Jump to content

Recommended Posts

В СВЕТА НА БОЖЕСТВЕНАТА СВЯТОСТ

Има времена, епохи, култури, през които ученикът е минал като един голям пътешественик, като един голям учен, когато е търсил хубавото, красивото, кристалното, божественото. В процеса на търсенето той доста много се е забавял, доста много е почивал, доста много се е отклонявал. Но колкото и да е влизал в противоречия, имало е една колосална божествена сила, която наново го е тласкала към възход. Благодарение на тази сила нещата в него са святи. Той ги е виждал в тяхната святост. благодарение на тази святост той е запазил своя красив образ, своето красиво подобие.

Светостта, чистотата и красотата са изблик на ония атрибути на Божия дух, които стимулират, които организират системата на Духа в ученика. А този дух на система, на добри желания е безсмъртието. Безсмъртието се явява като една божествена стихия, бихме го нарекли или едно божествено трептение във вселената, което е подобно на светлината. То прониква навсякъде. Прониква и в глъбините, и в същините, и в способностите. Следователно, божественото никога не е отсъствало от вселената, но човекът често пъти е подавал в смъртните състояния.

Защо е подавал в смъртните състоянията да може да прецени безсмъртното. Ако не си в тъмнината, не можеш да прецениш светлината. Ако не си в смъртното, не можеш да прецениш безсмъртното. Не всякога обаче трябва да се повтарят опитите. Извели са вече ученикът от лабораторията на опитите. Той е завършил тази работа. Нещата се повтарят за ония, които не знаят. Но този който знае, не е необходимо да ги повтаря.

Казано е, че повторението е майка на знанието. Добре е за е майка, но тя няма да стои в битието все като майка. Тя ще вземе друг образ, друго състояние, ще премине в друга еволюция. Ще напусне майчинството и ще влезе в света на безсмъртието.

Ученикът трябва да се стреми към научни данни, към научни перспективи или ефекти, към безсмъртното съзнание, към безсмъртното присъствие, т. е. към безсмъртното сътворение.

Отношението на ученика към безсмъртието е един силен порив, един силен възход. Той обзира цялото безкрайно пространство, ако има такова.

С каква мярка ще трябва да се измерва, за да може да се преброди това пространство, да има ученикът обсега на това пространство? Трябва да има една гениална божествена мярка, Тази мярка е състоянието на безсмъртния Дух в него. Само безсмъртният Дух в ученика може да ма тази мярка. Само той знае за голямото, за величественото, за божественото. Никоя друга мярка не може да измери нещата и да даде точни данни за тях.

За да може ученикът да има тази безсмъртна мярка, той трябва да намери първичните източници на нещата.

Къде ще ги намери? Ще ги намери в голямата необятност на божествената душа, защото само божествената душа съдържа необятността.

Какво е необятност? Необятността това е божествената душа. Празна ли е тогава тази необятност? Ученикът не може да се заблуждава и да мисли, че има празни пространства, че има някаква пустиня, където нищо не съществува. Той трябва да знае, че навсякъде присъства божествената душа.

Може ли да има мярва за тази душа? За да имаш мярка, трябва да бъдеш безсмъртен. Безсмъртието е присъствие на божията душа. Те са идентични, те се сливат, имат един пулс. В този пулс има ритъм. Първият такт на ритъма това е божествената душа. Вторият такт, който е отзвук на първия, това е божественото безсмъртие. Две прояви: първичният такт и вторичният такт - отглас на първичния такт. Значи, от Божественото начало е започнало и безсмъртието - вторичния такт, Навсякъде във вселената, навсякъде в безкрая ще намерите тия два такта, тия две съчетания, тия две проявления, тия две събития. Няма много събития във вселената. Има само две, които раждат всички други. Има две начала, които доказват единственото начало, Първичното начало.

Не може Първичното начало да се докаже, да се разкрие само. То може да се докаже само благодарение на вторичното начало. Ти който си едно начало, трябва да се проявиш като образ, като изблик на това начало. Следователно, Първичното и ти сте две начала. И благодарение на тия две начала ти имаш перспективи, обзор, имаш пулс, имаш безсмъртие. Божествената душа и безсмъртието са два импулса, два такта.

Може ли само с два такта? Могат ли да се проявят в своята пълнота. Аз и ти. Ако не съм аз, сам ти нищо не си. Сам аз нищо не съм. Трябва да бъдем аз и ти, т. е. трябва да бъде „а“ и „б“„ Трябва да бъде едно и две. Има ли тия два такта, тия два пулса, те се изразяват в изобилие - изобилието на вселената, изобилието на безкрайността, изобилието на вечността, изобилието на безсмъртието. Ти решаваш и тръгваш. Решава душата. А щом си тръгнал, ти си вече безсмъртие.

Къде е безсмъртието? В движението. Следователно, движението е безсмъртие. Ритъмът на това движение е душата. Как ще откриете божествения свят. Щом се движите, вие сте в средата на божествената душа. Навсякъде ще срещнете нейната същина - безсмъртието. Следователно, същината на душата е безсмъртието, а образът на душата е движението. Движението пък е символ на живота. Душата и животът са синоними, са идентични. Не може едното без другото. Не можеш да имаш душа без живот или живот без душа.

Когато засягаме тия въпроси, ние искаме да накараме ученика да размишлява, защото първата задача, която той трябва да реши, е да има допирни точки с божествената душа. Той трябва да знае за полето, за същината, за средата на душата. Това е безсмъртието.

Защо трябва да знае? За да се прекрати живота на смъртта, да се прекратят противоречията, да се свърши с катаклизмите в природата.

Необходимо ли е това? Да. Щом нещата са поставени в два такта, третият е вече усложнение, четвъртият - още по-голямо усложнение, а петнят, шестият, седмият - безкрайно усложнение.

Ще кажете: „Колкото повече такта има, толкова повече, толкова по-голяма звучност, толкова по-голяма хармония има.“ Да, има по-голяма хармония, по-голяма звучност, но има и по-голямо усложнение.

Но нали красотата е в усложнението? Красотата е в усложнението, но тази красота трябва да се владее от първичните два такта.

Могат ли да се създават музикални творения само с два такта? В божествения свят може. Божественият свят си служи с двата такта - издишване и вдишване. Така е започнал животът във вселената - с вдишване и издишване, с душата и безсмъртието, със светлината и тъмнината.

Но може би ще се дойде до съблазън: „Защо е тъмнината във вселената?“ Тя е един такт. Ако бихте разбрали ритъма на тъмнината, вие бихте напълно разбрали светлината. Вие смесвате нещата. Светлината и тъмнината са два импулса. Преценявайте това добре, вживявайте се в тях, за да може да откриете пътя господен.

Трябваше да ви поставят под сянката, защото ако постоянно сте изложени под лъчите на слънцето, щяхте навярно да получите слънчев удар. За да не получите слънчев удар, има сенки. Това е спомагателен метод и ученикът трябва да разсъждава. Докато е на физическия свят, той има нужда от сенки.

Ще има ли нужда от сенки, когато влезе в духовния свят? Тогава ще попадне в полетата на духовния свят. И там има промени, но те са в по-висша градация. Светлината не действа там както на физическия свят, Тя е вече пълно отражение. благодарение на това отражения духовете могат да работят. Без тия отражения духовете не могат да се справят с необятността, с безсмъртието и може би някои напълно ще се заличат. Благодарение на тия отражения духовете претеглят нещата и имат ясна представа за космичния, за божествения живот. Ако те нямаха тази способност, не биха могли да влязат въз връзка с вас, Благодарение на тия отражения вие сте едно ново явление за тях, Те наблюдават тия явления и ги изучават като едно присъствие във вселената. Всичко е присъствие. Бог се е проявил като едно абсолютно гениално присъствие във вселената.

Какво има да изучава тогава ученикът? Ще изучава присъствието. Какво е това присъствие? Казват, че имало елементи - водород, кислород, азот и т. н. Всичко това е присъствие. Ако няма присъствие, няма да има вселена. Вселената, това е божественото присъствие, божествените възможности. Тя не е направена от кал, от вода, от тъмнина, светлина, въздух, Тя е проява на абсолютното божествено присъствие. Всички тия присъствия се проявяват като възможности - топлина, влага, течения. приливи, отливи и т. н.

Къде трябва да спре ученикът своето съзнание, за да проучва вселената? Той трябва да вижда, че цялата вселена е едно сложно присъствие.

Но да не би да се изплаши, че това може да го измори, да го забави? Щом присъства божествената душа, всички неща се обезсмъртяват. Следователно, присъствието е вечност. В него няма умора. Свърже ли се ученикът с присъствието на божествената душа, той приема и великите течения на безсмъртието.

Имал ли е ученикът случай да се е срещнал с безсмъртни явления? Срещнал се е. Той знае, че слънцето е едно вечно явление. За него са разправяли деди и прадеди, че откакто свят съществува, съществува и слънцето. Той знае, че когато напусне физическия свят, то пак ще съществува. Следователно, има безсмъртни явления.

И ученикът трябва да се обезсмърти. И той трябва да стане вечен, вечен като светлината.

Може ли да стане светлина? По начало той е светлина, но е искал да комбинира двата такта: първия такт - светлината и втория такт - тъмнината, и да създаде една хармония, един образ, едно подобие. И наистина, той е успял.

Ние ви говорим за първичните начала. Вие знаете вторичните, сложните начала. Знаете, че ви трябват седем тона, за да създадете една хармоничка творба. Знаете, че ви трябват също така и седем цвята, за да създадете една гениална картина. Ние говорим сега за първичното - за първичната душа, за първичния Дух, които се явяват като безсмъртие.

Необходимо ли е ученикът да знае тия неща? Понеже той се изкачва по стълбата на посвещението, за да се изкачи в по-високи полета, трябва да бъде ориентиран, трябва да знае какво представлява всяко едно поле. Не само физическото поле е негов свят. Те е едно временно състояние, едно временно присъствие в този свят. Той трябва да присъства във вечните, в безсмъртните състояния,

Може ли ученикът да обхване едно такова състояние? Може ли да го изживее? Идват моменти, когато той изживява едно такова безсмъртно тържество, но това безсмъртно тържество бързо се сменя и той отпада. Задачата на ученика е да подържа това състояние на тържество, т. е. на безсмъртие.

Кое е безсмъртно в ученика? Всяко едно присъствие е безсмъртно. Началото си има свое безсмъртие. Зависи как ученикът ще проведе нещата по отношение своето съзнание.

Ще кажете: „Нашите ръце, нашите очи, нашето тяло е смъртно. Утре може би всичко ще отиде в земята. Кое е безсмъртното тогава?“ Безсмъртното е присъстващата душа.

Но щом душата присъства в дадени елементи, могат ли те да се вземат като безсмъртни? И те не са смъртни. Те се трансформират в безсмъртни. Няма нищо смъртно. Има само известни състояния. Значи ли, че целият комплекс на планетата Земя е смъртен? И тя един ден ще стане светлина, т. е. ще се стопи в светлина, в светлинни енергии и ще стане безсмъртна. Даже и сега, ако намерят изкуството как да се разпадат атомите, тя ще изгори и ще се превърне на светлина, т. е. ще вземе друго състояние. Сега тя е втори такт, втори ритъм, втори пулс, а после ще заеме своето първично състояние.

В същност, има ли нещо смъртно? Нищо не е смъртно. Има само трансформация. За да може ученикът да разбере великата идея за безсмъртието, т. е. да има едни божествени отношения към безсмъртното, към вечното, той трябва да преобрази цялата система на своето съзнание.

Той ли ще направи това? Да, той ще го направи. Той трябва да вземе отнякъде известни сили, т. е. да влезе във връзка с присъстващите сили. Ние казахме, че цялата вселена е присъствие. Може много да се философства, може да се създават много научни трактати, но проблемът за вселената не е разрешен. Тя е едно божествено присъствие, т. е. тя е проявената божествена душа, която има за среда безсмъртният Дух.

Това е най-идейният образ, най-величественото подобие на вселената. И ако ще трябва на ученика някаква теория за божественото знание, за божествените същини, за божествената история, то е да открие следата на душата и самата душа.

Мъчно ли е да се открие Бог? Не е мъчно да откриеш проявения Бог като душа и като Дух. Мъчно е да откриеш непроявения, абсолютния Бог, който е скрито начало,

Може ли да бъде начало, щом е скрит? Преди да се покаже слънцето на хоризонта, нали се зазорява? Скритото начало е зазоряването. Ако няма зазоряване, не можеше да се прояви душата, не може да се прояви и Духът.

При разрешаване проблема за живота, ученикът трябва да знае следните положения: състоянието и необятността. Може ли ученикът да има състояние, ако няма необятност? Кой определя състоянието? Състоянието се определя от необятността. Защо? Ако ти нямаш простор, ако нямаш широта, ако нямаш необятност, какво състояние ще имаш? Къде ще се сглобят силите на твоето състояние? Трябва да има място. А когато се казва, че трябва да има място, то трябва да има място за всички сили във вселената. А за да има място за всички сили във вселената, трябва да има необятно пространство. Следователно, ученикът може да определи какво е състояние само когато приеме проблема за необятността. Не може ученикът да действа с каквито и да е сили, ако няма в предвид необятността. Той не може да се развива, не може да се разширява. Къде ще се разшириш, ако нямаш необятност? Ти не можеш да владееш силите на природата, силите на битието, ако нямаш необятност. Каквато и работа да свършиш, ти трябва да се движиш в необятността.

Ще кажете, че необятността е неизвестност. Не, тя идва като една необходима среда. Трябва да има среда, за да можеш да се развиваш, да можеш да израснеш, да можеш да се разцъфтиш. Следователно, необятността се явява като едно важно състояние. Ученикът не трябва да се страхува, че необятността не може да се обхване. Тя е неизмерима величина. Вярно е, че няма уреди, с които може да се измери, но има едно централно чувство, има една интуиция, има един усет, с които може да се измери и необятността. Те са от божествен произход. Те са божествени същини, които оперират със силите на необятността.

Когато се казва, че Бог е всесилен, че Бог е необятност, това подразбира, че неговите централни сили са в проекция в необятността. Не може да се говори за върховно състояние без необятността. Върховното се проявява винаги в голямото, в неизмерното, във величественото, в абсолютното.

Когато ученикът ще разсъждава за абсолютността, той трябва да има да има в предвид необятността. Необятността е условие за Абсолютното.

Абсолютно и необятност че е ли едно и също? Тук става въпрос за творческа деятелност. Абсолютното се проявява в творческа деятелност по отношение необятността. Ако няма творческа деятелност, не може и да се мисли за вероятност. А когато преобладава елементът на разумността, тогава ученикът открива, че цялата постройка на необятността това е присъствие на Абсолютното.

Постройка ли е необятността? Тя е една прецизна постройка. Когато ученикът изживее най-върховното състояние, само тогава може да има представа каква е тази постройка. Не само ще може да я разбира, но ще я открие вътре в себе си, вътре в своя живот, защото животът на ученика е постройка на необятността, т. е. силите на устройството на необятността са приливи в живота на ученика. Можете ли да си представите една необятност без присъствието на живот? Няма такава необятност, Тогава се идва до гениалната мисъл, че животът на ученика е необятност, че животът на ученика е проекции на Абсолютното. Състоянието е един висш проблясък, едно дълбоко проникване в абсолютната, централна необятна безкрайност.

Как можем да мислим за безкрайност, когато има начало? Щом има начало, трябва да има и край. Понеже Абсолютното е елемент за постройката на необятността, следва, че и необятността е безкрайна. Ако се движите в един кръг, ще има ли край? Вечно ще се движите, ще се стремите да стигнете край, но той няма да дойде.

Има ли начало този кръг? В системата на творчеството има начало. Значи, започнало е едно начало и така се е простряло, че няма вече край. Образувал се е един миров кръг - кръга на вселената.

Кръгът на вселената е безкраен. Кръгът на вселената е едно висше божествено състояние. И ако сега ученикът се подготвя, то е да може да влезе в този вселенски кръг, кръга на безкрайното.

Дали ученикът не се движи по този кръг, че да му се напомня да бъде в него? Ученикът е още в началото. А всяко начало се замисля, проектира се, построява се и тогава започва действието. Той още не е влязъл в действието. Той е в подготовката. Когато влезе в действието, тия сили ще го въведат в кръга на творчеството. А кръгът на творчеството пък ще го въведе в безкрайността, в Абсолютността.

Когато разглеждаме проблема за безкрайността, ние имаме за задача ученикът да има поне елементарни познания за висшето състояние и безкрайността. Колко е важно ученикът да проникне в това състояние.

Ще може ли? Трудно е, но може. Всички трудни неща ще трябва да се преодолеят. Всички трудни явления ще трябва да се разберат. Всички научни проблеми ще трябва да се разрешат. Няма друга система. Тук не става въпрос за някакво вярване, че като вярваш, ще се спасиш. Тук не става въпрос за спасение. Тук става въпрос за разбиране, за знание, за изкуство, за посвещение.

Да се спасиш. Кое те е заробило? Кое те е подчинило? Всеки ученик, влязъл в това висше състояние на божествения кръг, кръга на вселената, е вече свободен и не се нуждае от спасение. Светотатство е дори ученикът да мисли, че е заробен. Значи, заробил го е Господ. О, не! Бог никого не е заробил. Ученикът е още в началната подготовка. Той се готви да тръгне. А тръгнал вече, той образува кръга на необятността. Колко велика е тя.

Въпросът за необятността е много сложен, трудно обясним и мъчно достижим, Когато кажем необятност, трябва да се помиел и за център. Не можете да говорите за необятността, ако нямате център. Трябва да заемете известно място, за да построите вашата мисъл за необятността на състоянието или за пределите.

Кой е центърът и кой е необятността? Центърът е Бог, а необятността е неговият Дух.

Защо центърът да бъде Бог, а необятността да бъде неговият Дух? Така е. Само ако има център, може да имате представа за необятността.

За да имате представа за необятността, трябва да имате бързото движение, системното движение на Божия дух. А за да имате това състояние, трябва да навлезете дълбоко в центъра, т. е. в божествената абсолютна святост.

Ученикът може да разбира нещата благодарение на Централното ядро. Ако действа чрез Централното ядро, той ще може да открие нещата, Ако не действа чрез Централното ядро, той няма да има и понятие за Абсолютността.

Как Бог ще открие своята абсолютност? Ще я открие благодарение на свещеното ядро,

И тъй, за да направи в достояние необятността на своя Дух, Бог се е проявил като централно ядро, като център.

Ограничение ли е да се приеме това разсъждение? Ако няма център, не може да има нито орбита, нито окръжност, нито необятност. Нещата могат да се проектират благодарение на центъра, могат да се трансформират и така да се съчетават, не да бъдат в достояние елементите на необятността. Ничия сила не може да си представи необятността на Божия дух, Лесно е да си представите Бога като център, но трудно е да си представите неговия Дух като необятност.

Но, тук се иска разсъждение, размишление, докато се дойде до съществения въпрос, Божият дух представлява способността, светлината, светостта на Бога, Той представлява онова устойчивото, онова вечното, постоянното, безсмъртното,

За да имате мярка за безсмъртието на Бога, трябва да имате хоризонти, простори, необятности, Следователно, ученикът може да има представа за божията безсмъртност благодарение на неговия Дух. Неговият Дух не познава смъртта в необятността, не познава противоречията, не познава препятствията.

Така е и с човека. Човекът е център, а неговият дух са възможностите, проектирани в този център. Колкото повече се проектира, толкова повече той става възвишена възможност и голяма необятност. Чрез своя Дух Бог създава най-голямото, най-пространното, най-възвишеното, най-величественото в битието. Ако има нещо чудно, това са възможностите на неговия Дух. Бог сам не прави чудесата. Прави ги неговият Дух. Защо? Защото е казано, че по начало Бог е абсолютност. И понеже е абсолютност, няма възможност на проявление.

Двулично същество ли е Бог, та да представлява центъра, а неговият Дух необятността? В процеса на изявлението на Бога се е наложила тази сложна вариация, която се проявява като необятност по отношение човешкото съзнание.

И тъй, за да можем да направим по-достъпни нещата-по отношение бъдещите разсъждения, по отношение бъдещето построяване на ученика, той трябва да знае светостта като център, а необятността като Дух.

Трудно ли е да отгатне ученикът тия проблеми? Трудно е, когато има ограничен дух. Ограниченият дух не може да проникне в пространството. За да проникне в пространството, той трябва да има способността да проникне и в необятността.

Система ли е необятността? От окултно духовно гледище е една сложна система. Ученикът не трябва да се обезсърчава, че трябва да борави с висшите сили, с висшите системи. Не става въпрос за обезсърчение, за овчедушие, за овче смирение, но да се премерят нещата, да се видят нещата, да се опитат. Само тогава ще знаеш за абсолютната постройка на вселената. Само така ще влезеш като един важен фактор в тази безгранична окръжност на вселената. Само така ще можеш да разбереш звездния свят. Само така ще можеш да разбереш силите, които оперират в необятността. Само така ще знаеш колко слънчеви ядра съществуват във вселената, каква е тяхната големина, техния диаметър, какво е тяхното състояние, как са осветени и т. н., защото всяко слънчево ядро е едно висше вселенско състояние. Вселената се състои от слънчеви ядра, т. е. от състояния на слънчевите сили.

