Jump to content

Recommended Posts

ВЪРХОВНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

Върховните действия, върховните движения, върховните проекти се централизират в дадена работа. Ако става въпрос каква е работата на ученика, т. е. има ли ученикът проекти за някакво творчество, той трябва да бъде положителен по отношение своята дейност към мировите сили. Ученикът е свързан непосредствено с мировите сили. И понеже непосредствено е свързан с мировите сили, става въпрос дали той работи или изживява само някакво състояние. Трудно може би ученикът ще отгатне дали е състояние или е действаща сила.

Как ученикът разбира какво е това състояние? Дали това е някакъв покой или е една дълбока тишина. Наистина този проблем е труден за ученика. Защо? Защото още не е влязъл в мировото творчество, защото още не е проникнал в тайнствените изживявания на духа. Той още не е намерил централните ядрени сили на Духа, т. е. още не е можал да проникне в необятната глъбина на Духа. Докато не изживее тия състояния, той не може да определи каква е неговата работа.

Много проблеми са го занимавали досега, които са определяли периметъра на неговата работа, за да завърти някои системи от своя живот, защото целият живот на ученика е системи. Сега той се стреми да постигне върховната система. А досега животът му е бил върволица от системи. Той е тръгнал от многото към единното, т. е. тръгнал е от периферията към центъра. Колкото повече се приближава до центъра, толкова повече той прозира върховното състояние на своята работа.

Труден е проблемът да се запознае ученикът с тия вътрешни дълбоки необятни истини, но не е далеч денят, когато ученикът ще бъде напълно осветен. Колкото повече се приближава до Централното ядро, толкова повече става около него необятна светлина.

Ще кажете, че той трябва да борави с многото системи. Когато един студент или един специалист изучава една система или една област, той засяга много отрасли, много области, но с това той постига една единствена цел - всичко обобщава в една главна цел - да стане фактор в живота, специалист, като лекар, композитор, като химик и т. н. Всички тия много притоци му дават единното, върховното, съвършеното. Следователно, когато става въпрос дали ученикът се е домогнал до системната работа, ще зависи през къде е минал и какво е придобил от всички явления, за да може да осъществи единната главна цел. А тази цел е да се постигне най-върховното, най-свещеното.

Когато минава през тия явления, той ще срещне големи трудности. Той трябва да разграничава, да обобщава и т. н. Какъв подвижен ум трябва да има той.

Къде е този ум? В него ли е или е някъде другаде? Първичният ум е в ученика. Първичното сърце е в ученика. Първичната воля е в ученика. Достатъчно е да се развие като една велика необятност, като едно велико състояние и неговото съзнание да общи силите на неговия ум, силите на неговото сърце и силите на неговата воля.

Това са главните творчески фактори. Ние ги уподобяваме на сърце, ум и воля, но как са те във върховното битие? Те са първични сили у Бога. Бог се е проявил като воля - творчески елемент. Бог се е проявил като сърце - любовен елемент. Проявил се е като ум - разумен елемент.

Ако ученикът може да осъзнае тия състояния на ум, сърце и воля, той си придобил най-великото изкуство - върховната работа.

Да, той ще го придобие, защото познава системата на посвещението, познава системата на светостта, познава и системата на светлината. Няма друго същество на земята, което може да борави с тия системи. Такива същества има на другите планети, в другите сфери, в другите светове. На физическия, на материалния свят специално само ученикът познава тия системи.

Но ще възразите: „Нали трябва да бъдем свободни, а тук става въпрос пак за системи?“ Всяка система е свободен акт за ученика, върховен акт, Ако има нещо, което да вдъхновява ученика, то то е, когато привежда тия системи във върховна работа. Върховните явления, върховните състояния, върховните мечти са радост и щастие за ученика.

Защо? Защото те му откриват небето на красотата, небето на звездния свят, защото те му откриват върховното състояние на Божия дух. Как да не се радва ученикът? Работата е радост, тържество, познание, съвършенство. Работата на ученика е проникване. Работата на ученика е възкресение.

Така ученикът изразходва своите сили и енергии в творчеството на Божия дух. Работата на ученика е дело на Божия дух. Духът се проявява само чрез работата на ученика. В друга система той не се проявява. Само ученикът е проявил върховното дело на Божия дух. Проявил го е като светия, като апостол, като посветен.

