дадат път за вселената. Трябва да живеете във вселената, да станете вселенски.

Ще трябва да давате кураж на всички народи, които се намират на земята. Вие сте определените същества, които да дадете силата и светлината на всички народи, които живеят на земята. Да станеш ангел, това подразбира да се притечеш на помощ на всяко същество - било човек, животно или някой минерал.

Разбирайте вселената така, както Бог я разбира. Той е дълготърпелив -за всички мисли и всичко е предвидил.

Бъдете като Бога.

Можем ли? Няма ли да се разсърди, ако бъдем като Него. Не, няма да се разсърди. Ако трябва да се разсърди, той сега би ви се разсърдил, защото не сте като Него. Но Бог не се сърди.

Ние взехме слънцето като фактор на вселената, а сега ще разгледаме един друг фактор, без който не може. Това е небето. И небето е фактор. Ако нямаше небе, не би имало къде да се проявят слънцата в природата. И друго нещо. Ако нямаше небе, не бихте познали Бога. Небето е Бог.

Вие казвате сега: „Къде ли е Бог?“ Небето е навсякъде. Следователно, Бог е навсякъде. Тази мисъл не е прокарвана досега. Казваме я на вас. Бог съдържа всички планети, всички слънца и всичко каквото има. Всичко се съдържа у Бога, затова небето е Бог.

Това е казано фигуративно, но в същност така ли е? Окултната наука е стигнала до небето, а какво има по-нагоре, остава въпрос. Нека обичаме небето, да се качим на небето, да живеем в небето, да мислим за небето, да ходим по небето. Сега ходите по земята, а не по небето. Наистина и земята е в небето, но е земя. А трябва да чувствате, че сте в небето, че се храните на небето. Докато не почувствате това, не може да бъдете ученици. Ученикът се храни от небето, затова казват за него, че е малко ненормален. Да, ненормален е за земята, но не и за небето. Той изпълнява това, което е в небето.

Небе - много пространна мисъл, но преди да се е проявило небето, проявил се е Бог в небето. Когато Бог е мислил как да се прояви, проявило се е небето и са се създали всички системи в него.

И тъй, когато ще мислим за Бога, ще мислим за небето. Навсякъде е небето. Извън земята е небето. Където и да погледнеш, е небе. Където и да ходиш, е небе. С каквото и да се храниш, е небе. Следователно, ще трябва да се храните небесно. Храните ли се небесно, ще бъдете небесни, ще бъдете небе. Вие и сега сте небе, но има у вас известен процент земя. Не е лошо това, но то ви създава трудности и неприятности в небето.

Говорите за онзи свят. Онзи свят е небе. И наистина е небе. Всичко става небесно и не можете да го видите. Небето е толкова голямо, толкова широко, толкова необятно, че мъчно може да го обгърнете. Небето е условие, фактор за създаване характер в ученика. Ако не живее в небето, не може да бъде небесен. Ще бъде земен. Земен ли е, ще бъде материалист. За да живеете в небето, от ден на ден трябва да намалявате физическото и да остане небесното. Тогава ще се движите с такава бързина, с каквато се движат небесните сили.

Движете се с небесните сили, станете приятели с тях, за да научите какво има на небето. А сега, знаете какво има на земята и сте доволни. Небето ви обгръща. Небето е необятно, дълбоко, високо, широко. Затова трябва да бъдете като небето, да имате небесен ум. Затова е и фактор. Как иначе Бог би се проявил? Кога и да е, ще влезете в небето, но влезте доброволно.

Изучавайте небето, обичайте небето, възлюбете небето. Вие сте небесни ученици и трябва да познавате небето. От небето ще познавате какво ще стане утре. Когато окултният ученик погледне небето, той вече знае какво ще стане утре. Той знае своята съдба, защото тя е написана на небето. Небето я е копирало и я знае предварително. Този който изучава небето, той изучава и системите в него. Астрономията е велика наука. Да бъдеш астроном, то значи да познаваш съзвездията.

Какво ще придобиеш от това? Може би нищо няма да придобиеш, но ще знаеш пътищата на ония сили, които се движат. А знаете ли пътищата на тия сили, то е все едно да познаваш цялата система в небето. Окултният ученик трябва да познава тия системи. Не ги ли познава, той не може да бъде окултен ученик. Може да бъде земен, марсов, нептунов или слънчев ученик, но не и небесен.