Кой друг може да насели вселената? Има ли друго същество, което да я насели? Всички същества във вселената са жители на тия висши абсолютни състояния на слънчевите ядра. Всички тия светли сили са проявили творчество благодарение на състоянието, което имат. Така както на земята се провежда известно творчество, така и на всички планети и слънчеви ядра се провежда една системна творческа мирова работа. Ако всички беше абсолютно завършено, нямаше да има тогава творчество, нямаше да се мисли за състояние, нямаше да обхождаш безкрайността, необятността. Благодарение на тия централни ядра, които служат за бази, човешкият дух има възможност да обходи необятността.

Не може без централни ядра. Най-висшето централно ядро, най-висшата централна система това е Бог. Тази най-висша централна система е проектирала всички възможности в необятността.

Виждате каква гениална работа върши тази всемирна система, тази всемирна Централа. Тя има грижата, тя е промислила за всеки кът, за всяко поле, за всяко пространство в необятността. Тя претегля нещата. Имате ли възможностите на това висше абсолютно състояние, вие можете да оперирате със сложната система на необятността,

Благодарение че имате такъв простор, във вас проникват свръхсили. Докато не се запознаете със системата на необятността, свръхсилите не могат да оперират с вашите възможности, с вашите чувства, във вашето съзнание. Когато се говори за свръхсили, за свръсъзнание, това подразбира, да оперираш със сложната система на необятността.

Когато се говори за възможностите на Божия дух, трябва да се има в предвид необятността. Той не живее в ограничение. Той оперира само чрез необятността,

Може би тия мисли са тежки, неразбрани, но щом се изнасят, те съществуват, те са възможни, Колкото повече ученикът се втопява в състоянията на вселената, толкова повече той измерва и кръга на своята необятност. И това е радостното и щастливото, че той има вече кръг на необятност. А щом има кръг на необятност, той има и център. Той се определя като централно състояние. Колкото радиусът е по-голям, толкова, и необятността е по-богато състояние,

И тъй, ученико, като център, всеки ден разширявай своя кръг, за да можеш да стигнеш до състоянията на необятността - не до края, но до необятността.

Но може би ще се каже: „Ние не знаем как да мислим, за необятността, за безкрайността или за върховното състояние.“ Кои вие? Божественото у вас може. То ще разреши всички въпроси, защото е във връзка с необятността, с всичките възможности на Божия дух.

Ние искаме да направим в достояние системата на божествения дух, Това е централната наша задача. Ако толкова време провеждахме размишления, то беше само затова, да доведем ученика до състоянието да почне да размишлява върху великата система на необятността, т. е. върху възможностите на Божия дух, защото всяко начинание, каквото и да е, е все възможност на Божия дух.

Както казваме всяко начинание, не трябва да се разбират и противоречията. Ще оставите противоречията настрана. Ние не се занимаваме с противоречията, не се занимаваме с вашите несъвършенства. Те съвсем не ни трябват. Да мислим за тях, това значи да петним мисълта си. А ние не искаме да правим това. Те трябват лично на вас. Те извършват известна работа - нисша или висша. Понеже сте влезли в системата на тъмните сили, служили сте си с тях. Но понеже сега влизате като членове на Бялото братство, не се нуждаете вече от тия състояния. Трябват ви вече висши състояния, състояния от системата на необятността.

Когато ще мислите за необятността, имайте, в предвид възможностите на Божествения дух. Само така ще определите величественото, върховното, божественото. Когато се намерите пред това величие, вие ще трептите и няма вече да се занимавате с отрицанието, с противоположното. То няма нищо общо с вас. Защо? Защото се обособявате като божествени. Божественото е взело вече кормилото на вашия живот и го направлява.

Къде е отправен вашият кораб? Отправен е към океана на необятността.

Ще имате ли възможност да изучите подробностите на вашия живот в океана на необятността? Вашият живот е идентичен с живота от системата на необятността, защото вашият живот става прилив на Божия дух. А щом е прилив на Божия дух, вие сте една необятност, вие сте една неизчерпаема светлина.

Светлина и необятност това са вашите бъдещи проблеми. Не може ученикът без проблеми. Неговите проблеми са от висш характер.

Не е ли това гордост, надценяване? Защо да не се занимаваме с по-елементарните неща? Ако се занимавате с елементарните неща, ще знаете ли за вашето съществувание? Ще знаете ли откъде идвате? Ще повтаряте все едно и също нещо, но получава ли се нещо съществено? Вие живеете все още в едно примитивно минало, все още в подготовка. Но в тази подготовка са всички стълкновения и несъвършенства, и се страхувате да почнете ли или да не почнете.

Ученикът има свободна воля, но той трябва да закали тази воля. В по-нисшите школи може да се говори за подготовка, но една висша школа не се занимава с подготовка. Пред ученика стои задачата да стигне до Абсолютния център и оттам да се проектира в системата на необятността.

Защо казваме система? Защото най-системното нещо във вселената това е Божият дух. Няма друга по-системна сила. Тя държи всичко в равновесие, в покой в трептение, в светлина. Величествена сила, ако я взе мете като сила, но ние я определяме като висше състояние, защото състоянието подразбира нещо специфично, нещо вътрешно, индивидуално, колективно, т. е. сбор от сили, които действат и които имат една обща задача. Така и Божественият дух има висша задача. Затова му е дадена тази необятност.

Кой му я е дал? Абсолютният център, защото той се е проектирал като необятност. Ученикът трябва вече да борави с тия сили. Не че Върховното ръководство търси оправдание, внимание, милост, любов и т. н. Не. Върховното ръководство има за задача по най-лесния път, по най-любовния път, по най-братския път, по най-сърдечния път да направлява кораба на ученика към необятния океан на Духа.

Школата не си служи с насилие. Тя си служи с абсолютна свобода. Когато проникне у вас този дух на свободата, вие ще бъдете вече едни проводници. А станете ли проводници, не вие ще говорите, а Присъствието ще говори. Ние искаме да предизвикаме Присъствието да говори у вас. Ние искаме да опитате тази действителност.

Сега ние сме при вас и трябва да бъдем любовни. По-добре е да бъдем любовни, отколкото строги. Строгост и любов. Досега ученикът се е възпитавал да бъде безпощаден към себе си и да се бори с нисшите сили, които са в него. Ние вече отричаме този метод. Той ще служи за нисшите школи, но не е метод за една Върховна школа.

Как тогава ще се справим със своите недъзи? Върховната школа си служи със системата на необятността, т. е. с приливите на Духа. А там където има прилив на Духа, няма никакво стълкновение, никакво противоречие, никакви изпитателни системи. Върховното ръководство не се занимава с греховете, не се занимава с несъвършенствата. Има школи, които се занимават с това. Те изпълняват законно своите задачи, Върховната школа има мирогледа на Върховното централно ядро и необятността на Божия дух.

Но да не би да кажете, че не ви е тук мястото? Къде ще отидете? Няма да се загубите, но ще слезете долу да ви школуват още дълго, дълго, може би милиарди години.

Защо са необходими такива необятности, такива състояния? В плана на божественото творчество са. Понеже съществува вселена, в нея има много състояния, много предпазителни мерки, много сложности. Нищо у Бога не трябва да бъде несъвършено. Всичко у него е висше състояние.

Ние ви говорим за абсолютния Бог, който се е проектирал в необятността. Понеже ученикът живее в необятността, той трябва да познава този абсолютен Бог, Щом опознае системата на абсолютния Бог, той ще опознае и цялото миросъздание. Ще знае за началото, ще знае за необятността,

Тук с тава въпрос за знание. Имате ли тия възможности в себе си да знаете за абсолютното и за необятността? Кога ученикът ще знае? Ще знае, когато оперира с тази система. А тя може да се даде само от една Върховна школа. Не тъй случайно попаднахте в тази Върховна школа. Някой от вас ще иска може би да подържа системата на другите школи. Той е напълно свободен. Върховната школа не ви ангажира. Можете да слизате долу, да се качвате, пак да слизате, пак да се качвате, това е ваша работа. Имате свободна воля. И долу има приятности, удоволствия, и долу има сладости, и може да ги опитвате, но всяко удоволствие се плаща. Ще се изразходва капитал от вас. А колко е важно да имате капитал. Вашият капитал това е едно божествено състояние. Ние гледаме на вас като души. Абстрахираме се вече от епохата на грехопадането. То не ни интересува. То е важен фактор в живота на съществата, но не и за нас.

Ние не ви говорим за събития. Те съществуват, но те нас не ни интересуват. Може би ако провеждаме такива занятия ще ви бъде леко, приятно, забавно, но абсолютно те не ни интересуват. Ние сме особен род. Тепърва ще се изявяваме каквито сме. Ние сме проектирани ядра в необятността. Ние идваме при вас като проектирани ядрени сили и стихийно ще ви отвлечем в необятността.

Ние действаме все още във време и пространство. Още не си служим е висшите състояния на необятността. Но и то ще дойде. Ще съкратим милионите години. Ще направим всичко момент, Ученикът на Върховната школа си служи с даден момент. Той не се занимава със старата история, не се занимава със старите грехове, със старите начини на прераждане, вселяване и т. н.

Ще кажете може би: „Така както ни говорите, в този момент ние къде сме?“ Вие сте в центъра. Не сте още извън центъра. Интересно е, че необятността, която е по-нисша, храни центъра. Но тук необятността се централизира в центъра, т. е. Божественият дух се централизира, подържа центъра, когато в по-нисшите полета центърът се изразходва и идва до положение, когато настъпва край, т. е. центърът изчезва. Тук обаче цялата необятност подържа центъра.

Тук ние говорим за сили, като не споменаваме Господа. Защо? Защото много е говорено за Господа и не искаме да си служим вече с тия термини.

Виждате колко широк трябва да бъде човешкият дух. Той трябва да владее повече пространство, повече време, повече вечност, повече необятност.

За да може да стане тази постройка в ученика, трябват му спомагателни сили. Единствените спомагателни сили, които са по-близко до него, това е божествената святост, това е божествената светлина. Колкото повече прониква в света на светостта и в света на светлината, толкова повече неговият дук придобива способността на безкрайното.

С какво ученикът ще тръгне към най-високите върхове? С полета на своя дух. Но за да има полет на своя дух, той трябва да бъде облъчен от божествената святост.

Защо сега ученикът няма тази святост? Защото неговият дух се е ограничил, се е материализирал, се е въплътил. Той трябва да излезе от тия състояния на ограничение, на въплъщение, на вселяване. Ако той има да извърши една велика работа по отношение своето устройство, то е да привлече лъчите на светостта. Те са именно, които ще го освободят. Свободата подразбира ликвидация, т. е. минаване от едно състояние в друго по-висше състояние.

Как да придобием тази свобода? Когато напълно осветите своето съзнание и своята душа. Ще знаете, че светостта на вашата душа зависи от светостта на вашето съзнание. Съзнанието и душата са идентични. Те са едни велики представители на божествения свят. Ако има присъствие на божествен свят в ученика, то той се проявява чрез душата и съзнанието. Колкото повече душата се осветява, колкото повече съзнанието просветва, толкова повече ученикът изживява най-върховните състояния на безкрайния Дух.

Понеже Божественият дух присъства, понеже се вглъбява в ученика, той е една богата среда, едно необятно пространство. Ето защо, колкото повече прониква Божествения дух в ученика, толкова повече се осветява неговата душа, толкова повече просветва неговото съзнание. Казваме тогава; какво е ученикът? Ученикът е свята душа и светло съзнание. Извън тия състояния няма ученик. Може да има друго същество, но не и ученик. Ученикът е подчертан благодарение на светлото съзнание и святата душа. Който има светло съзнание и свята душа, той има проникващ поглед, поглед, който прониква из цялата необятност.

Това са едни отвлечени понятия, но са много близки, много открити за съзнанието, защото съзнанието е една способност на великата душа, на въплътената душа. Божествената душа се проявява в човека като съзнание. Извън съзнанието няма проява на душата. Може да има проява на всички други способности, на всички други сложности, но проявата на душата е в съзнанието. Душата работи в човека като съзнание. Има ли съзнание, има душа. Няма ли съзнание и душата отсъства. Духът може да подържа движенията, вибрациите, хармонията, но когато отсъства душата, няма живот. Животът се е излъчил от душата, т. е. животът представлява възможностите на Голямата божествена душа.

Живот и душа - не е ли все едно? Има нещо общо, но често пъти животът се явява като движение, а движението още не е душа. То може да бъде пулс, ритъм, Дух, но не е още душа. Душата е великото божествено състояние. Ако няма движение, ще се наруши божественото състояние. Душата зорко бди за пълната абсолютна хармония на божественото съзнание. Но ако става въпрос за божествена душа, ще разбирате най-дълбоката, най-обширната, най-голямата тишина. Ако ученикът има да търси нещо, ако има нещо да открива, това е божествената душа, защото божествената душа е вселената. Ако трябва да изучава вселената, ще я изучава посредством своята душа. А присъства ли душата му, ще има и импулса на духа. Тогава ще има великата наука, великата способност да изучи божествената душа.

Ние ви представяме Бога като една голяма необятна душа, Като абсолютност Бог е Дух, който не знае какви са нашите възможности, нашите теории, нашето пространство, нашата необятност. Но щом се е проявил, проявил се е като душа, която има всички възможности, всички зародиши, всички организми, всички елементи.

Когато ученикът мисли за идеята безсмъртие той ще дойде до състоянието да изживее тази мирова душа. Тя трябва да бъде вече в него като едно непреривно присъствие. Щом божествената душа е непреривно присъствието и неговата душа ще бъде непреривно присъствие.

Ученикът трябва да се пази от отсъствието на душата. Щом отсъства душата, той е смъртник. А ученикът никога не трябва да идва до състояние на смъртник. В него трябва да преобладава онази велика душа, която се изразява като пулс на живот в него. Той трябва да обезсмъртява своя живот, за да стане жива душа. Станал ли е жива душа, той е вече едно абсолютно непреривно присъствие на божията душа. И когато се казва, че ученикът ще открие Бога вътре в себе си, той ще го открие в своята душа.

Кой ще го открие? Съзнанието. Значи, има нещо в ученика, което може да открива,. Кого ще открива? Ще открива Бога, т. е. душата.

Има ли съзнанието възможностите на душата? Съзнанието открива възможностите на душата. А възможностите са същини в душата, Ако има ученикът да търси някаква съкровищница, някаква рудница на блага, това е душата. Колкото повече е издигнато съзнанието, толкова по-богат е ученикът,

Бъдете вселенски живот. Бъдете безсмъртна душа. Укрепвайте този дух в себе си, за да се разшири вашето съзнание така, че да ви станат ясни всички божествени проблеми. Само така ще бъдете свободни, Не се залавяйте да откривате сложността, да откривате многото варианти и многото събития. Те ще ви забавят.

Дръжте се в двете начала, за да дойдете до положението едното начало да бъде Бог, а второто начало да бъдете вие, т. е. Бог и вие да бъдете едно начало. Ти не можеш да видиш Бога извън неговата святост, защото по начало Бог святост. Колкото и да се стремиш, каквито и формули да употребиш, ти не можеш да си представиш Бога извън неговата святост. Единствената формула, която може да представи Бога като върховна реалност, това е светлото съзнание и святата душа. Това са първични възможности. На тях се крепи цялото миросъздание. Когато се казва вселена, се разбира свята душа и светло съзнание, Единствените представители във вселената това са святата душа и светлото съзнание. Ако ти не виждаш вселената като свята душа и светло съзнание, ти не можеш да имаш мироглед.

Този въпрос е най-свещения във великата история на вселената. Което и същество да попиташ, с което и същество да се срещнеш във вселената, ще видиш, че навсякъде е подчертана тази голяма истина.

Това са централни мисли, т. е. центърът - Бог и голямата необятност - Духът. Бог е светостта на душата, а неговият Дух - светлото съзнание.

Гледайте така на нещата и бъдете уверени, вие ще бъдете едни от големите посветени в същината на живота, в същината на божествената святост. Ученикът по начало е необятност и светлина. Той е проявен като душа и като съзнание. Като душа той е в необятността, а като съзнание той е в центъра.

Когато ученикът мисли за тия проблеми, когато мисли за тия същини, той ще си отговори. Кой ще му отговори? Светостта в неговата душа и светлината в неговото съзнание.

Ние ви представяме истинския образ, истинското подобие, истинската същина на ученика. Той е душа и съзнание. Чрез своята душа ще прониква в света на Духа, а чрез своето съзнание - в божествения център.

Бъдещето развитие на ученика е много сложно, защото трябва да борави с елементите на необятността и с елементите на централното ядро.

Може би ще се помисли, че Бог като ядро е по-ограничен, а неговият Ду е безграничен? Че какво от това? И Духът е негов, и ядрото е негово. Това са големите възможности на Бога. Неговият Дух представя Бога - ядрото, а ядрото държи във връзка всичките възможности в необятността. Кой е по-голям тогава: неговият Дух или неговата същина?

Колко е красива вселената, понеже е построена по тия две начала - началото на божествената святост и началото на светлината. Две същини са, които представят веселената - душата и съзнанието. Две велики възможности са във вселената - необятният Божи Дух и великият център на Бога,

За да не би ученикът да попадне в някоя неизвестност за божествения център и за божествената необятност, той трябва да има необходимата светлина. А за да има тази светлина, той трябва да притежава качествата на божествената святост. Тя е най-близко до него, Той може да освети своята мисъл, своите действия, своето движение, своята работа, своя подвиг, своя поглед, своите чувства, своето усъвършенстване, да разшири своето съзнание и да го освети. Щом има тия възможности, той лесно ще разреши проблема за необятността и за центъра.

Необходимо ли е да знае това ученикът? Да, той трябва да тръгне от центъра към необятността. Той трябва да тръгне от своя дом, за да отиде в училището или на планината, на полето, или някъде в пространството. Той трябва да има център, откъдето да тръгне.

Какво трябва да прави сега ученикът. Дали да се стреми към необятността на Духа или да се стреми към центъра на Бога? Ето проблемът, който ти трябва да разрешиш? Ако не притежаваш светостта и светлината, ти не можеш да разрешиш тия проблеми. Но когато ти се обясни, ти вече оперираш с тия възможности или с тия елементи. И светостта е елемент, и светлината е елемент, но не обикновени елементи, но възвишени. Всички елементи са възможности. Понеже са възможности, те са присъщи на ученика, защото казахме, че по начало той е съзнание и душа.

В основата на съзнанието и душата тия елементи са построени като централни ядра. Благодарение на тия централни ядра ученикът може да излиза от себе си и да отива в необятността.

Кое е божественото в ученика? Центърът в него. А кое е възможността в ученика? Необятността. Значи, необятността е възможност, а центърът е същина. Бог е същината, а необятността са възможностите.

И тъй, живейте в центъра, движете се в необятността, т. е. проектирайте се от центъра към необятността. Това е най-голямата способност, която ученикът може да овладее. Какво може друго да прави, ако не да се проектира в необятността?

Ще бъде ли ограничен, защото в центъра е ограничението, а в необятността е свободата? Ще излезе тогава, че Бог е ограниченото, а неговият Дух е свободното? Кой дава свободата? Свободата излиза от центъра. Ако няма център, няма пространство, няма и необятност.

Как ученикът ще си представи необятността? Може да си я представи само като възможност. И наистина, необятността е възможност. Възпитал се, посветил се в централното ядро, той има вече възможността, необятността.

Това са определения, за които трябват едни тайнствени определения. Ако ги предадем с тайнствени термини, нищо няма да разберете, нищо няма да запомните, ние ги определяме с най-достойните термини – святост, светлина, душа, съзнание.

Ученикът трябва да обладее необятността. Не да обсеби и да се ограничи, но да се ползува от възможностите на необятността. Колкото повече проникваш в необятността, толкова повече разбираш възможностите на Божия дух, толкова повече Бог става величие, тържество за теб, толкова повече виждаш, че той е една голяма закономерност и тази закономерност е ръководство в твоя живот.

Когато ученикът осъзнае системата на божествената закономерност, тогава той ще бъде свободен - свободен в голямата закономерност, т. е. да не го хваща никакъв закон и да го ограничи, да бъде свободен от закона. Законът да бъде необятна възможност в него.

Защо изнасяме на ученика тази тема? За да може да се освобождава, да може да се осветява, да може да просветва. Това са важни положения, да просветне съзнанието и да се освети душата, това подразбира да имаш гениален ум и благородно сърце.

Виждате каква е йерархията, каква е степента. Ученикът се представя със своя гениален ум. Ученикът изживява нещата със своето благородно, със своето свято сърце. И тук действат двата закона - умът и сърцето.

Кое е център и кое е необятност? Умът е необятност, сърцето е център. Ще кажете тогава, че умът представлява душата, а сърцето – съзнанието. Вярно ли е? Може да ги представим обратно - сърцето да представлява душата, а съзнанието ума, и така да ги представим, това са сили, които действат. В някой ученик сърцето ще бъде съзнанието, а умът душата, а в друг обратно. Зависи от степента на развитието, но нито сърцето без ума, нито умът без сърцето. Това са два полюса - Духът и душата. Ученикът е център и необятност. Следователно, по подобие, по безсмъртност ученикът представлява двете големи възможности - светостта и светлината.