Ние не си служим вече с термина светия или посветен. Ние си служим с термина ученик. Той обобщава всички други термини. Ние искаме да освободим ума, сърцето и волята. Те са Дух, душа и светлина. Три първични начала от проявата на Бога.

Ученикът трябва да знае за тия начала. Когато знае за тях, той открива напълно върховната система на Бога. За да бъде върховен в системите, той трябва да знае тия първични начала у Бога. Те са родили всички други поделения, всички други състояния, всички други творчески дейности.

Когато казваш Дух, трябва да разбираш една всемогъща, една върховна идея. когато казваш душа, трябва да разбираш едно необятно състояние. А когато кажеш светлина, трябва да разбираш цялата необятност, защото необятността може да се открие само чрез светлината, светлината е един върховен фактор.

А другите явление не са ли важни фактори? Ако няма светлина, ще бъде тъмнина. А как ще се проявят другите фактори в тъмнината? Светлината е любовта в миросъзданието. Любовта и светлината са идентични. Те са общение в Бога. Ако има някакво общение и проява в миросъзданието, то светлината е, която би ги проявила.

И тъй, свещената върховна работа на ученика е с помощта на светлината да открие душата и Духа. Светлината е ключа, чрез който се отключва тайнствената съкровищница, тайнствените необятности, тайнствените върховности на Духа и душата.

Много е лесно да се разберат нещата, когато има светлина. Много е лесно да се усвоят нещата, когато има любов. Много е лесно да се разберат нещата, когато има присъствие на душа.

И тъй, понеже ученикът е вече едно висше присъствие на душа, той си служи с ключа на светлината. Ние сме дали известни обяснения за светлината. Вие знаете за нея от миналите размишления. Ние само напомняме сега, за да не забравяте тия три фактори, които са първични у Бога. Когато ученикът знае за тях, когато мисли за тях, той е във връзка с Бога. А това е важно. Има ли връзка с Върховното, с Първичното, той е вече една върховна, делова работа.

В какво ще се прояви ученикът? Той ще се прояви като един върховен работник. Ще кажете може би, че този термин е много несъстоятелен. Под думата работник ние разбираме голям майстор, върховен покровител, необятно присъствие, защото за да вземеш участие в миросъзданието, ти трябва да бъдеш необятно присъствие. Там където се окаже нужда от теб, веднага да отидеш на помощ.

Ще има ли нужда в миросъзданието от нашето присъствие? Така както ти се нуждаеш от присъствие, така и другите сили се нуждаят от присъствие. Това е едно мирово преливане. Ако бихте могли да разберете тази система, бихте били най-големите притоци във вселената. А вие трябва да разбирате това, т. е. то ще дойде. Колкото и да апелираме към вас да го разберете, то ще дойде.

Защо ще дойде? Защото е в основата на Върховната школа. А Върховната школа се занимава с върховните проблеми. Един върховен проблем за вас е, каква е вашата работа. Ако можете да отгатнете каква е вашата специална работа, вие бихте били едни от най-прилежните ученици, едни от най-специалните ученици.

Какво значи това да присъстват ученици, които се занимават с върховните проблеми? Това са ученици, които са дошли от другите светове и трансформират енергиите на физическия свят. Излиза, че и вие сте дошли от други светове. Вярно ли е това?

Да, пратиха ви от другите светове и дълго се занимаваха с вас, докато се проявихте. Ето, вие сте сега в процес на проявление. Тепърва ще разказвате какъв е живота в другите светове. Вие още сте в летаргия и не смеете да изнесете още нищо, защото още не сте влезли в областта на върховната работа. Това което донесохте, с него ще се проявите и ще представите нещо ново в земния, във физическия свят - ново което няма подобно на себе си. То има такива трептения, такива вариации, такава красота, такова изящество, та земните духове ще бъдат изненадани. Вие вече сте една изненада.

Но може би ще попитате: „От къде сме дошли? Или пък сме заселници от панти века на земята?“ Не, не сте заселници на земята. Не е имало условия на земята за живот от преди хиляди години. В ранни часове земята е придобила условия за живот. Тя е била неустроена, пуста. За вас я устроиха, за вас създадоха тия добри условия, за да проявите своето минало, да донесете своите богатства, да откриете величието и славата, откъдето дойдохте.

Пришелци сте. Много пъти се прераждахте. Това не е вашето първично съществувание. Трябва да свършите великата работа, т. е. трябва да проявите онова първично безсмъртие на физическия свят.