Като казваше, че можете да бъдете слънчеви ученици, ние не искаме да подценим слънцето, но трябва да минете през слънчевите същества и от тях да научите за небето. Слънчевите същества изучават небесната механика, небесната математика. Следователно и вие трябва да я изучавате.

Кое е онова, което ви дели от слънчевите същества? Почти нищо не ви дели. Дели ви това, което е земно. И ако ви кажем: идете на слънцето, ще ви е страх. Няма да искате да отидете на слънцето, защото обичате земята. И все пак един ден ще трябва да отидете на слънцето. Когато станете слънчеви жители, тогава ще изучавате и картата на небето. Небето е ваше. Изучавайте го, обичайте го. Колкото повече го изучавате и обичате, толкова по-небесни ставате.

Обичай небето, защото то е твоя родина. Когато и да е, ще минеш през слънцето и ще отидеш в небето. Станете фактори за другите същества - фактори като слънцето, като земята, като Нептун, но гледайте в небето и живейте в небето. Когато живееш в небето, ти обичаш. Кого? Обичаш Бога. Защо? Къде е Бог? Бог е на небето.

Някои казват, че Бог ще дойде на земята. Защо да дойде на земята? Има ли нужда от това, когато и земята е в небето? Бог е и на земята. Небето е обвивката на земята. Следователно, Бог е обвивката на земята.

И тъй, ние вземаме небето като фактор, защото благодарение на него са са проявили много сили, много слънчеви системи. Бог се е проявил като станции в много слънчеви системи.

Обичайте всички слънчеви системи. Вие сте хора на любовта и трябва да обичате небето. Трябва да обичате и мъглите, и вятъра, и всичко дадено на земята. Обичате ли го, няма да живеете в мъгла. Тук обичта играе голяма роля. Обичате ли небето, вие ще обичате и себе си и ще знаете защо се обичате. Вие сте небе. Всички неща в небето са прави и верни.

Ние вземаме небето като един голям фактор. Казано е небе, но то е един голям фактор. Ако не беше фактор, нямаше да даде прием на толкова, на толкова системи.

Има ли и други неща в небето? Има разбира се. Когато напуснете земята и се качите на небето, тогава ще видите небесните влакове, небесните самолети, небесните кораби. Ще видите всичко. Така ще го видите, както е. Ние обаче не говорим какво ще видите на небето. Нашата тема е небето като фактор, слънцето като фактор, планетите като фактори и най после и земята като фактор. Вие сте духове, минали небесните пространства и слезли на земята, затова знаете за небето, но смътно. Но така е. Щом един дух се облече в плът, той вече знае смътно за небето. Но добре е, че мислите вече за небето. Когато мислите за небето, ставате и вие небе. А станете ли небе, много същества ще искат да си построят хижи на вашето небе.

Какви ще бъдат тия хижи? Ще бъдат пунктове, станции. А вие от къде ще вземете, за да дадете на тия хора? Ще вземете пространство от небето и ще го дадете. Цялото небе не може да го вземете. То е толкова голямо и обширно, толкова голямо и вглъбено, толкова високо, че не можете да го обхванете. Ние няма да ви говорим за небето, но ще ви говорим за Бога, защото небето е Бог. Бог се е разлял в небето.

И тъй, бъдете небе, за да можем да се срещнем като небесни. Тогава ще имаме нов език. С него ще се разбираме небесно, ще говорим небесно, ще се храним небесно, ще мислим небесно, ще ходим небесно.

Къде ще ходим? В небето. Къде е небето? Извън земята. Следователно, Бог е много близко до вас. Той ви говори, той мисли за вас, създава условия, за да живеете. Затова, обичайте небето, за да бъдете доволни. Доволството е небесно качество. Доволен ли си, ти си в небето. Само в небето има доволство. Небесните сили са, които проявяват доволството. Земните сили винаги роптаят, създават катаклизми, революции между народите

Бъдете небесни, за да може да се прояви божественото. Кое е това божествено? Да се прояви чистото божествено небе у вас.

Сега вие казвате: „Небе. Застанали някъде в пространството някакви планети и живеят. Какво ли има там?“ Там има чудна организация. Създават се духове, организират се и живеят.

Къде живеят? В небето. Има слънчеви сили, които обичат небето. Те са осъзнали тази истина и са станали небесни. Те са ангели хранители. Те донасят, те принасят на земята. Ако не бяха тия ангели хранители, не би живяла и земята.