За да могат да станат тия истини ежедневен живот, ежедневни мисли, ежедневни чувства, ежедневно изкуство, ежедневна наука, трябва особена подготовка - подготовка на съзнанието и подготовка на душата. А ученикът ще има тази подготовка тогава, когато е святост и светлина, когато използва присъствието на светостта и светлината.

Може ли да ги използува? Не да ги използува, но да се ползува от тях. Използуването е ограничение, а ползуването е прогрес.

И тъй, имайте като главно ръководство светостта и светлината, ръководете се от тия две начала, за да израснете в света на съзнанието и в света на душата, т. е. да се посветите в света на Великия център и в света на необятността.

Ето какво посвещение се предлага на ученика. Когато усвои тия състояния, той ще знае с най-големи подробностите какво е населена необятността и с какво е населено Централното ядро. Той трябва да тръгне от някъде, т. е. той трябва да отиде в някой институт да се учи, трябва да влезе в някоя школа да се посвети.

Ние му препоръчваме да влезе в Голямата светиня, в Центъра и да отиде в голямата светиня на необятността. И двете фази са необходими. И двете състояния са необходими. И двете възможности, и двата полюса са необходими. Не може единият без другия. Такова е началото на Бога - Дух и Център. Тогава става ясно какво е Бог. Тогава няма да си представяте Бога като старец с голяма бяла брада, който държи жезъл, а ще си го представите като един велик Център, и като една голяма необятност. Ще присъствате в него като център и ще ви въведат като необятност.

Два процеса трябва - да присъстваш и да бъдеш въведен. За да присъстваш, трябва да те въведат. Как ще присъстваш, ако не те въведат? Следователно, ще те въведат като дух в голямата святост - Святият център.

И тъй, имайте централна мисъл. Имайте необятни полета. Това е бъдещето на ученика. Тепърва ще се запознае той с необятността и с Центъра. Центърът е проектиран в цялата необятност, с всичките сложни вариации и дела. Тогава, където и да отидете в необятността, ще имате център, защото цялата необятност е населена с големи ядра. От всяко едно ядро ученикът ще вижда необятността. От всяко едно ядро той ще знае за началото на вселената.

А трябва да знаете за началото на вселената. Трябва да знаете за това централно ядро, което се е проектирало в необятността. А за да знаете, трябва ви святост и светлина. Само чрез светостта и светлината могат да възтържествуват делата на вашата душа и знанието на вашето съзнание.

Дела и съзнание. Делото е необятността, а съзнанието е Центъра. Когато съзнанието се централизира, то радиира, изпраща лъчи, светлинни потоци. А те именно създават необятността.

Каква голяма възможност се крие във вътрешния свят на ученика, Цялата необятност и великите ядра са в него. Колкото и да са сложни тия проблеми, ученикът трябва да се запознае с тях. В подробности ние няма да говорим какво в същност са божествените ядра и какво в същност е голямата необятност на. Духа. За да се занимаем с тях, трябва да се знаят някои важни положения. Ние ще се занимаем с тях тогава, когато ученикът придобие светостта и светлината, Той сега е в процес на осветяване, Осветяването ще дойде като един голям резултат. А резултатите се определят от Центъра и от необятността. Тогава ученикът разбира колко Господ е близко и колко е далече, колко Господ го разбира и колко ще го надари,

Необятността е дар, Само посветеният ученик може да борави с възможностите на необятността, Само посветеният ученик знае какви са тия възможности в необятността, т. е. къде той ще ги търси, как ще ги проучва, докъде ще стигне.

Завършена ли е вселената? Щом има необятност, може ли да се говори за завършена вселена? Всяко завършено нещо има граници, има край. А необятността има ли граници, има ли край? Следователно, лесно е ученикът да се добере до възможностите на Бога като Център, лесно е да се добере до божественото в него, И в двата случая е лесно. Ученикът напълно може да разбере Центъра, но трудно може да се справи с необятността. Затова е казано в древните писания на пророци и посветени, че Бог е най-близо до човека и знае за всички негови нужди.

Защо знае? Защото Бог е едно велико необятно съзнание, Бог като необятно съзнание в ученика е едно нещо, а Духът като необятност е друго нещо. Това са едни големи възможности с различни нюанси. Духът е единия полюс, а Центърът Бог е другия полюс. Това е по отношение душата и съзнанието на ученика.

Но може би ще се възрази: „Това са импулси, това е творчеството, това са ритмуси на вселената.“ Колкото повече ученикът се посвещава в тази област, толкова повече той прониква в необятността на вселената. Вселената има необятен характер.

Кой е нейният център? Ученикът е център. Вселената е необятност,

Ще кажете тогава, че във вселената има много центрове, Както в необятността има много центрове, така и в живота на вселената има много центрове. Всяко главно светлинно ядро във вселената е център, от което зависи централизирането на другите центрове. Така също и ученикът е един център, от който зависи функционирането на природата, на вселената около него.

Виждате, че и ученикът притежава способността на център. А щом притежава способността на център, ще има и необятност. С необятността той може да разкрива големите заложби и способности на Божия дух. А това е да придобиеш безсмъртие, вихър в живота.

Към необятността на божествената святост - една дълга тема, която трябва да се направи в достояние. Тя не може да бъде скрита във вековете. Има същества, които я знаят вече. Тия същества са в по-напредналите планети и слънчевите ядра. И благодарение на това, че знаят, те са заели място в централните слънчеви ядра и изпращат своята, светлина към необятността.

Това е тяхна възможност. Така и ученикът трябва да влезе в едно централно ядро, за да изпраща своите лъчи из необятността.

Ще стане ли това? Такава е неговата подготовка. На земята той ще бъде като едно осветено ядро и ще изпраща мисли на необятността. Следователно, необятни стават неговите възможности.

Посвети се, ученико, в тия проблеми, за да можеш да определиш своята бъдеща работа. И когато те потърсят светлите сили, да те намерят на своя пост. Когато и да е, те ще те потърсят, защото свещените неща са божествена святост за тях.

Кой може да я прояви? Само посветеният ученик. Не може да я прояви един камък, едно дърво или какъвто и да е предмет. Тук се иска проява - във всеки даден миг да има проява. Такъв е Бог. Той е вечно присъствие. Следователно и ученикът трябва да бъде вечна проява. Той трябва да се прояви като съзнание и като светлина, и святост.

Ето едни възвишени полета, от където ученикът може да се домогне до едни главни елементи за своя живот. Той трябва да се снабди с тия елементи. Те са светостта и светлината.

Колкото повече се осветява неговата душа, колкото повече просветва неговото съзнание, толкова повече неговото централно ядро става фокус, магически център и изпраща светли лъчи в необятността. Ние няма да говорим за неговата абсолютност. Тя не влиза в нашата тема. Онова с което трябва да занимаем ученика е Центърът и необятността. Тук е живата, безсмъртна геометрия. Трябва да имащ център, за да поставиш своя пергел, за да определиш кръга на своята необятност.

Може ли с пергел да определиш необятността? Можеш да определиш известен кръг. С обикновен пергел не можеш да определиш необятността.

Този проблем стои пред теб. Ти не можеш да го изоставиш. Ти се в необятността. Ти не можеш да се занимаваш с Центъра, защото ти сам си център. Трябва да осъзнаеш тия вътрешни състояния - Център и необятност.

Ние не ти говорим за време, за пространство. Говорим ти за център и необятност. Те не се подават на измерение. Те имат един висш произход. Следователно и измерението трябва да бъде най-прецизно, мирово, космично, мистично.

Кой ще бъде онзи пергел, с който ще измериш необятността? Светлото твое съзнание. Кой ще бъде центърът, където ще поставиш крачето на този пергел? Това е светостта на твоята душа.

Развивай в себе си тия благородни начала. Те са, конто държат будни твоята душа, твоят дух и твоето съзнание. Следователно, подкрепи съзнателно тия възможности да се разраснат така, та да станат необятност, защото и Бог е станал необятност. Какъвто е станал Бог, към това трябва да се стреми и ученикът, защото между Бога и ученика има нещо общо. Ученикът е е божи син. Следователно, той не може да бъде извън Бога, извън неговите, възможности. Той не може да бъде извън Центъра и извън необятността.

Има ли извън необятността? Можете ли да си представите какво е това извън необятността? Не можете. Там а тайната. Можете ли да си представите в Центъра? В Центъра можете всякога да си представите, защото и вие сте един център, един малък център, Идеята за центъра е по-близка, по-позната, но идеята за необятността е най-абстрактна. Който живее в Центъра, той има опитността на необятността, защото като централен лъч той прониква в необятността и създава известен ореол, известна аура, известен кръг като възможности, като съзнание и светлина.

И тъй, ние ви поставяме в едни особени състояния. Защо? Защото нашето присъствие е особено състояние. То е център и необятност. Понеже ние идваме при вас като център и необятност, трябва да ви помогнем да откриете тази сложна идея. Ще ви занимаем и с по-сложни идеи.

Съществуват ли по-сложни идеи от необятността и от Великия център? Да, съществуват като прояви, защото тази необятност радиира. Следователно, тя съществува. Няма свят без център и без необятност. Ако има такъв свят, той ще бъде мъртъв. Но щом е жив, той ще бъде в Центъра и в необятността.

Къде е центърът, където ученикът трябва да застане? Центърът е в божествената святост. Необятността е в божественото съзнание.

И тъй, за да могат да се разкрият нещата, да могат да се раздиплят същините, защото всяка една сложна същина е покрита с покривало, трябва да имате база откъдето да тръгнете, т. е. трябва да имате център. Вие имате вече един доста сложно устроен център. Вашата база е Школата, а науката ви е необятността. В Школата ще учите за възможностите в необятността.

Колко много възможности има. Ако бихме говорили за големите възможности на необятността, би трябвало да се спрем върху особеностите и сложностите на всяка една планета. Всяка една планета има свое поле на необятност. Всяко слънчево ядро има поле на необятност. А щом е поле, трябва да има и измерение.

Има много полета. Според радиацията на дадено ядро се определя полето. А многото полета определят необятността. Голяма сложна математика е да начислиш границите на дадено поле, да съставиш голямата комбинация на многото полета, за да имаш понятие за голямата необятност.

Може ли? С този въпрос се занимават големите посветени и божествените сили.

Бъдете святи. Осветявайте се, за да се видите колко сложни централи сте. Нека вашата сложна централа излъчва вече светлинни вълни, които да осветяват атмосферата на вашата необятност.

Има ли необятността атмосфера? Зависи от радиацията на вашата свята душа и от радиацията на вашето светло съзнание.

Има ли разлика между святост и светлина? Святостта е реалността, а светлината е радиацията, движението. Святостта е центъра, а светлината е необятността. Не може едното без другото.

Нещата трябва да бъдат известни. Може би не в своята абсолютност, но ученикът трябва да е стъпил на здрава основа, т. е. на здраво положително ядро. Когато е стъпил на едно такова положително ядро, той ще има и безстрашието да се проектира в необятността.

Ученикът трябва да бъде с широка инициатива. Ако има някое същество, което да хлопа на вратата на Бога, това е ученикът, защото ученикът се нуждае. Той иска да разкрие, да знае. Той е смел да похлопа на вратата на всеки посветен. Той не се срамува, защото със срам нищо не става. Той отива и хлопа. А щом хлопа, ще му се отвори.

Казано е: „Който хлопа, ще му се отвори.“ Та ние искаме вие да хлопате вече. Трябва да се научите да хлопате. Няма да вдигате шум, но в дълбока тишина почукайте и търсете своето право. Вие имате права. Но не да ги търсите, но да търсите светостта и светлината.

Това е, което се иска от вас. А за да ги потърсите, трябва да почукате. Това ще рече да излезете от своята инертност и да влезете в необятността на Духа,

Как ученикът от центъра разбира необятността? Той трябва да стане по-светъл. Ние ви казахме, че като дойде Христос, ще ви пита какво сте направили. Ще дойде Синът божи и ще ви нита. Нали трябва да се похвалите с нещо. Имате тази възможност да се хвалите. Не да се подчертаете, но да свидетелствате за голямата истина. А голямата истина това е да осветите душата си и да просветите съзнанието си.

Защо искаме святост на душата? Нима тя не е свята? Душата е свята, защото има божествен произход. Съзнанието е светлина тогава, когато се е определило като съзнание. Щом става въпрос за съзнание, значи нещо е просветнало. За светостта на душата обаче въпросът е малко по-сложен. Ученикът по начало е душа, т. е. център, а след това е необятност.

Мисълта на ученика трябва да бъде присъстваща душа, защото само душата изживява нещата. Тя знае за топлината, за светлината, за въздуха, за водата и хляба, и за всички чудеса. Тя е най-богатата среда, най-богатото присъствие, най-богатото пространство и най-богатата необятност.

Сега ученикът казва: „Как ще мога със своя ум да обходя пространства и необятността? Това е невъзможно?“ Наистина е невъзможно. Но когато той има едно слънце в себе си, лъчите на което имат зарите на огъня на душата, той навсякъде може да проникне.

Има ли в себе си божествената душа, той е абсолютно свободен, т. е. той вече не се нуждае от сенките, не се нуждае от тъмнината. Много фактори го ограничават и спъват сега.

Освобождавайте се от спънките, т. е. въплъщавайте в себе си божествената душа. Когато присъства божествената душа и вашата душа никога не отсъства. Но когато отсъства божествената душа, а понякога отсъства и вашата душа, положението ви е страдалческо, мъчително, явяват се болестните състояния. Вие често попадате в такива състояния.

Никога да не отсъства вашата душа. Внимавайте. Даже и в много критично състояние да сте, вашата душа трябва да присъства, защото тя ще респектира всички сили у вас. Тя е звеното, тя е ритъма, тя е импулса, тя е сърцето у вас. Отсъства ли импулсът сърцето нарушава своя ритъм. А наруши ли се ритъмът, идва страданието.

Душа ви а необходима. Повече душа. Колкото повече сте свободни, толкова повече пространство владеете - в смисъл, имате възможност да се движите. Трябва ви движение и то по-дълбоко, по-необятно, неограничено. Този който се ограничава в движението, той остарява. А колкото повече душа присъства в него, толкова повече той е познат, необходим, служат си с него, защото в него има елементи на божествената душа. А знаете ли какво значи един елемент на божествената душа? Това е то отношение към божественото безсмъртие.

Това е една велика идея, която трябва ще заработи в ученика импулсивно, трептящо, светящо. И когато го наблюдават по-събудените същества, да виждат в него безсмъртен образ, безсмъртно начало, безсмъртно присъствие, безсмъртен дух.

Ако винаги е въплътена във вас божествената душа, всички недостатъци ще изчезнат. Какво са недостатъците? Несъвършенство, инертни духове, които търсят подслон, искат да намерят среда, където да живеят, т. е. да са удоволстват.

Ученикът на абсолютното знание не се подава на удоволствие. Удоволствието е изключено за него. Той знае, че това са духове, в които няма движение, няма трептение, не са еволюирали, не са магнетични, не са светлинни.

Тук става въпрос за едно индивидуално издигане, защото не всички души са готови да поемат пътя към посвещение, в даден период. Ето защо, ученикът на Върховната школа трябва да върви по пътя и да не се оглежда назад или настрани. Той трябва да отправи своя поглед нагоре, т. е. да навлезе по-дълбоко из глъбините на божията душа. Там е неговото царство, там е неговата фамилия, неговия род, неговият живот. Колкото повече се вглъбява в божествената душа, толкова повече неговият живот става красота, идеал, чистата, прозрачност.

И тъй, за да може ученикът да борави с величините на божествената душа, той трябва да проведе в себе си една особена система на чистота - чистота в смисъл да се стреми винаги да бъде вдъхновен в своя идеал. Ако няма идеал, той ще бъде в безпътица. Идеалът е, който стимулира.

Нека идеалът на ученика вече по-голямо въплъщение в необятната мирова душа.

Когато ви говорим за божествената душа ние ви превеждаме в една върховна област, в един върховен институт, в едно върховно начало, в един върховен живот. А има ли ученикът този идеал, той се откъсва вече от ония нисши пориви, от ония нисши желания, които иска да осъществи и да ги сметне като някаква придобивка.

Не, той дори забравя с какво ще се нахрани, какво питие да пие, какво облекло ще облече, защото той живее вече в реалността. А най-голямата реалност е да привлече приливите на божествената душа,

И тъй, като ученици на една Школа, трябва да забравите личността, да забравите образа, формата на очите, на носа, на челото и да се гледате като души. Не че те не съществуват, но вие специално, трябва да ги забравите. Те не ви трябват. Трябва ви само едно велико присъствие на божествената душа.

Вие присъствате сега тук като души и затова имате един божествен контакт, една божествена връзка. Ние свързваме полетите на вашата душа с полетите на Великата голяма душа.

Ние превеждаме вашите душевни сили в необятните сили на божията душа. Ние ви говорим за великите възможности на божествената душа, за да станат те възможности и на вашата душа. Вие трябва да се издигнете като индивиди, да се усъвършенствате като едни съвършени индивидуални сили,

Ще кажете може би: „Нали трябва да работим като колективи?“ Само възвишените, само идеалните сили могат да проведат колективна работа. За да проведете колективна работа, трябва да се гледате като души. А у вас преобладава повече физическото, материалното. Изкуство е да преобразите това материално, физическо в по-голям процент душевно, да имате по-голям процент присъствие на божествената душа. Този който има по-голямо въплъщение на душа, той е пластичен, трептящ, светъл, красив, той е живот.

Ученикът трябва да стане най-изобилния живот. Цялото изобилие трябва да протече като душа в него. Няма да е необходимо тогава да консумира много продукти, за да подържа своето съществувание. Какво са плодовете, зеленчуците, пък даже и животните? Присъствие на слънчеви енергии, присъствие на светлина.

Когато присъства ученикът, той може да приеме необходимите елементи направо. Посредством дишането той приема слънчеви енергии, които хранят неговите органи. Затова се препоръчва на ученика да диша. Понеже още не е изработил душевните органи в себе си, той си служи с физическите органи и приема своята храна от растителния свят,

Но това е задачата на ученика - да изработи в себе си тия нови органи, тия нови способности, чрез които да достави енергии чрез присъствието на светлинни енергии.

Как се хранят духовете, които нямат физическо тяло? Те се хранят с тия духовни енергии. Ако ученикът търси най-чистата храна, това е слънчевата енергия, слънчевите елементи. Всяка една храна, която минава през растителния или през животинския мир, е замърсена, образуват се понякога такива отрови, които разрушават органите в ученика.

Понеже ученикът още не е достатъчно просветен да може да прониква в тия енергии, той често пъти отравя някакъв орган в себе си. Всяка болест е внесена отрова в организма. Ето защо, най-благотворната храна за него е плодовата храна. Тя по-лесно прониква в организма.

Ще кажете може би, че плодовата храна не съдържа достатъчно тлъстини и белтъчини, и няма да могат да се преодоляват трудностите в живота. Има плодове, които съдържат достатъчно белтъчни вещества и мазнини, които могат да подържат функциите на физическото тяло. Отшелниците в миналото са се хранели с плодова храна. Те обаче са били свободни от физическия труд. А сега ученикът взема участи във физическия труд и трябва да се храни с плодове и зеленчуци. Той трябва да ликвидира с кармата на животинския свят, абсолютно да ликвидира. А когато изработи и душевните си органи, той ще ликвидира и с растителния свят. Това е едно по-висше посвещение. Той може да бъде на физическия свят и пак да консумира слънчеви енергии, но това подразбира едно преобразяване, едно преминаване, т. е. едно ново присъствие.

Но това е все още един бъдещ проблея, Ученикът трябва постепенно, постепенно да настъпва в областите на Духа. Духът е който ще го храни. Духът е, който ще го напоява. Духът е, който ще го лекува. Духът е, който ще подържа в него безсмъртния живот. Колкото повече се издига като дух, толкова повече въплъщава в себе си божествената душа. Цялото изкуство се състои в това да въплътиш божествената душа в себе си. По-голямо изкуство в небето не знаят, а какво остава за земята.

Знаете ли какво би представлявал един колектив, ако в него е въплътена повече душа? Той би бил едно ядро, което ще разпръсва своите лъчи, своите мисли из цялата планета и ще донесе голямо благословение. Школата е един колектив, който има за задача да въплъти повече божествена душа. Не че душата не е въплътена в миросъзданието, но да се яви като продукт, като плод в Школата и в себе си, защото ученикът търси реалността. А къде ще я намери? Ще я намери във въплъщението на божествената душа.

Това е една възможност. Какво значи възможност? Възможност подразбира божествени сили, божествено знание, божествена абсолютност. Божествената възможност съдържа цялата мирова система в себе си, Ако ученикът владее поне една божествена възможност, той ще може да се справи със сложностите в битието.

Да се справиш със сложностите на вселената, това не е малко. То ще рече да бъдеш една действаща оперативна сила, която да представи всичкото - най-голямото и най-силното, да представи Абсолютността.

Вие влязохте в Школата като оперативни сили. Ще кажете може би, че сте малки, че сте незабелязани още. Няма значение това. Вие влязохте като оперативни сили. Следователно, съществуват на земята оперативни сили. Тя трябва да се ознамени с присъствие на оперативни сили. Ако не се създадат такива сили, очаква я най-страшното. Трябва да се създадат такива ядра, където да се въплъти Голямата божествена душа.