Ние ви напомняме за една отдавнашна история. Защо ви напомняме? Това е божествена система. Когато ученикът борави с върховните системи, с върховните проблеми, тогава ще открие своето минало.

Неговото минало впрочем нищо няма да му помогне, той не се нуждае от него, но едно е, което е важно: че е дошъл от един друг свят, от един върховен свят със задача да проведе една системна работа на физическия свят. Всички тия духове от висшите светове са ангажирани с физическия свят, специално със земния святкащото в необятността на вселената не трябва да има несъвършенство.

Защо се е създал земният свят? Понеже у Бога има непреривно творчество. Виждате, че духът на земята е в процес на творчество. Той знае своята обязаност и казва: „Аз пресъздавам земята.“ Така и ученикът трябва да знае, че му предстои една върховна работа.

Ще има ли ученикът връзка с духа на земята? Да, ученикът е в съгласие с духа на земята. Духът на земята ще проведе своята върховна работа чрез ученика.

Но, нима духът на земята е по-нисш от духа на ученика? Ако ученикът идва от една свещена земя, от една свещена вселена, защо да не е по-голям? Не става въпрос обаче за голям и малък. Тук става въпрос за една върховна работа.

Ученикът се чувства като гостенин на земята. Като че ли го е лишила тя от известни блага. Той не знае каква е неговата съдба утре. Той не знае кога ще го грабне смъртта. Това показва, че той не е от земята. И Христос подчерта този закон. Той каза: „Аз не съм от този свят.“

Същото е и с ученика. Зад . ученика стои Върховната школа, затова и той трябва да каже: „Аз не съм от този свят, но дойдох да работя в него, т. е. да внеса божественото в този свят, т. е. да внеса божествената култура, да внеса божествената красота, божествената светлина, божественото величие и безсмъртието на земята.“

А за да каже ученикът това, той трябва да бъде гениален ум, безсмъртна душа и всемирен дух, т. е. трябва да има върховен ум, върховна мисъл, гениално сърце, велика любов, върховна воля и творческа деятелност.

Когато засягаме въпроса за върховната работа на ученика, ние искаме да го подготвим за тия върховни системи. Защо му са тия върховни системи? Защото обикновените системи не могат вече да го задоволят. Нисшите системи ще му създадат противоречия, а върховните системи ще му създадат абсолютна свобода.

Един от важните обекти това е абсолютната свобода. Когато ученикът е абсолютно свободен, той не е вече повторение на някакво минало. А вие знаете, че в миналите повторения е и греха, и падението, и отрицанието, и калта и т. н. Ученикът не е повторение. Той е едно висше божествено състояние.

Може ли да става въпрос за някаква върховна работа като състояние? Това са, няма да кажем процеси, няма да кажем и развитие, това са едни върховни приливи. А вие знаете, че приливите се създават в епохите. Вие сте вече епоха. Колкото повече тази епоха се определя като върховна работа в ученика, толкова повече тя става безсмъртно начало в него, защото ученикът живее вече в безсмъртните начала. Защо? Защото борави с първичните фактори: воля, сърце и ум, светлина, душа и Дух. Единствено ученикът има най-богатите условия на размишление. Не е случайно да имаш условия на размишление.

Кога ученикът може да прояви своята деятелност на размишление? Когато е във връзка с тия главни първични фактори.

Размишленията работа ли са? Да. Размишленията са едни действащи приливи, които отвеждат ученика до голямата необятност.

Върховна работа. Ще кажете може би: „Как да започнем, от къде да започнем и какво да свършим?“ Това са вечните въпроси, които се явяват и които се задават от ученика. Но когато му се представи да разреши едно система, той вече няма време да размишлява как да я разреши и защо да я разреши. Защо? Защото самата система е така занимателна, така го отвлича, че няма време да мисли, т. е. да застава на базата критика.

Критиката за ученика не е състояние. Тя е изключение. Ако има условия за критика, ученикът ще трябва да критикува само себе си. Той няма право да критикува другите явления в битието. Никой не му дава това право. Той няма право да критикува дори и себе си. Защо да се критикува? Мислите ли, че чрез критиката той ще просветне? Напротив, ще има един застой. А колкото повече отдава себе си на една творческа работа. Какво е един химик? Творческа гениална върховна работа.