Бъдете благодарни на тия ангели, че донасят благодат на земята, Зависи каква благодат е решено да се принесе от новата година. Те имат задачата да принесат на всяка планета известни добродетели. И на вашата планета са донесли известни добродетели. Вие трябва да ги знаете. Ако сте небесни, ще знаете. Ако сте земни, само ще ядете. Поддържайте в себе си съзнанието да знаете. Знание ви трябва. Колкото повече знаете, толкова повече небето ви се разкрива, толкова повече ви се разтваря. Че някъде има мъгла, нищо. Небето е замъглено. Пред ученика не трябва да има мъгла. Неговото трябва да бъде ясно. Той излиза от земята на известно разстояние, минава мъглата и живее на небето.

Обичайте небето, за да може да обичате и всички същества, които са в него. Обичайте и земята, и всички същества, които пълзят по нея. Едни имат крака, други нямат. Защо е така, то е друг въпрос, но всички пълзят по земята. Колкото повече обичате небето, толкова повече се издигате като небесни сили и музиката става у вас като втора специалност. Музиката е небесна. Всичко е музика.

Как всичко е музика? Бог е засвирил и е станал светът. Следователно, с музиката можете да навлезете много дълбоко в небето. Колкото повече обичаш музиката, толкова повече живееш на небето. Музиката е метод за влизане в небето.

Свири, пей и се радвай. Радостта е небесен дар. Ако има нещо хубаво, нещо ценно на този свят, то е радостта. Защо се радва човек? Радва се, че прониква в небето, че става небесен. От радостта ще познаете какво има в човешката душа. Следователно, радостта създава човека, който познава небето. Казват някои, че Бог направил човека. Бог е направил човека, но го е направил небесен, а той сам е станал земен.

Спокоен ли е Бог? Бог няма да бъде спокоен до тогава, до когато човекът не се издигне. Затова се мръщи небето. А ученикът трябва да бъде трезвен, да вижда небето ясно. Това е философията на живота. Ако това може да направи, той е победил. Не може ли да победи, тежко му.

И тъй, обичайте небето, работете с небето, радвайте се с небето, за да бъдете дълбоко с небето. Когато излезете от земята, тогава ще видите небето. Небето е твоята родина. Ти си там роден. Бог в небето те замисли и те създаде, а ти пожела да дойдеш на земята. Затова стани и бъде небесен.

Когато ходиш, ходи така, като че ли си на небето. когато спиш, спи така, като че ли си на небето. Когато се храниш, храни се така, като че ли си на небето. Създавай винаги небесни мисли, за да можеш и ти в бъдеще да станеш небе. Бог се е проявил в небето, затова и ти трябва да се проявиш в небето, да станеш небесен. Ще минеш през слънцето, ще починеш там и ще тръгнеш за небето. Ще минеш и през Сатурн, и през Марс, и през Меркурий, ще видиш как съществата там живеят и ще тръгнеш за небето. Небето е твоята бащина. Където и да ходиш, ще спреш на небето. Последното което има да изучиш, това е небето. Последното ти посвещение това е небето.

Мисли за небето, за да можеш да предвариш цяла една епоха. Не чакай да дойде епохата на посветените и те да ти кажат за небето, но ти предвари епохата, за да влезеш в нея предварително.

Може ли? Може, разбира се. Ако не можеше, ние нямаше да ви говорим. Друга ще бъде културата в небесната епоха, друг ще бъде и моралът, друга ще бъде и светлината.

Какви ще бъдат? Вие сами ще видите всичко. Ще се осъзнаете и ще започнете да работите. Вие още не сте работили. Днес всички хора работят принудително. От небето ще разбереш какво ще бъдеш утре - дали кирпич ще правиш, дали лозе ще копаеш, дали на сцената ще играеш или някъде в някое учреждение ще работиш. Имате всички условия, защото небето е ваше. Колкото и да оспорват тъмните сили, но то е ваше. Следователно, имайте книгата, написана с такива букви, от където да четете за утрешния ден. Това не е символ, това е истина.

Обикни небето, живей за небето, мисли за небето, за да можеш да работиш за небето. Стани небесен работник. Сега си физически работник, а тогава ще бъдеш небесен работник. Знаете ли как работи небесният работник? Той не се мъчи. Всичко за него е така леко, така ясно. Той всичко знае, всичко е ведро.