Но нали Божествената душа присъства навсякъде? Тя присъства навсякъде, но трябва да има плод. Земята трябва да стане плодна градина. Такава е идеята на нейните създатели, Затова са създали и почва, която съдържа известни творчески елементи. Създали са и океани, които да напояват тази почва, за да се създаде богат растителен свят.

И в ученика има в доста голямо количество вода и почва богата с елементи. Колкото повече душа присъства в него, толкова е по-богат се елементи. Следователно, и в човека трябва да се създаде една райска градина или както посветените казват, да се създаде царство божие.

Царството божие ще дойде в човешката душа, а не в горите и планините. А щом се създаде царство божие в човека, то ще се създаде и на земята, защото ще я обхождат божи синове.

На кого е присъща светостта? Какво разбира ученикът под думата святост? В кой кодекс е писано за светостта? Стремеж ли е светостта, постижение ли е или е дадено?

Това са въпроси, с които ученикът трябва специално да се занимае, Когато ученикът изучава философията на живота, когато се запознава с реалността на нещата, когато иска да проникне в глъбините на живота, той трябва да има известни познания по отношение маниера, чрез който трябва да борави с тия величини.

Светостта се явява като особен маниер. Не всяко същество може да има маниер. Не всяка школа може да има маниер. Светостта се явява като една абсолютна реалност по отношение проявлението на Духа в живота. Не може да се прояви Духът в твоя живот, ако нямаш святост. Светостта е условие да може да се хроникира проявлението на Духа. Духът може да се прояви, но ако почвата не е свята, няма да има резултат. Той не може да даде художествена картина, математическа точност или някакво гениално изобретение.

Само на святата почва Духът може да даде абсолютните измерения. Само на святата почва може да бъде фотографирано цялото сътворение. Как ще снимате силите, факторите, идеите на сътворението, ако нямате къде да ги фотографирате, ако нямате къде да ги отпечатате, къде да ги запишете? Може да се разчита само на една свята почва, на една свята система. Следователно, светостта е първото условие за издигането, за съвършенството, за паметта, за характера, за съзнанието на ученика.

Въпросът беше каква същина е светостта. Тя е едно особено начало. Тя е първите вибрации, първите симпатии на проявлението на Духа. За да може да се прояви Духът, трябва да има дадени условия. Светостта именно са дадените условия. За да се отрази в огледалото известен образ, трябва да има дадени условия. Така и вие не можете да проявите вселената, ако нямате този уред - светостта.

Светостта е съвършен уред за духовния свят. Които същества могат да боравят с този уред, те могат да отразяват цялото сътворение. Където и да го поставят, всичко може да се отпечата на него.

Само чрез святата работа можете да видите истината. Иначе тя е скрита. Такава е способността на светостта. Затова се препоръчва на ученика да се добере до това велико изкуство - светостта. Това изкуство трябва да се изрази в даден орган, който да възприемала разпръсква, да прониква.

Може ли да се организира такъв орган в човешкото съзнание? Може само като ученик. Така както обикновеният ученик си служи с лупа, за да увеличава предметите, така и ученикът на Върховната школа трябва да има такъв уред. Този уред се нарича святост. Ученикът не трябва да живее с фикс идеи. Той трябва да има почва.

Но ще се възрази: „Нали духовните полета, нали божествените светове са най-богатите условия за у ученика?“ Да, но докато отидеш до духовните полета, до божествените светове, ти трябва да имаш уред, чрез който да си послужиш и откриеш пътя за тях.

Това са спомагателни средства, математически максими, художествени реалности, чрез които можеш да отпечатваш истината, с всичките и тънкости и сложности.

Светостта не трябва да бъде само идея в ученика, но да се изрази в някакъв сложен, способен уред. Когато има този уред, ученикът ще бъде смел, защото всякога ще знае за истината, всякога ще открива тайните, всякога може да се ориентира в своето движение. А това е толкова важно. За да бъдеш спокоен, хармоничен, ти трябва да имаш този уред.

Ще се възрази може би, че на физическия свят светостта на може да се приложи в своята чистота, в своята абсолютност. Това е вярно за обикновения ученик, но за един ученик на Върховната школа това не е вярно. Това именно е, което дава характера на Върховната школа. Всички неща във Върховната школа са прожекции на този свят. Те са така реални, така силни, та не може да има заблуждение, не може да има тъмнота.

Нещата трябва да бъдат абсолютно святи, абсолютно чисти. А за да бъдат абсолютни, трябва да се знаят абсолютните области, абсолютните сфери, абсолютните царства. Трябва да се знае какви същества има там, каква наука съществува там. Трябва да се запознаеш с идеологията на синовете божи. Трябва да разбираш маниера, характера на всички ония адепти, които имат за задача да построят божественият живот по планетите.

Защо е необходимо да се преселва божественият живот по планетите? Той може да бъде най-реален в слънчевите ядра. В процеса на творчеството е характерно следното: щом слънчевите същества са излъчили известни енергии и са ги пратили в пространството, за да създадат плеада сили около него, те трябва да въведат такава система, каквато е и на слънцето.

Ще могат ли тия излъчени сили да придобият системата на слънцето? Да, някога, в далечното бъдеще. Това е една свещена идея. Но кога? Когато в тия излъчени планети се въведе светостта.

Какво са били тия излъчени планети? Това са били тъмните петна на слънцето. То ги е излъчило от себе си и ги държи на известна дистанция. Но то има за задача да ги организира, да ги освети.

Така е било някога и със слънцето. И то е излъчено от някое по-голямо слънце. Благодарение на тия светлинни строителни сили и слънцето е придобило една форма, един образ на святост, И в него има все още тъмни петна, но те ще бъдат откъснати и изхвърляни. От тях пък ще се създадат нови планети.

Виждате какво е развитието, как системно се изгражда животът на битието. Всичко онова което не светлее поставя при дадени условия да се освети. Така е и с ученика. Колкото повече се приближава до светлите сили, толкова повече той се обогатява със същините на светостта. Колкото повече е в контакт с Великите учители, толкова повече той става способен ученик. Колкото повече е можал да проникне в божествения свят, толкова повече и той става божествен.

Защо има петна? Защо не е само святост? За да може да се прояви Творческият дух като гений, като божество, трябва да има с какво да измери своите сили.

Така е и с ученика. За да може да се коригира, т. е. да може да се посвети, той трябва да работи върху известни тъмни петна в своето съзнание и в своя ум, и да създаде нещо идеално, нещо свято.

Когато подканяме ученика да мисли за светостта, то е да му дадем идеята да се ръководи от тия фактори и които с обикновено око той не може да види. Наблюдавайте природата, за да откриете и там същия закон по отношение всяко живо същество, растение или минерал. Ученикът трябва да стане такъв ясновидец, че да може да се ръководи от делата, от системите на светостта.

Колкото повече си кристален, колкото повече си е чист, толкова повече си достъпен за прозрачното, за чистото. А това е идеята - да се стремиш към една прозрачни чистота. И когато се видиш, да можеш да прозреш вътре в себе си, да знаеш какво има в теб, какви утайки са образувани, къде са застанали и как могат да се изхвърлят.

Трябва да бъдеш толкова кристален, че да виждаш през своята кожа, през своите кости какво има в теб, така както слънцето вижда тъмните петна в себе си. Вие виждате, че то не се поколебава да ги излъчи от своята държава, от своя свят.

Но и за това трябва време. Не всякога могат да се излъчват тъмните петна. Не всякога и ученикът може да отреже някои своя тъмни сетива. Всичко трябва да се облагородява. Нищо няма излишно, което да се хвърли. И слънцето не е изхвърлило нищо излишно. Това което човек смята, че е излишно, от него те са създали цели планетни ядра. Но за да може ученикът да види тия неща, трябва му святост.

Светостта е една особена специфична способност. Тогава пак идваме до мисълта, че единственият орган, чрез който ученикът може да види светостта, е окото. Окото е много важен орган. Да знаеш как да гледай, под какъв ъгъл, напред, надолу яли нагоре, да знаеш защо трябва да гледаш, за всичко това се иска една вътрешна духовна дисциплина. Не насилие, но една такава дисциплина, която да бъде абсолютно проникване.

Чрез окото ученикът ще открие вселената. С физическите очи ли? Да и с физическите, и с духовните. С физическите очи ще откриеш светлината, а с духовните очи ще откриеш Духа. Затова ученикът трябва да цени както своите духовни очи, така и физическите си очи.

Всички тия процеси ще станат чрез святата мисъл. Колкото повече мисълта се осветява, толкова повече тя е широка, необятна. Когато ученикът е на физическия свят, той има известно затруднения вследствие физическото тяло. Затова му е необходима една свята мисъл. Чрез нея той ще прониква в необятността, без да си служи с физическото тяло. Колкото повече мисълта се осветява, колкото повече тя става свята, толкова ученикът е по-близо до факторите на светлината.

Факторите на светлината са едни специфични уреди, които са дадени като прожекции на божественото око. Божественото око се прожектира чрез тия фактори, чрез тия уреди на светостта.

Може ли ученикът да достигне до тия способности? Да. Божествената наука му дава това право. Той може да се развие всестранно. Колкото повече нещата в него стават божествени, толкова повече ръста, големината, широчината на този уред - светостта, се увеличават.

Как да разбираме това? Какво да правим с този уред? Да го пазим ли, да го носим ли, да го монтираме ли, да го сглобим ли или какво? Той трябва да се построи в божествената лаборатория. Най-великите жреци, най-великите синове божи се занимават с този уред.

Не са ли го усъвършенствували? Още правят опити върху него. Когато няма да има вече тъмни петна по слънчевите ядра, това ще покаже, че са го усъвършенствали.

Виждате, че всичко работи, всичко разкрива таената на Духа, всичко се занимава. със сложността на Духа. Следва, че и ученикът трябва да прегърне тази велика система и най-основно да я проучва дотогава, докогато се види върху стъклото на светостта, върху чистотата на светостта.

Когато засягаме този въпрос, ние не разбираме, че трябва да бъдете съвършени. Това не може да стане така лесно. От черната кал не можеш веднага да направиш кристал. Това подразбира процеси - физически, химически, алхимически процеси. Ние искаме да улесним ученика и да не се смущава от процесите. Всички процеси които стават в него, създават този кристал. Когато и да е, във вечността, те ще създадат този кристал - светостта.

Когато имаме за задача да се занимаем с божествените величини, трябва да бъдем велики. Така и в ученика трябва да преобладава величието.

Кое е това, което той трябва да изнедри от себе си като величие? Това е святата мисъл.

Кой има свята мисъл в битието? Абсолютно свята мисъл има Бог. И понеже ученикът се занимава с дилемата за Бога, той трябва да притежава тази свята мисъл. Ние не се занимаваме с ония ученици, които не се занимават от Проблема за Бога. Те могат да мислят както искат. Те могат да имат и прогресивна, и фиктивна, и ограничена мисъл, но техните възпитатели са други. Тук става въпрос за ученика на Върховната школа. Той трябва да има една велико построена система за Бога. А това ще рече да се занимава само със святата мисъл.

Не е трудно за ученика. В какво се състои трудността? Че в неговото битие има доста тъмни петна, т. е. има непрозрачна материя, която му препятства. Но щом е прегърнал вече върховните проблеми, той става син на една велика династия, на едно велика господство и се занимава с най-реалните проблеми - истините, както са те по начало.

Святата мисъл е барометъра. Святата мисъл е откривателя. Святата мисъл разрешава всички трудни задачи. Святата мисъл е композитора, гениалния художник, безсмъртния астроном. Със святата мисъл лесно могат да се обходят небесните тела.

Ученикът трябва вече да борави със своята мисъл, че вместо да ходи на всяко едно място, да може да присъства и да прониква. Може ли да прониква със своята мисъл, той ще бъде вече велик изследовател и ще знае за всички начала, без да става нужда да пребродва пространства и необятности. Така както слънчевото ядро препраща своите лъчи, а всеки слънчев лъч е мисъл, която прониква и се връща отново, и знае за цялата необятност, така и ученикът трябва да изпраща своите мисли, като бди да отидат на място, да констатират, да проверят, и да донесат живите опитности на неговото съзнание.

Мислите на ученика обогатяват съзнанието. Съзнанието е слънчевото ядро, а мислите са лъчите, които обхождат пространството, т. е. божествената душа.

Как ученикът ще познава, че в него владее святата мисъл? Когато се види като едно трептение и го сравни дали е като това на слънчевите лъчи. Когато се срещне с един слънчев лъч, всичко в него ще заиграе, ще затрепти и от него ще бликне такава радост, каквато той не е изпитвал.

Който има свята мисъл, той знае за върховната наука, за върховното изкуство, за върховните проблеми на тона и цвета, Защо? Защото и тонът, и цветът, и числата са произлезли от върховната святост. Колкото повече светостта участвува в цвета, толкова той е по-жизнен, по-възходящ, по-светлинен. Колкото повече светостта участвува в тона, толкова и системата, вибрациите, акордите са по-чисти.

Навсякъде светостта е арбитър. Тя е, която говори за истината. Само тя е, която знае великите проблеми в битието. Само светостта е, която познава Бога. Тя го познава и по форма, и по образ, и по подобие, и по число, и като абсолютна безкрайност. Само светостта е, която може да изяви любовта, да проведе любовта, да я възцари и да и даде най-красивата форма, най-красивия образ и най-красивото подобие.

Извън светостта любовта не може да бъде мярка. Само в светостта мисълта е абсолютна мярка. Само в светостта волята е абсолютен фактор. Само чрез светостта ученикът ще може да открие своето начало - кога е заченат, кога се е родил, за какво се е родил, какво е направил и какво има да извърши.

Светостта така ще му отрие истината, че той сам ще стане истина. А колко велико е това, да станеш истина. Няма по-върховно добро, няма по-върховна способност, няма по-върховно величие от това, да бъдеш святост, Без светостта ти не можеш да работиш със способностите на любовта.

Какво е любовта? Любовта е святост. Когато се говори за божествената любов, трябва да се разбира святост. Бог се проявява само като святост. Светостта е проникнала на необятността и се е проектирала като любов. Любовта е връзката, която ясно може да говори на ученика за светостта.

Казвате: „Трябва да любим вселената, да любим природата, съществата и т. н. За да любите, трябва да имате грамадна сила. Тази грамадна сила е светостта. Когато ученикът прави известна операция, той трябва да има сила, с която да борави. За да навлезеш в сложния свят на любовта, трябва да имаш тяло, трябва да имаш двойник. Това е светът на любовта.

Ще кажете, че ако бъдете така абсолютни, ще можете ли да извършвате известни функции, известна работа? Ученикът не трябва само да говори за нещата, да се възхищава от тях, но да влезе като градивен материал в тях, като една способност в тях.

Идеята е да влезе като способност в светостта. Колкото повече се въплъщава в светостта, толкова повече се ражда свят, светлинен. А « това е необходимо. Ако досега е живял е известна тъмнота, то е благодарение на това, че не е познавал историята на светостта. Ние сега ви запознаваме с тази история. Ако можете да изучите историята на светостта, вие ще познавате и главните фактори, които са взели участие в тази история. Трябва да има фактори, които да провеждат историята.

Какво е истерията за окултния ученик на Върховната школа, Това е върховната мярка. Така се претеглят нещата, че да няма нито плюс, нито минус.

Може ли? Със силите на светостта може, но въпросът е сега да се освети мисълта. Ако искаш да станеш арбитър, ако искаш да разказваш за нещата, трябва да имаш такава гениална мисъл, така пластична, такава чиста мисъл, че да може да изразява най-съвършените образи подобия.

Само святата мисъл може да направя това. А вие се готвите за такива. Може би няма да се качите на катедрата и да предавате някакви системни лекции, но ще ходите между своите и ще им разказвате за историята на светостта.

Всички ще имате тази опитност. Затова ви повикахме. Нека пред вашата мисъл стои винаги този кристален уред, в който да се оглеждате.

Съществува ли този уред? Да, съществува.

Къде се съхранява? В ученика.

Но къде именно? Има ли специално място? Да, в неговото съзнание. Колкото е по-просветено неговото съзнание, толкова повече блести той и няма сила във вселената, която да не го види. Той е светла звезда, която праща светлина в света. Така както планетата Земя изпуща известна светлина и се очертава в необятността, така и ученикът изпуща светлина и се очертава в света. Висшите слънчеви същества или висшите светли сили си служат с чувствителни уреди и лесно могат да открият светлинната в ученика.

Те така си служат със своите уреди, както астрономите на земята си служат с телескопите, за да открият някое тяло в необятността. Така и ученикът трябва да открива вече проявените тела в необятността.

Къде е грешката в него, ако има такава? Че очаква друг някой да му даде, друг да му каже. А той трябва да прояви този голям интерес, да прониква във вселената, защото той е член на вселената. Макар и да е изпратен на земята, но той е член на тази вселена.

Изпратен е на земята, за да освети тъмните петна в себе си. Ние не ги наричаме черни, но тъмни. Голяма разлика има между тъмно и черно. Често пъти тъмнината се явява благодарение на сянката, а черното е по същина такова,

И тъй, вашата свята мисъл ще преобрази вашата система. Така ще я преобрази, че ще я нагоди към мировата система. Тук не става въпрос за вяра, за надежда или за някакви добродетели. Те са основи, но ние искаме да кажем на ученика да се издигне над основите, защото основите, все пак задържат, а той трябва да навлезе в светостта.

Може би ще ни обвините, че нарушаваме християнския морал. Прави сте, но християнският морал е бил за тия, които не са били святост. А ученикът на Върховната школа е вече святост. Друг е моралът за него, други са мерките, с които ще мери.

Ние даже и любовта засягаме малко, защото любовта е система, която подготвя, светостта е система, която отразява. Ние искаме да бъдете вече едно отражение на нещата, да се види Бог във вас, да види колко Той е святост, да се почувства във вас като свята мисъл, да се почувства като откритие във вас, като светло движение. Да заживее във вас като свят Дух. Вие може да говорите за добродетели, за мъдрост, за любов, за способности, качества и т. н., но единствената чиста добродетел, качество, талант, мъдрост ретина и любов, това е светостта.

Когато засягаме въпроса за светостта, ние имаме върховната задача да устремим вашия поглед, вашите желания, стремежи и същини към най-реалното, към най-чистото, към най-божественото, към най-върховното - светостта.

Колкото повече се разширява периметърът на вашата святост, толкова повече и вашата мисъл ще проблесне като светлина. За да може да откриете света на любовта, света на мъдростта и света на истината, трябва да имате светлина. Нека това бъде вашият живот - свят живот, кристално префинен, така както е божественият свят. Само така ще откриете великите адептн, великите учители, синовете божи, които прииждат на земята като нова епоха, като нова духовна вълна.

Светостта е един голям арбитър за развитието, за усъвършенстването, за посвещението на ученика. Този арбитър определя, уточнява, освобождава, Не може ученикът да разреши големия проблем за проявата на живота, ако няма този арбитър, Мнозина от философите, мнозина от богословите са се мъчили да обяснят произхода на живота, но не са могли да се домогнат до великото откритие. Защо? Защото нямат този арбитър - светостта.

Светостта е единствената, която може да помогне както на интелекта, така и на съзнанието да се домогнат до веригата на ония секретни мисли, които произхождат от Божествения дух.

Само чрез тях ученикът ще разреши великите проблеми на живота, Само чрез тях той ще знае за тайнственият произход на Великото начало, за творчеството на вселената. Никой да не си прави илюзии, че без светостта може да разреши този въпрос. Следователно, в началото е била светостта. Тя остава завинаги, защото има вечен произход. По начало тя си е святост, чиста, кристална, абсолютна истина.

За да се домогне ученикът до тия сфери или до тия хоризонти, хоризонтите на божествената святост, той трябва да преодолее всички мъчнотии, т. е. дълбоко да се замисли, дълбоко да се смири, да гледа така трезво на нещата, че да няма препятствие неговата мисъл.

Всички духовни сили в него трябва да вземат участие при разрешаване произхода на живота, защото всички тия сили са взели участие в този процес.

Кое е онова, което ученикът трябва да знае? Това е неговият вътрешен колектив, неговият вътрешен душевен свят, неговата святост.

Ние ще говорим за светостта дотогава. докогато ученикът я прегърне като Алма Матер, като една вътрешна същина. Извън светостта ученикът е чужденец. Той не познава своята родина, не познава своя Баща, не познава своята майка, не познава своя произход. Всеки който не познава своя произход, е незаконороден, скиталец.

Ученикът трябва да почувства вече своя род. Той трябва да знае, че неговият род е от божествен произход. Следователно, той трябва да познава същината на този произход. А той ще я познае само чрез светостта. Чрез нея ще разреши всички въпроси. Няма да остане тайна. Ако той владее изкуството святост, няма да има незнание, няма да има препятствие, противоречия и т. н. Ако владее изкуството святост, той ще открие големите хоризонти, необятните области на вселената. А ученикът и вселената са идентични. Без присъствието на ученика, вселената не може да съществува. Не може да съществува и ученикът без присъствието на вселената. Вселената и ученикът това са първите възможности у Бога.

Как да познаем тази истина? Какво а това първична възможност? Първична възможност това е светостта в ученика. Ако владее това изкуство, той ще знае.