Ученикът се подготвя да изнесе върховните творчески възможности във вселената. Такива са неговите обекти. А това е най-голямото щастие, най-голямата радост. Напуснал е вече ученикът онова мъчително състояние на постник, на скитник, на отшелник или да се бие в гърдите, за да му се простят греховете. Греховете не се прощават без да работиш. Няма такъв закон в битието. И с молитва не се прощават. Греховете се трансформират в творческа работа.

И тъй, бъди творчески фактор, т. е. прегърни с най-голяма сила, с най-голяма светлина върховната работа. Работи върховно. Не мисли за последствията. Не мисли за придобиване на щастие, на удоволствие. Не се занимавай с тия проблеми. Бог никога не прави отчети за своята работа, защото не му са необходими. Няма пред кого да направи отчет. Тогава идваме до съществената мярка. Ако ученикът разбере това и той няма пред кого да направи отчет. Никой няма да се интересува от неговия отчет. Необходима е само неговата върховна работа във вселената. Това е истината. Ученикът може пред себе си да прави отчет - да събира, да изважда, да умножава, но и това дори не му е необходимо. Когато придобие сана или способността на върховно творчество и тия състояния не му са необходими. Те ще се слеят. Ще се слеят в една голяма деятелност. Под думата деятелност ние разбираме един общ Дух. Духът е, който ще ви определи върховната работа.

Кой работи в битието? Боговете работят. Следователно, ученикът се стреми към този сан на творческите богове.

Ще кажете, че това е голямо надценяване. Е добре, хайде да не се надценявате. Какви искате да бъдете тогава? Щом ученикът се е включил във върховната работа, той придобива вече образа, подобието на боговете.

Тепърва той трябва да стане бог на своето физическо тяло, на своето астрално, ментално или духовно тяло. Ето защо, той става вече център на своя свят, на своите тела.

Ние не се страхуваме да ви наречем богове. Вас може би ви е страх и сте прави. За да бъдеш бог, трябва да отговаряш на това. Трябва да бъдеш една една божествена система.

Ние нахвърляме тия мисли, за да освободим ученика. Нас ни трябва един абсолютно свободен ученик, и когато му възложим някаква длъжност да знаем, че няма да съжалява за своето място. Ако го изпратим на слънцето, няма да съжалява за мястото на физическия свят или за някоя друга планета. Ние искаме да бъдем положителни, че няма да съжалява, ако го изпратим в някой град или в някоя колиба. Такъв искаме да бъде ученикът.

Прави ли сме? Защо да не сме прави? Казано е в древността: „Богове сте.“ Тази истина не се казва за първи път. Велики представители, велики пророци са я казали, т. е. Духът на творчеството я е казал. Духът на творчеството и на вас сега казва: „Богове сте.“ И вие ще трябва да оправдаете това звание, т. е. да имате върховната задача да проявите върховната работа.

Това много ще ви озадачи наистина, но недейте много да мислите. Не изнасилвайте своята мислова система. Да няма изнасилване. Не се стремете да унищожавате своите грехове. Всичко така ще трансформирате, че да в послужи за вашата творческа деятелност.

Не давайте отчет на никого. Никой не се интересува от слабостите, от греховете, от несъвършенството. Не се занимавайте с този въпрос. Не създавайте изобщо мисъл-форми за тия състояния, за да бъдете свободни. Не се занимавайте и с чуждите грехове. Ученикът трябва да бъде свободен. Хиляди пъти вече ви казахме: освободете се от чуждите флуиди, от чуждите форми. Те са нисши явления и спадат към нисшите светове, към нисшите сфери. А вие излезте от тия нисши сфери, за да не ви пречат тия мисли и тия мисъл-форми.

Това е една върховна система, една върховна работа. Ако ученикът има едно свещено задължение, то е да се включи в силите на върховната работа. В бъдеще ние ще разгледаме този въпрос. Ще имаме възможност да си кажем много близки, много навременни неща, защото ученикът е в процес на разкритие на много вселенски проблеми.

Цялата вселена трябва да бъде разкрита за ученика, т. е. да бъде тя възможност за него, да има право да се движи навсякъде, да даде своя глас, да взема участие в творчеството на висшите светове.

Право трябва на ученика. Досега е бил безправен. Нашата задача е именно да дадем право на ученика. Затова дойдохме между вас - да ви дадем право. Бяхте безправни досега и ви обвиняваха в престъпления, в беззаконие. Определили са ви да ви се простят греховете, да се оправите и да не грешите повече. А сега забравете греховете. Има едно минало, което трябва да се забрави.