Обичайте небето, за да бъдете небесни. Това ви желаят в тази среща. Небето за вас е последния фактор. Сега сте на земята и я уреждате. Уреждайте я, но я уреждайте по небесно. Има същества, които я уреждат, но по земно. Вие искате земята да има небесен вид, небесна премяна, а другите същества искат да има земна премяна. Кое ще надделее? Ще надделеете вие. Не се безпокойте какво става сега на земята. Ще минат години, времена и нещата ще се уредят. Всичко става по закон. Земята ще стане небесно светило и ще има своето достойнство, както слънцето. Сега тя няма достойнство. Никой не я уважава. Сега я ръководят, но вие бъдете така умни, за да стане и тя ръководител. те се образуват около нея съпътници, а тя ще бъде слънце.

Ако в тази Школа не научите какво е слънцето, никъде другаде не ще го научите, защото минаваме цяла една епоха и навлизаме в небесната епоха. Тя ще дойде и ще се наложи.

Какъв е небесният човек? Има ли нещо особено в него? Той има едни изрядни братски отношения. Защо? Защото той знае, че когато и да е и на него ще кажат брат. Всичко същества ще се обърнат към него с названието брат. Той знае това предварително и затова има изрядни братски отношения. Ако не би било така, не биха съществували толкова планетни системи в небето. Той би казал: „Това е лошо да го хвърлим. Онова е лошо да го хвърлим.“ Но той го търпи, защото всичко, което се е проявило, е проявление на Бога и се пази като зеницата на окото.

И вие пазете всичко като зеницата на окото си. Обичайте небето, за да бъдат и небесните сили близо до вас, т. е. да ви помагат, защото небесните сили още нямат доверие във вас. Когато някога човек е минал, казал е: „Аз съм.“ Затова небесните сили няма доверие във вас. Но понеже сега навлизате в друга епоха и мнението им е вече по-друго.

Но ще дойде мисълта: „Има ли разлика между вселена и небе?“ Има разлика. Вселената е това, което е населено, а небето е това,, което не е населено. За небесните сили то е проявено. За земните сили не е проявено. Те не знаят. А за вас тия сили съществуват, затова се и обръщаме към вас. Вие имате само понятие за небето, но какво е в същност и вие не знаете. Като влезете в него, тогава ще знаете. И там има скали, върхове, и там има алпинизъм.

Небето говори. Когато станеш сутрин, трябва да познаеш по него, какъв ще бъде денят, какъв ще бъде месецът, годината. Каква ще бъде зимата, какво ще бъде лятото, ще научиш от небето. Небето е училище. Всичко мислители и философи се занимават с тия въпроси, но по друг начин. Не са мислили за небето, за Бога в небето. Небето е Бог, а слънцата са станции за светлите същества, които минават по-нагоре.

Вие имате най-хубавата наука, наука за небето. Науката на земята е наука за земята, а науката на небето е наука за небето. Ако искаш да станеш земен, ще изучаваш земната наука. Ако искаш да станеш небесен, ще изучаваш небесната наука. Че живееш на земята, това е грешка. Казано е в свещената книга, че като дошли небесните същества на земята, не са се върнали. Казали са: „И тука е хубаво. Защо да не сме тук?“ Че ще страдат, че ще имат неприятности, катаклизми, за това не помислили.

Всички същества, които са дали нещо, са минали в други сфери. Има същества, които да населяват земята още дълги векове. Има същества в центъра на земята. Те още не са видели слънцето. За да видят небето, трябва да дойдат до степента на вашето развитие.

Истината е такава. Човек е дошъл на земята и трябва да се върне на небето. Дошъл е на земята да повдигне съществата, които са били на земята и е останал там. Земята е създадена от духове - и дървета, и растения, и животни, всичко е духове. Всичко е създадено по образ и подобие на Бога. Понеже вие сте тежки, трябва същества, които да ви носят на гърба си. Земята е един дух, който се е материализирал. В нея има много индивидуални същества, който трябва да се осъзнаят. Не се ли осъзнаят, ще останат като материя, като пръст.

Когато говорим . за небесните същества, това са такива същества, каквито на земята няма. Мъчат се художниците да съставят някакъв образ, но не могат. Сега Бог ще създаде на земята небесен човек и земята ще стане небесно посещение, ще има небесни форми и всичко ще стане светло. Земята ще изпуща светлина. Тя не може да бъде скрита.

На слънцето се явяват тъмни петна, защото и там от време на време се явяват несъвършени същества, на които са позволили да живеят там. Когато отидете да живеете там и вие ще бъдете петното на слънцето.

Варна, 1961 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...