Какво ще знае? Как ще се определи тази максима на знание или какво ще го ползува, ако той знае? Не е все едно да живееш в тъмнината или в светлината. Голяма привилегия е да присъстваш в светлите полета. Привилегия е да се справиш със смъртта и да вземеш живо участие във вселената. Вселената и ученикът това е проява на Бога. Ученикът не познава друга проява извън вселената. Между вселената и ученикът стои Бог. Трябва да минеш през Бога, за да познаеш вселената. Трябва да изучиш вселената, за да познаеш Бога. Бог и ученикът това е начало на вселената. Следователно, вселената е създадена за ученика, да може той да оперира, да се прояви божественото в него. Когато Бог е замислил проявата на ученика, той е проектирал вселената, поставил е ученика като вселенски дух, като вселенска монада. И той бди за тази монада, над този вселенски дух. Той го ръководи, дава му простор, открива му хоризонти.

Тогава се задава въпроса: „Каква е работата на ученика във вселената?“ Работата на ученика е божествена, светлинна, космична. Не е било да се създаде едно космично ядро, в което да не участвува ученикът. Той трябва да участва, защото казахме, че между вселената и ученика стои Бог. А щом Бог е между тях, ученикът всичко трябва да знае.

Ще кажете, че това е светотатство. Всеки син познава работата, изкуството на своя баща. Следователно, законно право е на ученика да знае за сътворението. Законно право е на ученика да знае за проявата, за работата на. Бога. Щом научи това изкуство, за него вече няма съблазън, няма препятствие. И ако днес ученикът се поставя при една специална подготовка, то е да знае за работата на Бога. Ако работиш божествено, ти наистина си святост. Божествената святост това е божествената, святата работа. Извън божествената святост няма прогрес, няма велика работа.

Нека ученикът се втопи в този дух, нека прегърне идеята за божествената святост, за да може да разбира божественият език, божествения план, божествените бъдещи вековни проблеми. Ако не вземеш участие в творчеството на вселената, ти няма къде да се проявиш, т. е. няма къде да подчертаеш божественото в себе си. А трябва да подчертаеш божественото. Не че Бог иска да го подчертаеш, но ти от любов, от знание, от святост трябва да проявиш най-великото, най-върховното, божественото.

Когато засягаме въпроса за божествената святост, ние искаме да обърнем сериозно внимание на ученика да знае за своите задължения.

Светостта е същината на вселената. Светостта е светлината, силата и мъдростта във вселената. Няма велики същества, които да не са познавали светостта. Благодарение на това че са били обгорени от светостта, са казали безсмъртни истини.

Така и ученикът трябва да обгори в огъня на светостта, за да каже великата истина за вселената. Огънят на светостта е искрата, която е просветнала в необятността и се е проявила като сътворение.

Ние няма да занимаваме ученика с абсолютността на Бога, но ще го запознаем с неговата святост. Най-близкото, най-познатото, което се чувства, това е божествената святост. Абсолютността на Бога ще познаете само, чрез своето съзнание, а ще откриете Неговата святост чрез своя интелект и чрез своето сърце. Да бъдеш един гигант, да станеш едно звено, трябва да бъдеш фокус. А можеш да бъдеш фокус само тогава, когато си святост.

И тъй, при зарите на новата епоха, при зарите на новата култура, на новата раса, единствено светият, единствено чистият, единствено свободният е, който може да освидетелства божественото присъствие. В новите прояви на Божествения дух трябва да има кои да освидетелства това присъствие. Ето, сега се създават условия, т. е. създават се ядра, чрез които ще се прояви това освидетелстване.

Светостта е, която ще отрази вибрациите на божественото око във вас. Чрез светостта вие ще видите божествените очи, божествените ръце, които раздават. Чрез светостта вие ще почувствате божественото сърце, което ще ви стопли, което ще ви обнадежди, което ще ви облъчи с лъчите на необятната любов.

Колко близко е Бог до вас. Близко е шепотът на неговото сърце, близко е пулсът на неговата душа, близко е светлината на неговия Дух.

Бъдете вече представители на новото. Сега се заражда една нова духовна култура. Тя ще представи в пълнота божествената святост. Във всички минали култури е имало нещо тъмно, нещо незавършено, нещо неусъвършенствано. Но днес, при този прилив на Духа, ще се създаде една съвършена култура, един съвършен свят, който ще украси земята.

Но може би духовете ще кажат: „Какъв нов свят ще се създава, когато утре може би всичко ще бъде опожарено?“ За да не бъде опожарено, се иска святост.

Кой ще внесе тази святост? Ученикът ще я внесе. Има ли кой да го чуе? Да. Цялото ангелско небе, цялото небе на божиите синове ще го чуят. Може да ви се види това като хипотеза или като басня, но това е истината. Земята придобива вече нов облик, т. е. съществата от слънцето са вече в нова координация по отношение движението, по отношение хармонията на земните сили.

Може ли да види това ученикът? Може ли да изпита тази истина? Той може да проведе тази истина само с помощта на божествената святост, Ученикът следователно няма да бъде чужд, няма да бъде тайна неговото съобщение със слънчевите сили. Има един нов слънчев преход. От дълги времена са очаквали този прилив. Ето сега този нов слънчев прилив облива земята. Ще се създадат благоприятни условия върху земята и тя ще придобие райски вид.

Когато ученикът размишлява върху проблема за божествената святост, в него ще се яви мисълта дали той ще вземе участие в този възход. Колкото повече се вглъбява в божествената святост, толкова повече в него се разрастват съзнателните сили и неговата душа затрептява, неговият ум се вглъбява и става едно ново съзвучие, един нов акорд, подобен на слънчев акорд, т. е. отворен за слънчевите синове.

Когато ученикът се запознава по-близо със слънчевите синове, той ще има опорни точки с божиите синове. И божиите синов живеят на слънцето. И те посещават слънчевите ядра като просветни институти, като просветни академии.

Всички слънчеви ядра са академии за светли духове. Лекциите в тия академии се провеждат от божиите синове, Понякога те си позволяват да провеждат своите лекции и на планетите. Христос дойде и проведе няколко лекции в земната аудитория, макар че земните духове не създават условия, защото са големи реакционери, но божиите синове проникват във всички планети. Те са проникнали в някои планети на слънчевата система, и сега правят нови опити да проникнат и на земята.

Сега обаче няма да има тия страдания и противоречия. Защо? Защото преди да дойдат божиите синове, са дошли силите на закона. Законът ще пази, ще охранява божиите синове.

Но, преди да дойде законът, създаде се Върховната школа, Чрез Върховната школа божиите синове ще проведат своите академични лекции.

Какви знания ще дадат? Ще проведат мировите проблеми, космичните проблеми, връзките притеглянията, зодиакалните сили, които не са били достъпни в миналото и сега, дори и на жреците.

Божиите синове ще внушат на много жреци, на много посветени по лицето на земята да проведат някои тайнствени заложби, някои открития, които се съхраняват в светилищата на слънчевото ядро.

Тепърва човек започва да се ползува съзнателно от привилегиите на слънчевата светлина, досега той се е отнасял несъзнателно към да нея, както животните. За в бъдеще слънчевата култура ща се въдвори по лицето на земята. Тя ще бъде един възходящ стимул към пълно, абсолютно, безсмъртно съвършенство.

Ние няма да говорим за миналите изживявания, които душата е изпитала, които духът е изживял, вследствие на което се е помрачило съзнанието. Това е минала истерия, която остава като един спомен. Не са лоши спомените, но ученикът трябва да има в предвид онова, което е изживял. Нищо да не остане в забрава. Защо? Защото той изучава абсолютните неща, първичните неща. А щом ги изучава, той трябва да знае за миналото. На него това може би няма да му помогне, но като знае за своето минало, ще знае и за миналото на всички същества, които са в по-нисша йерархия, в по-нисша степен.

Защо му е необходимо това? Понеже влиза като един посветен във вселената. А този който е посветен във вселената трябва да знае всичко-за най-малкото и за най-голямото, за най-висшето и за най-нисшето. Той е една чувствителна мембрана и чувства нещата. И понеже ги чувства, той може да ги коригира.

Творческият дух в ученика е, който коригира нещата. За в бъдеще той няма да се подава на странични настроения, няма да се подава на отклонения, защото ще знае за нещата. Ще знае, че те са аксиома, че са велика истина, съвършена истина.

А ако той чувства нещата, а няма възможност да ги приложи, тогава? Не, той може да приложи голям процент от това, което чувства.

В какво стои приложението на ученика? В божествената святост. Колкото повече осветява нещата, колкото повече осветява съзнанието в себе си, толкова повече той става прозрачно око, през което вижда цялата необятност.

Ще възразите, че много е казано това. Наистина, че много е казано. Такива са същините на божествената святост. Виждате как един слънчев лъч минава през необятното пространство, но кой може да измери точно до къде е стигнал и къде е спрял? Щом слънчевият лъч има такива възможности, следва, че и лъчите на съзнанието в ученика ще проникнат в необятността.

Каква ще бъде тяхната работа в необятността? Това е науката в ученика. Това именно той трябва да знае. Той трябва да знае каква задача има неговата мисъл, когато проникне в необятността. Той трябва да знае дели тя ще проникне в необятността или пък трябва да се върне, и ако трябва да се върне, какво трябва да донесе. А той ще знае тия истини само чрез божествената святост.

Когато ученикът се въвежда в тази Светиня, за него няма да има вече тъмни зони, тъмна ложа. Той е излязъл вече от тъмнината. Той познава хитростта и философията на тъмната ложа. Ние няма да се спираме върху въпроса, защо Бог е допуснал тъмнината, противоречията, смъртта. В абсолютната святост на Бога не съществува нито противоречие, нито смърт. Извън божията святост има противоречия, има и тъмнина.

Така ученикът трябва да знае за Бога, Той трябва да се стреми да опознае божествената същина, божествения план и да въдвори в себе си божествената култура.

Ето едни безсмъртни, свети хоризонти, където духът и душата на ученика ще тържествуват. Следователно, имайки в предвид това висше божествено присъствие, което се изразява в изблик на святост, въпросът с незнанието се разрешава. А колко голяма е била спънката на ученика, задето е живял в незнание. Сега се премахват тия препятствия и той заживява като свободен гражданин, като ангел в необятността на вселената.

Това е привилегия, това е достойнство, това е светлина. Светлината е първичност у Бога. И светостта е първичност в Бога. Който ученик борави с тия първични сили - светостта и светлината, той е вече голям пророк, голям посветен, голям маг, голям божи син, голям учен, художник, музикант, астролог, астроном, математик, т. е. той е едно кристално огледало, в което са отразени всички сложни съчетания във вселената.

А това е голяма придобивка, Дори бихме казали свръхестествена придобивка, свръхестествено съзнание. Това е необходимо, за да могат да се виждат нещата в тяхното начало.

Когато казваме тия неща, ние се ограничаваме, но няма как иначе да се изразим. Всички неща са явления. А колко много явления трябва да минат през душата и през съзнанието на ученика. Колкото повече тия явления са от ранга на светостта, толкова повече той е една богата светиня и всички нови същества ще идват в тази светиня да се посветят. Ученикът става вече една светиня и за посвещение.

Но нали той трябва да стане учител, та тогава да посвещава? Ученикът и Учителят са една божествена святост. И ученикът е ангажиран с божествената святост така, както и Учителят. А щом си ангажиран в божествената святост, ти вече не можеш да правиш изключение. Щом си ангажиран в божествената святост, ти не можеш да гледаш на Учителя като на нещо непостижимо, Щом си облъчен с лъчите на божествената святост, за теб учителят е едно от твоите очи.

Ученикът трябва да пази двете си очи, защото едното е на Учителя, а другото е на него. Ученикът вижда действителността на вселената чрез окото на Учителя, а чрез своето око той запечатва, хроникира.

Ние говорихме и за едно трето око - божественото око. И ученикът, и Учителят съзерцават Бога чрез третото око - божественото око. А да съзерцаваш това е да си влязъл в необятната тишина на вселената, защото там където е божествената святост е необятна тишина.

И тъй, вселената за ученика е необятна тишина. Небето за ученика е необятна святост. Когато се говори за небе, ние разбираме божествени условия, при които се проявява цялата вселена. Ученикът трябва да знае за тия условия, за тази среда, за това небе. Той не се спира само в границите на слънчевата система. Небето за него е цялата необятност.

Но ще кажете може би: „Нали той трябва да се запознае с небето на слънчевата система и тогава да се проектира и в другите слънчеви системи?“ Той трябва да мине през слънчевата система, да изучи планетите на тази система, да изучи флората и фауната, да изучи живота на съществата, които живеят там, да знае какво те мислят, с какво се хранят, какви идеали имат, стои ли и пред тях проблемът за светостта, да се свърже със силите на слънчевите синове и като слънчев син да проникне и в другите слънчеви системи.

Кой може да проникне в другите слънчеви системи? Само слънчевите синове. Защо? Защото те владеят великото изкуство на божествената святост. Каква необятност е тази божествена святост. Много времена, много векове, безкрайности ще премине ученикът, докато изучи необятната святост на Бога. Виждате, че ученикът е вечен работник.

Когато застъпваме въпроса за божествената святост, ние разкриваме скритите страни на Духа. Духът има скрити страни по отношение божественото съзнание. Защо? Защото човек още не познава изкуството на божествената святост.

И тъй, на вас се говори за божествената святост. На вас се говори за истините, които са основи в сътворението. Вие се запознавате с условията, с отношенията на божествената вселена.

Ние не се занимаваме с отрицателните сили. Положителните, абсолютните сили са новото устройство у вас, новия образ, новия проблясък. Една голяма мъчнотия за вас са отношенията ви към по-нисшите светове. Преобръщайте всичко на святост. Имайте вече светлия елемент, чрез който ще провеждате нещата. Имайте безсмъртния камък, безсмъртния еликсир - божествената святост. чрез който ще преобръщате нещата.

Ето къде ще приложите своето изкуство. Ето в какво ще изразите своите сили. Ето как ще пораснете. Чрез безсмъртния еликсир ще преобръщате всички противоречиви мисли, които могат да проникнат във вашето съзнание, във вашето сърце, във вашия ум и във вашия дух.

Върховната школа ви дава божествената святост. Осветявайте своите ръце, своите нозе, своето сърце, своя ум, осветявайте целия си физически колектив, та да няма вече места, където да се спотайват тъмните сили. Изпитали сте присъствието на тъмните сили, които са разрушили вашият физически колектив.

Нека вашият колектив стане колектив на божествено присъствие. Изчиствайте тялото си. Чистото тяло излъчва светли лъчи, т. е. създава се светъл ореол, светла аура. Щом то е осветено от лъчите на светостта, ничия тъмна сила не може да се приближи до него.

Може ли да стане това? Това което предстои да стане, то е божествената святост.

Ние ви занимаваме сега със специален предмет. Мнозина са задавали въпроса какво е това безсмъртен еликсир. Не можеш да владееш изкуството на безсмъртния еликсир, ако не си божествена святост, ако не си прозрачна святост. Небето не помни да е давало силата на безсмъртния еликсир на същества, които не са владеели божествената святост.

В какво се състои силата на Школата? Силата на Школата са състои в това да може да освобождава ученика не за периоди време, за пространства и т. н., но да го освобождава в даден момент.

Как ще го освободи? Когато го въведе в божествената святост. Какво е божествената святост? Състояние ли е, място ли е или е някакво явление? То е едно ново състояние, което може да прояви само този, който има божествено присъствие.

Осветявайте нещата, внасяйте в тях повече светлинни елементи, защото често пъти същините са облечени в тъмни краски и ученикът не подозира дори, че това е нещо тъмно, нещо страшно. За да не бъде така, той трябва да хвърля светлина и да ги открива. По този начин ще разберете, че няма голямо зло в света. Има известни процеси. Те ще проведат своите явления и ще отминат. Ще се освободи същината. Цялата работа е да се освободи същината. Тя някога е подвластна. Има известна йерархия в сътворението, която има тази магия да държи подвластна същината. Но ще се освободи тя благодарение на божествената святост. Трябва свято да гледаш на нещата и да бъдеш много, много внимателен. Злото проявява доброто, както тъмнината проявява светлината. Ако не беше тъмнината, нямаше да имате понятие за светлината.

Това е по отношение на съзнанието, защото има един друг, вътрешен поглед за нещата. Чрез него вие ще виждате светлината с нейните много и много поделения. Тогава няма нужда тъмнината да проявява светлината, защото всяко едно поделение е проява на божественото, което е присъствие в светлината.

Когато казваме, че тъмнината проявява нещата, това не ще рече, че трябва да съществува вечна тъмнина. Това са едни от вариантите на физическия, на материалния, на грубия свят. В светлинния свят има друга градация. Изкуство е в светлината да видиш проявата на светлината, да видиш комбинациите, вариациите, явленията, в прозрачното да видиш различията, които съществуват. Това е то святост.

Казвате, че сте видели красивия цвят на, но вие имате само едно понятие за нея. А за нейното светлината движение, за нейното трептение, за излъчванията, за законите, които съществуват в света на светлината, вие още нищо не знаете.

Много има да учите. Вие още не сте запознали да изучавате сложността на светлината. Чувствувате топлината на светлината, на светлинните лъчи, чувствате и виделината им и толкова. А това са мисли на божиите синове. И тези мисли са построени по много сложни закони. Тия същества знаят за голямата сложност във вселената. Те са взели участие в много от проявленията на вселената. Не може един посветен да смята, че един слънчев лъч е неразумно проявление.

И тъй, ученикът трябва да има за база божествената святост. Няма ли святост, винаги ще има лично становище, а то не отговаря на истината и не може да се оправдае.

Казват, че има само еволюция. Вярно е, в божествената святост има само еволюция, но извън божествената святост има инволюция. Нали трябва да има закон на справедливост. Ако сте се отнесли към едно същество несправедливо, не по божествения закон, ще бъде ли право? Да онеправдаеш едно същество и никой да не те държи отговорен? Няма да направят едно човешко същество животно, но ще го поставят при такива условия, да изживее това състояние. Само жертвата е изкуплението.

В какъв смисъл жертва? Онеправдал си да предположим едно същество. Трябва да направиш жертва. Трябва да дадеш тази жертва, това се нарича закон на справедливост. Съществата на земята мислят, че никой не ги наблюдава и че са безотговорни, Казва човекът: „Аз съм толкова малко същество, как ще ме види Господ и с мене ли ще са занимава той, че да ми налага санкции?“ Той мисли, че живее извън закона. Но има един вътрешен морал. Той е, който всичко знае. Той тегли нещата. Закон ли ще го наречете, явление ли ще го наречете, съвест ли ще го наречете, но тегли точно нещата пред зоркото око на съзнанието.

Виждате как постепенно, постепенно се изгражда един университет - културен, просветен, психичен, светлинен и т. н., как се изграждат светлите мисли, как се създава една аудитория, една аура, едно светлинно ядро. А това е необходимо. Това ще остане в съкровищницата на миналото и в съкровищницата на бъдещето. Ще се види как е раснал, как се е просвещавал духът. А това е една голяма придобивка. Ще се знае, че Бог действително е бил като присъствие някъде и няма да се отрича, Ще се питат: „Къде се е проявил той?“

Ученикът още не може да претендира за едно свято право, понеже има същества, на които има да се отплаща. Когато се отплати на тия същества и те го освободят, тогава той ще разбере цялата магия на божествената святост. А той трябва да се освободи.

И тъй, ако на ученика не са се откривали и не се откриват някои тайни, то е благодарение на това, че той е във връзка с известни същества, на които има да дава. А длъжникът винаги се дължи малко резервирано. Ако ние сега сме малко по-искрени, по-близки с вае, то е благодарение на това, че вие сте готови да платите.

Как ще платим и на кого ще платим? Кредиторът ще дойде. Той няма да ви забрави. Трябва да се ликвидира. Ученикът трябва да бъде напълно свободен, независим. Само тогава той може да размишлява за големите, за жизнените неща, които са свързани с неговото естество, с неговата същина.

Да владееш изкуството божествената святост, това подразбира голямо геройство, високо призвание, това подразбира цялото ти естество да бъде втопено в тази святост.

Няма ли да забравим своята индивидуалност, своята личност? Не бойте се. Вашата личност винаги се подчертава. Тя има това изкуство. Не се страхувайте, че ще се обезличите, Обезличаване не съществува. Вие сте проява на Бога. А щом сте проява на Бога, не може да се обезличите. Може да се слеете, но няма да се обезличите. Бог е в многото, в необятното. Той иска да изпълни цялата необятност с живи, с разумни същества.

Но ще дойде мисълта: „Нали е казано, че няма празно пространство, за да се изпълва?“ Това е пак една опасна област. Божествената святост присъства навсякъде. Менят се само състоянията й. Понеже има състояния, има и процес на сътворение. Ако нещата имат едно състояние, това подразбира, че има бездейност.

Въпросът с божествената святост е много сериозен. Великите учители в миналото са мълчали по този въпрос. Ученикът трябва да бъде свободен. Той има само едно задължение - да не злоупотребява със свободата.

За да може да се запознае със сложността на светостта на нещата във вселената, ученикът трябва да се издигне в по-висш свят. Не са така святи нещата на физическия свят, както са в по-висшите светове. Налага се ученикът сам да стане едно свято присъствие във висшите светове.