За да може ученикът да работи спокойно, да може да размишлява свободно, да може да се уединява върховно, той трябва да ликвидира с миналото, т. е. да не мисли за него, да не хаби своите мислещи енергии за него. Всички способности и всички жизнени сили той трябва да употреби за върховната работа.

Този проблем трябва дълбоко да залегне във вашата душа, във вашия дух и във вашата воля, за да се подвизавате в свободния свят. Долу робството. Изключете всяка робска мисъл. Да не засега тя вашата светиня, вашето свещено начало.

Ученикът трябва да се освободи от робството и като свободен дух да лети из необятността. Когато ученикът е свободен от нисшите мисъл-форми, само тогава ще запази своята нервна система, своята сърдечна и своята умствена система. А това е много важно.

Ученикът ще трябва много да държи за своята нервна система, защото нервната система е система на неговата душа. Душата прониква в цялата нервна система. Следователно, ако ученикът има да извърши една специфична работа по отношение на себе си, то е да организира своята нервна система, т. е. да премахне болезнените състояния от своята нервна система. От нарушението на нервната система се явяват всички други болести, всички несъвършенства.

Когато се устройваше нервната система, взеха участие ангелските сили. С нея ученикът прониква в съвършения свят на ангелите. Ето защо, никакви противоречиви мисли. Противоречивите мисли са нисши системи. Щом ученикът знае това, никога няма да опетни своята мисъл. Неговата мисъл трябва да бъде кристална чистота, да бъде разцъфнал лотос, да бъде утринно изгряващо слънце, мисъл която да идва отгоре, а не отдолу, мисъл която да бъде над всички несъвършенства. Само тогава той може да осъзнае своята върховна работа.

Колкото повече живеете във вътрешния свят, толкова повече ще бъдете силни във външния свят. Трябва да бъдете тайнствени. Щом тайнственото се изяви навън, получава се една трансформация. Тогава идват дори и катастрофите.

Докато се уравновесят звездните светове, докато се уравновесят слънчевите ядра е имало големи катастрофи. Само при едно пълно уравновесяване действа законът на тайнственото, И тези светове още има да се уравновесяват. Затова се явяват понякога на небосвода метеори или разсипани светове.

Ние апелираме към ученика: колкото е по-тайнствен, толкова е по-системен. Може би ще каже някой от вас: „Аз искам да се проявя, да се изявя, че всички да ме чуят какво съм.“ Не бъди като кокошката да врякаш, че си снесъл едно яйце, но бъди тайнствен, защото твоят Бог е тайнствен, защото върховните сили са тайнствени. Те са единствени, които ще те разберат. По-добре е да те разбере един ангел, отколкото целият свят.

Бъде смирен и кротък. Бъде тайнствен, така както слънцето е тайнствено.

Ще кажете, че слънцето се проявява. То се проявявало вие не знаете неговото проявление, не знаете какво мисли те. Получавате някакви ефекти и нищо повече не знаете. Уподобявате го на енергии, но нищо повече не знаете.

Ако си тайнствен, ще знаеш за тайнственото. Ако не си тайнствен, няма да знаеш за тайнственото. Такъв е законът. Ученикът борави с върховните закони. Следователно, неговото построяване е тайнственото.

Ние искаме тази Школа да работи при абсолютна свобода. Защо? Защото в миналото са прилагали санкции, но те не са дали добри резултати. Това е било за дадено време. Сега обаче времето е по-друго. Бъдете свободни, но бъдете секретни. Да бъдете така свободни, че никой да не прозре тайнственото.

А защо да не кажем и на другите? Небето си има грижа за всеки по отделно. Всички са записани върху дланта на Бога. Толкова е голяма неговата длан, че всички са записани. Бог има грижата за вас, понеже се приготовлявате да заемете една голяма длъжност.

На ученика говорим ние. С него имаме работа ние сега. Той ще иска от нас и ние ще трябва да му дадем. Някога и ние ще искаме от него, но докато не му дадем, нямаме това право. То е в плана на общата мирова творческа работа.

Вие сте предвестници на новата култура, но трябва да бъдете така тайнствени, както Бог е тайнствен в своята работа.

Варна, 10, 10, 1960 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...