Но ще дойде мисълта: „Нека да разрешим въпроса на физическия свят, на материалния свят, че тогава да се изкачваме в по-висшите светове.“ Доста временното векове ходихте във физическия свят, опитахте неговата реалност, знаете за неговите същини, за неговия живот, опитахте много от възможностите, които са въплътени в този свят, благодарение на което сте минали доста много път. Вие минахте една доста дълга еволюция - напуснахте нисшите светове и дойдохте до човешкия свят, който по състояние е доста напреднал.

Казва се в старите писания, че дори и ангелските сили като погледнаха към човека, се съблазниха. И наистина, много ангелски сили населиха физическия свят и още не са се върнали.

Защо става така? Това са все мисионери, които идват да въведат ангелската култура. Ще кажете може би, че трябваше да се осъзнаят, но дълбоко в основата си има един божествен замисъл. Тия ангели са едни велики божествени работници или едни мисионери, които внасят задълбочено ангелската култура. в човешкия свят.

Така и човешкият свят внася известна култура в животинския свят. Би трябвало и животинският свят да внесе известна култура в растителния свят, но той още няма това проникване, това присъствие, за да направи това. Животинският свят се ползува напълно от растителния свят. Растителният свят дава своите заложби, своите начални състояния, за да може и животинския свят да еволюира.

Това е един божествен промисъл. Животинският свят е лиши от съзнание. Неговите мисионери са стигнали до там да развият в него инстинкт, който изпълнява службата на съзнание.

Ще кажете, че животните не осъзнават нещата. Те не ги осъзнават, но ги проявяват. А човекът има тази привилегия да осъзнава нещата. Какво ще бъде неговото развитие по-нагоре, ще зависи от присъствието на ангелската култура.

Когато се говори за ангелската култура, трябва да се разбира онази възвишена божествена святост. Колкото съзнанието е по-висше, по-трептящо, толкова повече нещата се схващат в тяхната святост. Ако ученикът може да проумее философията за светостта на божествените неща, за светостта на божественото присъствие, за светостта и живота на ангелското присъствие, той ще може съзнателно да прониква във висшите светове.

Той и сега може да направи анализ със себе си по отношение притоците, приижданията на тия висши същности, които ние наричаме присъствие, но когато проникне в по-висшите светове, той ще има вече една божествена среда. Средата е много важна. Средата за ученика трябва да бъде святост. Колкото повече осветява нещата в себе си, толкова повече той вижда вселената, толкова повече той вижда природата като святост.

Да виждаш Бога в неговата святост, това показва, че си се добрал до първичните заложби, до първичните същини, до първичната девственост на Бога, до първичната девственост на неговия Дух, който прониква в цялата вселена.

Въпросът за светостта разрешава много проблеми: проблема за катаклизмите, проблема за противоречията, проблема за израждането, паденията и големият проблем - проблема за посвещението.

Светостта е една основа. Ако ученикът разбере каква основа е тя, той никога не би се оцапал, никога не би се окалял, никога не би се заразил, никога не би паднал в противоречия, защото той ще стъпва по свети места, защото той ще мисли за свети неща, защото той ще изживява свети неща, ще се храни със свети неща и ще свети в простора.

Светостта е основа за ученика. Сега го подготвят за да могат да го въведат в тази светостта да цени нещата, да цени живота, защото животът в него е една съвършена святост. Ако той е внесъл някои елементи, конто не хармонират със светостта, той трябва да се изправи, има пътища, има средства, има възможности, с които той може да работи, за да открие, кое е онова, което гнети душата, кое е онова, което е противоречие в него, за да бъде свободен.

Единствено светостта освобождава. Запомни, ученико: колкото повече си свят, колкото повече си чист, толкова повече си свободен, Това е една велика истина, която е в началото на божественото присъствие. Бог присъства като святост. Запомни и това, ученико. Всичко онова което е противоречие, което не е чисто, то не е божествено присъствие.

Защо Бог допуща тия противоречия? Бог не ги е допуснал. Бог се е проявил като святост, като една единствена начална святост. И всяко едно същество, което е нарушило тази святост, ще трябва да се коригира. Няма друг път. Най-великото, най-съвършеното, най-безсмъртното, най-силното, това е пътя на светостта.

Защо ви говорим за святост? Говорим ви за святост, защото върху човешката душа тежи нещо. Има един голяма товар, има нещо неизвестно, от което тя трябва да се освободи. Освободи ли се от него, тя ще полети така, както лети първичната изобилна светлина.

Когато засягаме въпроса за светостта, ние искаме да отведем ученика в света на нирвана, както го наричат или в смета на безмълвието, или в света на великата божествена чистота. Който е въведен в тия светове, той е вече едно съвършено същество, защото светостта подразбира съвършенство.

Защо има нужда от съвършенство? За да може духовното да проникне в света на светостта. Къде ученикът ще камери спокойствие? Когато се вглъби дълбоко в Божествения промисъл и заживее в света на светостта. Къде ще израсне, къде ще се усъвършенства, къде ще види прозрачното небе, прозрачното светилище на Бога? Само в света на светостта.

Къде ученикът ще си почине? Къде ще се научи? Къде ще бъде присъствие? Само в света на светостта. Светостта е най-великия идеал. Не се е говорило досега за света на светостта. Непознат е бил той. Казват, че имало светии. Всяка душа, която е могла да надникне в този свят, получава едно ново оцветяване. Това ново оцветяване подразбира безсмъртната краска, краската на светостта.

Колкото повече се издига ученикът, толкова повече го украсяват с цвета на светостта. А колко приятен, колко красив, колко жизнен, колко ухаен, колко тържествен, колко трептящ е този цвят. Никой художник не може да го предаде. Даже и природата на физическия свят не го е предала. И ангелската йерархия не го е предала напълно съвършено този цвят. Единствено Божественият дух може да предаде цвета на светостта.

Ученико, бъди святост. Колкото повече осветяваш себе си, толкова повече ставаш свят, толкова повече овладяваш великото изкуство, великите възможности, великото безсмъртие на Бога. Най-голямото изкуство, което стои пред теб, това е да осветиш себе си и да станеш безсмъртен.

Може ли? Ние казахме, че човешката душа има всички възможности, а човешкият дух по същина е излъчена святост. Следователно, ти, като мисионер, като пратеник си извършил известна работа. Може някъде да си се оцапал, да си се очернил, но твоята работа ще те представи пред гения на светостта. Той ще разреши въпроса дали си очистен вече, дали с вече свят.

И тъй, знай, че ма Един, който ще предени твоите заслуги, твоята работа, твоите способности, твоето изкуство, твоето начало.

Когато те въвеждаме в света на светостта, ние гледаме на тебе вече като нещо величествено, като божествено сияние, като божествено присъствие, Следователно, ние те издигаме и те приравняваме с ония велики души, които са обезсмъртили себе си, които са станали божествена святост.

Ние те въвеждаме в света на тия велики души, за да можеш да завършиш една от своите еволюции. Трябва да стане вече един преход, т. е. да напуснеш по-нисшите светове и да заживееш в по-висшите светове. И ако трябва да работиш, ще заработиш вече като възвишено същество, което може да слиза в по-нисшите светове без да се очерни.

Има смисъл тогава животът, има смисъл да работиш като един свят работник, да премахваш тъмнината и да създаваш културни блага, културна обстановка.

Понеже приготовляват ученика за работник, който да работи с ръцете на светостта, да говори с устата на светостта, да мисли с ума на светостта, той трябва да стъпи в света на светостта.

Това са перспективите, това са бъдещите възможности на ученика. Какво ще бъде тогава неговото състояние, неговата мисъл, неговият стремеж? Ще бъде една святост, Пътят на ученика от Върховната школа е път на святост. Това е единственият път. Няма много пътища. Многото пътища не водят към светостта. Това подразбира да се втопиш напълно в Божествения промисъл. За да се втопиш в божествения промисъл, трябва да се представиш като безсмъртник. А за да бъдеш безсмъртник, трябва да бъдеш святост.

Виждате каква е привилегията, какви са началата за ученика на великото възлизане, за ученика на великото посвещение, Ученикът на посвещението е символ на изящна красота, символ на великото прозрение, на великото присъствие.

Ние възвисяваме ученика, но като го водим по пътя на светостта, той не трябва да мисли за своето величие. Бог никога не е помислил за своето величие и не се е проявил като величие. Той се е проявил на светите люде като най-скромен тих глас, като нежен шепот. Така и ученикът трябва да се възпита в Духа на светостта. Той не трябва да се възгордее или да забрави себе си. Ученикът на светостта не се увлича. Никакви ефекти не, са в състояние да го увлекат, т. е. да напусне своя царствен живот. Той никога не излиза вън от своята централа.

Това не е ли ограничение? Централните неща не са ограничение. Те са фокуси и се въплъщават, проникват, раждат се.

Когато занимаваме съзнанието на ученика със светостта божия, ние имаме за задача да го подтикнем, да му дадем импулс да търси тази святост. Тя не е далеч от него. Може би е само на няколко милиметра.

Защо тогава не се въплъти в нас? Тя е толкова прецизна, толкова деликатна, толкова прозрачна, толкова трептяща, толкова чиста, че не влиза всякога в съприкосновение. Само светият ученик има тази привилегия. Святите неща са абсолютни.

Може ученикът да мисли, че е придобил вече тази святост, но коя е мярката в него, която да прецени, дали тази святост е абсолютна? Неговото свято съзнание.

Осветявайте съзнанието си. Не само го развивайте, но го и осветявайте. Нека всяка придобивка бъде осветена. Това е ценното, това е същественото, идеалното, възвишеното, божественото. Само осветеното съзнание е божествено. Щом не свети, то още не е божествено.

За да може ученикът да организира своето съзнание, трябва усилие. Може ли с обикновено усилие да направи това? Не може, Пък и не бихме го задължили. Това може да се постигне само с едно велико божествено присъствие. Ето защо, за да има притоците на тия присъствия, той трябва да се осветява.

Как? Като гледа на нещата в тяхното начало като святост. Тогава той ще цени и своята мисъл, и своите органи, и своето тяло, и своето движение, защото всички сили в него имат за център светостта.

Втопявайте се в необятността на светостта, за да бъдете най-способните и най-свободните. Колкото повече сте свободни, толкова повече прониква у вас Духът на светостта. Колкото повече сте святи, толкова по-лесно ще пристъпвате към царството на безсмъртието. Колкото повече сте святи, толкова повече ще съзерцавате очите на Бога. А щом ги съзерцавате, те никога няма да се отклонят от вашия поглед.

Очите на Бога - това е светостта. Ученикът е поставен в един свят на големи противоречия, при много и разнообразни катаклизми. Но колкото повече осветява себе си, толкова повече той вижда светостта на нещата и за него няма вече тъмни, неизвестни неща. Всичко ще бъде наяве.

Да откриеш нещата в тяхното начало, това е наука. Да знаеш за тяхното сцепление, за тяхното притегляне, за тяхното величие, това е наука. Да боравиш с елементите на светостта, това е наука. И светостта има свои елементи.

Кой ще докаже това? Само усетите на вашата душа могат да проверят тия области. Само те са, които могат да докажат елементите на светостта. Те са едни от най-първичните реалности във вселената.

Ние говорим на ония ученици, които са оцветени с цвета на мистиката, с цвета на Духа и с цвета на светостта. Само те могат да знаят за първичното у Бога. Никаква друга наука не може да открие Бога, да докаже Бога, защото Бог първоначално е святост. Как може обикновената наука да говори за Бога, когато тя не почива на принципа или на на закона на светостта? Изключено е. Единствено Върховната школа, единствено великото посвещение в светостта може да знае за великата наука на Бога.

И тъй, стремейки се да откриете божествената святост, стремейки се да се доберете до вибрациите, до възможностите на чистотата, вие имате преимуществото да се ползвате от сложните тайнствени, безсмъртни същини на първичните елементи във вселената.

Има едни първични елементи, които още не са в достояние на научната мисъл. Има много заложби, които още не са в достояние на научната мисъл.

Какво е това научна мисъл? Да. търсиш и да откриваш нещата. А в божествения свят, в божествената святост има друга една наука, която създава нещата, т. е. влизане в творческия принцип, в творчеството на божествената деятелност. Божествената мисъл създава нещата, а научната, обикновената мисъл открива нещата. Не можеш да откриваш, ако нямаш създадено. Кое е реалното? Реалното е това, което се създава. Това което ти си можал да откриеш още не е реално, защото при откриването винаги се получава някакъв недостиг, някакъв дисонанс,

За да можеш напълно да откриеш началото на нещата, ти трябва да бъдеш творец. Само този който създава, знае за началото на нещата. Да знаеш за нещата, ще рече да си взел участие при създаването им.

По начало . всичко е било създадено. Ученикът трябва да влезе в това начало. Влезе ли в това начало, той ще издири пътя, по който е тръгнало това начало. Да знаеш първите стъпки на Великото начало, да знаеш от къде е тръгнало това Начало, да знаеш изкуството на великото творчество, това е важно.

Въвеждайки ученика в света на светостта, ние имаме за задача да внесем в него нова мисъл, съвършено нова мисъл.

Но учените може би ще кажат: „Докажете дали е реална тази мисъл или не.“ Щом една мисъл е проектирана, тя е вече реална, тя съществува. Значи, тя има корен, има централно ядро, от което е произлязла, има свое начало и не е фантазия.

Така стоят нещата във висшите божествени светове. Нашата задача е да издигнем ученика в тия светове, да знае той, че нещата са святи. Той трябва да потърси светостта и в най-черните неща, на които е гледал досега с пренебрежение. Примири ли се с това, че няма вече черно, той е най-големия реалист.

Няма друга наука вън от божествената реална наука. Съвременната наука е още в своите пелени. Тя още не подозира, че в тия пелени е увит един младенец. Този младенец е светостта.

Ще кажете, че науката прави големи чудеса. Кой прави чудесата? Чудесата се правят от съществуващите сили, от съществуващите елементи.

Ще кажете, че учените са ги предизвикали. Кой ги е предизвикал? Тяхната мисъл. Коя е тяхната мисъл? Мисъл на творчество, Ако няма мисъл на творчество не могат да се открият различните елементи или различните сили във вселената. Научната мисъл, която е във връзка е творческия елемент, не е басня, а е една реалност, защото творчеството е реалност.

И тъй, ученикът има да се занимае с един голям въпрос, въпрос с божествената святост или със светостта на всички неща, които го ограждат и които са с него.

Не са много далече нещата. Не е много сложна науката. Не е толкова страхотен Бог, както са го предали в древността разните пророци, мисионери и водачи. Бог е една изобилна, необятна святост.

Така гледа на нещата ученикът на Върховната школа, защото върховните неща са святи неща, защото върховните мисъл е свята мисъл, защото върховният живот е свят живот.

Нека тази мисъл за святост да преобладава вече във вас, да пречисти всички други мисли, всички други сили и подбуди, които са като комплекс във вашия свят.

Нека светостта заеме място вече във вас, нека тя бъде ваше ръководно начало, нека тя изпълни всички поделения на вашия свят, нека навсякъде проникне да няма нито кътче във вас, в което да отсъства светостта.

Ние няма да ви препоръчаме като светии. Далеч сме от тази мисъл. Ние ви въвеждаме в светостта. Ще дойдат може би дни, когато ще стенете светии, но не такива светии както в църквата. Светията за нас е един художник, музикант, математик, астролог, астроном, естественик и т. н., и т. н.

Да знаеш за началото на всички елементи, които са произлезли от божествената святост и са създали вселената, това значи да бъдеш светия. Той знае, че в основата на вселената са въплътени елементите на божествената святост.

Може би ученикът ще се затрудни за божествената святост. Ние обаче искаме да му дадем един импулс. И като помагачи, като делегати идват ангелските сили да го предвождат в трудните моменти, защото ангелската йерархия е йерархия на святост, на чистота, на красота, А щом ангелската йерархия е чист, красив свят, защо и ученикът да не притежава тия атрибути? Когато освети всичко в себе си, той ще притежава и по-големи.

Когато се говори за светостта се разбира и голямата тишина, Какво общо има тишината със светостта? Всички сили, всички същества, които вземат участие в посвещението на ученика трябва да имат абсолютна хармония. А абсолютната хармония подразбира голямо вглъбяване, необятна тишина.

Индивидуална сила ли е тишината, за да ни помага? Тишината е онова дълбоко съсредаточение, онова дълбоко вглъбяване в себе си. Върховното ръководство особено държи за светостта, но не е забравило и тишината, защото ученикът може да се вглъби само в тишината. Само тя може да долови нежните вибрации на светостта. Той трябва да придобие една такава тишина, че да млъкне и да не разваля хармоничната обстановка около себе си, защото един ученик, който е тръгнал по пътя на светостта, е създал вече една хармония в себе си. А това е много важно. Ако има нещо, което ученикът да е изработил като факт, като реалност, това е хармонията.

Колкото повече се хармонизира, толкова по-дълбоко заживява в тишината и всички сили в него придобиват едно голямо спокойствие. Само когато хармонизира така силите в себе си, че да настане една дълбока, една всемирна тишина, може да бъде способен да работи. Неговата работа тогава ще бъде безсмъртна, свята.

Може ли да се придобие тази тишина? Трудно е, но е възможно. Кога е възможно? Когато ученикът е научил изкуството да прелетява. Така както прелетните птици прелетяват при благоприятните условия, за да избегнат големите земни катаклизми, така и ученикът трябва да бъде толкова буден и когато някое същество навлезе в неговата аура, в неговата тишина, той трябва веднага да реагира, да не допуща в зоната на неговата тишина никакво размирно същество.

Възможно ли е това? Мъчно е, но е възможно.

Какви други смущения може да има ученикът? Болезнените състояния. Те не трябва да нарушават неговата тишина,

Възможно ли е? Трудно е, но е възможно. За ученика на дълбоката тишина и върховната святост е възможно.

Голямото изкуство има специални елементи, които са от състава на Божествения дух. Само чрез тия висши елементи, само чрез този състав на Божествения дух ученикът ще може да открие голямата истина за живота. Той си е служил с много други елементи, които са близко до кръвта на живота, но не е можал да проникне в яснотата, в реалността на тази кръв, та да проведе една съвършена, абсолютно логична работа.

Работата е достойнство. Ако трябва ученикът да се удостои с някакъв завършен проблем, то е да притежава ония духовни божествени елементи, които се провеждат като струи в строителството.

Ние говорихме за строителството, за творчеството, но когато става въпрос то да влезе като основа в човешкото съзнание и в човешкия дух, иска се една особена ваятелна сила, която да извае първичните образи, първичните подобия, които са представители на божествената святост.

Може ли ученикът да се добере до тия тъй наречени абстрактни, далечни, необятни, абсолютни елементи на Духа? Да. Има в ученика тази способност, с която може да работи.

Как да работи, какво да работи и защо да работи, това е проблем, който той трябва да постави за разрешение пред мировите сили, Той трябва да си отговори на този въпрос. Той трябва да има едни реални, едни святи директиви, т. е. трябва да напипа най-жизнения, най-святия пулс, който да му подскаже и да го изведе от неговата среда, Той трябва да напусне средата на ежедневието и да има вече една нова среда, една нова обстановка, една нова сфера, един нов свят.

Защо са необходими тия новости в него? Защото обновата на неговия дух и на неговата душа създават перспективите за преобразяване. Трябва да стане едно преобразяване, трябва да стане едно голямо вътрешно движение. Вътрешното движение е, което подтиква всички сили в ученика да се преорганизират в една нова организация, в един нов комплекс, в една нова йерархия.

Налага се ученикът навреме да мине в нова йерархия, която е така близка и която може да го сроди с йерархията на ангелите. Няма вече препятствия за него, няма недостъпни места, няма съборени мостове, че да не може да прекрачи в ангелската йерархия. Няма непонятни, няма незнайни области.

Ангелският свят това е бъдещето, това е утрешното, това е и сега, Този проблем не е вече тайна за ученика, защото шепота на ангелските мисли, защото движението на ангелската работа го занимават, защото знанието на ангелите е вече прилив в неговото съзнание.

Няма вече незнайно, няма вече нищо, което може да спъва ученика, защото с помощта на ангелските сили той минава вече в областите на абсолютната свобода.

За да излезе от тази среда, за да напусне този свят, тия поделения, има един вътрешен фактор. Този фактор е божествената святост. Да се въведе ученикът в божествената святост, това е един нов цикъл, една нова епоха, една нова раса или както я наричат расата на светлината, расата на чистотата, расата на красотата? Трябва да се проведат вече нови принципи, нови кодекси, нови светлинни приливи, които да разширят, да обнадеждят, да разкрасят мисълта на ученика. Единствено с мисълта си той ще може да проникне в културните придобивки, в светлинната работа на ангелските сили.

Ангелският свят е вече един нов хоризонт, нови приливи, които ще разкрасят, които ще осветят мисълта на ученика. Да напуснеш животинския свят, да се освободиш и от човешкия свят, това ще рече да навлезеш в ангелския свят.

Ето, имате една необятна, една широка сфера да развиете вашата мисъл. Само в полетата на ангелския свят тя ще се развива правилно, защото там има всички нюанси, всички трептелия. Те ще й съдействат да може да се организира. А влезе ли в досег с ангелските приливи, ученикът ще изживее, ще опита божествената святост.

Нека в неговата мисъл се зароди това ново начинание. Не че тази мисъл не съществува, но сега е в процес на въплъщение. А тя трябва да се роди. Единственото същество, което е вече в процес на раждане, това е ученикът на Върховната школа. За него не са проектирани вече пререждания, не се създават никакви родилни мъки и състояния. Той се връща завинаги в царството на ангелите.

Кои са тия ангели, които са дошли и земята, останали са тук и които трябва да се върнат? Това са учениците от Върховната школа.

Но ще кажете: „Нима ние сме били ангели?“ Ние няма да определяме дали сте били ангели или не, но когато провеждаме някои състояния от ангелския свят и вие почувствате тия състояния, били сте такива същества.

Трябва ли ученикът да се гордее, че е бил ангел? Той трябва да съжалява, задето е забравил това, трябва да съжалява, че се е отклонил от живота на ангелите, че е загубил чистотата на ангелите, че е загубил светостта на ангелите. Но той трябва да се радва, че е стъпил вече в Школата на ангелите, в науката на ангелите. Това е голяма привилегия, голямо достойнство.

Да придобиеш достойнството на божествената святост, това е велик завет, който възкресява духовните сили. Не че в ученика отсъстват духовните сили. Той притежава духовни сили, но тия духовни сили не са влезли още в процес на възкресение. А сега настава тази епоха, когато духовните сили минават в процес на възкресение, т. е. в процес на святост.

Когато говорим за божествената святост, ние отваряме широко вратите, разкриваме пространството, разкриваме цялото небе, правим в достояние безкрайността, за да може ученикът да се почувства, че е част от небето, че е част от звездите, част от силите на притеглянето, част от мировата хармония, част от творческата мисъл на Бога.

Колко радостно е, когато ученикът и мери своето място, когато намери своите, когато влезе в полетата на светостта.

Може ли да стане това? То е станало, защото светостта на ангелите се е преляла в светостта на човеците. Този прилив ще се изрази в една свещена творческа работа. А това е гениалното, това е свещеното. Има свещени, има гениални неща, има необятни полета, които ученикът тепърва ще изживява, тепърва ще заживее с тях. А да заживееш в тия полета, това подразбира да си наследник на едни богати, богати наследства.

В какво се състоят тия наследства? Във велико творчество, т. е. да влезеш във връзка, да станеш присъствие в творческия дух. Ученикът не знае свещената работа на творческия дух. Той го чувства, но не знае за неговата свещена работа. А сега той се въвежда в тия полета на творчеството, за да може да предизвика същите отгласи, същите сили и в своята душа, и в своето съзнание, да станат те един богат отзвук в неговата мембрана, в неговия промисъл, защото и ученикът е един промисъл, един свещен промисъл.

Кога той ще осъзнае това? Ще го осъзнае тогава, когато започне да взема живо участие в работата на творческите сили.

Защо се разкриват такива хоризонти? За да може ученикът да види света, да може да влезе във вселената, да може да проникне в необятната действителност. Той още не знае за необятната действителност. Той се плаши от нея, не иска дори и да мисли за нея. защото тя е толкова голяма, а той няма тия качества, няма тия способности да се справи с необятната действителност. Проникнат ли обаче елементите на божествената святост в него, всички проблеми за живота се разрешават.

Проблемът за живота е непонятен още в своята дълбочина. Не се знаят много неща. Не се знае за първичните начала на живота. Съвременната наука казва, че той е една случайност, че е произлязъл благодарение на някакво механично развитие на дадени елементи като една съвършена субстанция и там се спира.

Спира, понеже за живота нищо не се знае. Единствено Върховният институт, който се ръководи от велики представители, от велики, съвършени сили, може да даде положителни основи за живота. А основите са важни. Нали се казва, че всеки един елемент има своя основа. Така и животът като елемент има своя основа.

Елемент ли е животът? И ако е елемент, какъв именно елемент е той? Животът произхожда от елемента божествената святост. Всичко в начало е било божествена святост,

А сега не е ли така? И сега в началото е пак божествена святост. Зависи в каква степен е животът. Ако е във висше състояние, той произхожда от висшите елементи на божествената святост.

Но може би ще се зароди мисълта: „Защо трябва да се постави въпросът така, че да се разбира, какво животът е елемент, когато елемент ще рече някаква материя, нещо материално?“ Има и духовни елементи. Всички материални елементи произхождат от духовните елементи. Казахме, че животът е в творчество. Следователно, материалните елементи са отблясъци от духовните елементи.

Но тогава се поставя въпроса: „Какви са тия духовни елементи?“ Религиозните казват, че няма нищо и че в живота има само един Божи дух, който е създал всичко, но кога го е създал, не се знае. С какви елементи с е послужил, с какви сили, религиозната наука не знае. Тя мълчи. Казва: „Светотатство е да се бъркай в божиите работи.“ Светотатство е, когато се злоупотребява с божествената наука, но щастие е, когато божествената наука идва вече като светлина, като красота, като святост. Ако ученикът не се занимава с божествената наука, каква наука ще го занимава тогава? Няма друга наука вън от божествената наука.

Казват, че имало дяволска наука. Не, ученикът не вярва в никаква дяволска наука. Той знае, че има само божествена наука. Трябва да бъдем правдиви, логични, математични, Справедливостта е едно качество, което произхожда от светостта. Трябва да знаем и да можем да се проявим така, както се е проявил Бог във вселената. Всички духовни сили в ученика трябва да се проявят така, както Бог се е проявил.

Къде ще се проявят и като какви ще се проявят? Най-малко като елементи. Но понеже казахме, че учени кът е един елемент, то той трябва да се прояви поне като ангелите. Прояви ли се така, той е разрешил въпроса с чистотата, със светостта. Може да не бъде абсолютно свят, така както Бог е свят, но може да бъде относително свят.

И относителната святост е една голяма привилегия. Да се занимаваш с науката за светостта, това подразбира да си влязъл вече в редиците на творческите светещи сили.

Когато занимаваме ученика с тия проблеми, къде се намира той? Къде е неговото място? Представлява ли някакви условия, някакви възможности? Може би се колебае още дали да напусне своята среда, своите условията се прости със своите възможности и да приеме новата среда, новите условия, новите възможности, но ще се чуди, ще се чуди, ще размишлява, ще разрешава и като погледнеш, той се е изменил, защото старото е отегчение, повторение, а духът на ученика не благоволява вече в повторенията. Те са вече едно втръсване. При всяко едно втръсване се явява безсмислие. А безсмислието е препятствие. Препятствието е пък тегота за духа. Ето защо, ученикът, стъпил във върховните устои, стъпил в дълбочините, в глъбините, в широчините, във височините на божествената святост е забравил миналото, ликвидирал е с миналото. Миналото е една нисша почва за него. Следователно, при прогреса, при проникването на божествената святост се явява една нова стъпка, т. е. той се вглъбява, въплъщава се вътре в душата и тя реагира на всички противоположности, на всички противоречия, в резултат на което се ражда новата искра-искрата на божествената святост.

Така възкресявайки силите на живота, той става вече едно ново поле, една нова вреда, една нова област, т. е. животът се изразява като една нова йерархия, т. е. силите на йерархията разкрасяват приливите в живота и те се явяват като светлинни нюанси, като светлинни проекции, като светлинни състояния.

Божествена святост. Отправил поглед към света на божествената святост, Божественото присъствие е вече като резултат, поле на всички сили, които са еволюирали, които са се обособили като един магнетичен психичен, мистичен организъм. В ученика се заражда вече новото тяло - частичното, психичното, мировото тяло. това тяло що даде пълна възможност да се съсредоточи и обновят духовните сили. Това тяло е тяло на светостта.

В тялото на светостта се съдържат всички възможности, всички способности на божествената душа, защото душата оперира чрез тялото. А щом ученикът иска да има притоци на божествена душа, трябва да има и свято тяло.

Може ли физическото тяло да извърши тия функции, тия секреции? Да. И физическото тяло се подава на преобразяване. И физическото тяло може да се обезсмърти, да се внесе в него елементът на безсмъртието.

Какво ще стане тогава със смъртната същина, със смъртната субстанция? Ще се намали до минимум.

Какво ще остане от физическото тяло? Ще се превърне на скъпоценен камък. Ще се изрази на едно малко камъче, което ще напомня за великата история на физическото тяло. Ученикът ще вземе това камъче, ще го съхранява в себе си, ще си служи с него, защото един скъпоценен камък излъчва светлина.

На всяко камъче светлината е различна. Колкото повече ученикът осветява своето тяло, толкова повече ще бъде светлинен този камък. Ученикът отговаря за всички същини, които притежава - материални, физически, астрални, духовни, ментални и т. н. Той отговаря за всичко онова, което е послужило да се въплъти душата и трябва да даде ответ за него. Трябва да освети своето тяло до такава степен, че остатъкът от това тяло да бъде един скъпоценен камък. Нищо не трябва да изхвърли, нищо да не изостави. Бог не обича безпорядъка. Не можеш да изхвърлиш своето тяло и да кажеш, че не се интересуваш от него. Бог ще те държи отговорен за безпорядъка. Той така е поставил нещата, че да няма дисонанси.

Не създавай дисонанси в своя физически свят. Всяка малка капчица кръв ти трябва да запазиш. Ти си отговорен. Те са твои капки кръв. Твоят организъм съдейства за твоето посвещение. Следователно, ти си длъжен да отдадеш време и то свято време да го пазиш. Никакви външни примеси не трябва да допущаш в твоя организъм. Всичко онова което не е от състава на твоя организъм, ще го държиш настрани. Ако го оставиш в себе си, ще настане разложение, ще се явят миазми. Единственото нещо, което трябва да направиш е, останките които няма да приемат съвършената святост, да бъдат скъпоценен камък. По такъв начин цялата физика на земята ще стане скъпоценна скала, която ще свети така, както свети слънчевото ядро. Свята скала, светлинни елементи, скъпоценни камъни е съставът на слънчевото ядро.

И земята ще получи този състав. Всичко ще се преобрази и ще стане светлинни бисери. Камъкът е доста примитивен в човешкото съзнание. Казват хората: „Камък, нищо не е.“ Не, не е така. Камъкът представлява твърдост. Благодарение на тази твърдост Господ е стъпил и е започнало сътворението. Твърдостта е послужила на Бога. Тя ще послужили на вас. Вие имате тази твърдост в себе си.

Нека вашата твърдост стане светещ камък. Това е вашият капитал. Ще има какво да заложите в духовните банки. Ако на земята един от скъпоценните елементи е златото, в духовния свят са скъпоценните камъни. Следователно, имайте принос в духовните банки. Нека вашият актив бъде скъпоценните камъни. Ръководният гений на земята отново ще съгради от тях и ще блесне земята така, както блести слънцето.

Нека всичко у вас бъде свято. Не само мисълта, не само чувствата, но целият ви живот, целият ви колектив бъде святост. Да няма нищо тъмно, нищо черно, нищо нечисто. Всичко да бъде святост.

Описвайки ви така, ученикът, ще ви се види много баснословно, но няма друг път, няма друга действителност, няма друга наука. Ако трябва ученикът да се занимае със своя свят, то е да го направи светилище, да преобърне най-неустойчивите елементи в себе си в скъпоценни камъни, които ще послужат за създаване на нова орбита на земята.

Казват някои, че ще дойде светлина отгоре и ще освети земята. Светлината е на земята вече. Всички духовни същества, всички души на земята са дошли отгоре да я осветят. Това са пратеници ангели. Те са най-близките същества до земята. Само те знаят за божествената святост.

И тъй, когато ви говорим за светостта, ние искаме така да разберете тази магия, че да виждате себе си в себе си, да виждате, че всяка една клетка, всяка една тъкан е святост. По този начин вие ще се обикнете. А щом се обикнете, ще бдите за себе си и ще се радвате. Така ще се избегнат всички болести, защото ще се освобождавате от всички влияния.

Това е специално за ученика. Ние не говорим за обикновените същества. Ние говорим на ученика от Върховната школа, защото неговото построяване е върховно. Следователно, щом ви занимаваме с великите идеи на светостта, у вас ще залегнат едни върховни начала. А тия върховни начала са притоци от божествения свят. Божественият свят и светът на ученика трябва да бъдат идентични, трябва да се въплъщават един в друг, Такова едно въплъщение е прииждане на светостта в. ученика.

Изграждайки така своята нова мисъл, своя нов идеал, ученикът трябва да се срещне с новите действителности, с новите реалности, с новите същности. Сега, в този момент той трябва да се срещне с тия нови сили, с тия нови същества, с тия нови представители на висшите светове.

Може ли? Да може. Ученикът трябва да почувства в себе си тяхното присъствие, тяхното прииждане.

Нека висшите радиации на божествената облъчват вашето лице, вашите очи и ви създадат като светлинен свят, т. е. целият ви организъм да получи светлината на слънцето. Само под тази светлина духовните сили ще прожектират своите мисли, които ще бъдат едно въплъщение, едно ново раждане. Сега, когато народите са в стълкновение, в едно отрицателно сцепление, ученикът трябва да преобрази както себе си, така и условията, като се иска от него да провежда идеята, да провежда същината на божествената святост.

Нека това живо слово, тази безсмъртна есенция, този жив ритъм произведе у вас сфера на святост, поле на святост, земя на святост, пространство на святост, Всичко у вас да бъде святост. Чрез светостта ще разрешите големия въпрос за за вашето бъдеще съществувание, пък и за настоящето ви съществувание, защото светостта е един предпазител, една запалена свещ, едно запалено огнище. Всичко което попадне в него, се стопява.

Такива едни пещи трябва да бъдете и всичко което не е съвършено да се претопи. Не ви трябва баласт, а само есенцията, само чистото.

Пречиствайте се. Нека вашата мисъл да бъде запалена свещ. Чрез нея пречиствайте всички пориви, които могат да ви владеят. Имайте чиста, свята мисъл и нещата ще бъдат така ясни, както са ясни за слънчевата светлина.

Слънчевата светлина прониква навсякъде и колкото и големи, и тъмни препятствия да срещне, те не са в състояние да проникнат в нея. Така и мисълта на ученика трябва да проникне, подобно на слънчевия лъч навсякъде вътре в него.

Изпълнете са със святата мисъл и животът ви ще протече като божествена песен. Трябва да станете песен, легендарна песен. Нека ви виждат като легендарна песен. Чистотата създава красотата, а красотата е най-загадъчното, най-прекрасното, най-идейното.

Бъдете красиви. Красотата ще ви говори за светостта. Само нейният език знае за краските на светостта. Само той познава светостта на дадено същество. Ученикът на Върховната школа борави с дълбоки, широки, необятни предели. Той може да отпътува далече, много високо и да се върне. Всичко у него става вече съзнателен процес.

Така упражнявайки своята мисъл, той е вече едно проникване. А вие знаете силата на проникването, стойността на проникването. Проникването е едно вглъбяване в божествената святост. Не можете да познаете Бога извън неговата святост. Ще го познаете само чрез едно свято проникване.

Много сте се мъчили да откриете, що е Бог, но не сте могли да откриете нито неговата същина, нито неговата големина, нито неговата абсолютност. Само чрез светостта Бог ще ви стане близък, познат, реален. Тогава въпросът за съществуванието на Бога ще падне, защото силното у вас това е Бог, това е неговата святост.

И тъй, за да може културата, да може науката, идеите на Бялото братство да се разраснат по планетата Земя, трябват ангелски представители. Ученикът е, който трябва да представи божествената святост по лицето на земята, та и на земята да заживеят светлите сили. Тя ще отгледа, ще отхрани достойни синове, достойни светли представители. Земята е дете на слънцето и това дете трябва да бъде като слънцето. Както ученикът трябва да бъде като Бога, така и земята трябва да бъде като слънцето.

Свързвайки се със силите на светостта, ученикът се запознава със секретните мисли на ангелските сили, А това е важно. Какъвто и въпрос да разрешава, той се спира и казва: „Как едно ангелско същество мисли по този въпрос? Как това ангелско същество би го разрешило?“ И този път ученикът разрешава въпроса ангелски. А същината на живота, целта на вашето съществувание е да разрешаваха въпросите по ангелски.

Колко важно е това състояние. А ученикът трябва да въплъщава в себе си тия състояния. Колкото повече изживява такива състояния, толкова повече той разбира същността на божествената святост, Божествената святост е една богата рудница и когато, и каквото ви потрябва, можете да вземете от тази рудница.

Никога не живейте в недоимък. Щом сте в рудницата, винаги ще имате божественото благоволение и благословение. Чрез тази велика рудница, вие разрешавате бъдещия проблем за вашето посвещение, проблема за прииждащите цветове на земята, проблема за идването на шестата раса, проблема за възтържествуването на царството на Бялото братство по земята.

Трябва да разрешите този проблем, защото сте пряко свързани с него. Бялото братство, ангелските същества, светлите сили, това е един от най-важните проблеми, защото ще трябва да, се организирате към дадени сили, да напуснете старата организация и да се включите в новата организация, в организацията на светлите сили.

Това е идеята на Върховната школа, това е работата на Върховната школа - да проведе великите мисли, великите планове на светлите сили върху земята, както се провеждат и в другите планети.

Виждате, не е забравена земята. Потекло е божественото електричество, божественият магнетизъм, божествените токове през светостта и са достигнали да душевните глъбини на ученика.

Ученикът е, който ще засвидетелствува прииждането на божествената святост на земята. Ученикът е, който ще засвидетелствува работата, културата, науката на светлите сили, Ученикът е, който ще обезсмърти великата идея на светостта на Бога. Бог ще бъде святост в бъдеще. Всички неща ще се изградят по закона на светостта. Цялата култура, цялото образование, цялата просветна подготовка ще се проведе по системата на светостта.

Това е бъдещето на земята, това е бъдещата подготовка, това е бъдещата култура, която ще залее земята и ще преобрази всичко. Това е новото, което идва на земята. Човешката мисъл ще прозре божествената святост и цялата наука ще се ръководи от тази святост. Всички разумни хора ще се замислят за божествената святост. Всички начинания в всички планове ще се провеждат по системата на божествената святост, това е великото бъдеще, в което живо участие взема ученикът на Върховната школа.

Предстои една просветна епоха, епоха на необятен мистицизъм, епоха на всемирно просветление. Начало на тази епоха е ученикът на Върховната школа. Нека това начало се добере до великата рудница на божествената святост. Бог ще ви проговори като святост. Бог ще промисли у вас като святост. Бог ще заживее у вас като святост. Бог ще просветне у вас като святост. Бог ще ви освети като святост.

И това ще стане. Гледайте през призмата на светостта и ще видите действителността. Не е необходимо да се правят много разсъждения, да се търсят причините, за да се откриват последствията. Всички тия процеси са станали. Вие сте ги опитали и край. През призмата на светостта ще разрешавате всички въпроси. Трябва така да се възпитате в духа на светостта, че да видите красотата на Бога. Вие не я познавате още. Говорите за някакъв Бог, който е абсолютен, но нито го познавате, нито сте го видели, а Бог е красота.

Да ходиш в красотата, а да виждаш тъмнината, да виждаш грозотата, това е печално, това е много печално. А такова е сега състоянието на човечеството. Живее в Бога, а отрича съществуванието на Бога,

Но и окултният ученик не разбира много добре Бога, Той трябва да разреши въпроса с божествената святост, за да върви напред. Ние трябва да имаме база. А тази база е божествената святост. Слънцето което ще осветява пътя ни към необятността на Божия дух, това е светостта. Ако започнете да разрешавате проблемите по закона на светостта, ще станете други същества. Вие ще се преобразите.

Кое ви спъва сега? Спъва ви това, че гледате мрачно на всички страни. Целият ви живот е върволица от несъгласия. А всяко несъгласие е дисхармония. Не че нещата са бивали толкова страшни, но вие сте ги виждали такива. Виждаш един черен предмет. Боядисай го с бяла боя и ще стане бял.

Трябва да преобразяваш нещата. В начало те не са били черни. В последствие са станали такива. По начало няма черен цвят. Това е белият цвят, но в последствие като дисонанс са се явили и другите цветове. Когато се изгражда едно здание, трябва материал от различни елементи. Така и тия цветове са създадени, чрез които синовете божи да проведат божественото присъствие или божественото творчество. Но когато ученикът бръкне в божествената съкровищница, той трябва да извади белия цвят. С него трябва да работи той.

Ще кажете, че ученикът е много малък. Не е малък. Понякога, той е доста голям и е хвърлил сянка. Всеки голям предмет дава сянка, понеже не е прозрачен, не е божествена святост. И понеже. досега ученикът е хвърлял голяма сянка, ние искаме да го смалим, да стане малък скъпоценен камък, който да не хвърля сянка, но да излъчва светлина.

Това са все понятия. Зависи сега как ученикът гледа на нещата. От божествената святост нещата са едни, а от човешко гледище са други. Затова някои от великите мислители са казвали, че и малките неща са толкова ценни, колкото и големите. Малко, но кондензирано. Ако искате да минете през непрогледното пространство като една малка искрица, ще имате много малко препятствия. Но ако искате да минете като голяма искра, ще имате много стълкновения. Голямата искра произвежда търкане, а малката минава незабелязано. Ето защо, ученикът трябва да се смали, да няма багажи, та по-лесно да минава по друмищата, по пътя, той трябва да разчисти своите сметки, своите задължен я и да остави абата си.

Има легенда за свети Илия. Като се възнесъл на небето, изтървал кожуха си на земята. Кожухът, това е човешкото тяло. Той отлетял с духовното си тяло, а физическото тяло оставил на земята като свидетелство, като светиня за поклонение, за изцеление и да кураж.

За да може ученикът да постигне някои висини, той трябва да бъде силен, трябва да владее изкуства, наука, сила, безсмъртие. А само висините на божествената святост могат да определят подобието, простора на безсмъртността. Най-големият стремеж, който той трябва да прояви е, когато внесе божествената святост в своята душа.

Колкото повече се изкачва към висините и а божествената святост, толкова повече затрептява неговата душа, толкова повече се зазорява деня за неговата душа и се въплъщава напълно великата безсмъртна светлина, която носи святост - кристална, чиста божествена святост.

Изкачвайки се към висините на божествената святост, ученикът достига до висшите области, до висшите замисли, до висшите поделения и става пълен ясновидец, голям слухар. Той вижда нещата, слуша за нещата, знае какъв е шепота, какъв е ритъма на неговото сърце. Той чувства целия живот на Бога. Той и Бог стават едно, лъчите на светостта започват да се преливат, неговият дух укрепва и взема една нова светлина - светлината на Абсолютното във вселената.

Изкачвайки се към висините на божествената святост, ученикът достига до ония полета, където започва да търси Първопричината, за да може да отгатне всички следствия, всички прояви в миросъзданието.

Стигайки до висините на божествената святост, той вече знае за същината, знае за ядката, за първия миг, когато Бог е започнал да работи, да създава, да проектира, да провежда, да осветява. А това е важно. Това е толкова важно, колкото е важно съществуванието на светлинния свят. Понеже съществува светлинен свят, ученикът не може да живее в тъмнина, в неизвестност. Затова освобождават ученика от неизвестността, от тъмнината, от многото образи и състояния и го въвеждат в една абсолютна действителност - божествената святост.

Ученикът познава Бога само като святост. И всички ония ученици, които са стигали до пределите на божествената святост, са бивали озарявани в този момент от тази святост.

Това е пътят на ученика. Това е неговото преливане, неговото вливане в божествената същина.

Когато засягаме този така секретен, така незнаен въпрос, ние искаме да подготвим ученика за едно ново просветление, за едно нова посвещение, за едно ново одухотворение. Нещата трябва да се одухотворяват, за да станат святи. Светостта подразбира да бъде всичко одухотворено. Трябва да се освети духа. А за да се освети, трябва да се стигне до висините на божествената святост.

Когато се поставя въпроса за божествената святост, трябва се има в предвид, че се борави с една много сложна математика, с една много сложна физика, химия. За да могат всички неща да се преобразят, т. е. да минат през химическите състави, трябва да се направят опити и то да се направят така вглъбено, че да не се допусне някакъв катаклизъм.

Защо са пропадали школите в миналото? Пропадали са, защото са правени опити, без да се има в предвид висините на божествената святост. Когато сега ученикът ще правя опити, той трябва да се изкачи на най-високия връх на светостта. Прави ли опити без светостта, той що пропадне, т. е. ще му се отнемат и най-малките условия, които има.

Та, когато ученикът ще иска, той трябва да има в предвид какво е направил за божествената святост. Когато ученикът ще взема, той трябва да знае какво е направил за божествената святост, защото той е отговорен. Могат да се правят произволи извън божествената святост, но в божествената святост никакви произволи не се позволяват.

Ще мислиш, тъй както мисли Бог. Ще работиш, тъй както работи Бог. Ще се проявявай, така както Бог се проявява. Ще знаеш така, както Бог знае. А за да направиш всичко това, трябва да бъдеш свят.

Така осветен, така чисти и кристален, ти ще бъдеш едно божествено отражение, което ще бъде лъчите на пълно освещение. Пътят на ученика е освещението. Докато не се осветиш, ти не можеш да се посветиш. Освещението е едно, посвещението е друго.

Осветявай се. Осветявай целия си живот. Осветявай целия си живот. Осветявай своите същини. Осветявай окръжаващата среда. Ученикът трябва да бъде така осветен, та всяко едно препятствие, всяка една тъмна зона, всяко едно противоречие да се стопи в тази светлина. Само така той може да върви напред. Само така може да завладее висините на божествената святост.

Бъдете висини. Издигайте се нагоре.

А как да определим това горе? Ще определите това горе, когато сте във връзка с божественото присъствие. Само Бог знае какво представлява неговата святост. Само Бог ще озари съзнанието на ученика, за да може да открие тази велика свята висина.

И тъй, ученико, малко ще ти се говори, но много ще ти се каже. Малко ще се иска от теб, но много ще направиш. Това което се иска ще направиш, е върховно. То е да бъдеш божествена святост, т. е. да се изкачиш на едно високо, достойно място, да се изкачиш във висините на божествената святост.

Това е делото, тона и ритъмът Духа. Ако схванете този ритъм, вие ще бъдете вече едно свято дело. А това се иска от вас, така както е и в Централното сърце на вселената.

Вие сте приливи към Централното сърца на вселената. Трябва да идват много приливи към това сърце, за да може да се освети пялата вселена. Всички посветени същества, всички светли ядра, всички осветени планети ще се втопят, ще се влеят в това свещено сърце на вселената.

И вие сте едни от тия пътници, и вие сте едни от тия кандидати да влезете в това свещено сърце на вселената, и да станете знаменити откриватели, да знаете за началото на светлината, за началото на душата и на Духа, да знаете за абсолютността на Бога,

Изкачвайки се по стълбата на висините, ученикът ще прозре великата истина - абсолютната свобода. Това изкачване към в сините не подразбира ограничение. Напротив - подразбира възвисяване. Едно е да бъдеш трептение, друго е да бъдеш ограничение. Ние ви въвеждаме в сферата на трептенията. Извеждаме ви из сферата на ограниченията.

И тъй, ученико, колкото по-достойно се представиш във висините на божествената святост, толкова повече ще бъдеш едно свещено звено във великата верига на посветените. Говори се за нов възход към посвещение, за една нова култура, култура на великите божи синове. Всички божи синове са заели достойни места по висините към божествената святост.

Животът на светостта е диаметрално противоположен на физическия, на човешкия живот. Човек трябва да премине вече в по-висша йерархия. Но за да направи това, той трябва да има светила, трябва да има водачи. Кои ще бъдат тия светила, тия водачи? Само посветените във Великата школа на божествената святост,

Ние наричаме тази Школа - Школа на божествената святост. Ние възвисяваме тази Школа до висините на божествената святост. Ние ще говорим за тази Школа дотогава, докогато ученикът открие една от същините на Бога, т. е. когато влезе в аудиторията, в сърцето на вселената.

Не е ли и сега ученикът в сърцето на вселената? Той е някъде, но още не може да отгатне, още не може да осъзнае къде, в какво се състои новата работа, т. е. какво в същност представлява той, заема ли някакво място, отговорен ли е за нещо.

Ученико, съзнателно вече влизаш в Голямото необятно сърце на вселената. Тепърва ще се запознаеш с безсмъртния Дух на вселената. Тепърва ще се запознаеш със светлите сили, с посветените сили на вселената. Ти и вселената представлявате голям, вселенски Дух, т. е. големи, вселенски учени, големи вселенски посветени. Вселената и божествената святост имат нещо общо. Вселената е един възвишен връх на божествената святост. Ние няма да говорим за Бога като святост извън вселената. Ние ще говорим за Бога като святост във вселената, Ученикът няма тази кристална мисъл, няма тия способности за Бога извън вселената. Най-достойното, най-реалното е това да чувства той пулса на това Голямо сърце на вселената.

Когато чувства пулса, прилива на това сърце, той не може да бъде чужд, не може да бъде незнаещ, защото пулсът на Голямото сърце е пулс и прилив и за неговото сърце. А преди всичко ученикът е едно божествено сърце. Той притежава едно сърце, което може да прояви божествените способности. То е така устроено, че могат да проникват в него висши божествени способности. То може да чувства целия пулс на вселената. Всеки който е стигнал висините на божествената святост, може да чувства пулса на вселената, трепета на вселената, пламъците на това велико сърце на вселената.

Има ли голямо и малко? За ученика има малко, защото още не може да чувства, не може да изживява, не може да запечатва, да осъзнава безсмъртните трепети на вселената. Когато освети себе си, той ще възобнови своите органи, своите способности, своите таланти и тогава ще може.

Да, той ще може. Дали в дадения момент, минута, час, ден, месец година или векове, но ще може, защото между Бога и човека стои висотата на божествената святост.

Когато говорим за божествената святост, всичко в нас трепти и се прелива. Така и в ученика трябва да трепти сърцето, думата и духът му и навсякъде да вижда Бога като святост, защото Бог на ученика ще се изяви само като святост. Ето каква е неговата първичност.

И тъй, когато засягаме този въпрос, ние сме отговорни пред вас, ние сме отговорни пред цялото небе, отговорни сме и пред Бога и щом възприемете великата идея за божествената святост, тогава ще кажем: „Слава тебе, Боже мой!“

Наш ли е Господ? Не, Господ е на всички. Господ е святост за всички. Господ е висини за всички. Имайте в предвид това всеки даден миг. Не отклонявайте мисълта си. Мислете винаги за божествената святост, защото само тя ще ви освободи от всички препятствия, от всички противоречия и от най-страшното - смъртта.

Мислете за божествената святост, защото тя е девствена, чиста, кристална. Изкачвайки се по стълбата към висините, вие влизате във връзка с Разумното начало. А само Разумното начало знае за всичко. Само Разумното начало знае защо Бог се е проявил, защо се е изявил като творчески сили във вселената. Само Разумното начало знае защо Бог е слязъл по всички планети, във всички слънчеви ядра. Никой друг учен, никой архат не може да обясни това. Никой не знае интимната мисъл на Бога. Никой не знае защо Бог е направил всичко това. Има много теории, но те си остават само теории. Единствено ученикът е стигнал до висините на божествената святост. Той чувства вече, той прониква, той вижда. Само тоя знае за влиянието на различните слънчеви системи и планетите по тях. Само той знае какъв е коефициента, какво е движението, гениалната мисъл на божествената святост от едно слънчево ядро до друго. Никой гениален астролог не е могъл да открие движението на Божествения дух от едно слънчево ядро до друго слънчево ядро. Може да се изчислят минутите, часовете, времето, но никой не е можал да открие въплъщението на божествената святост. Никой не знае откъде е започнал Бог. Никой не знае неговият път. Никой не знае за първата проява на неговия Дух. Никой не знае кое е било първото слънчево ядро във вселената.

Тръгнал по пътя на висините, ученикът ще се изкачи до най -висшите полета, до най-висшите състояния, до безсмъртните същини. Стигне ли до безсмъртните същини, той ще открие Бога в неговата абсолютна святост. Тогава ще знае как е запознала вселената, кое е било първото ядро, кои са били градивни сили, които са станал като основа във вселената, ще знае как са се проявили безсмъртните начала у Бога, що е това същината Бог, т. е. откъде е тръгнал той, къде е стигнал и къде отива. Той ще издира пътя на Бога. А да знаеш пътя на Бога, да знаеш неговите секрети, неговите трепети, неговия живот, то е да откриеш ония предели, където той може да мисли, да живее, да твори, да създава.

Но може би ще се каже: „Дайте ни най-конкретното, най-близкото, това в което ние сега живеем.“ Ние искаме да забравим при кака състояние вие живеете. Ние не искаме да си спомним за вашето минало. То съвсем не ни трябва. Нека вашето минало остане е историята. Може би ще дойдат някои същества, които ще го изучават. Вашето минало ще бъде за вас ръководен път. Много същества се движат по такта, по ритъма на вашето съществувание, но то не са отнася за тях. Ние се занимаваме сега с условията, при които ученикът ще придобие божествената святост, най-високия връх на божествената святост.

Ние много малко, много малко разкриваме истината. Не сме дошли още до онова скрито състояние. Защо? Защото нищо още няма да ви ползва. А ние искаме това което правим в достояние да ви ползва. Ние сме положителни, че ще тръгнете по пътя на божествената святост, защото вашето бъдеще е прекрасно, красива. Всяко същество вън от божествената святост е грозота, чужденец, скитник, натоварен. То ще носи тежестта на голямата карма на съществата от преизподнята или както казват на съществата от еволюцията. Само съществата, които са в аурата на божествената святост, са свободни.

Когато засягаме въпроса за божествената святост, ние подчертаваме голямата способност, която ученикът ще има. Това е свободата. Да бъде ученикът свободен, това ще рече да не се подава на никакви внушения, на никакви традиции, да запали една свещ и да ангажира Бога в нея. Бог не се нуждае от запалена свещ, защото Той е светлина. Ученикът е свободен да направи една картина, да я целува и да прави поклони пред нея, но най- голямата картина за него е вселената. Господ не е за поклоните. Той не се нуждае от тях. Поклонът е едно дисхармонично движение. Следователно, ученикът е свободен от всички религиозни традиции. Той трябва да разреви тия въпроси. Той трябва да знае, че Бог е само святост. Всичко друго е само дресиране.

Когато ученикът се моли, той не прави поклони, но напълно е съсредоточен в божествената святост. Всички способности в него се отдават на божествената святост. Всичко в него става една хармонична святост.

Ние искаме ученикът да разбере какво значи божествена святост. Когато открие тази истина, той е в пълно общение с Бога. Бог е в общение с ученика само при голямата святост.

Другите същества не се ли ползуват от вниманието на Бога? Бог се е проявил като святост. Следователно, който не иска да бъде в тъмнина, трябва да стане светлина. Ученикът сам ще извоюва това благо. Ще се бори, за да възстанови светлината в себе си.

Ще му съдейства ли Бог? Когато ученикът започне да свети, то значи, че Бог се е проявил чрез него. Ученикът е светлина и няма как иначе Бог да се прояви. Бог е вечно проявление и трябва само ученикът да го открие като светлина.

Това са свещени идеи. Може ли да се осъществят? Ако досега не са се осъществили, за в бъдеще ще се осъществят. Защо? Защото се чувства вече нов изгрев, изгревът на новата свята култура, защото се чувства идването на новака светла раса. Ученикът трябва да изхвърли от съзнанието си, че така може, че може да продължава така стотици, хиляди векове. Не, нали сега е ликвидационен век,

И тъй, бъдете тия източници за доброто, за великото, за свещеното, за святото, за светлото. Така както малките рекички пълнят океаните, така и малките светости ще се прелеят в океан светлина, та да светне земята така, както е светнало слънцето.

Ученико, светли същества от слънцето са дошли на земята и правят своите изчисления как да се проектират светлинните лъчи, които да внесат елемента на божествената святост.

Бъдете тия обекти. Нека дойдат тил същества при вас. Нека направят споите изчисления. Бъдете им в помощ. Как? Когато светли мисли проникнат във вашето съзнание, оценете ги, задръжте ги, живейте с тях, украсявайте се с тях, т. е. оцветявайте се, обезсмъртявайте се.

Изкачвайки се по висините на божествената святост, ученикът ще стигне до красотата на божествените приливи. Тогава Бог ще бъде присъствие в него. А стане ли Бог присъствие в него, той става безсмъртен. Стане ли безсмъртие, той е вече абсолютна святост.

Ние ще говорим за божествената святост дотогава, докогато тя проникне в цялото естество на ученика, защото светостта и ученикът, то е което занимава сега тия слънчеви същества, които правят експедиции на земята.

Казват някои, защо земята от време на време се разтърсва? Много естествено, таза слънчева експедиция прави разтърсване. Изглаждат се нещата. Там където има грапавини, трябва да се изглади. Земята се устройва.

Ще има ги още земетресения? Докато слънчевата експедиция е на земята, ще има.

Могат ли астролозите или астрономите да отгатнат къде ще се отбие слънчевата експедиция? Новите астролози, новите астрономи, които са се изкачили не. Но божествената святост, ще могат да отгатнат. Това е наука. Тя ще открие интимната мисъл на тази експедиция. Ще знае в какво точно се състои нейната работа, какви са нейните проекти, защо са я посетили, защо я изравняват и т. н.

Виждате, че цялата слънчева йерархия е заета със земята. Не, тя не се занимава с другите планети. Не. Навсякъде се е проектира идеята за ликвидация, защото настъпва нов преход във вселената, т. е. създават се известни божествени идеи. Вселената не е нищо друго, освен божествени идеи, божествена мисъл, божествено сърце, божествен ум, божествена душа, божествен Дух.

Казвате: „Как да определим Бога като Дух?“ Душата, това е Божият дух. Вселената, това е божествената душа, божествената воля, божественото сърце, божественият ум.

Каква свободна мисъл е необходимо, какво вдъхновение. А вие сега се спирате и казвате: „Какво ли ще стане със земята? Ако стане едно голямо земетресение и тя се покрие с вода, какво ли ще правим?“ Че вие още нищо не сте правили. Имате известно земно пространството и нищо не правите. Ако има да се върши някаква работа по земята, то това е слънчевата експедиция, която прави сондажи, връзки, проучвания и донася на своите представители, на своите централи, защото духовете са ангажирани с творчеството на Бога и слънчевата експедиция трябва да знае какви организми има на земята и на другите планети. Големи трактати ще се напишат.

Ще може ли ученикът да се ползува от тях“ Как ще станат достояние на ученика? Ще станат в достояние само при едно условие - когато се изкачи на най-голямата висота на божествената святост. Когато мисли за светлината, когато се съсредоточи, когато се уедини, ще му се нашепнат най-великите идеи, най-великите мисли. Това са идеи и мисли за шесторасниците.

Какво са шесторасниците? Ангели ли са те или какво? Ние казахме вече, че те са експедиция от слънцето. Те са от расата на светлината, те са слънчевата раса. Големите астролози още не са предвидели, че слънчевата раса ще наследи земята, но бъдещите астролози, бъдещите ученици на божествената святост ще почнат да записват с най-голяма точност и с най-големи подробности великите идеи на слънчевата експедиция. Ще почнат да търсят, ще дават ухо, ще обхождат пространства, ще обхождат времето, безкрайността, само и само да научат поне една от проекциите на тази експедиция.

Ще може ли? Защо да не може? Когато ученикът стане святост, той ще бъде заедно с тази експедиция, т. е. ще го натоварят да изнесе някои подробности за земята, защото и земята е организъм на Божествения дух. Ученикът на върховната божествена святост е изследовател на организмите на Духа. А това е една голяма история, една дълбока, една необятна наука. Да изучиш всеки един организъм, да знаеш колко са на брой, да откриеш тяхната способност на движение, на въплъщение, на вселяване и т. н., това е велика наука. Те проникват в цялата вселена като много и много способности, като много и много зародиши, като много и много въплъщения.

Има ли наука за тях? Тепърва ще се създаде наука за организмите на Духа. Кой ще я създаде? Само ония велики учени, които са стигнали до най-голямата висота на божествената святост.

Ние ви говорим картинно. Ние още не ви говорим духовно. Така както художникът рисува известен пейзаж от природата на земята, така и ние рисуваме един пейзаж от природата на вселената. С това ние разрешаваме един важен въпрос, който природата не може да разреши - въпроса за божествената святост.

Дадена ви е тази скромна среда, тази скромна обстановка, където могат да проникнат мисли от висок произход, мисли на големи знаменитости, мисли на върховна божествена святост. Това е привилегия, това е дар, това е откритие за вас. Бъдете най-благородните същества, най-хармоничните същества, най-чистите съществата, за да възстановите йерархията на светостта божия.

Когато правим опити да повдигнем покривалото на божествената святост, бъдете така добри, да запазите тази идея в голяма тайна. Тя не е за болшинството. Тя е за малцина само. Ще дойде ден, когато душите на земята ще бъдат озарени от светлината на божествената святост, но за да можем да осветим земята, на която живеете, бъдете предпазливи, дискретни, тайни. Нека дълбоко във вашата душа се пази тайната за божествената святост. Малко се е говорило за нея, но сега ние ще говорим.

Ако с бъдете тайнствени и Бог ще бъде с вас. Бог обича тайната, защото поначало Бог е тайна. Записвайте словото и дълбоко ги съхранявайте. Ще става с вас коренна промяна. Ние искаме да ви осветим. Говори се в древните писания за някакви светилища. Ние не искаме да пресъздаваме тия светилища. Ние искаме вие да станете свято. Ние искаме да създадем ученици светилища.

Всяка заран имайте връзка с изгрева на слънцето, за да бъдете във връзка със слънчевата експедиция. Ние ви препоръчваме слънцето като едно от най-светещите ядра близо до вас. Понеже на слънцето живеят светли същества, то ние ви свързваме с тях. Не слънцето, но съществата на слънцето. Не подценявайте обаче и самото слънце. Ценете всичко. Да няма нищо тъмно за вас, нищо което да е зло. Имате вече ангажименти. Не сте свободни. Абсолютно свободен е този, който се е изкачил вече до висините на божествената святост. Изкачвайки се към тази висота, вие ще бъдете до известна степен ограничени. Ние обаче не искаме да вървите с насилие. С насилие слязохте, но с благодат ще се качите. Това е божествената святост.

Нека идеята за божествената святост да внесе елемента на Всемирното братство по лицето на земята.

(няма дата)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...